ПЪТ, ИСТИНА И ЖИВОТ
Размишление:
1. Да благодарим на Господа за всичко, което ни е дал досега.
2. Благославяй, душе моя, господа.
3. Добрата молитва.
4. Благословен господ.
5. Отче наш.
Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Мнозина са чели този стих – вие също сте го чели: Аз съм Пътят, Истината и Животът.
Но този път, тази истина и този живот още не са разбрани. Нещата са неразбрани за нас дотогава, докато ние не знаем как да ги поставяме и как да ги употребяваме. Ако някой ученик има цигулка и я държи затворена в сандъка си, а като му дойдат гости, отваря сандъка, изважда я, показва я на приятелите си, като казва „вижте, каква хубава цигулка ми купи баща ми – струва десет хиляди лева“, разумно ли я използува той? Отидат си гостите, отново я туря в сандъка и го затваря. Дойдат му други приятели – пак отваря сандъка, показва цигулката и пак я скрива. Заминат си приятелите – цигулката стои затворена в сандъка. Е, след всичко това този ученик разбрал ли е какво представлява цигулката, защо е тя, какви са отношенията му към нея и нейните отношения към него? Но допуснете, че този ученик е взимал уроци по цигулка при някой вещ учител; какво ще прави, когато дойдат неговите приятели? – Той вече няма да знае само, че цигулката му струва десет хиляди лева, но ще знае и да свири – ще започне да свири и всички ще го слушат.
И тъй, Словото е проявление на мисълта. Когато започнем да живеем разумно, вече няма да казваме колко струва цигулката, а ще покажем на приятелите си как тя свири и какво може да се изрази чрез нея. Проявлението на Словото започва с музиката. Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Ние знаем този път и знаем, че без път не може да се ходи. Пътят – това е видимият свят, това е материалният свят, това са всички възможности, с които ние живеем. А за да стане Пътят равен, необходима е Истината, за да ни даде насока, необходим е и Животът, за да ни даде вътрешна сила да извървим този път.
Ние виждаме днес, че небето е ясно – а какво означава небето над нас? – Небето, това е Божието Лице. Както по нашето лице, по нашите очи и по движението на мускулите ни може да се изрази всяко негодувание, всяка скръб или отчаяние, радост или любов, така и по небето се изразява всичко, защото то е хиляди пъти по-чувствително към всичко онова, което Бог храни към нас. Всички благословения идват от небесното пространство, от небето, което е Божественото Лице. Ето защо ние гледаме нагоре. И след всичко това мнозина питат къде е Господ – Той е над нас. Мнозина казват: „Къде е Господ, докажи ни съществуванието Му.“ Нещата се доказват само на слепите, а на онези, които имат очи, не се доказват. Ако уловя една мравка с пръста си, тя няма да ме види – тя вижда само пръста ми, но какво отношение имам аз към нея като човек, тя не разбира. В нейното съзнание човекът като същество не съществува. Мравката би казала: „Докажи къде е човекът!“ Тя може да премине през цялото ми тяло и най-после ще каже: „Не знам къде е човекът“. Трябва ли да се доказва на тази мравка къде е човекът и съществува ли той?
В живота има и лоши, и добри условия. Ти не вървиш в правия път и казваш: „Да ме избави Господ от тези лоши условия!“ Казвам: Не, условията са лоши, само защото ходиш в лошия път. Аз не бих желал да съм вън от тези Божии Условия; предпочитам тях пред царската корона, пред царския път. Лошите условия – това са двата Божии Пръста, с които Той ни улавя и казва: „Аз те изпратих на земята, за да развиеш и подобриш тези условия, да ги използуваш, а ти какво правиш?“ Господ ни е изпратил на земята, за да се учим. Ние казваме: „Господи, благодарим Ти, че си ни изпратил на земята да работим и да се учим“. Господ ни пита: „Е, какво научихте досега?“ „Досега научихме да разкопаваме земята и да я обработваме, да сечем дърва, да колим кокошки, агнета. Културни хора сме ние!“ Господ ни отговаря: „Аз не ви изпратих на земята да колите кокошки и агнета, да правите суджуци и други подобни, а да се учите и да бъдете добри.“ В какво се състои тази добрина? Някой от нас отиде на гости, но не му заколят кокошка и той казва: „Свиди им се на тези хора да заколят една кокошка, а наготвили боб. И това ми било посрещане! Друг път няма да стъпя в тази къща!“ А друг някой отиде на гости, посрещнат го добре, и той казва: „Тези хора ми опекоха кокошка, сложиха ми хубаво винце. Това разбирам посрещане!“
Сега светските и религиозните хора са под един знаменател – не казвам, че ние сме много по-добри от светските, а че не сме още това, което Бог иска от нас. Не ви осъждам, не казвам, че сте лоши, а само констатирам един факт и казвам, че работата ви не е свършена. Отида при някой работник, който копае на лозето, гледам го, че не го е прекопал още. Отивам на другия ден – същото положение; отивам на третия ден – същото, работата още несвършена. Обръщам му внимание на това, а той се сърди, казва ми, че го обиждам. – Не те обиждам, но лозето трябва да се прекопае навреме. Кое е лозето? То е нашето тяло, нашите сили и способности, които трябва да се обработват точно навреме. За тази обработка, обаче, е необходима Любов. На този свят хората започват да работят само тогава, когато времето се стопли. Но щом времето се стопли и вятърът започва да духа. И тъй, едно от качествата на топлината е, че тя произвежда движение и понякога вдига прах, става проветряване. Проветряването е признак, че Любовта е започнала да действува. Когато дойде Любовта, тя докарва едно проветряване, проявление на живот, на работа. Когато ни дойдат неприятности, ние започваме да действуваме. Българите казват, че като ни нагостят с боб, това било лошо, а като ни нагостят с кокошка – добро. Но това е относително добро, а абсолютното добро в света е да бъдем добри за всички.
Пътят, за който Христос ни говори, това е материалният свят. Ние всички сме в този материален свят и трябва сега да използуваме условията на живота, трябва да проучим всичко, което ни се представя. Трябва да се научим да бъдем нежни, учтиви с малките растения и животни, които ни служат. Ако вашето дете хване някое пиленце и започне да го коли, ако къса крилцата и крачката на някоя муха, не очаквайте от него да стане добър човек или гений. Но намери ли то на пътя някое пиле или агне със счупен крак, донесе го в къщи и започне да го превързва, това дете ще стане в бъдеще добър човек. Новият морал е да правим добро както на най-малките, така и на най-големите същества. Лесно е да бъдеш добър към човек, който ти е дал на заем десет хиляди лева и когато го срещнеш да му се усмихнеш, да го поздравиш любезно. Но ако срещнеш някой просяк, ще му кажеш: „Хайде, остави ме на мира, с човек като тебе нямам работа.“ Представете си, обаче, че този просяк е християнин; вие го изпъждате да не ви безпокои, отивате на църква и след това запитвате другаря си: „Разбра ли Христовото учение?“ Но и вие, който питате и който пъди просяка, не сте го още разбрали.
Трябва да се започне с разбиране на простите неща в живота – в разбирането и прилагането е цялата сила на живота. Затова искам от всички вас да бъдете учтиви по душа и сърце, да се уважавате помежду си и да се стремите към всичко това, защото туй, което вършите към другите, вършите го и към Бога. Всеки от вас е по отношение на Бога един малък уд, един малък орган от Божието Тяло, и когато правите пакости на брат си, правите ги на Божието Тяло – когато брат ви страда, на Бога се образуват пришки; понякога Му се образуват такива големи пришки, че Той слиза на земята, за да види каква е работата. Такива сме ние, любимите деца на Бога – правим Му пришки. Кога ще престанем да Му правим пришки? – Когато започнем да разбираме правилно живота и когато за нас се разкрият всички причини за препятствията.
През тази година ще започнем с Любовта – да възприемем и изпратим нейната сила из света. Ако сега ви кажа, че ви обичам, и ви заколя една кокошка, това Любов ли е? – Това не е Любов. Любовта се проявява само тогава, когато вие сте готови да се пожертвувате за един човек, когото всички отхвърлят, гонят и никой не го приема. Знаете ли какъв е Законът на Любовта? Когато кажеш за някого, че ти е брат, в небето вече те държат отговорен за това и ти казват, че ти си длъжен да пожертвуваш за него всичко – и честта, и имота, и живота си. Не си ли готов да пожертвуваш всичко за него, ти не си му брат. Христос казва: „В такова братство аз не идвам“. Вие още не сте започнали да прилагате Христовото братство. Някои ще кажат: „Ама аз правя жертви за него, за нея“. Не ви осъждам, но всеки трябва сам да си зададе въпроса: „Готов ли съм да се жертвувам за моя брат?“ Знаете ли кога можете да ми бъдете братя? – Дотогава, докато носите ножове и колите моите по-малки братя, кокошките и агнетата, вие не сте ми братя и аз не съм ви никакъв брат. Преставате да ги колите, но се запитвате: „А какво ще стане с тях, ако не ги колим?“ – Оставете ги, нека си живеят тези малки братчета. Това е в преносен смисъл. Например някоя господарка има слугиня, която работи по цели десет часа на ден и затова, щом седне на едно място, заспива. Господарката се сърди защо дреме. Питам: Ами ако нея турят да работи цели десет часа непрекъснато, няма ли да заспи? Слугинята дреме, защото десет часа труд е непоносим за нейните сили.
Вие всички трябва да се простите с всички ваши стари възгледи. Те са неблагоприятни условия за Господа и с тях не можем да влезем в бъдещия свят, не можем да станем граждани на Царството Божие. Какво прави българинът, когато в тялото или в главата му влезе някоя бълха или въшка? – Туря я на гребена или между двата си нокъта и я чука. Много добре постъпва българинът – въшката трябва да се постави между ноктите на двата палеца. Това значи: Ти като влезе в главата ми и смучиш кръвта ми, пита ли ме? – Не. Хубаво, и аз няма да те питам – чук! Щом и ние не изпълняваме Волята Божия, когато отидем на небето, за нас казват: „Въшки не искаме!“ Под въшка в духовния свят се подразбира личният егоизъм, с който трябва да се простим. И за въшките има работа, но ние трябва да се простим с тях.
И тъй, сега Господ се е пробудил във вас – търсете Го, той е вътре във вас. Възвишените мисли, благородните подбуди, които сега се зараждат във вас, това е живият Господ. Направиш някой път лоша постъпка, дойде ти лоша мисъл, Той казва: „Това, което направи, не е хубаво.“ Учените ще кажат: „Това е гласът на нашата съвест, който ни говори.“ Казвам: Това е гласът, езикът на нашия Баща, Който казва: „Синко, това, което направи, не е добро.“ Ако започнем да разбираме, че Господ ни говори, ще бъдем внимателни към онова, което е вътре в нас.
През тази година нашият Небесен Баща иска да обновим ума си и ако сме готови, ще дойдат други сили отгоре да ни помогнат. Ние имаме възможност да сторим всичко. Както житното зърно съдържа всички възможности в себе си, а Слънцето му дава условията за растене, така и когато ние сме готови, Господ ще ни даде всички условия за работа. Докато не решите в себе си въпроса дали сте готови да служите на Господа или не, дотогава Господ няма да ви дава нищо. Ето какъв ще бъде до това време вашият живот: ще лягате, ще ставате, ще се обличате и събличате, ще ядете и пиете, ще живеете, ще търгувате, и най-после ще кажат за вас: „Хайде, изхвърлете този навън!“ Ще ви смъкнат в гроба и ще си останете такива, каквито сте си.
Ще кажете: „Когато отидем на онзи свят, тогава ще му мислим“. – Не, друг е въпросът като отидете на онзи свят. Като отидете на онзи свят с това съзнание, което имате, пред вас ще излезнат на яве всички злини, които сте направили тук на земята, ще видите колко агънца и кокошки сте изяли. Тогава ще разберете, че на земята сте живели един безсмислен живот и че красивото, хубавото, което е вложено във вас, е останало неразработено. Дълго ще се молите да дойдете отново на земята, защото на нея има всички условия за работа и защото животът започва от земята – от нея излиза всичко. Ако човек е добър тук, на земята, добър е и горе; ако тук е лош, лош е и горе. Не мислете, че ако тук сте лоши, горе ще бъдете добри – това не е вярно. Според мен добър човек е този, който и при най-лошите условия се стреми да изпълнява Волята Божия – добротата се цени според усилията, които правиш, за да си добър. Когато Господ види, че правиш усилия, Той казва: „Този човек е добър.“ Ако си цар и подписваш смъртна присъда някому без да се замислиш, това показва, че не си добър. И тогава Господ казва: „Това дете е своенравно, не мисли правилно – от него човек няма да стане.“
И тъй, за всички нас има условия да бъдем добри, умни, честни и справедливи.
Като погледнем вечер нагоре, ние виждаме Божието Лице осеяно с множество звезди. Често съм наблюдавал, как бащата, като си дойде в къщи, изважда от джоба си едно бонбонче, държи го горе в ръката си и детето, като го зърне, отправя погледа си нагоре, следи бонбончето. Тези многобройни звезди по небето аз ги наричам бонбончета. И Господ казва: „Ако живеете добре, ще имате всички условия, потребни за растене. Ако сте добри деца, ще ви изпратя горе и ще ви туря да живеете в една от тези красиви звезди.“ А вие казвате: „Нека тук, на земята ни даде по едно бомбонче, а звездите да остави за друг път.“ Земята е само една работилница, на нея не може да имате собственост. Най-голямото заблуждение е собствеността – земята е едно велико училище и като научиш на нея изкуството, за което си дошъл, ще си заминеш, като оставиш всички инструменти – нищо няма да вземеш със себе си.
И тъй, Христос казва: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Христос и ние – това сме едно и също нещо. Как да разбираме това? – Ако може да любим всички хора, да се жертвуваме за тях, ние разбираме Христовите думи, разбираме нашите братя и сестри. Ако можем да чувствуваме душите на нашите братя, когато ги срещаме, и ако можем да им помогнем, ние разбираме Христа.
Сега ние сме се събрали тук да бъдем съработници с този наш Баща, с този наш голям брат. Христос е първият, най-големият наш брат, който се е родил, който пръв е приложил всички Божествени Правила, всички Божествени Добродетели. Той е първият брат, който е издържал сполучливо своя изпит и който е пожертвувал всичко за своите братя. Тези планини, реки, всичко, което виждаме в природата, е израз, проява на този велик брат. Това е една велика мисъл, върху която трябва да работите хиляди години, за да схванете вътрешния є дълбок смисъл. Отношението на тази мисъл, която ще схванете, е такова: срещнете някоя грозна девойка и казвате: „Тази девойка не е хубава, нищо не струва.“ Но я запитайте момъка, който обича тази девойка, как той я вижда. За него грозното лице изчезва и той вижда нейната душа. А всички хора казват, че той е полудял, че е заслепен от нея. Не, той не е полудял – той е ясновидец и вижда в девойката това, което другите не виждат. Същото казват и за религиозните хора – какво виждат те в Бога, къде Го намират? Тръгнали към Бога, както будалата-момък, който обича грозната девойка, а не знаят, че тези религиозни хора виждат това, което другите не виждат. Сега Христос за някои е видим, а за други – невидим. Аз няма да ви доказвам съществуванието на Христос – вие ще Го намерите в себе си, ще го намерите в природата. И за Бога няма да ви говоря нищо – Бог е Слънцето, което изгрява; то е един символ на Бога. Господ за нас е баща, който казва: „Тези мои деца много страдат.“ Страданията са необходими дотогава, докато поумнеем; за нас, обаче страданията са непотребни – дошло е време да не си създаваме сами страдания.
Дойде някой брат при мен и ми каже „аз искам да изпитам твоята любов, искам да видя дали ме обичаш“ и ми направи един разрез на ръката, за да провери любовта ми. Аз мълча и не казвам нищо. Дойде друг брат и ми направи друг разрез, за да изпита дали имам търпение. После идва трети брат – и той ми направи един разрез; и това продължава все така, докато цялото ми тяло стане само на разрези и след всичко това кажат: „Той си издържа изпита!“ Да, но от мен нищо не остана. Питат ме: „От какво са всички тези разрези по тялото ти?“ Отговарям: За да докажа любовта си към вас; ако пусна кръв на някой брат, какво ще спечеля от това?
Новото учение, което сега иде в света, трябва да оздрави всяка рана на душата, сърцето и тялото.
Във варненско синът на един селянин заболял от някаква кожна болест – имал по кожата на ръката си рани, подобнина язви, които хващали дебела кора и образували нещо като мазоли, причиняващи болка. Той лекувал болестта си десетина години, но нищо не помагало. Един ден по-малкият му брат донесъл в къщи един сокол и започнал да го учи да лови врабци. За тази цел той донесъл един говежди дроб, та с него да подмами сокола. Но вместо дроба, соколът сграбчил болната ръка на момъка, изял всички язви по нея и по този начин ръката оздравяла. Новото учение ще постъпва като сокола. Идват нещастия в света, но соколът ще изяде язвите и ние ще оздравеем. Язвите са признак на нашите недъзи – болестите, нещастията, които ни сполетяват, са резултат на изчерпването на Божествените сокове. Щом дойде Божественият Дух, Той ще обнови и изправи всичко. Но трябва да дойде живата вяра!
Днес небето е ясно, което показва, че ние имаме всички условия за работа.
Да започнем Новия живот с истинска любов и всички ние – и мало и голямо – да се надпреварваме в нея!
Добрите ни мисли и благородните ни чувства са носители на една велика сила. През тази година може да направим един опит, за да видите каква е силата на колективната мисъл. Ако насочим мисълта си за благото на един човек, той ще стане добър, всичко ще му върви. Ако някой е болен и съсредоточим мисълта си за неговото оздравяване, той ще оздравее; ако някой е здрав и съсредоточим мисълта си към него с цел да заболле, той наистина ще заболее.
И тъй, всички заедно можем да направим много нещо. А ако не успяваме, то е защото каквото замислим, със сърцето си го разваляме. В сърцето си не трябва да допускаме никакви лоши желания, а в ума – никакви лоши мисли.
Бъдещата култура ще бъде култура на сърцето.
Сега искам всички да бъдете бодри, весели, да напуснете вашия стар живот и да не мислите за миналото. Турете отсега нататък кръст на старите си тефтери и решете да живеете за Господа, решете да изпълните Неговата Воля на земята, като считате, че Бог се проявява във всички хора, във всички народи. Какво ще стане след това, ще ви кажа: Бог ще постави всичко в пълна хармония и ще дойде ден, когато всички хора ще заживеят братски помежду си.
Още от старо време Господ е казвал чрез пророците: „Ще дам нови сърца на хората, ще се заселя в тях и ще живея заедно с тях.“
От сърцето започва Новата култура.
Ще ви дам някои упътвания за малки упражнения. Школата, която следвате, изисква от всички вас да сте бодри, спокойни по сърце и ум, за да можете да работите. През тази годишна среща ще ви дам малко работа – само по едно житно зрънце. И ако го използувате разумно, то ще ви донесе Божието Благословение.
Аз съм уверен в успеха на онова, което вършим, защото Господ е с нас.
През целия днешен ден, както и през всички останали дни, ще се стараете да имате хармония в мислите си. Ще се стараете да обхванете живота във всичките му прояви, а не едностранчиво. Старайте се да бъдете със светли умове и добри сърца, за да разбиете всички отрицателни мисли, които ви се отправят. Ще направим опити и ще се уверим, че Господ е велик и че Той ще разруши всичко лошо. Да не се породи вас нито една лоша мисъл, нито едно лошо желание, да не извършите нито едно лошо действие. Като имате добри мисли, желания и действия, ще ви покажа каква е Божията Наука. Тя е дълбока наука, но вие ще направите опити, които ще ви уверят в нея. Ще правите опити за лекуване на сърцето, както и във всички останали области. Ако някои са дошли тук да шпионират, да изопачават мислите ми – Господ е свидетел. Между вас да не се породи никаква мисъл за сектантство!
Това учение е за братството. Ако някои ви запитат какво учите тук, отговорете: „Ние учим науката за братството, учим великите закони, които го управляват.“ Ние не можем да разкрием всички тайни, с които то си служи – за това си има причини. Ние не можем да отворим стомаха си пред хората, за да им покажем как той работи. Отворим ли стомаха си и животът ни се свършва – ако разтворим и черепа си, за да покажем нашия мозък на хората, ние ще умрем. Мозъкът не може да се разкрива. Така е направил Господ и ние няма да разваляме това, което Той е направил. Следователно, това, което Господ е затворил, ние ще го държим затворено, а това, което е отворил, ще оставим отворено. Очите си никога не дръжте затворени! Някой ще ми възрази: „Ама аз ги затварям.“ Нищо, те пак могат да бъдат отворени. Умът ви също трябва да бъде отворен.
Сега поздравлявам всички с добре дошли в училището!
Беседа, държана от Учителя на 19 август 1920 г., четвъртък – Преображение Господне, 6 ч. с.
