П. К. ПЕНКОВ – ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТЕ
Говори се за свободата на учителя. Свободата е нещо, което трябва да се спечели от учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дете между взривове, защото е опасно, то не знае тяхното естество. Не може да е свободен учител, който работи по теркове. Не са законите и правилниците главната пречка на учителевата свобода, а – неговото невежество.
Болшинството от нас не познаваме човешката душа и в частност детската такава, не притежаваме качествата, които ще будим в детската душа. А общоизвестна истина е, че не можем да дадем това, което нямаме.
Детето от малко да насочваме да се опира в живота на три опорни точки – храна, почивка и труд. Всеки намира мястото си на софрата, намира и това на почивката, трябва да намери и това на труда. Както физическото тяло, за да стои устойчиво, трябва на три точки най-малко да се опре, така е и човешкия живот с тия три опорни точки – храна, почивка и труд. Който пропусне една от тия три опорни точки, пада.
Днес децата сме натоварили с голям книжен баласт – ден и нощ четене, учене на памет. По този начин се откъсват от живота и приучават да живеят на бащин и майчин гръб, а „дървото се превива, докато е младо“. Потребно е да се намали книжното учение, за да се дава възможност децата да участвуват в живота и с труда си в дома, училището и обществото.
Учителят всякога да е във връзка с главата на живота – живата природа, за да изтича преснота от ума му, душата му, сърцето му, цялостния му живот. По този начин той ще способства на детето да се разцъфти човекът в него.
