РАБОТИ НА ЛОЗЕТО МИ
Синко, иди днес, работи на лозето ми. – Не ща; но после разкая се и отиде. (Матея 21:28–29.)
Съзнателният живот има две посоки на движение. Тези посоки не са произволни, не са необходими, не подразбират насилственост, но са свободно проявление на човешката душа. В прочетената притча Христос представлява тези двама синове, проявление на един и същ баща, на една и съща майка. Като казвам думата „проявление“, то е философско изражение. На обикновен език „проявление“ на една майка и един баща означава родени от една майка, родени от един баща, макар че сега бащата не ражда. Като се казва в Писанието, че Господ извадил от Адама едно ребро и направил от него жената, разбира се, че първият човек е раждал, но от сърдечната област. Онзи, който разбира този Божествен език, ще изтълкува нещата, тъй както си са, а онзи, който не разбира този език, ще се съблазни и ще изтълкува това, което не е.
Ако попитам един съвременен мъж какво подразбира под думата „жена“, ще ми каже, че тя е домакиня, която трябва да готви, да наглежда къщата, да ражда деца и да ги отглежда. Ако попитам жената що е мъжът, ще ми каже, че той е човекът, който е длъжен да съгради къщата и да принася отвън каквото е нужно да нея.
Всичката философия на съвременния живот е съградена върху тези две положения. Аз считам, че всички философи писатели са готвачи. Едни от тях са добри готвачи. А от други не закусвам, защото не са майстори да готвят. Значи онзи готвач, който добре готви, изпълнява волята на господаря си, а онзи, който не готви добре, не изпълнява волята на господаря си. Жена, която обещава, че ще сготви добре на мъжа си, а разваля яденето, тя не е сготвила. Онази жена, която отказва да готви, а сготви хубаво на мъжа си, тя е изпълнила волята на мъжа си. Под „готвене“ не разбирам обикновено готвене, защото ако така и вие схващате въпросите, то и четирите действия трябва да ги разбирате така, както и децата.
Например едно и едно колко прави? Две. Две и две колко прави? Четири. Ами четири и едно колко прави? Пет. Защо едно и едно прави две? Ще кажете: може ли да бъде другояче? Защо две и две е равно на четири? Четири е резултат. Едно и едно е равно на две, значи две е резултат. Следователно двете е единият син, който се е явил на света. Днес единия син го заместват с майката, тоест с жената. Когато Господ поставил жената в рая, тя казала на Господа: „Аз няма да изпълня волята Ти, защото си имам свои умозрения и ще живея тъй, както намирам за добре. Ще уча нова философия, а не тази, която Ти си поставил в света.“ Този разговор не е станал в райската градина. То е едно положение, което сега съществува. Обаче съвременната жена, като първия син, който първо се отказал да изпълни волята на баща си, а после се разкаял, от многото страдания се разкайва, пробужда се у нея съзнанието, и казва: „Я да отидем наново при нашия Баща, да изпълним волята Му, както по-рано ни говореше.“ Когато се говори, че жените ще изправят света, разбира се първите жени, които отказаха да изпълнят волята на Баща си. Бащата е отишъл при тях, при жените. Когато говорим за първия син, разбираме проявленията на любовта във всичките й форми.
Животът не може да се съгради без дълбокото разбиране на тази жива любов в света. Аз не говоря за онези приятни чувствания, които имате вие. Това не е любов, а само резултат на любовта. Приятното да ви не лъже. Закон в съвременния живот е, че всички начинания, които започват добре, свършват зле. Това мога да ви докажа статистически. Вземете онова малко жизнерадостно дете – расте постепенно, весело е, игриво е, разсъждава умно, и майката и бащата възлагат големи надежди, очакват много от това дете. Расте това дете, става четирийсет и пет годишен мъж. Очите му започват да се замъгляват и той става материалист, започва да живее само за себе си. Става петдесет-шейсетгодишен и казва, че животът няма смисъл, като едновременно с това се сгърбва. Добре е започнал този човек живота си, а зле е завършил. Така и вашето красиво малко момиченце, за което казвате, че е цяло ангелче, но към петдесетата си година то става цял дявол.
Бих желал да ми покажете колко от съвременните моми и момци от стоте свършват добре живота си. Между стоте моми и момци няма никакъв процент, между хилядата няма никакъв процент, между десетте хиляди – също, между един милион – същото. Така всички започват и казват: „Ние ще отидем на нивата“, но после не отиват. Така се свършва животът на всички хора, които живеят на физическото поле, хората, които пътуват в материалния свят. Дай на такъв човек десет- петнайсет хиляди лева, той ще започне да си търка ръцете като Пилата. На какво прилича това търкане, на какво прилича това? Той измива ръцете си и казва: „Ако направя някакво престъпление, аз съм чист от отговорност.“ Вие възлагате надежди на този и казвате: „Той ще свърши работата.“ И наистина той се заема да я свърши. Така мъже и жени трият ръцете си, но какво излиза от това? Няма никакъв процент и изяждат и двамата капитала си. Това не е в закона на необходимостта, но така искат.
Всичко зависи от добрата воля на човека. Искаш да бъдеш добър – ставаш добър. Искаш да станеш лош – ставаш лош. Защо? Защото и в доброто, и в злото има известни блага. Във всяко престъпление има известна приятност. Като заколя и опека едно агне, изпитвам една приятност. Питам: „Защо направих това престъпление?“ Приятно е да се изпита това състояние. Друг се отказва да яде агнета или каквото и да е месо. Той временно ще страда, но после ще бъде доволен. Ще направя едно сравнение между философията на тези двама души. Единият от тях заколва своето теленце, изяжда го и казва: „Добре свърших работата си.“ Другият оставя да израсне теленцето, става голяма крава, започва да му дава мляко и цели шест месеца се ползва от нея. Питам: кой от двамата е спечелил повече? Първият, като заколи теленцето, в една седмица ще го изяде, а вторият ще се ползва дълго време от кравата си. философията на първите е такава: „Не, ние трябва да изядем теленцето, защото без него не можем да живеем.“ Тези хора не съзнават, че след това те ще бъдат изложени на такива страдания, каквито не биха изпитвали, ако не бяха заколили телето. Например имате един приятел, комуто казвате някоя обидна дума. От този ден той става по-хладен към вас и от ден на ден отношенията ви се отчуждават, докато станете врагове. Защо? Защото вашият приятел е изял вашето теле.
Сега Христос се обръща към еврейския народ и им показва тези две положения. С първото положение се представлява духовенството – тези правоверни, които мислят, че са близо до Бога, на които бе даден законът, заповедта и казваха: „Ние ще изпълним Твоята воля.“ Те обещаха, но не изпълниха. С второто положение Христос представяше бедните, които се отказаха да изпълнят закона, но после се разкаяха и го изпълниха.
В съвременното общество е тъй, както е било преди две хиляди години. Съвременното духовенство е същото, каквото е било преди две хиляди години. Такива са и бедните, каквито са били през времето на Христа. Времето не изменя хората, тоест изменя ги само тогава, когато в него се крият живи или съзнателни условия, които ние може да използваме.
Аз говоря върху този стих, защото той има приложение към сегашния наш живот. Сегашните християни са като светските хора. Светските хора постъпват така: в събота, когато излязат вестниците, четат какво се дава тази вечер или започват да търсят какво се дава тази вечер или утре вечер, за да решат где и как да прекарат нощта. Четат, че еди-къде си се дава представление, в което ще играе някой знаменит актьор и решават да отидат там. Други някои четат, че някой добър проповедник ще държи проповед и решават да отидат да го слушат. Трети пък четат, че някъде се продава хубаво вино и решават да отидат да го опитат. Някои си избират добра гостилница. Всички си правят избор. Ще кажете: „Онези, които отидоха на театър или на бал, или да опитват хубавото вино, не са направили добре, не са спечелили нищо. Тези, които отидоха да слушат проповедта, са най- много спечелили.“ Казвам: „Всички са свършили по един и същ начин.“
Не е само в слушането. Слушането постоянно трябва да се развива, зрението постоянно трябва да се развива, обонянието – също. В старини, когато нашето зрение постепенно започва да отслабва, когато нашият слух постепенно затъпява, когато обонянието изгубва своята възприемчивост, какво сме спечелили от живота? Ние ще кажем: „Това е в реда на нещата – един стар човек да изгуби и слуха си, и зрението си, и обонянието си. Не е вярно това твърдение, то е лъжливо. После ние казваме, че дошли еди-какви си обстоятелства, които били такива и такива и затова той не могъл да издържи. Това е лъжливо твърдение. Някой иска да ме подкупи и ми дава десет лева, но аз отказвам и му казвам: „Аз обичам парите, но за толкоз не се продавам.“ Предлагат ми десет хиляди лева, не се съгласявам; после – двайсет хиляди лева, пак не се съгласявам; петдесет хиляди лева – също отказвам. Но когато ми предложат сто хиляди лева, продавам се вече. Хората ме оправдават и казват: „Не може да се удържи човекът на такава голяма сила.“ Тези пари упражниха ли върху мене някакво влияние? Не. Не трябва да се оправдаваме с тяхната сила, това е лъжливо учение.
Ние всички се лъжем от тези лъжливи убеждения. Отидеш в някоя църква и ти обещават: „Остани при нас, тук ще се спасиш.“ Това е една квадратна лъжа. Такива хора в църква ходят, по Бога не ходят, а на нас искат да покажат пътя към Бога. Човек, който иска да упътва другите, трябва поне един път да е ходил по пътя на Бога. Бих попитал и вас, и всички други: колко души има, които знаят този път? Ще ми възразите: „Ти нали ни говориш за Бога?“
Вашето положение е положението на съвременния свят. Аз уподобявам на онази красива германка, която се влюбила в един знаменит германец. В Германия имало един много красноречив и знаменит германец, в чиито проповеди се увличали много хора. Влюбила се в него и тази красива германка, която, за да го привлече, започнала редовно да посещава неговите проповеди, да следи да не пропусне всяка негова дума, за която цел стояла винаги на първите места. Тя си казвала: „Ето един човек, с когото ще може да се живее.“ Посещавала така една-две, три години, а проповедникът си казвал: „Ето една овчица, която можах да вкарам в този път.“ И най-после решил да се ожени за нея. Да, но двата сина не вършат волята на Баща си. Като се оженили, тя му казва: „Слушай, мене ми дотегна да те слушам толкова години наред. Сега искам да видя другата страна на живота.“ Започват да четат по вестниците де има бал, де – концерт, де – опера и т.н.
Питам ви: като ме слушате, като посещавате беседите ми, за какво мислите, каква задна цел имате? Ако съм богат, ще започнете да ме обикаляте, да ми казвате, че сте бедни хора, за да предпиша на едного толкова, на другиго – толкова и т.н. Такъв богат човек, като умира, ще започне да предписва на едного толкова хиляди, на другиго – толкова, докато раздаде парите си. Ето защо те го посещават. Това не наричам изпълнение волята Божия. Това са причини, които спъват живота ни, за да го разберем правилно. Ако аз съм заинтересован, някои от вас че сте учени, способни и ще можете да съдействате за тази работа, това е опаката страна на живота. Ние можем да се съберем в един оркестър да свирим, и каквото спечелим, да си разделим по братски. Ще можем да работим. Така ще постъпваме и втория ден, и останалите. Но когато аз не ви ценя и взимам трите части от спечеленото за себе си, а едната част дам на вас, тогава законът на пропорцията и законът на уравнението се изменят. Когато решаваме в математиката една задача, различните величини ги подвеждаме под еднакъв знаменател. Когато Господ създаде света, Той го създаде от две еднакво интензивни сили, които действат в противоположни посоки.
Христос не осъжда тези двама синове, а само ги запитва кой от тях изпълни волята на Баща си. Те отговарят – вторият. А защо не първият, който обеща?
Когато ние извършваме волята Божия, това правим за нас, а не за Бога. Имайте предвид, че когато ние живеем добре, това е за нас, а не за Бога. Когато казвам, че ние трябва да живеем добре, то не е за да се спасим, а да работим разумно за себе си. Това не е егоизъм, защото в това добро стои равновесието на вашия свят. Засегне ли се равновесието на вашия свят, ще се засегне и равновесието на всичко около вас. Ако вашата къща гори, ще засегне и някои околни къщи.
Някои казват: „Да му изгорим къщата.“ Ами ако и на вашите ближни се запалят? Христос се обръща и пита учениците Си: „Кой изпълни волята Божия? Дали този, който се отказва, или който обеща, че ще изпълни?“ Онзи, който се отказал. Ако вие сте от тези, които сте се отказали, а извършите волята Божия, аз ви похваля- вам. Но ако вие сте от тези, които обещаха и казваха: „Имай я вързана в кърпа и се надявай, че всичко ще изпълня“, а после се отказаха, вие не сте изпълнили волята Божия и сте изгубили онзи момент, в който можехте да се подигнете.
Това ново учение иде да даде един подтик на хората, едно правилно разбиране на съзнателния живот. Всички причини за нашите нещастия започват все от микроскопичически поводи. Не мислете, че причината за греха е много голяма. Тя е едно поглеждане към известна форма, към известен плод, а от тях се пораждат най-големите страдания. Минете покрай някоя красива къща, погледнете я, и тя ви зарази с пожеланието да я имате. Минете покрай някоя красива жена, погледнете я, и се заразите. Аз говоря принципално, а не за жената, както вие я разбирате, защото за мене мъже и жени отделно не съществуват. Защо не съществуват? Защото вашите фирми досега са фалирали по двайсет пъти, та по коя фирма да ви считам? Ще кажете: „Аз, Иван, съм честен човек.“ Да, аз зная, че досега сте фалирали толкова пъти, само че тази е новоначинающа фирма и право е да се надяват, че в нея ще започне нов живот и нова работа.
Няма какво да се докачаме. Като не може да разрешим някоя задача, ние ще признаем факта тъй, както си е, ни повече, ни по-малко. Задайте си следния въпрос: извършили ли сте всички добри побуждения, които се зараждат у вас. През всичките места, дето сте минали и е трябвало да извършите някои добри дела, извършили ли сте ги? Колко са ревностни хората, когато ги е обидил някой! Започват да препоръчват този човек: той е такъв-онакъв и т.н. Ще отидеш на едно място и ще започнеш да го препоръчваш, ще отидеш на друго място – същото. По-голяма реклама от тази на провинилия се човек не можеш да дадеш. Целият град ще се напълни с тази реклама. Каква цел имаме от това, че препоръчваме даден човек, че не е честен, какво печелим от това? Я ми кажете кой е честният човек?
Сега трябва като Диогена да запалим свещ и да тръгнем по света да търсим някой честен човек. Аз вземам „честен човек“ в Божествен смисъл, а не като човек честен. Затова ние ще кажем на Христа: „Досега нашите задачи бяха криво разрешени, но отсега нататък ще положим всички усилия да ги решим правилно.“ Това зависи от нас, защото няма нищо невъзможно в света. Някои казват: „Ако сме в благоприятни условия, ще можем да се развиваме.“ Сегашните благоприятни условия, които сега идат в света, то са онези големи страдания, които ще изпита цялото човечество. Онези от вас, които са натрупали милиони – ще побелеят косите им от ужас, когато фалират тези банки и пропаднат милионите им. Онези, които имат богати и хубави къщи, ще се ужасят, когато ги изгубят, а тези, които си отгледали кокошчици, пуйчици, скрили житце, масълце, ще ги изгубят и ще останат на чист понеделник, като ще съжаляват, че отново ще трябва да започнат същата работа. Това е сегашното положение.
Някои ми казват: „Кажи ни поне една утешителна дума.“ Утешителна дума ще ви кажа само тогава, когато изпълните волята Божия. Често в моите беседи ви говоря, че трябва да знаем, но аз не разбирам тези знания, които имате сега. Всички престъпления, които стават сега в света, стават все от знания. Писатели, проповедници, философи, свещеници, всички хора, които заблуждават света, са все учени хора. Когато те лъжат, те сами знаят, че лъжат. Казват, че лъжата струва пари и затова хората лъжат. Един господин среща друг, за когото знаели всички, че обичал да лъже, и му казва: „Я ми кажи една нова лъжа.“ „Хайде, остави се братко. Аз вече никого не лъжа – отговаря той и започва да плаче. – Ако имаш, дай ми сто лева, че баща ми се помина и нямам възможност да го погреба. Колкото ти е възможно.“ Той му дава сто лева, които лъжецът взима и веднага му казва: „Знаеш ли, че тази е последната нова лъжа, която ти казах?“ „Защо?“ „За да изкарам пари.“ Отиде някой чиновник при министъра за служба и му казва: „Жена ми е зле болна. Имам дребни дечица. Назначете ме.“ А той лъже с цел да омилостиви министъра.
Всички хора не представят истината тъй, както си е, а й поставят гарнитури. Ние сме хора, които много обещаваме, но в края на краищата нищо не сме направили. Не сме отишли на нивата и нищо не сме свършили.
Следователно всеки, който не е отишъл на нивата да сее, ще страда кармически. А този, който е отишъл на нивата, посял е нещо за баща си, той има какво да яде и пие, затова е и щастлив.
Тези две положения сега съществуват и ние трябва да започнем новия живот. Използвайте малкото време, което ни остава. Ще кажете: „А, опасно е това, щом малко време ни остава.“ Казвам: решете още сега да заживеете нов живот, защото не остава време. Сега всички ще напълните църквите. Не, не се лъже Господ. И църквите да напълните, и Библията да четете, и свещи и кандила да запалите, няма да хванат място. Господ е сит на обещания. Целият ад е постлан от такива обещания.
Кой е този, който ще върши волята Божия? Христос казва, че когато слънцето потъмнее и луната когато няма да дава светлина, звездите ще започнат да падат. Тогава ще се яви знамението на Сина Человечески, Който ще прати ангели по лицето на земята, за да съберат Неговите избрани. Знаете ли какво означава това събиране? Ще кажете: „Дано не е скоро това нещо.“ Няма време. Отсега нататък всеки да си направи завещанието. Ако направите това, може да избавите живота си, но ако лежите още на това ухо, че има още време, и да се надявате на това, горко ще патите. Кога ще ви дойде този час? Казано е, че и ангелите не знаят. Кои ангели не знаят? Падналите. И син человечески не знае. Кои синове человечески? Облечените в плът. Ангелите, които са при Бога, знаят всичко. Тъй е и в първоначалния текст. Всички цитират: „Никой не знае за това освен Бог.“ В София има много ангели, но нищо не знаят.
Сега в Америка се издава глас на един учен, който казва на хората, да му мислят, че на седемнайсети ще се свърши светът. Идват две студентки при мене и ме питат какво мисля за този американец, който предсказва свършването на света. „Ами вие готови ли сте за този свят?“ Това свършване на света ще бъде велико събитие, с велики салюти ще се поздрави и посрещне Господ. Реките ще придойдат и ще излязат от коритата си. Земята ще се разтърси и ще започне да се радва на Господа. Вулканите със силни гръмове ще поздравяват Господа. Аз ще гледам колко поздрави ще се получат и какви движения ще направи земята. Земята е като една дама, която ще наблюдавам дали играе правилно, или не.
Христос запитва: „Кой от двамата синове Божии е изпълнил волята Божия?“ Свещениците казват: „Онзи, който се отказал да изпълни волята на Отца си, той я е изпълнил, защото после се разкаял.“ Вие може да се считате голям грешник, но веднага се решите да изпълните волята на Баща си, затова този последен момент ви спасява и вие сте на нивата. Едно добро и много добрини – за мене това е равносилно. Може да си направил хиляди злини, а в последния момент да си направил едно добро. Това добро обръща съдбините на твоя живот. Злото, което сме направили на ангелите, от това, че сме наскърбили някой човек, се дължи на това, че сме свързани с него кармически. Но щом направим добро, ангелите казват: „Ние заличаваме всичко. Няма да го поменем вече и ще гледаме на тебе като на наш брат.“
Няма какво да ви увещавам, но си облечете празнични дрехи и когато започне да бумти, ще излезете навън с парадната форма, с бели дрехи. Сега как мислите, какво ще стане на седемнайсети? Нали много от вас сте пророци, нали много знаете. Ще се свърши ли светът, или не? На седемнайсети светът ще оживее. Много хора ще възкръснат, много хора ще излязат от гробовете си. Аз не отговарям за пророчеството на онзи американец, той сам да си отговаря. Ако излезе тъй, както е казал, ще излезе пророк, но ако не излезе, ще отговаря. Но все-таки този човек е направил едно голямо добро за хората, като е казал, че ще се свърши светът, защото по този начин накарва хиляди хора да се замислят, да се свиват сърцата им и да туптят от страх. Според мене петдесет процента има вероятност да стане тъй, както е казал. Тъй че колкото е голяма възможността да стане, толкова е голяма възможността да не стане.
Всички, които присъствате тук, ако ви подложа на гласуване, ще гласувате да не стане. Защо? Защото не са приключени сметките ви. Това е маловажен въпрос, защото всичко това засяга само тялото ни. Когато и да е – девети или седемнайсети, все ще дойде, безразлично дали колективно, или единично. Все ще дойде едно седемнайсето число, когато ангелите ще кажат: „Стига вече! Ще трябва да се върнеш при баща си, защото според новия план тук ще минава регулация и къщата ви ще се развали.“ Препоръчвам ви да извадите всяка омраза и съмнение от вашите души.
Първият син, който не извърши волята Божия, е мъжът, т.е. човекът, когото Бог създал. Той обеща, но не изпълни волята Божия. Жената е вторият син, който отказа да изпълни волята Божия, но после се разкая и я изпълни. Това наричам сродни души, това са двама братя или две сестри, които всякога живеят у нас.
Някой път решаваш да направиш едно добро, но не ставаш сутринта; това направиш, онова направиш, пропуснеш го и вечерта така си отмине. Но после отидеш да загладиш твоята постъпка, извиниш се, а с това става у тебе промяна. Първият син е умът, който обещава, а вторият – човешкото сърце. Забележете: всички интелигентни хора, които много обещават с ума, нищо от тях не излиза. А онези хора на сърцето, които минават за смахнати, те най-после всичко извършват.
Тъй че бъдещата култура е културата на нашите сърца. Не ще оживее това, което е в нашия ум, а вярно ще излезе това, което е в нашето сърце. Каквото ви продиктува сърцето, деветдесет и девет процента излиза вярно, а следователно предчувствията на нашето сърце са по-верни, отколкото мислите на нашия ум.
И тъй, Христос иска да ни обърне вниманието да обработваме сърцето си. Бъдещата култура е култура на сърцето. Бих желал всички общества, всички народи да образуват дружество на сърцето. Но да не остане само в проект, а да се приложи в действителност. Сега какво правят? Образуват едно дружество, съставят му програма, представят я в Министерството на одобрение, викат свещеници да му светят вода, избират комисии, които да поемат работата, и докато започне да функционира, то свършва с живота си. За в бъдеще не е необходимо да се обявява това дружество, няма нужда от никакъв водосвет. Кажете и решете, и по решение от свише това дружество ще съществува. Нямам нищо против това, което се върши. Нека си вървят старите дружества по стария път. Но новите, които ще се създават, да бъдат по новия план, и да знаят как да вършат работата.
Някои ме питат: „Да вляза ли в това или онова дружество?“ Ако живееш по Бога, ти може да влезеш в някое дружество. Ти сам си дружество. Някои ме питат: „Да се женя ли?“ Ако живееш по Бога, не трябва да се жениш, но ако не живееш по Бога, жени се колкото искаш.
Аз разбирам другояче жененето. Когато първите хора се събраха, кой ги венча? Когато две птички се съберат, кой ги венчава? Когато едно добро дело ще се извърши, то се осветява, то се санкционира от Бога. Днес, когато се извършва едно лошо дело, престъпникът се дава под съд, започват дело против него, държат се протоколи и след като го осъдят, дохождат стражари, улавят престъпника и го завеждат в затвора, дето престоява десет-петнайсет години затворен. А като се направи някое добро дело, никой не го санкционира, никому не става известно за него.
Питат ме как да се поправи светът? Казвам, обърнете реда на нещата – като направите някое добро, санкционирайте го, а като се направи нещо лошо, някакво престъпление, не го санкционирайте. Когато се случи в някоя къща едно от децата много лошо, майката взима ризичката му и я носи в църква да чете попът върху нея. Не, нека вземе ризичката на доброто дете, та върху нея да се чете. Тези са идеите, които развалят нашия живот и от които Бог се е възмутил.
Това, което сега ви говоря, право ли е, как го чувствате? Право е. Има ли някаква лъжа в моите думи? Не. Не се знае още: това може да кажат няколко души само, но какво ще кажат повечето от вас? Моите думи са верни петдесет процента, а като се приложат и дадат резултат, ще бъдат верни сто процента. Тъй че ако двама души в България повярват, останалите не вярват.
Смешно е, когато Мойсей отиде при фараона и му каза: „Праща ме Йехова.“ фараонът му отговори: „Не Го познавам Кой е.“ Трябваше Мойсей да му пълни дълго време главата, за да Го разбере Кой е. Когато Мойсей направи последното чудо пред фараона, той каза: „Да си вървят тези хора, където искат, и там да си принасят жертва.“
Всеки, който дойде в света, трябва да бъде като Мойсей. Знамения и чудеса ще дадем за неверующите, а за верующите не са потребни никакви чудеса и знамения. Ще направим да играе земята тъй, както никога не сте я виждали. Ще направим реките да излязат от коритата си и вулканите да изригнат тъй, както никога не сте ги виждали. Това ще бъде знамение за онзи дебелоглав фараон, който трябва да пусне евреите от Египет. Знаете ли къде ще бъдат тези знамения? В човешките общества. В човешките общества ще настане такова сътресение, че от тези стари общества няма нищо да остане. Оставям всички, които разбирате истината, да си припомните какво ви е говорил някога вашият Баща и какво сте извършили, защото Той е говорил на всинца ви. Кажете си: „Отсега нататък ние заличаваме стария живот, всички сметки, всички взимания-давания, нищо не търсим. Комуто имам да давам, не давам. От когото имам да взимам, не взимам. С търговията вече е свършено всичко.“
Ще ме запитате как ще се живее без търговия. Ще дойде почетната търговия на жито, царевица, хубави ябълки и круши, и др. Каквото дадеш някому, ще платиш с любов. Ще кажете: „Не искаме да плащаме с любов, а с пари, с пари.“ Дайте парите на онези, които се нуждаят от тях. Като ви говоря това, нямам предвид да ви кажа, като отидете у дома си да дигнете един скандал – да каже жена на мъжа си и мъж на жена си, че не се познават отсега нататък. Че досега наистина мъжът не познаваше жена си и обратно. Това не е философия, философия е да кажеш на мъжа си: „Отсега нататък аз те познавам вече.“ Същото да каже и мъжът на жена си. Като се върнете у дома си, кажете на вашите синове и дъщери, че ги познавате вече.
Да познаваме Бога Истиннаго, там е вечният живот. Сега, като дойдат някои при мене, страх ги е да не ги позная. Тези две госпожици, които дойдоха при мене, ме питат: „Как вярвате, че това, което е казал този американец, е вярно?“ Казвам им: „Вие ще умрете на седемнайсети, от седемнайсети ще възкръснете. До седемнайсети ще бъдете като гъсеници, а от седемнайсети ще станете пеперуди.“ Те ме питат за бъдещето си. Аз им казах: „Понеже ще се свърши светът, то за новия живот, който иде, може да ви гадая, но не за стария. Няма какво да ви казвам, защото всичко е написано, знае се всичко, което има да се случи.“ Тези две госпожици се заинтересуваха.
Сега в света идат промени, които ще станат все за добро, което добро хората тълкуват по крив начин. Светът ще се промени, в хората ще станат големи преобразувания. Може и във физическия свят да станат земетресения, ако не сега, то за в бъдеще.
Ние трябва да се познаем, да познаем, че всички страдаме, че всички се мъчим, че всички имаме задачи, които не сме разрешили, че всички имаме чувства, които ни измъчват. А днес всички се представят, че работите им са уредени, но то е не е така. Ние мязаме на онези ученици, които казват, че си знаят уроците, но като ги дигнат, казват на другарите си да им подсказват. Някой път си написват на ръката някои по-мъчни формули и като ги дигнат, оттам поглеждат – четат бъдещето си. Ако учителят не е прозорлив, пише хубава бележка на ученика, но ако следи внимателно, той казва: „Я да видя на ръката ти! Много си умник.“
Сега Христос, като дойде, ще погледне на ръката на всеки мъж и на всяка жена – какво има написано. Едно време, като влезеше учителят в клас, преглеждаше ръцете, ноктите и ако имаше кир, нечистотии, взимаше пръчката и биеше ученика. Старите учители следяха само за този кир, който се набираше по ноктите, но Христос като дойде, ще погледне на чертите на ръцете и ще каже: „А, много хубаво е написано. Я дай другата ръка.“ Христос не си служи с тояжка, с фаланга, както старовременните учители си служеха. Способни бяха тогава учениците, защото ги биеха по краката с такива фаланги. Това бяха хубави масажи. Но сега няма фаланги. Днес фалангата се упражнява на друго място. Като се върне мъжът вкъщи и не е спечелил, жена му го посреща с фаланга. Днес и жени плачат от тези фаланги, фаланги има и в умовете, и в сърцата ни, а те трябва да се махнат.
Аз ви пожелавам да изпълните волята Божия. Вие имате всичката възможност. Силни сте и няма нищо в света, което да ви препятства. Вие сте тъй свободни и силни да творите доброто, както Бог е Силен и Свободен. Но понеже не сте богове, не сте силни, и се извинявате, че не можете де направите това или онова. Когато не вършим волята Божия, то е защото се отдалечаваме от Него и отслабваме. И когато човек каже, че е слаб, стар и сляп, то е защото се е отдалечил от Бога. Когато дойде крадецът да те обира, той ти завързва очите, устата и тогава те обира. Така прави и дяволът.
Много от вас, които ме слушат, като излизат оттук, страх ги е да казват, че са ме слушали. Защо има нужда да се боите, да се страхувате? Ако има в България да говори някой свястно, това съм аз. Ако има някой, който да изказва една велика философия, то съм аз. Тъй че, как ще постъпват българите, това е безразлично за мене, но казвам само доколко хората са малодушни, за да възприемат моето учение. Откъдето и да е обаче, от реки, вода, слънце, от природата – отнякъде ще трябва да почерпят това знание.
Аз не искам да тръгнат хората подир мене, това е най-голямото нещастие. Ще приличам на онзи момък, в когото се влюбили четиристотин моми и всички тръгнали подир него, търсили го да го срещнат. Аз не разбирам такива последователи, а учението да се възприеме идейно и така да се прилага. Нямам нужда да чуя от вас, че се възхищавате, какво говоря много добре и т.н. Не, вие още не сте приложили моето учение, не съм видял още решени задачите ви. Никой от вас още не е разрешил задачата на любовта, даже и на близките си не сте я решили. Ако Христос беше дошъл да ви пише бележка върху любовта, на всички би ви писал двойка. Аз ще Го повикам един ден да ви изпита.
Сега вие сте при тези двама синове. Върнете се у дома си, тоест влезте в своята душа и запечатайте в себе си следните положителни мисли: всичко можете да направите, всичко можете да приложите, няма никаква сила в този свят, която да ви противодейства, когато искате да направите някакво добро дело.
Аз ще ви дам едно златно правило, което ще трябва да си го запишете, а то е следното: „Всичко мога да направя чрез живия Господ на любовта, Който всичко в света е създал.“ Това е моето поздравление за седемнайсети от този месец и когато дойде Христос, така да Го посрещнете. Когато започнат да бумтят гърмежите, когато започне земята да играе под краката ви, кажете си това правило и не се бойте. Това правило ще ви служи и за другия живот.
Желая да не остане у вас никаква негативна мисъл. С това правило аз изпъждам от своя ум и душа всички стари попове, всички стари свещеници, всички стари учители, всички стари търговци, всички стари бащи, майки, синове и дъщери, и на този свят казвам: „Сбогом, аз вече нямам нищо общо с вас.“ На всички онези свещеници, учители, майки и бащи, синове и дъщери, които искат да служат на новата култура, които могат да си служат с това златно правило, Христос казва: „Добре дошли! Елате при Мене. Аз ще ви сложа отлична трапеза.“ Това ще го проверите на един седемнайсети, на който и да е той.
И така, ще бъдете смели и решителни, та като се върнете у дома си, ще кажете: „От днес изхвърлям всичко старо от сърцето си.“ Да не постъпите като онази стара жена, която имала пред прозореца си една могил- ка, която й засенчвала слънцето. Една вечер тя се молила Богу да се премести могилката отпред прозореца й и си легнала. На сутринта като става, вижда, че могилката седи на същото място и си казала: „Точно тъй си мислех.“ Ако бях на тази жена, бих построил къщичката си по-нависоко, за да мога да виждам слънцето.
Христос казва: „Сега всички – една стъпка по- нагоре.“
Христос иде. Ние отиваме към небето. Какво подразбираме под тези думи? Ангелите искат да ни извадят от това състояние, в което се намираме, от материята. Сега в цялата страна става един преврат, едно прераждане. Атомите на земята се преустройват. Докато всички сили се урегулират, ще дойде и това сътресение. Аз мога да ви дам едно правило, по което да познаете дали ще стане тук землетресение, или не; дали далеч от вас ще стане то и на колко километра от нас. Това може да се даде само на някоя школа, защото ако ви дам тези правила, ще се изплашите. Когато българите бягали от турците, изпокрили се от страх в Балкана и казвали: „Бягайте, турците идат! Рев и плач се чува откъм Стара Загора.“ Връщат се някои от тях и какво виждат? Никакъв турчин нямало.
Така вече не може да се върви. Ще дойде ново прераждане за вас, а то е потребно. Отсега нататък вече не може да се живее по стария начин. Свърши се със старото и който иска да бъде щастлив, няма да може да си служи със старото. Ако погледнете на живота от политическо гледище, ще видите, че цяла Европа е в натег- нато състояние и се чака само една малка искрица, за да стане цял пожар. При това състояние няма защо да се плашим. Това е едно бълникане. В тези най-трудни времена ще познаем Бога, ще познаем, че има една Разумна сила, която ще превърне всичко да работи за добро. Само така хората ще се убедят, че има един жив математически закон, пред изчисленията на който нищо не е пропуснато.
Не се бойте и с тихо и спокойно сърце знайте, че това време, през което сега живеете, е най-добро. Може да има фаланги, изгубване на богатства, може земята да играе, може да има гърмене на топове, но това нищо не значи. Всичко това е в реда на нещата. Няма защо да се плашите.
Ако мине седемнайсети спокойно, някои ще кажат: „Излъга ни този вагабонтин. Излишни тревоги ни създаде на сърцето.“ Аз похвалявам този американец, той е казал една велика истина. Нека тези хора малко да се понаплашат. Като мине седемнайсети, кажете: „Право казва този човек – стана тъй, както каза.“
Седемнайсети ще бъде един отличен ден. Числото 17 е, образувано от едно и седем – равно на осем, а осем е безконечно число. Седемнайсети ще дойде като Хале- евата комета, с идването на която се очакваше свършването на света. И наистина, колко работа свърши тази комета! Американецът казва, че няколко планети сега са се събрали на едно място, и аз казвам, че те сега са се събрали на конгрес и решават какво да правят със земята. Решават да произведат на слънцето едно петно, което с просто око ще може да се види. Това петно ще изпрати една голяма магнетична вълна, която ще разтърси земята. Тази вълна иде за добро. Ще зависи сега под какъв наклон ще удари тази вълна земята. Ако я удари под прав ъгъл, добре ще отскочите от земята. Ако ударът бъде малко накриво, земята ще бъде малко засегната и ще се предизвика един приятен масаж, и никаква катастрофа на земята няма да стане.
Тази енергия от магнетичната вълна ще се предаде на земята и тя ще изпита един нов подтик. Тази вълна е жива, интелигентна. Тя ще измени живота. Тази вълна иде от съчетанието на планетите, а това съчетание е в свръзка с други закони вътре във вселената.
Гледайте да възприемете тази вълна и да разберете нейния велик смисъл. Тази вечер бъдете най-разположени и кажете: „Разбираме какво искат да кажат Сатурн, Марс, Венера.“ И прекарайте така един ден в размишление. Предайте се на едно съзерцание, да мислите за всички планети, за слънцето. Като бъдете в едно такова настроение, ще имате едно велико благословение.
Да няма никакъв страх. Любовта изпъжда навън всеки страх.
Няма да стане нищо лошо, всичко ще бъде за добро.
Беседа от Учителя, държана на 14 декемврий, 1919 г. София
