РАДВАЙТЕ СЕ
И когато отхождаха да известят на учениците му, ето Исус ги срещна, и рече: Радвайте се. А те пристъпиха, та се уловиха за нозете му, и поклониха му се80.
От този стих ще взема думата „радвайте се“. Тя е дума обикновена, но със съдържание. Думата „радост“ и идеята, която се съдържа в нея, има Божествен произход. Радостта не е едно свойство или качество на животните, нито на хората от този век, нито на учените. Под думата „радост“ се разбира висшето съзнание у човека, една вътрешна връзка с онези естествени отношения на истинския живот, гдето животът е непреривен. Животът, в своите проявления, принадлежи към три свята: живот на хората на физическото поле, живот, който съществува между ангелите и живот на Божествения свят. Радостта принадлежи към първичния, Божествения свят, към тъй наречения номинален, а не феноменален свят.
Като взема на български език думата „радост“, първата буква е „р“. В тази буква има една единица, която показва източника на този малък кръг, показва Божественост или идея, която е обременена с една Божествена мисъл. Когато хората държат нещо в ръката си, то е право това, но те не знаят кое трябва да се държи. Трябва да държиш това със своя дух, на което ти да си господар. Това е буквата „р“. Но когато хората не разбират законите, тази буква се обръща надолу и става буквата „б“, т.е. човек, наместо да е бременен с някоя Божествена идея, бременен е със стомаха си. Когато хората стават бременни на физическото поле, стават шишкави, пълни. От такава пълнота често хората отиват да търсят лекари, за да пометнат своите деца. Що е затлъстяването? То е дете на физическото поле, което искат да го пометнат.
Радостта не спада към този вид. Втората буква в думата „радост“ е „а“. И тя означава бременност, но да е бременен не само твоя дух с някоя възвишена идея, но и твоя ум да бъде бременен. „А“ е образувана от един триъгълник, който означава човешкия нос, човешката интелигентност. Казано е от старите мистици, които са знаяли това много години преди Христа, че Бог вдъхна през носа на ангелите и разумни хора станаха те. Вдъхва се на човека през носа, а не през устата, ето защо и вие през носа дишате. Буквата „Д“ е образувана също от един триъгълник – един преходен живот. Триъгълникът, това са три сили, които не са проявени. Буквата „о“ означава условията, при които една идея се развива. Буквата „с“ е законите на промените, чрез които тези идеи може да се усъвършенствуват. Буквата „т“ е кръста, принципа на мъжете и жените, според който те живеят.
Христос казва: „Радвайте се“, защото сега се откри духовния свят, има път, по който да минават от един свят в друг. Тази радост е необходима за човека. Човек без радост в света, според моето схващане, не е човек. То е защото радостта в своите проявления е съвместима с всички отношения на човешкия живот. Няма сила, колкото мощна да е тя, да помрачи радостта. Защо? Защото любовта и радостта вървят заедно. Те са като брат и сестра и като мъж и жена. Не като тези мъже и жени, които са тук на земята, не като тези жени, които по цели дни готвят в кухните си и не като тези мъже, които по цели дни стоят затворени в своите дюкяни. Мъжът цял ден мисли как да изкара повече, за да задоволи жена си, а жената мисли в кухнята какво да сготви, за да нахрани мъжа си. Христос казва: „Радвайте се,“ но тази радост не могат да я изпитат такива мъже и жени. Радвайте се вие, които сте свободни, които имате свободен дух, не сте роби никому, на вас принадлежи тази радост. Ще ме запитате: „Може ли да имаме тази радост?“ Може, но щом напуснете вашите кухни и дюкяни. Ще запитате: „Как е възможно да оставим къщите си?“ Не, нима кухните и дюкяните са необходимо качество за щастието на човека? Къде са кухните на птиците, къде са техните дюкяни? Ние, съвременните хора на висшата култура, на европейската цивилизация, имаме девиза: „Без кухни не може, без дюкяни не може“, а аз пиша отгоре: „И радост не може.“ Защото едно от основните качества на дома на мъжете и на жените, на фамилиите, това е връзката на разбирането, любовта. Но не тази любов, която вие разбирате, половин ден да любиш, половин ден да мразиш. Това не е живот, това е робство.
Аз говоря на вас, които сте християни от 2000 години, вашите бащи и майки са чели Христовото учение, срещали са думите „радвайте се“, но още хората не могат да се радват. Това е не защото радостта е несъвместима с днешния живот, но трябва почва за тази радост. Следователно тя принадлежи към истинския духовен живот. Когато ние разберем законите в света, ще трябва друга една кухня да устроим, по-модерна. Аз мога да ви дам една скица, какви трябва да бъдат модерните кухни и дюкяни. Светът ще трябва да се преустрои. Кажете какви са кухните на ангелите, какви са техните дюкяни? Но, ще кажете: „Това не е важно за нас.“ Ако искаме да бъдем културни хора, по-висша култура ако искаме от днешната, трябва да пратим делегати при ангелите.
Сега българите, като гледат на германците, мислят си: „Какви културни хора са те“, и им се иска да подражават. Толкова по-завидна е културата на ангелите, но мъчнотията се явява от това къде ще намериме тези ангели. А съвременните хора се отличават с едно качество на съмнение и критически ум и съществува мнение, че човек, за да бъде философ, трябва да има съмнение във всичко, всичко да проверява. Нямам нищо против съмнението, но има и такива философи, които и като пипнат човека, пак се съмняват. Например в Евангелието се споменава, че един от учениците на Христа, след като видял, че той се възнесе, пак не повярва и трябваше да пипне между ребрата му, за да се убеди, в истинността.
Това е еврейска култура. Човек всякога може да бъде излъган. Когато не разбираме Божествените закони в света, лъжа има. Лъжата е признак, че истината съществува, тъй както сянката е признак, че предметът съществува. Съмнението е признак на това, че реалността съществува. Не може да се роди съмнение, без да има причина за него. Веднъж казваш, че няма Господ, това показва, че Той съществува. Не може да отричаш това, което не съществува, следователно отричаш само това, което съществува. Що е отричане? Денем в природата виждате дърветата, изворите, но вечерно време не ги виждате, следователно може да се съмнявате. Когато човек казва, че няма Господ, аз казвам: „Твоето слънце е залязло и след 12 часа твоите убеждения ще се изменят.“ – „Няма душа, няма задгробен живот, няма Господ”, казват хората. Аз казвам, твоето слънце е залязло и след 12 часа ще ти се изменят убежденията.
Твоите убеждения ще се изменят, тъй както се измениха убежденията на един български учител с висше образование, участвувал в последната война с гърците. При едно отстъпление, той се скрил в една пещера и тук прекарал три дни без да може да си подаде главата навън от страх пред силния огън. Толкова много изгладнял, че се обърнал към Бога, да му даде някои признаци за своето съществуване. Не се минало половин час и една костена жаба доближила до дупката на пещерата и оставила пред нея една четвърт килограм хляб, който носила в устата си и се върнала назад. Като се върнал този учител при своите ученици, казвал им: „Деца, от сега нататък ще знайте, че има Господ.“ Защо, от где знае той? – Тази жаба го убедила. Следователно като се намерите в тази пещера, като постоите там три деня гладни, ще се убедите, че има Господ. Веднъж има Господ, има душа, има и задгробен живот. Тези неща може да ги проверите.
Аз ви говоря за неща, които съм проверявал хиляди пъти. Бих казал, по-скоро ще се усъмня в съществуването на толковато хора, отколкото в този свят, в който аз живея. Аз живея едновременно и в този и в онзи свят, едновременно се разговарям и с хора и с духове. Ще кажете: „Ужасно нещо са духовете.“ По-интелигентни същества от духовете няма. Какви са стройни, хубави те, какви бляскави очи имат те, каква култура има в тях, какво училище представляват те! Затова умирате вие, затова умират ваши близки, за да отидете при духовете и да се научите от тяхната култура. Ще попитате: „Къде е този духовен свят?“ Това е въпрос на едно микроскопическо животно, което може да каже тъй: „Къде е мястото на човека, в какъв свят живее той?“ Той живее в същия свят, но между схващанията на човека и на това микроскопическо животно има голяма разлика. Светът не е това, което само виждаме, той е нещо грандиозно, по-голямо от това, което виждаме. Някой път мислите, че животът няма смисъл. Много моми, момци се обезсърдчават и искат да умрат, но като срещне някоя мома един хубав момък, погледне го в очите и казва: „Сега животът има смисъл.“ Запее тази мома и не иска да умре. Така е и с момъка. От где дойде този свят, този смисъл в живота? В тяхното сърдце, ум се открива ново съзнание, техните сърдца започват да туптят. Животът не е в туптение. Туптенето е само средство да предава мислите, състоянията в духовния свят.
Следователно Христос казва: „Радвайте се, за вас иде една нова култура.“ Аз свързвам хората от земята с тази нова култура. Идете и проповядвайте на света новото учение, да устроят домовете си без кухни и без дюкяни. Допуснете, че бихме направили цялата земя една голяма градина с най-хубави овощни дървета, то тя би позволила на всички дървета да дадат най-добри плодове, тогава бихме ли имали нужда от сегашните кухни. Каква нужда ще има човек да прекарва цели 8 часа затворен в своя дюкян? Защо той стои сега 8 часа в дюкяна си? За да купи на жена си месо, захар, ориз, масло, яйца и т.н. Тогава не ще ни трябва и електричество. Аз, като мисля, ще си създам една лампа, която ще ми свети. Няма да се безпокоя ни за газ, ни за електричество. Няма да се говори, че градският съвет взимал много за електричеството. Своята енергия ще използувате. С мисълта си ще имате бързи съобщения.
Христос казва: Радвайте се, защото новото знание, което ще дойде, ще освободи хората от това робство, в което сега се намират. Бил съм в Америка и там хората се чудят на тази грандиозна на здания с десетки етажи, големи сводове култура. Според мен това са затвори. При тези тъй модерни къщи, благодарение на недостъпа на слънцето, американците са много нервни хора. Идеята у тях, да създадат нещо грандиозно, е хубава, но нека способностите на ума, на сърдцето вземат този висок размер. Но когато тази Божествена идея не може да се разбере у хората добре, а се проявява по начин, какъвто виждаме, това показва, че тази култура е отживяла своя век. Бъдещите майки и бащи, като зачеват децата си, трябва да им турнат тази мисъл: „Не ти трябва тебе кухня.“
Какво разбирам под кухня? – Стомаха, защото само за него мислим. Като ни заболи малко стомахът, пак за него мислим. Сутрин, на обед, вечер – все за стомаха се грижим. Вярно е, че ако се развали стомахът, заболява и главата. Стомахът има друго предназначение. Твърдението на сегашните хора, че ние тъй трябва да живеем защото Господ така е наредил, аз го оспорвам. Днешният свят е карикатура на Божествения. Господ, когато е създал света, всичко е било добре – и хора, и растения, и животни, но сега не е така. Пияницата, като свикне да пие, продава наследство, деца, жена и казва: „Господ създаде хората да пият вино.“ Господ е създал човека с желания към жидкости, но не към виното, а към водата. Ние трябва да дойдем със своите идеи до Божествения свят, да разберем какво нещо е човекът.
Като ви говоря да напуснете вашите кухни, то не значи да ги развалите, преди да съградите новите си къщи. Направете опит и вижте дали бихте могли да живеете без тези кухни и тогава само ще съборите старите, а иначе по никой начин не събаряйте старите, защото ще останете без нищо. Радвайте се, защото радостта дава импулс, потик на човека, тя е майка на нещата. Радостта произтича от вътрешен, Божествен импулс на душата, тя дава вдъхновение. И мъже и жени трябва да се стремят да култивират тази радост у себе си, а ние, съвременните хора не можем да търпим такива, които се радват. Ние искаме всички да са мрачни, намръщени, но не трябва в човешкото сърдце да има някаква тъмнина. Лицето на човека може да бъде прашно, почерняло, но в душата, ума и сърдцето трябва да има радост. Няма причини да няма радост у човека.
Христос ви среща на пътя и ви казва: „Радвайте се.“ – „А, казвате, как да се радваме, там на бойните полета изгниха толкова наши мъже и синове, какъв смисъл има животът сега зарад нас? Обедняхме, дългове до уши имаме, всичко е скъпо и прескъпо, как да бъдем радостни?“ Тогава казваме на Христа: „Ти може ли да направиш камъните на хляб?“ Христос отговорил: „Не само с хляб, от камъни направен, може да живее човек, но с всяко благо слово, което излиза от устата на един добър човек.“ В Америка бяха замислили да направят по химически начин хапчета, които като се изядат, да задоволят човека, но това нещо по химически начин не може да се създаде. Не е този пътя, по който да върви науката. Онзи хляб, който се добива, добива се чрез Словото Божие. Словото Божие е една субстанция много по-висша, една духовна материя, от която може да се извлекат необходимите екстракти за нашия живот, а не от нисшата материя, която покварява нашия живот.
Христос е казал: „Всяко слово, което излиза от Бога, с него ще се храни човек.“ Това нещо Христос го доказа. Той взема пет хляба и пет риби и така се нахраниха 5000 души. По кой начин? Толстой, като не признава чудеса, тълкува това нещо така: „Понеже Христос е проповядвал равенство и братство, то всеки от тях си носил хляб и насядали да ядат.“ А в същност може ли да се увеличи хляба? – Може. Вие сеете едно житно зрънце и от него се явяват 250 зрънца. Посаждате една семка от ябълка и след десетина години ще имате 3000–4000 ябълки. Питам, от где черпи ябълката тази енергия? Ще кажете: „От земята.“ – Не, от слънцето отгоре. Земята е един резервоар, който спира развитието. Ако хората биха знаяли този закон, как да се прави хляб, те лесно щяха да забогатеят.
Срещна ме един господин и ми казва: „От как се отвори войната, в България има вече 500 милионери.“ Рекох: да, но те са книжни милионери. Тези книги какво може да доставят на хората? Ще кажете: „Е, докато съм жив на земята, ще живея с тях, ще се ползувам от техните блага.“ Е, добре, утре като те хване смъртта за гушата, ще ти каже: „Аз не признавам твоите книжни пари, богатство.“ Ще те срещне Христос на пътя и ще те пита: „Защо си толкова дрипав?“ Ще кажеш: „Работих в България, когато тя воюваше и аз исках да се осигуря.“ – „Крив път си хванал”, казва Христос. Това не е радост, криво си разбрал Христовото учение.
Радостта е основана на Добродетелта и Правдата. Аз нямам право да нарушавам тези благородни постъпки у хората, нямам право да говоря това, което не е и според Христовото учение, трябва да говоря само това, което е истина, което е Божествено, защото за всяко учение ще давам отговор пред Бога. Ще се върнеш при баща си и Той ще те пита: „Как си свърши работата в България на земята?“ – „Спечелих много пари.“ Не, жени, жени, вие, вие тикнахте мъжете си за тези книжни милиони, за вас те станаха книжни милионери. Деца, вън, вън това богатство, то е несправедливо, неправилно придобито! Хора и народи, които така печелят своето богатство, нямат Божието благословение. Нито от тях, нито от децата им, нито от четвъртото поколение ще остане помен. А онези, които в тези времена пренасят най-търпеливо своя кръст зарад мене, те са спасени. Кръстът за мене съставлява една висша наука, която съдържа всички елементи за превръщането на лошите неща в добри.
„Радвайте се“, казва Христос. Можем ли да се радваме? – Можем. Ние трябва да имаме търпението на онзи гръцки философ, който е живял през времето на апостол Павел. Той е имал много по-голяма издържливост и постоянство, отколкото всички сегашни християни и проповедници. Той бил роб при един римски патриций. Господарят често изтезавал робите си, което нещо вършил и с него, но той никога не се оплаквал, не охкал и се всякога усмихвал. Това дразнило много господаря му и той често го биел, за да предизвика неговото негодувание. Един ден господарят му натиснал силно крака, за да види как ще се отрази това на роба, но той казал: „Господарю, не ми натискай тъй силно крака, защото ти ще изгубиш, няма да мога да ти служа добре за в бъдеще.“ Господарят натиснал силно и счупил крака. Робът казал: „Е, нали ти казах, че ще ми счупиш крака!“ За неговото доволство римският патриций го направил свободен, след което време той писал отлични съчинения, които стоят много по-високо отколкото съчиненията на много съвременни философи и богослови. А вашето краче, само нека смей някой да го натисне! Ние нямаме това доволство.
Христос казва: Радвайте се, защото отсега нататък вашите крака няма да бъдат счупени; радвайте се, защото от сега нататък няма да имате нужда от несправедливи богатства. Защо? Защото за един праведен, добър човек Небето работи. Някой казва: „Разработих, разорах си нивата.“ Не си я ти сам разработил, ако не бяха тъй многото червеи, орането на човека не би принесло никаква полза. Следователно ако приложим Христовото учение, разликата ще бъде тази: малко ще работим, а повече резултат ще имаме. Според Христовото учение, три часа физически труд е достатъчен, три часа ще са необходими за ума и три часа за сърдцето, всичко 9 часа през деня. Тогава животът щеше да бъде много по-приятен и хората не щяха да умират, а щяха само да се видоизменят и всеки щеше да замине за онзи свят, когато иска. Но, за да разберем Христовото учение, трябва да създадем у нас този необходим характер на мисълта, т.е. да освободим своята съзнателна душа и да се освободим от вътрешния страх.
Възможно ли е това? Има правила. Не мислете, че в духовната наука нещата вървят много бързо. Не, много медлено. Божественото върви от малкото към голямото, а човешкото започва с грандиозното и свършва с малко. Може да направите едно изчисление. Ако едно житно зърно го садите 19 години наред и ако имате търпението да го наглеждате, то ще стане голямо, като цялата земя. Казва Христос: „Ако имате вяра колкото това синапово зърно, ще можете тази планина да отместите.“ Защо е употребено синапово зърно, а не житно? Синаповото семе има свойството да прави пришки и ако го турите на ръката си, то извлича всички вредни, лоши сокове. От житното зърно няма този ефект. Вярата ви трябва да бъде положителна, да действува вътре в ума ви.
Тогава ще се намерите в положението на онези двама гръцки художници, които държали конкурс за своето изкуство. Единият изрисувал един грозд толкова естествено, че небесните птици се спуснали да го кълват. Другият изрисувал Венера и отгоре нарисувал едно тънко було. Толкова сполучлива била рисунката, че първият художник се излъгал и се опитал да дигне булото. Единият излъгал птицата, а другият – човека.
Ние, съвременните хора обичаме да лъжем [не] само птиците. Ние често залъгваме своя стомах. На този стомах му кажи така: „Не бой се, ти ще имаш храна достатъчно, имай вяра, аз ще ти приготвя храна.“ Вие, като се тревожите, стомашните клетки започват да се безпокоят. Те са около десет милиона работници, започват да се смущават и стомахът се разваля. Те не трябва да знаят, че няма хляб, няма едно-друго.
По този същия начин се зараждат болестите в ума и сърдцето. Навсякъде се отправят отрицателни мисли. Какво ще стане с България? Не се бойте, всичко ще се преобрази, то ще бъде 10 пъти по-добре след 100 години, но сега Бог е турил българите в един котел и след това ще им изпрати добри работници. Какво ще стане с руския народ? И той ще бъде 10 пъти по-добре след 100 години. Всички народи – и германци, и англичани, и французи, всички ще бъдат 10 пъти по-добре. Но ще кажете: „Где ще те намерим след 100 години?“ Чудна работа, где ще ме намерите! Ами сега где ме намерихте? Често казвате: „То ще се мре, ама здраве да е.“ – Няма смърт, а събличане има. Когато една гъсеница се съблече и стана на пеперуда, питате се: „Где отиде гъсеницата?“ Тя е самата пеперуда. Вие след време ще бъдете един работен ангел, ще имате свойството да изчезвате, да се явявате по ваше желание. Ще кажете: „Такива хора са змейове – лоши хора.“ Не, тези хора, който са придобили тази способност, са най-добрите хора. Такъв беше и Христос, явяваше се и изчезваше. Ще кажете: „Баш, не се знае дали е така.“ Вярно е, че не се знае, но това е по отношение на вашите твърдения, а истината в природата си остава всякога тъй както си е, нито преувеличавам нещата, нито ги намалявам.
Радостта в тези времена е особено необходима. Никога светът не е усещал такава нужда от радост, както сега. Да придобиете тази радост е много лесно. Може да я придобиете тъй лесно, както става лесно духването в гърнето. Един български младеж отишъл да се учи на грънчарство при един майстор грънчар. Като работил няколко години, той казал на господаря си: „Произведи ме калфа, да започна аз сам да си работя, да се оженя и наредя.“ – „Добре,“ казал майсторът. Произвел го калфа. Започнал младежът сам да си работи, направил си кал, но забелязва, че грънците му се пукат щом се поставят в пещта. Отива пак при своя майстор и запитва: „Защо моите грънци се пукат?“ – „Не си научил добре изкуството, ще трябва още три години да стоиш чирак и тогава ще се научиш добре да работиш,“ му отговорил майсторът. Останал при майстора още три години и гледал какво той върши. Забелязал, че господарят му, преди да постави в пещта грънците, вземе ги в ръцете си, близо до устата и духне вътре, каже: „Ху.“ След което грънците не се пукат. „Е, казал младежът, трябвало за едно духване, за едно „ху“ да стоя чирак още три години.“
Трябва да знаеш кога да кажеш това „ху“. Всяко нещо трябва да умееш да приспособиш на неговото време, когато има условия за това и когато Божественият закон работи, който е една велика сила в света за доброто и за подигането на човешкия характер. Следователно вие, като се съберете, казвайте: „Ху.“ Ще кажете: „Е, то е глупава работа.“ Аз с вас ще направя един опит. Който от вас не е разположен, нека три пъти на ден каже „ху“ и вижте какъв резултат ще имате в продължение на един месец.
Аз съм виждал селяни, като кладат огън, като не се разпалва, те се наведат, духват и казват „ху“. Гасите свещ, духвате, кажете „ху“ и сегашните господари карат слугините си да им гасят свещите. Старите българи знаят отдавна това изкуство. Изгори си някой пръста, духне на изгорялото място, каже „ху“ и то започне да преболява. Заболи ви сърдцето, кажете „ху“. Ще кажете: „Това е глупаво, нека аз да видя по медицинските книги какво пише за лекуването на тази или онази болест.“ Ако сте богати, дайте си данта на лекаря, но ако сте бедни, опитайте моя съвет. Без пари медицина ви препоръчвам, особено при сегашното положение, при липса на лекари и при скъпотията на живота.
Не говоря нищо против лекарите, напротив те са много добри хора, защото когато някой човек изгуби вяра в Бога, във всичко и каже, че е реалист, дойде ден да заболее сериозно, търси някъде помощ и къде я намира? – У лекаря. Щом дойде лекарят, той го запитва: „Какво е положението ми, има ли надежда?“ И вярва и изпълнява всичко, казано от лекаря. Този лекар заслужава да му се плати 10 лева и повече даже, за гдето е внесъл в тази къща вяра.
Ние трябва да турим, да усилим волята си. Ние трябва да приличаме на онази американка, която лекарят казвал, че ще умре. Извикала тя мъжа си и му казала: „То се вижда, че ще умра, но искам едно обещание от тебе: да се не жениш след моята смърт.“ Мъжът ѝ отговорил: „Не мога да ти дам такова обещание.“ – „Е, тогава и аз няма да умра.“ И наистина не умряла. Не лъжете света, а кажете: „мога“ и спрягайте глагола „мога“. Никой не умира, умира човек само когато греши. Онзи, който изпълнява закона на Христа, не умира. Умрели хора няма, не съм срещал такива, но болни има. Кажете кой от вас е умирал? Този, който не е умирал няма право да лъже, че хората умират. Каква е тази философия на християнството: „Ще умрем!“ Няма да умрем, а трябва да се каже: „Ще заспим, ще се променим”, то са друго нещо вече.
Христос казва: Радвайте се, вие които сте свободни в света, защото няма смърт. Ето, аз доказвам това: разпнаха ме и пак говоря с вас. Следователно с моята великденска беседа искам да не бъдете положителни хора с отрицателни умове, а положителни хора с положителни умове. Това, което аз твърдя, всеки може да го докаже, като направи един малък опит и да се убеди в истинността на думите ми. Вие казвате: „Като отидем в онзи свят, тогава ще видим какво има.“ Не се лъжете, сега опитайте. Казвате: „Не мога да търпя да страда един или друг, да го чувам, че охка.“ Нека страда, той е благословен. Като каже няколко пъти „ху“, той ще оздравее. Това е новото учение, нови методи за разбиране на живота.
Знаете ли, когато един дом е лишен от радост, каква мрачна картина представлява той, какви духовни нечистотии има вътре в него? В духовния свят тази духовна материя и тя може да се поквари. И затова, както чистите къщите си, така трябва да чистите умовете и сърдцата си. Не допущайте в ума си лоши мисли. Например някоя жена допусне в себе си мисълта, че мъжът ѝ ходи по чужди жени. Не допущай такава мисъл, поразговори се с мъжа си, но мисълта изхвърли от себе си, тя не носи радост. Този Божествен дух, който живее у нас, иска да ни сближи, да се обичаме разумно, без да правим зло. Ще каже някой: „Как ще познаем каква е тази любов?“ Като влезеш в една къща и завариш хората скръбни, ако 5 минути след като постоиш, те се развеселят, тогава твоята любов е Божествена. Затова казва Христос: „Радвайте се и внесете тази Любов, която ще подигне душите и сърдцата ни.“ Тогава няма да има никакви болести, нито задух, нито неврастения, нито подагра и др.
В продължение на една година изговаряйте думата „радост“ всяка сутрин десет пъти през цялата сутрин и елате при мене след 6 месеца, да ми кажете какъв е ефектът от тази дума. Всяка дума, която произнасяте, има ефект, има сила вътре в себе си. Като чуете думата „пожар”, каква сила има тя? Думата „ура“, каква сила има! Всяка дума е мощна сила, само че тя трябва да се приложи. Христос казва: Радвайте се, защото силата на радостта е любовта.
Едно време проповедниците казваха, че човек трябва да бъде благочестив. По какво ще се познаят християните? – По делата им. Един ден Настрадин Ходжа отива да обере един дюкян и взел да изпилява ключа на вратата. Питат го: „Какво правиш там?“ – „Свиря на кемане.“ – „Къде е гласът му, та не се чува?“ – „Утре ще му чуете гласа,“ отговорил Настрадин Ходжа. Гласът на това, което работите, ще го чуете после, в една или друга смисъл, то има своята сила. Ако ние внесем в себе си тази дума „радост“, всеки ще ни пита: „Как придобихте тази сила?“ А сега хората казват: „Светът не е добър, мрачни са хората.“ Някой ден моят свят се поразмъти, запретна се и казвам: „Сега ще вляза в моята нива, между моите деца и там ще поработя.“ И аз имам деца. Някои ще кажат: „Господин Дънов няма деца, не знае как се отглеждат те.“ Е, вие много пък ги отглеждате. Вие трябва да отхранвате тяло, сърдце, ум и душа, всичко това е необходимо за вас. Повтаряйте думата „радост“, и вие ще видите, че в света има други сили. Тогава ще видите, че това, което съм говорил е право.
И тъй, Христос казва: Радвайте се, няма смърт. Вашето бъдеще е велико, вашите души са предназначени за друг един Божествен свят. Радвайте се, казва Христос, защото аз ще ви изпратя светли духове. Под светли духове разбирам тези, което ще работят върху вас и ще създадат друга култура. „След 2000 години ще видите тези ангели да слизат и възлизат и да работят върху вас” – е писано в Писанието. Това време е настъпило вече. Фактите са всякога факти, а какво мислят хората, то е друг въпрос. В съвременната наука в пет минути може да измениш настроението у човека. Например магнетизаторите могат, като прекарат ръката си по лявата ти страна, да те направят добър, а като я прекарат по дясната ти страна, да те направят лош. Ще кажете: „Това е чрез внушение.“ За да внушиш някому нещо, трябва думите ти да имат сила. Често употребяват думите „внушение“, „хипнотизиране“. Какво е хипнотизирането? То е сила, която може да употребите в добра и лоша смисъл. С малка и с голяма доза може да произведете два противоположни резултата. Ако кажете на вашия син: „Ти ще бъдеш добър, синко,“ той наистина ще стане добър. Майка, като зачене, да каже: „Аз вярвам, вярвам, че ще родя добро дете, радвам се, че ще бъде добро детето“ и т.н. Какво правят днешните жени? Мъчат се да пометнат, съветват се с лекари върху начина за помятане, но когато пометнеш на физическото поле, последствията са лоши. Затова Христос казва: Вярвайте в духовете, които аз ще изпратя, те ще изправят света и вашият живот ще се уреди. Не взимайте вашето бреме върху себе си, всичко ще се промени.
Сега ви оставям с тази дума „радвайте се“. Нека тя зачене във вашия ум. Тогава ще се съедините с тези Божествени духове. Ще кажете: „Е, от где ги виждаме?“ Мома, преди да се влюби, си създава образ любим, а като срещне момъка, намира, че той е, който отговаря на създадения образ и го залюбва. Ако повтаряте думата „радост“, само така ще привлечете Христа, ще познаете великите истини в живота, ще разберете, че думите имат в себе си дълбок смисъл. Това са прости знания, които ви ги давам даром защото ви са потребни и аз не ще нося никаква отговорност, ако кажете, че сте пострадали. Приложете тези знания. Произнесете думата „радост“ 10 пъти на ден, без всяко съмнение, идете след това на работа и вижте как ще подействува тя. Тури хляба в стомаха си и не мисли по това, той ще свърши работата си. Кажи думата „радост“ и твоят дух ще извади нейните сокове и ти ще бъдеш един мощен и силен дух и като се върнеш от работа, кажи на Бога: „Благодаря Ти, за тази дума.“
Желал бих всички българи и българският цар, и свещеници, и търговци, и учители, и майки, и бащи, всички да изговарят тази дума „радост“ и този зов да се понесе от всички народи. Тогава мирът ще дойде и Христос ще слезе.
Беседа, държана на 15 април 1917 год., Великден
