РАЗБИРАНЕ НА ЧИСЛАТА (УЧУДВАНЕ И СЪЖАЛЯВАНЕ)
Отче наш
Размишление.
Ще попитам кои са любимите числа на хората или кои са любимите числа на природата. Когато учихте да смятате в отделенията, да делите, кои числа ви бяха най-любими? Понеже се занимавате с много големи работи, големите работи са цели числа. Милионите може да се делят на 10 хиляди. От какво е съставено числото 10? Ако имате отношение на любовта, и любовта има любимо число, една уста има. Благодарение, че има една, защото, ако една има и не може да я нахраните, ако бяха повече, какво щяхте да правите?
Преведете какво място заема душата в човека, какво означава. Чрез устата излиза неговият говор, неговата разумна реч. Чрез устата някой път излиза пеница. Все хубави работи излизат. Всичко най-хубаво сладко, което може да се свири, из устата излиза. По някой път и оттам не излиза, но то е в реда на нещата. Но че има пяна, това ли служи за оправдание. Сладко без пяна може ли? Сега вашето сладко, което може вие да варите, поне един човек може да свари сладко в сърцето да няма пяна. Ако няма пяна, показва, че не е майстор на сладката. Зависи от материалите, които взел. Ако материалите, с които вариш сладкото, са чисти, пяна няма да излиза. Вие никога не сте се занимавали. Конкретно едно определение какво обичате. Вашият ум е тъй разхвърлян. Да ви попита човек конкретно какво обичате, вие не може да си дадете отчет. Може да кажете, че обичате някого, че обичате баща си – то е въпрос. Че обичате майка си – то е въпрос. Дъщерята, ако каже, че обича майка си, не трябва да я разлюбва. В любовта се подразбира, че когато обичаш, да няма разлюбване. Човек, като обича едного и обича друг, това не значи, че трябва да разлюби първия. То е все таки да знаеш на какво мяза. Имаш едно сираче, което обичаш, обличаш го в хубави дрехи. Обичаш друго сираче – съблечеш първото, облечеш второто, разлюбиш го. Защо? Обичаш първия. Защо да не направиш нови дрехи, нов костюм на второто дете. Влюбиш се в трети – трети костюм правиш, четвърти, пети. Защо трябва да събличаш единия, да обличаш другия? То е неразбиране какво нещо е любовта.
Онзи, който се влюбва, той е един изключителен случай. Влюбеният спада към изключителните случаи. То спада към закона на чувствеността. Влюбването е всякога преривен период. Има една постоянна любов. Като се влюбиш, няма прекъсване. Влюбването е прекъсване, понеже любовта се усилва към едного, другите забравя. Когато обича всичките хора, човек, като прояви любовта, направи едно прекъсване в любовта спрямо другите, тури един предмет много близо до очите си. Където ходи, все него гледа, изключителен образ е той.
Там, в Библията, се казва: „И направи Бог човека по образ и подобие.“ Кой е образът Божи в дадения случай? Защото и двете неща са „по образ и подобие“. Образът в света от чисто материалистическо гледище е мъдростта. Това е образ. Човекът, който е под ръководството на Божията мъдрост, той е образ. Подобието е в любовта, което се изразява чрез образ. Тогава законът е верен, когато дойде любовта, това е подобието на Бога. Лицето е светът на човека. Когато видиш човека скръбен, натъжен, няма никаква любов. Лицето му потъмняло, погрозняло. Защото радостта винаги иде от любовта, не иде от мъдростта. От мъдростта лицето светва. Когато се прояви мъдростта, човек става красив. Красотата е проява на мъдростта. Само мъдрите хора могат да бъдат красиви. Глупавите са всякога грозни. Грозният човек не е мъдър.
Каквито примери и да дадете от историята, те са случайни работи. Вие не може да представите един велик учител в света, пратен от Бога, и той да е грозен. Някой талант от трета, четвърта степен може. Мъдрият човек всякога трябва да бъде изключително красив. Но тогава как се подразбира – има една пластична красота, която е като светлината. Природата – ако вие погледнете, в нея има красота. Ако знаете как да гледате, зависи къде поставяте вашия фокус. Запример много пъти не може да гледате човека право в очите. Човек в очите не може да видиш, Има една постоянна точка. Ако гледате устата, той се безпокои. Ако го гледате в очите, той се безпокои. Ако го гледате в брадата, той се безпокои. Ако го гледате във веждите, той се безпокои. Ако го гледате в челото, по-малко се безпокои. Ако го гледате в страните, пак се безпокои. Човек, като го гледате в очите, се безпокои. Кое е онова място, като гледате човека, да не се безпокои. Има една точка, в която трябва да погледнем човека. Вие ще кажете: „Кажи ни я.“
Туй, което се казва, никога не се научава. Туй, което не се казва, то се научава. Ти като дадеш на човека, всякога ленивец остава. Нищо не му давай. Не да нямаш желание да му дадеш. Ама да кажем, като дойде синът, казва на баща си: „Татко, дай ми една чаша вода.“ Разумно ли е да стане бащата, да му даде вода? Той ще каже: „Синко, чаша има приготвена за тебе, стомната е пълна с вода, вземи си.“ Или казва: „Мамо, дай ми вода.“ Майката може да го направи от любов. Но не е разумно майката да става да дава вода на детето. Благодарение, че давате вода, затова такива деца имате. Господ ви е дал деца, но трябва да знаеш как да ги възпитаваш. Нищо повече.
Сега за възпитанието говорим. Любимото число кое е вкъщи? Законът навсякъде е същ. Бащата донесе една дрянова пръчица, закачи я за един копринен конец – и тя виси. Може да не употребяват пръчицата, но все таки капелмайсторът, колкото за адет, ще я откачи някога. Бащата и майката направят един закон за детето. Заръчат много хубави долапи. В тия долапи има нещо за ядене: орехи, захар, сладко. Направят закон, казват на детето: „Няма да бъркаш в долапа.“ Това е първият закон. Ако бъркаш в долапа, пръчката ще слезе от конеца. Бащата излезе, детето погледне пръчката, то разсъждава, казва: „Вързана е.“ Отвори долапа. Някой път яде толкоз майсторски, че не може да познаят. Някой път го хванат. Когато детето е на 7 години, направят един закон. Когато е на 14 години, направят други закон. Когато е на 21 години, направят трети закон. Казва на майката: „Не зная какво трябва да се прави с това дете, но трябва да се измени законът“.
Всичките закони, които са писани, са писани, когато те остават. Когато бащата остарее, стане възрастен, тогава синът напише същия закон. Синът направи долап и тури закон: „Татко, няма да буташ долапа.“ Бащата ще види как е направен законът, тоягата. Ако е закон, нека бъде закон и за детето, и за бащата едновременно еднакъв. Защо бащата намира, че не е намясто. Намясто е този закон. Те нямаха право да правят един долап, да правят изкушения на детето. Стаята трябва да бъде празна, никакви долапи, никакви сладка, никакви орехи, само четири стени. Казвате, греши детето. Когато правите един закон, трябва да знаете, че този закон ще се опита върху ви. Може да направите закон. Природата допуща всичко. И обратният път, всичките закони, които сме правили, то ще изпитаме силата на този закон върху нас, ще видим последствията. Казвате, не е добър. Щом не е добър, ти ще промениш закона. Следователно, преди да дойде да се опита този закон върху ти, ти трябва да го промениш.
Казва сега, числото 1. Това е устата. Другото любимо число, то е двете. Виждаш, природата има две ръце, два крака. Любимо число е двете, то е творческо число. После, когато искаш да завържеш приятелство, ти се ръкуваш – то е числото 10. Двама хора, като се хванат с ръцете, по 5, то е числото 10. Който знае да събира, имате 5 и 5, да не турям този кръст, понеже вие още не сте научили как да работите с него. Англичаните имат „t“. Те са силен народ, понеже са знаели как да се справят със своето „t“. В тях ще видите, турят линийката навсякъде. Българинът има топуз. Ако не разбираш хората, този ще закачиш, онзи ще закачиш, ще се обърнат върху тебе. Българите видяха, че туй правило не върви, изхвърлиха „ъ“. После българинът се ухитри – пише „гь“? Сне кръста и напише „гь“, намериха, че тази работа върви. Онзи, който не разбира закона, казва: „Тъй се пише. Ако „ъ“ е потребно, не трябва да се изхвърля. Ако е непотребно, трябва да се изхвърли. Кръстове не ни са потребни. На „ъ“ също кръстът не е потребен. Някой може да тури точка“.
Казвам, числата трябва да се разбират, ако вие искате знание и мъдрост. Но ако вие не разбирате смисъла на числата, какво знание ще имате? Вие постоянно оперирате с числата на вашата ръка. Ти казваш – „разбираш ли“ с махането на ръката, някой път 9, 10 пъти. Някоя работа не върви, понеже ти си турил едно число, което не върви. Ти казваш, разбираш. Разбираш… Говориш. Говориш повече, отколкото трябва. Онези учители, които късат учениците по математика… Те (учениците) не знаят да пишат. Той ще се яви на дъската, пише несигурно, той не може да види съотношението. Сръчният ученик знае да пише, разбира. Ако сръчният човек така маха с ръката си… (но)Ако държи ръката си! Във всяко едно движение нещата са направени не чисто механически, но една жива математика има.
Числата са живи. На всяко едно число съответства едно разумно същество в света. Ти не може да играеш с числата, както искаш. Те са живи числа. Всичките числа в природата са заети. Няма число, което да е свободно. Може би големите числа, но всичките числа до милиони, милиарди, все са заети от същества, но понеже вие с големите числа не оперирате, всичките числа са заети с разумни същества. Да кажем, числата 10, 20, 30 – всичките числа са заети от високоинтелигентни същества. Ако кажеш 100 и не знаеш как да го направиш – числото 100 може да предизвика много хубави работи, но в даден случай, когато имаш 100 и имаш една нечиста мисъл, може да предизвикаш нещастие за цяла една година. Защото с туй число ще разтърсиш невидимия свят. Всичките тия същества, които имат числото 100, ще дойдат, казват: „Какво има?“ Казваш: „Нищо.“ Разбирате ли?
Вие сте чели „Хиляда и една нощ“. Седял един пътник. Намирал се при една чешма. Изпъшкал да си отдъхне, друга мисъл нямал. Излиза един старец, казва: „Какво искаш?“ „Нищо, почивам си.“ „Как си почиваш? „Ох“ казваш. Мен ми е името Ох.“ Пътникът много се учудил. При чешмата, като седиш, никога не се казва „ох“. И при любовта, като отидеш, казваш „ох“. Някой се влюби, седне при любовта, казва: „Ох от тази жена.“ Какво искаш сега? Че ти, щом се оплакваш от жената, ти се оплакваш от Бога. Че жената Бог я направил. Щом кажеш „Ох от тази жена“. Господ дойде и казва: „Какво искаш?“ Тогава
Господ казва: „Направете онзи мъж жена.“ Жената казва: „Лош е този мъж.“ Че той е мъдростта. Тогава Господ дойде, казва: „Направете я мъж.“ Жената става мъж и мъжът става жена.
Вие сега казвате, нямаме ли право да се произнасяме? Нямате право да се произнасяте. За мъжа има право да се произнесе Господ и за жената има право да се произнесе Господ. Вие всички тук сте авторитети, и то първокласни. Всеки ден казваш, този мъж не струва, онзи мъж не струва. Мъжът казва, тази жена не струва, тази такава, онази онакава. Че вие мислите ли, че вашата жена, която имате, е жена. Вие говорите за жена. Вие имате само една кукла. За жената никога не говори лошо. Ако искаш някой път да си умен, кажи: „Искам да говоря малко за моята кукла.“ Тия понятия и образи, които имате за света, ако се спрем и иска кой да е човек да се произнесе, ако той е действително направен от Бога, той може да прояви някои качества, които нам ни се виждат странни. Ние още не знаем тия странните качества. Туй, което е зло заради нас, не показва, че е зло заради природата, за целокупността. Запример, ако се приближа при един накладен огън, има едно качество в огъня, ако зная как да се поставя, може да имам много хубаво възприятие.
Казвам, най-първо трябва да очистите вашата мисъл от всичките подозрения. С години, има с векове да се борите да очистите ума от подозрения. Запример сънувал си някой сън, кажеш: какво означава твоя сън. Срещнал си – някой поп, какво означава? Вие имате една уста, не се занимавайте. За какво е дадена устата? Ако ти не може да разбереш устройството на твоята уста, ако ти не може да разбереш устройството на бърните, на езика, ако ти не знаеш устата колко сантиметра е – нито един от вас не е мерил. Казвате: малка уста, голяма уста. Какво означава голямата уста и какво означава малката уста? Нека дойдем до фигурата.
Фиг. 1
Представете си, че имаме една малка чешма с малко отвърстие. Ако е малко отвърстието, какво излиза и ако е голямо, какво излиза? Казва: голяма уста. Устата не може да бъде голяма толкоз. Устата каква част съставлява от лицето? Ако вие говорите малко и вашето отвърстие е малко, от туй напрежение на говора може да спукате някой кюнец, да направите голяма катастрофа. Ще туриш толкова енергия през туй отвърстие, колкото може да излезе. Някой път направите отвърстието – нищо да не излиза, тази дупка ще остане празна. През празните дупки какво влиза? Когато онзи, който е любимец на виното, влезе в избата на кръчмаря, кое го радва – като види, че устата на бурето са отворени или затворени? Че са затворени. Ако са отворени, нищо няма. Като види, че грездеят е изваден, казва: няма нищо за пиене.
Един стар турчин забележил на един млад турчин да не пие вино, понеже в корана е забранен. Казва му: „Вино и ракия няма да пиеш, понеже ще идеш в пъкъла, тия големи бъчви ще ги окачат на врата.“ Той пита ходжата с грездей ли ще бъдат, или без грездей. С грездей. Ще има, казва, дълго време да пия.
Питам, тази уста каква трябва да бъде – отворена или затворена? Отворена трябва да бъде. Но в избата тя трябва да бъде затворена, не да тече постоянно, защото на физическото поле, когато устата е затворена, човек в мисълта си постоянно говори. Той устата не отваря, но говори. Ако вие фотографирате, погледнеш някой човек, брадата, устата, мисълта върви, работи. През една малка пукнатина той се изказва. Питам, за да може да говориш правилно, за да употребяваш единицата – тази единица си има творчество, може да се роди от нея. Тази единица от какво се е образувала? Да кажем, имате единица турена. Мълчанието е турено като преграда. Преграда на мълчанието е тази правата линия. Но туй мълчание, докато стои, да преодолеете, има някои мъчнотии. Когато човек мълчи, или е искрен, или тъжна работа, не върви. Замълчал се, стиснал уста. Има препятствие. Казва, зашита уста. Сега кое е, което отваря устата? Добре, тази е вътрешна линия. Устата представлява една окръжност. То е диаметърът в даден случай.
От горната бърна може да се знае човек малко ли ще говори, или много ще говори. Ще обича ли, или няма да обича. Онзи, който много обича или малко обича, е турено в устата. Тази линия, която се е образувала между устата, колкото е по-тънка, зависи някой път от налягането. Някои хора натискат устата, значи върху двете бърни има налягане. Теченията, които текат от горната бърна, по бърната отгоре образуват един вид едно налягане, човек стяга устата. Някой отворил устата. За онзи, който свил устата, мислят, че е мъдър, сръчен човек. Онзи, който държи устата си малко отворена, считат го за будала. То е крайности. Човек не е толкоз просветен. Има един начин в природата те как трябва да се докосват.
Туй докосване не трябва да става постоянно. Постоянно трябва да се докосват и да се отделят, за да може да става правилно течение. Човек, който дълго време държи устата отворена, той си причинява едно състояние, което мъчно се лекува. Ако искате да се лекувате, дръжте устата свободна. Заповядвайте на устата, то е израз. Ако вие не знаете как да контролирате вашата уста с вашия език. Езикът е, който ще се справи с тази линия, тази правата линия, той ще обърне единицата. Езикът отвътре може да обърне тази единица. Ако поставите перпендикуляр, значи този език отвътре е изваден от мъчнотии. Ако трябва езикът да образува и двете линии, той ще постави задача, както трябва за разрешение. Природата не е създала кръста. Природата създала правата линия.
Има противоречия, които трябва да знаете как да премахнете. Ние не може да премахнете едно противоречие, ако не знаете как да се справите е устата си. Вие може да сте първокласен философ, може да сте първокласен поет, може да сте богат банкер, всичко имате, но нито поезия, нито пари може да ви помогнат, ако вие не разбирате закона на вашата уста, не може да се справите с мъчнотиите. Болният човек има една особеност на устата. Ще дойдем до гримасата, но гримасата не изменя привичките.
Някои хора носят главата наведена на лявата страна, когато се учудвате на един човек, че е много умен. Кога навеждате главата надясно? Българинът наведе главата надясно, казва: „Гледай, хитър човек.“ Когато някой си счупи крака, сполети го някое нещастие, навежда си главата наляво. Когато съжалява хората, навежда главата наляво. Когато се учудва, навежда главата надясно. Казва: „Какъв дурак. Направи това, да не му мисли. Някои от вас носите главата надясно, други наляво. Значи на някои се учудвате в света, минавате покрай някой богат човек, казвате: „Брей!“ Хубаво, вие сте хора, които обръщате внимание само на богатите хора. След четиридесет-петдесет години остане навик у вас да носите главата надясно. Аз изваждам заключение, че вие сте човек, който обръща внимание само на богатите къщи. Срещнеш някой богат, философ, учудиш се. Четеш някое съчинение, учудиш се. Срещнеш някоя жена с хубаво облекло, учудиш се. Така у вас ще се образува един навик. Някой направил нещо, ти се учудваш, на втори се учудваш, докато във вас се образува един лош навик.
Това са неестествени положения. Външният физически свят е въздействал върху вашето знание, създал един неестествен навик. Вие не владате главата си. Външният свят влада главата. Ти се спри. Най-първо не се учудвай, но виж, като погледнеш този богатия човек, да видиш дали честно е спечелил своите пари, дали тази къща е умно направена, или не. Ако е умно направена, тогава с очи се поусмихни, не си навеждай главата. Ако си навеждаш главата, ти си глупав човек, който не разбира. Ако разбираш, че къщата е направена хубаво, поусмихни се, не навеждай главата, но се усмихни. Някой път, аз виждам, усмихвате се. Някой дойде, погледне ме, усмихне се. Някой път, като погледне, поусмихнете се, някой път се безпокоите, че се усмихнал. Аз зная, щом се усмихвате, къщата е направена хубаво. Много е приятно, когато се усмихвате, всякога носите нещо хубаво. То е естествена усмивка. То е един израз на онова хубавото в разумната природа. Не тази обикновената природа, за която хората говорят.
Тепърва, ако вие искате наука, но вие искате механическа наука да ви се даде, без никакви мъчнотии. Искате да бъдете богати, да имате автомобил, после да не се мъчите, никакви мъчнотии да нямате, да ви носят на ръце. Човек може да носи на ръце само едно любимо същество. Помнете го. Ако ти носиш едно същество, което не е любимо, остави го само да ходи. Когато не обичаш някого, остави го сам да ходи. По-голямо наказание на човека не може да дадеш, освен да го накараш сам да ходи.
Да ви носят, какво означава? Защо аз искам да ме носят другите, да им създам страдания? Ако аз не обичам страданията, защо ще ги причинявам? Онзи, който ще ме носи, ще страда заради мене. Тогава аз защо да не ходя? Сега другото, което искам да извадя из вашия ум, е следното.
В природата не е предвидено никакъв автомобил, файтон, железница, аероплани. Тия неща не са предвидени. Те са случайни работи. Предвидени са само краката пеш да ходят. Следователно, ако в твоя ум има файтон, ти ще остарееш преждевременно, няма да научиш много работи. Ти всякога дръж в ума си, че пеш ще ходиш на Витоша. В Америка ако ходиш, с параход ще пътуваш. То е случайно. В ума си не внасяй файтон. Обор трябва да имаш за тия механическите работи и в пристанището док трябва да имаш за парахода. В ума си не ги дръж, не внасяй механически работи в ума.
Запример парите ще те препятстват, за парите трябва да имаш каса. В ума си не ги дръж, понеже са зараза, болест са парите. Аз не съм видял богат човек, който да е здрав. Дето боледувате, аз зная защо. Във всинца има една алчност да бъдете богати. От богатство сте болни. Аз казвам, богатите хора и болните хора си приличат. По какво си приличат? Богатият човек иска да му слугуват. Той седнал на стола, казва: „Трябва да ми слугуват.“ Богатият е много взискателен към хубавата храна. Почти и болният е същ. Болният човек и той обича да заповядва. Богатият иска файтон и болният човек иска автомобил – по това си мязат болният и богатият човек. После на богатия човек ръцете са гладки. И на болния ръцете са гладки. Богатият и болният си мязат.
Щом искате да бъдете богати, ако не разбирате в какво седи богатството, непременно ще носите болестта, тя ще ви бъде спътница. По един естествен начин ще дойдат ония ръце, здравословните състояния, които трябва да функционират, вие ще ги спрете. Вие, като искате да имате мека ръка, изкуствено ще дойдат тия състояния. Ръката трябва да бъде мека, пластична, да имаш сила. Като те хване човек, не само енергия, но едновременно да чувстваш, че този е енергичен. Именно едновременно три качества трябва да имате. Ако ръката на един човек е студена, туй показва, че този човек има любов, но той е стиснат. Студените хора наричат скържави хора. После сухата ръка е на енергичност. Тази ръка трябва да се измени не отвън. Ти не може да измениш отвън. Ти трябва да измениш твоето състояние отвътре. Тогава, ако ръката ти е студена, ще помислиш за ръката на един светия, за един ангел. Ръцете на светиите не са студени. На умрелите хора са студени, но на светиите са топли. Ако целунеш ръката на един ангел, ти ще видиш какво нещо е ръка. Вие сега казвате, че вашата ръка е студена, но не знаете как да препратите вашата енергия. Тогава, щом дойдем да говорим за нашите чувства, казва, знаят хората за любовта. Ако ти разбираш любовта, какво се срамуваш от любовта.
Любовта е проява на Бога, тя е друг процес. Ако ти говориш за любовта, то е най-великото, най-хубавото, най-божественото в света, което се проявява. Ако си носител на Любовта, ти ще бъдеш здрав. Не може да мине Божията любов през тебе и ти да си болен. Бог е носител на всичкото благо в света. Следователно, ако неговата любов мине през тебе, ти ще бъдеш здрав. Ако ние не сме здрави, не че ние не сме, ние не разбираме закона на любовта. Казваш: „Аз го обичам, но той не заслужава.“ Тази любов не е твоя. Отде знаеш, че не заслужава? Ако любовта иде от Бога, защо ти ще станеш авторитет, да казваш, че той не заслужава твоята любов. Ти не схващаш. Вие казвате, че не заслужава. Защото, щом кажеш, че не заслужава, друго същество, което те обича, и то казва, че ти не заслужаваш неговата любов.
Ако ние така разсъждаваме, кой от нас заслужава и няма защо да заслужваме. Любовта се проявява не по заслуга. Но любовта всякога се проявява към онези, които заслужват. Който заслужва, никаква любов не му се дава. Който не заслужва, на него се дава любовта. Кому дават пари? На сиромасите. На онзи милиардер, който има пари, какво ще му дадеш? Любовта е за бедните, за страдащите, за тези, които нямат, за тях е любовта. Казва, ти не желаеш да ме обичаш. Нищо не ти давам от любовта, нямаш нужда. Затуй Писанието казва, че Бог обича грешните. Казва, възможно ли е? Как е възможно Бог да обича грешните. Любовта е за грешните, не за праведните. Как тъй? Праведният има вече любовта отвътре, той живее в любовта. Какво има, ако грешникът се грее на огъня. Огънят не е накладен за праведния. Ако аз имам печка, не се нуждая от огън. Слънцето е за този бедния човек. Той трябва да се грее. Слънцето е за бедните хора, то не е за богатите. Като дойде слънцето, казвам, много добре се печеш.
Вие се спирате и казвате, тия са празни работи, кажи ни нещо за Господа, за ангелите, за яда. Да ви дам тоягата, като мръднете, всичко да направите. Аз ако ви дам тоягата, ще направите най-големите глупости. Вие какво ще направите? Ще разкажа един разказ, вие може да сте го чели.
Една голяма царица, красавица, казва на мъжа си: „Дай ми – казва – три деня аз да царувам, да имам власт, да видя, че ме обичаш.“ Като иска да царува, показва, че тя не обича мъжа си, туй е психология. Но той казва: „Добре.“ Той ѝ дал три деня да царува. Още в началото на царуването, още първия ден арестувала мъжа си, турила го в затвора. Тази жена, тя е жената на плътта. Няма какво да даваш властта някому. Ние не сме умни, като даваме властта. Властта седи в Бога. Когато дойдем до закона на любовта, няма да дойде Господ да ни бъде слуга, а ние да бъдем господари. В духовния свят слугите имат предпочитание пред господарите. Непочтените хора в духовния свят, това са богатите хора. Сиромахът, този бедният човек, просякът, те са почтени хора. Като проговориш за един богат човек, казват – защо да не го слушаш. Защото той е пълна паница. В богатите има нещо много благородно, той е скържав човек.
Казва: „Аз да бъда богат.“ Всинца сте богати. Когато в моето сърце е любовта, не съм ли богат? Когато в ума е мъдростта, не съм ли богат? Когато във всички мои постъпки се проявява истината, не съм ли богат? Къде е сиромашията? Когато имам здраво тяло, ям сладко. Кое е по-хубаво – да бъда богат и да имам болен стомах или като взема сух хляб, натопен във вода и ям сладко, кое по-хубаво? Ти кората като ядеш, всичко може да стане от тебе. Вие седите, казвате „кора“. Но като ядеш чорбица, пържено, нищо не излиза от тебе.
Аз засягам съществената страна по вътрешния закон, когато е благодарен. Аз не засягам вътрешните отношения, но казвам в дадения случай: когато имам хляб, ако аз съм благодарен, от туй парче мога да извадя всичката сила, която е скрита. Най-хубавите неща са скрити в най-хубави работи. Ако аз разбирам този закон. Бог ще трансформира тази енергия.
Казвам, трябва да се самовъзпитате. Казвате: „Кога ли ще станем достойни, че да ни каже нещо нашият Учител?“ Какво ще ви кажа аз? Чакате аз да ви кажа. Като казвате: „Какво ще ни кажеш. Учителю“, ще ви кажа. Благодарете, че аз, като дойдох от другия свят, направих тоягата на лък, да свири. Представете си, че нямах цигулка. Какво щеше да стане тогава? Някои стават с инструмент, някои без инструмент. Всички цигулари не може да бъдете, защото цигулката е опасен инструмент. Няма по-опасен инструмент от нея. По-добър от нея няма, но и по-лош от нея няма. То е като контраст казано. Хубаво. Ще ви дам едно упражнение. (Учителят свири.) Вие на средата започвате упражнението. Миналите идват тъй. Какво е миналото, докато дойдем? То е един тон, който разрешава всички мъчнотии. Вие казвате: „Не е за нас това.“ Ако сте богати, не е за вас. Ако сте сиромаси, за вас е.
Само проявената Божия любов носи пълния живот.
33 лекция, 9 април 1930 г., София, Изгрев