РАЗВИТИ И НЕДОРАЗВИТИ

РАЗВИТИ И НЕДОРАЗВИТИ

Поздравление за Новата Духовна Година – 22 март

5.40 часа сутринта (Всичко покрито със сняг, снегът още вали. Западен вятър духа доста силно. Снегът започна да вали още от вечерта срещу 22-ри)

Наряда:

Добрата молитва;

Молитвата на Царството;

91 псалом;

Пътят на живота;

Отче наш.

6 часа

(Седнахме. Учителят отвори Библията:)

12 глава от Ев. на Матея от 20 до 30 cm.

Ев. от Йоана гл. 6, 1-10 cm.

Ев. от Марка гл.4, 10-20 cm.

(И завършване с формулата:)

„Пълната Божия Любов, Мъдрост, Истина носят вечния живот.“ (Три пъти)

Новото в живота е туй, което носи живота. Или да бъдем ясни, по човешки като говорим: стари работи са работи, които са изминали. Нови са тези, които сега идат. Или: новото подразбира това, което сега излиза от Бога, или туй, в което Бог се изявява. И дотолкова, доколкото ние разбираме Божественото проявление в нас, дотолкова ние се ползуваме. Защото нас не ни ползува това, което ние виждаме, то може да ни забавлява. Ти можеш да виждаш двама весели хора или двама учени хора, можеш да гледаш красивия свят отвънка, но този свят може да ни ползува, ако го разбирате.

Сега, не взимайте света в този ограничен смисъл, защото по някой път като казвам, да не използуваме света, аз разбирам човешкия свят. Защото казват някой път: „Да не обичаме света!“ Подразбират човешкия свят. Онова, което човек възприема и онова, което той разбира в себе си, това го ползува в даден случай.

Та рекох, новото е това, което дава потик, какъвто и да е малък потик на вашата душа в дадения случай. Това е новото за самите вас. Малкото въздух, който можеш да възприемеш, това ти дава потик за живот. Малкото храна, която можеш да възприемеш, ти дава потик, каквато и да е малка мисъл, която ти дойде, това е потик или малкото чувство, дава един потик.

Та, през тази година да не говорим много, животът не се определя от времето. Тази година ще мине тъй, според както вие разбирате. Според какъвто ви е животът. Вие искате да знаете дали годината ще бъде добра. Тогава може да се отговори: ако вие сте добри, и годината ще бъде добра. Ако вие живеете разумно, и годината ще бъде добра; ако вие не живеете разумно, и годината няма да бъде добра. Добра година е когато човек е здрав, когато всички негови нужди са задоволени. Добра година е въобще, когато той няма никакви препятствия и всичко се слага тъй хармонично, добре; а щом дойдат нещастия, тя не е добра. Така е сега, както се разбира.

Сега, вие очаквахте, че новата година ще бъде хубаво, топло времето, слънцето ще изгрее, няма да има никакъв сняг, а имате точно обратното на вашето желание. Туй, което сте очаквали, точно обратното дойде и мислихте, пролетта като иде, всичко добро ще бъде. А имате една такава промяна. На какво се дължи тази промяна? Тази студена промяна се дължи на състоянията на хората, нищо повече. В цяла Европа и в целия културен свят е настанал един обрат. Егоизмът е взел надмощие, всеки мисли само за себе си. Коравосърдечието, жестокостта на хората – всеки мисли само за себе си. Понеже всеки мисли само за себе си, такова е и времето днес – студено. А пък злото в света винаги се спира от студа. Топлината прави змията лоша, когато е топло, тя прави зло, а когато студът дойде, той прави змията безопасна, тя заспива в студа. Та, тази година ще бъде година, в която змиите ще се приспят. Вълците не се приспиват. Понеже змията представя злото в ума, затова, именно това приспиване ще стане в умствено отношение. Какво може да мисли един човек, който се е разболял? За какво зло може да мисли болният човек? Животът му седи на косъм. Как ще мисли той да ходи, да обира, да окраде някого? Змията в болния човек е заспала. Болестта в него е студа, който го спира от да върши зло. Той се занимава само със себе си.

Рекох, когато в живота ви се случат такива състояния, трябва да знаете на какво се дължат. Понякога аз съжалявам, че говоря. Защо? Съжалявам, понеже някога словото падне на пътя и птиците го изяждат, а някога се заклещи в трънете, в храстите. Вие ще кажете, защо човек трябва да съжалява? Рекох, има една естествена причина. Вие имате син, който ходи на училище, весел е, но не живее както трябва, не учи както трябва и вие, като баща и майка, мъчно ви е за детето. Оставете го на друг човек, на когото сърцето не е привързано към него, не е заинтересуван от него, той ще каже: „Оставете го.“ Но вие, като баща и майка, мъчно ви е, искате детето да учи. Като ви е мъчно, с това ни най-малко не му помагате. Говори му колкото искаш, че трябва да учи, да няма слаби бележки, лошо поведение, а при това трябва да има добро поведение. То ще си прави каквото си знае. Какво ще правиш тогава?

Това положение е вярно и със самите вас. Някога ти мислиш, мислиш и си казваш: „Тази година вече ще започна да живея по-добре.“ Ти си казваш в себе си така, но има нещо в тебе, което като че си ти, а при това вършиш това, което не искаш. Вземете например апостол Павел, един от големите апостоли, той казва: „Мисля едно“, а дойде, че мисли и върши съвсем друго.

Някога искаш да кажеш нещо, но езикът ти се подплъзне. Или ти разбираш хората криво или те те разбират криво. Ние казваме, че не те разбират. Право е, но опасността е там, че ние и Бога не разбираме. Каквото Господ мисли, ние не го разбираме и не го правим. Нали злото седи там? Той иска ние да използуваме всичките условия, които ни е дал. Това е на физическия живот. И духовно да използуваме, и в умствено отношение, и в сърдечно отношение. Господ мисли едно, а ние мислим друго. И после казваме: „Не е ли всесилен Господ да направи всичко?“ Не зная, какво подразбират хората под това. Вие искате, като правите погрешки, Господ да ги изправя. Може би идеята е следната: синът прави дългове и очаква баща му да ги плати. И ако баща му не ги плати, синът казва: „Нека си отвори кесията баща ми, нека ги плати. Защо да е толкова стиснат? Той, като има любов към мене, нека ги плати, да покаже любовта си.“ Питам сега: кое е онова, което спъва хората? Не е, че бащата е стиснат и не иска да плати дълговете на сина си, но той вижда, че парите не отиват на място. По същия начин и яденето може да не отива на място. И всяко чувство, което иде от човека или което човек има, не отива на мястото си.

Сега има едно вътрешно неразбиране. Неразбирането седи в това, че условията на сегашния живот са трудни. Да обясня мисълта си. Има места в света, които са безопасни. Като вървиш по пътя например ти можеш да паднеш и пак да станеш, да се поизтърсиш и пак да си вървиш. Но има места в планинските висини, дето ако паднеш, това падане може да ти костува живота. И там е писано така: Падане не се позволява, понеже всяко падане носи смърт! На обикновения път има надпис: Тук, като паднеш, можеш и да станеш. Но горе пише: По никой начин да не паднеш. Питаш: „Защо да не падам? Нали имам право да падам?“ Ако дойде въпрос до правото, ти, като паднеш веднъж, повече няма да станеш. Представи си, че си на една височина от 500-600 метра и паднеш от там. Какво ще стане с тебе? Може да дойде в тебе мисълта да имаш парашут. Ако паднеш с парашут, ще се спасиш, но ако си без парашут и паднеш?

Сега всички тия обяснения не дават онзи вътрешен потик. Когато ви говоря, някога моята мисъл не върви паралелно с вашите вътрешни мисли и желания. И няма какво аз да се занимавам с вашия вътрешен живот. Това е едно вътрешно течение, вие вървите по един път. Опасността не е в това, че вие вървите по този път, но опасността във всеки човек седи в това, че за всеки едного има една възможност за малко отклонение. Вие трябва да изучавате сега философията на малките отклонения. Запример в океанските повърхнини, параходите имат известен инструмент, с който наблюдават отклоненията, които стават по пътя. Има морски течения, като се отбиеш от пътя си и попаднеш на тях, има опасност да стане някакво сблъскване. И всеки човек има свой предначертан път, по който може да върви. Вие не можете да вървите отдето искате. И всеки параход, който тръгне от едно пристанище, той не може да върви през дето иска, той си има определен път. И като тръгне от едно пристанище, той върви по правия път. Ако отиде в едно криво пристанище, той не може да стовари товара си или пък условията са такива, че той не може да вземе и нова стока. Какво се ползува той от това, ако отиде на чуждо пристанище? Обаче, ако отиде на своето пристанище, има смисъл вече.

Сега, истинският живот седи в онзи път, който Бог ни е предначертал. Ето какво разбирам аз под думата Бог. Единственото Същество, което ни мисли доброто, единственото Същество, което ни обича, единственото Същество, което ни избавя, единственото Същество, при което всякога можем да идем, единственото Същество, към което всякога можем да апелираме, това е Бог. Неговото съзнание е пълно с мисъл за нас. И ако Бог някога мълчи, Той мълчи, по причина на това, не че Той мълчи, но ние мълчим. У Бога няма мълчание. Ако за тебе мълчи, Той за другите не мълчи. В това отношение вие трябва да разбирате следното: въздухът, който е вън от вас, от ваше гледище, ако той е чист, но вие се затворите в стаята или си затворите устата и кажете, че няма да приемате въздух, ще изучавате дишането на йогите. Някой йога си затвори устата, но не диша минута, две, три, но той не е спокоен. Защо трябва да се упражнява дишането на йогите? Вие не трябва да дишате бързо, но не трябва да дишате и медлено. Според степента на вашето развитие се определя и дишането ви. Болните същества дишат бързо. Забележете, у животните дишането става бързо. У един нормално здрав човек дишането става плавно, зависи какво е органическото развитие или степента на развитие, на която човек се намира.

Рекох, когато вие дишате, трябва да нагодите пулса си така, че дишането да става нормално. Тогава вашето дишане съставя нормално дишане. И ако вие намерите точката па вашето нормално дишане, вие ще намерите едно вътрешно разположение, ще придобиете една малка сила и умът ви ще се успокои, и волята ви, и чувствата ви ще се проявят и вие ще бъдете свободни.

Та рекох, с малкото количество въздух, който можете да приемете в дадения случай, ще имате възможност да знаете каква е външната атмосфера. Защото, ако вие не приемете въздух, ще се лишите от скрития живот във въздуха. В въздуха има един скрит живот. Ако вие не възприемете този живот правилно, не може да се образува една вътрешна връзка. Има постоянно една връзка, която трябва да става във вашето съзнание. След като възприемете въздух, скритият живот в него представя тази връзка. Сега ние дишаме без да знаем защо. Ти дишаш и издишаш – защо и за какво, не знаеш. Казваш: „Потребно е дишането.“ Учените хора обясняват, че това става за пречистване на кръвта, за окисляване на кръвта. Те са прави, но това не е само за окисляването на кръвта. С дишането едновременно става и друг един процес, който се извършва в подсъзнанието и свръхсъзнанието. И ако кръвта ти се е пречистила, ти имаш вече една придобивка. Но ако с дишането не става едно малко пречистване в твоите желания и твоята мисъл, дишането не е правилно.

Но по този начин, ако не се разбира закона, ние ще изпаднем в друга опасност, да не се объркате. Понякога подробностите оплитат човека. Ти мислиш как да дишаш и след като си възприел въздух, не знаеш защо си дишал. Вие не се спирате дали това дишане указва някакво влияние върху вас. Но с процеса на дишането стават известни промени в организма. Ако, като дишате, имате философията, че нямате само едно тяло, а няколко, то рекох, едновременно у вас работят четири тела. За двете или за трите от тях имате известна представа или известно съзнание. Например някой път вие изпитвате приятно или неприятно състояние – това се дължи на вашето духовно тяло. Когато пък мислите добре, това е функционирането на вашето мисловно тяло, или ментално тяло. Вън от него действува още едно тяло, което учените наричат причинно тяло.

Сега ще вземем главно двете: физическото и духовното тяло на човека, като два важни полюса, които работят. Когато силите на физическото и на духовното тяло се сменят правилно, всякога става една обмяна и човек всякога трябва да се стреми към тази хармонизация. Да кажем, че имате човек, когото не обичате. Казвате в себе си: „Този човек не ми е симпатичен.“ Ако вие мислите, че той не ви е симпатичен, с това спъвате себе си. Дали ви е симпатичен или не, оставете този въпрос настрана. Тази е практическата страна. Запример слагат ви едно ядене, което иска много дъвкане. Това ядене, което изисква много време за дъвкане, оставете го настрана. Вземете това ядене, с което лесно можете да се справите. Че не обичате някого, това е твърда храна, оставете го настрана. Не се занимавайте с този въпрос. Или пък, ако вземете въпроса, че не ви обичат. И този въпрос оставете настрана. Въпросът защо не ви обичат, не го разрешавайте сега. Вие като станете светии, мъдреци, тогава можете да го разрешите, но сега, както и да го обяснявате, не можете да го разрешите. Не ви обича някой, не го обичате, оставете това настрана. Казвате: „Ама, защо Господ не му каже?“ – Е, не му е казал Господ, защото, ако беше му казал Господ, човекът щеше да ви обича. Господ му казва едно, а той върши друго.

Сега аз говоря по човешки. Вземете и другата стана на въпроса. Ако някой не ви обича, то това е за ваше добро. Ако ви обикне един лош човек, той ще ви въведе в злото. За предпочитане е неговата омраза, отколкото неговата любов. В омразата той ще ви отблъсне. Ако той ви обича, той ще поквари съзнанието ви. Той може да ви направи къща, може да ви даде пари, дрехи, да ви угостява, но той ще ви развали, нищо повече. Питам тогава: защо ви е неговата любов?

Сега, това подразбира един човек, който не е развит, недоразвит човек е той. Лошите хора аз ги наричам недоразвити, защото не искам да си служа с думата „лоши“. Като казвам: „недоразвити хора“, употребявам една от най-меките думи. Не очаквайте любов от недоразвит човек. Мека дума е тази. Сега, другата страна показва, че вие ще бъдете свободни, щом този човек не ви обича. Другите хора, които трябва да обичате, аз ги наричам „развитите хора“. Ако пък развитият не ви обича, той ще ви причини зло. Недоразвитият като ви мрази, ще ви причини добро. Развитият пък, ако не ви обича, той ще ви напакости. Ако ви мрази, той ще ви напакости. Пък, ако ви обича, той ще ви направи едно голямо добро.

Следователно има известни хора, които непременно трябва да ви обичат. Кои са те? – Развитите. И тогава вие ще ме попитате: „Да обичаме ли?“ – Ако сте от развитите, обичайте; ако сте от недоразвитите, мразете. Сега, аз не казвам, от кои сте вие. Това говоря само за обяснение на нещата. Аз не говоря за вас, но да си обясните великия закон. Щом някой не ви обича, обяснете си, развит ли е този човек или не. Ако е недоразвит, благодари на Бога, че не ви обича. Ако е от развитите, очаквайте любовта му, защото от неговата любов Бог ще ви проговори. Чрез неразвития пък Бог ще ви говори чрез омразата. Тъй щото, с недоразвитите хора Бог ни говори чрез омразата им, а пък с развитите хора Бог ни говори чрез любовта им. Това е примирението на нещата. Вие можете да опитате този закон.

Сега, аз няма да ви кажа, че трябва да вярвате, но вие сами трябва да опитате нещата. Защото всички са минали по този път. И вие вървите по този път. Вие не можете да мислите, както искате. Някой казва: „Аз мога да мисля, както искам.“ Не, ти не можеш да вървиш без светлина; ти не можеш да слушаш без уши; ти не можеш да обоняваш без нос. Значи, трябва ви по един орган за зрение, за слушане, за обоняние. Ти не можеш да възприемаш храна без устата, но същевременно виждаш, че устата изпълнява няколко функции. Тя се занимава с вкуса, с храненето, с дишането и най-после с говора, тя предава най-възвишеното у човека.

Понякога вие си говорите, казвате: „Мене Учителят не ме обича.“ Аз съм длъжен да ви обичам. Защо? – Защото съм от развитите хора. Ако не ви обичам, аз ще ви причиня най-голямата пакост. Това, което вие си говорите, аз го разбирам, но то е само ваше вътрешно понятие, което трябва да отговаря на действителността. Щом казвате, че не ви обичам, тогава аз съм от недоразвитите. Щом не ви обичам, тогава трябва да ви мразя. „Ама, Учителят не ни мрази.“ Щом не ви мразя, тогава трябва да ви обичам. Среден път няма. Аз не мога да бъда индиферентен. „Ама, Учителят се занимава със себе си.“ – Не, това не може да бъде. Или трябва да имам вяра, или трябва да имам безверие; или трябва да обичам Истината, или трябва да обичам лъжата. Едно от двете.

Сега аз се спирам върху Любовта. Не се занимавайте с този въпрос, дали ви обичам или не. Като правя своите наблюдения, виждам, че хората разбират нещата по своему и казват на другите, че не ги обичам. Те казват: „Нашият Учител вече не ни обича. Той към нас вече не е такъв, какъвто беше по-рано.“ Аз разсъждавам и разглеждам защо вие взимате въпроса така лично. Като мислите по този начин, и вие имате право. „Не ме обичат хората“, казвате вие. Като отидете при един богат човек, той непременно трябва да ви даде да ядете. Казвате: „Той не ми даде да ям.“ Той ще ви прати при друг някой и ще ви каже: „Този човек е по-богат от мене. Той трябва да ви даде.“ Не, веднъж сте се спрели в моя дом, аз трябва да ви нахраня, нищо повече. „Ама, аз съм занят.“ Не, нищо не ме извинява. Да обичам някого, аз разбирам да му направя една услуга. Това е първата работа. Според мене любовта е най-важната работа. Няма друга по-важна работа от любовта. Ти ще дойдеш при мене и аз трябва да ти сложа да ядеш, или пък да задоволя всички онзи нужди на твоя живот. Това добро, което ти сам не можеш да си направиш, аз трябва да ти го направя и тогава ти ще тръгнеш на път. И този, другия, при когото ще отидеш, и той трябва да постъпи по същия начин. Та, вие ще спирате от станция на станция, докато един ден и вие се локализирате, станете от развитите. Тогава и във вашата станция ще спират.

Та, сега аз искам да ви дам идеята за Бога. Тя е много трудно възприемлива. Има светии, даже и велики адепти, които като дойдат до идеята за Бога, се намират в едно велико противоречие. Има светии, които мислят, че Бог ги е забравил. Даже и Христос, като мина през едно голямо изпитание, казваше: „Господи, защо си ме забравил?“ Изтръгнаха се тия думи от устата му. Това е Исус, човекът. Той каза: „Ще си кажа това, което е на душата ми.“ Как мислите вие, не е лесно положението на Христа. Седи прикован на кръста и отдолу му се смеят и казват: „Слез от кръста, нали си от Бога изпратен. Щом не можеш да слезеш от кръста, ти си един самозванец.“ И той седи горе на кръста, как да им докаже. Да слезе от кръста, не може. Онзи, с Когото Той работеше, няма Го там. Най-после и Той намери едно разрешение. Когато каза: „Господи, в Твои ръце предавам духа си“, Той намери разрешението на въпроса. Той каза: „Господи, ти си се скрил вътре в мене.“ Той намери Истината, че Господ се е скрил дълбоко вътре, от външния свят. Христос обърна погледа си, да търси Бога не вън от себе си, но вътре в себе си.

Та има два начина. Единият начин е външен, по човешки, а другият е вътрешен. Като дойдете до вътрешния начин, ще има падане, ставане, кръст, плюене, плесници ще има. Ще има казване: „Радвай се царю Юдейски!“ Ще има въздишки. Няма да остане нищо, което да не мине през ума ви. И всичко туй подразбира, че Христос го изнесе. И Той каза: „Онзи, Който е създал света, Онзи, Когото аз познавам, Онзи, на Когото Любовта съм опитал, Той не може да бъде това.“ Христос остави всичко това настрана и казва: „Всичко туй, което минавам, не е вярно.“ Той туря всичко това настрана и казва: „Да бъде Волята Ти, Господи! Както Си бил всякога, тъй да бъде и сега.“

Това е философията. Вие ще разрешите този въпрос по своему. Не се плашете от страданията. И аз не искам да говоря за страданията. Не мислете, че и за мене страданията са нещо приятно. Аз не искам да ви накарам да обичате страданията, но аз искам зад страданията да виждате Любовта. Следователно да се престрашите, като видите Любовта зад страданието, да прескочите туй страдание и да кажете: „Мечка страх, мен не страх.“ Ще минеш през туй страдание, то е само за един момент. И като го преминеш, ще кажеш: „Слава Богу, с малко минах!“ Като дойдеш до Любовта, ти ще придобиеш туй, което очакваш.

Та рекох, Онзи, Който бодърствува за вашите души, мислете за Него, мислете за великата Божия Любов. Ако ние не разбирате Божията Любов, другото мъчно се разбира. Един ден, когато останете сами, когато всички ви изоставят, когато самотността ви нападне, там ще се покаже нашата сила. А в такова състояние изпадат всички. Много пъти ще се преповтаря това положение и най-после, когато дойде последният път, вие ще разрешите въпроса.

Та рекох, както виждате тази година, с новия сняг, показва, че страданията са спрели хората и не знаят какво да правят. С това става едно задръстване. Всичките стълкновения в света стават когато някой се спре всред пътя и става сблъскване, вследствие на което и другите не могат да вървят. Та това неразбиране на хората показва навсякъде задръстване между техните чувства. Тази година гледайте да станете богати, да се освободите от вашата сиромашия. Да станете богати вътрешно.

Сега аз говоря за недоразвитите. Това е по отношение на външния свят. Срещне ви например някой ваш брат, вие очаквате да ви поздрави, а той не ви поздравлява. Вие очаквате, да ви се усмихне, а той не ви се усмихва. Защо? Братът го няма там. Неговата каруца е дадена под наем. Ти го срещаш с каруцата си, но той не е там. Втори път като намерите брата на каруцата, ще видите, че той пак ви се усмихва. Понякога каруцата може да се даде под наем. Той е направил услуга някому. А онзи, на когото е направил услуга, не ви познава, не ви се усмихва. Тъй щото, очаквайте брат ви да се усмихва, само когато е на каруцата. Казвате: „Защо е така?“ Та и аз много пъти съм виждал мои близки приятели, които като спят, не ме виждат, нито ми се усмихват. Те са заминали за работа някъде. И аз тогава оставям една бележка с три думи, на тези, които спят: „Минавам през дома ви, но понеже вие бяхте заети с една много важна работа, затова си отивам, ще ме извините. Ще мина втори път, когато свършите работата си.“ Та, когато някой не е в къщи, аз казвам: Той е занят със сериозна работа. И като срещнете някой ваш приятел, който не ви поздравлява, ще знаете, той е занят със сериозна работа. Понякога и вие сте заняти със сериозна работа.

Та рекох сега, Христос изразява Словото, Словото на Любовта в света. Няма по-хубаво нещо от Любовта. Когато ние разберем онзи великия закон на Любовта, тогава и другите въпроси ще се разрешат. Когато разберем Любовта, Истината ще бъде в нас и ние ще бъдем свободни. Аз взимам думата „Свобода“ в смисъл, да се чувствам в състояние да направя всичко онова, което аз желая. И моите желания да бъдат в съгласие с всички закони, които Бог е поставил. Моите желания да бъдат в съгласие с всички добри хора. Да обичам, значи да съм в съгласие с Волята Божия, да съм в съгласие с всички добри хора, които служат на Бога. Това разбирам аз, добър човек“. И сега, пожелавам ви всички да бъдете добри, да служите на Бога. И вашата воля да бъде в съгласие с Волята Божия, и с волята на всички добри хора. Не само тук, но и навсякъде.

Сега аз мога да ви дам и голи обещания, да ви кажа, че всичко ще се оправи. Какво разбирате под думата „всичко ще се оправи“? Всичко ще се оправи, когато жадният стигне до извора. Всичко ще се оправи за гладния, когато стигне в гостилницата или в дома си, дето има храна. Всичко ще се оправи за болния, когато изгрее Слънцето и дойде светлината. Та именно, всички трябва да се върнем дома си. В притчата за блудния син има две страни. Единият брат, който вършеше волята на баща си, остана при него. А другият, който вършеше своята воля, замина в странство. Единият беше по-млад, а другият беше по-стар. И при това, младият, след като ходи дълго време и изпохарчи всичко, каза: „Не върша аз Волята Божия, виждам обеднях.“ Имаше в него нещо криво, затова той обедня, казва: „Аз трябва да се върна при баща си, да върша неговата воля.“ Туй желание, да се върне при баща си, това е неговата придобивка – смирението. А онзи, който вършеше волята на баща си, като видя брата си, разсърди се. И двамата братя се изпитаха. Бащата трябваше да се върне при големия син, да го увещава, да му каже: „Синко, аз зная каква е твоята слабост, ти мислиш, че това, което е за тебе, ще го дам ма брата ти. То си е твое. Но Любовта изисква, щото този твой брат, който бе мъртъв и оживя, който беше изгубен и се намери, да дойдеш, да му се порадваш, да покажеш любовта си, да не бъдеш толкова егоист. Радвай се, както и аз се радвам!“ Сега аз мога да опиша какво е минало през бащата и възрастния син, който погледна баща си, повярва и се събраха заедно.

Та рекох, трябва да се събуди доброто във вашето естество. Едновременно вие сте и младия син, който всичко е изпоял, и онзи, възрастния, който само е работил, а нищо не е ял. И двамата се намират в едно особено положение. Но ще дойдат при баща си. Те идват от две точки: от едната страна виждаме, че ти не си това, което трябва да бъдеш, а от другата страна виждаме, че си това, което трябва да бъдеш. Тогава виждаш, че ти си работил толкова време при баща си, но той не е заклал теле за тебе. Едно съмнение се явява. Ти ще се примириш, когато бащата дойде при тебе и повече няма да се цупиш. Думата „цупене“ в моя ум не е хармонична, не е изразителна, но под цупене се подразбира човек, който не мисли. Това е една фраза само. Вие знаете какво нещо е цупене. По някой път красиво е да видиш как едно дете се цупи. Някой не знае как да се цупи. Детето има един особен израз на лицето си, когато се цупи. Тогава баща му, майка му дохождат при него, увещават го, милват го и най-после то погледне тържествено, съгласи се да дойде при тях, отстъпи, лицето му просияе, стане весело и казва: „Не трябва да ме карате, да ме изкушавате, да ме излагате да се цупя. Вие трябва да бъдете много внимателни с мене, защото като се нацупя, лоша е работата.“ И тогава майката дойде, потупа го по гърба и каже: „Друг път няма.“ Бащата дойде, също го поглади.

Та сега желая вие всинца да бъдете от развитите. Второто положение, което ще ви кажа, е следното: Няма да ви казвам дали ангелите ви обичат, дали светиите ви обичат, но Господ ви обича. Онзи, Който ви пратил на Земята, Той мисли за вас, Той ви обича и вие не трябва да имате никакво съмнение в Неговата Любов. Най-после Той ще изведе всичко до край. Как и по кой начин, ще видите. Всеки от вас може да има някой свой възглед, оставете вашите възгледи настрана. Вие можете да мислите, както искате, но туй, което опитате, както се разрешават въпросите, това е право. Никога не коригирайте едно Божествено разрешение. Не казвайте: „Ама, аз така мисля.“ Както стават нещата, тъй е най-добре.

Та сега, ще излезнем вънка, ще направим упражненията. Мислихме да ги направим с музика, но времето ни попречи. Сега ще направим само 6-те упражнения. Ако речем всички да ги правим, то не е за вас, не сте всички юнаци. Сега ще излезем без музика.

Поздравявам ви с Новата Година! С Годината на Божията Любов! Цялата година е Божия Година! Всички да бъдете радостни и весели!

7.15 часа сутринта

(Всички вън, на поляната, на снега си направихме 6-те упражнения. Поздравления. Всички целунаха ръка на Учителя. Небето покрито с бели облаци.)

27 школна лекция на Общия Окултен клас 22 март 1933 година, сряда Изгрев.