Немски професор решил да изпита своите студенти и в една от лекциите си им задал следния въпрос:
– Вярвате ли, че всичко, което съществува е създадено от Бог?
Един от студентите се изправил и смело отговорил:
– Да създадено е от Бога.
– Значи Бог е създал всичко? – попитал отново професорът.
– Да, господин професоре – потвърдил отново студентът.
Професорът започнал да разсъждава:
– Ако Бог е сътворил всичко, значи Той е създал и Злото, тъй като то така или иначе съществува. Следователно, съгласно принципа, че делата определят същността – Бог е Зло.
Студентите се умълчали след тези разсъждения на своя ментор. Професорът, пък, изпитал самодоволство, че е доказал пред своите студенти безсмислието на вярата в Бог.
След няколко минути, обаче, друг студент вдигнал ръка с молба да зададе въпрос по разиграният от професора казус.
– Разбира се – самодоволно позволил професорът.
Студентът станал прав и попитал:
– Професоре, вие считате ли, че студът съществува?
– Що за въпрос – учудил се професорът – Разбира се, че съществува! На всички понякога ни е студено, нали така?
Останалите студенти прихнали да се смеят на глупавия въпрос на своя състудент. Но той смело продължил:
– Всъщност според законите на физиката студът не съществува. Това, което ние възприемаме като студ е само отсъствието на топлина. Човек или предмет могат да бъдат изучени в съответствие с това дали притежават или предават енергия. Абсолютната нула, чисто и просто е изцяло отсъствие на топлина. Цялата материя става инертна и не може да реагира при нулева температура. Студът всъщност не съществува. Хората сме създали тази дума за да обозначим това, което чувстваме при отсъствието на топлина.
След това студентът отново попитал:
– Професоре а тъмнина съществува ли?
– Да, съществува. – отговорил професорът, без да се замисли.
Студентът отвърнал:
– Отново грешите, професоре. Тъмнината също не съществува. В действителност това е отсъствието на светлина. Можем да изучим светлината, но не и тъмнината. Можем чрез призмата на Нютон да разложим бялата светлина на отделните и цветове и да изучим дължината на вълната на всеки цвят. Но никой не може да измери тъмнината. Обикновен лъч светлина може да се промъкне в тъмно място и да го осветли. Чудили ли сте се – как може да се измери колко е тъмно дадено пространство? Като се измери количеството светлина, нали така? Тъмнината е само понятие измислено от хората, за да се опише отсъствието на светлина.
Накрая студентът задал трети последен въпрос:
– Професоре, Злото съществува ли?
Този път отговорът на професора бил доста по-неуверен:
– Разбира се, че съществува. Ние го виждаме всеки ден – жестокостта между хората, престъпленията и насилие по света. Това са само част от примерите за съществуването на Злото.
А студентът спокойно отвърнал:
– Господине професоре, Злото не съществува само по себе си. Това е просто отсъствието на Доброто, отсъствието на Бог. Прилича на студа и тъмнината и е просто дума създадена от човека, да обозначи липсата на Добро. Бог не е създал Злото. Злото не можем да оприличим нито на вярата, нито на любовта, които съществуват както топлината и светлината. Злото – това е само резултат от отсъстващото Добро и Божествената любов у човека. Злото прилича на студа, който се появява тогава, когато няма топлина, или на тъмнината, която настъпва при отсъствието на светлина.
Професорът седнал тихо, а името на младия студент било Алберт Айнщайн.
