(проведен на 3.07.2001г. мeжду 13:42-14:35 ч. в нейната таванска стаичка в гр. София)
Този разговор беше проведен със сестра Весела Несторова точно една година, след като тя си беше счупила крака. Въпреки процедурите за раздвижване, които изпълняваше, тя все още трудно пристъпваше. Затова, когато задавахме въпросите, един от нас изиграваше упражнението, а тя или се съгласяваше, или поправяше детайлите, които не одобряваше, и упражнението се играеше дотогава, докато тя го хареса. Самият разговор беше едно малко чудо, защото в един и същи ден „случайно” се събрахме трима души (Любо, Анелия, Стоян) със силно желание да работим със сестрата по въпросите за Паневритмията, без да се познаваме, без да се уговаряме, с почти сходни въпроси в умовете.
Поради спорния момент в някои от паневритмичните упражнения, решихме да си водим записки върху думите на сестра Весела Несторова, които след щателна проверка на всеки един от участниците и най-вече на сестра Весела да напечатаме и разпространим за полза на братята и сестрите, които се интересуват.
Присъствахме: сестра Дора Иванова от София, която често се отбива да помага на сестра Весела с каквото е нужно; Любомир Хараламбиев от Силистра и Стоян Петков от Ямбол, и двамата студенти в София, които се грижат за раздвижването на крака на сестра Весела (кинезитерапевти и двамата), заедно с още една млада сестричка на име Надя; и аз – Анелия Димитрова от Велико Търново, на която се падна отговорността да води записките.
- „Слънчеви лъчи”.
Когато заговорихме за упражнението „Слънчеви лъчи”, сестра Весела Несторова побърза да уточни.
В. Н.: „Текстът на песента е „Зора се чудна зазорява”. „Светла” зората е винаги – „чудна” е рядко. Учителя даде първите дава реда след беседа и аз чух думите на „Слънчеви лъчи“ след това. Промяната на думата „чудна” беше направена от брат Неделчо, издателя.
Учителя казваше: „40 години съм работил върху българската музика – най-сетне намерих разрешение как да я извадя от затворения интервал. Сега ви давам разрешението на „Слънчеви лъчи”. Затвореният интервал е задънен сокак, без изход, и българинът ту тръгне, ту спре. Слънчеви Лъчи изразяват радостта, че намираш изход от всички положения, защото ставаш радиус на кръга и вървиш право към Бога – пояснява сестра Весела вътрешния смисъл на упражнението.
Въпрос: А на кое време се играят „Слънчеви лъчи”? На кое време става пристъпването? – Това е въпрос, който възниква във фигура 1 от първо движение („Напредване”) и оттам повлиява изпълнението на цялото упражнение.
Любо показва първо началото на упражнението, като пристъпва на трето време от първи такт и продължава да играе на трето време от всеки следващ такт.
В. Н.: Не, не, не! Не е така, не го играеш правилно – ядосва се сестра Весела Несторова!
Той показва упражнението, като пристъпва на първо време от втори такт.
В. Н.: Точно така! Но като е изнесен десният крак назад, тежестта пада на него.
Л. Х.: Значи се играе на първо време? – иска да уточни Любо и още веднъж изиграва упражнението на първо време. Сестра Весела е доволна.
Л. Х.: Значи не е така? – упорства Любо и започва още веднъж да играе началото на „Лъчите“ на трето време.
В. Н.: Не, не, не! Защо го играеш така, както не е правилно?!
След като сме уточнили този спорен проблем, аз питам дали при обикалянето при същото упражнение се прави напредване с някой от краката. Става дума за четвърто, пето и шесто движение – единично и двойно въртене, за което само в Паневритмия, издадена от Хелиопол (1996), се определя, че има крачка напред както с десния, така и с левия крак. Много от изпълняващите упражнението пристъпват с десен крак, но не и с левия. Други не правят никакви крачки напред, при което се нарушават разстоянията между двойките и се затормозява играта. Още веднъж използваме възможността да питаме кога става докосването на земята с пръстите на краката при пружинирането. Любо пее и отново демонстрира, като първо показва на трето време.
В. Н.: Не, не е така!
После показва на първо време.
В. Н.: Точно така! – потвърждава сестра Весела.
Четем на глас описанието на „Слънчеви лъчи”, издадено през 1942 година (стр. 26, четвърто движение, първа фигура): „Десният крак прави крачка назад”. Какво означава това „придвижване назад”? Или кракът се връща на мястото си, след като е пружинирал насочен напред?
В. Н.: Връща се на мястото си при обикалянето. Никакво напредване с десния крак не се прави.
Питаме за началото на „Медитация” от „Слънчеви лъчи” – седмо движение. В оригинала се описва, че „участващите във всяка двойка се приближават един към друг….” /стр.29/. Често това е придружено и с неоснователно приближаване на двойките от лъчите към центъра. Ако това се прави, за да се чуват по-добре музикантите, по същата логика трябва да имаме придвижване и на външния кръг. Такива движения обаче не са описани в нито един от източниците.
Л. Х.: Има ли придвижване към центъра на кръга, когато свърши обикалянето и преди да започне „Медитация”? – се интересува Любо, почти сигурен в отговора, който ще получи.
В.Н.: Не, преди „Медитация” никакви стъпки напред не се правят. Придвижване към центъра на кръга няма. Всеки остава на мястото си.
Питаме и за местоположението на ръцете по време на „Медитацията” („Ти си ме мамо…”). Външните ръце са обтегнати високо над главата, но без да се получава пренапрежение, а вътрешните ръце образуват нежна дъга.
При изпълнението на песента „Кажи ми сладки думи две” (девето движение) също има разминаване при положението на ръцете, когато се прибират пред гърдите. Самото обяснение в първото издание оставя определени неясноти, описвайки, че: „Двете ръце са поставени една върху друга с длани обърнати надолу, при което дясната е отгоре. През това време се изпяват думите: „Кажи.” После, при изпяване на думата „ми” ръцете се разтварят дъгообразно подобно на цъфнал цвят, като всяка от тях описва полудъга малко повече от 90 градуса. Това движение изразява разцъфтяване”. Някои от изпълнителите го играят като поставят ръцете си хоризонтално пред гърдите (или по-точно долната им част), лактите са встрани, за да се получи хубава права линия и при отварянето описват полукръг около лактите, докато останат отвесно встрани. При смяната ту дясната длан е върху обратната страна на лявата ръка до китката, ту лявата върху обратната страна на дясната.
Показваме упражнението по този начин.
В. Н.: Не, не е така – каза сестра Весела Несторова – ръцете до китките са по-високо, лактите не стърчат и се образува кубе.
Показваме упражнението, като прибираме лактите към тялото, както за упражнението „Примирение” (второ от първите десет), но вместо ръцете да бъдат долепени при дланите в молитвена поза, те образуват кубе – дланта на дясната застава над лявата ръка, а след това тази на лявата застава над дясната. При разтварянето ръцете отново описват полукръгове, завъртайки се около лактите, докато се отворят встрани, а дланите са леко наклонени навън, образуващи нежни дъги. Това положение на дланите сестра Весела Несторова сравнява с разтварящо се цвете.
Питаме и за движението на ръцете при „Туй е рай” (десето движение). Някои го изпълняват, като повдигат и смъкват добре изпънати ръце, а други правят бързи пърхащи движения в края на всяка фраза.
В. Н.: При „Туй е рай” няма никакви резки движения, да, няма електрически движения. Плавно се описват пет вълнообразни движения – пояснява сестра Весела Несторова.
Любо пита дали при изпълнение на това движение има трепкане в края на фразите и показва. Сестра Весела отговаря, че не се изпълнява така. Явно няма подобни допълнения към линията на движение. Той ми казва: Запиши, че няма трепкане при това упражнение. Няма „перца”, както им викат. Записвам.
Любо се сеща за един въпрос, който може би е трябвало да зададем в началото, а именно: Как да се постъпва при недостиг на хора при упражнението „Слънчеви лъчи”? Тъй като „Лъчите” трябва да са 12, ако има по-малко хора какво да се прави – да се образува цял лъч или да се разделят двойките и да маркират някои от отделните лъчи?
В. Н.: При недостиг на хора е по-добре да се направи един лъч, да не се разделят двойките – отвръща сестра Весела.
След като направихме справка по спорните моменти, за които се сетихме, свързани с упражнението „Слънчеви лъчи”, естествено, без да сме изчерпали въпроса, решаваме да попитаме за някои от предишните упражнения.
- „Изгрява Слънцето”.
Аз се интересувам от движението на ръцете в упражнението „Изгрява Слънцето” (16 упражнение) и по-точно във втората му част. Виждала съм приятели да изпълняват 12 малки тласъци при думите „сила жива”, докато останалите го играят с 6, връщане на ръцете в изходното положение и още 6. Сестра Весела е категорична – играе се на два пъти по 6 тласъка. Любо използва случая да попита за движението на ръцете за „Зун-Мезун”, за да разбере дали го играем правилно. За мен въпросът донякъде е лишен от актуалност, тъй като във Велико Търново, където живея, още преди няколко години беше постигнато съгласие, как да се играе тази част от упражнението.
Л. Х.: Откъде тръгват ръцете при „Зун-Мезун”, от гърдите ли? – се интересува той. Изиграва го и сестра Весела потвърждава.
В. Н.: Ръцете тръгват отпред гърдите надолу на десен крак, където са достигнали при втората част – „Сила жива”.
Отговорът, който ми изглежда напълно естествен и неоспорим, не ме изненадва и ще е необходим един месец, преди да осъзная колко уместен и навременен е бил той. На 16.08.2001г. след Паневритмията, изиграна на полянката при Езерото на чистотата, Светозар Няголов предложи на 16-я ден от месеца най-сетне да бъде постигнато съгласие върху 16-то упражнение. Породиха се разгорещени спорове, защото вариантът от него лансираше прибиране на ръцете към гърдите на десен крак и изнасянето им хоризонтално напред на ляв. Предишната (2000) година при подобен призив към консенсус бе предложено обратното.
- „Аум”.
Държах да попитам за упражнението „Аум”, което е едно от най-медитативните, но се играе по различен начин. Любо, Стоян и аз оставаме изключително изненадани от това, което чуваме. Безспорно причината да се допитаме до сестра Весела … веднага на заден план, когато научаваме, че за да се достигне обтегнато положение, вдигнатата на 45 градуса ръка трябва да се хлъзне изгоре и да се придаде пластичност на движението. Според демонстрацията на сестра Весела Несторова, ръката с прегъване в лакета се вдига и леко се разгъва, докато стигне почти права линия с 45 градуса наклон, при което дланта сочи напред, а не по продължение на ръката. Тя подчертава, че движението е непреривно и в нито един момент ръката не остава статична. Постепенното достигане на 45-градусовата позиция наподобява благослов и както и при благословия ръката остава в съвсем леко закръглено положение, съвсем лека дъга – леко превита в лакета, но не сгъната.
Опитите, които правим с Любо, за да изпълним упражнението по показания начин, срещат неодобрението на сестра Весела – или първоначалното прегъване в лакета, преди да започне плъзгането на ръката, не е достатъчно изявено, или е твърде неграциозно, или ние не можем да усетим това състояние на благослов. Когато Стоян решава да опита, движението, което изписва ръката му във въздуха, е толкова красиво, че прокрадващото се у мен съмнение мигновено се стопява, преди да съм чула искреното одобрение на сестра Весела.
В. Н.: Не забравяйте – напомня тя – меката линия във всичко. Никое движение не достига направо до завършека си, необходимо е винаги да има постоянно движение и грациозност.
След почти цял час на прицела на нашите запитвания сестра Весела е поуморена и ние решаваме за завършим този обогатяващ разговор. Постепенно се ражда идеята да обработим записките, трудно разгадаеми от вихреното водене на бележки, и да ги направим достояние на всеки, който се интересува. Всеки от присъстващите се подписва в тетрадката ми, а сестра Весела ми подарява следното посвещение:
Цялата Паневритмия е Благослов, милувка на ангелите![1]
[1] Забележка: В средата на август, 2001г., малко повече от месец след този разговор, Весела Несторова пристигна в Бургас, където потвърди пред приятелите тези и други свои виждания за Паневритмията. Да бъде светъл Вечният ѝ път!