Понятията „Рождество“ и „Рождество Христово“ са тъждествени и разликата в различните езици е незначителна. Всички народи влагат първоначалния замисъл, който произтича от поклонението на тримата Мъдреци (Маги, Влъхви): „Мъдреци от изток пристигнаха в Иерусалим, и казваха: „Де е що се е родил цар Юдейски, защото звездата му видяхме на изток, и дойдохме да му се поклоним.“ (Мт, 2:2) Но по-нататък се разбира кой трябва да се роди наистина: „Това като чу цар Ирод, смути се, и всичкий Иерусалим с него. И събра всичките първосвещеници и книжници от народа, та разпитваше от тях де имаше да се роди Христос?“ (Мт, 2:3,4) Става ясно, че Ирод обезпокоен пита за Христос/Месия. Понятието „Христос“ е гръцкия еквивалент на еврейското „Месия“ – същият, който евреите чакат, и за когото е писано на много места в Стария Завет.
Ето в различните езици как са разпространени понятията „Рождество“, Рождество Господне“, „Рождество Христово“ и др. В анг. „Nativity“, фр. „Nativité“, ит. „Natività“ вероятно идва от лат. „Natalis“. В нем. не ползват лат. корен, но смисълът е същия – „Geburt“. Интересно е в пол. „Horoskop“ и унг. „Horoszkóp“, което по същество значи „раждане“. Много подобно на нашето „Рождество Христово“ са сръбски „Мала Госпојина“ и хърв. „Mala Gospojina“, както и чеш. „Narození Páně“, и слов. „Narodenie Pána“. Така е в рум. – „Nașterea Domnului“ и беларуски – „Божае Нараджэнне”. А съвсем като нашето са украинците Різдво Христове и рус. Рождество Христово.
Иначе изложеното по-горе не противоречи на идеята, че Христос в своята пълна изява се е проявил само три години, но все пак се е родил като такъв и е съдържал целия потенциал на това понятие.
Честито Рождество! Божият син се роди!
