Словото

РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ПРИРОДАТА

РАЗУМНИТЕ СИЛИ В ПРИРОДАТА

Добрата молитва

Пишете върху темата: „Предназначението на светлината“.

Фиг. 1

Това [Пентаграмът] е една емблема (Фиг. 1) – човек в движение. – човек в движение. Определяне на разумните сили в човека. Как трябва да се започне? Разните животни, разно са започвали. Човек, в разните степени на своето развитие, по различен начин е започвал своята работа. Всяка форма има особен начин за това. При сегашното ваше развитие, всеки един от вас има особено разбиране за нещата. Това е частично разбиране. Вие не можете да намерите хора, които имат еднакво разбиране, еднакъв начин на движение, на чувствувание, на мислене, на приложение. Всичките хора крайно се различават. И ако хората мислеха, чувствуваха и постъпваха еднакво, те щяха да бъдат еднообразни. Разнообразието между тях се дължи на вътрешно разнообразие. Разнообразието на животните се дължи на същото.

Важен е онзи първоначален импулс, който е дал подтик на известни движения. Камъкът, като пада, може да няма в съзнанието си падането си и не знае предназначението на падането. Водата, като слиза, може да не съзнава какво е предназначението на слизането. Ако почва с посоката 1:2, в каква посока трябва да тръгнеш? Всяко движение трябва да тръгне по посока, дето има отворен път. Ти не може да се движиш по една посока, дето пътя не е отворен. Или трябва да имаш обект, или трябва да обичаш някого. Любовта е първия зов, първото освобождение. Ти трябва да се освободиш от затвора. Отварят ти вратата. Казват ти: „От този затвор може да излезеш през тази врата.“ Любовта е единствената врата, през която може да излезеш из затвора. Любовта е процес на освобождение. Защо този процес на освобождение се нарича Истина? Следователно всяко едно движение в света трябва да започне с пътя на Любовта.

Любовта се прекръстосва с разумността. Или ще има пресичане във физическо отношение, ще има среда. Пътят от 1 до 2 е път на Истината. Ти не може да вървиш по крива линия. Числото 2 е свят на свободата, която истината ти е дала. Ти ще измениш материала, който трябва да обработиш, и ще влезеш в света, но ще имаш различни отношения, ще имаш свобода. Свобода значи да правиш каквото искаш и ще правиш разумното. Като те пуснат от затвора, дават ти свобода. Никой за тебе не се грижи, няма кой да те варди, но същевременно ти си влязъл в света на свободата, дето сам трябва да си приготовляваш храна, трябва да си намериш подслон и място да си починеш.

Тези процеси постоянно стават у вас. Някой път вие се намирате в едно безизходно положение. Ти казваш: „Аз съм в едно безизходно положение.“ Рекох, наскоро са те пуснали от затвора. Ти казваш: „Не знам да мисля.“ Този човек е пуснат от затвора и се намира в тягостно положение. На онези страдания, които сега ви се случват, вие не може да им дадете едно разумно тълкувание и казвате: „Защо Господ е направил света такъв?“ На яйцето не му ли беше добре в черупката? Там нямаше никакво страдание. Но това яйце постоянно хлопа в майката и казва: „Освободи ме, аз искам да бъда като тебе.“ Майката казва: „Още не е дошло времето.“ Яйцето казва: „И аз искам да бъда като тебе.“ То мисли, че като излезе, ще бъде така свободно, както майка си. Много се лъже. Това пиле, като излезе от черупката, намира се в голямо противоречие. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкоз противоречията му ще бъдат по-големи. На човека страданията са най-големи на Земята, понеже той е най-разумната форма на Земята. Нашият свят не е като света на ангелите, а пък, като дойдем до света на ангелите, там работата е още по-опасна. Ти, като сгрешиш, има изкупление, а в ангелския свят няма изкупление. Там направената погрешка, ти не може да я поправиш, по същия начин, по който ние може да я поправим.

Това са такива разсъждения, както следните: когато една жена разсъждава върху любовта на един мъж, и един мъж разсъждава върху любовта на една жена, мъжът никога не може да разбере любовта на една жена. Това е толкоз право, колкото може да разбере външния свят. Вие мислите, че разбирате неговото сърце. Ти си предполагаш, но дали всъщност разбираш, това е въпрос. Като казвам, че не разбираме, това не показва, че имам невежество. Ти може да разбираш, но трябва да вземеш същото това положение. Един мъж, за да разбере жената, той трябва да стане жена. Ти ще кажеш: „Как може това?“ Ти ще се намериш в същото положение, както Никодим, когато Христос му е казал: „Ако не се родиш изново“, а Никодим казва: „Как може това?“ Христос му казва: „Това са елементарни работи. Ти, като учител Израилев, не знаеш ли тези неща? Плътта не може да разбере това, което е родено от духа.“

Този пентаграм – човек с разпрострени ръце, казваш: „Какво трябва да се прави, като се разпрострат ръцете настрани?“ Този човек е вече в движение. При правенето на упражненията, забелязвам краен мързел. Вие не сте разбрали смисъла на упражненията. При тези 6 упражнения, ако ги правите, ако разбирате смисъла, всеки един от вас не щеше да гладува. Както сега ги правите, не можете да се ползувате. Не мислете, че аз ще ви ги обясня. Сега ще ми бъде приятно да ги правите правилно. Защото всяко едно упражнение не е едно упражнение глупаво. Всяко едно движение е един вътрешен резултат на една разумна сила. С всяко помръдване на главата, на една или друга страна, с движенията на краката, с движенията си хората си създават и щастие и нещастие. Ти може да не знаеш това. Представете си, че си в грънчарска работилница, бутнеш крака си малко, счупиш едно гърне. Какво трябва да направиш най-първо? Преди да направиш движението, трябва да погледнеш наоколо си, а пък ти, без да гледаш, си движиш краката и счупиш гърнето. Обаче грънчарят ти казва: „Аз съм работил тук, това гърне струва 2000 лева.“ Ти казваш: „Не съм ли свободен да се движа?“ Ти си свободен да се движиш, но не си свободен да чупиш гърнето.

Вие си простирате ръцете и искате да хванете някого и да го целунете. Държиш го няколко време и след това го пуснеш. Прегръщането, целуването са обезсмислени работи, по традиция, но защо и за какво, не знаете. Вземам една чаша, пълна с вода. Прегръщам я, стискам я, вдигам я и я поднасям до устата си, целувам я. Тя тогаз ме обиква и ми дава. Ако не я целуна, не ми дава [да] я пия. Аз и казвам: „Аз съм жаден, пътник съм.“ Дигам я, и я изпразвам. Тръгвам си и пак я погледна, казвам: „Празна е чашата.“ Ако след време се върна и я видя, че е празна, ще я взема ли, ще я целуна ли? Ако се напълни, тази чаша има съдържание. Ако всяка ваша мисъл не е пълна с известно съдържание, ако всяко ваше чувство не е пълно с известно съдържание, ако всяка постъпка не е пълна с известно съдържание, кой ще се спре при вас? За да бъде красив животът ви, непременно трябва да се спре някой пътник при вас. Нали в света сме поставени, за да изпълним волята Божия. Ако ти се подвижиш в пътя на истината, кой е пътя, по който трябва да тръгнеш?

Вие трябва да идете при златаря. Като идете при златаря, вие му говорите за пръстена, какъв трябва да бъде, но не може да го направите. Много пъти казвате на момата да се направи пръстен. Но онзи, който поръчва, какъв трябва да бъде пръстенът? „Не зная как трябва да се направи и точно какъв да бъде.“ Например колко широк трябва да бъде? Някой път пръстенът на някоя мома е тесен или широк. Може би малко злато са имали, затова е тесен пръстенът им. А пък някой път е богат човекът, пък има тесен пръстен. Ако ти туриш в кладенеца дебело въже и пуснеш кофата, ти имаш за цел да извадиш голямо количество вода. Ако е тънко това въже, следователно малко вода ще извадиш. И тогава аз разсъждавам: Ако пръстенът на една млада булка е широк и дебел, то от нея много чакат; ако е тесен, те малко чакат. В природата, като кажеш нещо, ако не говориш разумно, ще има своите последствия. Ти казваш: „Аз да оздравея, ще направя за Господа това и онова.“ Но те държат на думата ти. Ти обещаваш, но като оздравееш, не правиш това. В природата те държат отговорен, ти не можеш да се освободиш. Ти си обещал вол да заколиш. Ако не го заколиш, ще те държат отговорен. Ти си обещал себе си да заколиш, ще се принесеш в жертва. Онзи в Библията казал: „Когото срещна на пътя си, ще го принеса в жертва.“ Но се случва, че го среща дъщеря му и той трябвало да я принесе в жертва, понеже обещал.

Ще се върнете, по кой път? Ще се върнете по закона на Правдата. Туряш вече основа на живота си: Числото 1 и 3. В каква посока ще се движите? Ще се движите в посоката на любовта, в посоката 3 и 4. Ако се движиш в друга посока, ще се измени хода на живота ти. От 1 може да идеш към 2 или към 5. Но съотношенията ще бъдат различни. При всеки един връх вие имате постижения. Ако започнете с върха на Доброто или с върха на Правдата, определя се какво е вашето отношение. Ако започнете по пътя на Любовта, Мъдростта и Доброто, Доброто вече е един завършен резултат. Това е един вътрешен процес, който трябва да стане в чувствата и в мислите ви. Допуснете, че вие се дразните. Някой път човек се сърди. Давали ли сте си някой път един отчет защо се сърдите? Като има сръдня, значи нещата не стават както трябва. Много хора, като направят една погрешка, направят други, по-големи погрешки.

Ние сега имаме един пример много хубав. Тук се прави салон. Имаме двама братя майстори. Аз ги наблюдавам сега и виждам, че като мерят, правят една погрешка малка. Не искам да се меся в работата им. Мерят дюшемето. Почват дюшемето от източната страна. Другият майстор изважда всичките дъски и казва: „Криво ще бъде.“ Започват дюшемето от средата към двете страни и вижда, че погрешките не са оправени. Рекох, тази работа не може така да стане. Ако ще изправяте погрешките, изправете ги. Аз рекох: българска работа. Всичките така постъпват.

В всички ви има погрешки, които приличат на дюшемето. Законът е такъв: Който направи погрешката, той трябва да я поправи. Аз не искам да изправям вашите погрешки и да искам, не мога да ги изправя. Да се занимавам през цялото време, да изправям вашите погрешки, то е най-голямото нещастие. Някой човек се разгневил, че материалът е изразходван. Много хубаво, че направихте погрешно дюшеме и после извадихте дъските, защото така се дава един хубав пример. Бащата направи дюшемето, майката го извади, синът казва: „Баща ми не разбира. Аз разбирам.“ Той казва: „Баща ми не ме е възпитал.“ Бащата казва: „Добре. Ти, като родиш, ще видим как ще ги възпиташ.“ Синът реди дъските, но неговото дюшеме е по-лошо. Синът искал да се жени, той е млад човек. Бащата казва: „Уреди си работите, че тогава се жени.“ Синът казва: „Ти едно време, като се женеше, ти питаше ли ме, и аз ще направя така.“ И бащата млъква. Синът се оженил, завежда възлюблената в Америка. Много добре тръгнало. Но при тази голямата криза, вложил 250 долара в една банка и тези 250 долара отиват, защото фалирала банката. Синът казва на баща си: „Прати ми пари, да се върна.“ Бащата му пише: „Не е твоя работа, дали трябва да ти пратя пари или не.“ Казва му да седи там, да си издържи изпита, да не се връща.

Едного питали: „Защо ти се жениш?“ Той казва: „Но да се не женя ли?“ Въпросът не е в това. Ако се жениш или ако [не] се жениш, ти трябва да разбираш тези две отношения. Ти не мисли, че като се ожениш, ще бъдеш женен. Женитбата е само едно отношение, един момент. Ти ще се жениш и ще те развенчават. Твоят възлюблен ще види, че ти си един човек, на който нито умът, нито сърцето струват. Ти тогава вече си се поляризирал, нищо повече. Тя те изхвърля от сърцето си и мисли да намери друг някой. Ти мислиш, че имаш жена. От Невидимият свят си развенчан, а тук на Земята ти си влечеш още букаите, синджирите. Ти мислиш, че си венчан, не си свободен. Аз говоря сега безлично. Какво значи личността в дадения случай? Личните неща могат да бъдат в даден момент, когато два интереса могат да се срещнат на едно място. Като се заселват на едно място, тогава ще имаме лични отношения. Никакви лични отношения не можеме да имаме, когато аз се заселя на единия край на Земята, а той на другия край.

Пентаграмът е път за твоя живот. Ако ти се ожениш на мястото 1 в пентаграма, а поставиш на друго място жена си, Например – 3, тогава ще тръгне в точно противоположно направление. Но представете си, че тя не тръгва, [т]и тръгваш от 1:2, но представете си, че жена ти, по закона на Любовта тръгва в 4. Тогава тя отива в съвсем друга посока. Не, че е крива, и тя е права, тя хваща пътя на Любовта, а ти хващаш пътя на Истината. В дадения случай, между тебе и жена ти няма да има никакво съотношение. Ако ти се движиш по пътя на Истината, а жена ти по пътя на Правдата, тогава вие имате съотношения. Щом жена ти вземе посоката от 3:4, а ти вземеш посоката от 1:2, после ще следвате пътя на Мъдростта. Ако жената взела пътя на Любовта, а мъжът взема пътя на Доброто, пътят на Любовта и пътят на Доброто, това са крайните граници на разумния живот, в който те трябва да влязат.

Аз дигам ръцете за молитва, какво означава? Лявата ръка означава Любовта, а дясната – Мъдростта. Човек ще разреши всичките въпроси, колкото едно същество и да е разумно, то няма да разреши твоя въпрос, то само ще ти каже де е погрешката. Ще остави ти сам да си изправяш погрешката. Да изместиш дюшемето. И гледам постоянно вие си местите дюшемето. Това са упражнения. На мене ми донасят един сандък с грозде и като извадили капака, пироните стърчат нагоре. Една сестра си натъкна крака по гвоздея, благодарение, че не се натъкна много дълбоко. Не изваждай чуждо дюшеме. Сигурен ли си, че твоето убеждение ще направи по-хубаво дюшеме. Мерки трябва да имаме.

Често ми разправят какво нещо е любовта, какво нещо е добрият живот. Добрият живот е да дойда да ви обера, вие да станете сиромаси, аз – богат. А не е добър живот, аз да осиромашея, а вие да забогатеете. Това са сегашните ваши частични разбирания. Ако ви срещна с раница, 50 килограма тежест, а аз съм на празна каруца и ви взема багажа, да нося, тогава какво зло съм ви направил? Аз препусна колата и ви оставям да тичате, после, като дойдете при мене, и ви давам багажа. Колко от нашите предположения са верни в света? Някой казва: „Той криво ме гледа.“ – Това е предположение. Някой казва: „Той не иска да ме среща.“ – Този човек има добра воля, да си изплати дълга, но няма пари. Щом не иска да те среща, боли го крака или ръката.

Всеки един от вас трябва да начертае един пентаграм. Трябва да знаете кой път да хванете. По кой път трябва да тръгнете. Ако правиш лоши движения, трошиш грънци от едната или другата страна. Ще ги блъснеш. Ти ще се движиш правилно. Ти имаш право на грънците и те имат своето право. И в ляво и в дясно, и отзад и отпред си ограничен. Единственото свободно място е праната линия. Като правиш първото упражнение, ти слизаш. Казваш: „Господи, слязох в дъното, сега искам да изляза“, и се издигаш. Като излизаш от кладенеца, си свободен и ти е приятно.

Не се спирай в себе си върху погрешките на хората, да ги държиш дълго време в ума си, понеже тези погрешки остават отпечатъци върху тебе. Ти може на фотография да фотографираш всичките безобразия, които хората правят, това значи да се окаляш. Човешкият мозък прилича на фотография. Най-първо вие всички искате да ви харесват. Някой път се спирате и не харесвате поведението на младата мома. Но аз я харесвам. Тя е много внимателна. Тя седи няколко часа пред огледалото. Момъкът също така седи пред огледалото, глади мустаците си. Ако е дядо, той си чеши брадата. Но аз зная защо си чеши брадата. Човек има право да прави всичко, но трябва да бъде разумен. Всичко му е позволено да прави, няма нещо в природата, което ще ти се забрани, но за онова, което правиш, ти си отговорен. И добро, и зло може да правиш, но после си отговорен. Това трябва да знаете, като вътрешна аксиома. После казва: „Защо ме сполетя това?“ Сполетя те, защото си си позволил нещо. Сега ти се връща.

Следователно, постъпвай разумно. Всичко правете, но правете го разумно. От магическо гледище, аз не искам да се спирам върху погрешките, защото това нищо не допринася. Това е все едно да разбъркам нечистотата. Защото ще се дигне миризма. По-добре тури запушалка и го хвърли някъде далече. Вие отивате някой път при Бога и ми разправяте погрешките на другите. Ти иди при Бога и му кажи: „Аз какво трябва да направя, за да се освободя, за да се избавя от това положение?“

Аз желая, като правите упражненията, да ги правите съзнателно. Та, като дигаш ръцете си, значи в живота си трябва да разрешиш задачата на Правдата и Истината. Като нямаш Правдата и Истината, каквото правиш в света, няма да се постигне. В България, някой скулптор или някой живописец нарисува една жена и после ще каже, че това е Света Богородица. Аз рекох: „Това е наша Мара.“ Или казва: „Това не е ли Христос?“ Рекох, той е Иван, Стоян. Какви заблуждения има, от които трябва да се освобождаваме? Казвате: „Това е свети Никола.“ Всеки един човек на Земята, сега минава за Христос. Христос не се рисува. Един Христос трябва да съдържа Истината, Правдата, Любовта, Мъдростта, Добродетелта. Пет неща трябва да съдържа. Това са пет велики свята, събрани в една мощна сила, с която могат да се разрешат, в дадения случай, всичките мъчнотии. Когато говориш, че Христос е в тебе, ти можеш да разрешиш всичките мъчнотии. И ако не ги разрешиш, значи, Христос не е дошъл в тебе. Христос може да е дошъл в един момент и в следующия момент, понеже ти си в закона на свободата, направиш нещо лошо, и Христа го няма там. Представете си един пентаграм с върха надолу. Ако не постъпваш както трябва, тогава адът може да се прояви в тебе. В човека са адът и рая. Ако постъпваш разумно, тогава даваш проява на рая в тебе.

Мнозина искат пентаграм. Ако дам на една жена пентаграм и ако тя не знае как да постъпва с мъжа си, тя ще се разведе с него. Всеки човек е един петоъгълник. От левият крак към главата е Истината, после към другия крак е Правдата. После от там към лявата ръка, после към дясната ръка и т.н. Всички тези движения при гимнастическите упражнения са обосновани на един велик вътрешен закон. При правенето на първото упражнение, напред ръцете се движат по левия крак, и после по десния крак. Това е петоъгълник в движение. Ако в един ритмус вие изпълните закона и ако присъствуват вашите мисли чувства и воля, вие ще имате един резултат, защото в петоъгълника пътя ви ще бъде оправен. Всичките въпроси все с петоъгълника ще се разрешат. Ти от петоъгълника не може да се освободиш. Той е път на всичките ви движения.

Първото нещо, сега обичате истината, понеже всички сте под закона. Когато човек не разбира нещата, пак е под закон. Тепърва има да учите. Трябва да се спра един ден да ви разправя, какво значат числата 1, 2, 3, 4, 5. Всяко едно число е една формула. Ако вие съчетаете 1 с 4, 1 с 2, 1 с 3 и 1 с 5 ще имате различни постижения. Ако вие съчетаете 1 с 3, числото 13 е едно фатално число. Вие не можете да си представите защо то е фатално. То съдържа една купчина с барут, детето се приближава, да види какво ще стане с него. Това е числото 13. Ще се дигне цялата къща, ето числото 13. То е динамично число, взривно вещество. Когато една бомба се пукне, човек няма да чака да се пукне бомбата, а ще се отстрани. Като се каже числото 13, тогава и по-голям герой ще се отстрани. Когато наближаваш да се разсърдиш, то е числото 13. Почват да се мърдат устните ти, без да искаш, може да избухнеш. Ти, като видиш, че някой човек има барут, ти се приближиш с една клечка. Вие се смеете сега. Но след всеки смях има плач.

Онази, младата мома, като види момъка, пише му писма и мисли, че ще бъде щастлива с него. Той, като я вземе, туря и букаи на краката. Казва и: „Ти няма да гледаш другите.“ Тя се облякла хубаво, момъкът отива и я намира. Хвърля и шапката. Аз съм виждал, това е ревността. Рекох, ето числото 13. Тогава тя казва: „Аз не искам да те виждам вече. Аз ще те убия тебе, аз ще ти дам да се разбереш.“ Има религиозни контета и духовни контета. Какво разбирате под думата „конте“? Който се препоръчва с шапката си, с дрехите си. Момата мисли, че като е облечена хубаво, като нея човек няма. Ти се обличаш с известно верую и мислиш, че като това верую няма. Ум трябва да имаш, добродетел трябва да имаш. Любов трябва да имаш. Ти трябва да разчиташ на тях. Ако не ме слушате, ще ви наложа това. Ще ви приведа примери какъв е българският характер. Един казва: „Не давам нито пет пари.“ Казват му: „Стояне, тези юзбашии173 бият, съсипаха Ивана.“ Тогава Стоян казва: „Ще дадем.“ Някой ти казва: „Ти имаш да даваш на Ивана.“ Онзи казва: „Не давам.“ Не даваш на юзбашиите пари. Щом си сбъркал към някого, иди, извини се, прости му. Инак идат дезорганизирани сили, каквито има в природата, и ще постъпят спрямо тебе по закона на петоъгълника, обърнат с върха надолу.

Това в една лекция не може да се обясни напълно. Когато някой човек казва да се отрече от семейството си или да раздаде богатствата си, аз не разбирам да го раздаде на сиромасите. Трябва в себе си да мисли, че го е раздал. Той чака тези хора да ги прати Господ и като дойдат, да го раздаде. Христос казва: „Иди и го раздай на сиромасите.“ Но под думата „сиромаси“ разбира най-разумните, най-добрите хора. Най-разумните, най-добрите хора са сиромасите. Защо престъпникът не е сиромах. Който ходи да краде и обира, може ли да бъде сиромах. Най-добрият човек може да бъде сиромах.

Сега какво разбрахте? Вие можете да кажете: „Това е наша работа.“ Прави сте. Ако тази ваша работа я свършите, както аз ви казвам, глава няма да ви боли. Но ако вашата работа я свършите, както вие я разбирате, и двете глави ще ви болят. Или казано другояче: Трябва да свършим нещата, както Бог ги е създал. Има един Разумен свят, към който се стремим. Има един красив свят. Ако си свързан с него, ще дойде една нова светлина в нас. Писанието казва: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“

Произнесохме следната формула три пъти: Само пътят на Вечната Светлина води към Истината.

2-ра лекция от Учителя, държана на 28. IX. 1932 г., София.

Категории