РАЗУМНОСТ

РАЗУМНОСТ

„Добрата молитва“

Пишете върху темата „Разлика между живите и мъртвите тела.“ По отношение на знанието в неговата първа степен може да се зададе въпросът: „Какво човек трябва да знае и какво не трябва да знае.“ Казват изобщо, че невежият страда, а ученият се радва. В съвременния свят виждаме, че и учените страдат. Тогава казват, че лошите хора страдат, а добрите се радват. В съвременния живот виждаме, че и добрите хора страдат. Тази скръб, която хората чувстват, реална ли е, или привидна? Трябва да се определи думата невежество. Какво се подразбира под думата „невежество“? Или под думата „знание“? Допуснете сега един много прост пример.

Две деца от благородни семейства – бедно и богато, те носят качествата на своите родители. Числото 6 е възрастта на човека. Математически в шестия ден е създаден човекът. Минавате покрай една бакалница, дето има захар, и бонбоните привличат тези деца. Тези деца, които се привличат от бонбоните, невежи ли са те за бонбоните, или имат знание. И едното се привлича, и другото. Първото бърка в джоба си – няма пари, и скръства ръцете си. Другото бърка в джоба си – има пари, и взема от бонбоните. Първото го гледа. Това дете, което не може да си вземе захар, учено ли е, или невежо. Казваш: „Невежа е.“ Не че е невежо – то знае. И другото дете знае и разбира въпроса толкоз, колкото онова, което е купило. Но едното седи там, когато другото дете купува. Първото дете скришно взема бонбони и ги скрива в джоба си. Но и онзи бакалин взема мерки, хваща го и го бие. Детето добива една опитност. От какво произтича тази плесница? Това е неприятно чувство. То произлиза от неговото незнание. Не произлиза от факта, че не знае какво нещо е захарта. То произлиза от съвсем други посторонни причини. Не че не разбира какво нещо е захарта, но то не можеше да предвиди отношението между захарта и бакалина.

Някое дете иска да прескочи някой трап. Като рече да го скочи, не може да измери разстоянието, и пада в трапа. Направи един опит, втори. Сега това дете е, което е бито веднъж, стана по-умно. То, като минава втори път покрай бакалницата, наблюдава бакалина. Гледа му очите, иска да знае дали той гледа, или не. И като не вижда бакалина, детето взема бонбони и няма последствие. По-рано детето имаше скръб, че му удариха една плесница, а сега се радва, че като взе захарта, не го видяха. Приятно му е.

Питам сега. Има известни морални правила, че не трябва да се краде. Прав е принципът. Нищо не трябва да се краде. Но ако детето в дадения случай вземе, кражба ли е, или не? Това има привидност на една кражба. Тук има неблагоразумие от страна на детето. То не разбира своите отношения към бакалина. То можеше да каже на бакалина: „Можеш ли да ми дадеш на версия? Утре, като взема пари от баща си, ще ти ги дам.“ Дали са бедни, или богати родителите му, това е второстепенен въпрос. В природата всеки, който е станал баща, е богат. Сиромахът никога баща не може да стане. То е изключено. Едно нещо помнете. Не може да направиш от природата това, за което нямаш никакви възможности. Беднотията отпосле идва. Това са второстепенни отношения. Внушил ти някой, че си беден. Ти мислиш, че си беден, и затова си беден. Ти мислиш, че си глупав, и затова си глупав. Ти мислиш, че си лош, и затова си лош. Ти мислиш вътре така.

Та онази теория се опровергава сама по себе си. В битието онази първата причина, която е създала нещата, тя изключва невежеството в този смисъл, в който ние разбираме това. Но думата „да знаем“ може да се подразбира да имаме знанието на Бога. Да знаем всичко. Но невъзможно е да имаш знанието на един скулптор, който е работил цяла година върху една статуя и е правил опити. И той знае, и ти знаеш. Но ти не може да имаш знанието, докато не си работил. Ти искаш сега да погледнеш статуята и да имаш същото знание. Ти може да имаш някои теоретически понятия да разправяш някои неща, но скулпторът, който е вземал своя чук и е работил, той има знания. Ти сега искаш да имаш знанието, което Бог има, ама той е работил. То е невъзможно.

Ти казваш: „Детето е от бедни родители.“ Това е другото заблуждение. Ти не може да бъдеш роден от бедни родители. Аз оспорвам това. Защото, ако майка ти беше болна и баща ти нямал средствата и ти си достигнал до тази възраст, това не показва, че си сиромах. Сиромашията изключва богатството. Сиромашията и богатството са смени. Сиромашията е едно състояние, богатството е друго състояние. При едното състояние, в дадения случай е добро, но и другото състояние е добро. Злото е, когато тези две състояния не се сменят – когато богатият си остава богат и когато бедният си остава беден. Аз сравнявам сиромашията с глада, а богатството с нахранването.

Сега всеки един от вас е почти сиромах и иска да стане богат и няма да се мине половин-един час, и вие ще бъдете богати, ще бъдете доволни. Сега дали ще бъдете напълно доволни от вашето богатство, зависи от яденето. Ако ядете добре, ще бъдете доволни. Казвате: „Някой път храната трябва да бъде добре сготвена.“ Вие вземате предвид вторичното готвене. В природата всичко е сготвено. Например суровото жито. Нима ще чакаш да го опекат на хляб, и тогава да го ядеш. Яж суровото жито. Ще кажеш: „Нима аз ще бъда като животните, да ям сурова храна?“ Ами като ядеш хляб, човек ли си? Аз предпочитам да ям сурово жито. В житото има витамини повече, отколкото в хляба, който е загубил голяма част от своята хранителност. При меленето между камъните голяма част от хранителността на житото е изгубена. И после житото е почнало да ферментира. Като брашно – тесто. Тестото го месят. Ако вие бихте видели как се пече хлябът, не бихте го яли. Много малко има хлебари, които са чисти. Той бос с краката си меси брашното. Той е ходил с нечистите крака, в нужника ходил, и после – в нощвите. Голямо безобразие. Ние се отклоняваме от известни въпроси.

Има известни примери, които не се отнасят до нас. Например въпросът, да се поправи светът. Това не се отнася до нас. Някой човек е умрял. При всичкото му желание да живее на земята, той е умрял. Значи този въпрос не се отнася до мене. Защо е умрял той? Умрял е по някоя причина. Ти казваш: „И аз ще умра.“ Ако умреш, ще има известна причина за това. За да живее човек, това не зависи от мене. То зависи от един колективитет. То зависи и от Бога. Един ден този човек ще възкръсне. Няма какво да възкръсва един вол, за да го пратиш пак на нивата да оре. Ако възкресявам, няма да възкресявам вола, няма да възкреся войниците с ножовете. Няма да възкресявам онзи, когото бесят хората, та пак наново да вършат престъпление. Ако аз възкресявах, не щях да възкреся богатите да изтезават бедните, но и бедните няма да възкреся. Богатите няма да възкреся, защото са богати. Ако сиромахът умре, и него няма да възкреся, защото е сиромах, защото, ако го възкреся, ще продължа страданията му. Ако възкреся богатия, ще го накарам да върши нови престъпления. Ще възкреся само разумния. Като отида при него, ще му кажа: „Искам да те върна в живота, но нито като сиромах, но нито като богат. Ако искаш да бъдеш сиромах или богат, то ще бъдеш в затвора, защото и сиромахът е в затвора, и богатият.“ Но ако те обещаят, че като дойдат на земята, ще бъдат разумни, ще ги възкреся. Разумни в това отношение, че богатият ще бъде готов да заеме мястото на сиромаха, а сиромахът – мястото на богатия. Ще се сменят. Един час богатият може да бъде на мястото на сиромаха, и обратното.

И тази смяна постоянно става у вас. Някой път се сменя състоянието ви. Вие не разбирате тези промени. Ти си радостен, и после дойде тъжно чувство. Казваш: „Къде отиде радостта ми?“ Ти си на мястото на сиромашията. Ти, не се мине дълго време, във втория час стане нещо, и пак станеш радостен. И ти ставаш ту радостен, ту скръбен. Ти казваш: „Не искам да бъда скръбен, искам да бъда радостен.“ Защо искаш да бъдеш радостен? Ако моята радост ще причини страдание на едного, аз не искам да бъда радостен. Но ако и моите страдания ще причинят страдания на другите и ако моята сиромашия ще причини сиромашия на другите, то и тази сиромашия не искам.

Следователно мога да опитам само едно състояние в мене. Аз да съм сиромах, но ако моята сиромашия може да даде богатство на хиляди хора, то аз ще я нося. Аз я наричам щастлива сиромашия. В този случай богатите ще ми дължат. Аз ги кредитирам. Аз съм дал всичкото си богатство на тях. Аз съм станал сиромах, и те ми дължат припадающата се част на този капитал, който съм вложил в тях. Това е отношението, което съществува между един баща и син и дъщеря. Бащата е вложил известен капитал в сина си и в дъщеря си. И той иска от съзнанието на сина последният да даде припадающата се част от капитала. Разумният син трябва да даде. Ако ти не постъпиш правилно, то има друг закон, който регулира нещата, и ти ще се намериш в едно положение още по-лошо.

Сега мнозина искат да бъдат богати. Някой казва: „Аз искам да бъда богат, не искам да бъда сиромах.“ То е неразбиране. Аз засягам тези социални въпроси, понеже сте влезли в живота и ще се намерите в едно противоречие. Ще дойдете в каквато и да е партия. Тя развива социални въпроси, оправят света. Всичките партии ще оправят света дотолкоз, доколкото банкерите го оправят. Банкерите не може да оправят света. Те учредят банки, бедните вложат парите си за черни дни, богатите фалират, и бедните пак си остават такива. В света съществува една банка, в която хората трябва да се научат да влагат своя капитал. И за бъдеще в банките трябва да дойдат честни хора, които не са се научили да крадат. Защото, като създадат една банка, те си турят председател, членове и определят си заплата – това е капитал от няколко милиона. Онзи директор взема 100 хиляди лева, поддиректорът – 50 хиляди и т.н. Като търгува две години и като харчат по 50 хиляди, в няколко години капиталът се претупа. Какво е спечелил? В сегашния живот, за да спечелиш, трябва да обереш някого. Така седи въпросът. Една държава, за да забогатее, тя забогатява, като вземе от друга държава. Ние забогатяваме, като снемем кожата на животните, на растенията, като изваждаме всичките богатства от земята, но вън от това природата си има бюджет, който изпращат отнякъде. Житото, царевицата, това са богатства, които изпраща отнякъде. Житото, царевицата, това са богатства, които тя изпраща и които трябва да се разпределят между разумните хора.

Ти казваш: „Онзи банкер, онзи, който управлява.“ Не се знае в света кой управлява. Вие запример се възмущавате от сегашния ред на нещата. Но ако ви турят на тяхното място, и вие ще управлявате като тях. Вие се възмущавате, понеже не сте на тяхното място. България съществува като държава повече от 50 години. Кой българин, като се е качил в министерството, е допринесъл нещо? Ние оставаме сега дребнавите работи. Ние засягаме принципално нещата. Аз не засягам модата на политиката. Аз не съм човек на модата. Но не отричам модата. Хубаво е. Но модата според мене е една сянка на нещата. Политическият живот е едно забавление на децата, на политическите деца. Забавляват себе си и народа, но това не разрешава въпроса.

Отида при един гостилничар, сготви ми, но с това ядене не се разрешава въпросът. Трябва три пъти на ден да се яде. Хубаво е. Ти ще ме чакаш един ден, два деня, но аз нищо не плащам. Но колко дни онзи ще бъде гостилничар? Има друг един начин. Съвременните хора нека си мислят, то е тяхно право да мислят. Светът трябва да си върви по своему и земята нека се върти по своя път. Няма какво да се месим. Или мога да дам съвет на слънцето как да грее. Слънцето се върти, както иска. Месечината се върти, както иска, и земята също. Реката си тече, както си иска. Ако направя канал и отбия река, какво ще направя? Казвате, че реката Нил е отбита и е създадена култура. Но реката Нил нали тече на същото място. Но сега там няма творческа култура. Но има нещо по-силно от реката Нил. Умните хора изчезнаха оттам и там останаха глупавите. Когато умните гъсеници се превръщат на пеперуди, напущат своето място. Кои са причините? Вие смесвате едно ваше състояние, едно ваше чувствувание.

Например срещна един човек, и ми е неприятен. То е обективно. Не ти е направил някоя услуга, не ти е услужил и като го срещнеш, казваш, че ти е неприятен. Ако този човек беше лош, то природата не би го създала. Ако на мене е неприятно това, показва ли, че е лош? Аз трябва да се освободя от това чувство за него, за да имам правилно понятие за човека. Че не ми е услужил, то е друг въпрос, то е частен въпрос. И аз може да не съм услужил някому. Аз на всички хора не съм услужил. И който да е от вас, услужил ли е всекиму. Има някой случай, дето нашето съзнание не е било будно. Трябва да разбираме какво нещо е услуга. Когато един човек иска само да използва само моята услуга и нищо не работи, трябва ли да му услужа?

Аз не искам да ви направя индиферентни спрямо живота. Искам да ви дам една философия за живота да мислите. Ако 10 души се сражават с 10 хиляди хора, тази война разумна ли е? Ако една кибритена клечка, която цъкнеш и може да запали огъня, тази жертва е намясто. Но ако издраскаш цялата кибритена кутия и не може да запалиш огън, това цъкане намясто ли е? Ако ти разрешаваш един въпрос и има резултати, то жертвата е намясто. Някой път казваме – да жертвам. Хубаво. Кои неща се жертват? Ти жертваш едно агне, понеже считаш, че неговият живот не е ценен, колкото на един човек. Но аз поставям малко по-другояче въпроса. Представете си, че един баща има 5 дъщери и 5 сина. Те се намират в крайно тягостно състояние. Нямат кокошки, овце и т.н. – нищо нямат. Трябва ли един от тях да стане жертва да го заколят и да го изядат. Или бащата, или един брат, или една сестра днес ще изядат, утре – друга сестра или друг брат и най-после ще оставят един брат и една сестра. И те ще започнат да се гледат. Гладни са и двамата. Който е по-силен, ще се нахвърли върху другия и ще го изяде. Той, като остане сам, няма кого да изяде. Какво ще прави? Той е последният. Опитност нямате.

Аз поставям един краен въпрос – в даден случай никой не трябва да става жертва. То е безумие. Да се впрегнат всичките хора да работят. И ако тези хора работеха, то природата не би ги изложила на тези страдания. Те да сеят, да копаят царевица, жито и т.н. Няма какво те. да се ядат братя с братя. Млекопитающите, тези хищниците, вие още не знаете произхода им. Учените хора говорят за произхода на тези тревопасни, месоядни и млекопитающи. Има няколко причини, поради които вълкът и лъвът се е научил да яде животни. Една вода е тиха, аз ѝ давам наклон и тя, дето минава, кърти, носи пръст и т.н., и после пак утихне. Питам, водата станала ли е лоша. В какво седи лошевината ѝ? В наклона. Като ѝ дадеш наклон, ще направи пакост. Ти удариш плесница някому. Онзи се търкулне и казва: „Защо ме биеш?“ Ти казваш: „Какво постигнах?“ Нищо не си постигнал. Втори път той ще бъде по-силен, и той ще ти удари една плесница. В дадения случай ти, като удариш плесница, като плеснеш някой, казваш: „Ти трябва да бъдеш божествен, благороден, справедлив. Трябва да носиш живот, трябва да бъдеш много умен, практичен. Такъв човек искам аз да срещна.“ Тогава онзи ти казва: „След като си ми ударил плесница, дуелирам се.“ Двама души, като се дуелират, след дуелирането хванат се и се ръкуват. Да се нараняват, това не разрешава въпроса.

Можем да направим каквито и да са глупости. Всички глупости в света са позволени. Да направи човек престъпление, има знание и за това. Например искаш да откраднеш една мома. В ума ти седи една идея. Тази мома с тези блага, които има, я блазни. Ти се решаваш да извършиш едно престъпление. Някой път момата не е съгласна, а някой път е съгласна. Баща ѝ и майка ѝ не я дават. Тогава момата се решава да избяга с тебе. Това отвлича донякъде вашето внимание, понеже, като ви говоря за открадването, вече ви насочвам да мислите. И аз не мога да открадна някоя мома. И някоя мома, като ме срещне, може да помисли: „И аз по същия начин не мога ли да пристана?“ Ти ако откраднеш или ако пристанеш, нищо не се разрешава с това. Ние търсим нашето щастие там, дето го няма.

Та първото нещо – трябва да бъдем разумни. Сиромашията не се разрешава с богатство, а с разумността. Аз наричам разумен този човек – да вземе от касата толкоз, колкото има нужда. И аз да взема толкоз, колкото имам нужда. Аз тази каса я наричам каса, която никога не обеднява. Но ако касата обеднява, и двамата са глупави или единият от тях е неразумен.

Онова същество, което е създало света, е толкоз разумно, че е взело в съображение всичките отношения в света, всичко това е изчислено. Това същество е дало възможност на човека да прави каквото иска, но това същество го държи отговорен. Господ обича все да възнаграждава хората. И понеже ти желаеш някой път да станеш богат не по пътищата, по които той иска да станеш богат, той ще те накара като сиромах да носиш богатството на другите хора, както конят носи.

Някой път казвате: „Трябва да бъдеш религиозен.“ Нито иконите, нито каквато и да е външна религиозност може да спасят човека. Това са външни неща. Нито ножът спасява човека. Това са празни работи. Казвате – ножът спасявал. Че ако ножът може да спасява човека, защо досега не го спаси? Не. То е разумното слово, словото, хлябът спасява човека. Разумната мисъл, която може да излезе от човека, тя може да спаси човека. Вие може да направите един опит. Млади сте. Мога да ви дам един микроскопически опит да направите. Няма защо да просите. Ако искаш един човек да ти услужи, спри се, изучи характера му, спри се върху една от най-добрите му черти. Предизвикай в душата му нещо хубаво и ако можеш да намериш този човек, ще ти услужи. Извикай една от най-добрите черти в душата му, и веднага ще ти услужи. Но ако не можете да извикате тази черта, вие ще хлопате колкото искате. И онези хора, на които другите помагат – има някои хора, като дойдат при тебе, готов си да им услужиш, но тези хора знаеш ли какви са? Те внасят нещо, като дойдат при тебе. Той, като дойде при тебе, направи нещо, и тебе ти е приятно, и ти ще му услужиш.

Тогава пазете един закон. То е закон заради вас. Не отказвайте едно добро, което можете да направите. Доброто, това е разумният резултат, който ще ви помогне, когато и да е. Да кажем, че вие сте силен, умен човек. Защо ще ходите да просите? Ходете по реките и наблюдавайте къде се къпят хората. Ако аз съм на вашето място, силен съм, няма какво да искам пари назаем. Ще отида на курорт, дето се къпят хората, и като се дави някой, ще го избавя. Ще избавя един, втори, трети, ще се прославя. И тогава пари ще имам и хем ще си направя курорт. Вляза в някое село. На този се счупила колата, на онзи се счупила колата. Ще поправя колата на този, на онзи, ще се прочуя и ще кажа – дошъл един човек, майстор е той.

Та казвам, има нови начини, по които може да се работи. Сегашният живот има една черта – користолюбие. Всеки един човек образува партия, за да стане голям. Генералът казва: „Напред, момчета!“ Всички момчета ги избиват. А на него ще му турят кръст. Че то е срамота. Че той е подбудил. И после казва – спасил отечеството. Това са заблуждения. Човек може да спаси отечеството, както в театъра някои играят някоя пиеса или някой дипломат. Хубави работи са тези, но те са забавление в света. А пък истинското положение, това, което може да въздигне хората, е друго. Трябва да дойдат сега хора, да премахнат неестествените положения, които сега съществуват. Аз не искам от хората да се отнемат тези неестествени положения. Ще се озверят хората. Трябва да внесем в света нови идеи. Ако хората нямат нови разбирания, светът не може да се оправи. (Един брат запитва: „Комунизмът партия ли е?“)

Комунизмът е партия. Малко по-добра партия. То е преходна степен. Трябва да се мине. Няма да се спре там. Трябва да се мине през там. Един ще умре като комунист. Друг ще умре като народняк. От органическо гледище трябва някой път да ви обясня какво нещо е комунизъм, социализъм. Трябва да се разбират идеите. Както сегашните хора разбират живота, то е механическо. Ако вземете вие комунизъм, комунизъм значи да бъде общо. Ако тази е идеята, всички трябва да имат еднакви права. Тази идея е права, но тя не може да се приложи още. Комунизмът започва в един дом. Най-първо бащата, който е бил краен аристократ, той отстъпва, трябва да бъде малко демократ. И майката е аристократка. Те ще дадат място на трети. И сега третият като дойде, не иска друго братче да дойде. Аз съм виждал някой път братя, които се бият. Малкото дете, което е дошло, по-голямото го налага в люлката. Една ревност вече съществува в малък размер. И това може да дойде и в голям размер.

Трябва да дойдем до чувството. Всички хора имат еднакво право да се радват на благата. Обаче при тези условия, както сега е сложен въпросът, трябва да мине в една нова фаза, с друга една философия трябва да дойде. Според мене онази идея, която е вложена в природата, ние трябва да бъдем носителите на нейната идея. Не идеята на един народ, не идеята на цялото човечество. По отношение на другите цялото човечество пак представя една партия.

Но ние се отвличаме от въпроса, който няма да ни пренесе никаква полза. Ако ние се занимаваме с въпроса за сиромашията, на сиромасите няма да се помогне. Тези хора, които са сиромаси, какво трябва да правят? Ти казваш: „Ще се боря.“ Но тази борба няма нищо да допринесе. За бъдеще може да допринесе нещо, но на сегашните бедни – не. За бъдеще ще дойде това освобождаване. Но съществува едно положение, което може да бъде днес. Представете си, че вие се намирате в едно блато с жаби, които крякат вътре. Малко вода е останало, но колкото по-малко вода остава, повече крякат. В големите води по-малко крякат. Те разискват въпроса, какви ще бъдат икономическите отношения за блатото, откъде ще дойде водата. Тези жаби в състояние ли са да докарат, вода отнякъде, да си направят канали, реки? Това жабата е немислимо да направи, немислимо е за техния ум. Да преминат от едно блато в друго, те могат. Като дойде дъжд, порой, напълни се блатото, и всички жаби дойдат и казват: „Това аз го направих. Аз като кряках, дойде дъждът.“ И всички казват така. Това е жабешко разбиране. И ние, съвременните хора, така разрешаваме въпроса. Никой нищо не е направил, а само е крякал. Не че не е направил, но блатото от това не се е подобрило. В света е станало известно подобрение. В нашия умствен живот известни подобрения има.

Сегашните хора не са както в миналото, но в обществения строй отношенията, които съществуват, са почти същите. Само че засега съзнанието по-бързо работи. Като видят някой човек, който страда, по-често се сещат да му помогнат. Притичат се на помощ един на друг. Но хората не са дошли още до това, богатият да се притича със своето богатство. Майката обича своите деца повече, отколкото другите деца. Това е пак социален въпрос. Ти казваш: „Всички деца да обичаш. Но ти била ли си майка, да обичаш всички деца? Ти своите пари обичаш повече, отколкото чуждите пари. Когато изгубиш своите пари, ти скърбиш за своите пари. Чуждите пари не завземат същото място в твоето съзнание. Някой път ще се спрем на това. Вие може да се интересувате от някой въпрос. Никой не може да ви забрани. И това, което ви интересува, аз виждам психологически къде седи причината.

Допуснете сега, както сега се говори в класа, – влезе едно лице. Например влезе един американски милиардер и подшушне, че идва да помага на бедните. Вашето внимание ще се отвлече, няма да слушате лекцията, ще се раздвои съзнанието ви. Защо? Защото този богатият носи известни блага за вас. Вие ще се зарадвате и ще се разговаряте откъде иде и т.н. Тогава пък аз мога да бъда недоволен защо вашето съзнание е отвлечено. В такъв случай аз ще отложа лекцията и ще кажа: „Запознайте се, поразговорете се и вижте какво може да ви услужи.“ И след като се уведомите добре, пак ще продължа лекцията си. Но някой ще каже да не влиза той в класа. Но някой подшушне, че е в някой хотел, тогава всеки ще направи прошение.

Почти всички, съвременният порядък все така е устроен. Учител ще станеш, ще направиш прошение на инспектора или на министъра ще му дадеш прошение. Или ще те повикат и ще ти кажат: „Дай си честната дума.“ Искаш-не искаш, ще ти искат честната дума. Преди да отговориш, ще те затворят, ще те изтезават и ще си кажеш, че за идеята страдаш. Аз съм намерил сега една философия. Да се научиш да станеш видим и невидим, да се увеличаваш и да се намаляваш. Щом искат някоя дума от тебе, да станеш невидим. (Един брат запитва може ли човек да се научи на това.) Някой трябва да те научи. Когато жабите ще се учат едни от други, нищо не могат да научат. Има нещо в света, от което ти се учиш и някой път ти ще го предаваш на другите. Дойде ти светла идея, която разрешава въпроса. Има нещо, което учи хората. Това, което учи хората, идва пък чрез хората.

Но питам, онзи, който може да те извади от един кладенец, ти, който тежиш 80 килограма, онзи трябва да бъде по-силен от тебе. Детето не може да те извади. Едно дете може да дойде при тебе, може да ти говори, но това дете може да намери по-силен от тебе, да ти услужи. Само силният може да ти помогне. Под думата силен разбирам онзи разумният, който може да те упъти. И след като те извади от това положение, той няма да те задължи да му плащаш, защото само слабите хора искат да им плащат. Слабият човек се осигурява. А силният човек не се осигурява. Силният човек не се страхува, а слабият се страхува. Когато човек съзнава, че е слаб.

Научната страна сега. Как трябва да се живее? Онези скритите сили в човека, които са вложени, те трябва да се събудят. А пък затова има един вътрешен закон, който трябва да го учите тепърва. Кръщават го с разни имена. Да събудиш в себе си скритите сили или да дойдеш и се свържеш с онова разумното в природата. Можеш ли да се свържеш с разумното в природата, ти всякога ще успяваш. Ако ти си умен човек, някой учен човек е ходил по екскурзии, много учен човек е, ти слизаш със свещта и му услужиш. Ти – на този човек му се отвори сърцето, и ти помогне. Но ако ти не му помогнеш, и той няма да ти помогне. Когато един съвременен виртуоз свирил на едно място един концерт, казал: „Аз свирих само за едного в концерта.“ И всеки един артист си съсредоточавал погледа и гледал само на едно място. И ако нямало кой да го вдъхновява, неговият концерт е свършен. (Един брат казва: „Те са слаби хора.“) Не, те са силни хора. Ето аз как разсъждавам. Ти носиш един лост и носиш една опора. Като туриш там лоста, твоят лост ти помага. И във всяка публика ти ще намериш един център да туриш лоста си. Лостът е един човек. Онзи даже не подозира това. Но за тебе в дадения случай той е лост. Ти – на един поглед, той, като те погледне, става лост, и ти почваш да говориш или свириш.

Та трябва да знаете. Психологически вие трябва да имате един център, място, дето да турите лоста. Поляризиране е това. Природата обича това. То е числото 2. Най-първо, ако не се справите с числото 2, към числото 3 не можете да отидете. Всички съвременни техници откриват така своето откритие. Някой път ти се тревожиш в себе си. Нямаш опорна точка. Щом намериш опорната точка, ти се уравновесяваш, и почват да се балансират енергиите. Някой път могат да се наберат повече енергии в лявото полушарие или в дясното. И знаете ли какво става. Когато се набере повече енергия в дясното полушарие, тогава не може човек да си намери мястото. Когато се набере повече енергия в лявото полушарие, тогава човек е активен, мисли, а ако се събере повече в дясното полушарие, тогава човек се кара. Който е неразположен и мисли да се бие, положи лявата ръка тогаз на главата му, и той се успокоява. Тази енергия търси място де да излезе. И като туриш ръката си, той се освобождава. Най-първо енергията от едното полушарие трябва да тече правилно в другото полушарие. Има известни хора, с които ти си свързан. Твоята енергия ще мине през тях, ще направи цяла обиколка, цял кръг и някои хора в света са скачени батерии. Живите енергии ще минат през тях, и пак ще се върнат при тебе. И като се върнат пак при тебе, ще добиеш едно ново вдъхновение.

Когато аз кажа – ще се съмне, то от моите думи няма да се съмне, но вие се утешавате така. Като кажа, че ще се съмне, не го направих аз. И без да го кажа, пак ще стане, но се утешавате от моето казване и без да го направя. Хубаво е да дойде някой да каже: „Ще съмне.“ Поне кажете тези думи: „Ще съмне.“ Като се намериш в трудно положение, кажи: „Ще съмне. Ще изгрее слънцето.“ Като изгрее слънцето, то разрешава въпросите.

Аз ще направя някой път един опит. В един опит никога не трябва да има егоистично желание. Той трябва да се направи, за да се провери една истина, за да се уверим, а не за да я използваме. Мога да ви направя един опит и този опит може да ви послужи като подтик за през целия ви живот. Ако го направя под друга подбуда, нищо не се постига. Най-малкият подтик можем да направим тук. Един да свири най-хубаво. Но след като го направим, той да не се надигне. Той, като свири най-хубаво, после пак може да стане обикновен. Но за този опит трябва да се подготвите.

Този опит може да се направи, за да се уверите, че има възможности. Като видиш една капка, добиваш вяра, че оттам ще излезе вода. Сега трябва да се овлажните малко. Много сте сухи.

„Отче наш“

Първа лекция на Младежкия окултен клас, 23 септември 1932 г., петък, 5 часа София – Изгрев