Пъпката се разцъфтява в цвят,
а от цвета излиза аромат.
Пъпката е първата фаза,
цветът е втората фаза,
плодът е третата фаза.
В плода е семката.
Това има аналогия с човешкия живот[1].
1. Основният фактор за разцъфтяване на душата – Любовта.
Темата, по която искаме да разсъждаваме и да дадем известна светлина, е достатъчно трудна за дефиниране, абстрактна за разбиране и мистична по характер, затова, за да визуализираме своята идея, ще използваме принципа на аналогия, като търсим изцяло примери от живата природа. Една семка от ябълка например, ако я заровим в земята през зимата, когато дойде пролетта и слънчевите лъчи усилят светлината и топлината си, ще се разпука на две. Един стрък ще изникне нагоре, а същевременно надолу ще пробие едно коренче. После ще се явят листа, клончета, цветове и най-после ще се родят сладки зрели плодове. Това природно явление има отношение към човешкия живот и ние можем пряко да го съотнесем към процесите, които се извършват в човешката душа[2].
Процеса на растенето ще го сравним с природните царства. Божествената искра – монадата, както я наричат Учителя и Лайбниц, живее във всяко същество, има я в минералите, растенията, животните, в човека и Ангелите. Тази монада прилича именно на семка: Животните и растенията, които съществуват на Земята, това представлява човекът, разложен на неговите части. Всички тези части, събрани да живеят в едно тяло, плюс една монада, която ги ръководи, това е човекът. Нали тази идея прокарва и Лайбниц? Значи в човека има една централна монада и много други монади, само че тия монади не са на еднаква степен на развитие.[3]
Казано е в Библията, че Бог е Любов[4], а Учителя говори за това, че цялата природа представлява Любовта на Бога.[5] Нека си представим, че Бог прилича на едно слънце, от което излизат лъчите на Любовта; те проникват цялата природа и ние, всички същества, сме потопени и живеем в Неговата Любов. Този въздух между нас е Любов. Водата, светлината – всичко е Любовта на Бога. Ние сме потопени в Любовта Му, както рибите – във водата и птиците – във въздуха[6]. Тя е навсякъде, тъй като Бог е вездесъщ. В Любовта на Бога живеят и всички минерали, растения, животни, хора и Ангели. Милиони години действа Любовта на Бога в минералите и постепенно ги събужда така, както се събужда една семка, която е изложена на слънчевата светлина и топлина. Любовта на Бога действа в тях и постепенно ги пробужда дотолкова, доколкото да преминат в растителното царство. Любовта на Бога продължава да действа върху монадата, Божествените сили в растението се пробуждат в най-голяма степен и получават форма в животинското царство. След това, пак под действието на Любовта, монадата от животинското царство преминава в човешкото и оттам – в Ангелската йерархия[7].
Минералното царство можем да сравним с една семка, която едва е покълнала, но още няма листа. Растителното царство можем да сравним с поникването на двете листенца. Животинското царство, това е третата фаза – с клонки и много листа. При човешкото царство имаме вече цветове. В Ангелската йерархия душата не само се разцъфтява, но вече дава и плодове. Плодовете символизират човешките добродетели. Ако тази истина оживее в нас, ние ще имаме едно съвсем ново схващане за природата и ще видим нейното Божествено величие. В продължение на милиони години тя действа и събужда монадата на разните същества.
От проявлението Си насам според Учителя Христос е носителят на тази Любов. В едно свое писмо от 28.09.1922 г. той пише следното: Христос е изявената Любов в нейната пълнота[8]. Същото твърди и Щайнер: „Буда дава учението за Любовта, а Христос влага в нашата планета самата Любов, живата сила на Любовта“[9]. В друго писмо на Учителя до М. Казакова четем следното: Господ ни привлича с нишките на Своята Любов[10]. Ако погледнем Новия завет, в самото си Слово Христос е говорил най-много за Любовта. Той е дошъл да спаси човечеството, но по кой начин? Чрез Любовта Си към всички хора, към цялото човечество и всичко живо Христос събужда съществата така, както действието на слънчевите лъчи разцъфтява растенията.
Този процес на пробуждане на душата е един от най-мистичните в нейната еволюция и не може да се осветли по друг начин освен чрез използваните аналогии. Когато Христос възлюбва човечеството, Той изпраща към него Своята Любов, а душите на хората тогава разцъфтяват и се повдигат към съвършения живот. В това именно се състои тайната на спасението на човечеството от Христа. Няма същество, което да не е огрято от лъчите на Любовта. Щом живееш на Земята, значи Бог те обича. Христос помага за повдигането на човечеството не само със Своето Слово, но и направо, чрез самата Любов, чрез тази сила, която изпраща. Каква е целта на Бога? Да се научим ние, хората, да вършим това, което върши Той – със Своята Любов изпраща топлина и светлина, за да се разцъфтят всички души, както растенията. Тази Любов отива до всяко същество, било минерал, растение, животно, влиза вътре и събужда, разцъфтява душата постепенно, бавно. Душата на човека, тази монада, е Божествената искра на живота[11].
2. Инволюция и еволюция.
В структурата на физическия свят констатираме винаги едно постоянно взаимодействие между Цялото и частите. Цялото съдържа частите, но както То, така и частите не могат да съществуват едно без друго. Това взаимодействие лежи в основата на ритмичната изява на света – в неговата „Вдишка“ и „Издишка“, в неговия колапс и в неговата експанзия, в неговата еволюция и инволюция, в неговото зараждане и отмиране. В състояние на сингуларност (колапс) Цялото е единно в себе си, обединено, без външни изяви, поради което то е за нас едно „Нищо“. В състояние на експанзия цялото е разгънато, изявено чрез всевъзможни форми и части, то се диференцира. В това изявяване на експанзия Цялото, за да се прояви в разнообразието, трябва да ограничи възможностите си, да се изяви чрез по-нисши от него форми, да се проектира в по-ниско измерение, при по-елементарни условия. Затова този процес на изява се нарича инволюция. При еволюционния процес, при колапса, или възвръщане към Първоизточника – към сингуларност, частите трябва да се проецират в Цялото, да съзреят, за да намерят своето първоначално състояние, да се усъвършенстват, за да се възвърнат към висшето Начало, да могат да бъдат обединени в Първопричината[12].
Учителя обяснява този обвит с мистика и изпълнен с тайнство момент от зараждането на световете по един семпъл и достъпен начин: Отделянето на човешката душа от Бога съставлява един от най-великите моменти на Битието. Туй отделяне в Ангелския свят е известно под името „зазоряване на живота“, а в света на хората е едно дихание на Бога. Защото във всяка една вдишка и издишка на Бога се зараждат разумните души. При всяка издишка се създават световете, а при всяка вдишка световете се поглъщат вътре, душите влизат в материалния свят. И тъй, при всяка една Божествена издишка, или при излизането на една душа от своя първоизточник, тя излиза под права линия като един Божествен лъч и влиза в обширния космос[13]. След отделянето ѝ от Бога пътят на душата продължава, докато не направи един пълен цикъл: Инволюцията е слизане от Бога към материята, а еволюцията е възкачване от материята към Бога. В Откровението Бог казва: „Аз съм алфа и омега“ – значи началото и края. Това значи, че всяко същество като Божествен лъч излиза от Бога, минава през всички светове и се връща пак към Бога[14].
В терминологията на Учителя ще преведем още две фундаментални понятия, синоними на „вдишка и издишка“ и „инволюция и еволюция“. Той говори за два разумни принципа, които действат и творят в Битието: В света работят два разумни принципа. В окултната наука те са известни под името „първи“ и „втори“ принцип, в съвременната физика ги наричат положителен и отрицателен, а в химията тия два принципа намират израз в познатите две големи групи съединения – киселини и основи. Първият принцип е силен, активен, груб. Вторият – мек и пластичен. Във великия космичен свят първият принцип е създал материалната вселена, всички видими материални светове с техните сили и енергии, необходими за съграждането на отделните форми. Принцип на отделяне, на индивидуализиране, той е обособил и разделил съществата на отделни единици и затова в него бушува вечна борба, вечно разрушение и смърт. Във втория принцип смърт не съществува. Той носи в себе си еликсира на вечния живот. Той постоянно се стреми да обедини всички същества в едно велико цяло[15].
Зад тези два принципа стоят Мъдростта и Любовта, както става ясно на друго място в Словото на Учителя: Този, първият принцип, който създаде света, той е мъжкият. Вторият принцип е, който съгради света и го устрои, той е женският. В света ние говорим за Любовта, но тя не е първият принцип. Първият принцип, това е Мъдростта, това е знанието, което е създало света[16]. Някой ще запита защо не казвам, че Божията Мъдрост е фактор за еволюцията. Тези условия, които ние имаме – земя, вода, въздух, цветята, реките, те не са ли плод на Божията Мъдрост? Главният фактор за еволюцията е Божията Любов, която действа направо върху човешката душа, а Мъдростта дава само условия, за да се пробуди душата[17]. В миналото, при инволюционния път, хората са почвали с най-мъчното – с пътя на Мъдростта. А сега при еволюцията трябва да започнем с Любовта[18].
3. Сътворяване на минерали, растения и животни.
Според Блаватска „минералното, растителното и животинското царство преди човека са се нуждаели за своето развитие от 300 млн. години“[19]. Учителя също казва, че Душата най-напред минава през минералното царство, след това – през парата и водите, после – през областта на зародишите, и най-после Господ ѝ дава сама да сее. Най-напред ѝ дава минерали, течности, пари, води и семена; след това тя минава през областта на огъня, за да се пречисти; после минава през отражението, после – в атомната област, след това минава през гъстата материя. Така душата минава общо през десет сфери[20].
Не всички души излизат по едно и също време и не всички вървят в една и съща посока. Ето как ги определя Учителя: Има три категории души – едни, които слизат – те са в инволюционния си период. Други, които се качват – те са в еволюционния период. А има и трети вид души, които са се спрели на едно място, т.е. дошли са до най-ниската точка на своето развитие и още не са почнали своето възлизане[21]. Най-общо от четирите земни творения минералите, растенията и животните отиват надолу, а ние, хората, отиваме нагоре. Те вървят по пътя на инволюцията и са научили знанието си по този път. Какво значи, че те вървят по пътя на инволюцията? Това значи следното: Азът, Божествената монада, която работи в минералите, растенията и животните, е още горе, в невидимия свят, и постепенно слиза надолу. При минералното царство Азът, Божествената монада, е доста далеч още от физическия свят и затова минералното царство във физическия свят има най-слабата степен на съзнание, наречено подсъзнание. При растителното царство Азът, Божествената монада, е слязла вече по-долу, по-близо до материалния свят, и затова растенията имат по-горна степен на подсъзнание. У животинското царство Азът, Божествената монада, е слязла доста близо до материалния свят, и затова животните вече имат съзнание. При човека Азът, Божествената монада, е слязла вече и се проявява във физическия свят, и затова човек на Земята се съзнава като аз – има самосъзнание. От всичките четири природни царства на Земята за пръв път човек има самосъзнание[22].
Фиг. 1 – Еволюция І
Тук трябва да се направи още едно уточнение. Минералите, растенията и животните са управлявани от общ, групов дух, за разлика от човека. По този повод Учителя казва следното за растенията: Душата на човека вече слезе във физическото тяло и се индивидуализира. Личност има. Докато душата на растенията не е в самото растение, а е един свят извън него. Ясновидците виждат, че душата на растението е извън тях[23]. А за животните и по-специфично за мравките той обяснява по следния начин: Душата на мравите е колективна. На Земята те се чувстват като една мравя. Между тях няма никаква разлика. Всяка мравя защитава колективното. Сега мнозина искат да се върнат към колективния живот, но ако искат да се върнат към него и живеят като мравите и пчелите, те ще направят една голяма грешка[24]. Учителя предупреждава, че трябва да се отнасяме уважително към по-нискостоящите твари, иначе попадаме под закона на кармата: Населяващите невидимия свят групови души на животните са много по-интелигентни и много по-силни от индивидуалния въплътен човек на Земята. Затова той трябва да бъде внимателен както към растенията, така и към животните, заради тяхната душа. Ако човек им напакости, техните [групови] души ще му отмъстят[25].
Рудолф Щайнер в своите лекции също обяснява образно за груповите души на останалите земни творения, които са под човека: „На астрален план ние срещаме като обособени личности „душата на лъвовете“, „душата на тигрите“ и други групови Азове на животните. Ние можем там на астрално ниво да ги срещнем така, както тук, във физическия, свят срещаме хората. По същия начин ние откриваме в още по-високите области груповите Азове на всички растения и Азовете на минералите като обособени личности, подобно личностите на хората тук, на физически план. Това означава, че в тези висши светове ние срещаме известни същества, които простират, така да се каже, своите органи, своите отделни части надолу, чак до физическия свят. Ако човек би показал своите пръсти, протягайки ги през отвори на завеса или през книжна стена, то бихме видели само неговите десет пръста, самият човек би бил скрит зад стената. Така стоят нещата с груповите Азове на животните. Ние виждаме тук, с физическите очи, това, което от висшите същества на астрален план се простира надолу като техни части, а истинският Аз е скрит зад стената – зад тази стена, която отделя физическия свят от астралния. И това същото съответно става с другите групи и Азове – с груповия Аз на растителния или минералния свят[26].
Фиг. 2 – Групова душа на тигър
Груповите/колективни души на животните ще можем да ги видим в астралния свят, а на растенията – в етерния: Цветята, това са най-невежите същества. Когато ги късат, окултната наука приема, че те не усещат болка, защото утре ще увехнат. […] Окултно ще разбирате, че цветята сега образуват своето тяло на физическото поле; нямат никакво съзнание и благодарение на това те издържат своите страдания. Сега започват да образуват жизненото, етерното си тяло. Астрално тяло имат животните. Те живеят колективно в духовния свят, а на земята нямат [индивидуален] живот. Може да се каже, че те приготовляват материал за бъдещите си тела. Всичко това е приготовление да образуват оная форма, в която Духът ще може да се пресели и да живее[27]. Учителя ни дава насоки и кои са най-еволюиралите видове от животинския и растителния свят – от животните това са бозайниците вегетарианци, а от растенията – плодните дървета: Душите на кои животни в бъдеще ще се въплътят в човешка форма? Най-първо слонът, волът, конят, овцата, маймуните и пр. Тревата сравнително е на по-ниско стъпало, а плодните дървета представляват най-висшият живот в растителното царство[28].
4. Сътворяване на човешката форма.
В процеса на еволюцията човек се самоосъзнава като Аз и той вече е стигнал крайната фаза на индивидуализация, затова и няма повече накъде да върви надолу. В беседите и лекциите си Учителя неколкократно споменава, че човешката форма, в която се намираме, съществува отпреди 18 млн. години: Аз ви казвам, че вие сте още малки деца в сравнение със слънчевата година [225-250 млн. години]; млади сте, нямате дори една слънчева година. Откак се е появило човечеството в настоящата си форма, има 18 млн. години[29]. А на едно място той пояснява, че именно човешката интелигентност датира от 18 млн. години в тази форма, в каквато я имаме днес[30].
Това конкретно число – 18 млн. години, посочено от Учителя, не е случайно и то за първи път се появява през 1888 г. в книгата на Елена Блаватска „Тайната доктрина“: „Тайната доктрина твърди, че физическото човечество е съществувало на земното кълбо в течение на последните 18 млн. години“[31]. Според Теософията тази трансформация се е случила през времето на ІІІ коренна раса, наречена Лемурийска.
В неделна беседа от 1924 г. Учителя допълва цялостната картина, като казва: Трябва да знаете, че преди повече от 20 млн. години човек е бил в едно животинско състояние, не е бил тъй интелигентен, както сега, не е имал тия условия да се прояви, минал е през много форми, докато стигне сегашното си състояние[32]. Става ясно, че преди това човечеството е минало последователно през животинското, растителното и минералното царство, докато достигне ниво Homo sapiens (Разумен човек). На друго място Учителя говори следното: Помните ли времето, когато сте минали през минералното царство? На минералите е написано името на висши същества – на Херувими и Серафими. Помните ли времето, когато сте минали през растителното царство? На растенията е написан животът на Ангелите. Помните ли времето, когато сте минали през животинското царство? Там е написан животът на Архнгелите. Това е еволюция. И в сегашната епоха, която съществува от 18 млн. години, се пише книгата на Божествения живот на милиони същества. Велико нещо се крие в тази книга – животът на Ангелите, Архангелите, Херувимите и Серафимите. Душата е велика свещена книга, в която е написана историята на нейния живот[33].
Съвременната наука не разглежда целокупно всички творения на Земята, а ги отделя от контекста, като използва един изключително материалистичен подход. Но Учителя дава модела, по който да гледаме на заобикалящия ни свят, за да можем разумно да се себепознаем и да изпълним своята мисия: Не по материалистичен начин трябва да се изучават животните, насекомите, растенията, па дори и минералите! Изучаваш пчелата – трябва да я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш мравката – трябва да я изучаваш като една фаза от великия живот на човешката душа; изучаваш растенията, кристалите – по същия начин трябва да ги изучаваш – те са все фази, през които човешката душа е минала. Това е азбуката, от която е наредена книгата, озаглавена „Миналото на човешката душа“. И всеки човек трябва да чете книгата на своето минало. Когато изучава кристалите, той трябва да знае какви са били тия кристали във времето, когато е живял във фазата на кристал. Като изучава растителното царство, той трябва да разглежда пътя на своето минало и да изведе от този път онази велика поука, която Животът е вложил в него. Само по този начин проучвани, естествените науки имат смисъл, само тогава има в тях философия, само така те имат приложение[34].
Дълъг и труден е пътят, по който минава човешката душа: Слизането и качването на човека – разните животни, които сега съществуват – това е път, през който човешката душа е минала. Това са само фази. Човек е живял, неговата душа е живяла и между птиците[35]. Наред с това обаче миналите ѝ превъплъщения през минералното, растителното и животинското царство носят своите отпечатъци и оказват влиянието си. Учителя споменава за 400 000 форми, през които до момента е преминала душата само от животинския си период: Според Дарвиновата теория ние сме минали през 400 000 форми на животинското царство. Всички тия животински форми са оставили у нас своите качества, своите навици[36]. Не е лесно в един ден да се откаже човек от тях, тъй като ги носи от хиляди и милиони години. За да се освободи от миналото си, той трябва да се ражда и преражда много пъти на Земята, което индусите наричат странстване на душата[37].
5. Повратната точка за душите е Христос.
В Пътя на душите е много важна повратната точка на движение. Учителя дава в беседите и лекциите си достатъчно материал по темата: Дотук процесът е инволюционен. Всъщност и в човешкото царство слизането в по-гъстата материя още продължава до известна епоха. От Христа почва еволюцията, т.е. излизането нагоре. Идването на Христа е най-важен момент в историята на човечеството. Той донесе онази сила, чрез която става възможен завоят, повратът от инволюционен процес в еволюционен. Границата между инволюцията и еволюцията е идването на Христа. Една част от човечеството се намира и сега в инволюционен път, т.е. продължава слизането си във все по-гъста материя. А една част от човечеството е почнала своя възход, своя еволюционен път. Кои? Тези, които са приели новата форма на Любовта – Любовта като принцип: служене на човечеството, на Цялото, на всички, надрастване над личния живот. А когато живеят в личния живот, те продължават слизането си надолу. На границата между инволюцията и еволюцията човек преживява един вътрешен преврат и след това почва пътя нагоре[38].
От посочените цифри до момента може да се изчисли приблизително, че сегашният поток души, излязъл от Твореца да работи и да се учи на Земята, е на около 320 млн. години, от които 300 млн. те са преминали през минералите, растенията и животните, а останалите около 20 млн. вече пребивават в човешката форма. В „Тайната доктрина“ се твърди, че пълен Човешки период на една Манвантара (период на Ману) е 308 448 000 години[39], от който остават приблизително около 290 млн. години. След този необозрим за човешкото съзнание цикъл, в който душата ще пребивава в човешка форма, тя ще влезе готова в Ангелския свят, за да продължи по своя безкраен път.
6. Четирите вида съзнания на човешката душа.
В Словото си Учителя представя нов и оригинален начин за видовете съзнания в човека. Най-общо те изглеждат по следния начин:
1. Подсъзнание имат минералите и растенията.
2. Съзнание имат животните.
3. Самосъзнание има човекът.
4. Свръхсъзнание имат по-напредналите Същества.
Той дава следните по-конкретни параметри на четирите съзнания: За определяне местата им можем да дадем приблизителна, а не абсолютна диспозиция. Съзнанието на човека се намира в сърцето му, а самосъзнанието – в неговия ум. Значи в сърцето на човека живеят растенията и животните, в ума – хората, а в подсъзнанието му – неорганизираните същества[40]. На друго място допълва горната картина: Подсъзнанието – това е душата, съзнанието – това е сърцето, самосъзнанието – това е умът, свръхсъзнанието – това е човешкият дух[41].
Подсъзнанието Учителя определя по следния начин: В подсъзнанието се намират всички неща на миналото, складират се там от цялата вечност. И ако ние познаваме законите, каквото ни потрябва от миналото, ще се обърнем към това Божествено съкровище, да го изтеглим[42]. От друга страна подсъзнанието обхваща и ръководството на напредналите същества от Ангелската йерархия, които участват в развитието на природните царства. Клетките в човека имат подсъзнание. Едно дете, като се роди, не знае, че трябва да се спи, обаче клетките знаят. Дейността на всички органи и системи в човека се ръководи от подсъзнанието. Това, което днешната психология учи, е само една малка част от широката област на подсъзнанието[43]. Така става ясно, че всички безусловни рефлекси се дължат на по-низшите форми на съзнание, изработени по-рано в развитието на човечеството. След подсъзнанието идва оформянето на човешкото сърце, което основно се развива при животните. То е било главен център в определен период от време, както казва Учителя: При слънчевото сплитане е била старата столица на човешката душа. Новата столица е главата, там се образува новото жилище на душата[44].
Следващата фаза от нашето развитие е появата на ума, на човешката интелигентност, която Учителя нарича самосъзнание: У животните няма още съзнание за личността. Съзнанието на човека се отличава по това, че той съзнава себе си като личност. И продължава, че дълго време човек е живял в самосъзнанието и сега иде времето да влезе в Космичното Съзнание[45]. Боян Боев в една своя статия дава нюанси на този процес: „Заложбите, способностите, дарбите, вложени в човешката душа, се събуждат неслучайно, но по известни закони, по известен ред, както растението дава най-напред листа, после – цветове, и след това – плодове. В Лемурийската раса човечеството разви слабо начало на умствените си способности; в Атлантската или четвъртата раса самосъзнанието и умствените способности са по-развити, а в сегашната, или петата раса, то достига до най-голямо развитие. И затова можем да кажем, че мисията на петата или Бялата раса е развитието на ума. Сега идва шестата подраса на петата раса[46].
След индивидуализирането на личността идва следващото, последно ниво, до което може да достигне човек – това е Свръхсъзнанието, или както го нарича Учителя – Космично съзнание: Всички степени на съзнанието над самосъзнанието наричаме Свръхсъзнание. Има моменти, когато в човека заговаря Космичното Съзнание, което е една от степените на Свръхсъзнанието. А когато това съзнание проблесне в него, тогава той чувства единството на Живота, гледа на цялата природа като на жив организъм, на който всички части са живи – растенията, животните, хората, всички съставляват клетки на целокупния Живот. Човек като влезе в Космичното Съзнание, в него започват да се развиват нови мозъчни центрове и способности[47].
Фиг. 3 – Еволюция ІІ
Характерно за по-висшата степен съзнание е, че тя съдържа останалите в себе си и те се взаимопроникват: Всяко по-горно природно царство съдържа и по-долните степени на съзнание. Например човекът, за когото е характерно самосъзнанието, има едновременно и подсъзнание, и съзнание[48].
Според Учителя Подсъзнанието ражда съзнанието, самосъзнанието пък е по-близо до свръхсъзнанието. Човешкият живот е по-близо до Ангелския, отколкото до живота на минералите, растенията и животните[49]. В подсъзнанието и съзнанието човешката душа се намира в своята групова фаза, докато в останалите две – в индивидуалната: Подсъзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят Великите духове; съзнанието е групов процес, в който се разглежда какво мислят окръжаващите човека, ближните му, както и цялата човешка раса; свръхсъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво Бог мисли; самосъзнанието е единичен процес, в който се разглежда какво мисли човекът сам[50].
Но има и още едно отношение между четирите вида съзнание – по оста горе-долу и ляво-дясно: Подсъзнанието и свръхсъзнанието са двата полюса на Божественото съзнание. А съзнанието и самосъзнанието пък са други два полюса на друго съзнание[51]. Самото движение и взаимодействие помежду видовете съзнания нагледно е обяснено в лекцията от Специалния клас „Живите точки в природата“: Значи всяка една мисъл, за да се реализира, най-напред трябва да се качи в свръхсъзнанието, оттам да слезе в подсъзнанието, после да се върне към съзнанието и най-после да дойде в самосъзнанието. Този процес представлява цяла една обиколка[52].
Фиг. 4 – Кръст в движение І
Учителя дава едно оригинално тълкуване за „главата“ на растенията и накъде тя е обърната. Той изработва въобще изцяло нова концепция за това слизане на човешкия дух в материята през модерната в началото на ХХ в. психология, където вече се разглеждат от Зигмунд Фройд и др. водещи учени видовете съзнания: През каква среда трябва да е минало съзнанието на растенията, за да са се обърнали с главата надолу? Каква форма щяха да имат те и ако бяха минали през центъра на Земята? Съзнанието на животните върви в перпендикулярна посока надолу, а съзнанието на човека пък ще върви в посока нагоре. Оттук се вижда, че между растенията и хората има известно подобие – и едните, и другите се движат по един път, но в две различни посоки. Животните пък представляват преходна фаза, която съдейства за повдигане на човешкото съзнание[53].
Според Учителя, за да развие своето свръхсъзнание и да влезе в Причинния свят, човек трябва да учи, да дойде до причините на нещата, да разбира защо съзнанието на растенията върви в права посока надолу към центъра на Земята и защо съзнанието на хората върви в права посока нагоре към центъра на Слънцето. Като се проследи развитието на човешкото съзнание, вижда се, че то е минало през центъра на Земята и продължава да се движи нагоре по направление към центъра на Слънцето. Значи растенията се движат от посока надолу, хората се движат от посока нагоре[54].
Фиг. 5 – Кръстът в движение ІІ
Учителя говори и за кръста в движение, както сам той го назовава: Кръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения – вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две: от долу нагоре и от горе надолу, от дясно наляво и от ляво надясно. И през тая врата на движението му, което е толкова бързо, никой не може да мине освен Любовта. И затова кръстът, страданията се побеждават само с Любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е. Любовта е пред кръста. Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизмът – спираловидно[55]. Това е един безкраен и постоянен процес, който символизира вечния път на душата в нейната инволюция и еволюция: Когато човек еволюира, неговото съзнание се движи в обратна посока, към центъра на Слънцето, към Първичния център, по който някога се е движило. От двете посоки, по които се движи съзнанието на растенията и на хората, се образува кръстът, който е в постоянно движение. Между растенията и хората има известно отношение: главите на растенията са забити в Земята, главите на хората са свободни; растенията се подпират на главите си, а хората – на краката. Понеже съзнанията на растенията и на хората се движат в диаметрално противоположни посоки, те имат съвършено различни разбирания. В движението си нагоре човек се подлага на чистене, за да освободи съзнанието си от всички утайки на своето минало. Едва сега човекът започва да изучава Великите мистерии на живота. Съзнанието на растенията пък едва сега минава през центъра на Земята, затова е свободно от онези качества, които човек е придобил в миналото си[56].
7. Ангелската йерархия.
По-долу ще представим двете подредби на Ангелската йерархия – според Учителя и според Щайнер. Помежду им има несъществени разлики, но явно си личи, че са от един и същ източник:
Според Щайнер
1. Серафими – Духове на Любовта
2. Херувими – Духове на Хармонията
3. Престоли – Духове на Волята
4. Господства (Кириотетес) – Духове на Мъдростта
5. Сили (Динамис) – Духове на Движението
6. Власти (Ексузиаи (евр. Елохими) – Духове на Формата
7. Архаи – Духове на Личността
8. Архангели – Духове на Огъня
9. Ангели – Духове на Зората (Синове на Живота)
Според Учителя
1. Серафими – Братя на Любовта
2. Херувими – Братя на Хармонията
3. Престоли (Тронове) – Братя на Волята
4. Господства – Братя на Интелигентността и Радостта
5. Сили – Братя на Движението и Растéнето
6. Власти – Братя на външните Форми и Изкуствата
7. Начала (Начала, Архаи) – Братя на Времето, Състоянието и Такта
8. Архангели – Братя на Огъня и Топлината
9. Ангели (в тесния смисъл на понятието) – носители на Живота и растителността
10. Последният, десети чин, ще заемат напредналите човешки души.
Всички вкупом представляват Великият космичен човек.
И Учителя завършва беседата си със следните слова: Да се съединим с Тези Братя, всички заедно да засвирим, и Христос тогава ще каже, ще чуем неговия глас: „Елате вие, деца, благословени от Отца моего, и наследете новото царство, новото небе и новата земя на любовта, които съм приготвил за вас“ [57].
Фиг. 6 – Небесната йерархия (Стълбата на Яков)
Учителя разяснява още подробности за Ангелската йерархия – дава съответствията на всичките чинове като органи на Великия Космически човек, който е познат като Адам Кадмон:
1. В староеврейски език Серафимите се наричали Духове на Божия венец [главата].
2. Чрез белия дроб човек се свързва с Херувимите. Ето защо, като дишате, мислете за тези Духове и за тяхната Мъдрост. Значи Мъдростта се придобива чрез дишането.
3. Чрез сърцето си човек е свързан с друга йерархия, наречена Престоли, т.е. Божествен разум. Биенето на сърцето показва, че сме свързани с тази йерархия.
4. Чрез стомаха той е свързан с други йерархии – Същества на благородството (Господства).
5. От стомаха се отива в черния дроб, чрез който човек се свързва с друга йерархия, наречена Власти или Божествена сила.
6. Чрез жлъчката човек е свързан със Съществата на Доброто (Сили).
7. След черния дроб [и жлъчката] се отива в далака, чрез който човек се свързва с друга йерархия – Началствата, наречени Божествена Правда и победа в света.
8. Друга йерархия са Арахангелите, Същества на Божията слава. Те ръководят народите. Те имат отношение към бъбреците.
9. Най-после слизаме до йерархията на Ангелите, които са основа на Живота [полова система]. За да бъдем във връзка с тях, всички хора – мъже, жени и деца, трябва да раждат[58].
8. Стълба на Яков.
В мистичните философии и системи има много стълби – Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба – седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12)[59]; известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността.
Каква е задачата на човека, поставена му от Твореца в тази Стълба на Яков:Днес всички хора се запитват какво всъщност е човекът. Всеки иска да знае нещо определено за същината на човека, но малцина имат ясна представа за себе си. Много определения са дадени за човека, за неговото предназначение, но всички са временни, преходни. Те не изнасят нищо съществено. Някои казват, че човек е същество, което мисли [Homo sapiens]. Нима другите същества не мислят? Не е само човекът, който мисли. Според мене няма същество, което да е свързано толкова тясно с материята, както човекът. В този смисъл човек свързва материалния свят с духовния. Човекът е мост, по който трябва да минат съществата от висшите светове, за да слязат в нисшия свят. По този мост се качват съществата, за да отидат във висшите светове. Човек е най-красивият мост на Земята. По-красив мост от него няма[60].
Учителя използва и друг известен символ – този на дървото, за да представи мирозданието: По отношение на Ангелите, по отношение на висшите същества, ние сме корени, а те по отношение на нас са клонищата. Дали за нас те съществуват, или не, т.е. дали ги признаваме, или не, то е друг въпрос. Има по-висши същества от Ангелите, които съставляват цветове и плодове на този живот[61].
9. Растенията – творение на Ангелите, животните – на Архангелите, хората – на Началата.
На различни места в Словото си Учителя говори за това, че зад минералите, растенията и животните стоят висши същества, които пряко отговарят за тяхното сътворение и за развитието им: В природните царства – минерално, растително, животинско и човешко – се проявяват същества от разни степени на Ангелската йерархия. В цялата природа всички класове на йерархията са взели участие, за да създадат нещата. Те участват в живота и еволюцията на цялата природа. Върху еволюцията на цветята работят висши същества. Когато се радваш на едно цвете и го обичаш, ти правиш вече връзка с тия същества и те идват и ти помагат, обръщат ти внимание[62]. За най-низшите същества отговарят от най-ниския ангелски чин, а именно – Ангелите: Ангелите работят при създаването на растенията, те работят тия растения да растат. Идете в полето и вижте как всичко магически из земята израства[63]. Учителя казва: Най-чиста Любов имат растенията. Те са изложба на Ангелите[64]. И продължава същата мисъл на друго място: Понеже цветята са изложение на Ангелите, в дадения случай не разваляйте тяхната изложба. Затуй не късайте цветята. Туй ухание, което чувстваш, не е негово, а е на онова същество [зад него]. Растенията са връзка между Ангелите и хората[65]. За животинското царство отговаря следващият Ангелски чин според Учителя – Архангелите: Млекопитаещите, които ни орат, овците, белите говеда, черните биволи, те са връзка на Архангелите и хората. Волът ти оре заради Архангелите. Той казва, като ги погледне: „Заради тях от любов дойдох“[66]. А за хората отговарят следващите йерархии, които Учителя нарича „Серафими, Херувими и нагоре“, с което най-общо назовава възвишените същества над Архангелите: Върху растенията работят Ангелите. Върху животните работят Архангелите. Върху човешкото сърце работят Серафимите, Херувимите и нагоре. Може да се оплете умът ви сега[67].
Фиг. 7 – Еволюция ІІІ
При Рудолф Щайнер е обърната перспективата и за най-низшите творения на Земята – минералите, отговарят Престолите, които са едни от най-висшите Ангели. С растенията се занимават Господствата, с животните – Силите, и с хората – Властите. Тук се забелязва посока от горе надолу, докато при Учителя видяхме обратното: ние намираме груповите души на минералите в царството на Духовете на Волята, на Престолите – груповите души на растенията – в сферата на Духовете на Мъдростта (Господства), груповите души на животните – в сферата на Духовете на Движението (Сили). Обаче човекът е получил своята групова душа така, щото с вдъхването на неговия Аз бе дадена една групова душа първоначално чрез излиянието /еманацията/ на Духовете на Формата (Власти). Тази групова душа на човека беше определена първоначално от Духовете на Формата да бъде една единна душа в цялото човечество[68].
10. Колективната човешка душа и Душата на света (Anima Mundi).
Подобно на колективната животинска душа съществува и човешка душа. Разликата между двете, както се спомена и по-горе, е, че животните трябва да се осъзнаят като групов дух и да започнат процес към индивидуализация, докато при човека предстои вече индивидуализираната душа да се пробуди и да се самоосъзнае като разумна част в едно Цяло. Най-общо човек минава през осъзнаване, че е личност, след което – че е част от някакво семейство, род, племе, народ, континент; и накрая достига до просветлението, че е част от цялото човечество. Спомена се още, че има отделни групови души на тигри, лъвове и т.н., зад които същности стоят Архангели. Аналогично е положението и при човечеството – различните народи имат свой представител в Ангелския свят: Например един народ трябва да има общо съзнание, колективна душа. Такава една душа, която прониква през един народ, минава като един индивид. Туй, което е колективно, което е множество на Земята, на Небето минава за единица. Българският народ в Божествения свят се представлява от един човек[69]. На друго място Учителя обяснява следното: Ще ме попитате навярно към кой народ спадат българите. Когато изучавате окултизма, проследете и вижте как са се появили първите раси и после как се е появил българският народ. Всичките раси представляват едно човечество. Една раса не е цялото човечество, а е преходен стадий като един лъч от светлината. И всяка раса, всеки лъч носи в себе си известни зародиши, които може да развие. Следователно всяка душа минава през седем фази и това, което се съдържа в нея, това е и в цялото човечество; и обратно. С други думи, когато изучите вашия живот, вие ще изучите живота и на цялото човечество[70].
Как слизат душите, до каква плътност достигат те, различното ниво на развитие как се отразява в общия им ход и др. забулени в тайнство въпроси са обяснени от Учителя по следния начин: Някои философи криво разбират въпроса за слизането на човешкия дух на земята. Един дух сам не може да слезе на земята. Обикновено слизат по няколко заедно, свързани един с друг, във вид на верига. Като дойдат до някое място, едни от тия духове срещат среда, която не могат да преминат, и затова остават на това място. Други пък успяват да преминат тази среда и слизат по-надолу. Като дойдат до тази среда, пак някои от духовете остават на това място, не могат да преминат тази среда, а други я преминават. Така се обяснява слизането на духовете на земята. Значи духовете слизат винаги групово, и то само до тази среда, която те могат да преодолеят. Има духове, които по никой начин не могат да преминат през гъстата среда, и затова остават да живеят в по-рядка среда. По същия начин става и качването, т.е. възлизането на душите нагоре, или еволюцията им. Те пак се качват групово, при което едни успяват да преминат по-рядката среда, а други не могат да я преминат. Всяка душа спира там, докъдето тя може да преодолее средата, която се изпречва на пътя ѝ. Така се образува непрекъсната верига от души и духове, които се намират на различна степен на развитие[71].
Друг мистичен въпрос, разгледан от Учителя, е за т.нар. Душа на света (Anima Mundi), която, според някои духовни школи, представлява връзка, присъща за всички живи същества на планетата. Тази връзка е аналогична към нашия свят, така както душата е свързана с човешкото тяло. Идеята произлиза от Платон и е била важен компонент на повечето неоплатонически школи: „Следователно ние можем логически да изкажем, че този свят наистина е живо същество, надарено с душа и интелигентност…, единна видима същност, включваща всички останали живи същности, които по своята природа са свързани[72]. В „Тайната доктрина“ Блаватска също споменава за такава обща, колективна душа, която тя нарича и Вселенска: „Сред езотериците от най-далечни времена Вселенската Душа, или Anima Mundi, материално отражение на нематериалния идеал, била източник на живота на всичко съществуващо и на жизнения принцип на трите царства[73].“ В книгата е обяснено образуването на тази Душа чрез принципа на аналогията: „Съвкупната агрегация на тези атоми образува по този начин Anima Mundi на нашата Слънчева система, Душата на нашата малка Вселена, всеки атом на която, разбира се, е душа, монада, малък свят, дарен със съзнание, следователно с памет[74].“
В една от лекциите си Учителя използва същото понятие – Anima Mundi, и обяснява, че тъй наречената обща, колективна душа – Anima Mundi – прониква и в отделния човек, в неговите стремежи. Следователно, казва той, Anima Mundi има своя специфична наука, от която всички хора трябва да се ползват[75]. На друго място в своето Слово той нарича тази душа Велика: Светът представлява Велика, колективна душа. Каквато е участта на Великата душа, такава е участта и на малката душа. И обратно, каквато е участта на малката душа, такава е и на голямата. Малката душа може да спре голямата в пътя ѝ; и голямата може да спре малката – това е закон в природата[76]. Учителя дава и конкретни параметри на проявата на тази колективна човешка душа: Понякога казваме: „Велика е човешката душа!“. Да, това е друго нещо. Велика е колективната човешка душа, но тя още не се е проявила. Тя чака своите условия, приготовлява своето бъдеще, за да се съединим с нея. Ако би се проявила сега Великата душа, тя би разкъсала тялото, но тя чака, като малката пъпка, която не бърза да цъфне, докато не дойдат нейните условия, докато не дойде Божественото[77].
11. Разцъфтяване на душата – междинна фаза в човешката еволюция.
В словото на Учителя фазите на развитие на душата са онагледени с метафоричния език на ботаниката. Най-общо душата първо представлява пъпка, след това се превръща на цвят, за да стане сладък и зрял плод, който да бъде поднесен на олтара на Бога: Ние можем да кажем, че едва сега човешката душа е почнала да се разпуква за пръв път. Досега тя е била във вид на пъпка. Това разпукване на тази пъпка е забележително и е познато в Космоса като един от най-великите моменти, наречен „разцъфтяване на човешката душа“. И всички вие трябва да знаете, че сте души, и трябва да цъфнете. Като цъфнете, тогава ще излезе от вас онова благоухание, което ще се разнесе из целия свят. Само по този начин ще дойдат във вашите чашки ония малки буболечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, с които да се хранят. Щом се разцъфти човешката душа, тогава всички тия Ангели, служители на Бога, ще дойдат. Те от милиони години, от незапомнени времена чакат разцъфтяването на човешката душа, Божественото у човека, за да съберат от нея тия сокове. А с тяхното идване те ще внесат Новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любов“[78].
Важно е да се отбележи, че ние, човешките същества, не сме пасивни в този целия процес, а трябва да излъчваме „благоухание“, с което да привлечем Ангелите. Това благоухание се изразява конкретно в добри мисли, чувства и дела. Тогава Пчелите-Ангели ще усетят този аромат и ще поискат да вземат прашец от нас: И сега вие сте наблюдавали пчелите, които пеят в своите кошери. Но знаете ли защо пчелите пеят? За цветята, които са цъфнали, за живота, който се проявява. От тях те събират своя мед. И тогава уподобявам Ангелите на пчелите: че като цъфнат човешките души, те имат откъде да събират мед за своите кошери. И затова се радват те. Ако вие развалите един живот, разваляте работата на Ангелите. Това е една проста мисъл, която трябва да имате в ума си, за да се осмисли земният живот. Защото човешкият живот няма смисъл без туй разцъфтяване на човешката душа. Разцъфтяването на човешките души е най-великото събитие, което трябва да очаквате. Щом туй събитие дойде, цялото Небе обръща внимание на вашата душа. И тогава радвайте се на душата си, пък се радвайте и на всичките. Цветята се радват едно на друго, понеже са цъфнали. Не ходете тогава да се занимавате с морализиране кой как е цъфнал, не се занимавайте и кой как е облечен, защото безбройни са цветовете, в които са облечени човешките души. Две души няма, облечени с еднакъв цвят, и две души нямат една и съща форма, с която са облечени[79].
В упражнението „Слънчеви лъчи“ от Паневритмията дванадесетте лъча ту се приближават към центъра, за да приемат символично живота оттам, ту се отдалечават, за да го влеят във външния кръг около тях. Така този жив кръг приема живота, който се прелива в него от дванадесетте лъча, за да се превърне в едно Цяло. Всички играещи запяват в хор и в тая песен изливат копнежа на душата за слънчеви простори, за красота, за свобода и служене. Тук вече човек престава да се чувства като личност, а като душа – гражданка на вечността, която из глъбините си приветства Великата Майка на света и праща на всички свои братя на Земята радостната вест, че животът на Рая е тъй близо до нас. Като че ли и всички дървета и тревички подемат песента на дванадесетте слънчеви лъча и на живия кръг. Като че ли и в тях проблясва едно озарение за великото предназначение на всичко в света. Тия лъчи не са ли един цвят, който се разцъфтява? Това не напомня ли за разцъфтяването, което става в мистичните глъбини на общочовешката душа[80]?
При Учителя има знак за равенство между следните три понятия – Разцъфтяване на душата = Пробуждане на душата = Сливане с Бога: Някои говорят за еволюция на душата. Тя може да еволюира, да се развива, но това още не е пробуждане. Душата трябва да възприеме първия лъч. Казано е: „В последния ден ще дойде новото“. Под „последен ден“ се разбира пробуждане на душата. И тя ще се облече в най-хубавата си дреха. Това наричаме разцъфтяване на душата. Наричат го сливане с Бога. Но тези идеи са неразбрани. Като че ние сме извън Бога, та ще трябва да се сливаме с Него. Това е пак форма. Ние не сме вън от Бога, а сме вътре в Него, но трябва да Го оставим да се прояви в нас[81]. Пробуждането на душата Учителя уподобява на пъпката, която ще се превърне всеки момент в цвят: Великото в живота е пробуждането на човешката душа. Аз уподобявам това пробуждане на пъпките на цветята. Като символ го взимам. Всяка една душа в Божествения свят мяза на една пъпка, която чака своето време. Туй пробуждане не става така произволно, но то е най-великото събитие на Битието! Както в един дом най-великото събитие е раждането на едно дете, така и в Божествения свят най-великото събитие е пробуждането на човешката душа, за която Ангелите се радват. Защото всеки, който се обръща към Бога, другояче трябва да се разбира – не един грешник, който се обръща; това са човешки схващания. Пробуждането на туй, великото, заличава всичките грехове, каквито човек е имал през цялата вечност, по човешки като се говори. Като се събужда човешката душа, като цъфне, всичко това се съблича[82].
На друго място Учителя отново говори за пробуждането и разцъфтяването като за един и същи процес: Душите още не са цъфнали. Страданието е предохранителна мярка, да не би душата да се разцъфти преждевременно и да се попари. Постепенно всички души ще се разцъфтят – едни по-рано, други по-късно. Сега трябва да се говори на хората за зазоряването и пробуждането на човешкото съзнание, за приемането на първия лъч на Любовта. Тия души, които жадуват за Светлина, ще цъфнат и ще завържат[83]! Тук имаме следната перспективата – в началото идва първият лъч на Любовта (топлината) и чак тогава душите, жадуващи за Светлината, ще цъфнат и ще вържат плодове: Онова, великото събитие, събуждането как става? Там е сега величието на Божията Любов. То е първият лъч на топлината, която душата приема от Любовта. Първия лъч на топлината го наричам аз, не на светлината. Тази, Божествената топлина, която внася този, първия импулс. И тогава душата се разцъфтява, така се отваря като един малък цвят. На това Ангелите се радват, понеже в туй разцъфтяване се проявява Битието. В туй разцъфтяване се проявява Божият дух. И оттам се започват всичките радости, които човек сега очаква на Земята[84].“ Или с други думи, ние ще трябва да сме стигнали до крайната фаза на действие на първия принцип (Мъдростта), за да се пробудим за втория (Любовта). Там именно ни чака Христос – в крайната точка на инволюцията и в началната на еволюцията. Учителя изразява същия този процес и с други думи: Често съвременните хора питат: „Какво нещо е Бог?“. Бог е Първоизточникът на живота, от който човешката душа някога се е отделила, но е забравила своя произход. Когато човешката душа е слязла на Земята, тя се е облякла в плът и е дошла между своите майка, баща, брат и сестра, като при условия за нейното развитие. Значи първата фаза в развоя на човешката душа е слизането ѝ между своите близки, за да расте и да се развива. Втората фаза е копнежът на душата да учи, да намери своя Учител. Душата търси своя Учител, а Учителят изпраща тази душа в света да се учи[85].
Сливането с Бога не е непременно разтваряне в Него и губене на идентичност. То би могло да означава разумно и осъзнато служене на мястото, в което сме поставени в дадения момент от своята еволюция. Именно това обяснява Учителя, когато говори, че е невъзможно да издържим вибрациите на едно по-напреднало същество. Ние не можем да понесем Ангелската любов и преждевременно бихме се слели с напредналите същества, което обаче явно не е целта на нашата еволюция: Ако един Ангел обикне човека по Ангелски начин, т.е. с вибрациите на Ангелската Любов, този човек непременно ще умре. Затова именно Ангелите не идват често на Земята, за да не причиняват смърт на хората. Ако трябва да дойдат, те се обличат в човешка форма, за да не причиняват страдания на хората. Казвате: „Добре е и ние да имаме Ангелска Любов или да ни обича някой, както Ангелите обичат“. Казвам: не желайте това, защото тази Любов ще ви донесе смърт. Вие не сте готови за такава Любов. Щом искате да ви обичат, намерете някой, подобен на вас, той да ви обича. Когато Бог ни обича, Той изразява Своята Любов чрез някои от нашите ближни: чрез майка ни или чрез баща ни, или чрез сестра ни, или чрез брата ни – изобщо чрез някое лице, подобно на нас. Дойдем ли до положението направо да приемаме Божията Любов, ние ще се разтопим, ще изгорим и ще се слеем с Бога. Целта на Бога обаче не е в сливането ни с Него, защото ние бяхме веднъж в Него и сега сме излезли навън. Веднъж като сме излезли вън от Бога, Той знае защо е допуснал това. Може би формата, която ни е дал първоначално, не е тази, която е замислил някога, и сега ни изпраща в света да работим, да се развиваме, докато се усъвършенстваме. Само по този начин ние ще дойдем до онази първична форма, която е предвидена в първоначалния Божествен план. Следователно под „сливане с Бога“ се разбира пълно, съзнателно хармониране с Великия закон на Любовта, чийто образ е Истината[86].
12. Хранителната верига на Ангелските йерархии.
Тук, на Земята, някои от хората ядат месото на животните, други се задоволяват само с техните продукти – яйца, мляко и пр., а има и такива, които въобще не вкусват животинска храна, т.нар. вегани (растителноядни). Учителя казва, че растенията са деца на Ангелите и следователно хората се хранят с децата на Ангелите. Млекопитающите, с които се хранят хората, са деца на Архангелите. Следователно Архангелите казват: „Няма да мъчите децата ни! Ще се храните с плодовете на Ангелите“[87]. При някои от животните (хищниците) се забелязва, че ядат себеподобни, т.е. от собственото си ниво, а други, подобно на хората, използват храна от по-долното царство, като например тревопасните бозайници. Растенията от своя страна се хранят с елементи от почвата, т.е. от света на минералното царство.
Невидимите съществата, които обитават около нас, не се хранят с човешко месо, а в зависимост от това, дали мислите и чувствата на хората са добри или лоши, те служат за храна или на Ангелите, или на низшите духове, демоните. Единствено с уханието, което излъчваме чрез нашите благородни мисли и чувства, ние привличаме по-висшите йерархии. По същия начин Ангелите служат за храна на Архангелите, те на свой ред – на Началата, и така, докато се стигне до Серафимите, от чието излъчване се храни сам Господ Исус Христос.
Известно е, че пеейки, човек създава определени мисъл-форми и цветове. По този начин ние самите се превръщаме в музикални инструменти и тези форми и краски, които създаваме вън от нас, ги пораждаме също и вътре в нас. Те именно привличат светли същества, Ангели, за да се хранят с тях. Ангелите идват само когато съумеем да ги привлечем чрез такива ценни дарове[88].
За живота на пчелите е писано много – за организацията на тяхното общество, за техните нрави. Какво представляват пчелите в символичен смисъл? Те събират нектар и прашец от цветовете, за да произведат най-чудната храна – меда. Символично такава е работата и на по-напредналите същества от Ангелската йерархия. Те също събират от хората най-чистите и фини лъчения, от които правят своя мед, за да се хранят. Както пчелите не унищожават цветовете, така възвишените същества вземат от хората само най-чистото и най-хубавото. Благодарение на специфичните си умения те произвеждат една храна с прекрасен аромат. Хората трябва също да се учат да подражават на това. Всяко човешко същество представлява цвете за Ангелите[89]. Но те не се хранят като нас през устата чрез храносмилателна система. Учителя дава светлина по въпроса, като казва, че Ангелите приемат храната през порите си[90].
Всички по-долни царства от човешкото са сътворени, за да ни служат и да се жертват заради нас, хората, но същевременно за тях се грижат възвишените същества от Небесната йерархия, които са ги създали: Кои се жертват за нас? Всички животни, всички растения, всички плодни дървета се жертват за нас, но от любов към Бога. Той ги изпраща на Земята да се жертват заради нас. Мислите ли, че растението, което се жертва, е глупаво? Не, всички растения са деца на Ангелите. Животните пък са деца на Архангелите. Следователно вие ядете децата на Ангелите и Архангелите, които са се грижили за тях. Вие живеете благодарение на тях. И тогава, като дойдете до жертвата, казвате: „Как можем да се жертваме?”. Значи всички могат да се жертват за нас, а ние да не се жертваме за никого. Това е несъвместимо[91].
В Библията срещаме, че Бог приема жертвоприношенията на животни[92]. Но едва ли Той се радва на миризмата от прегоряла мазнина. В този случай пророците в Библията искат да ни кажат, че именно тези фини излъчвания на съществата, обречени на Бога и изгорени като жертвени животни, могат да служат за храна на всички висши същества по йерархията нагоре. Защо иначе ще пише, че Бог с наслаждение вдъхва миризмата от жертвоприношенията, ако зад това не се крие някаква по-дълбока истина[93]? Това разбиране за „сладко благоухание[94]“ със сигурност не означава, че опушеното месо „благоухае“, а че Бог е доволен от това, че се осъзнава идеята за жертвата – и на тази основа Той дава Своята благословия.
Именно за един такъв случай разказва Учителя: Когато Мойсей отивал при Господа да получи Десетте заповеди, той срещнал един овчар, който бил много радостен. Пророкът го запитал: „Защо се радваш?“ „Днес Господ ще ми дойде на гости, ще опека за Него една овца.“ „Защо си толкова глупав? Господ не ходи на гости, не яде агнета и овце“. Овчарят се замислил и дълбоко се наскърбил. Мойсей продължил пътя си, доволен, че освободил овчаря от едно заблуждение. Като получил Десетте заповеди, той забелязал, че лицето на Господа било тъжно. Запитал Го: „Защо, Господи, лицето Ти е тъжно?“ „Ти огорчи една чиста душа, не каза истината. Сега ще му кажеш, че ще го посетя“. Мойсей намерил овчаря и му казал: „Извини ме, че те огорчих, не ти казах истината. Господ ще изпълни обещанието Си, ще ти дойде на гости“. Овчарят се зарадвал и продължил приготовленията си за посрещането на Господа. Мойсей искал да разбере как Бог ще посети овчаря. Той се скрил на едно място, отдето гледал как ще дойде Господ. Овчарят, готов вече да приеме Великия гост, заспал. В това време от небето паднал огън и изгорил агнето. Като се събудил, овчарят бил много радостен и казал: „Колко хубаво ядохме!“. Така Мойсей разбрал тайната, че има вътрешно, духовно разбиране. Нещата трябва да се разбират не по външен път, но по вътрешен, духовен. Когато се разбере духовната страна на живота, веднага ще настъпи едно обновяване[95].
[1] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[2] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“, „Основният фактор на еволюцията“.
[3] СК, 19.Х.1924 г.
[4] І Йоан, 4:8.
[5] „Разговори при Седемте езера“ – Любовта е път за познаване на Бога.
[6] Пак там.
[7] Боев, Б. „Основният фактор на еволюцията“, „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[8] Учителя, „Клас на добродетелите – 1920-1926“, 2014 г. (писмо до Сотирка)
[9] Щайнер, Р. GA – 141, Седма лекция, Базел, 21 септември 1909 г.
[10] Писмо до Мария Казакова от 10.ХII.1900 г.
[11] Боев, Б. „Основният фактор на еволюцията“, „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[12] Стратев, Ил. Божественото учение, 1998 г.
[13] МС, 2.07.1923 г.
[14] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[15] Живот за Цялото.
[16] НБ, 3.III.1940 г.
[17] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[18] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[19] Блаватска, Е. „Тайната доктрина – антропогенезис“.
[20] НБ, 8 октомври 1916 г.
[21] Изворът на доброто.
[22] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[23] НБ, 6 февруари, 1938 г.
[24] НБ, 7 октомври 1934 г.
[25] Пашов, Вл. Необикновеният живот на Учителя Петър Дънов.
[26] Щайнер, Р. GA-102, Първа лекция, Берлин, 6. 1. 1908 г.
[27] СК, 27 юни 1922 г.
[28] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[29] ООК, 11 март 1925 г.
[30] НБ, 5 март 1933 г.
[31] Блаватска, Е. „Тайната доктрина – антропогенезис“.
[32] НБ, 28 декември 1924 г.
[33] НБ, 1 юли 2023 г.
[34] СК, 4 ноември 1923 г.
[35] СК, 12 декември 1926 г.
[36] НБ, 17 ноември 1935 г.
[37] НБ, 20 февруари 1927 г.
[38] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[39] Блаватска, Е. „Тайната доктрина – антропогенезис“.
[40] СБ, 21 август 1938 г.
[41] НБ, 1. I. 1922 г.
[42] НБ, 11.II.1940 г.
[43] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[44] ООК, 8 март 1933 г.
[45] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[46] Боев, Б. „Важността на днешната епоха“.
[47] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[48] Пак там.
[49] СК, 25 април 1923 г.
[50] СК, 8 март 1925 г.
[51] НБ, 11 февруари 1940 г.
[52] СК, 28 октомври 1923 г.
[53] СК, 10 януари 1923 г.
[54] Пак там.
[55] ИБ, 1 септември 1924 г.
[56] Пак там.
[57] НБ, 27 февруари 1921 г.
[58] НБ, 6 октомври 1918 г.
[59] „И сънува [Яков], и ето стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божиите ангели се качваха и слизаха по нея. И Господ стоеше над нея, и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама, и Бог на Исаака; земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти.“
[60] СБ, 24 август 1941 г.
[61] НБ, 9 ноември 1924 г.
[62] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[63] НБ, 2 февруари 1941 г.
[64] Несторова, В. „Път към светлината“, Сила и живот, 1993 г.
[65] ООК, 8 ноември 1944 г.
[66] Пак там.
[67] НБ, 20 декември 1942 г.
[68] Щайнер, Р. GA-136, Сказка десета, Хелсингфорс /Финландия/, 14.04.1912 г.
[69] ООК, 21 ноември 1923 г.
[70] ИБ, 22 март 1919 г.
[71] НБ, 20 февруари 1927 г.
[72] Платон, Тимей, 29 – 30
[73] Блаватска, Е. „Тайната доктрина – антропогенезис“.
[74] Пак там.
[75] ООК, 14 март 1928 г.
[76] НБ, 29 септември 1918 г.
[77] СБ, 08 юли 1924 г.
[78] МС, 2 юли 1923 г.
[79] СБ, 18 юли 1937 г.
[80] Боев, Б. „Разговори с Учителя – пълна колекция“.
[81] Пак там.
[82] СБ, 18 юли 1937 г.
[83] Разговори с Учителя, сп. „Житно зърно“, год. 12, кн. 2-3.
[84] СБ, 18 юли 1937 г.
[85] НБ, 13 май 1928 г.
[86] СБ, 26 август 1929 г.
[87] НБ, 17 декември 1939 г.
[88] Иванов, М. „С Учителя Петър Дънов“.
[89] Иванов, М. „Сексуалната сила или крилатият дракон“.
[90] СК, 15 май 1927 г.
[91] НБ, 17 декември 1939 г.
[92] Битие, 8:20-21 „И Ной издигна олтар на Господа; и взе от всяко чисто животно и от всяка чиста птица, та ги принесе за всеизгаряния на олтара; и Господ помириса сладко благоухание;
[93] Иванов, М. „Храни-йога“.
[94] Битие, 8:21.
[95] НБ, 18 юни 1933 г.