Словото

РЕАЛНИТЕ НЕЩА В ЛЮБОВТА

РЕАЛНИТЕ НЕЩА В ЛЮБОВТА

5 ч. с.

Времето тихо, топло и малко облачно. Изгрев

Добрата молитва.

Ще ви прочете 3-та глава от Евангелието на Йоана.

В начало бе Словото.

В света има едно очакване. Всички очакват да се подобрят условията, не общите условия. Или всеки очаква да се подобрят и неговите условия по един чуден начин, какъвто и той не знае как, но очаква това. Туй очакване, което човека не знае, Някои го наричат бъдеще, а други го наричат: Това са празни работи, суеверният човек. Или човек може да си въобразява, да си фантазира, че той ще свърши училището, ще стане един виден държавник, списател, ще се прочуе. Не един, двама, трима, всичките си мислят. Дали туй ще стане или не, то е въпрос на бъдещето. Може и може не. Повикали Паганини, да даде концерт. Казват: Може ли да ни дадеш един концерт? – Мога. Отива той с цигулката си, с 4 струни, дава един отличен концерт! Онези видните музиканти, казали: На три струни може ли да ни дадеш? Явява се той, пак хубав концерт държи. Казват, на две струни може ли? – Може. И най после искали на една струна да даде концерт. Казал: Може. И не се явил.

Ти на 4 струни докато си, животът ти върви; на три, върви; и на две върви; но дойде ли до една, вече животът спира, и няма никакво движение. И това е знание на нещата. Там другояче е. Ако дойдеш до центъра на нещата, там другояче е. Ако дойдеш до центъра, животът е друго. Някой искат да знаят, какъв е животът в Божествения свят. И той е в центъра там. Божественото можеш да го опиташ на Земята в себе си. В двете. Туй, което вие гледате, там се проявява живота. Вие искате двойката да изчезне. Искате един концерт на една струна. Щом може само едно, мъжът заминава, жената заминава, детето, братът, сестрата, всички ще изчезнат. Никъде не можеш да ги намериш. То е – Битието се връща само в себе си вътре. Ти седиш на Земята и правиш различие между Стояна и Драгана. Че ти страдаш, че искаш, и искаш друг да ти служи на тебе. Че ти имаш два крака; тия крака защо са? – Да ви служат, нали така? Ама, казват, с един крак не може ли да се ходи? Е, може. Ти ходил ли си с един крак? Искаш сега. Казваш: С една ръка може. С една ръка и с един крак човек нищо не може да свърши. Сега ще извадите аналогията, вътрешното сравнение. Всички въобще най-напредналите хора дойдат и се спъват. Има нещо, което спъва човека. Сега няма да разправям за онова, което спъва. Което спъва, спъва, а което подтиква, и то подтиква. Една държава може да се спъва, да се въоръжава. Защо? Другите да имат интерес, да не се въоръжат. А някой път една държава се подтиква, да се въоръжи, за да може да се брани. От кого? Било е време, когато са се бранили от вълците, от мечките. В миналото, учените хора разправят, когато е имало борби между човека и животните. А сега Слава Богу, такива животни няма. И човека като няма с какво да се бори, бори се със себе си, със своите близки, с братята си. Значи онова, което спъва човека има две проявления. Едно спъване от вътре и едно спъване от вънка. Имаш някой неприятел от вънка, но след като нямаш никакви неприятели от вънка, радваш се. И недоволството, онова препятствие влиза вътре в тебе. И ти си недоволен. Защо? Недоволен си, сърдиш се, търсиш вината у някого, и като не можеш да намериш от вънка някого, с когото да се караш, ти в кожата си не можеш да се събереш. Туй се явява като една меланхолия, едно обесмисляне на живота, криво ти е, мъчно ти е, казваш: Животът няма смисъл. Сега има някой казва: Да умра, че да се отърва. Действително, може като умре, да се отърве къде ще иде, като умре? Казват така, защото не знаят какво нещо е смъртта. По-красиво нещо от смъртта на Земята няма, и по-страшно от нея няма. Смъртта, ако я обичаш, тя е красива, но ако не я обичаш по страшна от нея няма. Няма нещо, което да мъчи човека повече от смъртта, ако не я обичаш. Е, как ще разберете едно нещо едновременно: Че по-красиво от смъртта няма, и по- грозно от нея няма. Красива е когато я разбираш, а страшна грозотия е, ако не я обичаш, и не я разбираш.

Сега вие казвате, че еди кой си човек е лош. Ама че те са родени и двамата от един баща. От къде се пръкна това зло, което дойде в него? Че може ти, който се мъчиш, тази мъчнотия произтича от тебе, от факта, че ти искаш да създадеш нещо в света и не знаеш, как да го създадеш. И от там произтичат всичките мъчнотии. Тебе ти дойде в главата една идея, да се облечеш с едни баронски дрехи на някой граф, пък пари нямаш, и сърдиш се, че нямаш пари. Искаш да намериш такъв дрехар, който да ти ушие едни такива дрехи на барон, или на граф или на княз. Е хубаво, ако ти направиш тия дрехи, какво ще спечелиш? И какво могат да ти предадат тия дрехи? Но питам, ти с дрехите ще си идеш къде? В обществото между хората, и хората ще си създадат едно понятие за тебе, че твоя живот се е подобрил; облякал се той, вече не ходи скъсан. Тръгна му работата! Облечен е този човек. Казва, не е така скъсан както едно време. Не зная как си оправи работите. На заем пари е взел от някъде. Значи, преди него е имало друг, на когото работите са били оправени. Защото, ако той живееше между хора, на които работите не са оправени, че не може да вземе от никъде пари назаем.

Някой път вие закъсвате с вашите идеи. Да кажем сте художник някъде. Е как ще прогресирате, ако отивате да се занимавате с чужди работи. Човекът най-първо трябва да се занимава със себе си. Та когато се усъвършенствува, не че да не се занимаваш с никого, можеш да се занимаваш с някого, но когато се подигнеш, и станеш над тях. Когато разбираш повече от хората. А когато разбираш по-малко от тях, мълчи като някоя риба. Защо трябва да мълчиш? Понеже, ако не мълчиш, ще си създадеш цяло нещастие над себе си. Пък ако не можеш да носиш нещастията, там ще има друго едно зло.

Сега у вас седи един идеал. Вие искате да угодите на Бога, или да изпълните Неговата Воля. Най-първо има два порядъка в света, които вървят еднакво, паралелно вървят. Божественият порядък, Божествените идеи, и друг един порядък, на всички други същества, които са излезли от Бога, от най-възвишените до най-нисшите същества; и този порядък и той върви. И в даден случай вие трябва да различавате между Божествения порядък и човешкия. После, има порядък на ангелите, порядък на нисшите същества, тия духовите, които обсебват хората някой път. И сега говорят, някой обсебил някого, при мен идват, да го освободя от тия духове. Закон има за такива духове. И казва Христос на едно място: Когато лошия дух излезне из човека, ходи из безводните и пусти места, и като не намери покой в себе си казва: Да се върна там от дето излезнах; че като намери жилището изчистено, приготвено, той отива и взима още 7 духове като себе си. И последното му състояние било 7 пъти по-лошо от първото. Питам, ако вие имате един красив човек и един грозен. Единият красив като ангел, думите му са сладки, хубави, походката му, всичките му движения пластични, а другия – една грозотия, смрад излиза от него. Но той не го чувствува това. И тия двамата хора живеят, и двамата да кажем имат нужда, отиват при един банкерин. И като влезне онзи грозният, веднага онзи ще каже: Нямам пари. Изпъди го. На грозотията нищо не дават. Отива красивият, още като го види той, трепне сърцето му, отвори си касата. Е, защо не му дава на първия? Защото е грозен. И защо му дава на този? Защото е красив. Е, ти казваш: Защо Господ постъпи така? Да ви кажа защо. Господ казва тъй: Ти, който ходиш по своите си пътища, и си изпълняваш своите си щения, на тебе нищо не давам. Върви си. А пък онзи, който изпълнява Волята Му, красивият човек е човек, който изпълнява Волята Божия. Ама ти си лош човек. Но ти виждаш себе си, ти криво разсъждаваш. Всичките хора красиви, те са добри, а всичките, които са грозни, са лоши. Ама ще кажеш: И грозни хора има там добри. Не, не.

С какво ще се препоръча една жаба? С какво ще се препоръча тя? Ще каже: Глава на жабите съм. Ако е за жабешка глава, ще кажа: Нищо не става с жабешка глава. Някой се перчи, казва: Зная! Какво знаеш ти? Та ти не си бил когато света се е създал, когато ангелите са пели. Ти пял ли си? Беше ли там тогава? Не. Че какво знаеш? Ти си една жаба, която крякаш в мътната вода, в локвите, и делиш конците на хората наполовина. Кой имал повече пари, и кой по-малко? Кое магаре е натоварено повече и кое по-малко. Всичките тия работи. Сега пренесете вътре в себе се. Не е за обществото, разглеждайте доколкото вашият ум е прозорлив. И има едно разбиране хубаво. Че ти обичаш някого. Кажи ми, защо го обичаш? Обичам го, има защо. Щом го обичаш, тогава не се колебай, дали да го обичаш или да не го обичаш? Щом е Божественото в него, ти не можеш да не го обичаш. А щом е човешкото, там ще се родят противоречия. Човешкото, ние разбираме онова, което е в разрез с Волята Божия.

Та сега, ако искате вие, вие седите и очаквате нещата да дойдат сами по себе си. Той казва, човек трябва да се вдъхнови. Право е. Духът трябва да дойде и да вдъхнови човека. И ако дойде Духът във вас, той трябва да намери материял, с който да работи. Че като дойде Духът във вас, трябва да намери един отличен ученик, който като му кажеш нещо, да разбира. Че ако аз ви казвам така: Твоето щастие седи в цифрата 21. На едного казват тъй: В 21 седи твоето щастие; на другиго казвам: Твоето щастие седи в 12. Че как, те са все същите цифри. В единия случай двете е отпред единицата, а в другия случай двете е зад единицата. Какво ще разберете, в 12 и в 21. Ама защо да не е в 22. Тя е една много проста работа. В 21 седи твоето щастие. Обяснявам по един начин. Ти си женен. Жена ти е богата. Твоето щастие седи в жената. Тя пари има няколко милиона в банката, ти единица си там. В 2-те, в 20-те, в жена ти седи щастието. Следователно, ти ще се съюзиш, ще я обичаш, да се отвори сърцето ти, за да ти тръгнат напред работите. Сега тука ме пита един мъж, в какво седи неговото щастие. Неговото щастие е в неговата жена. В жената. Дойде една жена, и тя пита: Къде е? В 12, в мъжът е. Той е богат, обичай го, ще ти се отвори сърцето, и ще ти тръгне напред. Ти седиш и казваш: Какво означава 12? Мъжът е богат. Какво онзначава 21? В дадения случай жената е богата. Оставете въпроса, защо е така? Тази жена е богата.

Сега защо жената е богата? Едно време тя беше мъж, и живя много добре, и затова Господ този мъж направи жена.

И тя си носи богатството. И мъжът си носи като жена своето богатство със себе си. И тази жена като живее пак добре; едно време тя живя дълго добре, и Господ я направи пак мъж. Затова богатството е с нея. Тя е все същата, която ходи от едната страна и другата страна. Ти седиш и си бъхташ главата. У жената чувствата трябва да бъдат добри. Ако живееш добре, мъж ще станеш; пък ако не живееш добре крава ще станеш. Една жена, която не може да живее добре с мъж си, не го разбира, търси да се освободи, тя е крава вече. Е, разберете крава какво значи. Че цяло едно съдържание има кравата. Ще кажете крава, да я доят хората. Че те ще доят тази крава. И след като (я) доят, може би едно поколение ще я доят, и тя ще се превърне в първата си форма. Кравата изучава закона на милосърдието, да даде нещо. Какво са кравите. Кравите изучават Божието милосърдие. Единствените същества, които не крадат. Казват: Вземете колкото искате. И ме пуснете после, пак да си паса тревата. Тя ходи и мисли вече, пак да я издоят. Тази крава по един вътрешен начин прогресира. Тя седи и преживва. Какво значи преживване? Като си преживва, тя казва: Туй е то да дадеш. И тя си преживва. Вътрешно си говори тя: Много добре е направен живота, сега го разбрах. Казва: Трябва да ме доят. Защо те доят? Тя казва: Добър е Господ, нека ядат това мляко!

Та казвам сега, има много обезсърдечни, някой път срещна хора обезсърдечни, казвам: Идете да ви издоят някъде, нищо повече! Ама, който те дои да не някой глупак, ама умен, който знае, добре да дои. Нека те издои. Доенето не е лошо нещо. Но умен човек да те дои. Сега тия са възгледи. Вие се спирате върху нещо и казвате: Ние живеем добре, ние се молим хубаво. Кому се молиш? На Бога. Е, щом се молиш на Бога, какво търсиш при хората? Ти за Бога мислиш, и се молиш, а при хората живееш. Е противоречие. Щом живееш между хората, ти имаш вече едно отношение с тях. Трябва да направиш да излезнеш. Защото нещастието е там в хората. Казваш: Не ме разбират. Много добре. Туй е факт, ти търсиш един начин, по който да се освободиш от своето нещастие. Аз искам да служа на Бога, казваш. Е, хубаво. По-хубаво от това нещо няма. Да служиш. И тогава, ето тебе човешките работи те съблазняват аз съм ви дал един пример, не зная колко пъти съм го превеждал, но ще ви го преведа и втори път сега с неговото изяснение. За онзи светия, който седял на планината, че се просветил неговият ум, разбрал живота; Той имал един брат, обущар в света. Че му се дощяло, да се върне и да го посети, и да го просвети в туй, което е научил, и да го преведе при Бога. За да покаже своята чистота, той си взел от чистия сняг на планината, направил една топка, и я турил в своята дреха. И слезнал при брата си, да му покаже, че като седи в ръката снега, не се топи! Туй е изкуство, да не се топи снега. Брата му, обущар, казва: Благословил те Господ! И си работил. А ние сме обикновени хора, какво може да излезне от нас? Тук идат хора, да им правиш обуща на краката. Грешни хора сме ние. Един ден той отишъл в неговата работилница, пък братът бил виден обущар, прочут. И дошла царската дъщеря, много красива, да й вземе мярка за обуща. Брата му, светията, държал топката в ръцете си, и по едно време снегът почнал да се топи. Братко, казва снега ти се топи. Да ви преведа сега, ти казваш: Стопих се, топя се! Аз често слушам: Топя се! Е, защо се топи? Царската дъщеря, кракът й е там. Е, ще кажеш: Изкушение е това. Не, не някъде дълбоко туй изкушение седи. Изкушението Навсякъде може да се яви. Аз да ви преведа сега. Да оставим сега причината. Необяснена работа е то. Вие трябва да мислите. Вие ако гледате у някой брат, у вас ще се яви щестлавие; чул един пример. Той ще преведе примера. Но работата остава необяснена. Но аз го превеждам, как е сега, моето сърце при царската дъщеря дали може да остане снега ми неразтопен. И ако се стопи, ще каже: Не е лошо тя да има огън, да се стопи моя сняг. Защото щом се топи моя сняг при царската дъщеря, аз не съм разбрал живота, трябва да тръгна подире й. Аз трябва да имам един огън. Тя има един огън, който топи снега. Защото този планински сняг, ако не се топи, каква полза ще принесе? Казва: Човек трябва да бъде чист. Нямам нищо против чистотата. Но ти чистият човек, по кой начин ще помогнеш на твоите братя на Земята? Ти пред тях си чист като ангел, но си студен, че те могат да замръзнат. Не може да живее човек. Питам, какво може да го ползува студената ти чистота? Тази чистота в какво трябва да се превърне? Чистотата трябва да се превърне в светост. Ама светостта, и тя още не е довършена. Светостта трябва да се превърне в светлина! А светлината трябва да турим в движение. От Небето да слезне на Земята, да освети хората, да влезне в техните очи, да осветли сърдцата им. Тази чистата вода като се превърне в сняг, трябва да иде в нечистите жилища, и в хората да влезне, за да ги види от вътре. От вътре трябва да ги изучава тя.

Сега щом се приведе нещо за една жена, аз защо не искам някой път да говоря; защото щом говориш за едно семейство, за една жена, мома, ще се натъкнеш на ред мъчнотии. Тя е жената. Че жена. Жената е живота, тя твори. Тя е едно нещастие, но и едно благо. Живота е жената. Тя е едно велико благо, но и едно велико нещастие. В живота ако дойдеш ти, и искаш само с този живот да благуваш в живота, ти вече си човек на крив път. Една крива идея имаш. Ти в живота не можеш да благуваш. Животът е само училище, дето трябва да добиеш знание. Като добиеш туй знание, тогава от живота можеш да извадиш всичките блага, които са скрити в този живот. Ако нямаш знание животът ще бъде едно нещастие за тебе. А ако имаш знание, животът е едно велико благо! И второто положение. То след тебе ще се яви, когато придобиеш свободата. Ти търсиш свободата в света. Но тази свобода, това са вече други отношения. Ти търсиш Истината. А тази Истина, тебе може да те направи вътрешно свободен. Да имаш тази свобода! Хората сега воюват за свобода. Но тази свобода, то е един въпрос. Ти ще се натъкнеш на други мъчнотии. Хубава е идеята, тя е добра, но пътят, по който хората сега търсят своята свобода, не е онзи идеалният път, по който вие можете да станете свободни. Ако човек се кара и се бие, и се избиват хората. Донякъде хубаво е, защо не. Боят е както разбирате. Може някой да те бие, нали Писанието казва, че Бог онези, които обича, и ги наказва. Е, щом имаш големи несгоди в живота Бог те обича. Понеже Той в своята безпределна Мъдрост, вижда много неща, които ти ги нямаш, а си се заблудил. И тогава тури Той начини и методи, да те чисти. Има начини, които трябва да тури, за да се очистиш. Е, как ще разбереш живота? И чудното е, Някои хора като дойдат при тебе, ти имаш желание да им помогнеш; а някой като дойде, не искаш да му помогнеш. Не само ти, някой е светия. Казвате: Светия да бъде човек. Някой път и светията прави големи усилия; някой път и добрия човек прави големи усилия да направи добро някому. И там същият закон действува. Че ако не беше Бог, Който да контролира ангелите, които са чисти и свети, те биха очистили човечеството и нищо няма да остане от тях. Ама Бог ги спира. Казвам: Вие някой път мислите, че добрият човек не бие. /показва с ръката, че бие/. Не, не. Добрият човек бие; и като ви бие добрият човек, ще видите, какво нещо е бой! Пък аз съм гледал майка, която като обича и бие. Сега Някои майки, глупави, бият само по задницита, тъй го понашари малко. А някоя вземе, че го бие по ръцете, по краката, дърпа го по ухото та онова дете креска, реве! Казват: Не е хубаво да бият човека. Бой! До второ разпореждане ще има. Тъй седи въпроса. Вие мислите, че ще дойде един ден, ще излезнете; но сега бой до второ разпореждане. Там ще викаш, и като плачеш, и като кажеш последната си дума, Господ ще каже: Стига вече! Че представи си ти си един певец, пееш една ария, някоя соната, някое класическо парче, произведение. Да кажем, Някои ноти има фини вътре, до три и половина гами. Какво има, певецът пее, има ноти на най-високото място; той докато не дойде до най-високата нота там, и ако не може да я вземе чисто, той не може да слезне. Ще вземете правилно нотите. И тогава ще вземете другата линия надолу.

Що са страданията? Високите тонове са те. И ще дойдат Някои, искат да станат светии. Светия за да станеш трябва да можеш по 4, 5 гами да взимаш. Той е светия. Високите тонове ноти да взима. Че той във високите тонове, там е силата на човека. Ама Добродетелта, то е високо нещо. – Доброто! Но реализираното добро е най-възвишения, високия тон който си определил, който е дошъл. Та всички могат да го вземат, ако искат. Та много братя и сестри има, които казват: Кажи ни нещо. Ама ние не искаме да живеем така. Пък аз я виждам сега тази сестра иска да живее; тя като ме гледа, иска да ме целуне. Това е всичкото. И за туй обикаля. Или ръката ми иска да целуне, или мене някъде да целуне. Казвам: Слушай, аз съм огън, ти можеш да ме целунеш, но ще си изгориш устата, и няма да можеш да целунеш ближните си. Не ме целувай, но малко далеч, далеч стой. Казва: С нас не постъпи както трябва. Де е вината? Че може да ви изгоря. Може да ви изгоря и сърцето. Не стават тия работи. Кракът изгорял, ръката. Аз не искам да горя. Някой път и сърцето може да изгори. Пък аз не искам да гори някое сърце. А имам желание да стопя хората. Но ако мислите, че аз съм от милостивите, няма да остане никой, който да не се стопи! Искам всички хора да се превърнат на една чиста, хубава бистра вода! Без никакви утайки! То е Божественото! Не е мой идеал. Това е великият идеал на Бог! Да станем чисти! И то твоята бяла дреха ще остане чиста. Белината какво означава? На какво е символа тя? То е закон на самоотричане. Вие искате с бели дрехи да ходите. Божественото е закон на самоотричане. Значи, ще се отречеш. Трябва да имаш идеал. Ти искаш да станеш бял. Трябва да се отречеш от всичко. Да се отречеш, това е белият цвят. Белият цвят в Природата, тя всичко дава. А що е черният цвят? Той всичко взема в себе си. А Божественото всичко дава. Ти обичаш да носиш бяло. Някой път аз не обичам да нося бяло. Чувствам го, че тази бялата дреха не е на място. Този белият цвят няма с какво да работи. Казва: Трябва ми на мен червеният цвят. Цветът, с който се започва един нов живот. След туй казва: Трябва ми един портокален цвят. Един цвят, който да оформи нещата. Трябва ми зеленият цвят, то е силата в мене, която трябва да расте и да се развива, и т. н. вървят цветовете. И за туй дрехите някой път стават шарени. Всяка дреха е на място. Ти трябва да знаеш, защо носиш такава и такава дреха. Идея трябва да имаш. Като туря аз една бяла дреха, аз имам пред себе си чистотата, безкористието, всичко каквото имам, да го раздам между хората. И с тази бялата дреха след като ходя десетина години, дрехата ми ще се оцапа. Тогава, за да премахна скръбта от моята дреха, ще я направя червена, и от бяла ще стане червена. Тя казва: От бяла станах червена. Това е една придобивка. бялото трябва да го превърнеш на червено. А червеното? Щом го превърнеш в червено, ще дойдеш в едно противоречие, ще почнеш борбата. Червеният цвят има две страни. Вътрешна и външна страна.

Та казвам сега, една друга философия, в окултната наука има една философия, то са много дълбоки въпроси за цветовете. То е дълбокият въпрос. Той е азбуката, с която човек трябва да чете. И музиката е една азбука. И ще забележите запример в 7 – те тона, ако пееш, някой човек не може да взема правилно фа – то. Той куца в материалните работи. Някой не може да взема правилно ми – то. Куца в умствените работи. Някой не може да вземе правилно си – то, – куца в духовните работи. Някой не може да взема правилно ре. – Куца във волевите работи. Неговата воля, който не може да вземе правилно ре – то, винаги във волята има нещо. Та аз като слушам някого, виждам го, той къде куца. Не го критикувам, но виждам до – то не взима правилно. В ухото си чувам, казвам: Куца нещо. Има нещо в себе си. Причината е там. И ще му кажа: Тук не е тъй. Той никога няма да може да вземе този тон правилно, докато не изправи онова състояние в душата си, което съответствува на този съответствующия тон. Сега тия работи трябва да ги проверите. Вие ги слушате теоретически. Трябва да вярвате. И имате право да не ми вярвате. Само като направите опит, ще намерите, че нещата не са такива. А сега трябва да вярвате, и като вярвате; вие ме слушате, и казвате: А Учителят говори, но Той не знае тия работи. Е слушай, аз бях казал един ваш израз, аз бих желал вие да знаете нещата толкоз, колкото аз ги зная; Не че то… Там е спасението. Вие трябва да знаете тия работи. Вие имате за мен едно такова понятие, което баш не е такова. Вашата вяра е толкова слаба, че в много работи вие се съмнявате. Че в мене, в моето съзнание абсолютно няма никакво прекъсване. Няма нищо в света което може да ме изкушава. Не мислете, мене хората никак не ме интересуват. Онова, което ме интересува, аз не се нуждая от нищо. Туй нисшето, аз не се нуждая от него. Аз се радвам повече на щастието на хората отколкото на своето щастие. Ще кажете: Как може това? Но такива каквито сте сега не го искам. Аз не искам вие да имате моето отношение. Че ако вие не се интересувате от света вие не бихте могли да живеете. Аз въпреки, че не се интересувам нищо от света, пак добре живея с хората. Като дойде една жена, ще я утеша, всичко това. Ще ме нарекат „студен е", това – онова. Някой болен ще го излекувам. Иска да ми даде пари. Пари, казвам, не ми трябват. Иска да ме гощава. Казвам: Оставете и яденето. Казват: Ама той е недоволен от нас. То е един товар за мен. Като туря малко от техния хляб, то е една голяма жертва. Трябва да ям. И тогава по някой път ям. Как ям. Има един начин, аз го зная. Трябва да ядеш от човека, да не го обидиш.

Та съм превеждал и друг пример, който вие не сте мислили. Превеждал съм на вас един пример, и вие ще го преведете. Когато отива Моисей, да вземе да му даде Господ закона, този закон, който сега е написан в 10-те заповеди на планината. Той си носил и плочите със себе си, и ги турил. Минава покрай един овчарин, който весело си пеел и свири, приготвил нещо жертва, заклал една много хубава овца. Казва му Моисей: Защо си толкова весел? – Обеща ми Господ, че ще ми дойде на гости. И му заклах една овца, тук като дойде. Моисей го гледа така очудено, казва: Не е така, Той Господ овци не яде и на гости не ходи; Той няма да си остави работите, и при тебе да дойде. Погледнал така и си тръгнал. Мислил, че го просветил. Овчарят се сгушил, помислил и този човек! И престанал да работи, и песните престанаха. Отишъл Моисей горе, горе на планината, видял Господа, но лицето на Господа беше изменено.

– Ти каза на онзи овчар, че аз на гости не ходя. И агнета не ям. Ти в този човек уби надеждата. И защо тъй стана скръбен. Ти говориш за неща, които не знаеш. Иди сега и да му кажеш, че Аз ще му ида на гости. Нищо повече! И Моисей взе плочите, и тръгва, отива при овчаря, казва: Ще ме извиниш, казах, че Господ не ходи на гости, но не съм бил прав, ще ти дойде на гости. И веднага става весел овчаря. Моисей искал да научи тайната, скрил се и искал да види, как ще дойде Господ. И овчарят като седнал при трапезата, при яденето, по едно време заспал, и огънят от Небето взел всичкото агне! Събужда се овчаря, казва: Дойде Господ! Моисей тогава забелязал как ходи Господ на гости, и как яде агнета.

Ти казваш: А, ти грешникът, тебе ще обича Господ. Остави тези работи. Докато не станеш праведен. Сега приложението. Ти не разбираш грешник е, ти не знаеш, дали е грешен. Нищо не говори. Господ не може да те обича.

Не ги знаеш тия неща. Ти не си проучил тази наука. Как обича Господ, ти не знаеш. Казва: Обича Господ. И грешните ги обича. И като ги обича, иди да наблюдаваш, иди да видиш, кой е пътят на тази обич. Как обича Господ някой грешник. Един човек е богат, като е грешник, за да го накара, да Го обича, ще му даде голямо страдание – ще му вземе богатството на праведния. Вие мислите, че Йов беше много праведен. Праведен беше по човешки. Но в Йов имаше вътре скрити недъзи, които Йов не ги подозираше. Беше богат човек и много добър, но имаше друго нещо, което Господ искаше да очисти. И като дойде до страданията, той прокле и денят, и какви не работи. Господ не му взе това за кусур. Но той дойде най-после и сам се изповядва. И казва: Много пъти за Тебе съм говорил, за неща, за които вече няма да говоря. Това е всичкото. Сега, понеже разбрах, няма да говоря това, което говорих в миналото. Като разбира, човек другояче ще говори.

Та сега аз се радвам, някой път когато срещна някой от вас, които се карат, и после помирят се. После, идват новини да ми разправят. Някои новини: Представи си тука на Изгрева, какво правят младите? Както в света тръгнали двама по двама. Казва един брат, мода влезнала, тръгнали двама по двама. Ама че казвам, брат и сестра как ходят, тия двамата. Тръгнали младите. Е хубаво. Значи, ти, който си видял, и твоя сняг е почнал да се топи. Ти, старият, който си видял младия, ама ти вземаш участие в туй. Ти мислиш, че това е реално. Това е само привидно така. ТЕ ходят, така, но ти не виждаш дали има Любов или не.

Един ден ще видиш, тия, които си гуцат, после и двамата почнат да плачат един от друг. Ти не виждаш това. Ти не знаеш Божиите работи. Тук се събрали двамата, казваш: Събрали се. То е Божията Любов, тия двамата хора, Господ ги е турил на работа. Чиновници са. Тръгнали, тя казва: мен ме назначиха. И той казва: И мен ме назначиха. Е каква служба? Някаква служба. ТЕ си отиват и си приказват, как ще работят. Туй си приказват, ТЕ се обичат – назначени са на служба. А пък хората сега дават друго тълкувание. Престанали да се обичат. Уволнили ги. Щом престанете да се обичате, вие сте уволнени. Нищо повече! За мен е така. Дойде някой, изгубил Любовта, казвам: Сега ще се молиш, да те назначат пак някъде. Сега въпросът е, може би ще те турат на една по-ниска служба, или на по-висока служба. И аз ви говоря за реалните неща, които стават. Така разбирайте. Не ходете сега да оправяте света. Казвам: Млади и стари, какво може да говорят? Хубаво е. Донасят се тия думи до мене. Мене ми трябват тия думи, тия новини. Но бъдете спокойни, не се тревожете. Че вие сте в един Божествен свят, и защо се тревожиш за неща, които не са във ваша воля, нито във ваша работа. Двамата млади ходят, Божия работа е! Ама напуснали се. Божия работа е! Мъж напуща жена си. Божия работа е. Развел се някой. Божия работа е. Осиромашал е някой. Божия работа е. На всичко казвайте: БОЖИЯ РАБОТА Е! Щом си давате тълкувания, то е ваша работа.

Е какво искате сега? Вие сте недоволни в дадения случай, защото на вас не обръщат внимание. Нищо повече! И всеки има желание, той да вземе първото място. Животът е като едно колело. Ти чакай. Ти си като един зъбец, ще дойде и твоя ред. Ще дойде денят и за тебе. Ще влезнеш и ти. Та преведете сега всички тия външни форми. И питам ви сега, вашето отношение в Любовта ще бъде ли същото? Да кажем, вие сте две птички, две славейчета, любувате си, утре единият славей мъжът, стане човек, а женското славейче остане, какво ще направи мъжът? Той ще й вземе един кафез, човекът, и ще тури славеят там. Много хора обичат славеите. ТЕ са техните възлюбени от миналото, които ги държат в кафез. Ти обичаш някое куче. То е твоята възлюблена. Обичаш някоя крава или кон. Твоята възлюблена е. Нищо повече. Ще каже някой: ТЕ са глупави работи. Не, ти си онзи умният Моисей с плочите който отива горе в планината. Още Господ нищо не е турил на закона, който ще дадеш. И този закон ще остане неразбран. И тогава Господ ще изпрати Своя Син от Небето, да пострада на кръста, и да покаже, какво нещо е Любовта. Моисей казва, какво нещо е Любовта, но какъв пример даде Моисей? Никакъв пример. Той даде като идеал, да възлюбиш Господа със сърцето си, с душата си, с ум си, със силата си, но той не даде никакъв пример. Но въпреки, че е бил най-кроткия и най-умния между евреите. И много ревнив беше, за Бога, но той не разбираше Бога, че един ден той извърши това, което не трябваше. Казва: Всеки да вземе нож против брата си! И 15 хиляди ги убиха. Надупкаха ги. И после другият закон, за събота; че ако вземеш съчки събота, с камъни да го убият. А, тъй ще ги избият. Имаше го това. Но само по този начин можеше да се пази събота. Но ако ти в името на Любовта ходиш да изкориствуваш някого /Любовта/, не е ли събота? Ако изкористиш Любовта какво означава съботния ден? Да не ходиш да събираш съчки. Че като изкористиш Любовта, не ходиш ли да събираш съчки? Че ти ще изгубиш живота си. Че тълкувайте сега. Трябваше Моисей да покаже: Ако ти изкористиш Любовта, ти ще изгубиш Любовта, ти ще изгубиш всичко. Предпочита да страдаш, да изгубиш всичко, отколкото да влезне в тебе да изкористиш Любовта. Трябва да знаеш, че тази Любов, която е влезнала в тебе, носи всичката сила в себе си. Тебе нищо не ти трябва от вънка. И ако ти мислиш, че в Любовта някой ще може да пази, заблуждение е. Много хора има, мъжът пази жената, и жената пази мъж. Не, начинът не е такъв. Сега начинът, по който се пазят хората, не е такъв, какъвто трябва да бъде. Сега жените ще пазят мъжете си, и мъжете ще пазят жените си, тъй както не трябва. Не, ни най-малко не трябва да се пази така. Аз да ви кажа, как трябва да пазите. Ти като обичаш жена си, вземи най-силния огън, и ще туриш най-силния огън, и никой мъж не може да се допре до нея. Тя Навсякъде ходи по света, турена е тази аура, че който мъж да дойде, ще седи на известна дистанция. Ако рече да се докосне до нея, той ще умре, ще се простне на земята. Че колко мъже има, които са измрели от жените. Той като бутне тази, с огън е, ще се простре на земята и ще свърши. И жена, ако бутне един такъв мъж, защото и жената е турила този огън около мъжа си, и тя /другата жена/ ще се простре на земята, също ще умре. Ще умреш. Ще седиш на далече. Тъй се пази чист животът. Ще пишеш: Опасно е да се бута тук! Нищо повече! Няма никаква философия в този опасния огън. Огън е, няма никакво обяснение. Изкушението е смърт. Щом умираш, то е последствие на едно непослушание.

Сега да имате вяра в себе си. Вие се съмнявате, дали той живее чист и свят живот. Слаб е ангелът му. Защо е слаб ангелът? Вие го подозирате, вие не разбирате Божиите пътища. Научете се. Защото подозрението идва от суеверието. Вие сте били крайно суеверен. Понеже разликата между суеверието и подозрението, те са близки. Вие сте били едно време крайно суеверни, понеже искате да видите, по кой начин нещата стават. Все да добиете нещо. Суеверието е в това, че всякога ти вярваш, че можеш да придобиеш нещо за себе си. За това си суеверен. Господ всичко може да направи, а ти мислиш, че за тебе може да направи. И когато се обезвериш в твоето суеверие, ще го напуснеш. Тогава се яви в тебе подозрението, понеже подозрението е обратния процес. Защо подозираш? Тебе те е страх. Защо подозира жената мъжа? Да не й го вземат от нея. Жената подозира мъжа си, и мъжът подозира жена си. Защо подозира? Или някой момък дошъл в дома, – може да вземе дъщерята. Значи подозрението всякога изпъква като един резултат, че тебе те е страх, да не ти вземат това, хубавото, което имаш.

Та казвам, превърнете вашето суеверие във вяра. Да. А в какво трябва да превърнеш подозрението? Ще дойде един човек, вярвай му. Тогава ти ще вярваш, няма да подозираш този човек. Виж доброто в него. Кажи: Този човек никога не може да направи пакост! Сега в себе си, вие подозирате и Бога. Че вие правите престъпление. Вие правите пакост. Казвате: Господ не постъпи така както трябва. И лицето ви се измени, вие сте едно божество, на което трябва да се обърне внимание. Понеже Господ седял отгоре, недоволни сте. Вземете онзи факт. Бог не осъжда никого. Когато отиде в райската градина там, както описва Моисей работите в Свещеното Писание. Аз ще ги взема тия неща, и казва: Господ отива из градината и казва: Адаме! Търси го. Адам се е скрил. Господ разглежда, какво е направил – Адаме. Вика го, вика, и най-после трябва да се разгневи. Явява се, пита го Той: Къде си Адаме? Чух Гласа Ти, но се убоях, понеже съм гол. Казва му Той: Кой ти каза, че си гол? Че "съм гол“, вече престъпление има. Казва му Господ: Че кой ти каза, че си гол? Да не си ял от забраненото дърво? Като че Господ нищо не знае. Не го осъжда. Тази работа я изследва. Защо сгреши, не го пита: Ти защо прегреши. Адам трябва да дойде, и веднага започна изповедта: Казва, гол съм. И вие отивате при един човек, не е праведен той, не постъпил добре. Той трябва да си изповяда греховете. Да каже: Гол съм. Ти не ходи, да му казваш. И тогава ще изпитат коя е причината за голотата. И по кой начин може да се поправи. И в края на краищата, те ги изпъждат из рая. Какво е изпъждането? ТЕ сами излезнаха из рая навънка. И даде една надежда. На змията казва: Понеже ти си направила това, твоята глава ще бъде смазана; а понеже човекът сгреши, на жената казва: От тебе ще се роди един, той ще ви изведе и ще ви покаже пътя, как да се повърнете в рая.

Та сега този процес на Христа, не е нищо друго освен, старото непослушание трябва да изчезне; като дойде Христос, и да влезне Христос във вашата мисъл и във вашите чувства, и във вашите постъпки. Целият ви живот да се подигне. И тогава да видите по кой начин, и в кой път Бог присаствува сега. Сега Някои от вас са утекчени, като ме слушате. Пари нямате. Хубави работи, хубаво е, но сега пари ни трябват. Много хубаво. Без знание не може. Е, деца ми трябват. Много хубаво. И без деца не може. Е, приятели ми трябват. И приятели трябват. Хубав е животът, но без приятели не може. И приятели трябват. Служба ми трябва. Всичко е потребно, като дойде на своето време. Не че желанията ви не са на време, не са на място. И ако ги имате, че за тази добрата жена. Ти искаш добра жена. Ти приготвил ли си се за нея? Искаш добър мъж. Искаш един приятел. Приготвен ли си? Че аз ако имах вашия ум, аз в България не трябва да седа три месеца, най-много една година и да си замина. В България да седиш при тия българските дрънканаци, и попските дрънкания. Питат, кой ще ме замести? Никой. То е едно от големите безумия. Казват: Като умре Господ, кой ще Го замести. Философия. И питат, може ли Господ да умре? Като грешиш ще умреш. Но ако си праведен, животът ще се разширява. И казва, какво ще направите? Е, какво ще направим? Ако българите постъпят добре, колкото българи намеря тука, ще ги изтегля. Казва Христос тъй, ще идат при Него. Вие няма да останете на Земята. Вас ще ви откраднат един след друг. Един ще ви замине, после друг. Българите ако не приемат, като дойде Христос на облаците, вие, живите, ще бъдете грабнати, да идете да живеете с Него. Тук няма да останете.

Сега работата е друга, да разберете същината. Същественото на живота. Правете каквото искате, но трябва да имате едно разбиране. – Да разберете Истината! И говорете тъй както трябва. Аз гледам сведенията как са неверни. Тук Някои от вас, както в света, иде някой и ми разправя неверни работи. Дойде мъжът и ми разправя неверни работи за жената; дойде жената и тя ми разправя неверни работи за мъжа. Аз ги виждам работите както седят. Дойде синът разправя неверни работи; дойде дъщерята и тя разправя невярно. Всичките разправят невярното. Ще дойде някой и ще разправя, че не го приели. Изгревяни: Представете си, казва, мен ми трябват 274 лева, не ми помагат. Изваждам и му давам 274 лв. Казвам: Ще извиниш, аз имах да му давам на този, че което имам да давам на него, давам го на тебе. Слаб ви е ангелът. Слабо ви е разбирането. Че аз бих желал някой от вас, тъй като дойде изпитанието, да седи, да издържа. Пече го жена му. Аз имам сега една машинка, да пека хляба си. Една малка машинка. Някой път неопечен е хляба, туря го на машинката, и го опече. И много хубаво става. Ти не харесваш жена си, сурова е, недоопечена е, тури я на туй, опечи я. След туй не я хвърляй. Като я опечеш, изяш я. Аз разбирам, когато един мъж не харесва жена си, да я опече, и да я изяде. Нали е хубаво да опечеш човека, и да го изядеш. То е хубаво, но работата е да знаеш, как да го опечеш. Работата е там, не да го направиш на някой въглен, но да му предадеш едно качество.

Та сега, аз четох тази глава, която не трябваше да чета. Престъпих закона ви. И най-първо не четох "Хвалата". Поне ще ви кажа, не правете тази погрешка. Една погрешка има, която всички правят. Минавате покрай един богат човек и носите кесия, той отворил касата си, и казва: Нека всеки си вземе колкото иска. Вие отминавате. Казвате: Кой ще носи тия пари, от друго място ще взема. Пък по пътя никой не ви дава. Напълнете си кесиите. Нищо повече. Ще дойдат усилени времена. Пък вие минавате сега, не искате да си вземете. Но вие сте минали през богати места. Но не сте си ги взели. Сега ще ги вземете. Сега ги искате, но ги няма парите. Като минавате напълнете си кесиите. Казвате: Аз не искам пари. Напълни си кесията с звонкови златни монети. Не слушай тази глупава философия, дето казват: Пари не ми трябват. Но като са дошли да фалират тези книжните пари БИК МИШ казват турците.

Сега, като ме слушате, напълнете си кесиите. Ако не, ще дойде сиромашия. Ако ме слушате, аз ви казвам на вас сериозно, ще минете през най най-големите страдания, понеже не си пълните кесиите. И ще си турите най-хубавите дрехи, най-хубавите обуща, най-хубавите шапки. Ще се въоръжите. И на път ще тръгнете тогава! А не казвайте: Добър е Господ. Тури си златото, Господ го създаде за вас да го носите. Тогава Христос като дойде на Земята нали имаше касиер. И като дойдоха да искат данъка, казва на Петър: Я си хвърли мрежата. И хванаха една риба. Казва: На нея не й трябва да носи злато в устата си. Тя беше гладна и щеше да умре. Взе я Петър, хвана я, и извади златната монета, и въздъхна рибата. Хвани онази риба с мрежата си, и златната монета извади, и рибата хвърли в морето. А ти иди и дай, което трябва. Това е новата философия. Знание ви трябва на всинца ви. Вие се радвате на онова, което не сте го живели още. Приложете го. От части сте го приложили. Аз не говоря за миналото. То е много добро. А за бъдещето ви говоря; онова, което иде за вас, за него ви говоря. Аз не се интересувам за миналия живот на хората. То е факт свършен. Бъдещето ме интересува. Но то е още нереално. Мен ме интересува настоящето, което трябва да знаете, и от което трябва да дадете. Мен ме интересува настоящето, което сега трябва, и което сега ще учите. Как ще го приложите. Не ме интересуват вашите стари опити. Как сте живели и какво мислите. За него ако мисля, аз ще се отклоня от целта.

Та казвам сега: Туй, което сега ще научите, и което приложите днес, то е което носи щастието за вас. И решението на онази трудна задача, през която ще дойде щастието. Има трудни задачи. То е една много трудна задача, да не те обичат хората. Знаеш какво страдание е това? Много трудна задача е, да задържаш Любовта, която хората имат към тебе. Че вие често мислите, че онзи Който ви обича, можете да си играете с Него, както искате. Много се лъжете.

Ти никога не можеш да си играеш с един човек, който те люби. Ти можеш да си играеш, но само със себе си. Онзи, който те обича, трябва да имаш най-добрите отношения към него! Така Бог постъпва. Това е Божият Закон. И ако аз дойда да ви кажа, как трябва да постъпите. Това е едно престъпление. Аз може да ви гледам, не казвам нищо. Гледам двама души се карат. Но виждам, единия не може да използува случая. И другия се кара, и двамата се карат. Две стомни носат. Карат се, кой носи повече. Единият може да носи повече. И най-после се скарат. Единият се разгневява, вдига стомната, и хайде о главата на другия; другият постъпва така. И счупиха се стомните. Сега ще дойдат да ми разправят. И казвам, защо. Единият може да носи повече. Сестрата казва, понеже аз съм много търпелива, но стомната я счупих. Братът дойде, и той казва: И аз съм много търпелив. Но и неговата стомна е счупена. Казвам: Елате и двамата, да ви дам една стомна, че идете наново и си вземете вода.

Казва: Кажи ни нещо ново. Новото е нова стомна, превържете си главите и идете за вода. Ти ще го блъснеш. Кажи: Братко прости ме. И той ще ти каже: Прости ме, защото и аз направих нещо, което не трябваше да направя. Направих една погрешка. Трябва да знаеш да направиш това. Да има разсаждение. Пречистване трябва да има в отношенията. Тъй в живота доброто да го направиш, тогава небето ще се изясни, и ангелите ще запеят новата песен: Няма любов като божията любов. Вие я пеете сега. Научете се да пеете – Няма Любов като Божията Любов. Но не тъй както е турено. Само Божията Любов е Любов. Защото няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.

Хвалата.

Отче наш.

7 ч. 15 мин.

Отлични гимнастически и евритмически упражнения на поляната.

/малко е студеничко на ръцете/.

3-то Неделно Утринно Слово, държано на 11. 10. 1936 г.

Категории