РЕАЛНОСТТА В ЖИВОТА. КАЧЕСТВАТА НА МЪЖА И НА ЖЕНАТА. ДОБРОТО МИСЛЕНЕ, ДОБРОТО ОБЛИЧАНЕ И ГОТВЕНЕ
5 ч. с. Изгрев. Слаба мъгла, с разпокъсани облаци по небето. Времето е свежо. Салонът е пълен. С какъв трепет всички очакват Учителят да слезе
Нарядът:
Добрата молитва.
Хвалата.
Молитвата на Царството.
8-ма глава от Йоана, втората половина от 14 ст.
В Начало бе Словото.
Сега действителността, на живота зависи от действителния живот и от неговото приложение. Запример на Небето колкото и да разправяте теоретически на един ангел за страданията на хората, за него това остава теория. А в действителност вие може да му покажете на опит страданията, но за него това е непознато. За него това може да бъде само като една математическа задача. Запример вие казвате, отклонението на един ъгъл на два, на 3, 4, 5, и повече градуса, но в приложението вие нямате ясна представа, какво нещо е отклонение. Вие казвате, един градус във възходяща или низходяща степен. Или казвате, А се отнася към В, тъй както В към С. Но какво нещо е отношението на В към С вие не знаете. Тия неща трябва да се обяснят. Парата има отношение към водата. Защото ако нямате вода, няма да имате пара. Тогава имате друго отношение – към дъждовните капки. Туй е пътят, по който дъждовните капки слизат към водата. ТЕ слизат от първоначалния източник, от който парата е излязла. Но вие още нямате ясна представа, какво нещо е това отношение. Това е падане. Най-първо имате издигане на водните пари, а после имате, имате падане. Вие не сте падали като водните капки от 3 – 4, клм. височина на земята, и да се ударите. А при това като паднете да останете живи. Казвате: отношение е това. Значи, вие не може да си представите, как човек може да има това отношение, както водата към парата от една страна, и водните капки към парата от друга страна. Това е обратния път. Но това е само теоретически.
Казвам, нещата стават реални за човека само когато ги опита. Такова понятие имате за Любовта. Ние говорим за Любовта, но за нас тя е едно понятие неразбрано. Какво нещо е Любовта, яде ли се, пие ли се? Ама аз го чувствувам. Това, което ти чувствуваш, то е чувство, то е усет, но не е Любов. Разгорещил съм се. Че си се разгорещил, това не е Любов, това е едно последствие. Че си се стоплил, малко, това не е Любов. Даже казват, когато човек се влюби, врата, краката, корема ставали по-дебели. Но това още не е Любов. Това е разширение. Това е едно свойство на материята, от която човек е образуван. Вие имате една книга написана от един знаменит, гениален писател, от някой праведен, писател, светия или учител; Тази книга, тя може да е написана на обикновена хартия или както в старо време са употребявали пергамент или кожа. Вие държите тази книга тъй свещена в себе си. Де е свещеното? Де са думите? Книгата е изпъстрена с различни знаци, черни, бели, назъбени. Онова, което философът или светията, или гения е казал, вътре в книгата ли е? Няма го в книгата. Или вземете в съвременния свят, хората си служат с радио. Вашето радио приказва, но това което приказва вътре в него ли е? Някой си говори в Лондон, а ти го слушаш по радиото. То всичко предава. Но сега, като дойдем да обясним грамофонните плочи въпросът седи малко по-другояче. Когато радиото говори, то не говори от само себе си, но казва, каквото чуя, това предавам. Питам сега, как ще обясните това нещо? Радиото чувствува ли това, което вие чувствате? Радиото предава речта на някого, който е говорил в Лондон. Може би този човек да е сам, а може група от хора да пеят. Чрез радиото всичко може да се предава. Но когато трептенията на говора са еднакви, речта се слива. А когато има когато има различие между трептенията на един говор и на друг, тогава различните гласове се добре различават. И могат добре да се предадат. И ако твоето съзнание е будно, ти може да слушаш едновременно, когато няколко души пеят или говорят; А при сегашното състояние на съзнанието, вие може да слушате само едного. При сегашното състояние на развитието си, вие имате едно живо радио в себе си. Някой път казвате: много съм скърбен.
Къде е скръбта ви? Скръбта не е човекът, никъде я няма. И радостта никъде я няма. Твоето радио забръмчи, и казва, че времето е хубаво. Ти се зарадваш. После радиото ти казва че времето е лошо. И ти ставаш тъжен.
Та казвам, всеки от вас има отношение към външния свят, и вие не може да си обясните онези противоречия, които стават в душата ви. Седите вие и сте неспокойни. Вие сте търговец, играете на борсата, имате радио, което ви казва: Стоките спадат. Веднага вие се безпокоите, смущавате. Ти играеш на борсата, имаш няколко хиляди килограма жито, правиш си сметка, по колко ще го продадеш, колко ще спечелиш, но веднага чуваш по радиото, че си изгубил. Цената на житото спаднала. Ти пак започваш да се безпокоиш. Защо? Житото спада. За житото е безразлично, дали спада или се подига. Ако на вола се повишава или намалява цената, и той не иска да знае. За него е безразлично. Затова той си седи спокойно. Обаче, когато ти имаш говеда за продаване, и когато се каже, че цената на говедата се е повишила, ти се радваш, и казваш: Моят а работа се е оправила. Твоята работа се оправя, но на говедата работата се разваля. Да кажем, че цените на говедата се понижават, тогава твоите работи се развалят. Но на говедата работите пак не се оправят. При оправяне на твоите работи, работите на говедата не се оправя. И при развалянето на твоите работи, работите на говедата пак не се оправят. Работите на говедата са все развалени. Па някой път вие казвате, аз сгреших. Това е спадане цената на говедата. Ама някой пострадал, не си ти, който си пострадал. Като кажете, че сте сгрешили, сгрешил е друг някой. Какво си сгрешил? Минала е една мисъл през ума ти. Ама оцапа ме. Минал е един автомобил по пътя бързо, и ви оцапал. Ти се погледнеш, казваш: Оцапа ме. Той не оцапал тебе, дрехата ти е оцапал. Ти нищо не си видял. И започваш да скърбиш. Та казвам, всички съвременни вярващи, имат смътни понятия за известни положения в живота. Във всичките работи съществува една неразбранщина. Ама аз искам да разбера тази работа. Как ще я разбереш? Казвам цените на говедата имат отношение към тебе към твоята радост, но когато се подигат. Спадането на цените на говедата имат отношение към твоята скърб. И наистина, когато цените спадат тебе не ти е добре. А когато спадат цените на говедата, ти чувствуваш някаква болка. Никаква болка няма. Ти мислиш, че ще изгубиш положението пред хората. Ще изгубиш почитта им. Защото всичката почит, която имате на Земята, не се дължи на вашето достойнство, но се дължи на вашите ниви, на вашите градини, на вашите говеда, на вашите овце, къщи, пари; на вашата мускулна сила. Тази почит не почива на това, което вие имате, а все външни неща. Парите ти могат да ги вземат, говедата могат да ти вземат, нивите, овцете, всичко това могат да ти вземат. И след казвате че праведният Йов много пострадал. Праведният Йов макар, че беше праведен човек, той нямаше правилна философия, той имаше хиляди говеда, ниви, беше набожен човек, мислеше хубаво. На времето си той беше един от най-видните хора, най-видните князе се отнасяха добре с него. Но и той не се грижел за Бедните хора, и казвал; всеки за себе си. И той не могъл да им помогне. И той имал ограничени понятия. Наричали го праведен, но той от после станал праведен. Значи праведният Йов беше достигнал до третата категория на живота. И след това дойде този, който трябваше да го изпита. Вие имате смътно понятие за този, който го изпитвал, и казвате, че дяволът е дошъл да го изкуси. Този, който дойде да изпита Йов, той не беше сатаната. Този, който дойде да го изпитва, присъстваше в съвета Божий. И Господ го попита: Обърнал ли си внимание на моя раб Йов? Видял ли си, че няма подобен на него? Видял ли си, как постъпва с хората? Как постъпва със своите говеда? Ех, казва той. Ти не си го опитал. Дай го на мене, аз да го опитам, и тогава ще си дам мнението. Като си дам мнението, тогава ще имам доверие на него. В този разказ има една окултна страна. Вие не можете да си представите, как така Господ да даде Йова в ръцете на дявола. Да го мъчи. Господ го предаде в неговите ръце, и му каза: Ще го изпиташ, колко е силен и то чрез воловете му, чрез говедата му, чрез, овците, камилите му; после ще го изпиташ чрез синовете и дъщерите му, да видиш колко ги обича. И най-после ще го опиташ чрез тялото му, да видиш, колко себе си обича. Но по-далеч няма да отидеш. В какво седеше изпитанието? Какво каза Йов, като му взеха говедата, овците, камилите? Господ дал, Господ взел. Вие разбирате ли, какво значи, Господ дал, Господ взел? Като взеха синовете и дъщерите му, какво каза? Пак каза Господ дал, Господ взел. Най-после, като изчезнаха струпеи на тялото му, какво каза? Тогава той не каза вече: Господ дал,
Господ взел, но каза: По-добре да не съм се раждал. Тази работа е тежка. Така го туриха на служба. И тогава той каза. Имах толкова имане, бях господар, но не съм разбрал нищо. Тази работа, тази служба не е за мене. Тежка работа е тя. Той проклел онзи ден, в който го назначили на тази служба. Той каза: Проклет онзи ден, в който ме назначиха на служба. И онези вестители, които съобщиха на майка ми, че се е родил на света. Сега вие ще кажете, че това е евангелско. Понякога садите Йова, че бил слабодушен. Вие можете ли да дадете на Йова един по-добър пример? Какво ще кажете вие, ако тия струпеи излязат на вашето тяло? И вие ще кажете същото: По-добре да не бях приемал тази служба. Всякога когато дойдат материалните блага в света, вие имате една лъжлива, една неправилна идея. Вие мислите, че богатството, което имате е ваше, и не могат да ви го вземат. И прави сте. Вие поставяте една крива основа. Вие не знаете, че чрез богатството ще ви дойдат най-големите изпитания. Богатството е една красива, разпусната жена, която няма никакъв морал. Който мъж дойде и се ухили, тя е с него. Всичките мъже са й еднакво любими. Няма мъж в света, когото тя да не обича. Който мъж държи в ръцете си пари, тя ще му се усмихне. Той се усмихне, и тя му се усмихва. Като пуснеш монетата в ръцете, тази разпусната жена казва: Дръж я, не я пущай. Това е твоето величие. Докато съм аз в тебе, ти ще имаш почит и уважение. Щом аз те напусна, ти ще бъдеш един простак, един просяк. Това значи звънтенето на пътя. Природата, разбира се и тя си има една пара, направена от злато. Тя е вече най-красивата. Тя е вече една жена, по характер най-благородна. Между парите най-благородна жена е златото. Тя няма никаква слабост, тя не може да се окислява. Дето влиза, не се оцапва. Има Някои жени, Някои пари, които се окисляват, ръждясват, носят отрова.
Сега всичкото това вие трябва да го преведете. Не, във вашия ум има един цял бит – пазар от дреболии, от стари дрехи, от натрупани остатъци от векове. И ако речеш да ги продадеш, не зная, колко пари ще струват. Има стари работи, които струват милиони, но има стари работи, които нищо не струват. Сега вие искате новото в живота. Пита ме един: Учителю, какво означава това, че Любовта трябва да бъде врата, през която да се мине? Казвам му: Това не може да се разправя. Като те хвана за ръката, аз ще мина през вратата, и ти с мене заедно, без да разбереш, как е станало. Щом започна да ти разправям за вратата на Любовта, все едно, че ти разправям за пари. На Земята може да се говори само за материалните работи. На Земята можеш да говориш за лъжливите работи колкото искаш, но нито един не може да говори на Земята за реалните работи. Ти казваш: Милосърдие. Но милосърдието не е нещо реално, ти не можеш да чувствуваш милосърдието. Ама аз съм милосърден. Аз виждам, че на твоята глава никъде не е написано милосърдие. Едва сега е посадено милосърдието. Вие сега не вярвате. Да ви заведа при 10 души, каквито аз разбирам, и ще ви покажа, кой от Тях е милосърден. Казвам, ще посетим, ще обиколим тези 10 души, и ще намерим най-милосърдният. Отивате при първия. И похлопвате на вратата му. Какво искате? Искам да ви видя. Занят съм! Отивате при втория, пак похлопвате. Какво искате? Искам да ви видя, да ви кажа нещо. Какво ще ми кажеш? Занят съм сега. Елате след няколко деня. Така обикаляте всичките 10 души. И 9-те от тях, ви казват, че имат работа, не могат да ви приемат. Като идете при 10-ия. Ще похлопате, той ще отвори вратата си и ще ви каже: Заповядайте. Ще седнете на стол и ще започнете да му говорите. Този човек има една торба, отваря я, и ви казва: За какво ви трябват тези пари? За тебе ли, за дъщерята ли за кого? – Не, мене лично ми трябват 10 хиляди лв. За сина ми 5 хиляди лв. за дъщеря ми, за училище, всичко ми трябват 20 хиляди лева. Сега аз ви представям пример много идеален, това, което рядко става. Във всичката своя опитност аз имам само един пример, няма да ви го разправям. Това е сянка на милосърдие. Този човек не е разбирал дали е милосърден или не. Но сега ще ви представя другата страна на примера. Този човек взима парите и се радва. Той дал на дъщеря си, на сина си, на жена си, и казва: Добър човек е този! В същност, той още не знае, дали е добър или не. Този човек върви с парите, минава покрай една гора, срещат го разбойница, хвърлят се отгоре му, нараняват го взимат парите му, счупват му крака, и си заминават. Сега той казва: От де дойдоха тези пари? По- добре да не бях ги получил. И той започва да се разкайва за голямото нещастие, което го е сполетяло. В това време през гората минават двама души от първата категория милосърдни. Мине първият, мине вторият, погледнат го, и си заминават. Най-после минава трети, той се спира, при него.
Пострадалият започва да му разправя историята си: Ходих на едно място, при един много добър човек, даде ми пари за жена ми, за сина ми, за дъщеря ми, но както виждаш, разбойница ме нападнаха, раниха ме, счупиха крака ми, и си заминаха. Няма нищо. Къде е счупения ти крак? Превързва му крака, и му казва: Случват се тия работи. Има невъзпитани хора в света. По-добре този човек да не беше ми дал тези пари и да не ставаше нужда да минавам през тази гора. Милосърдният го качва на своето магаренце, занася го у дома си, и го лекува. Като го излекува, казва му: Иди сега, доведи жена си, сина си, дъщеря си при мене, понеже първият е направил една погрешка, но аз не искам да повтарям същата погрешка, затова вие ще дойдете при мене. ТЕ отиват при него, и той им дава точно това, от което те се нуждаят. ТЕ излизат заедно мъжът, жената, синът, дъщерята, и пак минават през същата гора, разбойница нападат, но ги остават, защото нямат пари. Тогава пък, те им дават пари. Това е втората категория милосърдие. Какво става после. Минава той пак през гората, поглежда ги всички се свили. Такова е било положението на Адама в райската градина. Адам се скрил в един храсталак. Господ го вика, говори му, а той си мълчи. Адам никога не беше почувствувал, колко милостив е Господ. Господ ходи из градината, вика, но Адам не се обажда, страхува се. Но когато дойде до храста, и видя, че там се е сгушил, Господ го попита: Какво си се сгушил? Адам отговори: Господи, онази жена, която Ти ми даде, тя ме съсипа. Изпаднах в особено положение. Ние идваме след това, третото милосърдие, в което виждаме как човек е пострадал. Ние виждаме истински милосърдният човек, който, като е правил добрини на хората, се е огрешил. Това е бил Христос, Който дойде на Земята, взе всичките грехове на хората. Взе всичките им страдания, и така ликвидира. Най-после Му дойде на ума, че като дойдат тези хора при Него, не трябва да ги праща в горите, но да живеят с Него, дето има ред и порядък. Едва в живота на Христа ние виждаме, какво нещо е милосърдие. В първите два случаи, при срещата на първите двама души, ние винаги ще минем през изпитания. Ако ни дадат богатство, ще ни дадат и изпитание. Ако ни дадат дрехи, ще дойдат и изпитания.
Сега аз оставам другата работа на вас, вие да я сдъвчите. Защото ако един Учител, след като е говорил в клас върху просто, тройно правило, или върху уравнението на висшата математика, има смисъл. Но след като е предал тия правила и даде задачи върху тях, учениците сами трябва да ги решават. ТЕ ще решават по един, по друг, трети начин, докато ги решат. По някога се минава ден, два, три, докато решат задачата. Има задачи решаването на които отнема дълго време. Сега вие искате лесно да разрешите въпрос. Най- лесното решаване е чрез събиране. Едно и едно колко правят? Две. Един вол и още един колко правят? Една въшка и една въшка колко правят? Две въшки. Като съберете две въшки на едно място, вие не може да имате същия резултат, както когато съберете две жени или две златни монети. Ще приемете последствието на събирането. До сегашните учители никога не са казвали на учениците си, да събират въшки. Може би аз съм първият който взимам въшките като предметно учение. Учителите знаят, че е опасна работа да събираш въшки.
Що се отнася до децата, те нищо не знаят за въшките. Защо не събират днес въшките. ТЕ знаят, че трябва да вадат. Значи, майките първо са учили децата на изваждане, а не на събиране. Като турат гребена на главата на детето, те вадат. Детето казва: Аз зная да изваждам въшки, но да ги събирам, не зная. Питам тогава, как можеш да изваждаш неща, които не си събирал. Казвам, майката събра въшките. А детето ги изважда, без да разбира нещо от изваждане.
Та сега вие сте започнали с кривия процес. Изваждането. Вие знаете, какво е изваждане, а събиране не знаете. Като се съберат двама души на едно място, казвате, че това е събрание. Всеки бърза да излезе вън. Това е изваждане. Когато жената се събира с мъжа си, докато се венчае тя умира за него. Но каже ли, че иска да види майка си, работата е свършена вече. Каже ли жената, че излиза от къщата на мъжа си, за да види майка си, всичко е свършено. Това е изваждане. А изваждане става само на въшки. Никое друго същество не може да се вади. Когато човек стана на въшка, тогава го извадиха от рая. Адам не знаеше, какво нещо е събиране. Когато се направи хубавата райска градина, там ги събраха, но като сгрешиха, извадиха ги от рая. Адам не знаеше, как става събирането. Когато двама праведни хора се съберат на едно място, какво трябва да правят? Вие можете ли да съберете двама праведници на едно място? Двама светии може ли да съберете на едно място? Най-мъчната работа е, да съберете двама светии на едно място. Може да съберете двама светии на едно място, само ако единият е по-голям от другия. Но ако двамата са еднакво големи, не може да ги съберете на едно място. Най мъчната задача е събирането. И след това идвате до уравненията. Нямам нищо против уравненията, но те са резултат. Уравнението не е събиране. Уравнението се отнася за един процес, в който е станало взимане, даване. Така се уравняват работите. На какво е резултат уравнението? Като съгреши човек, имате вече едно уравнение. Уравнението още не е завършено. Вие сте изучавали уравнението, но не сте го още изучили. Питам вашите уравнения, вашите отношения едни към други уредени ли са? Учителят е задал няколко задачи на учениците, той е възприел, това задължение, да уравни задълженията си. Да кажем, че той не ги уравнил, не е направил задачата си. Често Някои ме питат, ще се познаем ли на онзи свят? ТЕ тук не се познават, че на онзи свят ще се познаят. Почнете следното нещо: Ти не можеш да познаеш човека, докато не го обичаш. Такъв е законът за Небето. Ти можеш да познаеш човека само ако го обичаш. Иначе, всякога ще имаш една илюзия. И после, не може да се говори за онзи свят, докато не сте го видели. Понякога аз ви говоря за Небето, за Божествения свят, но те са неразбираеми. Това което е там, вие не може да си го представите даже. Понякога ние си го представяме, за да бъде до някъде само разбран. Във външната страна има грамадна разлика между земния и небесния живот. Сега може да ми кажете, че тази работа може да е малко по-проста. Ти можеш да разбереш живота, само ако си здрав. Но щом се разболееш, при това болезнено състояние живота не може да се разбере. Ако имаш знание, ти можеш да имаш общение с хората, можеш да имаш общение с живота, и тогава вие ще бъдете полезни и на другите. За да имате обич, за да обичате някого, той трябва да има поне една добродетел в себе си. Ти можеш да обичаш едного, който е умрял. Но го обичаш заради нещо хубаво, което има в него. Ти не можеш да обичаш един човек, който няма никаква добродетел. Ти можеш да уважаваш един учен човек, който може да ти бъде полезен. Но това е уважение. Или ти можеш да имаш почитание към един човек, който има сила, но това е почитание. Питам, какво се иска, за да ни почитат хората? Ние искаме хората да ни почитат, но за да ни почитат, трябва да има нещо, което да отговаря. Ти не можеш да бъдеш банкер, ако нямаш пари. Ти не можеш да бъдеш земледелец, ако нямаш земя; ти не можеш да бъдеш умен човек, ако нямаш ум; ти не можеш да бъдеш добър човек ако нямаш добродетели. Сега ние трябва да съпоставим тия неща. И да знаем, че у нас трябва да има нещо, което да има отговор, да отговаря на реалността. Сега ние се заемаме да изучаваме реалността. Казвате, това не е за сега, то е за бъдеще. За когато и да е, вие сте влезли в училището, и сте повторили този вашия буквар. Вашите букви аз ги виждам, са скъсани. Казвате: Да имаме пари. Колко? 10 хиляди лева. Да имаме пари. Колко? Сто хиляди лева, един милион, два милиона, 10, 100 милиона. Един милиард, 10, 100 милиарда. И при това отношение въпросът остава пак не разрешени. Не мислете, че парите ще се влюбват във вас. И да умрете, те ще се оттеглят от вас. Като умрете, и умът и сърцето ви и добродетелите ви, всички ще се оттеглят от вас. Питам, какво ще остане от вас тогава?
Като ви говоря за смъртта, казвате: Как ще умрем? Онова, което не е реално, трябва да умре. Всички сенки трябва да умрат, нищо повече. Един художник ще нахвърля сенки върху платното, и всички казват: Много хубава е тази картина, за да пострада, той туря сенки под очите… че каква красота има в тези сенки, в почерняването на очите? Аз не виждам никаква красота. Очите са една долина, в която може да се удавиш. ТЕ са едно езеро, в което, ако паднеш и не знаеш да плаваш ще се удавиш. Черните очи казвате, са хубави. ТЕ са едно дълбоко езеро, в което ако се влюбиш, можеш да се удавиш. Колцина от вас са се давили!
Сега идем до другото противоречие. Като мислите, че имате нещо много реално, чудите се, как е възможно това? Физиономистът като изучава човешките очи, той гледа дали очите са вглъбнати или изпъкнали. Ако очите са вглъбнати, имате едно дълбоко езеро. Ако очите са изпъкнали, вие имате един планински върх, дето има поледици. Като се подхлъзнеш от изпъкналите очи, чак долу отиваш! Какво ще правиш тогава? Ще взема със себе си една гумена лодка, и ще я пусна в дълбокото езеро. Значи, ако съм на черните очи, на вглъбнатите очи, на дълбокото езеро, ще взема тази лодка, за да не потъвам. Ако пък се качвам по изпъкналите очи, аз взимам шипове на обущата си, за да не се подхлъзна.
Сега преведете тези неща. Вие искате да разберете духовния живот на човека. Вие искате да познаете очите на човека. Но трябва да знаете, че зад очите седи Истината; зад ушите седи Мъдростта; зад устата, седи Любовта; зад носа седи човешкия ум; зад устните седи човешкото сърце; зад ръцете седи човешката Правда; зад краката седи Добродетелта. Като станат тия неща реални, вие ще дойдете до тях. Тези неща са символи, посока, да намерите реалното. Правдата е реалното; Добродетелта е реалното; за която вие нямате понятие. Като дойдете до Правдата, трябва да видиш, какво нещо е Правдата; като дойдете до Добродетелта, трябва да видите, какво ще ви иска. И тя си има свой език.
Сега в заключение, вие ще кажете: Много прости хора сме били. Да, Някои са по-напреднали. Но като дойдете на Земята, като започнете от обикновените хора, и дойдете до светиите, до гениите, всички са прости хора. Помнете това. Това е една реалност. Светията ходи много смирен. Не мислете, че той е необикновен човек. Гледате, някой богат човек, облякъл се с кожена дреха, изпъчил се, взел бастон в ръка, и мисли, че цял свят е завладял. А светията, цели 20 години се моли, и казва: Голям невежа съм, Голям простак съм. А хората отиват при него, и той ги лекува. Но след като ги излекува, пак не знае, как става това. И си казва в себе си: Голям простак съм. Хората казват за него: Много добър човек е този. Той с години седи, моли се, и не смее да излезе пред грешния свет. Според мене, добър човек е онзи, който не изкушава никого. Светията запример след като е научил същността на живота, като излезе пред хората, той не изкушава никого. Като види някоя красива мома, за да не я изкуси, той направи лицето си набръчкано. Като види такъв стар с набръчкано лице, тя не хвърля око на него. Тя тръгва напред, а той след нея. Като го види, тя му казва: Дедо къде отиваш? И той тръгва с нея, разговарят се. Тогава тя го завежда в къщи си, и казва: Мамо, водя един дедо, горкият, много е страдал. Момата не се изкушава от него. И майката казва да, много е страдал. Питам, вие ходили ли сте подир някоя красива мома? И мъжете, ходили сте подир някоя светица? Къде е злото тука? И жената търси светия, но какъв? Млад светия. И мъжът търси млада светица. Сега аз ви говоря сериозно. Това не е за подигравка. Искам да ви кажа, че реалността не седи във външността на нещата.
Казвате млад и стар. Млад е онзи, който не е разбрал реалността на нещата. Тогава вие дохождате до Любовта. Любовта е реалността на нещата. Вън от Любовта, нещата са преходни. Ние няма какво да съжеляваме. Другояче животът не може да се разбере. Тъй както сега разбирате живота, казвате, че животът е добър. По необходимосте, той сега е добър. Вие искате да живеете на Земята, и казвате: Като отидем на Небето, същи ли ще си отидем. Не, от това тяло нищо няма да остане. Ами тогава дали ще се познаем? Няма да се познаете. Ами как така? Вие виждате малкото дете, което се е родило. Гледате го гладко, хубавичко. Това хубавичко, младо дете, един ден ще стане стар дедо. Как ще го познаеш? В него не е останало ни помен от онова малкото дете. Като погледнеш стария, казваш: И това било някога онова малкото дете? В реалността обаче, старият и младият могат да се съберат на едно място, да живеят на едно място, да се обичат. И тогава те се познават. Младият взима формата на дедото, дедото взима формата на младото дете. И като се разговарят, обичат се. Защо? Понеже могат да разменят местата си. На Земята обаче, старият никак не може да измени своята служба, и детето никак не може да измени своята служба. Сега бих ви дал едно сравнение, но ще ви съблазни. Ако една жена не може да заеме мястото на един мъж, и ако един мъж не може да вземе мястото на една жена, те са в света на илюзиите. Това не е реален свят. Мъжът и жената не представят реален свет. Това е един свят на вечен спор, жената ли да бъде мъж, или мъжът да бъде жена? Нито жената може да бъде мъж, нито мъжът – жена. Нищо повече! Защо? Защото и двамата престъпиха Божия Закон. Аз не искам да бъда нито жена нито мъж. Защо? Защото и двамата грешат. Какъв трябва да бъда? – Човек! „И направи Бог човека по подобие и Образ Свое". А мъжът и жената съгрешиха. Тъй като на основание на това не искам да бъда нито мъж, нито жена. Като жена ще направя женски грехове, а като мъж, ще направя мъжки грехове. Тъй щото нито жена нито мъж ще бъда. Но човек трябва да бъда. Един ден и вие трябва да се откажете от формата на жената и на мъжа, защото, ако не се откажете, няма да влезете в Царството Божие, Казано е в Писаниято „Плът и кръв няма да наследят Царството Божие".
Следователно, това е един относителен свят, който имаме на разположение, това са до време. Пред вас седи едно велико бъдеще! Няма да ви разправям за него. Каква ще бъде жената и какъв ще бъде мъжът? Това не е важно. Човеци трябва да бъдем. Че как ще живеем тогава? Чудни сте жените. Една жена след като мъжът я е бил по 20 пъти на ден, като умре, тя казва: Колко беше хубав, колко беше добър. Биеше ме като на тъпан, но приятно ми беше като ме тупаше. И след това, тя пак търси мъж. Макар и да я бие, тя пак го търси, и казва: Не мога без него. Същото се отнася и до мъжа. Макар жена да го е мъчила, като умре, той пак търси жена. Мъжът това е Мъдростта която търсиш; жената това е Любовта, която търсиш. Не е в формата. Жената е форма, зад която седи Любовта. Мъжът е форма, зад която седи Мъдростта. Аз не оспорвам нещата. Жената и мъжът са сенки, които седят в нашето съзнание. Ако не мислите така, вие постоянно ще спорите. И ще казвате: Този мъж не го искам, тази жена не я искам. Не, ти гледай от сянката на жената, да минеш към реалността. И от сянката на мъжа, ти трябва да отидеш към реалността.
Сега в ума ви седи следната мисъл: Кажете нещо по разбрано за сегашния живот. Тия работи са толкова объркани, че това, което имаме и което сме научили, съвсем ще го объркаме. Ако дъщерята доведе в къщи си един стар дедо, майката и бащата няма да правят и въпрос за него. Но ако дъщерята доведе един млад момък, тогава бащата и майката ще останат на особено мнение. Майката ще пита дъщеря си: Той хубаво облечен ли е? Има ли пари? Е, не съм питала още. Образование има ли, свършил ли е нещо. Има ли някаква служба, колко пари, каква заплата взима? Не съм го питала още, и не смея, не смея да го питам. Казвам, ако момъкът е богат, какво от това? Ако е учен, какво от това? Ако има служба, какво от това? Кажете ми. Ако момъкът заведе момата в дома си, и него ще питат: Каква е тя? Има ли парици, има ли образование? Сега аз ще дам на жените едно правило, с което да ме помните. За да бъде угодна на мъжа си трябва да има две качества: Да знае хубаво да готви, а мъжът да се хвали от нея, да казва: Отлично готви жена ми! Второ, да знае хубаво да се облича, че като я види мъжът й, да каже вкус има жена ми, знае да се облича. В обличането е етиката. Ако не се обличаш хубаво, няма етика; ако хубаво се обличаш, има етика, има хубави чувства. Човек, който добре готви, той знае, добре да живее. Като видиш една мома питай я: знае ли добре да се облича и добре да готви? А мъжът трябва да има едно качество. Той трябва добре да мисли! Жената казва за мъжа си: Добре мисли той! Има хубави гениални мисли. И при тези качества от страна на мъжа и жената, докато са на Земята, те могат горе – долу добре да живеят. Ако мъжът знае гениално да мисли, а жената хубаво да се облича и добре да готви, животът им ще върви добре. Това е практичната страна на живота. Приложете това правило жените и мъжете, и ще видите резултата. Като дойде някоя жена при мене, питам я: Знаеш ли да готвиш? Сега се уча. Много има да пати главата ти. Зная един случай, в турско време било това, някъде във варненско, при някой си Иван, идва един турски дели бей, на гости. И той казва на жена си. Жена, да сготвиш добре! Като вкусил беят от него, тя сготвила пиле, казал: Иване, кой готви тук? Жена ми.
Ела сам, той взима яденето, и върху главата на Ивана. Иван като се връща в къщи, жена му го пита: Иване, какво си се оцапал така? От твоето готвене. Хубаво трябва да готви жената! Да не се оцапва Иван. Това са сега неговите разбирания.
Сега, чрез Духа си, Бог ни побужда, да мислим. Жената е професорка в дома, тя ще готви, а мъжът като се върне, той ще стажува, ще работи. Сега има мъже готвачи, които са приели туй изкуство да готвят от жените. Но изобщо специалисти в готварството са жените. Има и мъже, които хубаво готвят, но те трябва да стажуват при жените си, да се научат как да готвят, и как да се обличат. Затова са пратили мъжете да стажуват дълго време при жените, да се научат хубаво да се обличат. И мъжът седи смирен при жена си като ученик. Той казва: Научих се от жена си, да се обличам; научих се от нея и да готвя. Виждате ли как хубаво се обличам сега? Ако се обличаш хубаво, ще те държат в рая. Ако не се обличаш хубаво ще те изпъдят от рая. КУКУРИГУУ! Така казва и петелът пред кокошката, напери се и замине.
Та сега използвайте в живота, това което имате, защото останете ли със старите понятия, вие ще страдате. Аз не мога да живея с него. Че никой не те застави да живееш с него. Ама аз не мога да остана в къщата му. Излез тогава. Човекът не те е викал на сила. Щом не ти е добре, излез вън. Ама под наем ми дотегна да живея. Той трябва да направи своя къща. От де ще намери човекът пари? Каква е тази къща? С малки прозорци, удобства никакви. Стая за гости няма. Баня няма. Всичко в една стая. Сега вие очаквате, да имате всичко, и да отидете на Небето, да ви турат лаврови венци, и да кажат: Тия са гениалните хора на Земята! Казвате: Къде ще отидем на онзи свят? Какви ще Бъдем на онзи свят? Като отидете на онзи свят няма да се познаете. Като стъпат един червей, къде отива той? Никъде. Като се излюпи той хвърка, и става пеперуда. Питаш къде ще бъдеш в онзи свят? Ти си един стъпкан червей Къде е онзи свят? Като се излюпиш, аз зная къде ще отидеш. Но докато те тъпчат като червей, ти никъде няма да бъдеш.
Сега казвате: Толкова години, как учите. Че какво сте учили толкова години? Даже примерите, които съм ви давал, не сте ги изтълкували. Даже онзи пример, който съм ви дал за онзи персийски светия, който имал много последователи, та решил един ден да изпита Любовта им, вие още не сте го разбрали. Той праща един ден, да извика своите най-добри последователи, и им казва: Викам ви всички, за да ви принеса жертва на Бога. Като чули това, всички последователи един по един се върнали останали само 4, 5, но и те се разколебали. И останали да видят, какво ще стане. Само двама млади мома и момък се решили да приближат до врата на своя учител. Седят всички отвън настръхнали. Какво ли мисли да ни прави? Най-после момата се решава и казва на момъка: Ще влеза вътре. Момъкът казва: И аз ще дойда с тебе. Щом влезеш ти, аз без тебе не мога да живея. Нека и мене заколят. Да се видим и двамата в другия свят. Тогава учителят взима един овен, поваля го на земята, отрязва му гръцмуля, и кръвта потича навън. Като видели това последователите му, всички хукнали назад. Вътре останали само младите мома и момък, да се пожертвуват. Тогава той вдигнал ръцете си и ги благословил, като им казал: Вие можете да живеете добре.
Казвам, ако вие може да постъпите като тези млади мома и момък, да се пожертвувате, ще имате Божието благословение. Ще влезете в Царството Божие. Седите ли от вънка, и гледате кой момент да офейкате, вие не може да влезете в Царството Божие. Изпитанията в света не са нещо реално. Ти минаваш през Големи изпитания, но знай, че в тебе страда нещо друго, което може да стане жертва. Така ти ще се опиташ. Помнете: Страданията, които имате, не са реални. Йов имаше Големи страдания, но и те не бяха реални. Йов не умре, страдаше нещо у него. Увиваше се, огъваше се, но той не умре. Той изгуби имота, богатство, овците, говедата, камилите си, но всичко това се върна; той изгуби синове, дъщери, но му се родиха още по хубави. Но когато Христос пострада, де отидоха Неговите говеда? Върнаха ли се? Върнаха се. Днес Христос има повече от 500 милиона последователи, Негови овце. Дъщерите Му още не са оформени, но овцете Му са 500 милиона. А онези души, които ще се завършат своето развитие, те ще бъдат божиите души, и те трябва да дойдат с имането си, което са имали. 7-те дъщери, това е числото на съвършенството. Това, което Христос пострада, беше много по-тежко отколкото това на Йова. Йов имаше приятели, с които разговаряше. А когато туриха Христа на кръста, Той остана сам. И казваха Му: Слез от кръста, нали си Син Божий. Той се молеше, но ни глас ни услишание! На Йова Господ проговори, а на Христа никой не проговори. И след като се моли, след като вика към Бога най-после Христос каза: Не разбирам тази работа! Предавам Духа си в Твоите ръце и да става каквото ти искаш! Но като възкръсна Христос, тогава Той разбра, каква е била Волята Божия!
Та казвам, всички вие ще преминете през страданията на Йова. Всеки от вас трябва да премине през тези страдания, да мине през това посвещение. Като дойдете до посвещението на Христа, то спада вече към друга категория. Сега аз говоря за онези от вас, които искате да изучавате Пътят на ученика. Другото аз считам безполезно. И другите работи са добри, но в пътя [на] ученика ви предстоят много сериозни задачи. Сега вие мислите, да уредите работите си на Земята. Работите ви няма да се уредят. Всички ще закъсате. Вън от това, което съм ви казал, всички ще закъсате. Но в пътя на ученика ще благодарите за всичко онова, което ви се дава. Дръжте се за Бога. Сега са времена на изпитания. Няма отлагание. Някой казва: Дошла ми е една идея на ума като бръмбар. Оставете вашите бръмбари. Като дойде зимата, всичките кошери започват да бръмчат, всички се събират на обща работа. Вижте какви изпитания идват днес. Ето има статистика сега в Испания, в 5, 6 месеца са избити повече от един милион хора. В миналото, в най-големите войни в няколко войни едва са избивали 500 хиляди. Ако днес стане такава война в Европа, знаете ли колко милиона хора ще бъдат убити? Сега в Испания става главоломно избиване, няма да остане здрав човек, няма да остане една попска глава, няма да остане една глава на един богат. Страшно нещо е злото което е вложено в човека. Човека е една пълна пълна бомба, и ако не знаеш как да го пипаш, на къде да го бутнеш, тъй ще се пръсне, че от тебе нищо няма да остане. Но и от него нищо няма да остане. Като се приближава човек до човек, вие трябва да бъдете много внимателни, да знаете, как да се пипат.
Сега няма какво да ви е страх. Сега да ви насърдча. Кое е по-хубаво; да бъдете с някоя конска каруца, без ядове, че да ви друса и да вървите с нея 200 клм. път, или да се качите на един хубав айроплан? Ако си с конската кола, като слезнеш от нея, Навсякъде ще усещаш болка, ако си на айроплана, и с километри да пътуваш, няма да се умориш. Стига вече това тръскане. Когото срещна днес, все се оплаква, от това разтръсване. Казвам: Аз имам нови айроплани, качете се на тях. Че това е Новото Учение! Ще платиш един билет и ще се качиш на айроплана; В час, час и половина, ще бъдете на своето местоназначение. И тогава няма да бъдете така разпокъсани.
Та впрегнете ума си на работа! Сърцето ви да знае добре да готви. Сърцето ви да знае добре да се облича. Умът ви да знае добре да мисли. Това ви пожелавам за цялата година.
На сестрите пожелавам добре да готвят и добре да се обличат. А на братята пожелавам добре да мислят! И тогава да ви кача на айропланите и да отидем на една хубава екскурзия, на зелената трева, при бистрите извори, ще ядем и ще пием. Ще кажем тогава: Животът има смисъл!
И тъй, да сме добре наготвили, да бъдем добре облечени, и да мислим добре! Всичко е предвидено. Няма да има никакви противоречия.
Сега на учениците пожелавам, да РАБОТЯТ! Начертавам ви пътя през годината. Много работи има да се кажат, но ако се говори повече, ще бъде малко пресилено. Ако говоря много, ще мязам на едного, който туря млякото в тенжерата, и започнало да я пълни, той се качил на кумина на къщата за да може целата къща да се напълни с мляко, което да продаде. Като се върнал в къщи, видял, че нищо не останало от млякото. Казвам, не очаквайте от едно кило мляко, да се напълни целата къща. Като се додигне млякото малко, стига ви. Не ви трябва цела къща мляко. Да няма никаква лакомия у вас, но да има у вас един стремеж към Любовта! Хубостта на живота седи в правилното разбиране на живота. Хубостта на живота седи в доброто готвене; хубостта на живота седи в доброто обличане; хубостта на живота седи в доброто мислене! Това са пътищата, по които учениците трябва да вървят, за да влезат в благориятните условия на живота, за да влезат в Новия Живот.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. Сега на упражнения.
7. 20 ч. с.
На поляната направихме гимнастическите упражнения.
5-то Неделно Утринно Слово, държано на 3.01.1937 г.
