РЕАЛНОТО В ЖИВОТА
На Молитвения връх, слънцето изгря в 5 ч.10 мин., небето чисто, ясно, времето тихо, топло.
Добрата молитва
„Духът Божий“
Малко размишление
Ще прочета 4 глава от Ев. Йоана.
„В начало бе Словото“
От 24 стих ще взема само двете думи: „Бог е Дух“.
Само разбраните неща допринасят полза. Думата Бог на български, и на френски, и на английски, и у всичките народи е дума неразбрана и трябва човек дълго време да я изучава, за да я разбере. Тя не е едно просто понятие. Духът е Бог, значи това е реалността. Това е реалното в света. Що е реалното? Бог е Дух. Това е реалността. Ти колкото и да Го отричаш и да не Го признаваш, усещаш, че има нещо, което те ограничава. Ти Го чувствуваш в себе си, ти може да се противиш, да отричаш, да се съмняваш, да философствуваш, но ти усещаш, че има нещо, което те ограничава и без което ти не можеш. И само едно сравнение може да ви дам – човек може да отрича въздуха, той може да каже: „Няма въздух, аз и без него мога.“ Който престане да възприема въздуха, веднага ще усети една тежест. Та в физическо отношение, дотолкова доколкото ние дишаме, ние живеем. Щом престанем да дишаме, животът се прекратява. Идеята за Бога е аналогична. Щом престане човек да мисли за Бога, той умира.
Някой път нашият живот се обезсмисля, понеже ние търсим реалността в сенките. Ние мислим, че тоя живот, който живеем и виждаме наоколо, че това е реалното. Това е относителна реалност. Това е сянка на реалността. Сега, каква е разликата, когато човек вярва в реалността и когато вярва в сянката? Щом вярва в сянката, той става суеверен. Той се смалява постоянно, а щом вярва в реалността, той расте и се увеличава, добива знание, сила и всичко. Някой казва, че е празна работа да вярва в Бога. Той е в сенките на живота тогаз. Който е в сянката на живота, той е прав. От сенките на живота не може да се храни.
Сега се изисква отличен ум, отлична светлина. Човек трябва да влезе в светлината, светлината, която разкрива присъствието на Бога. Следователно в сегашния живот всеки един, който има светлина в ума си, той ще види света, който съществува. Той ще го схване вътрешно. Понеже ние не можем да схванем тоя обширен, реален свят направо, а по отражение. Ние схващаме слънцето по светлината, която иде. А какво има на слънцето, не знаем. Учените хора казват, че слънцето е гореща материя. Някои учени казват, че има 5000, 6000, 10 000, 25 000 градуса, 1 000 000 градуса, 45 000 000 градуса. Никой от учените не е ходил на слънцето да провери това.
Сега за топлината. По какво се отличава по-силната и по-слабата топлина? При слабата топлина нещата замръзват, при силната се стопяват, а при умерената растат. Слабата топлина е за слабите същества, а пък силната топлина е за силните, умните същества. А пък умерената топлина е като за вас тук. За целия свят е умерената топлина. Например топлината, която имаме в тялото си, е едвам 37 градуса и ако се увеличи топлината с 3-4 градуса, човек заминава за другия свят. И постоянно хората мерят температурата. Нормалната температура е 37 градуса, 38 е анормална, 39 е още по-анормална, а при 40 градуса още повече. При 41 градуса човек умира. Обаче има микроби, които при 120 градуса като ги поставят, пак си живеят, не умират. Има едни микроби, които издържат и на 500 градуса. Сега, това са научни предположения, но нито един от вас не е правил опит. Пък и учените хора, които твърдят това и те не са правили опити.
За пример всички учени хора, които казват, че слънцето е разтопено, те не са ходили да проверят това. Учените предполагат, че слънцето е разтопено. Сега, според обикновените схващания, земята в центъра е разтопена. Следователно ние мислим, че е течна. Твърдостта произтича от известно налягане и всичките хора стават твърди, когато има голямо налягане върху тях. А пък понякога хората имат депресия. Нали Някой път има депресии и в природата – голямо налягане. И хората тогава са крайно неразположени. Щом се отмахне депресията, минава им и неразположението. Всека една неразбрана мисъл произвежда депресия вътре в човешкото сърце или в човешкия дух. А пък всека разбрана мисъл произвежда едно олекване. И всичките радости в живота идат от разбраните мисли. Разбраните мисли, това са плодове на Божествения свят, с които човешкият дух се храни. Човешкият дух се храни с разбрани мисли. Всека разбрана мисъл това е едно ястие за духа. И ако ти не храниш духа си с разбрани мисли, тогава твоят дух получава същото състояние, както тялото, което не се храни добре – става хилаво, мършаво. Някои от вас, които искате да бъдете красиви, да имате отлично лице, ясни очи и прочие, ако не знаете как да храните духа си, не можете да постигнете това – красотата не може да дойде във вас.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям, което вие не знаете.“ И какво е това ястие? Той трябваше да върши Волята Божия с онези разбраните мисли, да ги предаде на хората, да ги обърне към Бога, да им покаже пътя, где е онзи истински живот. Ние търсим живота в света в Бога и вследствие на това умираме. А пък безсмъртието седи в познанието на Бога. Писанието казва: „И това е живот вечен да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Питат: „Защо трябва да вярваме?“ – За да живееш.
Казват: „Ако не вярвам?“ – Ако не вярваш, ще умреш. Ако искаш да умираш, не вярвай; ако искаш да живееш, трябва да вярваш. Ако искаш да страдаш, не вярвай; ако искаш да не страдаш, вярвай! Страданията в живота се осмислят, защото всяко страдание произтича от една неразбрана мисъл, от една необмислена мисъл. И колко е голяма разликата между един изкусен плод, който Някой човек е направил от гипс и един естествен плод, който изяждате. Който и да е от вас може да види каква е разликата между гипсените круши и ябълки и тези родени в природата – плодовете, които са създадени от слънчевата светлина.
Та рекох, когато говоря за разбраните мисли, разбирам всека една мисъл, която е създадена от Божествената светлина и от Божествения Дух. И тя е храна за духа. С какво се храни духът? Казано е: Бог е любов. Плодът на Духът е Любовта. Следователно за да опитаме ний реалността на Духа, ние трябва да опитаме Любовта. Защото Духът се проявява чрез Любовта. А пък Любовта носи живота. А пък неразбраният живот носи страдания и радост. Разбрания живот какво носи в себе си? – Той носи блаженство.
Та Христос казва: „Бог е Дух.“ Някой път верующите се спират и казват: „Кажете ми пътя как да повярваме в Бога?“ Можеш ли да вярваш ти в Слънцето, докато не те озари неговата светлина? Можеш ли да вярваш в огъня, докато не възприемеш неговата топлина или можеш ли да вярваш в хляба, докато не опиташ живота, който той носи в себе си? Или можеш ли да вярваш в каквото и да е Слово, докато не го опиташ?
Някои неща, които ви говоря сега, може да ви се видят неразбрани; някои неща може да ви се струват, че ги знаете. Съвременните хора много малко знаят. Аналитически и синтетически много знаят. Какво е анализът? Химикът при анализ разединява съставните части на веществото, а при синтез ги съединява. А пък като разединява и съединява какво прави той? Ако образуваш един газ и го запалиш какво ще направи той? Ако разумно го запалиш той ще свети, но ако го запалиш така неразумно, той ще направи едно избухване. Така има много химици, които са загивали. В Америка имало един химик, който изнамерил едно взривно вещество, което може би е 10 пъти по-силно от динамита. И една малка частица от това вещество той искал да представи на студентите, за да видят те какво е силен взрив. Той видял, че тая работа е опасна и е видял, че от учениците му нищо няма да остане и казал на студентите: „Бягайте!“ Та студенти[те] и професорът, всички напуснали аудиторията.
И в най-малката частица от тази материя се съдържа такова силно нещо, че ако ти не знаеш как да я употребиш, можеш да направиш цял взрив. Ами, я ми кажете например от една дума, която е достигнала до вашето ухо, някоя лоша дума, не става ли цял динамичен взрив. Ако на една млада мома нейният възлюбен ѝ каже: „Не те обичам“, тогава тя, като се върне, ще бъде смазана. Той само е размърдал въздуха и само тези въздушни вълни се допрели до нейното тъпанче и тя се връща убита, лицето ѝ почернело. Младата мома, като я разлюби нейният възлюбен, понеже той е слънцето за нея, та лицето ѝ почернява, очите ѝ хлътват и се образуват черни вдлъбнатини под очите ѝ. Питаш я: „Защо страдаш?“ Тя казва: „Той не ме обича.“ Сега как трябва да превърнете нещата? Ето как: в думите „не ме обича“ отхвърлете частицата „не“ и кажете: „мене обича“. Той е бил умен, че ѝ казал ония думи, че ѝ казал така, а пък тя го е разбрала, че не я обича. Ти тури една запетайка и кажи: „Не, мене обича!“ А пък без запетайка ще значи: „Не ме обича.“
Сега вие туряйте такива запетаи в живота си, иначе ще си образувате страдания. Вие казвате така: „Бог не ме обича“. Единственото Същество в света, което обича, е само Бог. И ако Някой път Бог привидно не ни обича, причината на това сме ние. Онази наша лоша мисъл, която Му изпращаме, Той ни я изпраща върху нас, за да я опитаме. А пък ние считаме, че това, което Той ни повръща, от това [което] сме Му изпратили, че то изхожда от Него и затова ние считаме, че Той не ни обича.
Когато ти кажеш, че не обичаш някого, знаеш ли какво значи това? Ти казваш: „Аз не го обичам.“ Тогава ти правиш престъпление пред Бога. И ако хората в света ще ви обичат, те ще ви обичат заради божественото, заради Духът, който е вложил Бог във вас. Когато обичаш Някой човек, то неговият Дух се нуждае от твоята любов. И ако не го обичаш, ти си отхвърлен. Да обичаш някого, то значи да го храниш. А пък да те обичат то значи да те хранят. Сега не зная дали ще размишляваме така и друг път. Изпратете на някого една хубава, разбрана мисъл и той като я възприеме, неговият дух след време ще ти изпрати друга хубава мисъл. Сега, Някой път в любовта ставате много особени. Някой, като го обичат, той затваря всичките кранове, та водата да тече само за него. Не. След като се наядете, каквото остане дайте го на другите.
Сега говорим за оня, вътрешния духовен живот, а не за външните прояви, защото Някой път вие ограничавате любовта. Има една любов на сенките, аз за нея не говоря. И тези, които пишат романи, се занимават с нея. Любовта в романите, това е любовта на сенките. И какво става в един роман? Онзи, който е създал един роман, може да създаде роман трагичен, драматичен или комичен. В драматичния роман героите страдат и двамата. И след като страдат, той и тя припадат. И след като се оженят, не припадат вече. А пък в реалната любов, любовта се усилва. Драмата е за сърцето, а пък трагедията е за духа, за човешкия ум е трагедията. Като разсъждава човек, трагедията за него вече не е такава трагедия. Трагедията за сърцето е драма за човешкия ум. Човешкият ум има тогава постижения.
Та рекох, дръжте в ума си следното: тази любов, която вие имате, не е реалната любов. Тя е една хубава дреха, с която само сърцето се облича. И това сърце само страда от тази дреха. Тя не е много пригодна, тя не е много хубава. В тази любов има следното: любовта на сенките винаги взима, нищо не дава. И вследствие на това между хората се ражда противоречие: след време, двама души, които се обичат с тази любов на сенките, се намразват. Защо? Понеже единият взел и другият взел. И като не си дават, намразват се, понеже истинската любов произтича от даването. Тебе не те обичат, ако не даваш; и не могат да те обичат, ако не вземеш. Да знаеш навреме да даваш и на време да вземеш, значи на време да възприемем Божията Любов и на време да придаваме Божията Любов. Сега аз не искам да остане във вас мисълта на самоосъждане. Някой път човек се подценява. Човек никой път не трябва да се подценява, но и никой път не трябва да се надценява. Той трябва да има една норма, да знае, че в него има две ценности – душата и духа. Умът и сърцето са дарби в човека. Две неща човек трябва да знае: не трябва да подценява душата и духът. Така както ги разглеждам, това са майката и бащата на човека. Ще обичаш баща си – ще обичаш духа си. Баща си няма да го подценяваш и майка си няма да подценяваш. Вие казвате: „Какво е Духът?“ –Това е бащата на човека. – „Какво е душата?“ – Това е майката на човека.
Та рекох сега, в сегашният век ние казваме, че Бог е наш Баща. Той е Бащата, който се проявява вътре. Де се проявява Той? – В душата ни, проявява се в ума ни чрез светлината, в сърцето чрез топлината и в нашата воля чрез силата си. Но единственото място , където можем да познаем Бога и да Го намерим, това е нашият дух. Ако умът има светлина, можем да го познаем. Трябва да познаем Бога и в нашата душа. Ако там има топлина, можем да Го познаем. В топлината зреят всички благородни чувства у човека. Не могат в душата ти да се родят тия хубави чувства, ако нямаш Божествена топлина. Новата религия е дете на старата религия. Всека религия, която не ражда, тя не е естествена религия. Че ако един човек има ум и неговият ум не ражда мисли, тогава защо му е умът? И ако има едно сърце и то не ражда чувства, тогаз защо му е сърцето? И ако има една воля и тя не ражда сила, тогава защо му е волята?
Следователно ум, който ражда мисли, сърце, което ражда чувства и воля, която ражда сила, това са неща, с които трябва да се занимаваме. Умът трябва да ражда най-хубавите мисли и после не само да ги раждаш хубавите тези мисли, но трябва и да ги отхраниш. Мислите трябва да ги отхранвате. Ако ти не знаеш как да отхранваш мислите и да ги пазиш, то ще ги осакатиш. Понеже хубавите мисли, които ний придобиваме, те влизат в строежа на нашето тяло. Хубавите чувства, които придобиваме, влизат също в строежа на нашето тяло и хубавите постъпки. Значи разбраните мисли, разбраните чувства и разбраните постъпки, които приемаме, влизат в строежа на сегашното ни тяло. Религията не трябва да бъде нещо отвлечено. Този свят е нещо, отражение на нещо вътрешно. Светът, който виждаме, е проектиран, като на едно платно, на един екран се проектира нещо в голям размер. Един човек, който иска да разбере реалния свят, той трябва да се обърне в обратна посока, той трябва да се вглъби в себе си. Само че, като се вглъбява в себе си, той може да заспи. Ще започнете вглъбяването с изучаването на най-малките неща в света. Изучавайте свойството на една хубава ваша мисъл. При кои условия се ражда тя във вас. Изучавайте свойствата на едно ваше благородно чувство при какви условия се ражда то. Имайте си една малка книжка и когато ви дойде една хубава мисъл или едно хубаво чувство, забележете деня и часа, какво е било времето, дали е било облачно, ветровито; после дали е било лятно време, зимно време и прочие, за да разберете какъв е произходът на вашата мисъл и какво ви е дадено. Една мисъл, която се роди през пролетта, има едно свойство; роденото през лятото – друго свойство; а родената през есента и зимата – друго свойство.
Зароди се цял един разговор между Христа и тая самарянка при кладенеца. Тя не може да разбере, работата е непонятна за нея. Когато Христос ѝ говори за живата вода, тя разбира обикновената вода и казва: „Нямаш почерпало да извадиш вода.“ Та когато аз ви говоря за мисълта и вие ще ме разберете както самарянката. И вие ще кажете: „Дайте ми почерпало да мога да извадя от тази вода.“ Христос каза на самарянката: „Иди и повикай мъжа си.“ А пък кой е мъжът? – Умът. Тя беше без мъж, понеже не можеше да мисли.
И вие, ако не можете да мислите, тогаз вашата мисъл е неразбрана. Сега трябва да имате един ум. Ако сте без ум, тогава немате мъж. Всеки иска да бъде мъжествен. Ти не можеш да бъдеш мъжествен, ако нямаш ум. Ти не можеш да бъдеш устойчив, ако нямаш сърце, сърцето е, което дава устойчивост на характера. Умът дава мъжество, а пък сърцето дава устойчивост. Затова мъжът се отличава със сила, а жената с устой. Тури една жена в къщи и ще видиш цялата къща ще е пълна само в няколко години и с какво ли не: гардероби, тигани, съдини, паници, малки петала, че панталони, обуща, кълба, вретена. Аз сега пренасям факта от външния живот във вътрешния. Всичко, което става от вън, става и в нас. Често в хората има един бит-пазар. Не е необходимо да имаш толкова много. Тебе ти трябва много малко: една стомна, една малка чашка, една масичка, един стол, един тиган, малко хляб, няколко ябълки и свършена работа. А пък ти мислиш да имаш 100-200 овце, хиляди говеда, да имаш няколко милиони – 10, 15, 20 милиона и т.н.
Има човешки мисли, които струват по 15 000. За да се образува тази мисъл, нейната материя не е дошла от земята, но тя е дошла от далечните пространства – специални същества са я донесли. Аз сега говоря за известни мисли. Някой път ти имаш една мисъл и мислиш, че тя е дошла в тебе така. Не. Това е резултат от едно възвишено същество, което от обич към вас ви е дало тази мисъл и се връща назад. Всички хубави, светли мисли и светли чувства са подаръци от онези ваши приятели, които ви обичат и са ви донесли тези подаръци. Може в годината да имаш един такъв подарък и тогаз за втората година или за следующата година животът ви се променява. Но Някой път ние не оценяваме тези мисли и казваме: „Защо ни са тези мисли?“ И ги туриш настрани. Не, хвани тази мисъл. Тази мисъл ти носи благословение от Бога. Всека разбрана мисъл, всяко разбрано чувство и всека разбрана постъпка са едно велико благословение. И всички велики хора се отличават с това, че те ги оценяват.
Христос казва: „Аз имам ястие да ям. И моята задача е да слугувам. Не дойдох да изпълня своята воля, не дойдох да живея както искам, но дойдох да изпълня Волята на Отца, Който ме е изпратил.“ И вие сте изпратени на земята да изпълните една мисия. Тази мисъл е най-първо в това да се научите да възприемете хубавите мисли, чувства и постъпки. И ако научите това, като заминете на другия свят, вий много сте придобили. И от там насетне ще имате да учите много други неща.
Сега ви пожелавам следното: тази мисъл, която ви дадох днес приемете я и мислете върху нея, за да имате Божието благословение.
Отче наш
Беседа, държана от Учителя на 16 юли 1939 г., 6 ч. 2 м., Рила – Второто езеро Ел-Бур
(При огнището всички с Учителя направихме паневритмичните упражнения. Отлично слънце грее.)
