РЕЧНИК НА НЯКОИ ОСТАРЕЛИ И ЧУЖДИ ДУМИ В ЛЕКЦИИТЕ
адепт – посветен в тайните, опитен, вещ /лат./
акорд – съчетание от няколко тона с различна височина, възприемани от слуха като звуково единство; съзвучие /муз./
алегория – дума или израз с иносказателен смисъл /гр./
алопатия – обикновеният начин на лекуване, при който болестите се церят със средства, предизвикващи в организма явления, противни на лекуваните /гр./, /мед./
алт – нисък женски или детски певчески глас /муз./
амплитуда – величина, от която зависи силата на тона /муз./
антрефиле – малка статийка, най-често във вестник, късо съобщение /фр./
апаш – уличен крадец, джебчия /фр./
арбитър – лице, което е определено да разреши спор между други лица, без да е съдия; посредник /лат./
астрален – небесен, духовен /лат./
атавизьм – поява на белези у човека, животните или растенията, които са свойствени само на техни предци; връщане към нещо отживяло /лат./
атрофиране – отслабване, загиване на телесна част поради недохранването ѝ /мед./
аура – човешката аура представлява енергийно поле, което заобикаля физическото тяло /лат./
ачигьоз – отворен, събуден /тур./
баир – хълм, височина, бърдо, рид /тур./
бакалия – магазин за дребна стока, предимно хранителни продукти /ар.-тур./
бамбашка – съвсем особен, необикновен; особено /тур./
барна – да пипна, да докосна /ост./
бас – най-ниският мъжки певчески глас /муз./
басовключ – в нотописа – фа ключ, който определя мястото на тона фа от малка октава /муз./
бедуини – арабски чергари от скитническо арабско племе в Арабия и Северна Африка /ар./
бей – титла на феодален владетел, управител, господар в Османската империя /тур./
бир-бучуклиягащи – къси гащи, къси панталони /тур./
бричка – вид лека покрита кола, теглена от коне /рус./; остаряла, разнебитена кола, машина /прен./
брътвя – бърборя, плямпам /ост. диал./
будалък – глупост, глуповатост /диал./
букаи – стоманена верига за спъване на кон; окови за затворник /тур./
бърни – устни /ост./
валия – управител на вилает в Турция; областен управител /ар.-тур./
вратник – главна врата на двор, дом /ост./
всадник – конник, ездач /рус./
върлина – дълга, тънка пръчка /диал., ост./
вътък – нишките, които се кръстосват с основата в тъканта
гама – възходящ или низходящ последователен ред на тоновете в границите на една октава /муз./
гем – юзда /тур./
гемия – неголям кораб с платна, платноход, ладия /тур./
графолози – специалисти по графология – наука за определяне характера на човека чрез изучаване на почерка му /гр./
губерка – голяма желязна или дървена игла за прошиване на губери, черги, чували и др.
Давакана – Деваяна – път на боговете; пътят, който води към по-високо съзнание, отвъд разума, пътят на мъдростта и духовното познание /санскр./
деликатна – нежна, изявена, слаба, изтънчена, фина, внимателна, вежлива, учтива /фр./
дембелханета – къщи, домове за мързеливци /перс.-тур./
дервиш – мохамедански калугер /перс.-тур./
дерибей – самовластен турски управник; самовластник, потисник /тур./
джуздани – чанти за книжа, портфейли /перс.-тур./
диагноза – определяне на болест или състояние /мед./
дилаф – щипци за огън, маша /гр./
дисонанс – нехармонично свързване на музикални звукове, неблагозвучие /муз./; липса на хармония, несъгласие, разногласие /прен./
диспепсия – разстройство на храносмилането /мед./
дихарма – дхарма – букв. нося, държа; обобщаващо понятие за Великият ред, на който е подчинен света; основата на човешкия морал и етика, закономерния ред във вселената, законът на кармически управляваното прераждане; духовни съдържания, обекти на мисълта, идеи, представляващи отражения на нещата в духа на човека /санскр./
диш-хакý – диш-парасъ, пари, които взимали самозабравили се османци от нагостили ги християни, задето били хабили зъбите си при яденето /тур./
дохаки, дохак нареч. нар. (от ар-тур. hak) Идвам, дохождам дохаки – справям се с някого или нещо.
драка – растение с тръни, бодилчета или лепки, които се закачат за дрехите /диал./; човек, който обича да се закача, да дразни /прен./
дюшеме – дървен, дъсчен под, дървена подова настилка /тур./
еминджии – хора, които изработват или продават обуща, обущари /тур./
еминии – плитка, лека обувка без ток /ар.-тур./
еничер – обучен турски войник, който е взет от малък от християнско семейство /тур./
епитет – определение за придаване на художествена изразителност чрез изтъкване на съществен или живописен белег /гр./; хулна дума, прякор /прен./
етерни мазнини – етерични масла, които се съдържат и добиват от растения
етюд – инструментална или вокална пиеса за усвояване на някои технически прийоми или с виртуозен характер /фр./, /муз./
жупел – гореща смола и сяра; адска горещина /ст.слав./
журфиксове – определени дни през седмицата за посрещане на гости /фр./
звонкови – метални пари, монети /рус/
зор-заман – крайна нужда /ар.-тур./
ибрици – медни или глинени съдове с чучурка за поливане при миене /тур./
иждивение – разноски, разходи /ост./
иждивявам – изразходвам /ост./
изтъпанча – да се изправя, да се представя пред някого /ост./
изуй – събуй /ост., диал./
индиферентност – безразличие, равнодушие, безучастност, безразлично отношение /лат./
интуиция – усет, догадка, проницателност, прозрение /лат./
инфлуенца – остра епидемична вирусна болест на дихателните органи; грип /ит./
ишерет – таен знак /ар.-тур./
кадия – верски и граждански съдия у мохамеданите /ар.-тур./
КалиЮга – четвъртата световна епоха, персонификация на злото, черната епоха /санскр./
калпаво – неистинско, фалшиво, подправено; неискрено, лицемерно, коварно /ар./
калъпсъз – без форма, безформен /ар./
камертон – установена нормална височина на тона; малка стоманена вилка, която издава винаги един и същ тон при удар в твърд предмет, понеже прави точно определени трептения в секунда и служи за даване на тон или настройване на инструменти /муз./
канонада – честа артилерийска стрелба /фр./
карма – будистко учение за въздаяние за човешките дела след смъртта – праведните отиват във вечното небитие, а грешниците се прераждат /санскр./
квакер – квакерите, означавани още като „Общество на приятелите“, са християнска група от анабаптисткия клон на протестантството.
кекаво – разкривено, разнебитено, нездраво /ост./
келяво – дървен валяк на кладенец, на чекрък и др. /тур./
кепенци – дървени капаци за затваряне на витрини, прозорци, врати /тур./
кимвал – музикален инструмент от два медни диска, които се удрят един в друг и издават остър звук; средни чинели /гр./
кир – телесна нечистота; нечистотия от пот по тяло или дрехи /тур./
кирлива – мръсна, нечиста /ост./
колцина – колко, няколко /ост./
константна – постоянна, неизменяема, устойчива /лат./
копанче – бутче от пиле или кокошка /диал./
коруба – кутия /рус/
коскоджа – доста голям, много голям, коджа /тур./
краска – боя /рус/
курдисала – курдисвам – разполагам се, настанявам се; докарвам се, обличам се, нагласявам се; гордея се, надувам се /тур./
куркой – пуяк, мисирок, фит /рум./
къклица – паразит по житни или бобови растения
кюмюр – въглища /тур./
кюнци – циментова или глинена водопроводна тръба /тур./
лансиране – пускане в ход на слух, мълва, новина; разпространение; издигане на някого, прокарване някому път за налагане в обществото /фр./
лапчуни – обувки от аба или от мека кожа /ост./
ларингс – горната част на трахеята, гръклян, дихателно гърло /гр./
легион – най-голямата бойна единица в римската войска, която наброява от 3600 до 6000 войници /лат./
локализираш – да ограничиш нещо на определено място, да не излезе от границите си /фр./, /лат./
мажорнагама – едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват мажорно тризвучие /муз./
максима – основен принцип, ръководно начало, мъдра мисъл, изразена в кратка форма, правило /лат./
Маммон – халдейска дума, която значи „богатство“
манафин – малоазиатски турчин; азиатец /тур./
мандарин – висш сановник в Китай, управител на област /санскр. – порт./
масурче – стъбло на растение, което е кухо отвътре /тур./
махана – недостатък /перс.-тур./
меджидие – турска монета, която бива сребърна /бяла/ на стойност 20-25 гроша и златна на стойност 100-120 гроша; турски орден /тур./
медлено – бавно /рус./
менгеме – уред за стягане и придаване устойчивост и неподвижност на предмети при обработката им; стегало /тур./
мертеци – греди /тур./
микроби – най-малките живи организми, които са причинители на ферментация, гниене, заразни болести и др. /гр./
миля – пътна мярка за дължина, равна на 1853 метра /англ./
миньорнагама – едно от наклоненията на лада, чиито устойчиви тонове образуват минорно тризвучие /муз./
митари – чиновници, които събират данъци; еврейските митари са възприемани от сънародниците си като езичници, на които не се позволявало да влизат в храмовете или да свидетелствуват пред съдилищата /евр./
мнаси – мярка за тегло и количество пари, която във Ветхия Завет стои вместо 100 сикли, а в Новия Завет е равно на 100 динарии
модулация – преход от една тоналност в друга /муз./
мозъчна нервна система – централната нервна система /мед./
монада – единица; най-простото неделимо единство като принцип на битието; в философията на Лайбниц (1646-1716) – прост, вечен, неделим духовен първоелемент на битието; низш организъм, който е преход от растение към най-простия вид животно /гр./
мотовила – дълга пръчка за намотаване на прежда; моталка /ост./
мющерия – купувач, клиент /ар.-тур./
мяза – прилича /тур./
наброски – скица, очерк, проект /рус./
наклал – наклал огън, запалил огън /разг./
наргиле – ориенталски прибор за пушене на тютюн, при който димът минава през стъкленица с вода /пер.-тур./
неврастения – функционално разстройство на нервната система, поради изтощаване, преумора или прекарани тежки заболявания /мед./
неврастеник – човек, който е болен от неврастения /мед./
непреривна – непрекъсната /рус/
непричом – не на място, не в случая, няма защо /рус./
ненки – женски гърди /рус.-ост./
одая – стая /тур./
октава – част от звукореда, която обхваща 12 различни по височина тонови степени /лат./, /муз./
оллабелир – възможно е, предположение /тур./
омбрела – чадър, дъждобран /ит./
орталък – множество хора, тълпа, свят /тур./
ортаци – съдружници /тур./ песове – кучета /ост./
осторожен – внимателен /рус./
осторожност – внимателност, съсредоточеност, с внимание /рус./
панацея – лечебно средство за всички болести, търсено от алхимиците /лат./
пардон – прошка, извинение; простете, извинете /фр./
пехливанин – борец /перс.-тур./
преводчик – преводач /рус./
привилегия – изключително право, предимство, преимущество; юридически призната от закона облага на едно вземане, което се удовлетворява пред всички други /лат./
прокопсан – успял, завършил с успех, на добро /ост.-разг./
пилюла – лекарство, приготвено във вид на топчица за лесно гълтане; топчица /лат./
пиростия – железен триножник или четириножник, който се поставя върху огън /гр./
Плюшкин – герой на Ал. Пушкин /???/ – Гогол от романа „Мъртви души“
позиция – в музиката – разположение на ръцете и пръстите върху грифа при свирене на струнни лъкови инструменти /муз./, /лат./
полица – писмен документ, с който се дава задължение за изплащане на сума в определен срок или без срок /лат./
полка – игрив и жизнерадостен чешки народен танц в 2/4 такт; музика за такъв танц /чеш./
положка – полог за мътене на яйца /ост./
помада – благовонно козметично мазило за кожа или за коса /фр./
поменик – списък с имена, именник, азбучник /ост./ попросите – помолите, измолите /рус/
посторонни – чужди, външни /рус/
протокол – официален документ, акт за удостоверяване на определени факти /гр./
прошение – молба /рус/
радий – химически елемент, радиоактивен метал, който излъчва топлина и лъчиста енергия, при което се разпада на редица прости вещества /лат./
разчорлен – рошав, невчесан, несресан /разг./
реверанс – почтителен поклон, обикновено с приклякане /фр./
редингот – горна мъжка дреха, която е до коленете, с прави ъгли и два реда копчета; жакет /фр./
ретушират – обработват негатив или снимка за премахване на недостатъци; поправят с туш; разкрасяват, правят по-хубав /фр./
резолюция – писмено решение на началник върху молба, заявление или официален документ /лат./
реноме – репутация, слава, установено мнение за някого, известност /фр./
сакъз – дъвка /тур./
секвестира – поставя под възбрана, налага запор /лат./
серсемин – замаян, слисан, зашеметен, захласнат; оглупял, гламав; разсеян, занесен /тур./
серум – екстракт в вид на водниста течност, който се употребява за лекуване /мед./
симпатичнанервнасистема – дял от вегетативната нервна система, която регулира ред жизнени процеси – кръвообращение, дишане, храносмилане и др. /мед./
скържав – стиснат, съперник /диал./
скудоумие – малоумие /ост./
слог – съгласие, сговор /ост./; съгласуване на сричките в думата
со6а – печка; стая с печка; стая /тур./
сопран – висок женски певчески глас /муз./
спиритизъм – вярване в задгробния живот на духовете на умрелите и възможност за общуване с тях чрез знаци и хора (медиуми), които имат способности за връзка с духовете /фр./
суббашия – турски полицейски началник на градче или голямо село; чиновник, който събирал десятъка /тур./
сюжет – съдържание, тема на произведение /фр./
таксуване – натоварване, утежняване /ост./
такъми – наредба, принадлежности, комплект за обяздване на животно; накити /тур./
тапия – документ; крепостен акт за владеене /ар.-тур./
тархана – специално приготвено на зрънца и изсушено тесто /тур./
тенор – висок мъжки певчески глас /муз./
терк, -ове – образец, кройка /ар.-тур./
трен – влак /фр./
трихина – малък паразитен кръгъл червей, чиито личинки живеят в месото на свинята и преминава чрез него у човека, като причинява болестта трихиноза (трихинелоза) /мед./
тщеславна – която обича да я хвалят, да се проявява често и да я хвалят всички
търне – тръни, бодили /диал./
уд, удове – телесни членове, крайници /ост./
факир – много ловък фокусник в Индия /ар./
фаланга – всяка една от костиците на пръстите /мед./
фарисеи – членове на религиозно-политическа партия на богатите градски слоеве в древна Юдея, отличаващи се с фанатизъм и лицемерно изпълнение на външната обредност; лъжливо благодетелен, външно благочестив, а в действителност – много порочен човек, лицемер /евр./
ферменти – сложни органични белтъчни вещества, които се образуват в живите организми и участвуват като необходима съставка почти във всички жизнени процеси, без да влизат в състава на крайните им продукти /лат./; причинител, виновник /прен./
фрак – официална черна мъжка дреха, изрязана отпред, с дълги краища отзад, срязани в долния край /фр./
хабер – вест, известие, новина, съобщение /ар./
хайван – животно, добитък; говедо, дръвник /ар./, /прен./
хайвангелди – дойде животното, добитъка /ар./
хакерене – напразно, не си струва, не си заслужава /тур./
хатър – угодливост, угодничество; почит, уважение; воля, желание /ар.-тур./
хал – положение, състояние, в което се намира някой, често се употребява за лошо положение /ар.-тур./
ханъма – женена туркиня, булка, кадъна /тур./
хасъл, асъл – истински, същински; действително, точно /ар.-тур./
хилав – слаб, недохранен /ост./
хипнотизатор – човек, който докарва хора до полусънно или сънно състояние чрез внушение (хипноза) /гр./
хиромантически – свързан с хиромантията – наука за предсказване на бъдещето, гадаене по формата и линиите на дланите на ръцете /гр./
хомеопатия – лекуване на болести с малки дози от вещества, които в здравия човек при приемане на големи дози предизвикват същите заболявания /гр./
хомеопатическидози – малки, незначителни, в минимални количества дози за лечение /гр./
хремел – хромел – ръчна мелница; камък на ръчна мелница /ост./
хорталък – околност, свят, хора /тур./
хроматическагама – възходяща или низходящо мелодическо движение на полутонове в границите на една октава /муз./
цигулковключ – в нотописа – сол ключ, който определя мястото на тона сол от първа октава /муз./
цер, цяр – лекарство /ост./
чакълдак – кречетало, детска играчка във вид на воденица; фъшкия под опашката на овце /тур./
чакри – обозначение на центровете в енергийното тяло на човека, които събират, трансформират и разпределят протичащата през тях енергия. Чакрите са центрове, в които душевното и телесното преминават и преливат едно в друго /санскр./
чакъркефлия – подпийнал, пийнал повече, сръбнал си, развеселен от пиене /тур./
чакърче – сивоок, пъстроок /тур./
чакръкчия – майстор по наместване на счупени или изкълчени кости /ост./
чешит – особен, своеобразен човек, особняк /перс.-тур./
чумбер – кърпа за глава, чембер, забрадка /тур./
чутора – тиква, кратуна /ост./
шамия – забрадка, женска кърпа за глава /сир./
шашав – завеян, заплеснат, шантав /тур./
шашардисват – объркват, смайват, слисват /тур/.
шрапнел – артилерийски снаряд, пълен с оловни куршуми, който изгърмява във въздуха и ги пръска; куршум или късче от такъв снаряд
юлар – водило на оглавник, поводник за добитък /тур/.
юруш – движение, шествие, ход /тур./
Съкращения:
англ. – английски
ар. – арабски
ар.-тур. – арабско-турски
гр. – гръцки
диал. – диалектно
евр. – еврейски
ит. – италиански
лат. – латински
мед. – медицински
муз. – музикално
ост. – остаряло
перс.-тур. – персийско-турски
прен. – преносно
разг. – разговорно
рум. – румънски
рус. – руски
рус. – ост. – руски, остаряло
санскр. – санскритски
санскр. – порт. – санскритско-португалски
сир. – сирийски
тур. – турски
унг. – унгарски
фр. – френски
чеш. – чешки
