РЕЧНИК НА ЧУЖДИ И ОСТАРЕЛИ ДУМИ
алтруизъм (от алтруист фр.) Поставяне на чуждите интереси над собствените, безкористна работа за доброто на другите.
апелативен съд спец. По-висша съдебна инстанция, която проверява правилността на присъдите и решенията, определени на по-ниско съдебно равнище.
атавизъмлат. Връщане към нещо отживяло, поява на белези у човека, често уродливи, които са свойствени на неговите далечни предци.
белтур. Вид права лопата за копаене; лизгар.
вретищеост. Голяма торба, чувал.
дедуктивенспец. (от дедукция). Вид умозаключение от общото към частното.
дервиштур. Мохамедански калугер.
епитрахилчерк. Част от свещеническите одежди във вид на широка и дълга лента, която се надява на врата по време на служба.
звонковипарирус. Монети.
индуктивен (от индукция лат. подбуда) 1. Форма на мислене, при която общите закони и правила се извеждат от частни случаи. 2. Процес, при който едно явление възниква под въздействието на друго.
исо 1. Пригласяне в черковното пеене, обикновено с равен глас. 2. разг. Пригласям някому, съгласявам се, послушно изпълнявам нечия воля.
каракчияост. Народен лечител, който умее да намества навехнати или счупени кости.
касационен съд спец. Върховен съд, който преразглежда или отменя съдебни решения на по-нисши инстанции.
капищетюрк. Езически храм.
кираджияост. Наемател.
кринаистор. Дървен цилиндричен съд, използван в миналото като мярка за зърнени храни (около 15 кг).
маанетур. Турска песен или мелодия с извивки. меродавно. Авторитетно, отговорно, достоверно.
мязаост. Прилича.
наргилетур. Ориенталски прибор за пушене, при който димът минава през стъкленица с вода.
непреривенрус. Непрекъснат.
остеност. Тънка тояга с остър железен връх, която служи за подкарване на едър рогат добитък.
пенязиост. Римски сребърни монети.
пермутациялат. Разместване, смяна.
реторталат. Обла стъкленица с дълга отводнатръба, която служи за нагряване и дестилиране на веществата при химични опити.
ритмусост. Ритъм.
спектроскоплат. Уред за наблюдаване на спектрите чрез разлагане на светлинните лъчи.
тренфр., ост. Влак.
удост. Крайник, орган на тяло.
услишаниерус. Чуване, слушане.
фалиментит., разг. Фалит.
шиниктур. 1. Дървен цилиндричен съд. 2. Мярка за зърнени храни, равна на половин крина.
юлартур., оглавник. Въже или ремък, с които се връзва добичето през главата.