Словото

Речта

Под понятието реч се разбира изразяване на Божествените мисли. Милиони години са били нужни, докато се създаде сегашното слово. Най-красивата реч е тази на Божествения свят. За да разбере това, човек трябва да притежава такива органи, чрез които да възприема висшите вибрации на Божественото Слово.(1) Само разумните същества говорят, значи говорът е техен метод, с който си служат. Те се стремят да говорят правилно. За да говори правилно, човек се нуждае от Виделина, тогава между думите и мислите му има тясна връзка. Ако речта и мисълта не са свързани, тогава се чува шум, бучене.(2) 

“Гласът” на Бога

Ако Господ в миналото е говорил на хората, Той и днес ще им говори, ще им говори и в бъдеще.(3) Може ли да е говорил чрез пророците и чрез Христа, а сега да не говори?(4) Бог говори само при специални случаи и навреме. Когато никой не може да помогне на човека, Бог тихо му проговаря и му помага.(5) Гласът Му не прилича на никой друг глас – нито на този на майка ти, нито на баща ти, нито на приятеля ти. Който го чуе в себе си, той оживява и изпитва свещен трепет в душата си да върви напред.(6) Болният оздравява, а невежият учен става. Словото Божие съдържа в себе си мощ и сила. Всичко друго, което не носи здраве сила и живот, е човешко.(7)

Господ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речта му се превежда на всички езици. Господ не говори и на ангелски език, но от памтивека речта Му се превежда и на този език. Езикът, на който Господ говори, е общ, всемирен. Който разбира свещения език на Бога, той разбира същината на нещата. Как можем да познаем кой човек е дошъл до това положение? – Как можете да познаете свещта? По какво ще я познаете? – По светлината й. Щом запалите една свещ, тя веднага започва да свети. Свещта е свързана с понятието светлина.(8)

В буквалния смисъл гласа на Бога досега никой не е чувал. Това е свещен глас. Господ говори на хората, но между Него и тях има много напреднали души.  Гласът Му преминава през всички тези по-висши същества и докато дойде до хората, той вече се е изменил. Ние още не познаваме Божия глас и като казваме, че Господ ни говори, това значи, че Божественият Дух ни е проговорил. Знаете ли през колко среди е минал този Дух.(9) За да разберете Божествената Мисъл тъй, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през който е минала.(10)

Не приписвайте на Бога думи, които Той никога не е казвал. Външно никой не е чул гласа на Бога, а хората сами говорят от Негово име това, което им изнася.(11) Въобще, който мисли, че Бог отвън му говори, е в голямо заблуждение. Бог никога не говори на човека отвън. Само хората говорят помежду си външно.(12) Той не говори  директно, нито отвън, нито отвътре. Чрез хората говори отвън, а чрез духовете отвътре. Когато се казва, че Бог говори, трябва да знаете, че говори или човек, или дух, но пак чрез човека. Направо Бог не говори.(13)

Когато иска да каже нещо на хората, Бог им говори отвътре, като изпраща за това Духа Си. Понякога Той им говори чрез ангелите, чрез светиите, чрез праведните или чрез някои техни заминали близки за онзи свят. Ако атмосферата  около хората е много гъста, ангелите не искат да слизат на Земята да се цапат. Тогава те предават Словото на светиите. Ако и светиите не искат да слязат до хората, те предават Словото на праведните. Праведните от своя страна ако не искат да слязат, най-после те предават Словото на бабите и дядовците.(14)

Пом­не­те ед­но не­що: Не мо­же Гос­под да ви го­во­ри и да ос­та­не­те съ­щия чо­век. Ако Гос­под ви е го­во­рил и вие ос­та­не­те съ­щия, то­ва е са­мо ед­но от­ра­же­ние. Ня­кой е взел ро­ля­та на Гос­под и е го­во­рил. Но не мо­же Гос­под да ви го­во­ри и вие да останете съ­щия. Ако вед­нъж е про­го­во­рил Бог на ума ви, на сър­д­це­то ви, във вас ще ста­не цял един прев­рат, но не вре­мен­но.(15)

Гласът на заблуждението

Много от сегашните хора казват, че Господ им говори. Той може да им говори, както професорът говори на прислугата в университета, а може и както професорът говори на студентите си. Това са две различни положения и вие не трябва да се самозаблуждавате!(16) Човек трябва да познава и разбира първо езика на Живота и тогава да говори, че познава Бога и общува с Него. Как ще познаваме Бога, ако не разбираме езика Му? Бог не говори на друг език, освен чрез езика на Живота.(17) Когато чуете да ви проговори глас, не мислете, че всичко, което преминава през сърцето ви, е все от Бога! Дъждовните капки, които минават през пространството и падат на земята, запазват ли своята чистота? Докато сте високо в пространството, ще запазите чистотата си, а щом слезете в долината, ще се окаляте. (18)

Аз съм слушал хора, които сами със себе си разговарят. Ако вярват в духове, те ще кажат, че духовете им говорят. Ако са религиозни, ще кажат, че Бог им говори. Не, това не е Бог. Сегашните хора още нямат онези органи, с които да възприемат направо Божия глас. За да се възприеме енергията от Него, този глас трябва да мине през девет сфери, т.е. през девет превода. Не се разбира лесно този глас!(19)

Чудни са хората. Някой казва: “Аз чух гласа на Бога.” Не, приятелю, ако беше чул гласа Божи, ти нямаше да бъдеш един обикновен човек, нямаше да бъдеш човек, който зависи от условията и щеше да възкръснеш. Пророк Илия чу гласа Божи, но се възнесе на Небето. Живият Христос чу гласа на Бога и възкръсна от гроба. И всички онези апостоли, пророци, светии, праведници, които чуха гласа на Бога, възкръснаха, станаха и напуснаха земята и сега живеят на небето.(20) Онзи, който разговаря с Господа, той е силен човек, планини може да пренася от едно място на друго. Не можеш ли планини да пренасяш, не се заблуждавай – всеки друг може да ти е говорил, но не и Господ. Когато Господ проговори на Мойсей, той направи множество чудеса.(21)

Друг някой казва, че общува с Бога, а не може да се изхранва сам. Господ му  говорил, а той е последен бедняк. Оплаква се от положението си, боледува и работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му е говорил, но той не слуша този глас. По-право той говори на Господа, а Господ не му отговаря. Това, което хората наричат разговор с Бога, не е нищо друго, освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им е говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. – Не, Божият глас не е като човешкия. В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на Вечността, глас на Абсолютното. Който само веднъж го е чул, той няма да го забрави. Някой казва: “Господ ми говори всеки ден.” Възможно е. Аз обаче зная, че Господ говореше всеки ден само на Адам, когато беше в рая. Тъй че всички, които казват, че Бог им говори всеки ден, те трябва да са в рая. Според мен те сами си говорят.(22)

Използвана литература:

1. Учителят, Новият човек, НБ, София, 1947г., с. 86)

2. Учителят, Делата Божии, НБ, София, 1930г., с. 242)

3. Учителят, Голямото благо, НБ, София, 1936г., с.116

4. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.33

5. Учителят, Петимата братя, НБ, София, 1949г., с.196

6. Учителят, Учителю благи, НБ, София, 1934г., с.132

7. Учителят, Царският път на душата, СБ, София, 1935г., с.194

8. Учителят, Крадецът и пастирят, НБ, София, 1935г., с.252

9. Учителят, Разумният живот, СБ, София, 2002г., с.44

10. Учителят, Път на мисълта, София, 1949г., с.20

11. Учителят, Да възлюбиш Господа, НБ, София, 1946г., с.262

12. Учителят, Учителю благи, НБ, София, 1934, с.45

13. Беинса Дуно, Учителят за Словото, АлфаДар, 1999г., с.26

14. Учителят, Който има невестата, НБ, София, 1935г., с.78-79

15. Учителят, Вечният порядък, ООК, Жануа, София, 1999г., с.309

16. Учителят, Да възлюбиш Господа, НБ, София, 1946г., с. 157

17. Учителят, НБ, V111с., 33. Всвоите си, Русе, 1926г., с.8

18. Учителят, Новата мисъл, ООК, София, 1936г., с.135

19. Учителят, Учителю благи, НБ, София, 1934г., с 130

20. Учителят, НБ, V111с., 8. До скончанието на века, Русе, 1926г., с.11

21. Учителят, По Бога направени, СБ, София, 1929г., с.136

22. Учителят, Учителю благи, НБ, София, 1934г., с.129-130

Категории