Рила – душата на България. Планина, която
те пленява с могъщество, сила и една
необяснима мекота! Приеме ли те планината
в обятията си, забравяш човешката суета,
свързваш се със светлината в душата си и с
космичната любов. Усещаш величието на
Рила, красотата на нейните езера, цветя,
върхове… Не искаш да я напуснеш,
завладява те желание да се слееш с нея във
вечността и да полетиш на крилете на
любовта и светлината!
Красотата на Рила е неизменна и, на пръв
поглед, неподвластна на човешката намеса
и алчна експлоатация. Но това е измамно
усещане.
Когато погледнеш към нейните Божествени
езера, погледът ти с дълбока тъга и болка
се спира на танцуващите във водите им
неестествени за тях растения. Цъфтящи,
красиви сами по себе си, но някак си не на
мястото си! А Седемте рилски езера са
сърцето на Земята и водата, която минава
през тях, е свещена и има голямо
въздействие, по думите на Учителя Беинсá
Дунó.
Необичайната растителност превзема
водите им – бавно, властно, безвъзвратно…
Неуспешни се оказват опитите на
самоотвержени ентусиасти, нагазили във
водите, с ръце да изкоренят настанилите се
водорасли.
Замърсяването на езерата е наша, човешка
вина. Построяването на новите съоръжения,
чрез които достъпът до планината е
улеснен, доведе огромни количества
туристи. През летните месеци те пълзят
ежедневно на големи групи към върховете и
езерата. Палатки никнат на места извън
определените за къмпингуване.
Необезпокоявани туристи с пълни шепи
черпят от Божествената красота на Рила,
прекарвайки дни наред на ръба на закона.
Дали отговорните за това лица ще се
погрижат за отстраняване на тези
нередности!?
Човешко право е да се радваме на
природата, на Божествената красота, която
щедро ни е подарена, но и човешко
задължение е да се грижим за нейното
опазване. Егоизмът на човека се е проявил
и в цялата Рила. По пътеките, във водите,
сред тревите и камъните следите от
човешката безотговорност и егоистична
консумация на природните дарове са все
повече. С тъга в душата си спомням за
торбите отпадъци, събрани от приятелите
ми, с които споделихме няколко прекрасни,
незабравими дни в прегръдката на Рила.
Човеците бяха се насладили на тази
божествена красота и бяха забравили, че и
след нас Рила трябва да я има, за да пази
България, за да могат да ѝ се наслаждават
поколения след нас.
Животът е свещен дар както за човека, така
и за планините, езерата, реките, моретата,
цветята, дърветата, животните…
Наш човешки дълг е, като венец на
творението, да се замислим за това!
ИлДа, 01.12.2016 г.
