РОДЕНИ ОТ БОГА
„Добрата молитва“
„Сила, здраве е богатство“
(Направихме упражнението за дишането с ръцете.)
„Благославяй, душе моя, Господа“
Когато човек се разболее, всичко му става криво. Като се разболее, навсякъде вижда лошо. Сега са потребни две неща, които държите в ума си или в сърцето си. За първия човек се казва, че Бог го направи. Първият човек, когото Бог направи по образ и подобие Свое, е горе в небето. Вторият човек, който направи от пръст и му вдъхна дихание, той е сегашният човек, който греши. Свързани две противоположности, Божественото с неорганизираното в света. Всеки един човек има възможност да прави погрешки.
Трябва да имаме ясна представа за погрешките. Грехът е страшно нещо. Той не започва с човека, започва с много напреднали същества. Вие, когато грешите, ставате проводници на тия същества и, като хора, правите погрешки. Като не разсъждавате, приписвате качества, които ги нямате. Някой път приписвате добри качества. Възвишеното и благородното в човека се дължи на възвишени същества. Лошото и възвишеното в човека зависят от ангелския свят.
Вие по някой път мислите, че човек е господар. Тази война, която сега става, не е човешка война. Тук не воюват хора, воюват духовете. Ако виждате, ще видите на бойното поле кои са зад хората. Нали на бойното поле има коне, воюват, но не воюват конете, хората воюват. На бойното поле хората воюват, но ще видите, че всеки човек е възседнат той като кон – гем има, въртят го насам-натам. На един кон може да му турят добър самар, добър юлар, какво ли не може да има. Някой път казвате: „Кой народ ще победи?“
В света хората трябва да воюват за любовта. В света хората трябва да воюват за мъдростта. В света хората трябва да воюват за истината, за живота, за знанието, за свободата. Тъй както ние воюваме, това не е война, това е играчка.
Казвам, човек трябва да знае. Според старите разбирания трябва да има диханието Божие, според новото разбиране – роден от Бога трябва да бъде човек. Докато човек не се роди от Бога, той не може да бъде разбран. Едно теле, като се роди от една крава, че се моли, може ли да го разберат? Никога не може да изпълнят желанията на едно теле. Като имате едно дете, като се моли, слушате го – мяза на вас. Ако ние не мязаме на Бога, ако не сме родени, с какво ще ни слуша? С всичките глупости, телешки глупости, доста телешки глупости има в нас, ще ни слуша ли?
Като кажа „телешки“, за мен е теле, когато не знае да говори. Оригинално, значи може да говори, но не знае да говори.
Казвам, за да може да говорим, да разбираме, трябва да имаме една ясна представа.
Сега, аз ви говоря на вас за онова Божественото, което има у вас. Защото другояче не бих говорил. Що е говор? То е целта на живота. Що е говор? Говори Божественото. То е една необходимост. Музикантът, като свири, защо свири? Музиката е общо достояние. Без музика прогрес не може да има. Някой път прогресираш, ти като свириш. Някой път прогресира, друг като свири. Някой път прогресираш ти сам – като свириш, помагаш на себе си, помагаш и на другите хора. Другите хора, като мислят, и те помагат. Един, като се моли, моли се за себе си, моли се общо и за всички.
Казвам, Божественото свързва и обединява. Имате диханието Божие – вдъхна Бог и ние дишаме. Роденият от Бога, той мисли тъй, както Господ мисли.
Тъй както са хората, у всичките имате страх. Страх Божи да, другото е безполезно. Страх трябва да имате от Бога. Страхът е най-възвишеното, до което достигнаха животинските хора. Виждаме – първия път като съгреши Адам, яви се съзнанието, страх, свързан със съзнанието на човек, ще направи погрешка. Човек ще прави погрешки, докато се научи да разпознава доброто от злото. Щом вкуси Адам от забранения плод, веднага се събуди туй чувство страх и съзнанието за право започна да функционира.
Страхът всякога произтича, че не се прави волята Божия. Щом прегрешиш, вече страхът се явява.
По някой път питате: „Чист ли съм?“
За мене сегашният живот важи за две неща, чистота и святост. Чистота по отношение на нас и святост по отношение на Бога. Святостта е идеал, към който се стремим. Чистотата е едно качество, което трябва за живота, който живее в мене. Чистотата е една необходимост за нас, да бъдем здрави. Без чистота човек не може да прогресира. Не е това само теоретически, но по някой път ние ходим на баня, защото трябва чистота да се отворят портите. Да кажем, човек има около седем милиона пори. Чрез тия пори трябва да влиза Божественото дихание. Човек не диша само чрез устата, диша чрез цялото тяло. Ако вземете и затворите порите на човека с восък, веднага ще го уморите.
Вие седите и мислите защо е тази война. Сега Господ изправя света. Тази война е предсказана, Господ изправя света. Защо тия хора се бият? Всички вие сте взели участие, не сте служили на Бога, както трябва. И българите не са служили, и германците не са служили, и англичаните не са служили, и русите не са служили.
Казвате: „Кой ще победи?“ В света ще победи онзи, който носи истината. Ще победи онзи, който носи любовта. Ще победи онзи, който носи мъдростта. Ще победи онзи, който носи живота. Ще победи онзи, който носи знанието. Ще победи онзи, който носи свободата. Туй трябва да се разбира. Каква друга свобода търсим в света? Народите са големи синове. В един дом, [от] всичките синове, и големи, и малки, обичани са тия, които изпълняват волята на майката и бащата. Всеки син, който не изпълнява волята на баща си, не му е приятен.
Ние сме чудни хора. Вземете онзи професор – винаги обича онези ученици, които свирят хубаво. Щом не свирят, взема погрешно, не ги обича, може да са много добри. Казва: „Добър ученик, но не учи.“ Човек, който не може да мисли правилно, човек, който не може да чувства правилно, и който не може да постъпва правилно, той нито е умен, нито е добър, нито е справедлив. Казвате: „Той е учен човек.“ Не. Добрият човек трябва да е умен, добрият човек без просвета вътре не е добър човек. Добротата е едно качество, което съдържа светлина, съдържа топлина, съдържа и сила в себе си.
Какво правите, когато ви е страх? Писанието казва: „Любовта.“ Който не разбира страха, няма да влезе в Царството Божие. Там е казано: „Страхливите няма да влязат в Царството Божие.“ Подразбира – онези, които не разбират смисъла на страха, няма да влязат в Царството Божие. Само един такъв пример имам. Хората може да го тълкуват разно.
Преди години един ден се разхождам по поляната, един заек легнал, свил си ушите, гледа ме. Постепенно се приближавам. Той не бяга и ме гледа. Рекох: „Умрял ли е този заек, отворени му очите.“ Като го хванах за ушите, той започна да кряка. Взех го, сплаших го, хванах го за ушите, току тупа сърцето му, казва: „Отиде кожата ми.“ Орли са го яли, лисици са го яли, кучета са го давили. Казва: „Не мяза на другите.“ Не знае по кой начин ще го пека. Казвам на заека: „Какво искаш да кажеш, защо сви ушите си?“ Казва: „Като те видях, исках да бъда като тебе. Свих си ушите назад, че съм готов да дам всичко. Сега те опитах, какво ще правиш с мене. Досега както са ме опитвали, все са ме пекли на пирустия. Рекох да видя този човек какъв занаят знае, дали е от същите, или друг. Виждаш ми се добър човек. По заешки разсъждавам, не зная. Гладиш ме, отде да зная какво мислиш.“ Погладих го, поговорихме си двамата.
Аз ви представям работите, както не са. Че говоря със заека, говоря му. То е една много мъчна работа. Да ви кажа как му говоря. Трябва да знаеш езика на животните.
Ще ви приведа един анекдот, то е един стар анекдот от древността. Имало двама души приятели. Единият знаел езика на животните. Казва: „Има нещо, което не ми казваш. Ти знаеш езика на животните, не искаш да ми кажеш какво животните говорят.“ Казва: „Слушай, що ще ти кажа. Ти, ако знаеш езика на животните, ще станеш нещастен.“ – „Кажи ми го.“ Казал му той езика на животните.
Един ден иде едно малко куче в двора и като го вижда голямото куче, му казва: „Защо дойде сега? Рано дойде. Мини след два дни тук. На моя господар конят ще се разболее и ще умре, ще има какво да ядеш.“ – „Тъй ли?“ Той слуша какво казва кучето. Казва на слугата си: „Да идеш да продадеш коня. Виж, казва, как човек не губи.“ Иде кученцето след два дни и голямото куче казва: „Продадоха коня, но след два дни ще умре кравата.“ Пак слуша и казва: „Кравата да се продаде.
Виж – казва, – как не губи човек.“ Иде малкото куче – кравата продадена. Голямото казва: „Отиде кравата, но след три дни господарката ще замине за другия свят. Тогава ще има раздаване, и на тебе ще се падне нещо.“
Сега, лошото къде е? Кравата ще продаде, коня ще продаде, но като дойде жената, като ни засегне злото отвътре, работата не върви.
Сега, аз ви казвам, не искайте да учите езика на животните. Вие го знаете. Искайте да учите езика на Бога. Две хиляди години как Христос дойде на земята. Какъв е езикът на Христа? Езикът на любовта трябва да се учи.
Мене са ме доста коригирали по български език. Много неорганизиран език е българският в правописанието. Ако река да коригирам българите на Божествения език, много погрешки ще намеря, не само запетаи, две точки, но в буквите, в писането. Колко българи има, които знаят Божествения език? Как ще кажеш на Божествен език, как се произнася любовта?
Ти на Божествен език никога не може да говориш, докато не си опитал едно нещо. Ти трябва да го чувстваш, да го мислиш. Никога не може да кажеш нещо, което не е ясно в ума ти. Дотогава ще мълчиш. В Божествения език думите имат само едно значение. Някой път една дума означава цяла реч.
Аз съм говорил толкоз за любовта. Като кажа „любов“, трябва да бъде разбрано. Един ботаник, за да ви разправи какво нещо е ябълката, ще разправи за дървото – как е садено. Аз ви казвам, вземете този плод, опитайте го. Като опитате плода на ябълката, ще знаете какво е ябълката. Сладчината, която съдържа един плод, [не] е в самото дърво. Самото дърво не е сладко. Ябълчното дърво не се е очистило. Сладчината присъства в плода. След като ядете плода, вие ще знаете всичко за ябълката – как се е родила в света, как е израсла. С яденето на плода ще знаете.
Ева, като хапна от плода на доброто и злото, разбра доброто и злото. Ако Господ ѝ беше разправял, щеше ли да знае? Казва: „Няма да ядете от дървото на познанието добро и зло. От дървото на живота ще ядете.“
В какво седи яденето плода за познание добро и зло? Човек, който яде от дървото на познанието доброто и злото, става добър и лош.
Фиг. 1
Злото седи в слепите очи. Онези, които стават убийци – главата при ушите им е широка, горе е тясна. Тия хора, които обичат да ядат, главата при слепите им очи е широка.
Не се плашете от туй развитие. Трябва да ядете хубаво. Щом преядате, не сте на правия път. Щом не си доядате, не сте на правия път. В яденето човек трябва да благодари на Бога за онова, което му дава. Щом се лакомиш за повече живот, ти си на кривата страна. Щом пестиш и мислиш да пестиш нещо за черни дни, не си на правата страна.
По какво се отличава [икономията] и пестеливостта? Икономията е качество на ума, пестеливостта е качество на сърцето. Пестеливият човек се ражда, и другият се ражда. Който пести, завързва го в една кърпа и носи кърпата. Онзи, който е икономист, има кесия. Който е пестелив, за пет пари, за малки работи събира. Който е пестелив, най-малкото взема, някоя стара дреха. Икономистът с такива работи не се занимава.
Един голям богаташ иска да направи икономия, гледа перата, казва: „Това не може да се съкрати, онова не може да се съкрати.“ Години минават, не може да намери да съкрати. Една година изгуби половината от капитала – веднага съкрати. Икономистът употребява пестеливостта. Икономията почива върху пестеливостта.
Катерицата е пестелива. Една катерица, след като яде, събира зрънца, ще ги вдигне. Кокошката никак не е пестелива. И икономистка не е. Дай ѝ крина жито, ще се качи на крината, ще вика другите, ще изхвърли навън житото. Утре може да гладува.
Казвате: „Добър е Господ.“ Не носете характера на кокошката, не изхвърляйте житото. Доста тщеславна е кокошката. Казва: „Аз да ви дам. Мене ми дадоха цяла крина.“ Онзи господар, който даде крината, той да изхвърля. Тя, като се качи, не трябва да изхвърля. Неблагодарна е, качи се на крината и рови с краката. Така не се яде.
По някой път хората, като кокошката се качат – мислят, че всичко е тяхно. Не е така. В света само това е наше, което в даден случай може да опитаме. В света мисълта, която разбираме, чувството, което разбираме, и постъпките, които разбираме, от тях може да се ползваме, те са наши. Туй, от което може да се ползваш, то е твое. Онова, [от] което не може да се ползваш, то не е твое. То е на другите хора. То е тъй потребно, както онова, което е потребно за тебе.
Казвам, дотогава, докато вие не се родите от Бога, може да се молите, колкото искате. Родения от Бога Бог го слуша. Христос казва: „Аз се моля, всякога си Ме послушал. Но заради тези, да познаят.“ После, в хората има друго едно чувство, на тщеславие, че се молят. Казват: „Послуша ме Господ.“ В такава молитва влиза тщеславие.
Молитвата е нещо тайно. Ти ще се молиш, ще се радваш, че Господ те слуша, без да разправяш на хората. Христос, като изцери едного, казва: „Няма да ходиш да разправяш, ще мълчиш.“ Той отиде и разгласи на всички. Казва: „Разправи на домашните си, не разправяй на хората.“
Когато се молите, радвайте се, че Бог ви е послушал, не разправяйте на хората. Казвате: „Аз се помолих.“ Хубаво, ако целият български народ се молеше, ако цялото човечество се молеше, щяха ли да се бият тия хора? Можеха да се бият, но щеше да бъде една война на любов, една война на Божия мъдрост, една война на Божествената истина, на Божествения живот, на Божественото знание, на Божествената свобода.
Аз не искам да ви прекарвам мои теории за живота, защото човешките теории са много мъчни за разбиране. Единственото нещо, което е много мъчно за разбиране, то са човешките работи. Когато човешките се смесят с Божествените, и Божествените остават неразбрани. Божествените са разбрани. Вие сте изучили най-мъчните. Ученици сте, научете Божественото, което е най-лесно. Вие него не знаете, защо е станало така.
Представете си, че вие имате вяра в парите. Баща ви ви е оставил три милиона. Трябва да извадите от банката. Имате слуга, слугиня – на тях плащате. Тия хора ви шетат дотогава, докато имате пари в банката. Щом изгубите парите в банката, никой вас не ви е слуга.
В Божествения език не е така. В Божествения език да говориш, значи да имаш желание да служиш на хората. В света няма по-хубаво нещо, да слугуваш. За вас няма по-лошо нещо, да слугувате. В Божествения език най-първо трябва да слугуваш, после ще господаруваш. В човешкия първо ще господаруваш, после ще слугуваш.
Казвате „по някой път: „Защо ще слугувам?“ Слугувам на един човек заради Господа, Който е в него. Слугувам на едно дърво, заради плода, който ще ми даде туй дърво. Ако ти не разбираш, никога няма да слугуваш. Слугувам на водата, понеже ще внесе Божествения живот в мене. Слугувам на хляба. Всеки слугува на хляба. Хлябът е господар, вие сте слуги. Хубаво е, че сте слуги. Прегрешението е, че вие мислите, че сте господари. Като се откаже хлябът от вас, веднага вашата сила се изгубва.
Първото нещо – помнете, любовта е тъй необходима, както въздухът. Знанието е тъй необходимо, както светлината. Необходими неща са. Без светлина ти не може да си намериш пътя.
После, във всинца ви има едно старо чувство на недоволство. Вие сте недоволни от света. Ако вас биха ви дали сила да създадете света, как ще направите хората доволни, кажете ми. Някой път, опитайте се да направите хората доволни. Кажете ми, как можете да бъдете доволни. Мислите ли, че ако на вас ви дам десет милиона, ще бъдете доволни. Няма да бъдете доволни, защото вие имате десет милиона, друг има двайсет. Рокфелер, най-богатият в Америка, три години го хранеха с овесена вода. Казва: „Храниха ме като кон.“
Роденото от Бога грях не прави. По какво се отличава роденото от Бога? Погрешки прави, Бог ги изправя.
Казвам, какво ще научите от животните? Едно време, преди грехопадението, животните говореха, както сегашните хора, толкоз умни бяха, такъв красноречив език имаха. Когато човек съгреши, животните паднаха. Нашият език сега е чист животински.
Този език, на който говорим, той е животински език. Ние дойдохме до езика на животните, който са говорили. Те слязоха надолу, в тях останаха много малко думи.
Гледам, една гургулица пее: „Ку-ку-ру.“ Знаете колко съдържателна дума е „ку-ку-ру“, няма да ви разправям. Ако някой път гургулицата пее, без да разбираш, внимавай, слушай десет-петнайсет минути, ще ти стане приятно. Или слушай гривия гълъб, той казва: „Гу-гу-гуу, гу-гу. Всичко ще излезе на добре, всичко ще стане за добро.“ (Учителят имитира гълъба.)
В животните това са недоразвити души, изостанали от далечното минало. Те са като хижи направени, дето някой път възвишените души ги посещават.
Вземете гълъба. По някой път вие имате една идея. Трябваше да си съставите една ясна идея за Светлия Дух, [ние] Го туряме във формата на един гълъб. Той е най-възвишеното. Казва: „Бог изпраща Духа Си и хората оживяват, отнема Духа Си и хората умират.“ Туй, което носи живот, взема формата на един гълъб.
На земята по-чиста птица от гълъба няма в яденето. Толкоз хиляди години, никога не е яла едно червейче. Другите птици са станали месоядни, той досега яде зрънца, нищо нечисто не яде. Ако речеш да го накараш, ще измени целия свой живот. Казва някой: „Аз това не може да го направя.“ Ако гълъбът може да направи това, и аз може да го направя. Казвам това за гривия гълъб.
Някой път ще ви преведа „ку-ку-ру“ какво значи.
Сега, важна е Божията любов. Дали я познаваш, или не, но някой път любовта е подсъзнателна, някой път съзнателна, някой път – свръхсъзнателна. Подсъзнателна любов е – някой път човек те срещне и ти направи добро. То е любовта в него. Ти си свързан с неговото далечно минало. Може ти в миналото да си му направил услуга. Този човек те среща и веднага ти прави добро. „Защо му правиш?“ Защото в миналото ти си му направил. Среща те някой, направи ти пакост. Ти в миналото си му направил пакост.
Казвам, в Божествения език, и доброто, и злото се връщат на човека, каквото е направил. Всичкото зло в много деликатна форма, най-нищожните мисли, всичко туй се пази и един ден ще ни се върне. Каквото мислим за Господа, ще ни го върне. Бог е най-чистото Същество, нищо нечисто в Него не може да остане. Всичко Той го праща, да изправим нещата.
Ние сме дошли на земята, да изправим някои неща. За да ги изправим, трябва да се научим. После, ако аз не мога да обичам Бога, Който ми е дал всичко, в какво седи моята обич? Всичко ми е дадено от Него, ще Го обичам. Второто положение е, ще обичам Духа, Който работи в ближния. Най-после, ще обичам и себе си, понеже съм излязъл от Бога. Обичам себе си, понеже съм излязъл от Бога. Най-първо, трябва да имам любов към Бога. Ако не мога да имам любов към Бога, не мога да имам и любов към себе си, не може да имам любов и към Духа.
Сега виждам какво ще стане. Ние сме заняти с посторонни[5] работи. Сега се опропастяват цели градове в Германия. Де отива богатството? Нали имаме онзи случай за онзи българин, който отишъл в Берлин, за няколко месеца спечелил осем хиляди марки – по трийсет лева марката, двеста и четирийсет хиляди лева. Става бомбардировка, къщата, в която живее, пострадва, изгоряват книжата му, записите, с които вложил парите в банката. Като излиза от скривалището, дошло му наум да иде в банката. Като отива в банката – и банката изчезнала. Документите, които имал в себе си, изгорели, банката изчезнала. Дошъл в България и пил една студена вода. Казва: „Благодаря, че жив останах.“
Един ден, като наближи да заминаваме за другия свят, всичко туй ще го носим ли? Чудни хора сме.
Сега не искам да проповядвам едно учение насила. Не искам да заставям хората. Невъзможно е чрез насилие да накараш човека да живее добре. Може да живееш, но истинският живот върви по закона на свободата. Човек трябва да бъде напълно свободен, за да живее добре съзнателно. Не да ме е страх, какво хората ще мислят. Аз свиря не да ме харесват. Аз като свиря, самата свирня ми причинява една приятност на ухото. Най-първо свиря на себе си. Туй, което е приятно на моето ухо, е приятно и на другите хора.
Като живеем, да ни е приятно, че живеем. Да се радваш, че имаш светли мисли; да се радваш, че имаш светли чувства.
По някой път във вас съществува идеята на малките деца. Майката по някой път иска да излезе. Умните майки приспиват децата и тогава излизат. Някои майки, които не са толкоз умни или нямат педагогически похват – като иска да излезе майката, и детето иска да излезе с нея. Тя казва: „Не!“ То се хване за пеша[6], разплаче се. Не иска да я пусне. Това дете не иска майка му да иде да поработи в градината, да донесе вечерта нещо.
Вие се молите. Туй е работа. Ще идеш на Божествената нива, ще работиш. Като се молиш, ще донесеш нещо, от туй, което си взел – ще раздадеш и на другите. Молитвата е общ процес. Всичките хора по цял свят трябва да почувстват благото на твоята молитва. Всяка хубава мисъл е обща.
Като казвам, твоите хубави мисли са общи за цял свят, разбирам, всичките хора, на които съзнанието е Божествено, чувстват твоята мисъл. И ти трябва да възприемеш нещо от тях. Следователно мислите, които излизат от Бога, да ги възприемем.
Когато времето е ясно, вие по някой път се плашите от бомбардировки. Вчера не беше ясно, и пак хората бомбардират. Вчера Господ им каза: „Вие по-далеч ще хвърлите бомбите, по на изток, няма да ги хвърлите в града. Само да ги сплашите.“ Нали тупкаше сърцето, че може да падне някоя бомба.
Понеже Господ слуша молитвите, ако се молите, бомбите ще каже да падат по-далече. Ако не се молите, бомбите ще идват наблизо.
Един приятел ми казва: „Ето аеропланите.“ Казвам: „Вече не искам да виждам аероплан. Като ги виждам, не ми е приятно.“ Щом идват близо до София, хората не се молят. Щом са далече, молят се. Щом са добри хората, отдалечават се, надалече отиват; като са материалисти, наблизо идат.
Казвам: „Не ми харесват аеропланите, по-далеч да са, не искам да ги гледам.“ Какво ще гледам пушката на един човек. Зная какво може да направи една пушка. Кому пушката е направила нещо добро? Цъка някой – заек убил. Цъка някой – птица убил. С нож навсякъде.
Главното нещо е – злото го дръжте по-далече. Злото не ме занимава. Колкото се може злото да бъде по-далеч от вас. Доброто да влезе в нас, то да е близо. Засега любовта трябва да се приближава, страхът трябва да се отдалечава. Злото да се отдалечава. Злото да се замести с доброто.
Сега често, като сте на екскурзия, влезе едно пясъче в обувката, безпокои ви. Какво трябва да направиш? Изуй обущата си, изхвърли това пясъче навън. Има сега модерни обуща, отворени, като вървиш, влиза пясък – не са практични. Обущата трябва да бъдат затворени, но трябва да имат пори.
Един добър човек трябва да образува една магнетична дреха, която да не пропуща студа. Добрите хора се познават по това, че те образуват магнетична дреха, която не пропуща студа. Някой път вие треперите. Има нещо, което куца във вас. Някой път краката ни изстиват. Причината е, че доброто е малко. По някой път ръцете изстиват. Причината – справедливостта е малка. Някой път очите недовиждат. Истината е малка в нас. Някой път ушите недочуват. Мъдростта е малка.
Казвате: „Остаряхме.“
Считам стар човек, който вижда надалече, който слуша надалече. Стар човек е, който може да ходи. Когато краката на стари години ходят по-дълго, дълго време трябва да ходят – той е стар човек.
Обратният процес – аз се радвам сега, че в страха вие се молите. Вие не се молехте едно време. Сега, като падат бомби, всички се молят. Аз се радвам. Друг път казвате: „Кой ще се моли!“ Сега, като дойде злото, като дойде бирникът, знаете да се молите.
Казвам, да влезе любовта в нас. Бог не изисква насилина да Му служим. Като чада Божии, да имаме онова дълбокото разбиране, от вътрешно самосъзнание да бъдем готови да се радваме на туй служене. В Библията има трийсет и шест хиляди обещания, дадени на еврейския народ от Бога. Тия хора са разпръснати по цялото земно кълбо и страдат. Защо? Защото не изпълниха волята Божия. Туй, казвате, е за евреите. То е и за вас. Трийсет и шест хиляди обещания имате. Ти си дошъл на земята да се учиш от Божията любов, да приложиш малко в тази любов. В Божията любов никой не трябва да знае, трябва само да вижда плода.
Аз, като искам някой път да проявявам Божията любов, приспя някого и му оставя ябълки, круши. Той, като стане, не знае кой е. Някой път, като искам да направя едно добро, предреша се. Никой не подозира, че съм му направил едно добро. Аз се радвам на този човек, комуто съм направил добро, аз следя, след време дали ще влезе в закона. Аз следя от туй, което съм оставил, след като яде, какво ще направи. Ако този човек иде и благодари на Бога, прави добро на хората, казвам: „Доброто ми е на място.“ Радвам се. След като се наял, че ходи, изтезава този-онзи, започна да мисля какво друго добро да му направя. Искам да му повлияя. Искам, без да знае, да влезе в пътя на доброто. Казвам: „Причината съм аз.“ Аз ще вложа повече сладчина.
Казвам, по същия начин Господ работи в света. Постоянно прилага един начин, втори начин – да събуди в нас желанието да правим добро. Ние казваме: „С добро тази работа няма да стане.“ Ако с добро не става, без добро съвсем няма да стане.
Един карикатурист ще представи човек всякога такъв, какъвто той не е. Съвременните хора представят Божествения човек карикатурно. И то е изкуствено. Той съвсем друг характер има. Може да представиш любовта такава, каквато не е. Не се старайте да представяте любовта такава, каквато не е.
Най-първо, ако се решиш да употребиш Божията любов, ти ще бъдеш здрав, сладко ще ядеш, сладко ще спиш, сладко ще пиеш вода, навсякъде всичко ще ти върви, всички врати ще ти бъдат отворени. Щом започнеш да не вървиш по Божия път, любовната врата се затваря, умът потъмнява, сърцето е недоволно, краката заболяват, всички болести идват.
Ние ще приемем любовта, за да бъдем здрави. Любовта е проводник на велики Божии блага. То не е така реална работа. Казваш: „Защо аз не мога да бъда здрав?“ Ти си роден здрав. Баща ти и майка ти те родиха здрав. Ти си станал болен отпосле.
Не може ние да бъдем здрави, ако не се родим от Бога. Само Бог може да ни научи, никой човек не може да ни учи. Светът не може да ни предаде това.
Сега, аз като ви говоря, Божественият Дух ще влезе и ще изясни. Вие ще имате особено разбиране. Тъй както разбирате, приложете учението.
Вие може да мислите: „Дали предаде правилно?“ Аз предавам много правилно. Аз предавам правилно, понеже го правя. То е най-лесното нещо. Какво ми коства мене да дишам добре. Или какво ми коства да си отварям очите, да възприемам светлината. Не се изисква Бог знае какво усилие. Повдигни очите, отвори очите, възприеми светлината. Най-лесната работа е да гледаш. Но ако изопачиш Божия закон, някой път ще започнат да падат клепачите, не може да ги отвориш, нямаш власт над клепачите. Някой път нямаш власт над устата. Затвори се. Искаш да ядеш, нямаш разположение.
Гледам, на лицето ви една усмивка. Вие казвате: „Учителю, от много знание остаряхме. Говорили са ни баща ни, майка ни. От много говорене сме остарели. Какво не сме слушали?“ Кой не ви говорил за любовта? За справедливостта, за добротата кой не ви е говорил.
Сега, днес от вас искам най-малкото добро, което всички правите. Няма в света някое същество, което да не прави най-малкото добро. И лошите духове всички, и мухите всички го правят.
В малкото добро, което всички правят, там е силата Божия. В най-малката любов, която всички правят, е силата Божия. За голямата любов друг е въпросът. Най-малката любов, която цял свят проявява, от нея зависи благото на света. Там е Бог. В малките работи, които всеки може да направи, там е Бог. Туй, което не може да направиш, то е човешката страна, човешкото разбиране.
Казвам, разчитай на онова в дадения случай, което може да направиш. Хилядите километри, които може да изходите, зависят от малките крачки. Ако всяка крачка може да вземете добре, такива хилядите правят. Ако една крачка не може да вземеш правилно, този километър не може да изходиш.
Родени от Бога. Умът трябва да се роди от Бога, сърцето трябва да се роди от Бога, душата трябва да се роди от Бога, духът трябва да се роди от Бога и ти трябва да се родиш от Бога. Значи – роденото вече има условия да се прояви.
Щом се родиш от Бога, ти имаш всички условия да се проявиш. „Роденият от Бога грях не прави“, казва Писанието.
Сега, оставете греха настрана, защото не е ваш. Оставете настрана и вашите погрешки. Не говорете. Поправяйте ги. Нищо повече. Всяка една малка погрешка може да се превърне на добродетел. Ако вие изядете една ябълка, посейте семката. Може да ви съдят защо изядохте ябълката. Допуснете, че сте направили една погрешка, като сте изяли ябълката. Тази ябълка има една семка. Казваш: „Направих погрешка, посадих семката.“ От тази семка ще се родят хиляди ябълки. Ябълката ще поправи вашата погрешка. На погрешката, която сте направили, посейте семката. Ако изядете една ябълка, и не посеете семето, погрешката остава непосята.
Ние страдаме от изядените ябълки и непосетите семена. Това е новото.
Как са говорили пророците? Пророците бяха хора, които слушаха Господа. Не ги тури Господ за царе, но да проповядват на хората. Гонеха ги, навсякъде имаха най-долната работа. Някой пророк иде някъде, проповядва, казват: „Не говори истината, лъжец е.“ Онези, които предсказваха, като станат работите, хората им повярваха. Много работи се казват. Една ясновидка казваше, три пъти ще бомбардират София. Обаче пет пъти вече я бомбардираха. Някой казал, че тази [бомбардировка] ще бъде последна. Възможно е, възможно е да има още някоя друга, не се знае.
Казвам, докато хората не се научат да любят Бога, такъв е законът, ще има бомбардировки. Като залюбят Господа, бомбардировките ще престанат. Тази последната бомбардировка, ако любим Господа, ако спазваме Неговото знание, спазваме свободата, която ни е дал, тази бомбардировка е последна.
Ще бъдем силни, ще теглим един кръг и ако любим Господа, никой не може да мине този кръг. Като няма любов, всеки може да мине кръга. Казвате: „Ще се моля. Един широк кръг ще теглим – като дойдат аероплани, при линията ще останат. То не става така.“
Сега, аз ви гледам. Някога са ви проповядвали за любовта. Вие бяхте млади моми, за Господа ви проповядваха. Вие казахте: „Господ да почака, намерих един мой господ.“ Някои братя едно време за Господа идваха – намериха една млада сестра. И до този хал дойдохте.
Ще възлюбите Господа, Той ще ви намери другарка. На сестрите ще намери другари. Господ ще им намери. Братът, като служи на Господа, Господ ще му намери най-добрата другарка.
По какво се отличава истинската другарка, онази, която е за него, и онази, която не е за него? Сега, това няма да го разправяте на другите хора. Истинската другарка никога няма да изчезва отпред очите ти. Онази, която не е определена, ако помислиш да я целунеш, тя ще се изгуби, ще изчезне веднага. Нали има много моми, които бягат от момците. Той иска да я хване, тя бяга. Онази, която Господ избрал, тя е извор. Изворът седи да пиеш. Казва: „Този извор е за тебе.“
Ще разбирате чисто нещата. Извор който не престава [или] извор, който престава, е заради мене? Има извори – аз не пия от всички извори. Когато ида при някой извор, гледам намалява ли водата. Ако намалява, не пия. Преди да съм отишъл до него, клокочи. Като намалее, не пия. Като ида и започне да клокочи, дава повече вода, от него пия. Той е заради мене.
Туй, което не намалява, е Божественото. Което намалява, не е Божествено.
Казвам, целият живот ще бъде едно щастие. Бог, Който е Всемъдър, ще определи хубавите работи за мене. Ако съм цигулар, ще дойде най-хубава цигулка, от най-хубав материал. Ако е за дрехи – най-хубавите дрехи. Ако е за слуга – най-добрият. Всичко най-хубаво ще ми даде и аз ще бъда доволен. Това са стимули.
Вие искате да имате хубави работи.
Най-първо да ви интересува Божията любов от Бога. Роденият от Бога грях не прави, погрешки не прави. Или грехът много надалеч го държи, не го допуща до къщата си, погрешките винаги ги поправя. Погрешките са голи деца, които облича и пуща навън. Говоря фигуративно. Да поправиш една своя погрешка, значи да облечеш едно сираче, да го пратиш отвън. Погрешката е голо, необлечено дете. Как ще поправиш погрешките? Облечи го.
Първото нещо – родено от Бога. Казвате: „Не ни слуша Господ.“ Защо? Ние не Го слушаме. Някой път, когато вие плачете, слушате ли Господа? Защо плачете? „Хората ме измъчват.“ Че ме измъчват хората, причината къде е?
Причината да ме измъчват хората седи в мене. Да имам нужда от пари, причината е в мене. Да имам нужда от къща, причината е в мене.
Казвам, причините седят вътре във вас. Младите сестри, като срещнете братя, да прочетете най-добрата страница от тяхната книга, от тяхната библия. Братът, като срещне една сестра, да прочете една добра страница от [нейната] библия. Всеки от вас носи библия.
Като срещна една сестра, казвам: „Може да пееш.“ Тя казва: „Особено ме погледна Учителят, казва: „Може да пееш.“ Срещна тази сестра. „Особено ме погледна.“ Питам: „Може ли да мислиш хубаво и от твоята мисъл да се радват хората?“ Срещна една сестра – погледна я, казвам: „Може ли да чувстваш хубаво и от твоите чувства да се радват?“ Казва: „Особено ме погледна. Той ми казва: „Може ли да мислиш и на тази Божествена мисъл всички хора да се радват? На твоите чувства може ли да се радват всичките хора?“
Всинца може да се радват на нашите мисли, и ние може да се радваме. Няма по-хубаво нещо – да се радват хората на твоята мисъл, и ти да се радваш на тяхната мисъл. Туй е закон.
Казва: „Да възлюбиш ближния като себе си и да възлюбиш Бога.“ Значи да се радваш на Неговите мисли, на Неговите чувства. Бог да те залюби, значи да се всели Господ в твоя живот. Като те гледа как хубаво мислиш, да се радва. Ние, като живеем в любовта, Бог се вселява в нашия живот, че постъпваме като Него. Ние се радваме на Божията мисъл и на Божията любов, която има към нас.
Казвам, радвайте се на Божията любов, радвайте се на любовта, която всички проявяват. Това е „роден от Бога“.
Изпейте песента „Аз мога да кажа“.
Тази песен, като я пеете, свържете я с любовта. Да грее слънцето. Методите за самовъзпитанието са вложени. Вие мислите: „Като идем в онзи свят, ще научим всичко.“ Но много работи трябва да научим от този свят, да бъдат основа за оня свят. За пример човек яде от храната, но трябва да се образува кръвна течност, която да влезе в мозъка, да създаде едно тяло, да се създадат хубавите мисли. Ако ние нямаме известен материал от физическия живот, нашите разбирания за духовния живот няма да бъдат пълни.
Аз искам във вас да остане импулс. Слушаш някой, който свири. Казваш: „Като него не мога да свиря.“
Човешко разбиране. Всеки човек може да се научи да свири, изисква се време. Ние бързаме, искаме в много малко време да постигнем много.
Много време се изисква. Казва: „Аз не мога да бъда добър.“ Може да бъдеш добър, време се изисква. Доброто ще даде качества на тебе. Ти като добър човек ще станеш ценен. Като справедлив човек ще придобиеш нещо. Като мислиш, ще придобиеш нещо. Мислите предават характер на човека. Чувствата предават характер на човека. Волевата енергия предава характер на човека.
Да не се колебаем в Божественото, което работи в нас. Да знаем, че туй Божественото във всичките хора различно работи, но целта, към която се стремим, е една и съща. Тя не е еднообразна цел. Целта и един метод, с който Бог си служи, са различни. Тази хубавата мисъл, която Бог внася, не я сравнявай. Ти се радвай, какъвто и да е плодът. Дали е слива, ябълка, круша, портокал, лимон, не прави различие. Намери хубавото в дадения случай, което всеки плод носи в себе си, то е Божественото. Лимонът се различава от портокала, портокалът се различава от сливата, сливата се различава от ябълката, ябълката се различава от дюлята.
Всичките плодове, които Бог е създал, имат велико предназначение. Ако се храниш е ябълки, едно качество ще развиеш. Ако се храниш със сливи – друго качество. Ако се храниш с круши, трето качество ще добиеш. Каквато храна човек яде, такъв става. Я вижте онези месоядни животни на какво са замязали. Огрубели са много. Вземете формата на един вълк, на един лъв, на един тигър, вземете формата на един крокодил – много са груби. Един гълъб или една гургулица имат нещо фино, хубаво. То се дължи на храната, която са употребявали.
Когато ние мислим хубаво, когато ние чувстваме хубаво, дрехите са различни. Всяка мисъл, която влиза в нашия ум, тя е различна. Мислите са плод на умствения свят. Чувствата са плод на духовния свят. Постъпките са плод на физическия свят. Различни качества имат.
Да се радваш, че срещаш един добър човек, да се радваш, че срещаш някой, който знае да говори. Да се радваш, че срещаш някой, който знае добре да свири, който знае добре да рисува, който знае добре да шие. Да се радваш, че знае добре да меси хляб.
Някои мислят, че само жените може да месят хляб. Аз не съм месил още хляб, но бих ви препоръчал някой път да опитате се да замесите прясна пита или пресен хляб, и да я опечете, да видите какво ще опечете. Да видите какво знание имате по печенето хляб. Гледам, някои като опекат хляб, образува се прегоряване, образуват се шупли. Някой като опече хляба, много хубав е – майстор е. Аз съм ял баница, наточена много хубаво. Някоя баница не е наточена така хубаво, не знае как да точи. Като виждам, казвам: „Не се е учила. Новак е.“ Онази, която е майстор, точи хубаво, пее симфоническа ария.
Аз искам да ви представя истината така, както съм я разбрал. Разбрал съм истината в най-простата форма, достъпната форма. Има форма на самата истина недостъпна.
Някой път някой ме среща, иска да му се усмихна по особен начин. Тази усмивка не може да му я дам, няма условия. Ако река да направя това, много ще ми коства, много енергия трябва. Представете си, че съм при четирийсет градуса студ отвън. Как ще се усмихна? Или имате двайсет и пет градуса топлина. При студа ти се свиеш – егоист, държиш дрехата за себе си. Стане топло, разшириш се. Времето те е направило такъв.
Казвам: „Дайте ми време. Усмивката, която искате, сега не може да я дам, след три-четири месеца може. Сега условия няма. Ако река да се усмихна, студ има отвън.“
Сега не мислете, че любовта е нещо лесно. Тя е една от най-хубавите науки. Изисква се човек да бъде много деликатен. Срещнеш един човек, погледне те, не си доволен от погледа. Не знаеш причината. Или направи едно движение, не си доволен от движението, не знаеш причината. Някъде пък си доволен, не знаеш причината. В първия случай ти си предал Божественото, ти си доволен. Във втория случай ти не си доволен. Висшият човек чувства, че не е предал нещата така.
Свирят тук Бетовен. Дойде един – свири, дойде друг – свири. Един свири Бетовен, друг свири Бетовен. Каква грамадна разлика има в интерпретацията. Когато тълкувате, и любовта е велика симфония.
Трябва да знаем, че трябва да се учим дълго време в най-простите форми, които са достъпни. С големите, недостъпните – после. Сложните форми после ще изучаваме.
Бъдете доволни сега на онова, което Бог ви писал. Вече имаш добрата мисъл.
Вчера, за да не ни бомбардират, яви се мъглата. Казват: „Целия ден не се вдигна мъглата.“ Излязохме от София, отидохме горе, целият ден беше светло. Като се върнахме – пак мъгла.
Казвам, излизането от мъглата е добро, и влизането в мъглата е добро. В Божествения живот мъгла няма, в човешкия живот мъгла има. Тя е потребна.
Един приятел дойде снощи, той е много страхлив. Казва: „Тази бомбардировка беше малко по-мека.“ Той е доста страхлив брат. Вие не го знаете кой е. Когато любовта е голяма, бомбардировката е слаба. Когато любовта е малка, бомбардировката е силна. Ако българският народ можеше да носи Божията любов, като влязат тия вълни на любовта, те щяха да се откажат.
В България преди години карат един стражар да заведе един човек. Стражарят казва: „Господин началник, този човек не може да го карам, отказвам се.“ – „Как – казва, – не може да го караш?“ – „Ако този човек аз го карам, мене ще ме сполети най-голямото зло. И мене, и тебе ще сполети едно зло.“ – „Пуснете го тогава.“
Има случаи, когато, един човек като придружаваш, най-голямо Божие добро ще дойде върху тебе.
Казвам, когато започнем да се подчиняваме на онова, което става в света, когато стражарите идат, иде най-голямото добро. Да бъдем вярващи, че правим онова, което носи най-голямото добро за всички ни.
В Евангелието е казано: „Ако онези дни не се съкратят…“ Ако добрите хора не турят сега любовта, да се съкратят тия дни на страдания… Те трябва да се съкратят, понеже хората не може да издържат.
Няма нещо по-хубаво от мира. Сега седиш, но нито яденето е ядене, нито пиенето пиене. Само в мира човек може да мисли, може да има идея. Сега мислиш: „Дали днес няма да ме претрепят.“
Днес една бомба, утре една бомба…
Да отдалечи Господ бомбите.
Отче наш.
14 лекция, държана от Учителя на 5 януари, 1944 г., София – Изгрев.
