„Създаването на обособени групи е свързано с пълния замисъл, който има нашето движение, ако разбираме неговото най-вътрешно естество. Всички ние трябва осъзнаем, че движението ни е значимо не само заради съществуването му пред сетивата, което го прави разбираемо от насочения външно човешки ум, но и заради това, че чрез това движение нашите души търсят истинска и искрена връзка с духовните светове.
…чрез култивирането на духовната наука ние пренасяме душите си в сферите, обитавани не само от земните същества, но и от съществата на по-висшите йерархии, съществата от невидимите светове. Трябва да осъзнаем, че нашата работа е от значение за тези невидими светове и че всъщност живеем в тези светове. От гледна точка на духовния свят, работата, извършвана от тези, които се познават взаимно в такива групи, е доста различна от работата, извършвана извън такива групи и разпръсната по света. Работата, вършена в братско съгласие в нашите групи, има доста различна значимост за духовния свят, в сравнение с останалата работа, която предприемаме.
Нашата Пета следатлантска епоха трябва да подготви идващата Шеста културна епоха. Задачата ни с духовната наука не е само да придобием духовни богатства за себе си, такива за вечния живот на душата, но и да подготвим онова, което ще съставлява съдържанието, особената външна задача на Шестата културна епоха. Така е било през всяка от следатлантските епохи.
Могат да се посочат три особени черти, които трябва да бъдат пренесeни в сърцата ни в Шестата културна епоха. И това е нашата задача – да ги подготвим за тази Шеста епоха.
Една от най-важните характеристики на хората, живеещи на Земята в разцвета на Шестата епоха, ще е едно определено морално качество. Въпросното качество трудно може да се разбере от съвременното човечество. Днешният човек трябва да е така деликатно устроен, че душата му да изпитва блока. През Шестата епоха най-културните хора не само ще чувстват болка, каквато предизвикват днешните гледки на крайна бедност, страдание и нещастие по света, но такива хора ще изживяват чуждото страдание като свое собствено. така през Шестата епоха сред цивилизованото по онова време човечество ще възникне общо съзнание. И както отделният крайник чувства здравето на цялото тяло, в още по-голяма степен отделната личност ще чувства страданието, нуждите, бедността или богатството на цялото. Това е първата свойствена морална черта, която ще е типична за културното човечество през Шестата епоха.
Във всяка религиозна сфера на Шестата епоха ще съществува пълна свобода на човешката мисъл. Това, в което човек вярва и върху което се градят религиозните му убеждения, ще почива изцяло върху силата на неговата индивидуалност. Общите вярвания, които днес съществуват в толкова много форми сред различни общества, вече няма да влияят на онези, които ще съставляват цивилизованата част от човечеството през Шестата културна епоха. Всеки ще чувства, че пълната свобода на мисълта в областта на религията е изконно право на човека.
Третата характеристика на Шестата епоха ще е, че за истински учени ще се смятат само хората, които разбират духовното, които знаят как духовното обхваща света и че човешките души трябва да се свържат с духовното. Това, което днес се нарича наука с нейния материалистичен облик, със сигурност няма да се разглежда като наука през Шестата следатлантска епоха. Към нея ще се отнасят като към древно суеверие, което е способно да служи само на онези, които са изостанали на етап, присъщ за предходната Пета следатлантска епоха.
Цялото предназначение на духовната наука е да ни подготви в този смисъл за Шестата културна епоха.
Опитваме се да култивираме духовна наука, за да преодолеем материализма и да подготвим онази наука, която трябва да съществува в следващата епоха. Основаваме общности от хора, сред които не трябва да има догматични вярвания или склонност да се приемат учения само защото идват от един или друг човек. Основаваме общности от хора, в които всичко без изключения трябва да се гради върху собствената нагласа на отделната душа да се свърже с учението. Сред нас подготвяме онова, което духовната наука нарича свобода на мисълта. Когато се събираме заедно като приятели, за да култивираме духовна наука, ние подготвяме културата и цивилизацията на Шестата следатлантска епоха.
През Шестата епоха обаче в човешките души трябва да се развива Духът-себе, както сега се развива съзнателната душа. Естеството на Духа-себе е такова, че в човешките души трябва да се проявят трите характеристики, които описах: социален живот, в който преобладава братството; свобода на мисълта; и духовни познания. Тези три характерни черти ще са основополагащите за бъдещата общност от хора, сред които Духът-себе ще се развие, както съзнателната душа се развива през Петата епоха.
Ето защо, когато братски се обединяваме в работни групи, можем да си представим, че нещо се рее невидимо над нашата работа; нещо, което е като дете на силите от Духа-себе.
Това е Духът-себе, който се подхранва от съществата на по-висшите йерархии, за да може да протече надолу в душите ни, когато те се завърнат на земята в цивилизацията на Шестата епоха. В нашите групи ние извършваме работа, която се насочва възходящо към онези сили, които се подготвят от Духа-себе.
Виждате, че само чрез мъдростта на самата духовна наука можем да разберем какво правим в действителност по отношение на нашата връзка с духовните светове, когато идваме заедно в тези работни групи. Мисълта, че вършим тази работа не само за задоволяване на личното ни его, но и за да я насочваме нагоре към духовните светове; мисълта, че тази работа е свързана с духовните светове, представлява истинското освещаване на една такава група. Да пазим грижливо една такава мисъл, означава да се изпълним със съзнанието за святостта в основаването на работна група в рамките на движението. Затова е много важно да разберем този факт в неговия пълен духовен смисъл.
Ние се намираме заедно в работни групи, които, освен придобиването на духовни познания, се основават върху свободата на мисълта. Те нямат нищо общо с догми или натрапване на вяра, а естеството на тяхната работа трябва да е в сътрудничеството между братя. Най-важното от всичко е да осъзнаем истинското значение на идеята за общество, като си кажем: „Освен факта, че, като съвременни души, принадлежим на Петата следатлантска културна епоха и се развиваме като индивидуалности, докато издигаме личния живот все по-нагоре и по-нагоре над обществения живот, трябва съответно да схванем и идеята за по-висшата форма на общество, основано върху свободата и братската любов, а това е като магически дъх, с който одухотворяваме нашите работни групи.“
Днес е болезнено изживяване да гледаме как човеците по земята се борят един срещу друг, но това все пак е просто следствие от постоянния стремеж на Петата епоха към свободно развитие на обособени индивиди.
Човекът трябва с пълно съзнание да подготвя общности, в които ще влезе изцяло по собствена свободна воля през Шестата епоха. Над нас се рее като висок идеал една форма на общност, която по такъв начин ще олицетворява Шестата културна епоха, че цивилизованите хора напълно естествено ще се срещнат като братя и сестри.
И така, текущата Пета следатлантска епоха се нуждае от това, което усвояваме и развиваме в нашите групи. Тя се нуждае от съзнателно култивиране на духовната аура, която все още се рее над нас, подхранвана от духовете но по-висшите йерархии и която ще се влее в човешките души, щом те заживеят в Шестата епоха…Нашата цел е да съберем заедно човешките същества, които вече са взели свободно решение да бъдат братя и сестри – такива, над които се рее нещо, което те се стремят да развият чрез духовната наука и с чувството, че добрият дух на братството се носи отгоре над тях.
При откриването на дадена наша група това е посвещаващата мисъл, която ще приемаме в себе си. По този начин освещаваме тази група още при нейното основаване. Общество и подвижен живот! Търсим обществото над нас, живия Христос – търсим Го в себе си; Христос, Който не се нуждае от свидетелства, нито от удостоверения, защото Го изживяваме в себе си. При основаването на дадена група ще имаме това като освещаващ девиз: „Общество над нас; Христос в нас.“ Нещо повече — знаем, че, ако двама, трима, седмина или още повече се обединят в името Христово, самият Христос буквално живее в тях. Всички, които в този смисъл признават Христос за техен Брат, самите те се превръщат в сестри и братя помежду си. Христос ще признае за Негов брат онзи човек, който признава другите човеци за братя. Ако възприемем такива освещаващи думи и ги приложим в работата си, истинският дух на нашето движение ще ни съдейства във всяка дейност.
Невидимото общество, което бихме искали да основем чрез начина на нашата работа, ще расте и ще разцъфне. Ако това отношение се свърже с работата ни и стане все по-разпространено, ще поставим духовната наука в необходимото положение да осъществи задачите си за напредъка на човечеството. Тогава можем да сме уверени, че великите учители на мъдростта, които ръководят човешкия напредък и човешкото познание, ще са с нас. В каквато степен тук работите според смисъла на духовната наука, в такава степен — напълно съм сигурен — великите учители, напътстващи нашата работа от духовните светове, ще бъдат ваши сътрудници.
Приканвам силите, милостта и любовта на тези учители на мъдростта, напътстващи и насочващи нашата братска работа в такива групи, да съдействат и на тази група. Приканвам благоволението, силата и любовта на учителите на мъдростта, които са непосредствено свързани със силите от по-висшите йерархии. Нека в тази група се прояви духът на доброто, което е във вас, велики учители на мъдростта, и нека в дейността на тази група пребъде истинският дух на движението!"
Из лекция 13, ГА 159, Рудолф Щайнер
