САМОВЪЗПИТАНИЕ НА УДОВЕТЕ
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Размишление.
Чете се темата: „Отношение на корените на растенията и краката на животните“.
Чете се резюмето на темата: „За какво служат уравненията“.
Според вас с кои процеси започва животът? Първичният живот с кой процес е започнал? („Деление.“) Когато някои гости са поканени на обед, онази вещата, чистата, спретнатата готвачка, приготовлява най-хубавото ядене. Сложи, гостите седнат. По какво се отличава? Изисква ли се голямо изкуство човек да знае как да яде? Всеки, за да знае как да яде, трябва да е свършил някъде. Считате яденето един прост процес.
Питам, кой е по-достоен, който готви, или който яде? Кой седи по-горе, готвачът, или който яде? Всякога ще се родят две мнения. Едните ще бъдат на страната на готвача, другите на страната на гостите. Сега разбира се, в самия готвач има известна психология. Той разбира нуждите на гостите, знае какво неговите гости обичат. Значи той влиза като ясновидец. Без да ги питал, той предполага какво обичат и наготвя така, че те, като ядат, казват: „Много добре е сготвено.“ Питам, как този готвач се домогна до тази истина, да знае кой от гостите му какво обича?
Напишете х. В дадения случай какво означава х? Х е гостът, у е готвачът, a z е резултатът. Защото готвачът ще изисква, и гостът, по който и да е начин, ще трябва да плати нещо. Знакът х, както е взет в съвременната математика, се вижда произволен знак. Този знак показва закона на противоречието. Животът всякога започва с едно велико противоречие повидимому.
Представете си едно разумно същество. Да кажем, един ангел, който живее в небето между разумните същества, и него го обличат в най-простата форма на земята. Туй същество, с този гениален ум, със своите таланти и дарби, веднага се намира в едно противоречие в тази човешка форма. Той разрешава въпроса не като ангел как трябва да живее, но в тази простата форма, като човек, какво трябва да прави. Уравнението е много сложно. Мисли, мисли, противоречие има какво да прави.
Следователно х-ът е закон за слизане. Само едно висше същество може да се намери в такова противоречие. Когато х се съединява, тия двете страни на х показват, че първото положение и второто положение са дали гръб едно на друго. Много пъти ние се докачаме, казваме: „Той ми даде гръб.“ То с половината истина. Когато хората са в студена зимна нощ, пали не се обръщат с лице, но си обръщат гръб и седят с гръб обърнати, да се топлят. И тогава де е противоречието? Казваме, че двама души са обърнали гръб. Но ако е зимно време и се топлят, де е противоречието тогава? Значи, ако ти идеш при него и му искаш някаква услуга, и той си обърне гърба, тогава е несъвместимо.
Казвам, туй противоречие може да се използва. Тогава, за да можеш да примириш противоречията, ти трябва да разделиш двете линии на х, двата полукръга, и между тях да туриш мярката на живота. Следователно, за да примириш, в следния знак, който иде по този начин, те са паралелни линии. Само че паралелните линии ти може да превърнеш на х. Паралелните линии показват разумност. Трябва разумност. Ти ако не можеш да разрешиш противоречието в живота, ти не си учен човек. Щом разрешиш противоречието, ти обръщаш y главата надолу, а пък краката нагоре. Щом разрешиш задачата, ти вече обръщаш y-то.
У българите думата „ум“ започва с у. То е египетски знак.
Египтяните така са писали у. Този знак показва човек, който е в движение. Евреите, които са били в Египет, са взели този знак, и наместо да турят крака, те са го писали така: ?. У египтяните изследва, върви мисли. То е евреин, турил ръце, искал да вземе нещо, да обсеби света. Той другояче разрешил въпроса. Казва: „Не само човек трябва да върви, но трябва да има нещо, към което да се стреми.“ В евреите този знак на египтяните е безконечност. Безконечността трябва да се сведе към две паралелни линии. Без тия паралелни линии не може да разбираш съчетанието на живота. Паралелните линии, значи мярка, част от противоречието на живота да отделиш, да разпределиш.
Туй сега има приложение. Човек трябва да започне със своето възпитание. Той не може да внесе в себе си всичките благородни качества. Той трябва да започне с една своя дарба. Не за през целия живот, но трябва да започне с една основна дарба и около нея всичките дарби постепенно трябва да се развиват.
Тогава имате z. Както е поставен, всякога означава един йероглифически знак, закона за размножението.
Едно от главните противоречия в живота произтича, когато се народят много желания в нас. Желанията живеят, и те изискват храна. Щом сме народили повече желания, отколкото можем да храним, явява се икономическа загуба. Затова ще имаш едно-две желания, колкото можеш да отхраниш. Да снесеш много яйца и да ги продаваш. Щом навъдиш много кокошки, и те умират от кокоша болест, тогава трябва да плащаш. Всеки един трябва да има едно основно желание. Когато говорим за основно желание, аз говоря за желанията ви за работа, едно желание, с което всеки ден можеш да работиш и което може да ти служи като подтик.
Сега, ако аз ви дам една тема: „Кой е най-естественият метод за самовъзпитание на човека“, какво бихте писали? За да се възпита човек, най-първо, той трябва да възпита своите пет сетива, през които енергиите на природата минават. Той трябва да започне или от осезанието, да мине в своя вкус, обоняние, слух и зрение, или обратното, да започне чрез своето зрение, слух, обоняние, вкус и осезание. Или може да прави пермутации.
Но човек, докато не разбира вътрешния смисъл на сетивата си, той мъчно може да ги възпита. Запример, той започва с осезанието. Ако искаш да се възпиташ, никога не бутай чрезмерно горещи тела. Не си пари ръцете, никога не взимай тела, които може да изгорят пръстите ти. Не взимай нито много горещи тела, нито много студени. Ти, ако искаш да възпиташ тялото, избягвай противоречието на голямата горещина и на големия студ. След туй, не пипай нито много твърди тела, нито много жидки.
Следователно с ръката пипай предмети, които произвеждат в тебе едно приятно чувство, да не внасят съмнение.
Щом бутнеш огън с ръката си, той, най-първо, ще внесе съмнение. То е опасна работа. Ще се образува страх. Но ако ти поставиш ръцете си далеч от огъня, ще даде едно приятно впечатление и ти ще съставиш за огъня по отношение на пространството едно правилно понятие. Между тебе и огъня трябва да има известна дистанция.
По този закон предметите, които ти обичаш, които искаш да ги пипаш, не ги приближавай близо до себе си. Не ги дръж нито много близо, нито много далеч от себе си. Дръж ги на тази дистанция, в която може да пипнеш, и туй, което изследваш, да произведе приятно впечатление вътре в ума.
Допуснете, че имате само едно сетиво, чрез което добивате вашето знание. Най-първо, вие трябва да се научите, пръстите ви трябва да бъдат чрезмерно чувствителни. В туй отношение, от четирийсет-петдесет години, откак американските и английските френолози така упражниха своите пръсти, че само като поставят ръцете, могат да прочетат какъв е характерът, различават всичките изпъкналости. Като пипне формата, веднага изпъква характерът.
Силата на един френолог седи в пипането. Той може да е сляп. Като постави ръцете си, като пипне с пръстите, чете и говори какъв е характерът. Може очите му да са завързани, не гледа, обаче той, като тури ръцете, чрез осезанието може да държи лекция по една окултна наука. Може да разправя очите му какви са, да разправя характерът какъв е, учен ли е, прост ли е, свършил ли е, или не е свършил, какво може да стане, всичко това чрез пръстите познава. Папили се казват тези усетливи места на пръстите.
По някой път човек може сам да си направи наблюдение и върху себе си, докъде е достигнал. Наука е това. Като пипне, познава и себе си, може да чете какво има на главата си.
Ние сега мислим, че главата е наше стяжение, ние мислим, че главата е дарба, дадена от Бога, и по някой път я пипате, туй, което Бог подарил, какво съдържа. Както онзи, който отворил кесията и брои парите си, така и ти пипнеш главата си отзад, отпред пипнеш. Ще видиш, като пипнеш, какво впечатление ще произведе, приятно или неприятно.
Онзи ден направих случайно един опит. Една сестра водеше едно малко момиче, неразположено. То седи, гледа като дете, обърнало гръб към мене. Гледам, един косъм щръкнал. Казвам, ще направя един малък опит. Приближавам, без да види, бутам косъма, потеглям го. То малко се пообърна. Туй дете след това се разскача и целия ден игра. Трябва да знаеш кой косъм да бутнеш. То искаше да каже, като му дръпнах косъма: „Какво искаш да кажеш? Ти подиграваш ли се на мене?“ Ако знаеш да го пипнеш, през целия ден ще има скачане.
Питам, какво се предаде на това дете? Предаде се нещо. Аз го бутнах на едно място, дето се отвори вратата на природата, влезе много енергия. На човека като му потеглиш един косъм на главата, става весел. Само да знаеш къде да бутнеш. Цяла наука е туй. Всеки ден ние трябва да знаем къде да се бутаме.
Право е, човек има чувствително място. Ръката трябва да бъде много деликатна. С бутането на тия предмети, които произвеждат резки промени в нас, осакатяваме нашата чувствителност и ставаме безчувствени.
По същия закон за чувствителност, някой път вие говорите за любов. Тази любов не е никаква любов, но то е впечатление на астралното тяло. Дето викат, че някой се влюбил, то не е любов. То е астрално пипане. Аз наричам това любов на пипането. Трябва да пипне някой човек така. Слепият се влюбил, и онзи с очите, и той пипа. Той като пипне някоя ръка, тази ръка оживява. Слепият пипне една ръка на една жена. Не вижда лицето, но тези мекота на ръката седи в ума му. Все ръката седи. Сърцето затупти. Може да пише какви ли не любовни писма, че без нея не може, че без тази ръка не може да живее, че не може да бъде щастлив. Ако тази ръка не дойде да живее с него, той ще умре. Пипане е това.
Пипнеш лявата ръка, не можеш да живееш без нея. Но ако пипнеш дясната ръка, тази ръка ще предаде веднага обратни резултати. На един човек трябва да пипнеш и двете ръце, за да видиш какво е неговото състояние.
Казвам, любовта, най-първо, трябва да мине през осезанието. После, ще внесеш любовта чрез езика, ще побутнеш сладкото или киселото. След туй ще помиришеш любовта, дали е благоуханна. Това са все външна любов. Дали любовта има някакъв хубав мирис? След туй ще послушаш любовта какво говори, какъв език има. Защото любовта говори. След туй ще видиш как с спретната, как се държи, красиви ли са косите, дали главата не е побеляла. Защото любовта не ходи с побеляла глава. Тя може да има светла глава, но никога бяла глава няма любовта.
Казвам, в това отношение ще имаме една ясна представа за любовта. Запример, ние говорим за любовта. Според вас любовта се явява, умира, изчезва, нещастна става. Според нашите понятия всичко туй е вярно, но ако искате да се запознаете със самата природа, с реалността на нещата, както са в действителния свят, трябва да знаем, че едно астрално състояние бързо се изменя. Който бърза с любовта, бързо и свършва. Който бързо говори, бързо и върши. Законът е такъв, както започнеш, така ще свършиш. Има изключения. Сега онези, които искат всичко да научат, те така ще свършат. Онези, които започват полека и основно, казват: „Има време.“ Но в туй отношение да няма нехайство.
Като казвам, трябва да започнете с всичките сили, които имате сега, сега имате известни сили, които не ги развивате. Запример, мнозина от вас, като дойдете на четирийсет, петдесет, шейсет години, казвате: „Остаряхме.“ Пипне крака ви ревматизъм, нещо старини дошли, нещо се загнездило в ключицата на гърба. Че ревматизмът ще те направи повече от човек. Че може да те боли ръката, ще те застави да учиш химия, да се лекуваш. Ще станеш виден лекар. Боли те главата. Ще се стегнеш да учиш, ще викаш един лекар, втори, трети, четвърти. Не може да се излекуваш. Ще станеш да се молиш. Всъщност ще намериш истинския път.
Казвам сега, х е първото противоречие, което съществува. Сега казвате някой път: „Ние нищо не сме научили.“ Щом страдате, вие сте много учени хора. Защото само един много учен човек може да страда. Най-учените хора страдат най-много. Виждате биографиите на учените хора, какви не страдания са имали. Ти не може да опишеш страданието на един обикновен човек или страданието на растенията, или страданието на животните. Но щом опишеш страданията на един цар или на една княгиня или някой учен човек и тъй нататък, прави впечатление. На учените хора страданието е по-силно.
Казвам сега, трябва да започнете със самовъзпитанието. Най-първо, възпитайте вашите чувства, възпитайте тялото.
Възпитайте краката си. Краката имат влияние. Искате да ги направите добри. Краката казват: „Ние днес ще почиваме, на особено мнение сме.“ Те образуват общество, казват: „На господаря ще му стегнем спирачките.“ Както онзи, който кара автомобил. Някои такива шофьори стягат винтовете, не върви автомобилът. Господарят може да се тревожи, но тия крака стягат. Казваш: „Зор вървят краката.“
Стегнете се да възпитате краката да желаят това, което и ти желаеш, и ти да желаеш това, което краката желаят. По някой път краката имат мнение. Значи и краката си имат свое мнение. Казваш: „Те са удове.“ Ще зачиташ и удовете. Ще зачиташ и мнението на краката. Всичко, което е в тебе, ще зачиташ. Ако ти не зачиташ правото на краката, ако ти не зачиташ правото на косите, ако ти не зачиташ правото на очите, на носа, на ума, на душата, на духа, на всяко чувство у тебе, питам, каква педагогия има у тебе? Как ще зачиташ тогава другите хора? Щом оценяваш своите крака, ще оценяваш и краката на другите хора.
След туй ще пристъпим към другото правило. Трябва да знаеш ръката, която имаш, откъде е. Тя е дадена дар отнякъде.
Онези, които са я дали в природата, винаги се грижат. Написана е твоята ръка. И псалмопевецът казва: „Удове има написани в книгата на живота.“ Господ направи ръката, казва: „Тя е твоят пансионер у тебе.“ Може да е пратена твоята ръка да се възпита една добродетел. Ако влезеш в Невидимия свят и намерят твоята ръка хилава, ти ще бъдеш свидетел, че не си я хранил както трябва.
В този процес ръката е връзка с други висши процеси. Тя взема участие във физическия свят, взема участие в астралния свят, взема участие и в нашата мисъл, взема участие и в нашия Божествен свят.
Гледам сега, явили се много списатели. Харесвам желанието им, но не мажете ръката си с масло и с много сапун, пък не мийте ръцете си, понеже ръката има особена мазнина. Миенето с много сапун е вредно. И да не се миеш, пак е вредно, а и с многото миене нищо не се постига. Вие толкова години като се миете, кой е най-добрият начин за миене на ръцете? Според вас колко пъти трябва да си миете ръцете? („След всяка работа.“) Право е.
Сега разбира се, щом ние се занимаваме със самовъзпитанието на ръката, ние ще дойдем до ония процеси. Нищо не е [отделно], ръката е част от човека. Образува се волева сила с тия чувствания, които имаме. С простите чувствания какво можем да постигнем?
Не само това, но ако ти развиваш своята чувствителност, като си затвориш очите и си поставиш ръцете срещу слънцето, може да бъдеш отличен метеоролог. Ще знаеш времето хубаво ли ще е, или ще се развали. Дали след няколко часа ще вали дъжд. За цял ден може да знаеш, като поставиш двете ръце срещу слънцето, с дланите към слънцето. После, на обед и вечерно време като залязва слънцето, може да знаеш в природата какви промени може да станат.
Не само това, но ако поставиш ръцете срещу вятъра, може да знаеш каква ще бъде промяната. Именно ако така развиваме своята чувствителност, ще се избавим от много неприятности.
Човешката ръка, това е една антена. Човешката ръка е приемателка на енергии. Тръгваш на път. Няма да бързаш. Един праведник или един светия никога не бързат. Дигне ръцете към [небето], че се моли. Дигането ръцете, то е сондаж, какви са условията, при които върви, какво ще му се случи в пътя. Той дигне ръцете си и знае да тръгне ли, или да не тръгва, да отложи.
Следователно, ако аз искам да дойда у вас на гости, аз ще направя така. Дигна ръцете и възприема трябва ли да ида, или не. С ръцете ще познаеш дали този, при когото искаш да идеш, е там, дали има хубаво разположение, дали тази работа ще стане, или не.
Казва: „Вдигни ръцете си към Бога.“ То е необходимо, да се развиват ръцете, да бъдат чувствителни, за да може да възприемат деликатните вибрации, да разрешиш един важен социален въпрос.
Разбира се, аз ви го давам туй да правите, когато нямате работа, когато имате свободно време, когато нямате с какво да се занимавате. Чувстването у вас постепенно се развива. Не да работим, че да закоравее ръката, да хване елин. В туй отношение трябва да дойдете да освободите ръката си от слинове, понеже загрубяването на ръцете не е хубаво. Когато ръцете станат много меки и когато загрубеят, ние схващаме само отрицателните страни на живота. Един човек иска да живее, без да работи. В природата такъв закон няма. Но и пресилената работа, да работиш повече, и то не е намясто. Ние в сегашния живот не знаем колко да работим на ден. Чиновниците работят по осем часа на деня, но това не е закон на природата. Майката целия ден ходи и шета, но това не е закон на природата. Ако е закон на природата, той е за всички същества.
Питам сега, колко часа готвят женските птички? Женската птица целия ден ходи, търси храна. На тази круша кацне, на онази, хвръкне из въздуха.
Птиците, понеже нямат ръка, те имат чрезмерно развити очи. В тях е много силно развито зрението. Те са започнали навсякъде с желанието, гледат дали ще има храна. Те започнали с възпитанието на очите, за да придобият храна. Тогава как се възпитават?
Да допуснем, че имаме два полюса, осезанието и зрението. Как трябва да възпитаваме своето зрение? Избягвай да гледаш лоши сцени, образи, каквито и да са. Гледай винаги хубавото и красивото в природата. Никога не се спирай да гледаш неща нечисти. Всякога гледай хубавото и красивото, ако искаш да възпиташ зрението си. Безобразно никога не гледай. Не да ти е отвратително, но гледай хубавите и красивите работи.
После, не се спирай върху отвратителните чувства. Че някой извършил престъпление, не се спирай върху престъплението. Нито пък мисли за бъдеще какво може да ти се случи. Че децата могат да умрат, не се спирай върху това. Ти считай смъртта, че си затворник някъде, отварят вратата и казват: „Заповядай.“ Излизаш из затвора.
Смъртта, в най-лошата форма, е, че те пущат дома да си идеш. Че то е смъртта. Но смъртта има и друго разбиране: когото осъждат, турят го в затвора. То е смъртта. Когато някои хора умират и плачат, те отиват в затвора. Когато някои умират и не плачат, другите умират и влизат в затвора. Тъй щото казва: „Мене ме затварят, турят ме в черната земя. Този свят е рай, а тук, в черната земя, е затвор.“ Онзи, който умира, казва: „Свободен съм.“ Следователно понятията за смъртта имат два образа.
Ако искате да възпитате вашето зрение, започнете от ума. Изхвърлете всичките ония отрицателни образи, които създават злото. Формите привличат съответстващи сили и създават нещастия. Каквито форми привлича умът ви, каквито форми занимават ума ви, туй ще станете. Затуй псалмопевецът казва: „На ранина ще Те потърся, Господи, с очите си ще Те потърся.“ Когато говори за ранина, [Господ] казва: „Потърсете Ме.“ Търсенето само с очи става.
Сега вземете философията. В туй отношение ръката е една сила. Човек, който има възпитана ръка, той е възпитан човек. Тъй да си възпиташ ръката, че както и да те бутат, да не трепнеш. Съзнанието ти да е будно, че както и да те обидят, каквото противоречие и да дойде, да не би да се мръдне, да се стреснеш, да се уплаши ръката ти. Трябва будно съзнание.
Казвам, това схващане, което имаме, е, че в природата има един кармически закон. В старите времена религиозните хора създали ада, че ония, които не вършат волята Божия, турили ги в ада. Сега индусите ни уплашиха със своето прераждане. То е все същото. Има плашене, но работата не седи така, както го описват. Едно естествено прераждане има и едно изкуствено прераждане, което хората са създали. Човешкият дух седи и над закона на наследствеността, и над закона на прераждането. Всеки може да измени закона на своето прераждане.
Нали знаете онази поговорка, какво е казал Сократ, когато един физиономист описвал неговия характер. Той му казал, че бил разпуснат, че имал слабост към жените, обичал да полъгва. Сократ му казва: „Всичко това е вярно, но всичко туй, със силата на волята, всички недъзи, които имах, надвих и оправих.“ Понеже имал голяма слабост към жените, [оженил се] за една лоша жена, да му дотегне, че да няма слабост, тази жена да му стане професор. Той не взел мека жена, но груба жена, да му казва: „Не ти трябва да ходиш по ума на жена, но по своя си ум да ходиш.“ Една жена може да ти тури ума намясто. Онази жена, която обичате, гледате – вие сте ученици, туй състояние, то е една измама на астралния свят.
Има една астрална жена, която опитва хората. Тя употребява тия жени. Тя ще влезе в една жена, ще ти се усмихне, ще те гледа, ще намаже устните си с червено, ще тури под очите черно, позасмее се, подари ти това-онова, докато ти тури оглавника. Щом ти тури оглавника, извади камшика си. Казва: „Ти не си възлюблен. Ти си невежа, простак.“ най-първо, казва, че ти си ангел, велик, баща, такъв-онакъв. Щом тури оглавника, казва: „Ти си един простак. Тебе умът не ти стига.“ Какво не тури. В света ние не страдаме от мъже. От жени страдаме. Навсякъде има жени. Мъже няма, бащата го няма никъде. Досега все жени искат да оправят света. И тя се оправя.
Казвам, ще дойде бащата, ще дойде мъжът, разумният принцип, това разумното в света. Ще дойде науката в света, тази истинската, Божествената наука. Или ние казваме, пие досега сме се ръководили от своите чувствания само. Каквото правим, казваме: „Настроение имам. Не ми се работи. Искам да ям, ще ям. Искам да се разхождам, ще се разхождам. Тъй ми е кеф.“ Най-после, иска да спи. Но това не е разсъждение. Те са обикновени чувствания, които имат всичките животни. Казва: „Не ми се моли. Не ми се моли, не съм разположен.“ Това не е философия. „Не съм разположен, не ми се учи. Владика няма да стана или професор няма да стана.“ Туй са обикновени разположения на тази, астралната, жена. Как да я наречем? Решил съм да употребя един много мек език – на тази благородна дама или на тази английска лейди.
Сега, тази благородна лейди или тази мадам, като намери някоя мома, казва: „Като тебе няма. Ще те оженя за някой княз.“ Цял ден ходи, с помади се разправя, докато тури юларя. После ѝ казва: „Ти си слугиня.“ Започва да ѝ чете лекции. Тя прави забавление на мъжете и на жените на земята. И ако видите представление, все от тази мадам е.
Сега, ще ѝ благодарите, че тя имала търпението толкова години да ни възпитава. Тя казва: „Освободете ме, досега аз ви занимавах.“ Но и на нея е дотегнало, тя казва: „Толкоз, колкото ви възпитавах, достатъчно е.“ Проверила е възпитанието, уморила се е. Тази умора произтича от това, че ние сме се уморили. Казваме: „Дотегна ни животът. Искаме един сносен живот.“
Първият сносен живот започва с едно правило. Като вдигнеш ръце нагоре, трябва да знаеш имаш ли връзка с Първата причина, или не. Не само всеки ден да си вдигаш ръцете, но ще видиш отношението на тази връзка. Ние трябва да имаме не само връзка с Първата причина, но и начинът е точно определен. Тази връзка трябва да има точно определена дължина. Има една естествена дължина. Тя не трябва да бъде нито по-дълга, нито по-къса. Точно трябва да бъде, нито с един милиметър по-дълга или по-къса.
Вече имате едно правилно отношение. Щом имаш правилна връзка с Първата причина, ти ще имаш и същественото от живота. Богатият живот, той е вече необходим за всичките дарби, които трябва да развием. Своите умствени способности и своите чувства ние не можем да развием без тази вътрешна енергия. Всяка дарба, всяка способност изисква специфична храна. Много от нашите дарби, много от нашите чувства умират от глад. Гледаш, някой човек, той е гладен, няма специфична храна за своите религиозни чувства. Те са умрели отдавна. Други хора нямат специфична храна за своята съвест. Тяхната съвест е умряла отдавна. Други нямат специфична храна за своите разумни сили, отдавна не разсъждават. Остават само наблюдения, само факти, като мъниста нанизани.
Разумният човек трябва да придобие храна за ума си. Не само общо казано, но за всички способности, за всички чувства. Трябва да ги храни, да им даде една угощение. С туй трябва да започне самовъзпитанието. Сега това е постижимо.
Аз искам да кажа, че ония усилия, които сте направили досега, те ви донесли нещо. Дошли сте до едно положение и оттам трябва да подемете. Вие сте дошли, услужили сте на тази мадам. Майката, като се роди едно детенце, гали го, милва го, но като стане на десет години, имате пръчка. Тази мадам, като дойде, най-първо, целува те по двайсет-трийсет пъти, но като станете на седем-осем години, пръчката дойде и вкъщи има такова красиво пеене. Но някой път мадамата се разправя, казва: „Тъй-тъй…“ Красивото без наказания не може. Ако ние не може да използваме всичките страдания, животът е обезсмислен. Всичките страдания в живота трябва да се използват.
Сега основната мисъл. Каква е основната мисъл, която би останала у вас? Тъй като ви гледам, вие половината сте заинтересувани от това, което ви говоря. Ако всинца бяхте осъдени на смъртно наказание, и върху главата ви бяха турили едно гърне с мляко, пълно догоре, кажат ви, че само по един начин може да спасите живота си, ако не разлеете нито една капка от млякото, колко щеше да бъде концентрирана мисълта ви. Само гърнето щеше да оживее в ума ви.
Казвам, когато човек се занимава с Божествената наука, трябва да бъде заинтересуван, както осъденият от гърнето, ако не пролее нито една капка от млякото, зависи животът му.
Добре, сега упражнението за двете сетива, за осезанието и за зрението. За двайсет и един деня да възприемате само хубави работи. За двайсет и един ден да си проточвате нагоре ръцете.
Да кажем, вземете сегашната цигулка. Цигулката седи от две чела съединени. Знакът, който съединява челата, то е човешкият пръст, законът на въображението. Въображението е силно развито в цигулката. Трябва да имате отдушници. На цигулката тия дупки, имате закона на вечността. На всяка цигулка имаме четири струни. Тия струни съответстват на двата крака и на двете ръце. Цигулката съответства на човека. Тя е направена по формата на човека. Най-първо, цигулката е прищъкната. Значи в цигулката има два принципа съединени. Цигулката отзад и отпред мисли. Или в нея има математическия закон на линията, която е прекарана през средата, от главата надолу, към долната част на цигулката. Една математическа линия.
Следователно, когато съвпадат всичките вълни, които се допират до повърхността, до тия кривини, и се повръщат до тази математическа линия, образуват тия отдушници, образуват един правилен тон. По някой път цигулката чрез своята аура или чрез своя двойник може да улесни отражението на звука. Туй става и с човешката душа. Когато човешката душа влезе вътре в човешкия мозък или в човешкото тяло, по същия начин тя може да изкара чрез тия четири струни, ръцете и краката, най-хубавите работи. Защото в този случай носи магарето на цигулката. Струните минават отгоре, устата, как се казва отзад, дето се държат струните, опашката е там.
Сега мъчнотията, когато се тегли една аналогия, тя не е [в абсолютното съответствие], но едно съвпадение има. Онзи, който направил цигулката, той взел образа отнякъде. Запример как му дошло на ума да вземе тази форма. Вече триста години цигулката не са могли да я видоизменят. Туй съчетание, тази
форма е взета отнякъде, тя съществува. Човек не може да създаде нещо, което не съществува някъде в природата. Той трябва да копира. Когато Мойсей слезе от планината, каза му Бог: „Да направиш скиния, точно както видя, според примера точно какъв трябва да бъде.“
Сега, в туй отношение, ако един техник, който създал цигулката, с години мислил как да я направи, за да произведе тонове, всеки от нас трябва да бъде архитект или майстор, да създаде в себе си едно тяло, че туй тяло да бъде отзвук на възвишеното, Божественото. Една велика задача имаме ние като майстори, трябва да работим. В туй отношение тия, които са напреднали, са по-даровити. Слабият, като се упражни, силен става. Който съзнава, че е слаб, нека се упражнява. Слабият, като се упражнява, силен става. Или слабият, като се упражнява, даровит става. Слабият, като се упражнява, добър става.
Сега във вас вие имате много хубави черти. Вие сте богати капиталисти, не знаете къде да турите капитала си. Вие имате много планове, но няма къде да развиете вашите планове. Вие седите и очаквате чудо. Дойде някой ангел със специална мисия. Когато някой учител свърши училище, той мисли, че ще бъде назначен в някоя гимназия. Или ако е някой музикант, ще го назначат в операта, дали му видно място. Онези музиканти, които не са назначени, какво да правят. Да допуснем, за някой момък казват, да го оженят, да поумнее. Ами който не може да поумнее, какво трябва да се прави? Хубаво, който се ожени, добре, ами който не се ожени? Който е учен, е осигурен, ами който не е учен? Който е търговец, хубаво, ами който не е търговец? Всички търговци не могат да бъдат. И всички земледелци не могат да бъдат. Всички слуги не могат да бъдат. Ако всинца сте слуги, кой кому ще слугува? Значи слугите са определени.
Има един начин, дето човек може да създаде своето бъдеще. Много от вас сте чели „Робинзон Крузо35“ . Аз бих ви го препоръчал да го прочетете. Един отличен характер образувал.
„Робинзон Крузо“ показва, че всичко може да се направи. Не ви трябва да четете Наполеон, четете „Робинзон Крузо“. Някой казва: „От мене нищо няма да стане.“ Четете „Робинзон Крузо“, четете историята на Йосиф в Египет, четете историята на Мойсей. Един адепт, който беше в Египет, най-после избяга, четирийсет години пасе овце. Но Мойсей работи, видя къде е неговата погрешка и [изправи] своята погрешка. Йосиф отида две години в затвора, за да развие своето ясновидство.
Казвам, всичко може да мине. Четете историята на Мойсей, на Йосиф, на Робинзон Крузо. Всичко това е един метод, чрез който човешката душа може да мине. Има методи, които може да послужат като подтик да се въодушеви. Не да кажете: „Като иде в онзи свят.“ Но като идеш в онзи свят, какво ще правиш? В онзи свят има различни служби. Ако идеш в онзи свят, ще те назначат на служба. Като не знаеш, какво ще придобиеш?
Разбира се, това са философски въпроси и вечерно време след ядене мъчно се разбират. Но да остане мисълта, всичко е възможно за човека. Всичко онова, което човек желае разумно, може да го постигне и в един живот, стига да намери разумни методи за постигане. Тия методи той може да ги намери. Та вие трябва да работите. Знанието, което вие имате, трябва да го предадете. Едно нещо имайте предвид, ние не искаме да ви направим като тези чешми, вкъщи затворени. В природата такива чешми затворени няма. Ние искаме всеки един от вас да бъде един чучур, който постоянно тече.
Следователно онова, което знаете, като дойде някой при вас, да знаете да го предадете. Дойде някой човек и ви каже: „Я ми кажи нещо за Бога.“ Какво ще му кажеш? Най-първо, вие ще помислите да го направите член на вашето общество. Това не е разрешение на въпроса. Този човек казва: „Кажи ми нещо за Бога.“ Ако можеш да му предадеш нещо, да го свържеш с Бога, за тебе ще бъде едно второ Откровение. Ти ще бъдеш през целия живот радостен и весел, че си свързал един човек с Бога.
Ако някой би дошъл при мене и каже: „Да ми кажеш нещо за Бога.“ Аз ще му кажа: „Сега съм много занят. Ще дойдеш на обед при мене.“ Ще го поканя на гости и нищо няма да му говоря. Ще го питам откъде е баща му, каква е майка му, какво е учил, какво желание има, какво иска да постигне. Втория ден също ще го повикам и така цяла година ще го викам на гости на обед, и на края на годината ще кажа: „Дай един обед на сиромасите и тогава ще ти кажа нещо за Господа. Аз ще дойда тогава, да ти кажа нещо за Господа.“ Тогава аз ще имам едно откровение.
Та въпросът „повярвай в Бога“ е най-мъчен. Аз съм напуснал теориите… [да] повярвате в Бога. Без вяра не може да се угоди на Бога. Без любов не може да се живее с Бога. Най-първо, за да вярваш, ти трябва да живееш. Трябва да започнеш Бога да любиш, вяра не трябва само. Не е въпросът на вярата. Най-първо, ти ще любиш Бога, после ще дойде законът на вярата. То е законът на мъдростта. От друг път ще тръгнеш, да разбереш Бога в Неговия път. Когато говорим: „кажи ми нещо за Бога“, то е законът на любовта.
Ти ще му покажеш любовта, ти ще му дадеш един образец. Ще му кажеш: „Я ме погледни. Ти у мене Бога може да видиш.“ Той казва: „Не.“ „Някъде у мене Господа виждаш ли?“ „Не.“ „Тогава утре ти ще дойдеш на гости у мене.“ Всеки ден като идва, и една година като идва, ще му даваш угощения всеки ден. Докато види Господа в тебе, все ще го каниш. Ти го покани на гости, ето въпросът на любовта.
Аз не казвам, че трябва да го направите, но казвам аз какво бих направил. Един частичен въпрос, аз как бих постъпил. Пък вие може да постъпвате по друг начин. Вие, един ваш приятел, когото обичате, може ли цяла година да го гощавате по обед, триста шейсет и пет деня? Вие ще кажете: „Прекали го.“ Той, приятелят ви, повече от дванайсет пъти не трябва да дойде. На месеца веднъж като дойде, е достатъчно.
Любовта изисква много. Хората престъпват един свещен закон. Любовта е внимателна, тя не трябва да става натрапчива. Много хора не разбират този закон и стават натрапчиви. И на себе си стават натрапчиви, и на другите стават натрапчиви. Бъди внимателен. Любовта изисква най-голямото внимание. Направи някой погрешка пред тебе. Използвай погрешка – та. Направиш ли ти погрешка, изправи погрешката. Всяка погрешка, която виждам в другите хора, е и у мен.
Запример аз може да търпя. Дойде един, вземе от мене пари на заем. Щом дойде повече от двайсет пъти, започвам да се вкисвам. Идвам до края на своето търпение, казвам: „Прекали го.“ Веднъж, два пъти, двайсет пъти… трябва да работиш. В съвременния живот Бог ето какво изисква, ето как схващам идеално въпроса. Щом дойде до двайсет, до двайсет и един пъти, казвам: „Аз ще те направя наследник на всичкото имане, и аз ще си замина.“ Тъй може да го направиш наследник, за да се освободиш. На двайсет и първия път ще му дам всичко, каквото имам, да разполага. Казвам: „Разполагай сега, както искаш, и ме остави да се занимавам с Бога, че имам много важна работа.“
Ние имаме отношение не само към един човек. Ние имаме отношение към Бога, имаме отношение към ангелите, имаме отношение към светиите, към цялото човечество. Че как ще му отделя няколко часа? Два милиарда хора са. Ако им отделя по една минута, това са два милиарда минути. Кой от вас може да пресметне колко правят?
Казвам, колко внимателни трябва да бъдем. В туй отношение аз виждам колко е голяма Божията любов и дълготърпение. Ние се молим, какви ли не глупости говорим на Господа, какво ли не се оплакваме, какви ли не недоволства имаме, всичко туй. И най-после, Той казва: „Дайте му.“ Колкото повече Бог дава, толкова повече ние сме нещастни. Не е богатството, което прави човека щастлив. Потребно е ум, но не е умът, който прави човека щастлив. Не е сърцето, което прави човека щастлив. Ако не знаеш как да постъпиш, туй не разрешава въпроса.
Казвате, тия работи ние ги знаем. Само едно ви трябва. Трябва да имате един ваш приятел, който, като започнете една работа, че той да има вяра, че туй, което вие кажете, непременно ще го направите. Но ако нямате такъв приятел, вие всякога ще фалирате. Да имате един, който има пълна вяра, че туй ще го направите. Казвате: „Тази работа тъй ще бъде.“ Когато искате да имате един приятел, подразбира да имате един приятел, че той в усилени минути на живота да каже: „Ти си способен. Ще мине най-мъчната работа.“ У него да има желание да те насърчи.
Запример, туй, което аз ви говоря, казвате: „Тъй лесно се говори.“ Но ако вие се намирате в трудно положение, казвам ви: „Ще минете.“ И това струва повече от една лекция от един час.
Понеже сега вие не сте в мъчение, туй, за което ви говоря, за бъдеще ще дойдат мъчнотиите.
Махар Бену Аба изпяхме.
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.
Двадесет и пета лекция, 4 април 1928 г., София