САМОРАЖДАНЕ. РАЖДАНЕ НА ИСТИНАТА
5 ч.с. Изгрев.
Добрата молитва.
Хвалата. Молитвата на Царството.
Тайна молитва.
Ще прочета 19 глава на Йоанна, от 21 стих до края.
В Начало бе Словото.
Има неща в света, които стават и засягат всички хора, всичката култура. Онова, което Христос е създал преди две хиляди години, засегна тогава всички хора. Той знаеше, какво нещо е страдание. Сега всички разправят що пострада Христос. Когато някой умира, лекарите дават някои тълкувания, някоя болест, някоя причина, или от храната, или от външни условия. Сега казват, не можеше ли по друг начин да стане с Христа. Не можеше ли Христос да не умре? И Писанието казва: Така е писано. Определено е. Бащата, когато иска да съгради къщата и иска да я остави на сина си, трябва да умре, за да я остави на сина си. И в един кошер, когато се рояват пчелите, старите пчели напущат кошера и го остават на младите. Старите и младите пчели не могат да се спогодат. Старата и младата царица не могат да се спогодат. И тогава старата царица решава да излезе от кошера и да го остави на младата. И в живота на хората е така. Старите трябва при рояване да напуснат кошера.
Вчера имах един случай, един брат ми държа едно назидателно слово. Хващам го и му казвам: Аз тебе те допустнах на Изгрева и ти знаеш ли, че си направил едно престъпление! Той ми казва: Аз не съм излъгал, не съм убил, не съм откраднал. Аз му казах: Аз не ти говоря, че си извършил кражба, лъжа или убийство. Но ти говоря за друго нещо, че сте злоупотребил с моето доверие. Тук аз те допустнах, тук нямаме стражари, нямаме съдии, нищо. Допустнах те на доверие като човек, а ти злоупотреби с моето доверие. Сега да си дигнеш парцалите и да си вървиш в света. Да отидеш да се учиш! Той каза: В какво ми е вината? Рекох му, аз разправям както ми разправят на мен. Както е донесено делото до мене. Ти си намерил там една сестра и си я бил. Той каза: Криво са ти донесли. Аз му казах, както ми разправят сега. Той отговори: Да ти разправям как седи тая работа. Аз имах да й давам хиляда лева и много ме безпокоеше и един ден я целунах, за да не ме безпокои.
Аз турих резолюция: Няма никаква вина. Като Пилата – няма вина по отношение на сестрата, но спрямо мене имаше.
Има някои работи, които и вие ги правите като този брат. Този брат каза: Исках да я уплаша, да не иска пари от мене. Аз му казах: Тая работа така не става. Тя ще ти каже: Парите ми дай. Преди колко години си взел парите? Той каза: Преди 6 години. Да й платя, но аз съм беден човек, и едва си изкарвам прехраната. Казах му: Погрешката ти седи ето къде. Ти всяка година можеше да отделиш 300 лв., и за пет години щеше да изплатиш 1500 лв. Това можеше да го направиш.
Сега и вие правите същата погрешка. Имате някои задължения, чакате някои благоприятни условия да дойдат и да платите изведнъж. Не, не. По малко всяка година, по 200300 лв. да отделяте и щяхте да си платите задължението.
Сега вас ви интересува много кой е този брат. Все ще се намери един актьор да играе ролята на сцената. Името му не се знае. Името му е винаги псевдоним. Той е играл ролята на "Иванко убиеца". Зад кулисите ще се преоблече и ще стане особен човек, а пък на сцената минава за „Иванко убиеца". Но той ни най-малко не е Иванко убиеца. Преди колко години е живял той исторически? Да кажем преди 700 години. Аз на посоки го казах. Преди 700 години Иванко убиеца убил някого. И сега на сцената се върши престъпление. Казваш: Защо не го хванат и да го турнат в турмата? Защо играят „Иванко убиеца". Веднъж преди 700 години той уби някого. И защо го представят сега на сцената. Това е за поука. По- хубаво е да се играе, за да се види, че е хубаво да се изкарат лошите страни на „Иванко убиеца". За поука е това.
В живота има нещо важно и всички трябва да го знаете. Няма престъпление, което човек е направил, малко или голямо. Колкото и да е микроскопическо, когато той умира всичко това отрицателно ще излезне пред него, всичко от косъм до косъм. И Писанието казва: За всяка празна дума ще давате ответ. Съдбата ще бъде толкова строга, ще те съдят. Даже и за празна дума, някоя подигравка си казал, в Съдбата ще те съдят и за това. Защо си му казал това и онова. И когато дойде Денят Господен, всякой един от вас ще бъде подложен на Съдба. Ще дойде една Съдба и като се осъди един човек; съди се за да се изправи.
Много пъти е имало у нас погрешки, които стават не по наша вина. Но последствията си ги носим. Някоя микроба на холерата или на бубоническата чума, или причинителят на треската. Ти ги приемаш на гости. Микробата дойде, повика Всичките свои съседи и почва да дава угощение. Наплодат се нейните деца, и направят кръвта ти нечиста. И ти почнеш да боледуваш. Един по-нисш живот е влезнал в кръвта ти. И разтройва кръвообръщението ти. Ще викате лекари, ще плащате за да изгонят микробите, които с влезли. Става цяло сражение. Ако човек е тежал като Дан Колов 100 килограма. Като го хване такава чума и погледнеш, той станал 50 килограма.
Ще каже някой защо е така? Ти си пуснал тези чужденци в себе си, дал си им подслон вътре в себе си. ТЕ са чужденци, ти си ги пуснал и те злоупотребяват със своето доверие. Ти казваш: Още веднъж не пущам никого в себе си. Някой път влезе не само един вид болест, но много болести. Има болести от физически свят; има болести от астралния свят, от света на чувствата; има болести и от умствения свят. Например болест от чувствения свят – един ден да кажем, че си неразположен, нещо от астралния свят е влезло вътре в твоята симпатична нервна система. Всичко ще оберат и черният ти дроб не функционира; а ако е от умственият свят – цялата ти нервна система е разтроена. Трябва да се освободите от нисшия живот.
Та казвам, Христос пострада. Христос трябваше да се роди и после умре. Но той роди нещо. Той умре, но детето му остана. Христос роди нещо в света – Неговото Слово остана. Христос роди на кръста и умре там.
Сега аз като казвам, че роди Христос, какво ще се роди във вашия ум. Има някое раждане, което не е подобно на раждането на една жена. Подобно е в друго едно отношение. Жената когато ражда, много кръв трябва да изтече от нея. И трябва да се освободи от онзи плод, който е бил в нейната утроба. Защото ако този плод остане за дълго време в утробата й, още за няколко дена, това дете е осъдено на смърт. Трябва да почнат страданията на майката, за да излезе този плод навън.
Но има някои други раждания – дето човек трябва да се самороди. Някой път питат защо са тези големи страдания? Аз лично познавам една жена, която 10 пъти е помятала. Тя разправяше, че 10 пъти е помятала, не по нейна вина. И 10 пъти тя е имала страдания на раждане. Някой път и хората на Земята помятат. Ти току започнеш в живота си, до някъде караш и пометнеш.
Един човек докато не се самороди в себе си, той е осъден на смърт. Трябва да се самороди! Ще започнат да идват страдания, всяко едно страдание е един признак, че за майката е дошло време да роди; и ако не може да роди правилно, тя ще пометне. Ако 10 пъти страдаш и в тебе не се роди нещо ново, тогава каква полза ще имаш от тези страдания. Никаква полза. Страданията ще продължават докато човек не роди. Христос трябваше да роди и да внесе в човечеството нещо. Грешното човечество беше заченато в Него.
По закона на прераждането Всеки човек трябва на ново да се роди и да носи всичките страдания. И Христос носеше като бременна жена всичките страдания на човечеството, за да го очисти от греха. Тези страдания на Христа са страдания, за да може да се роди детето в човечеството. Защото, ако Христос беше дошел и пострадал, и не беше изкарал, трябва да дойде втори път, и трети път. Христос пострада, за да роди, ти не искаш да пострадаш, тогава трябва да пометнеш. Който не иска да страда, той прилича на бременна жена, която ще пометне.
Не може да се повдигнеш докато Божествения дух не се роди в тебе. Не се измамвай, че ти си се самородил. Щом се самородиш, в тебе почва правилния път. Тогава това терзание ще престане в тебе. Отвън ще имаш някоя неприятност, но вътрешните страдания ще престанат в тебе. И в себе си ще имаш една особена музика, която никога не си чувал, и ще се роди в тебе една велика Любов, която никога не си имал. И живота ти ще се осмисли, и ще разбереш, че действително заслужава да пострадаш. Когато Христос умря, Божественото Дете се роди и Го взеха. И Откровението пише: Онзи змей гонил жената, която го е родила. И в невидимия свят отнесе детето в Небето. За да не пострада. А майката отишла в пустинята.
Често идват някои при мене и ме питат: Защо светът е направен така, не можеше ли другояче? Някой път, когато не искам да се занимавам: Аз виноват ли съм, че светът е така направен. И те казват: Не виждате ли, че хората страдат. И да ги съжалявам, и да не ги съжалявам, хората страдат. Питат, защо умират хората? Всеки, който се е родил, ще умре. Ще умре, но като умира, трябва да бъде готов да роди нещо в света. Ако ти си дошел и не можеш да родиш нещо, тогаз страданията не са на място. Всеки трябва да дойде да помага. Христос дойде и помогна на човечеството. Светът е сега най-малко 4-5 пъти по-оправен от колкото беше във времето на Христа. И в края като се завърши с тази епоха, ще бъде оправен. Сега светът не е оправен още, понеже вие не сте се родили още. Вие трябва да се родите. Ще се мъчите и ще родите, и ще ви изпъдят, и някои от вас могат да останат живи, а пък някои да заминат за другия свят.
Някои могат да останат – ще възкръснат някои. То, възкресението ще дойде след голямото страдание, както е Христос възкръснал. И възкресението на Христа, това е новораждането вътре в човека. И казвам сега: Това, което казвам, може да влезе в стълкновение с вашето. Вие може да кажете: Толкова години се подвизаваме. Да кажем, че сме учили 10 години по архитектура, за да зидаме къщите и ме викат за архитект да направя някакъв план на една къща. Та какво ми струва 10-годишното знание? Ако 10 години съм учил музика и не мога да дам концерт като ме повикат! Ако 10 години съм цигулар и като ме повикат на концерт, и не мога да свиря нещо на свят? Когато ще свириш, свири нещо на свят! Хубаво е така. Когато пееш, пей нещо на свят. Когато ще родиш трябва да родиш не на половина, но като родиш веднъж, да няма втори път да се ражда човек.
Сега не сте родени, а сте направени. Казано е: И създаде Бог човека по образ и подобие. Тъй е писано. Ако това беше достатъчно, защо Писанието казва, че трябва да се родите отново?
Създаването е един процес, а пък раждането е един вътрешен процес. Аз говоря това за всинца от вас, които сте просветени, не говоря за обикновените ученици. Мнозина сте просветени, за да разбирате дълбокия вътрешен смисъл на онова, върху което сте турени. Вие чакате да дойде смъртта, да умрете и да отидете на онзи свят. Това е много погрешно схващане. Една майка, която е помятала тук децата, като отиде в онзи свят, ще отиде до вратата на Царството Божие, до вратата на рая и ще я върнат. А ако родиш детето ще те пуснат в рая, ако не – ще те върнат. Може 10 пъти да умирате и да отидете в онзи свят, но ако вашето дете не е родено, в онзи свят не можете да отидете.
Ти ще родиш и тогава детето ти ще носи Истината. То ще върви пред тебе и като дойдете до царските врата, тя ще бъде широко отворена, защото ти роди едно дете на Истината. И ще има светии и ангели, и венци ще има на главата, всичко ще има. Но ако Истината не върви пред тебе, то царските врата ще бъдат затворени и с Всичките твои дрипели ще те върнат да се прераждаш. Колкото пъти искаш можеш да се прераждаш на Земята. Прераждането не е едно благо за мене. Прераждането е само едно условие, то не дава смисъла на нещата. Но веднъж като се роди Истината в тебе, като излезне от твоята душа и върви пред тебе, ти ще влезнеш в рая.
Сега казвам на всички от вас като просветени: Само Истината ще отвори царските врата на рая, за да влезеш. И тази Истина трябва да се роди от вашата душа.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/.
27-мо Неделно Утринно Слово, държано на 6.06.1937г.