САМОСВЕТЕЩАТА ЛАМПА
Тайна молитва
Когато малко дете се ражда, с какво започва то най-първо? С теория ли започва, или с опит? Малките деца започват с теория, след теорията иде практиката. Вие не можете да си представите сега кое иде най-първо. По какво се отличава теорията от практиката? После някой учен човек разправя за някоя хипотеза, научни теории, с които могат да се обяснят ред положения. Хипотезата е теория, а доказаната теория се налага в живота. Един физик, като изнамери някой нов принцип, създава нова теория. Доказаната негова нова теория той я прилага в обективния свят. Някой измислил една машина. Това теория ли е? Значи един резултат, един принцип, който може да се приложи. Добре. Допуснете, че вие имате х на трета степен, което представлява едно твърдо тяло. Имате плюс х на четвърта степен, едно въображаемо тяло, на което не знаете неговите качества – (х≥ +х4). И това е теория. Какво означава? Означава живият човек. Първото х3 означава неговото тяло, а х4 означава духът, неговият живот. Това значи х4. Тогава (х3+х4)-х4 какво означава цялата тази формула? Че духът напуснал тялото. Нищо повече. Вие ще кажете – това са отвлечени работи. Само отвлечените работи са разбрани работи. Това, което не може да бъде отвлечено, то не може да бъде разбрано и всякога остава неразбрано. Какво разбирате вие, когато кажете „отвлечени работи“, какво разбирате? На български думата „отвлечени“ е двояка, има два смисъла. Но отвлечената жена снаха става в дома, работи. Отвлечените работи влизат вътре, стават вътрешни работи. Момата, докато не е била отвлечена, е била отвънка. Но щом я отвлекат, тя е отвътре. Кои работи са вече познати? Нали вътрешните, т.е. отвлечените. Вие казвате – любовта е нещо отвлечено. А целия ден ти се занимаваш с нея. Не можеш да го пипаш, а се занимаваш с любовта. И все за любов говорим. Досега още никой не е виждал любовта. Питам, не се ли вижда любовта? Навсякъде се вижда тя. Но щом речеш да я пипнеш, тя изчезва. И затова казват – неуловима е любовта. Тя се проявява във всичките свои форми.
Казвам, сегашният живот, в който вие сте влезли, той си има един начин на изражение. Този живот в България и във всеки един народ си има своето изражение. Питам сега, тъй както досега е складиран животът, как го разбирате? Запример има известни правила в морала. В какво седи моралът на правилните отношения? А това значи правилни постъпки. Морал наричаме – всяка една постъпка трябва да бъде правилна. Да вземем ученик, който смята. Той напише числата както трябва, но не ги постави дето трябва. Вие ще кажете – той погрешно смята. Значи в моралния живот постъпките трябва да бъдат правилни и всичките знаци трябва да бъдат турени на техните места. Всички неща имат форми. Единицата нали си има форма, двете, трите, нали те представляват известно количество. Четири си има форма, пет, шест, седем, осем, девет. Да кажем вие наредите всички числа от едно до десет, до сто, до хиляди и т.н. Всички тия безброй числа си имат форми. Питам тогава, ако във вашия ум се заражда известна идея, мислите ли, че тази идея няма форма? Има. Ако тя е научна идея, тя си има своя научна форма. Ако е морална, има своята морална форма. Ако е обществена, има обществена форма.
Сега вие ще кажете, че неща, които не виждате, вие не вярвате в тях. Това е друг въпрос. Това е теория. Следователно това, което вие не виждате или което вие не знаете, не можете да вярвате в него. Или, казано на научен език, не можеш да се занимаваш с известна наука, за която нямаш познание. Ти не можеш да се занимаваш или да оперираш с 1, 2, 3, 4, докато не разбереш, не знаеш тия числа. Ако с 1 означаваме един мъж, с 2 една жена, с 3 едно дете, тогава казваме така: 1+2+3=6. Е, можеш ли ти да събереш един мъж, една жена и едно дете? Може, разбира се. Събират се и 6 образуват. Хубаво. Тогава аз ги разлагам. Казвам така: 1+1+1+1+1+1 = 6. Добре. Пиша и така: 2+2+2=6 и 3+3=6. Питам ви сега младите, как събирате 1 и 2 и 3? И каква е разликата между 1+1+1+1+1+1 или 2+2+2? Резултатът е все същият. Навсякъде имаме резултат 6. Вие, когато събирате единицата при обикновеното смятане, какво разбирате? Когато се разгледа въпросът по-дълбоко, другояче седи работата. В първия случай 1+2+3 имате мъж, жена и дете. Събрани, дават 6. Във втория случай имате пак 6, но това са 6 мъже или 6 жени. При 3+3 имате 6 деца. Взимам трите, представлява дете като символ. Трите представляват формата на едно дете. Какво представляват трите единици в детето? Не разлагаме трите, само по себе си го вземаме като форма, която представлява детето. Но самото 3 съдържа три единици.
Та казвам, числата сами по себе си могат да имат няколко смисъла, които трябва да обяснят идеите. Ако вземете идеите като числа, трябва да разберете основата, на която почива тази единица. Имате идеята за доброто. Вие трябва да имате една ясна представа за доброто. Какво нещо е доброто? Казваш – добро е това, да не правиш зло. Но трябва да имате ясна представа за злото. Следователно ние започваме с един отрицателен път. Ти не можеш да познаеш доброто освен по негативния път на злото. Или не можеш да оцениш доброто, докато не го изучиш по негативния път на злото. Следователно злото за дадения случай е един метод, чрез който може да се познае доброто. Но то струва много скъпо. Научно тъй седи въпросът. Опитът, добит по този път, струва скъпо. Но е научено. А че скъпо струва, какво от това? Не трябва ли да купите скъпите дрехи? Скъпи са, но са хубави, не трябва ли да платиш тогава за тях? Опит е това. Може да гладуваш 4-5 дена, да останеш без пет пари, но ще вземеш скъпите дрехи. Тогава в тебе се поставят две идеи противоположни. Първата идея – ти искаш да бъдеш хубав. Това лошо ли е? Добре. Друг казва: „Не ти трябва да бъдеш много хубав, не му мисли много, но гледай да имаш пари в джоба си, да можеш да ядеш.“ Това е другата идея. И това е една хубава идея. Казвам, всеки един от вас има един дефект.
Фиг. 1
Представете си, че този човек е бил в пространството (Фиг. 1). Той е един грамаден човек в пространството. Там представлява цяла една идея. Ако се фотографира човекът, ще излезе в едно малко пространство и тогава може да се види какъв е. Тази линия може да я теглите на дъската, но в пространството, за да изходите тази линия, знаете ли колко време се изисква?
За да извървите тази малка линия при носа, в астрономията знаете ли колко хиляди години трябват? Че това е една проекция на едно тяло, което е работило. Всичките тези са силови центрове, които работят. Движения са това. Тук имате резултатни линии. Вижте носа, това е един резултат на известни центрове, които са работили някъде в пространството в далечните времена. Силови центрове са те. И казвам, едно тяло, когато иде от по-висок произход на нещата, трябва да бъде много далеч. Но някой път телата могат да бъдат много близо до носа, но са невидими. За пример едно тяло може да бъде от един по-висш порядък, ако се движи по-бързо. А щом се движи по-медленно, е от по-низш порядък. Един ум, който работи по-бързо, има по-голяма моралност. Но ум, който мисли по-медленно, по-слаба е неговата моралност. Тогава да приложа механически закона. Тяло, което се движи с по-голяма бързина, какво прави? Пробива по-големи дупки. А което се движи с малка бързина, пробива по-малки дупки. Ако ти в моралния свят трябва да пробиеш една стена, да кажем, имаш известно препятствие в живота, ако не преодолееш това препятствие, ти ще съгрешиш.
Следователно ти трябва да се движиш с такава морална сила или да се движиш с такава бързина, че да пробиеш стената. Ако не я пробиеш, ти оставаш слаб. А ако я пробиеш, ти оставаш морален. Нали мнозина хора, като отиват да пробиват една каса, остават вътре в касата. Е, какво прави стражарят? Хване го и го тури в дрангулника, и го остави за 3-4 години. А друг, който е морален, мине покрай касата и замине. Той нищо не взема от касата и така я пробива. Следователно стражарите не могат да го хванат. Вие ще кажете – той обрал касата. Не. Той нищо не е взел, той минава и заминава, пробива касата. Тогава, ако ти пробиеш касата на банкерина и останеш вътре, ти се движиш със слаба скорост. Ако минеш и заминеш, не останеш вътре, ти си морален човек.
Сега искам да ви представя идеите в обществения живот. Сега вие седите и казвате тъй: „Човек да се осигури.“ Тази идея съществува. Ами че вие сте осигурени. Щом главата ви е на място, щом дробовете ви са на място, щом стомахът ви е на място, физически вие сте осигурени. Щом умът ви мисли, сърцето чувства и ръцете ви работят, каква по-голяма осигуреност искате в света? Съществува ли някоя сигурност вънка от теб? Всичката погрешка е там, че вие искате да бъдеше осигурени отвънка. Като туриш 500 хиляди лева в някоя банка, за да бъдеш икономически осигурен донякъде, това осигуряване ли е, сигурност ли е? Тази сигурност на тия 500 хиляди лева зависи от сигурността на всичките тия банкери, които образуват банката. Ако те са хора здравомислещи, ако умовете им, главите им са на място, стомахът, дробовете им са на място, и твоите пари ще бъдат на място. Ако техните умове не са на място, и твоите пари няма да бъдат на място. Ако пък твоите пари останат в тяхната каса, ти казваш: „Аз влагам тия пари да се осигуря.“ Ти ходил ли си да видиш с каква бързина се движат тези банкери. Ако всичките тези банкери се намират затворени вътре в касата, къде ще идат вашите пари? Ще изчезнат, ще се стопят.
Сега, представете си, че вие не сте изучавали свойството на златото. То се стопява, тъй както снегът и ледът. Представете си, че вие носите една торба 50 хиляди лева злато и почва да се топи златото ти. Да допуснем, ти видиш, че нещо капе от торбата ти. Ти казваш: „Какво капе?“ Е, вода. Ти вървиш и усещаш, че нещо олеква на ръката ти и най-после остане само празната торба. Питам, къде е отишло златото, след като се е стопило от торбата? Ти казваш: „Аз изгубих парите си.“ Тия изгубени пари изгубени ли са? Не са изгубени. Питам, защо, ако ти вложиш парите си в касата на онези банкери, които утре ще фалират, а ти предполагаш, че няма да фалират. И ако твоето злато се стопи и иде в касата на природата, защо ти го считаш за загубено. Но природата, когато е текло твоето злато, агентите са събирали всяка една капка и са го записали на ваше име. Името ви е х4. Те казват: „X4 мина през тази линия, тогава ние събрахме от него 500 хиляди капки злато, които се тургат в книгата на природата на ваша сметка.“ А вие казвате: „Отидоха парите.“ И не отивате да ги търсите. Минава се едно поколение, две, три, тези пари все работят в природата на ваша сметка. Казвате вие: „Обедняхме ние, изгубиха се парите.“ Ако това беше в тази обикновената банка на името на другиго, те щяха да се изгубят. Но те са в природата. Като идете в нейните банки, те са такива безсрочни влогове. Там, като идат парите, те не излизат навънка. Хората считат природата като един крадец, че каквото влезе вътре, не излиза навънка. Поизправен платец от природата няма. Обаче ти трябва да знаеш езика на природата. Аз толкова време ви говоря за природата, но кой от вас се е разговарял с нея? Кажете ми една дума на природата. Природата е една много красива и внимателна мома. Банкерин е тя, но всякога си носи едно перо на ухото. Който дойде, тя все за пари мисли. Пита те: „Как ти е името?“ Всичко записва и си заминава. Тя се занимава с хората. Но кой от вас се е занимавал с нея? Казваш: „Хей, Иване.“ Тъй е на български. На френски е Жан. Как е на английски?
Казвате за някого, че говорил с природата. Вие говорите, без да знаете нейния език. Нито един човек няма, който да ви каже една дума на природата. Могат да казват хората, че си говорили с природата, това е друг въпрос. Това е едно болезнено състояние, когато един човек казва, че знае много работи. И той си предполага, че е учен или разумен човек. Той не може да уреди своите работи на земята, а минава за философ, за учен човек. Ученият човек сиромах не може да бъде. Ученият човек е разрешил основните неща. Човекът, който има всичко, това е ученият човек. Той за звездите знае, социология знае, езици знае, а чака да го назначат проповедник. Това не е никакъв учен човек. Това е един обикновен човек. Ученият човек е разрешил основните работи на живота, той е винаги господар на положението. Когато аз извадя един кремък и огниво и го запаля, това е наука. Отколкото да философствам как е направена кибритената клечка. Ученият човек като си извади една клечка от кутията и я драсне, тя се запаля при него. А който не е учен, той и цяла кутия клечки да запали, пак няма да запали огън. Това не е учен човек.
Сега между вас има няколко души, на които говоря. Защото мнозина от вас, каквото съм говорил, от едното ухо влиза, от другото излиза. От толкова години какво сте разбрали, какво сте приложили досега? Вие ще кажете: „По-добри сме станали.“ Та нима другите от другите училища, не са станали по-добри? Има само едно училище в природата. И който влезе вътре, учен човек става. В едно обикновено училище имате обикновени работи. Подписът на един цар струва пари. Ако можете да се домогнете до подписа на който и да е монарх, вие сте осигурил целия си живот. И аз ще ви дам такъв един пример. Един от турските султани, мисля Махмуд, пътувал дегизиран по цариградския Златен рог на лодка. Но онзи лодкар се досетил, че това е султанът Махмуд. Махмуд го попитал: „Лодката ваша ли е?“ „Е, от времето на султан Махмуд тя е наша.“ После го пита: „Как прекарвате?“ „От времето на султан Махмуд много добре прекарваме.“ Тогава султанът му казва: „В света има един голям казан, който има седем превезла. Дръжте едното превезло и си прекарай живота.“ „Ще ни бъде много приятно, да ми го запишете това нещо, тези думи ми много харесаха.“ И Махмуд изважда своето паче перо и ги записва. И отдолу си подписва името, Махмуд. Лодкарят взима листчето и го скрива. Накрая Махмуд излиза и му дава една турска жълтица. Лодкарят не иска да ги вземе, казва: „Много ти благодаря. Това, което ми даде, ми струва много.“ След десет години този лодкар става пръв министър, без да го назначи султанът. Казват, че бил мукалитин, учен човек. Събира 200 турски лири от всички турски лодкари и ги пита всички поотделно: „Ти какъв искаш да бъдеш?“ И всички назначава на служба. Облича се той в дрехи, каквито е имал великият везир, събира още 200 души, изпъжда чиновниците на министерството, написва един ферман, подписва името Махмуд. Уволнява стария везир и назначава нов. Отиват няколко души, арестуват стария везир, тургат го в затвора. Султанът нищо не знае. И той започва да управлява. Старият везир, след като е седял три месеца в затвора, пише писмо на султана, казва: „Ако има грешка, няма ли прошка?“ Султанът пита кой го затворил. „Новият везир.“ „Че кой го е назначил?“ „Е, новият везир.“ Султанът се учудил, казва: „Я, го викайте.“ Той се явява. „Тебе кой те назначи?“ Той изважда фермана. „Бе синко, аз ти казах да хванеш само единия клуб, а ти си хванал всичките превезла.“ Простият хваща само единия, а ученият – всичките седем. И след това казва: „Управлявай, както знаеш.“ И много добре управлявал този лодкар.
Това са редки примери, може да са измислени, но такива примери съществуват. Наполеон от прост ефрейтор стана император. Но глава имаше той. Мога да ви приведа и други примери. Сократ беше прост овчар, но философ стана. Ако взема теорията на онзи английски астролог, прост музикант е бил, но после е станал един от видните астрономи, Хершел. Това са все учени хора, които сами си пробили пътя. Сега някой път вие си скръстите ръцете и казвате: „Какво ще стане с нас?“ Този султан е казал: „Ако хванете единия клуб, животът ти ще се оправи.“ Хванете и седемте клуба. Вие седите и казвате: „Тази работа няма да я бъде.“ Тъй не се говори. Хвани едното превезло, ще върви работата. Нищо повече. От чисто научно гледище, понеже сиромашията е един чисто научен момент, който трябва да разрешите правилно. Какво нещо е сиромашията? Сиромашията е една възможност да станете богати. Сиромашията е една възможност да станете учени. Сиромашията е една възможност да станете добър. Сиромашията е една възможност да продължите живота си, да го подобрите. Това са възможности. Сиромашията може да ви даде две възможности. Вие казвате: „Какво ще се прави с тази сиромашия?“ Невежите могат така да разсъждават. А на учения човек като му кажат „сиромашия“, той ще се позасмее. Той казва: „Откога те очакваме ние.“ На учения човек като се каже, че сиромашията ще го посети, той откъде ще се ухили; а на неучения, ако му се каже „Сиромашията ще те посети“, той си наведе главата и сълзи ще му потекат. Тогава, ние казваме – онзи, който при сиромашията плаче, той е пукната стомна. Тогава математически как ще направим стомната да не е пукната. А онзи, който не плаче при сиромашията, какъв е? Той е здрава стомна, която се пълни и не пропуща. Тогава, как мислите, ще купя ли една стомна, която е пукната, плаче? Ще търся стомна, която не плаче. Даже тук аз имам стомни, които плачат. И в стаята цялото дюшеме е покрито все от сълзите на тия стомни. Питам ви най-после, какъв облог може да ви донесе една стомна, която плаче? Вие ще видите как всичката вода ще изчезне и след това какво ще стане? Вие ще бракувате тази стомна.
Следователно можем да извадим следния морал. Стомна, която плаче, не гледа интереса на своя господар, но тя гледа интересите на ближните отвънка. Значи, ако поставите тази стомна отвънка, мушичките, кравите, всички, които са жадни, те ще вземат от нейните блага. И тези същества ще намерят, че тя е отлична. Тревата за пример ще каже: „По-хубава стомна от тази няма.“ Господарят я намира за непорядъчна, дето плаче, не я одобрява, но тревите казват: „По-хубава стомна ние досега не сме виждали. Тя, като дойде между нас, ни даде живот.“ Питам, на кого възгледът е прав? На тревите ли, или на самия човек, който има стомната? Това е относителен морал. Аз разсъждавам така. Ако стомната плаче и господарят я харесва, стомната е глупава, а господарят е лош. Ако стомната не плаче, и господарят ѝ не плаче, а тревите наоколо се радват, тогава считам – и стомната, и господарят са разумни. Защото този господар през устата на стомната полива тревата. Така стомната не плаче и той не плаче. Тогава казвам, наместо стомната да полива тревата и цветята, разумният да ги полива. Има един символичен език. Казвам, ако стомната не плаче, и господарят не плаче. Какво е положението на природата? Ако тревата се радва, значи господарят е разумен. Сега, ако ви се даде на вас сиромашия и вие сте недоволни от тази сиромашия, какви сте тогава? Ако сте недоволни от сиромашията, спадате ли към учените хора? Не спадате.
Разрешете сега що е сиромашия. Това е този ключ, който има своето значение, своята цена. Добре. Ще ви представя, че вие се намирате на една повърхност като водата, дето вашето тяло така е устроено, че е без никаква тежест и вие свободно може да ходите по тази повърхност на водата отгоре. Но представете си, че аз искам да ви направя богати и ви туря сто килограма злато на гърба. Какво ще стане с вас? Ще потънете надолу. Следователно, ако аз ви изпратя сиромашията, без този товар вие може да се намерите на повърхността над водата, можете да бъдете свободни, да изучавате природата. Допуснете сега, че вие се намирате при тези условия над повърхността на природата, дето може да ходите свободно. Кое положение е по-хубаво? На повърхността отгоре или да потънете със златото? Богатството или сиромашията? Богатството в дадения случай е едно препятствие. Сиромашията мога да ви представя и в друг един свят, дето тя не е препятствие. Пък в друг един свят сиромашията е едно препятствие, а богатството е едно благо. Но всеки един свят си има своите закони. Та, когато иде сиромашията и ако идат и страданията в живота, това е един изпит, дето вие минавате. Чрез сиромашията вие можете да се домогнете и до богатството. Щом като изминете този път на сиромашията, вас ви очаква едно богатство. Непременно трябва да се изменят условията. Тогава вие ще ликвидирате със сиромашията. Ако не ликвидирате със сиромашията, вие ще се повърнете пак в света на страданията. Ако разрешите, че сиромашията е един свят на богатство, от тези богатства вие ще намерите повече.
Та, казвам сега, вие сте в едно училище, изучавате условията на живота. Ние не ви казваме нито богати да бъдете, нито сиромаси. Но трябва да бъдете разумни. Разумността седи в силите, които имате. В даден случай вие разполагате с форми и сили в мозъка си. И трябва да знаете в какво можете да ги впрегнете на работа. И трябва да знаете каква работа могат да свършат. Вие имате механически способности на изобретения. Я сега един от вас да направи една лампа. И той може да подобри положението на всинца ви, да ви осигури. Но един от вас, който може да впрегне мозъка си в едно изобретение, да направи една лампа, че като запали тази лампа веднъж, да гори и да не изгасва. Един ваш патент ще бъде това. Който и да е от вас, ще купите само лампата и оттам насетне тя сама ще гори. Всеки няма да купи вашето изобретение. Всеки няма да знае тази ваша лампичка. Който би измислил тази лампа, може да добие един милион в 4-5 години и той ще има едно положение от сто милиона. Лампите му ще се продават. Сега, като не сте способни, казвате: „Трудна работа е тази, как ще се измисли?“ Ум се изисква. Може да се измисли, може да се направи. Даже някои от вас има способни, но не ви иде наум да измислите. Сега вие седите и казвате тъй: „Тежък е животът, какво ще се прави на този „Изгрев“? Не е уреден животът.“ Какво ще правите? Ето, измислете лампата. Вие седите, целия ден се молите, молите. Е, Господ ви казва: „Измислете тази лампа.“ И най-после вие казвате: „Няма да се молим.“ Ти се молиш. Казвам, учи. Ти се молиш Господ да направи тази лампа. Всички хора имат нужда от нея и могат да станат милионери, но никому не иде наум да я измисли. Хубаво, най-после измисли един аероплан да хвърчи без пилот. Ти като седнеш отгоре, той сам да те разхожда навсякъде, без да държиш в ръцете си кормилото.
Питам, кой няма да се качи на такъв аероплан? Или измисли един автомобил, че като седнеш отгоре, без шофьор да кара. Измисли една дреха, която сама да се облича. Най-после измислете едни обуща, които сами да се обуват. Ти като седиш, като помислиш, те сами да се обуват. Ще кажете: „Как може това нещо?“ Може. Чрез привлекателната сила на частиците на обущата. Само като помислите, и обущата да се обуват. И вие ще кажете: „Много хубаво се обуха обущата.“ Сега да направите едни обуща сами да се обуват, е по-трудно, отколкото да измислите тази лампа. Да направите дрехите сами да се обличат, и тя е сложна работа. Всичките тези ще оставите настрана, но лампата е една от най-лесните задачи.
После друга една задача има. Мнозина от нас има способни, да намерите начина да превърнете желязото, медта, оловото в злато. Можете да бъдете алхимици. Че кой от вас ще го направи? И аз се чудя как досега не го направихте, толкова способни хора. Този начин султан Махмуд не го измислил за лодкаря, той само му е дал формулата, а лодкарят веднага се досетил, казва: „Хубаво.“ И започва да изучава положенията, математически изучил формулата и станал везир. А да превърнете един метал в друг, тя е лесна работа. Всеки един от вас може да го направи.
И аз се чудя как не сте направили тази лампа? Досега щеше да се разреши положението ви. Вие сега се спирате и казвате: „Трябва да бъдем добри.“ Това аз считам за изгубено време. Според мене това не е морал. „Ама трябва да бъдем умни.“ И това не е морал. Ти щом кажеш: „Искам да бъда умен“, ти си един първокласен глупак. Така не се разсъждава. Ако отсега нататък искате да бъдете умни… Тъй не се говори. „Ама силен искам да стана.“ Тя е изгубена работа. В дадения случай, в природата ти иде приемеш, че нещата съществуват в тебе. Че ти си умен, ти си силен, само че твоят ум не е проявен и твоята сила не е проявена. И ще търсиш един начин, по който умът ти да се прояви. Но ти не тургай задача: аз искам да бъда умен. Така не се разсъждава. Ще намериш една формула, с която силата на твоя ум ще се прояви. Ти ще посееш житното зърно, и то само ще се прояви.
Та казвам, при дадените дарби, които имате в себе си, вие седите и казвате: „Аз съм беден.“ Криво разсъждавате. Аз не съм чел на гърба на никого от вас, че сте беден човек. Според мене всеки, който казва, че е беден човек, той ме лъже. И като каже, че е богат, пак ме лъже. Нито си богат, нито си беден, сиромах. Казвам, ти имаш в заложба сили и добродетели. И на всичко това тебе ти трябва работа. Ти трябва да работиш над себе си. Не казвай: „Аз съм сиромах.“ Не. Кажи – сиромашията, това е една божествена възможност, богатството, това е друга възможност. Сиромашия и богатство, това са възможности, това не са спънки. Методи са това. Природата, като те накара да мислиш, тя ще ти тури метода на сиромашията, да те застави да работиш. Ти си инертно тяло, тя ще тури метода на сиромашията като един начин да стимулира в тебе твоята воля да работиш. Тя може да употреби богатството като друг стимул. Това са стимули. Вие трябва да считате богатството само по себе си като метод да работиш. И сиромашията е друг метод да работиш. Но ако считате богатството и сиромашията като особени единства, вие сте на кривата страна.
Сега на вас ви оставям да мислите върху лампата. Представете си този патент и аз ще го купя. (Помогнете и вие.) Така не се разсъждава. Няма
какво да ви помагам. Ние съвсем сме изолирали положителния живот, защото реално е това, което мислим. Това е, което заповядва на останалия живот, на по-низшите състояния, които мислим. Та у всинца ви ще се зароди мисълта да мислите. Съвременната наука, и тя си има свой път. Аз харесвам само едно качество на света: всеки иска да изобрети нещо, да направи нещо. Това са опити, които те правят. Това е реалността. Как използват те опита, то е друг въпрос. Но желанието на всеки един човек е да измисли нещо. Това е една права посока. Гледаш, някой е работил 20-23 години върху нещо и след това отива да го патентова. Друг е работил върху музиката или върху някой инструмент. Мислят хората и работят. Та и производството на тази работа създава и културата. Та и вие ще развивате вашите таланти. Аз зная, някои от вас има, които могат да ходят като Карузо и Шаляпин и да пеят. Тогава в десет концерта вие може да оправите работите на всички. Десет концерта като дадете, по десет хиляди лева, може да имате повече от петстотин хиляди лева. Че какво ви коства да развиете дарбите си? Вземете днес и пейте, та мало и голямо да ви слуша. А сега казвате: „Господ не ми е дал дарба.“ Как така? Грехота е това. Човек, който има ларинкс да говори и пее малко, той може да се научи да пее хубаво. Аз зная и няколко души цигулари има, които можете да станете и по-големи от Паганини. Досега не съм видял нито един като Паганини, нито един като Аделина Пате. Сега някои от старите твърдят, че има такива лампи. Но може да се направи един патент за самогорящи свещи.
(Мичето свири на цигулка и няколко души пеят новата песен „Зора се светла зазорява“.)
В тази песен има две идеи. В първата част на песента влиза природата. „Зора се светла зазорява.“ Това не е за нас. Съвсем обективно е. Във втората част вие взимате пълно участие. Ако можете да използвате това, което природата направи, „Мъдрите ще добруват, младите ще благуват“. И след това накрая пак иде природата. Започва с природата, вие влизате в природата, и пак се свършва с природата.
Та казвам, идейно ще я пеете тази песен. Можете да кажете, има нещо и заради мене. Зора се светла зазорява за кого? За мене се зазорява тази зора и аз ще измисля тази лампа. Ще казвате така: „Ще измисля. Ще стане нещо от нас.“ Вие сте влезли в природата и не може да не стане. Трябва да стане нещо. Защото другояче ще бъде просто една стомна бракувана. А трябва да се опече тази стомна. И след като се опече тази стомна, да влезе в употребление. Та сега, като пеете тази песен, всички ще имате положителни мисли. Всички ще пеете тази песен, тя е първа по рода си „Песен на зората“, или песен на възможностите, които са необходими за зората. Ако я научите както трябва, всички изобретения, които са необходими, може да дойдат. Пък ако не я научите както трябва, хайде няма да говорим за това. Можем да говорим само за реалността. Да губи, може само онзи, който е забогатял, а не онзи, който нищо не е придобил.
(Всички пяхме „Песента на зората“.)
Сега за втория път да я научите хубаво и точно по гамите. Според музиката трябва да научавате и гамите. Има гами на скръбта, има гами и на радостта, има гами на сиромашията, има гами на богатството. Има гами на доброто, има гами и на злото. За всичко има известни закони. Вие не можете да турите сиромашията в гамата на богатството, нито пък може да турите богатството в гамата на сиромашията. Но щом турите сиромашията в гамата на богатството, тя се превръща на богатство. И обратното. Вие ще кажете: „Как така?“ Ако вие поставите снега върху водата, дали тия ноти на снега ще могат да вървят по тази гама? Веднага този сняг ще се стопи. Та снегът може да съществува само при известни условия. Щом измените условията, сиромашията не може да живее. И щом измените условията на богатството, и то не може да живее. Та ще изучавате условията. Земеделецът знае – всяко дърво расте при известни климатически условия. Щом има условия, расте, щом няма, не може да расте. И всяка една дарба расте и се развива при известни условия. Ще имате едно широко схващане. Като приложите законите, ще имате едни резултати. Другояче ще кажете – за това няма условия, за онова няма условия. Накарайте климатическите растения да растат при нашите места. Може, но ще струва скъпо.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас 17 януари 1930 г., петък, 6-8.20 часа, София – Изгрев.
