Несебърско утро
От несебърския залив
бавно тръгва си нощта.
На небето избледнява
старата луна.
Люляков воал люлеят
гларуси над моя град,
розов химн вълните пеят
в утринния хлад.
Светъл път ни обещава
най – красивата зора.
Ето – слънцето изгрява,
ражда се деня.
Първите лъчи погалват
нашата добра земя
и душите ни запалват
бяла светлина.
Живка Митова
З А Л Ю Б О В Т А
Любовта е птица волна – тя лети свободна!
С крила разперени ме вдига,
отнася ме без окото й да мига
в светове високи и прекрасни –
там сме всички чисти и преясни!
Любовта е извор пълноводен – той идва в нас проводен
от мислите на Бога светли, святи, жертвени,
облечени в ефирни очертания женствени,
те намират форми красиви и изящни,
хармонични линии в цветове менящи!
Въображението рисува свят възторжен и нетлен,
ръката плъзга се нагоре, омагьосана във плен
да хване този нежен, розов полъх жив!
Ще се очуди дори и митичния Сизиф,
оковал смъртта във веригите вековни,
умело впрегнал този змей отровни,
за да живее Любовта във всякое сърце,
живот да влива на всяко малко езерце –
в него се оглежда възвишения свят небесен,
възпят от Любовта с величествена песен,
пламенно да литнем в този свят чудесен!
Да запеем със Везните в омагьосаната есен,
да ядем с Телците топъл хляб без плесен!
Водата ми нашепва колко пак съм лесен –
търпелив Сатурн ме чака в коридора тесен!
С Венера май ще си остана винаги отнесен…
Й. Стоянов
Тихата радост
Като светулка проблясва в мрачния Хаос, в непонятния Космос на твоите усещания, спомени, желания, мечти…. Меката и светлина ту се появява, ту изчезва и не знаеш – ще дойде ли отново пак. Само се надяваш. В началото. После започва да свети всеки следващ път по – уверено, по – продължително…. Светлината стопля душата ти и неусетно започваш да се чувстваш все по – уютно в собственото си тяло. Светулката вече я няма – била е само предвестник на бялата слънчева радост, която си приютила. Която се е настанила в сърцето ти и желае да остане завинаги с теб. Дори не си мечтала за подобен подарък. Не си предполагала, че светулката Надежда води за ръка слънцето Вяра, което ще подреди къщата ти в чест на най-скъпата гостенка – Любовта. Твоят дом постепенно ще заблести от чистота, ще се изпълни с небесно ухание и простор. За да се превърне в храм, за да го изпълни с усмивката си Божествената Любов, в най – неочаквания за теб момент. Тогава от пътя ти ще си отидат всички съмнения, подозрения. Цялата красота на живота ще се събере в едно зрънце Радост – тиха, скромна, невидима…. Но, невероятно силна….. И безценна! Тихата радост – най – красивата брошка, закичила Душата ти; най – добрият приятел, който никога няма да те излъжe; най – мъдрият съветник, чиято милувка ще стопява болките ти; най – дискретната, но мощна светлина, която ще разпръсне тъмните ти страхове и ще осветява верния път пред теб.
Тихата радост! Пази я!
Живка Митова
ОДА ЗА МОИТЕ ОЧИ
Благодаря на Бога за това,
че вдъхнал Той е светлина
на моите очи безценни.
Че те са ми прозорец към света,
излъчват мир, любов и топлота
и радват сена всичко земно.
С очи попивам багрите неповторими,
в природата около нас,
зареждам се и черпя сили.
И чрез очите ми говори без слова,
душата ми, когато е ранена,
когато е унила, натъжена.
А после грее с красота,
отвътре някак възродена,
отново в слънце озарена.
Със поглед стоплям близки хора
и чрез очите черпя топлина.
Благодаря на Бога за това.
Йорданка Славчева
гр. Перник