Словото

Сборни стихове

Несебърско утро

От несебърския залив

бавно тръгва си нощта.

На небето избледнява

старата луна.

 

Люляков воал люлеят

гларуси над моя град,

розов химн вълните пеят

в утринния хлад.

 

Светъл път ни обещава

най – красивата зора.

Ето – слънцето изгрява,

ражда се деня.

 

Първите лъчи погалват

нашата добра земя

и душите ни запалват

бяла светлина.

                                    Живка Митова

 

З А   Л Ю Б О В Т А

            Любовта е птица волна – тя лети свободна!

            С крила разперени ме вдига,

            отнася ме без окото й да мига

            в светове високи и  прекрасни –

            там сме всички чисти и преясни!

            Любовта е извор пълноводен – той идва в нас проводен

            от мислите на Бога светли, святи, жертвени,

            облечени в ефирни очертания женствени,

            те намират форми красиви и изящни,

            хармонични линии в цветове менящи!

            Въображението рисува свят възторжен и нетлен,

            ръката плъзга се нагоре, омагьосана във плен

            да хване този нежен, розов полъх жив!

            Ще се очуди дори и митичния Сизиф,

            оковал смъртта във веригите вековни,

            умело впрегнал този змей отровни,

            за да живее Любовта във всякое сърце,

            живот да влива на всяко малко езерце –

            в него се оглежда възвишения свят небесен,

            възпят от Любовта с величествена песен,

            пламенно да литнем в този свят чудесен!

            Да запеем със Везните в омагьосаната есен,

            да ядем с Телците топъл хляб без плесен!

            Водата ми нашепва колко пак съм лесен –

            търпелив Сатурн ме чака в коридора тесен!

            С Венера май ще си остана винаги отнесен…

                                                                 Й. Стоянов

 

                    Тихата радост

      Като светулка проблясва в мрачния Хаос, в непонятния Космос на твоите усещания, спомени, желания, мечти…. Меката и светлина ту се появява, ту изчезва и не знаеш – ще дойде ли отново пак. Само се надяваш. В началото. После започва да свети всеки следващ път по – уверено, по – продължително…. Светлината стопля душата ти и неусетно започваш да се чувстваш все по – уютно в собственото си тяло. Светулката вече я няма – била е само предвестник на бялата слънчева радост, която си приютила. Която се е настанила в сърцето ти и желае да остане завинаги с теб. Дори не си мечтала за подобен подарък. Не си предполагала, че светулката Надежда води за ръка слънцето Вяра, което ще подреди къщата ти в чест на най-скъпата гостенка – Любовта. Твоят дом постепенно ще заблести от чистота,  ще се изпълни с небесно ухание и простор. За да се превърне в храм, за да го изпълни с усмивката си Божествената Любов, в най – неочаквания за теб момент. Тогава от пътя ти ще си отидат всички съмнения, подозрения. Цялата красота на живота ще се събере в едно зрънце Радост – тиха, скромна, невидима…. Но, невероятно силна….. И безценна! Тихата радост – най – красивата брошка, закичила Душата ти; най – добрият приятел, който никога няма да те излъжe; най – мъдрият съветник, чиято милувка ще стопява болките ти; най – дискретната, но мощна светлина, която ще разпръсне тъмните ти страхове и ще осветява верния път пред теб.

                  Тихата радост! Пази я!

                                                                            Живка Митова

 

ОДА ЗА МОИТЕ ОЧИ

Благодаря на Бога за това,
 че вдъхнал Той е светлина
на моите очи безценни.

Че те са ми прозорец към света,
излъчват мир, любов и топлота
и радват сена всичко земно.

С очи попивам багрите неповторими,
в природата около нас,
зареждам се и черпя сили.

И чрез очите ми говори без слова,
душата ми, когато е ранена,
когато е унила, натъжена.

А после грее с красота,
отвътре някак възродена,
отново в слънце озарена.

Със поглед стоплям близки хора
и чрез очите черпя топлина.
Благодаря на Бога за това.

             Йорданка Славчева

             гр. Перник

Категории