СВЕТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА
(Небето чисто синьо, времето меко, слаб вятър, Слънцето изгря в 5:31 ч.)
Нека всеки тайно да прочете Отче наш.
Ще прочета 18 глава от Евангелието на Йоана.
„Духът Божи“
В света има три важни работи. Всеки, който иска да следва Божествения път, или да бъде ученик, да държи умът си, сърцето си и волята си в изправно положение. Щом маслото изтича из гърнето, гърнето не е здраво; щом водата изтича из шишето, шишето не е здраво. Има две опасности. През пукнатините водата изтича. И щом из шишето изтече водата, отвън ще се влее нещо, което е мътно. И целият живот е създаден от противоречия. Вземете семейството. Майката с любов ражда децата, също и бащата с любов се отнася към тях. Децата са като ангелчета. Но след време се ражда едно недоразумение и между родителите и дъщерята или сина. Може бащата или майката, или синът, или дъщерята да са пукнати шишета. Може майката да е здрава, а бащата да е пукнат; или може би дъщерята да е здрава и синът да е пукнат. Но питам: ако допуснем, че всички шишета са здрави и няма споразумение, как ще си го обясните? Няма споразумение между тях. Питам: когато двама хора се карат за имуществото на баща си, къде е причината? Причината е в следующето. Причината седи в това, че бащата умира. Бащата е виноват, че умира. Защото, ако бащата не беше умрял, синовете не щяха да се карат. В притчата на блудния син се разказва, че младият син искал наследството си. И бащата го изпраща, за да не го обиди, да не мисли синът, че баща му е лош. Син му отива и похарчва всичко. Връща се и вижда, че баща му е прав. И съзнава погрешката си. Най-първо той е мислил, че баща му не е толкова добър и че той трябва да бъде свободен. Но щом се връща назад, бащата се примирява с малкия син, а пък се скарва с големия. Големият вижда, че бащата дава угощение на малкия си син и казва: „Какво има? Аз толкова години работих и никакво угощение не ми даде, а сега, като дойде младият, ти устрои угощение.“ Баща му казва: „Защо се сърдиш, всичко каквото имам е твое.“
Сега вие, които ме слушате, някои сте от младите синове, а някои от старите. Когато баща му даде парите на младия син, младият син каза, че баща му е много добър. И като се върна позна погрешката си. Големият син не призна, че баща му е прав.
Сега вие искате да отидете в света да носите Новото учение. В какво седи Новото учение? То не е бит-пазарско учение. Ако отидете в света, да турите ред и порядък, да турите ред и законност, те си имат много по-добри закони. Те си имат ред. Определят автомобилите от коя страна да се движат от ляво или от дясно. После имат къщи построени, плащат определени данъци, имат си свещеници и училища, на какво ще ги учиш? Или ако влезеш в Някой дом, пак какво ще ги учиш? Как да се обичат ли? Те знаят как да се обичат. На какво ще ги учиш? Не трябва да правите погрешката, която направи старият рак. Старият рак казал на сина си, като излезе из реката: „Синко, право ще вървиш. Всички да видят, че право вървиш.“ Малкият рак казал: „Я, ми покажи! Аз подир, ти отпред.“ Старият тръгнал и синът казал: „И аз вървя като тебе.“ На къде върви старият рак: в дясно или в ляво? В ляво. Като отидеш в някои държави, ще вървиш в ляво. И като се връщаш – в дясно.
Кое в света е криво? Погрешката е, когато едно благо го търсиш за себе си, не искаш това благо да го споделят и другите хора, ти считаш, че ти си достойният, а пък другите не са достойни. Например вие може да спорите тази сутрин кой от вас видял по-добре изгрява на Слънцето. Това зависи от вашите очи. Художникът, като погледне Слънцето, другояче ще го види. Мнозина от вас, които не сте художници, сте го видели малко по-другояче. Вие обичате Слънцето, но към обед не може да го погледнете. Не е приятно да го гледаш. И колцина може да гледате това Слънце 5 минути? Сега, от къде произтичат противоречията? Петър минаваше за един смел човек, който обичаше Христа. И казваше Петър: „Ако всички се отрекат от Тебе, аз не!“ Това казваше мощният, знаменитият Петър. И като дойдоха да го хванат, този смелчак извади нож и отсече ухото на Малха. Той не му блъсна главата, но му отсече ухото. Искаше да му каже: „Ти умен ли си, ти слушаш ли, знаеш ли кого хващаш? Христос му каза: „Тури си ножа в ножницата! С едно отсичане на ухото, не се оправя тази работа. Трябва да умре Някой.“ Петър искаше с много малко, с едно ухо, да се уреди цялата война и враговете да се победят. Христос казва: „Не, един трябва да умре най-малко в една война. И ако не умре, от тая работа нищо не става.“
Вие по някой път искате да изправите себе си само с едно ухо. А трябва да се мре. Знаете ли, какво значи умирането? Ако ти не можеш да умреш за умразата, за безверието, за всички противоречия в света, които смущават душата ти, тази работа няма да се свърши. С едно ухо не се свършва. Умиране аз вземам в следният смисъл: да минеш от един свят в друг. Умиране не значи да умреш и да изчезнеш, а да минеш от един свят в друг. От едни разбирания в други, от смърт към живот. Има едно умиране от живот в смърт, то е друго.
Та рекох, всичката мъчнотия е в следното: помнете едно – човек никой не може да го изправи, ако той сам не иска да се изправи. Невъзможно е по никой начин да изправиш някого. По закон не можеш да го изправиш. Даже и един син, който е роден от баща си, бащата не може да го изправи. Някой път ние искаме да изправим хората. И привидно се самозаблуждаваме, че можем да ги изправим. Някой път и в себе си мислим, че сме се изправили. Но когато дойде изпитанието, виждаме колко е слаб човек. Я, на онази майка вземете красивата дъщеря? Какво ще бъде нейното положение? Казват, че човек трябва да бъде философ, хладнокръвно да посреща всичките работи. Но като вземете красивата дъщеря, и майката няма да бъде хладнокръвна. Вземете синът на бащата, и бащата няма да бъде хладнокръвен; вземете парите на богатия човек и той няма да бъде хладнокръвен. Вземете красотата на момата и тя няма да бъде хладнокръвна; вземете здравето на човека и той няма да бъде хладнокръвен; вземете оръжието на войника и той няма да бъде хладнокръвен.
И какво разбирате под хладнокръвен? Казват: „Хладнокръвен.“ Тая дума не е толкоз уместна. Казват: „Трябва с хладнокръвие да постъпваме.“ Нима рибите не са хладнокръвни? Казват, че Някой бил хладнокръвен и търпелив. Че няма по-хладнокръвни от рибите. Те гълтат рибите цели. Хладнокръвно ги гълта[т] цели. Единственото добро нещо в хладнокръвието е следното: на човека, като му изстинат ръцете, не може да кради. Като му изстинат устата, не може да яде. И вълкът, като замръзне, светия става. Но като го размразиш, вълк става. И овцата, като я замразиш, светия става. Трева не пасе. Но като я размразиш, пак е овца. Пак пасе. Какво трябва да яде вълкът? Ако тази овца имаше 500 градуса топлина, би ли я ял вълкът? Понеже овцата има температура близо до човешката, 37 градуса, вълкът я яде. Вълкът казва: „Погрешката на овцата е, че има малка топлина. А пък аз обичам студени работи, за разхлаждане.“ Нали ако отидете в Америка летно време, когато е горещо, обичат да пият студени напитки от портокали, от лимони, вишни, ябълки, круши. Като пият студени питиета, на всички американци стомасите са все развалени от студеното. Права ли е философията на вълка? Не е права. Питам сега: ако седне човек и почне да възпитава вълка и му казва: Ти няма да ядеш овцете“, вълкът какво ще каже? Той ще каже: „Как няма да се ядат овцете, я ми кажи!“
Тогаз законът е този: Този вълк, който е изял хиляди овце, какво ще стане с него? Как ще оправдаете противоречията? Вълкът казва: „Ние ядем овци, за да станем овци, понеже сме много лоши.“ Вълкът яде овци, за да стане овца. Тогава ако един вълк яде овци, за да стане овца, какво лошо има в това? И ако всички овци са били вълци и са станали овци, тогаз какво лошо има в това, че са яли овце? От какво станаха вълците? Вълците казват: „Всички ние станахме вълци по единствената причина, че се отказахме да ядем овце. И понеже съзнаваме своята погрешка, започнахме да ядем овце.“ Ако не ядеш овце, вълк ще станеш. Ако ядеш овци, овца ще станеш. Ако се откажеш от Любовта, вълк ще станеш. Ако почнеш да ядеш Любовта, овца ще станеш. В живота противоречие няма. Не, че няма противоречие, но има нещо друго. Питам едного, на когото ръцете са изстинали, той казва: „Не ми е студено.“ После казва: „Не мога да свиря, защото ръцете ми са премръзнали.“ Той казва, че не му е студено, а не може да свири. Като е студено, не може да свири. Като дойде топлината, ще свириш. В самия човек, когато той пожертвува в себе си най-хубавата своя мисъл за една лоша мисъл, какво постигаш?
Аз знам един пример, който се е случил в България, в турско време. Един голям търговец във Варна се е научил да играе на комар. Това е хазартна игра. Като залагал, залагал, заложил всичко и най-после заложил и жена си. И като заложил и жена си, тя тогава се развела с него, нищо повече. Отказала се от него. И ако ти, като заложиш всичко, заложиш и най-хубавото в себе си, тогава с тебе ще стане това, което стана с този гърк, че жена му се отделила от него. И тогава ще изгубиш. Ти казваш: „Защо изгубих тази добродетел?“ – Защото си я заложил. Че ако момата заложи своите убеждения за черните очи на един момък, ако тя заложи всичките си добродетели, какво ще ѝ донесат тези черни очи? Ще я почернат, нищо повече. И всека една мома, която е заложила своите добродетели, за черните очи на момъка, той я почерня. И след като се ожени, той ще тури на гърба ѝ всичките ѝ престъпления, които има в нея, няма да остави престъпление, което той да не ѝ препише. Обходете целия свят и ще видите, че младите момци приписват на младите моми всичките престъпления. Някоя мома пожертвува всичките добродетели за ръцете на един момък. Казва тя: „Неговите ръце са ангелски, колко са красиви пръстите му. Първият пръст, вторият, третият, четвъртият, палецът му! Пръсти на художник!“ А пък след като се ожени за него, този художник става като капелмайстор. И казва: „Раз, два, три и прочие.“ И тя почва да пее. Някои казват, че тя плачела. Всеки би плакал от такива „ангелски ръце“.
Рекох, младият момък трябва да препише на своята възлюблена всичките добродетели. Това е възвишеното и благородното. Младият момък не трябва да става капелмайстор, но да стане художник. И художно да ѝ каже: „Я, ми позирай.“ И тя да позира, и той да направи хубави картини. Той ще ги продава и хубаво ще живеят. И той ще казва: „Каква красавица е тя! Какъв ангел!“ А пък сега младият момък скрива четките и боите, затваря всички врати и ѝ казва: „Ти вече няма да отиваш никъде! Никой да не те вижда.“ И тя остава затворница.
Сега аз ще ви кажа следното, не зная как ще ме разберете: От вас по-хубави хора не съм виждал в света. И съм намислил да ви рисувам вече. Художник съм вече. След като мислих, мислих, рекох си: Ще взема вече четката. Тези хора трябва да се рисуват, че светът да види какви хора има. Това са красиви ангели, нищо повече. Че така е! Разбира се, така е. Нали казват, че всички хора са от Бога направени. Че имали кал, това – онова, ще изчистим калта и ще видим Божественото в тях. Ще почнем с хубавото, Божественото в тях. Човек има един Божествен Дух, душа, ум, сърце и воля. Човек има едни Божествени уста, един Божествен нос, има едно Божествено тяло. Всичко в човека е Божествено. В един смисъл аз говоря вярно. Един човек и като е лош, да види[ш] доброто в него. Аз гледах един момък, неговата възлюблена мяза на арабкиня, черна е, а пък той казва: „Каква красота е тя! Какъв ангел е тя!“ Какво ще му кажеш? Ако му кажеш, че не е красива, той ще се нахвърли отгоре ти. Той казва: „Красива е! Колко е сръчна!“ А пък аз гледам сръчността ѝ, че най-първо кърпата на главата ѝ не е завита както трябва. Виждам, че косата ѝ не е вчесана както трябва. А пък той казва, че е вчесана добре.
Защо на някои хора косите са къдрави, а на други – гладки. Защо на някои хора косите са меки, а на други са твърди и остри? Защо на някои хора ноктите са широки, а пък на други – тесни? Защо на някои хора нокът е тесен, а на други е широк; на някои – къс, а на друг – дълъг. Има един анекдот: Един американец имал един изкуствен нос, направен. Той повикал един знаменит художник, който започнал да го рисува. И като го рисувал, онзи човек в къщи побутне носа си малко и на другия ден художникът почва да поправя носа. Човекът у дома си пак побутне носа и на другия ден художникът пак си го поправи. И след един месец художникът му казва: „Ти си единственият човек, чийто нос не мога да нарисувам. Бамбашка нос имаш! Как ще го рисуваш!“
Искам да река следното: Не рисувайте изкуствени носове! Не ще можеш. Никога не примирявай това, което не може да се примири. Ти казваш: „Аз имам да ти давам, но ми прости.“ Не, не. Плати на човека, нищо повече. Никога в света ти не можеш да се примириш с Бога, докато не Го обичаш, нищо повече. Можеш да се разкайваш, можеш да плачеш. Любовта е, която примирява нещата в света. При тая Любов всичко може да стане. Двама души се карат само за сто лева. Двамата 20 години не се срещат за тия пари. Когато дойде Любовта, тя ще ги примири. Какво е това да се караш за сто лева? Може ли да става въпрос за сто лева? Казал ти Някой някоя обидна дума. Че ако те беше обидил на френски или английски, щеше ли да се обидиш? –Не. Но щом ти говори на разбран български език, ти се обиждаш. И ако беше ти говорил хубави думи на френски език, не щеше да разбереш.
Има един анекдот: Отива един богат американец в небето и казва: „Много добрини направих в света.“ Свети Петър го пита: „Какви добрини?“ – „Направих църква.“ Свети Петър му казал: „Но ти не я направи от Любов, а за слава от хората. Не върви това тук.“ Онзи казал: „Направих училище.“ Апостол Петър му казал: „Училище си направил пак за слава от хората. Това пак не върви. Кажи нещо, което си направил, без да е за слава от хората.“ Онзи мислил, мислил, той големи работи направил, но все за слава от хората. Най-сетне дошло му на ум следната добрина, казал: „Един ден отивах на работа и една вдовица върве подире ми и аз ѝ дадох един долар, за да не ме смущава.“ И апостол Петър казал: „Сега вече мога да те заведа при Господа и Той може да те приеме. За други добрини няма да те приеме Господ, но за този долар ще те приеме.“ Петър го завел при Господа и разправил на Господа всичките му добрини. Господ казал: „Дайте му два долара и го пратете на земята.“
Рекох сега, аз бих ви препоръчал всички да станете сега художници! Доста художници има тук. Четири, пет, шест художници има, но бих желал всички да станете художници и да рисувате най-хубави работи. Задайте си един въпрос имате ли поне един човек в света, когото да обичате толкоз, че сте готов от любов към него на всички жертви. Не двама, но един поне, но да го обичате така, че да сте готови да направите всички жертви за него. Този идеал за вас може да бъде или Бог или вашия ближен или вие самите. Но и себе си ако обичате, любовта към себе си да бъде такава, че да пожертвувате всичко за нея. И себе си ако обичате, и Бога ако обичате, и ближния ако обичате, любовта ви да бъде такава, че да сте готови на всички жертви, за този когото обичате. От дето и да започнете е добре. Та започнете или със себе си, или с ближния си, или с Бога. Но да обичате едного. И за любовта да сте готови да направите всички жертви. В това е силата на човека. Когато човек със своята воля може да пожертвува всичко, той е художник. Когато човек със своето сърце може да пожертвува всичко, той е художник; когато човек със своя ум може да пожертвува всичко, той е художник. Веднъж аз гледах един американски художник, който даваше изложба. И във време на изложбата той покани публиката да му начертаят каквато и да е линия и той, изхождайки от тая линия, туряше я така на място , всички линии така наместваше, че излизаше нещо красиво. Туриха му стотина линии, криви. И с тях той изрисуваше нещо много хубаво. Ето един майстор!
На всека една погрешка, която е турена във вас, вие да ѝ намерите място то. Защото и погрешките са части от нещо хубаво. Всичко, което е безобразно в света, е излязло от Любовта. И ако е турено на място , то не е вече един недостатък, но една добродетел. А всека една добродетел, която е излязла от цялото, минава вече за престъпление. Следователно престъпленията, които съществуват в света, са добродетели извадени от цялото. Престъпление е ако прехраниш един човек. Туриш му повече отколкото той може да яде. Престъпление е когато една майка храни детето си с твърда храна. В дадения случай тя трябва да го храни с мляко. Ако го храни в първия месец с твърда храна, може да го умори. Следователно всички лоши работи са лоши по единствената причина, че не са на своето време. Сегашното лошо, ще бъде след време добродетел. Твърдата храна, която за едно малко дете не е на място , след време, когато заекнат зъбите му, тя ще бъде на място .
Та рекох, Някой път се случва да действува този закон: Най-първо вие в живота си може да не чувствувате никакви страдания, а все радости. Но колкото повече пораствате, идват и страданията. Сега идва твърдата храна, която трябва да се дъвче. Зъбите са бели. Това е добродетелта. Ако вашата храна не можете да я дъвчете с вашите зъби, вие сте слаб човек. Ако можете да я дъвчете, вие сте силен човек. Вземете въгледвуокиса, който уморява хората, а дава живот на растенията. Растенията от този въгледвуокис изкарват хубавата храна. Та трябва да дойдат гениални хора и сегашното зло да го превърнат в добро. За в бъдеще ние ще бъдем силни и мощни и ще можем сегашното зло да го превърнем в добро и да дадем на хората тези плодове. Както растенията превръщат въгледвуокиса в сладки плодове, така правете и вие. И желая на всинца ви да бъдете герои и да можете, подобно на растенията, да превръщате въгледвуокиса на сладки плодове.
Добрата молитва
От тъмнината към светлината!
От студа към топлината!
От безсилието към силата!
6 и 30 часа
(Упражненията при третото езеро.)
Беседа, държана от Учителя на 6 август 1939 г. 5:00 ч. с. Рила, на Молитвения връх
