Словото
  1. Спомени на Крум Въжаров.

„Едно е да играеш точно и правилно, а друго е да описваш упражнения. За последното е необходимо да бъдеш специалист. И затова Ярмила се яви тук на Изгрева със своята професионална подготовка да опише упражненията. След заминаването на Учителя тя започна да работи върху уточняването движенията на Паневритмията и тяхното описание. Но тогава това в България не можеше да се реализира, затова Ярмила се върна във Франция, за да може да работи и да финансира едно издание на Паневритмията.

Каква е връзката между мен и Ярмила и Паневритмията? Когато Учителя показваше упражненията, за да се заучат, аз присъствах там и играя Паневритмия от самото начало. Едно лято на Рила играем на езерото на Чистотата. Музикантите са в центъра, а Учителя играе сам на десетина метра от тях и се движи в по-малък кръг вътре. Както играеше, той се приближи до играещите двойки. Застана до мен и започна да играе с мене до края на упражненията. Това нещо той никога не го е правил с никого. Всички се учудихме и аз по-късно разбрах, защо го направи. Той е виждал, че аз съм този, който ще предаде Паневритмията на младежите и трябва добре да я изуча. Не само да ми покаже едно упражнение, а да събуди в мене известни центрове. И аз се постарах да я усвоя съвсем точно. Повече от 20 години работих с младите и подготвих група, която познава Паневритмията, за да може да продължи делото на Учителя.

По-късно Ярмила знаейки това, след като емигрира за Франция, поиска да ѝ помогна в описанието и в уточняването на движенията. През 1982 г. аз заминах за Франция, където прекарах два месеца. Тя беше подготвила конструкцията на книгата, а аз дадох смисъла на всяко едно движение, неговия духовен смисъл и проекция съгласно Словото на Учителя.

След инцидента, в който я удариха по главата, тя си замина, без да може да дочака отпечатването на книгата. Това беше намеса на тъмните сили, които решиха да я премахнат, за да не излезе Паневритмията. Но тя си завърши работата, като войник и плати с живота си за това. Това не е малко, да платиш с живота си своя идеал и онова, което работиш толкова години за делото на Учителя.

Научавам сега, че една група от Ярмила, Мария Тодорова и Елена Андреева са съставили текст с обяснения на упражненията на Паневритмията. Показаха ми няколко снимки на Ярмила и Мария Тодорова, играят заедно. Въпреки всичко тук не е работено професионално, по-късно Ярмила свърши тази работа. Нейната Паневритмия трябва да излезе на български. Трябва да се зачете нейният труд и да се покаже, че тя е положила старание, време и сили, за да изпълни задачата, която ѝ бе дал лично Учителя.”

  1. Спомени на Мария Митовска.

През 1982 г. Мария Митовска пътува до Париж изпратена в служебна командировка. По същото това време Крум Въжаров е във Франция и той я завежда на среща с Ярмила Менцлова с единствената и ясна мисъл – Мария да подобри нивото си на Паневритмия. Я. Менцлова ѝ показва упражненията първо в своя скромен апартамент в центъра на Париж. Друг ден те отиват в парка, където се играе Паневритмията, за да продължат обучението. За тези няколко паметни срещи М. Митовска си спомня с голямо умиление и благоговение, като споделя следното:

По същото време аз бях във Франция. В Париж през 1982 г. Крум ме представи на Ярмила и я помо­ли да поработим върху Паневритмията. Въпреки че времето беше мно­го ограничено, аз добих представа за нейния начин на игра, който из­ключително ме впечатли, развълнува и вдъхнови. Ярмила имаше неве­роятна дарба на танцьор. В нея идеално се съчетаваха вроденият та­лант, професионалното майсторство и духовното извисяване. Когато тя правеше движенията на Паневритмията, те оживяваха, превръщаха се в истинско творение на изкуството. Нейните движения бяха естествени, изчистени и на пръв поглед много лесни, но Ярмила дълбоко ги осмис­ляше и влагаше голяма сила в тях. Всеки детайл беше изработен до съ­вършенство. Усещаш как музиката на Паневритмията се лее в изящни движения. Ярмила притежаваше умението да може да превърне всеки звук, всеки тон в непринудено, красиво движение. Тя изцяло владееше тялото си, имаше пълна координация на движенията и още много други предварително изработени качества, за да може да постигне това съвър­шено изпълнение на Паневритмията.

За да подготвим тялото си, да можем да усвоим добре Паневрит­мията, Ярмила препоръчваше подготвителни упражнения, така както певците се разпяват, преди да излязат на сцената. Тя ги е показвала на малка група приятели, с които е работила, още като е била в България Една от тях е Емилия Дякова, която често пътуваше до Франция по вре ме на социалистическия режим, защото майка й беше женена за фрап цузин и живееше в Париж. Главно чрез нея се осъществяваше връзкат а с Ярмила по това време. Емилия беше добре подготвена от нея и тя сс стараеше да играе Паневритмията, така както Ярмила я е учила. Учи телят също е дал предварителни упражнения преди Паневритмията двадесет и едно упражнения и шестте упражнения. В двадесет и едно упражнения се наблюдават някои елементи, които са включени в 11а невритмията.

„Първото ми впечатление за Ярмила е за много лъчезарен и светъл човек. Беше много интелигентна. Имаше изключително изящни и пластични движения, които намираха израз и в нейната походка и излъчване. При нея всичко е непреривно и се слива като песен. Аз веднага разбрах, че тя е с една глава над всички досега, които са ми показвали упражненията, включително Катя Грива, Елена Андреева и Мария Тодорова. При нея има много тънкости, които при другите убягват. Останалите, които са ме учили също говорят за движението и детайла, но при нея имаше мотивация за това движение. Все едно да те обучава някой професор, а другото е да те обучават в първо отделение. Така че от всички, които са ми показвали Паневритмията, тя беше тази, която имаше най-високо ниво.

Учителят говори за съответствие между музика и движение, но за да се получи това и да се играе в ритъма, е необходим талант. Това качество трябва да е изработено вътре в човека. Движението пак ще стане и да не е изработен този талант, но на посредствено ниво, докато при Ярмила имаше талант и професионална подготовка. Затова тя не може да се сравнява с тези, които по-посредствено са учили Паневритмията и не са тренирани на такова ниво. Тя е професионално работил и обучен човек, именно да превръща музиката в движение. Това е нейната професията – „свободния танц”, в чиято философия стои пълноценното превръщане на музиката в съответното ѝ движение. Тъй като Ярмила има това професионално ниво и качества, затова Учителя на нея поръчва да работи по „оправяне на гимнастиките”. Не е случайно и тя самата си го казваше.

Начинът по който Ярмила си движеше ръцете и цялото тяло, е, като че ли въздухът се размества, тъй като има огромна сила в нейните движения. Не че ги прави бързо, напротив тя ги правеше много плавно, много изящно и много красиво, обаче нейните движения имаха силно въздействие, просто се вижда, че от това, което тя прави излиза някаква сила. А как го прави, не е ясно, тъй като това е изкуство. Освен с тяло тя влага, вероятно и силна мисъл и чувство, за да изглеждат нейните движения по този начин. Това е част от танца ѝ. Нейният акцент и препоръка са, че трябва предварителни подготвителни упражнения, за да може тялото да се настрои и да изпълни движенията, както трябва. Според Ярмила първо се започва с походката, как ще ходиш – т. нар. паневритмична стъпка. Това е във всяко движение на краката – стъпваш първо на пръсти и леко преместваш тежестта на тялото си напред. Така се получава нещо като полъх и е много красиво. Междувременно цялото тяло е изпънато и стои в определено положение.”  

  1. Спомени на Величка Няголова.

„Няколко месеца преди злополучния инцидент от май 1983 г., през есента на 1982 г., Ярмила Менцлова пише голямо писмо от Алпите до Величка Няголова, която живее във Франция. Там споделя един свой пророчески сън, сънуван наскоро, а именно: „Я. Менцлова влиза в едно помещение, което има три стъпала пред вратата. Качва се и влиза вътре. Има много народ. И гледа – там стои едно много проницателно същество и я гледа строго с дълбоките си очи. Накрая Ярмила слиза пак по тези три стъпала и отпред я чака бившия ѝ мъж Крум Въжаров. Тя носи някакви документи в ръцете си и му ги предава на него.”

Величка Няголова пише в едно свое писмо до Вергилий Кръстев следното: „Ярмила Менцлова беше професионална балерина, много интелигентна и рафинирана сестра. Обичаше да ни заведе в някое кафе, мене и сина ми и ни почерпваше. Говорихме си надълго и нашироко. Играеше нежно и намираше нужното движение на всяка фраза от песните на Учителя. Например играеше чудно изразително песента „Запали се огънят” и беше научила и някои французойки да я играят. За нея именно Учителя е казал, че тя има за задача да коригира Паневритмията. Така всяко лято организираше курсове на Алпите, на част от които аз съм участвала. Спомням си с каква голяма прецизност тя обясняваше смисъла на движенията на всяко едно от упражненията. Тази сестра беше много активна. Даваше курсове по Паневритмия и в Париж. Ние с нея бяхме много близки и сме играли почти всяка неделя в един от южните паркове в околностите на Париж.

Освен с тази си дейност, тя участваше и в превода на книги от Учителя на различни езици, защото си спомням, че веднъж ми показа една книга отпечатана на испански. Тя беше много щастлива от този факт. Беше издала и някои книги за Учителя, беседи. Освен всичко това, Ярмила се интересуваше от музиката на Учителя. Беше образувала и едно малко хорче. Отивахме в дома на г-жа Пиколи, която ни свиреше на пианото. Тя беше майка на известния актьор [с над 200 филма в киното] Мишел Пиколи. Там 10-15 души пеехме песните на Учителя на български език. Това беше много приятно преживяване и специално се учехме да ги изпълняваме коректно. Ярмила организираше и малки празненства във връзка със заминаването на Учителя на 27 декември. Ангажираше цяла зала, където се събирахме доста хора. Всеки носеше нещо за ядене и пеехме, и ядяхме заедно. Прекарвахме си в много мила обстановка. В крайна сметка тя се зае да издаде една книга по Паневритмия, която именно да обясни точно как трябва да се играе всяко едно движение. Ярмила положи огромни усилия за издаването на тази Паневритмия и много тича и много работи. Тя си замина преждевременно и тъй като беше с много спортно тяло, щеше още дълго да живее.”

  1. Спомени на Любен Донев[1].

В източната част на София, съществуваше братското селище „Изгрева“, обособило се като културен и духовен център. Там, на обширна поляна, заобиколена от овощни дръвчета и борове, Учителят преподаваше Паневритмията, живия кръг от танцуващи братя и сестри. Беше време на подем на новата култура на любовта, която се проявяваше в световния космически ритъм, достигащ до земята, за да я пречисти.

Един ден, млада жена се присъедини към кръга на Паневритмията, сякаш дошла с утринните слънчеви лъчи. Имаше стройна и изящна фигура и привлече вниманието на всички с пластичността и естествеността в движенията си. Изглеждаше така, сякаш познава от преди свещените танци. Движенията ѝ бяха грациозни и изразяваха дълбокия смисъл на световната хармония, на която тя ставаше проводник. Всички усещаха нова творческа вълна и стремеж към усъвършенстване в нейно присъствие.

Учителя веднага забеляза таланта ѝ на танцьорка и я насърчи да работи върху Паневритмията, най-вече да разучава движенията с деца, което тя прие с въодушевление. Ярмила бързо разбра положителното влияние на Паневритмията върху възпитанието и развитието на децата; резултатите от педагогическата и хореографската й дейност не закъсняха.

Учителя я вдъхновяваше и напътстваше непрестанно. Ярмила старателно изучаваше символиката и смисъла на движенията, както и влиянието им върху здравето. По време на престоя си във Франция, тя талантливо ръководи група за класически танци, които благодарение на новаторския ѝ подход, създадоха прекрасни спектакли. Тя посвети живота си изцяло на танца, а душата и духът ѝ останаха верни на учението на Учителя и така тя усъвършенства Паневритмията. Учреди асоциация „Приятели на Паневритмията“, която издаде книгата ѝ, плод на дългогодишен опит.

Една от най-близките ѝ приятелки мадам Пиколи, майката на известния френски артист Мишел Пиколи, музикантка по професия казваше за Ярмила: „Дори и най-малкият жест /движение/ на Ярмила беше хармоничен.“

В живота си Ярмила следва един път, една посока – този на съвършенството.

 


[1] Списание ,,Le Grain de Вlе“ (фр. Житно зърно), част от статията „Път към съвършенството.“

 

Категории