СВЕЩЕНА ОБЛАСТ НА ЖИВОТА
Отче наш
Съществува една област в природата, която се нарича Свещена област на живота. Великото, туй, отдето вземаме своята морална сила, обходата, произтичат от тази област. Някой път ние говорим за неща благородни, възвишени. То трябва да е обосновано, да има някаква основа. Тази основа не се намира на Земята. Човек трябва да влезе вътре в човешкия живот, да дойде във връзка, за да почувствува влиянието. Това е най-разумното, което по дига човешката душа. Някой път на Земята хората турят да бъдат добри, да бъдат морални, кротки, добродетелни и по някой път техните усилия имат толкоз успех, колкото онзи, който се научил на пие вино, пък пие и се отучва, прави усилие и нищо не се постига.
Рекох, трябва да имате една основна идея, отдето трябва да започнете. Моралът, възвишеното в света си имат една основа. Ти не може да бъдеш морален, ако живееш за себе си. Ти не можеш да бъдеш морален, даже и ако живееш за другите. Кой има един морал? Туй, което наричат хората морал, то е да живееш за Бога, за цялото – туй, което съдържа всичко в себе си, за което можеш да живееш. Но да жертвуваш всичко за себе си и за ближните си, ти всякога ще останеш разочарован в своите жертви.
Следователно сега може да се подигат тези, които не разбират. Там има спор. Какво нещо е морал, може да питаме. Какво нещо е сладчина, какво нещо е добрият вкус? Може ли някой, когато не е ял сладко, да ти каже какво е сладчина? „еж сладко и ще разбереш какво е сладчината.“ То е въпрос. Ти може да ядеш сладко и да ти е горчиво. Не зависи от казването. Някой казва: „Аз ще живея добре.“ То е праздна работа. „Аз ще постъпвам добре.“ То е праздна работа. В добрия живот ти искаш – не искаш, ще живееш добре. В лошия живот ти каквото и да правиш, ще живееш зле. Казвате: „Тогава да се подобрят условията.“ Тя е философия.
Едно време българите имаха един обичай. Когато българинът не е мислил, не е завършил своите разсъждения, реже нашироко. Казват: „Глад има.“ – „Нека търпят.“ „Държавата иска пари“ – „Да си иска.“ Казват на българина: „Юшурджията258 дошъл, Ивана, Драгана бил.“ Той обърне дървото, на тънко да реже: „Оттук – от там ще съберем, ще платим.“ По-напред разсъждаваше нашироко. А сега, като дойдоха страданията в неговия живот?… Това е опаката страна [на] живота, която ограничава човека. Няма същество, което да няма правилно разсъждение. Туй не е още Свещената област. Туй, което носи радост, туй, което носи растене, туй, което носи щастие, блаженство на човека, е Свещената област. Тя е населена със същества, които живеят. В този живот има толкоз изобилие и те искат да научат всичките хора да живеят така. На физическото поле, щом започнеш да живееш по този начин, вече се очертават известни линии. Светията никога не може да има такава форма на устата 
. На светията устата никога не може да вземе такова положение. Това е песимистично състояние. Ако обърнете положението нагоре 
, то е обратна посока на движението.
Между тия две положения, едното е песимистично положение, а другото…
Вие имате човешки уста с издигнати ъгли. А туй е водораздел. Зависи каква посока ще вземе. Щом човек се огъва така, то е алчност – да вземе, има хамбари с жито, то е алчност. Тебе ти трябва половин килограм на ден или един килограм. От туй, едното кило ти ще извадиш достатъчно енергия, за да преживееш целия ден. Всички други човешки безпокойства са напразни. Може да спечелиш, да осигуриш живота. Да осигуриш живота е право, но методът е крив. Който мисли по стария метод, ще осигурява. Бащата осигурява, но бащата умира; децата се осигуряват, и децата умират, всички умират и все се осигуряват. Кажете ми каква е тази осигуровка, всичките умират. Какъв е този морал? Всички все за здраве говорят и в края на краищата все са болни. Всичките болести, всичките страдания, несрети, сиромашия се дължат, когато ние не живеем със законите на тази Свещената област. Защото сиромашията е здравословно състояние и богатството е друго състояние. Ти си сиромах – празен чувал, за да има какво да турят. Като умираш, от другата страна ще идеш, да раздадеш на онези, които нямат. Като излезеш от Свещената област, казваш: „Туй го дадох на другите и за мене остана.“ Днес един чувал, утре друг, ден след ден, изпратят комисия да приемат колко чували си задигнал и след като намерят, нищо не ти казват. Поусмихнат се малко, но ще те накарат да го принесеш, да ги раздадеш и ти искаш – не искаш ще ги раздадеш.
По някой път вие с вашите разбирания искате да заставите Бога да мисли като вас и да постъпва като вас. Туй никога няма да стане. Не може и няма да бъде през цялата вечност. Бог никога няма да постъпи така, както ние постъпваме. Да постъпи така, значи да се унищожи цялата вечност. Казваме: „Защо Господ така постъпва?“ Скимнало ни да градим къща, вали дъжд отвънка, аз искам да имам къща. Цялата Земя е най-хубавата къща, която е направена. Ние ще направим една колиба, някоя дупка и ще влезем в тая дупчица. Погледнеш, казваш: „Красива е къщата.“ Питам: всички, който имате къщи, колцина от вас сте здрави? В тази, Божествената къща, покривът как е украсен, каква вентилация има. В бъдещето състояние вие може да си направите каквато къща искате. Няма по-лесна работа да си направиш къща. Както децата надуват един мехур. Ти като кажеш, ще имаш каквото кажеш. Искаш къща на един етаж, на два етажа, може да имаш една мебелирана стая. Казвате: „Кога ще бъде?“ – Когато влезете в тази свещена област, има възможност. При сегашните условия от камъни и от кирпичи259 ще градиш. Каквато ти е къщата, такъв ще бъдеш и ти. Ще живееш в къща, направена от кал, човек ще станеш и няма да те види никой. Ще живееш в къща, направена от камъни, човек ще станеш и няма да те види никой. Къщата на човека трябва да бъде направена от най-хубав материал, който съществува в природата. Знаете ли вие, като влизате вкъщи, какви изпарения има? В къщата баща му се е сърдил, майка му се е сърдила, баба му се е сърдила, снаха му се е сърдила, зет му се е сърдил. Всичките сръдни са вътре. Всяка сръдня е отрова. И като се срещнете, казвате: „Не ме интересува.“ Всяка сръдня, когато се сърдиш без причина, тя е отрова. Аз позволявам само една сръдня, тя е свещена сръдня. Но на ден има само един случай, дето може да се разсърдиш така. Щом се сърдиш 10 пъти на ден, другите 9 сръдни отравят организма, сърцето и след туй ти си неразположен. Тогава лекарят ще дойде, ще каже, че такива съединения имало, албумин имало, но причината на всичките болести седи, че ти не живееш в Свещената област.
Когато човек влезе в тази област, веднага очите се избистрят. Очите трябва да бъдат прозрачни. Някой човек, като те погледне, мяза на вълк. Гледа да те ухапе, да ти изтърбуши корема ти. Някой, като те срещне, ще извади червата ти. Срещне те някой, най-първо те гледа, изпитва характера ти. Как се изпитва характера? Срещна някой, погледне ме от главата до петите. Какво ще ме измерва? Сто и 65 см съм висок. Не съм планина. Нито съм Витоша, нито Мусала, нито Хималаи. Разбирам една висока планина – Хималаите, а един човек 165 см. Висок или 170 или най-високия човек – 2 метра. С 2 метра какво може да се направи? В тия, дребните идеи ние искаме да имаме уважение и почитание. Но уважението и почитанието седи в тази област. Ако ти си свързан с нея, със свещената област на живота ти ще имаш почитание и уважение. Онази чешма, която има почитание и уважение, не седи от малката вода, която излиза, но големия резервоар на онази жизнена енергия. Тогава има почитание и уважение и при това водата трябва да е доброкачествена, която изтича. Всеки един човек е един малък извор на тази Божествена свещена основа. Всичките религиозни хора, във всичките векове са имали едно желание да я обясняват. Пророците са говорили, свещениците са говорили, всички обикновени хора и всички спорят какво са видели и какво са разбрали. Всеки един от вас иска да приложи едно от тия правила, но да се прилагат правилата в живота е много трудна работа.
Аз позволявам само едно правило – на обичта. Даже правилата на правдата не желая, защото са голямо изкуство или пък правилата на любовта. Тя има едно външно правило. Милосърдието е външната страна на Любовта. Любовта е вътрешната страна на живота. Онзи човек, който люби, той за болни хора не се интересува, той и за сиромаси хора не се интересува. За грешни хора не се интересуват, за учените хора не се интересуват.Човекът на Любовта мисли за съвсем друго. Когато някой каже, че не е милосърд, аз подразбирам, че той има един недъг. Ако си здрав човек и двамата ще ходим, ще се разхождаме по планината. Ще се възкачваме от едно място на друго. Дойдем до някой голям трап, ще се метнеш от единия край до другия. Щом някой падне вътре и не може да прескочи, тогава ще се яви милосърдието. Милосърдието в света се явява всякога да помага. Онези хора, които не знаят закона на любовта – счупил си крака, наранил си се, обидили са те, не си постъпил добре. Това са несрети в живота, ти не си живял според законите на Любовта. Как може един човек, който те обича, да те обиди, то е невъзможно. Любовта, това е свещеното в живота. Казвате: „Ние не се обичаме.“ Не говорете така. Този език не е хубав. Не се обичаме, значи сме в безлюбието, а безлюбието е опакото на живота.
Сега искам да остане една идея в ума ви. Не морализиране, не да ви кажа как трябва да живеете. Ако остане сега аз да ви уча как да живеете, то е изгубена работа. Аз искам да ви кажа: Както сте живели едно време, да започнете да живеете и сега. Както сте мислили едно време, да започнете да мислите сега. Едно време сте мислили много хубаво и сте престанали да мислите така. Има едно задръстване. Знаете на какво мяза човек, когато не мисли право. Когато човек яде, задръсти се, задъни се, яде човек, ама не е отпушен. Питам: какво ти струва яденето, ако си задънен? Питал един цар, един голям философ: „Кое е най-голямото щастие на земята?“ Той казал: „Да се отпушим.“ – „Как така? Не е ли да си богат, учен?“ Казва: „Да се отпушим, най-хубавото нещо е това. По-голямо щастие няма.“ Този философ, за да докаже на царя, за 10 деня го запушил и след това царят казал: „Най-хубавото нещо е да е отпушен човек.“ Всички трябва да бъдете отпушени, нечистото да си върви, да влиза чистото в нас. То е хубавото в живота. На човешки език казано: не оставяйте нищо нечисто в себе си. Дойде вечерта, да не остане нито едно парче от никаква нечистота. Остане ли за втория ден, за другия ден, целият ти живот ще се влоши.
Може да остане другата мисъл. Когато се говори за Свещената област, някой ще каже: „За кого се отнася туй?“ За никого не се отнася, ние говорим за целокупния живот, как трябва да живеем, понеже там ще намерим своето здраве, там ще намерим своята сила и нашия идеал там ще намерим. Всичко това, за което копнеят душите ни, ще го намерим в тази област. Когато човек е в съгласие с тази област, всичките хора се подчиняват на този закон. Можем да направим един опит. Не опит за користолюбие, да забогатее някой, но да проверим самата истина. Богатство е, когато човек влезе в тази област, ще каже: „Сляп бях, сега виждам.“ Няма защо да бъдеш недоволен. Ти ще се радваш на хората. За всичките блага, които имате в света. Ако имаме цялата Земя, дадена на разположение, бихме ли завидели на човек, който има 10 декара земя. Да вземем неговата къща и да имаме неговото положение.
Вие най-първо не сте се научили да се радвате. Вие видите един красив човек, не се радвате, вие искате да бъдете красиви. Вие видите един учен човек, не се радвате, казвате: „И аз да бъде учен.“ Кой ви препятствува да бъдете учен? В какво седи учеността на човека. В какво е учен човек, кое може да направи? Най-учените хора, което имаме в Европа, попитайте ги, преди 1000 години къде е бил – не знае. Той ще разправя, че имало азот, кислород, на Слънцето много елементи има. Попитайте го има ли живи хора на Слънцето, ще каже: „Всичко е в разтопено състояние, никакъв живот няма на Слънцето.“ И той минава за първокласен учен човек. Попитайте религиозния човек: „Баща ти е умрял, къде е той?“ Ако той е от православната църква, ще каже, че той е в джендема, ако е евангелист, ще каже, че е в ада, ако е окултист ще е в ада, всички все в ада турят. Щом вървиш против, в пъкъла турят.
Човек може да е православен, да иде в пъкъла, може да е евангелист, окултист, какъвто и да е бил, ще иде в пъкъла, като не е бил в свещената област. Някой казва: „Като умра, къде ще ида?“ Като умреш ще бъдеш там, гдето си сега. Най-първо умирането вие го схващате материалистически. Ако след като умреш, ще идеш някъде, ти си материално същество. Ако си лек газ, ще идеш във въздуха на 4-5 километра и там ще се спреш. Ако си тежък газ, ще потънеш на земята, на 100-200 метра, понеже има по-тежки, пак ще спреш. Казвате: „Къде е той?“ – Отишъл. Човек като умре не завзема никакво пространство. Той е толкоз мъничък, че не завзема никакво пространство.
Има една окултна теория, доколко е вярно, не зная. Но донякъде е вярна. Всеки един от вас като умира, ще мине една опитност. Най-първо някой иде от другия свят да ви посрещне, да ви покаже пътя. Вие ще излезете от тялото. Но щом излезете, има лоши хора, които чакат, те ще влязат в тялото и ще започнат да грабят, да крадат твоите органи. Това е разлагането на тялото. Други ще искат да те турят в робство и душата ти започва да бяга. Те отзад те гонят и тогава душата започва да се смалява, да се смалява и стане толкоз малка, че изгуби тази форма, избави се от едно страдание и те не може да я намерят. Ще изгубиш всичкото величие и като я напуснат всичките разбойници, настава голяма тъга, че е изгубила формата и никакво величие не представя. С какво ще мерим този човек? Най-малката точица, че като духне вятърът, ходи в пространството. Въздухът е пълен с такива души, които вятърът ги носи. Едно време беше велика, това е направила, онова е направилата сега вятърът я носи като прашинка из въздуха. Ако се носиш като прашинка, ти нямаш уважение и почитание. Ако влезеш във въздуха и те носи като малка прашинка, какво уважение ще имаш?
Сега с туй, като ви говоря не искам да внеса разочарование, но да ви обърна внимание върху разумната страна в живота. Всяка една форма, в която Божествената идея не може да функционира, каквато и да е тази форма, тя е вече едно зловещо място, дето може да се зараждат всички нещастия на хората. Ако нашето тяло не е проводник на Божествената енергия, ние ще бъдем проводници на всичките нещастия на Земята. Що е добрият живот? Да бъдеш проводник на всичко онова Божествено в света. Щом си проводник на Божественото, туй Божественото носи щастие за тебе, носи щастие и за твоите ближни. Ако всичките хора биха се съгласили да бъдат проводници на Божественото, противоречията, които сега съществуват, веднага щяха да се разрешат. Ако онзи богатият отива, а сиромахът бяга, дали трябва да му даде, как трябва да му помогне? В какво седи помощта на един човек? Всеки човек се нуждае. Трябва да дойде при мене. Иска 20 – 30 хиляди лева. Нему не му са нужни толкоз пари. Нужни му са обуща за 100 лева. Нужна му е шапка за 100 лева, едно палто за 100 – 200 лева, един самун хляб за 5 лева, малко грах – той струва 2 лева и половина, няколко чесъна, те струват 1 лев. Дрехите са за цяла година. Шапката е за цяла година, 5 лева му трябват на ден. С 5 лева човек може да прекара преспокойно. Преспокойно може да мине умният човек. Ако един светия има 5 лева в джоба си, тия 5 лева, той като ги извади, вторият ден като бръкне, пак 5 лева има. На третия ден пак 5 лева има. Той бърка в джоба и 5-те лева остават. Той вади 5 лева, но те остават, те са подкваса. Аз бих предпочел да имам 5 лева в джоба си, отколкото една банка, която утре ще фалира.
Ние ще мязаме на онзи българин, който внесъл 600 хиляди марки в една германска банка и казал: „Осигурих се, “ но фалирала тази германска банка и след време получава едно писмо. Пишат му: „Господине, не можем да водим сметка за вашите 600 хиляди лева, елате да си ги вземете.“ Отива той в банката и онзи счетоводител му дал още 600 хиляди марки, да станат 50 стотинки, та да може да се води сметка, да се впишат парите. Един милион и 200 хиляди марки имат стойността на 50 стотинки.
Един ден всичките наши сегашни идеи, които имаме, които сме натрупали, няма да струват 50 стотинки. Тогава какво ще правим? След като умреш, ти идеш в другия свят, няма кой да те посрещне. Онези, които обичат Бога, след като излязат, ще има най-малко един кабриолет, едно такси, ще има приятели, ще те приемат, тъй както свети Илия с колесницата. Който отива без колесница на онзи свят, е много лошо. Свети Илия с колесница отиде. Мнозина сега, като погребват някого, го носят на колата, а умрелия и той върви отподире. Казват: „Къде е отишъл? На оня свят е.“ А колата върви отпред, а той подир колата и той се чуди горкият. Те го мислят, че е в оня свят, а той се чуди до какво дередже260 дошъл, да ти носят тялото, а ти подир. И те казват: „На оня свят е.“ Но това е свят на страдание, на голямо разочарование.
Някой ще каже: „Ами това вярно ли е?“ Аз питам: Твоите пари, които влязоха в банката, вярно ли е, че влязоха, а после изчезнаха? Две хиляди банки в Америка фалираха. Две хиляди банки, в които бедните хора спестяваха парите си, вложиха ги за черни [дни]. Две хиляди банки фалираха с милиарди долари. Тия, бедните хора останаха и парите изчезнаха и черните дни пак изпъкнаха. Ние се осигуряваме в някоя банка. Осигурявайте се там, където банката да не фалира. Има някъде, дето може да се осигурите.
Тогава този водораздел какво показва? Какво трябва да правиш? Някой път българите казват: „Да не говориш.“ Ти искаш да знаеш добър човек ли е. Някой път, като си радостен, тури си ръката на долната устна. Че какво ще те ползува, ако си радостен? Казваш: „Знаеш какво може да направя?“ – Нищо не може да направиш! Какво ще стане след туй? Нищо не е станало. Има известни черти. Срещнеш някой човек, който е красив, аз съм привеждал този пример. Отива при един скъперник един американец. Ходи при него, говори му за оня свят, проповядва му, той извадил половин долар или четвърт долар. Отива една млада мома и той казва: „Моля, какво обичате?“ – „Трябват ми 20 хиляди долара.“ – „Заповядайте. И друг път елате. Аз съм на вашите услуги.“ Вие ще кажете: „Хипнотизирала го е.“ Не. Тя е Свещената област. Тя му казва: „Ти си касиер на Бога. Знаеш ли къде ще идеш?“ Тя носи живот. „И като си замине, присвие се сърцето ми.“ Казва: „За пръв път сърцето ми трепна. Дано да дойде пак.“
Като срещнем хората в света, ние да сме носители на живота. Казвате: „Мене ми е приятен този човек.“ Човек, който ти е приятен, той внася нещо в твоя живот.
Този човек, който ти е неприятен, той не е внесъл нищо, но отнел нещо. Като се срещнем, запознаваме се. В всичкото запознанство ние сме носители на Божествените блага, които преминават и носят здраве. Ти може да си болен и веднага болестта изчезне. Ти си в Свещената област. Рекох, по-добре е да срещнем нашите ближни, които да са добри проводници на Божественото, а не да се образува общество и да казваме: „Този не живее добре.“
Запример как трябва да живея аз? Как трябва да ви гледам? Някой казва: „Не гледаш добре.“ Как трябва да ви гледам? Някоя сестра остаряла. Като я погледна, ще се подмлади. После гледам слабичка е. Рекох, да влезе повече живот. И бедничка е малко – парици да дойдат. После, не е зачитана. Рекох, да я зачитат. Веднага да ви пожелая всичко онова хубаво. После вие казвате: „Стана ми приятно.“ Че как няма да ви стане приятно, желая ви доброто. Ако ви срещна и кажа: „Какъв голям грешник си. Какви са изкривени краката, ръцете, очите“, ти се сгушиш в себе си. Това не е философия. От де зная погрешките? Няма никаква философия в погрешките. Всичката философия седи в хубавото, което е скрито в нас. Когато срещна един човек, аз го оценявам с онова, което Бог е вложил в него. За мене хората не са без съдържание. Имат съдържание. Срещна един човек, виждам, че Бог е вложил в него. В тебе Бог е вложил най-хубавите работи. Занемарил си ги. Започни да работиш тъй, както едно време си работил. Всички трябва да работим с онова, което е вложено в нас. То няма да дойде сега. Има една област на разсъждения, от която човек трябва да се освободи. Човек седи и е недоволен от живота. При нашето голямо недоволство седни и благодари на Бога. Благодари, че не си паднал по-дълбоко.
Запример във вас има една крива идея. Вие мислите, че като паднете в океана ще потънете до дъното. Даже големите параходи, когато потъват, едва ли един параход може да потъне на половин километър. До един километър остава дълбоко, а някой мисли, че на дъното потъва. Разправяше ми един българин, изчислява ми, статистика има. Около 10 хиляди такива морски гемии има, които ходят из [океана] без капитан. Десет хиляди гемии и с тях стават нещастия. Някои са на 5, на 10 метра на повърхността. Някои са под водата, блъсне се гемията, потъне някоя моторна лодка, потъне някой търговски параход. Туй потъване се дължи на тия параходи, на тия гемии без капитани. Човек няма да потъне до дъното. Някой човек може да прилича на такъв човек без идея. Някой казва: „Аз нямам никакъв идеал.“ Ти мязаш на такъв кораб, който ходи из морето без капитан. По-добре е параход с капитан, с моряци, с въглища, с всичките пособия, отколкото един параход без капитан и без моряци.
Сега ние искаме да осмислим живота. Не сега да го осмислим, но животът е осмислен. Дошло е време за това. Вие казвате: „Второто пришествие дошло.“ Ти боледуваш, второто пришествие дошло. Ти на гърба лежиш, второто пришествие дошло. Кое е второто пришествие? Не е да умреш. При второто пришествие гледай да възкръснеш. При второто пришествие трябва да възкръснат всички. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришествие. Второто пришествие е да излезеш от ограниченията, които съществуват. Сиромах си, да се махне сиромашията. Не си зачитан, да се махне незачитането. Смущаваш се, да се махне смущението. Да се махне всичко онова, което те мъчи, то е второто пришествие. Праведните, значи, да се освободят от ограниченията, да дойде положителното. Положителното кое е в света? Ние даже сме започнали да опорочаваме любовта. „Тя, казва, го обича.“ Тя обича някого, той обича някоя, веднага едно еротично чувство влагате. Обича го, че какво лошо има в това. Ние често мязаме на онзи турчин, който като се оженил, условията го заставили да иде на гурбетлък. Отива той и жена му още не била родила, и след 20 години се връща. Като се връщал, минал покрай един дервишин и този човек, който ти е неприятен, той не е внесъл нищо, но отнел нещо. Като се срещнем, запознаваме се. В всичкото запознанство ние сме носители на Божествените блага, които преминават и носят здраве. Ти може да си болен и веднага болестта изчезне. Ти си в Свещената област. Рекох, по-добре е да срещнем нашит ближни, които да са добри проводници на Божественото, а не да се образува общество и да казваме: „Този не живее добре.“
За пример как трябва да живея аз? Как трябва да ви гледам? Някой казва: „Не гледаш добре.“ Как трябва да ви гледам? Някоя сестра остаряла. Като я погледна, ще се подмлади. После гледам слабичка е. Рекох, да влезе повече живот. И бедничка е малко – парици да дойдат. После, не е зачитана. Рекох, да я зачитат. Веднага да ви пожелая всичко онова хубаво. После вие казвате: „Стана ми приятно.“ Че как няма да ви стане приятно, желая ви доброто. Ако ви срещна и кажа: „Какъв голям грешник си. Какви са изкривени краката, ръцете, очите“, ти се сгушиш в себе си. Това не е философия. От де зная погрешките? Нам никаква философия в погрешките. Всичката философия седи в хубавото, което е скрито в нас. Когато срещна един човек, аз го оценявам с онова, което Бог е вложил в него. За мене хората не са без съдържание. Имат съдържание. Срещна един човек, виждам, че Бог е вложил в него. В тебе Бог е вложил най-хубавите работи. Занемарил си ги. Започни да работиш тъй, както едно време си работил. Всички трябва да работим с онова, което е вложено в нас. То няма да дойде сега. Има една област на разсъждения, от която човек трябва да се освободи. Човек седи и е недоволен от живота. При нашето голямо недоволство седни и благодари на Бога. Благодари, че не си паднал по-дълбоко.
Запример във вас има една крива идея. Вие мислите, че като паднете в океана ще потънете до дъното. Даже големите параходи, когато потъват, едва ли един параход може да потъне на половин километър. До един километър остава дълбоко, а някой мисли, че на дъното потъва. Разправяше ми един българин, изчислява ми, статистика има. Около 10 хиляди такива морски гемии има, които ходят из [океана] без капитан. Десет хиляди гемии и с тях стават нещастия. Някой са на 5, на 10 метра на повърхността. Някой са под водата, блъсне се гемията, потъне някоя моторна лодка, потъне някой търговски параход. Туй потъване се дължи на тия параходи, на тия гемии без капитани. Човек няма да потъне до дъното. Някой човек може да прилича на такъв човек без идея. Някой казва: „Аз нямам никакъв идеал.“ Ти мязаш на такъв кораб, който ходи из морето без капитан. По-добре е параход с капитан, с моряци, с въглища, с всичките пособия, отколкото един параход без капитан и без моряци.
Сега ние искаме да осмислим живота. Не сега да го осмислим, но животът е осмислен. Дошло е време за това. Вие казвате: „Второто пришествие дошло.“ Ти боледуваш, второто пришествие дошло. Ти на гърба лежиш, второто пришествие дошло. Кое е второто пришествие? Не е да умреш. При второто пришествие гледай да възкръснеш. При второто пришествие трябва да възкръснат всички. Ако не можеш да станеш от леглото, какво те интересува второто пришествие. Второто пришествие е да излезеш от ограниченията, които съществуват. Сиромах си, да се махне сиромашията. Не си зачитан, да се махне незачитането. Смущаваш се, да се махне смущението. Да се махне всичко онова, което те мъчи, то е второто пришествие. Праведните, значи, да се освободят от ограниченията, да дойде положителното. Положителното кое е в света? Ние даже сме започнали да опорочаваме любовта. „Тя, казва, го обича.“ Тя обича някого, той обича някоя, веднага едно еротично чувство влагате. Обича го, че какво лошо има в това. Ние често мязаме на онзи турчин, който като се оженил, условията го заставили да иде на гурбетлък. Отива той и жена му още не била родила, и след 20 години се връща. Като се връщал, минал покрай един дервишин и искал да си гледа, да си види какъв ще му бъде късметът. Дервишинът му казва: „Три пъти мисли, преди да направиш нещо.“ Той си казва: „Туй, хубавото не го ли зная, язък261 за парите.“ Турчинът искал да види първо жена си. Жива ли е или не. Той гледа жена му, до нея седи един млад момък, целува я прегръща я. „О-о“, казва. Взема пушката, но веднага дошла идеята на дервишина: три пъти мисли преди да правиш. Този млад момък какво говори? Той чува, че ѝ казва „мамо“. Той си казва: „Аз отидох в странство. Това е нейният син, който прегръща. Нейният син я прегръща.“ И той казва сега: „Ние имаме известни изкълчени идеи.“ Ако някой обича някого, то е от Бога. Роденият от Бога, той обича. Горко на онзи, който не обича.
В свещената област трябва да се изправят тия линии. Често като се изправят, обезформява се нашата уста. Нашата уста не трябва да се обезформява, понеже тя е жив извор. Нито очите трябва да се обезформяват, нито лицето трябва да се обезформява. Човек може да дойде до старини и пак да има правилни черти на лицето. После космите трябва да са правилни, на един праведен човек. Трябва да бъдат в права линия. Не се изисква голяма философия. Ти като прекараш пръстите в косата, ще знаеш този човек живее ли добре или не. Това са само болезнени диагнози, но всъщност, от гледището на свещената област, хората са се отклонили от Божественото. Един човек, който не дава достатъчно храна на своето тяло, веднага се изтощава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своя ум, умът се изтощава, осиромашава. Онзи, който не дава достатъчно храна на своето сърце, сърцето се изтощава.
При сегашните условия, се изисква една нова посока. Да се явят хора, които да бъдат извори на Новия живот. Един човек, като го наблюдаваш отстрани, в маниерите, в говора, в погледа да не внася никаква съблазън. Като го погледнеш, да имаш доверие. Някой човек погледнеш, касата отворена, на известни хора имаш доверие. Ние излизаме и влизаме в къщи, имаме пълно доверие, че те никога няма да злоупотребят с нашето доверие. Най-хубавият живот е, като се върнем в небето, никога да не сме злоупотребили с онази свобода и благо, които Бог ни е дал. Не само пред лицето на Бога, но тия хиляди, милиони лица, като срещнем не един строг поглед, но ще те погледнат, че ти ще почувствуваш какво нещо е животът. Ще кажеш: „Колко слабо разбиране съм имал, я ме върнете на Земята, аз искам да изправя всичките погрешки, които съм направил.“
Рекох, това е истинската философия. Да не злоупотребим в един цял живот със свободата и доверието, които Бог ни е дал. Единствен в нас, който има доверие, Той е само Бог. Вземете го в най-чистия смисъл. Единственото Същество, което има пълно доверие и никога не се съмнява в нас, то е Господ. Като погледне, никога не гледа на лошата страна. Някой път Господ прати някой човек само да му каже. Онзи като иде, изпълни волята Му. Те имат начин на приложение. Обаче Бог има най-хубавото разположение към всички същества. Христос казва: „Отец никого не сади, а е дал съдбата на Сина.“ Той еднакво гледа. Като погледне, вижда дълбоките работи. За Бога, няма нищо лошо. Когато Бог дойде да разгледа нашето положение, тогава разглежда как е от нашето гледище. Той прави това, понеже страдаш. От Неговото гледище погледне и казва: „Много добре.“ Дали ти се радваш или скърбиш, и в двете положения ти ще добиеш нещо.
Рекох туй, което сега имате, то е придобивка. Вие имате много добри придобивки и ще ви похваля. Аз съжалявам, че нямате повече. Някой е богат, но желае да бъде още по-богат. Вашите хамбари са пълни с хубаво жито. Не сте яли още хляб. Вие мязате, както в турско време мязаха българските селяни. Някой селянин в село, мляко и кафе има, но всичко продава, не си прави мляко с кафе. Ако някоя жена си направи, казва: „Представете си кокона, станала, пила мляко с кафе.“ И тя може да си направи и мляко в къщи има, и кафе има, но не си прави. Че тя взела кило мляко, взела за един лев кафе и направила и онази казва: „Представи си! И симид262 отгоре взела.“ Всеки един от вас по две кила може да изпие, не по един симид, но и по два и по три симида може да изяде, защото хубав е симидът. Едно време българите хляба със симид го ядяха.
Най-първо се започва известна деформация във вас. Вие усещате известна болка – или ревматизъм или главоболие. Някой път ръцете не се поддават на работа. Имате своеобразни идеи. Трябва да работите. За светията му е определено физическа работа един час, три часа на сърцето и 7 часа за ума да работи. Другото за развлечение, за спане, за ходене на гости. Сега някои от вас по някой път не работите. Трябва да имате по една малка градинка, по една мотичка. В вас има отрицателни енергии, които трябва да идат в земята. Ще вземеш, ще разровиш земята, един час ще работиш и ще се освободиш от непотребната енергия. Това е, ако искате да бъдете здрави. Казваш: „Не съм богат. Да има някой да ми работи.“ Един час трябва да работиш. Един от английските държавници Гладстон, като нямал градина, вземал да реже дърва и тогава ще иде в парламента. Оставало му е време да реже дърва. Германският император, като го туриха в Холандия, започнал да реже дърва. Преди 5-6 години беше вече нарязал 3 хиляди дървета. Рекох, ако германският император режеше дърва преди да идеше в Холандия, работите на Германия щяха да бъдат по-добри. Режете дърва, преди да искате да постъпите по един начин, право мислете. Не като направиш погрешката. Нищо не режи. Сам работи.
Та рекох, духовната наука е във възстановяването на едно здраво тяло, здрав мозък, здраво сърце. Ако вашето тяло не е здраво, ако вие не може да изправите вашето тяло, ако вие не можете да изправите вашия мозък, ако вие не можете да изправите вашето сърце, питам: Де е човекът! Казвате: „В оня свят като идем.“ Оня свят е оня свят. Като идем в оня свят, друга работа има. Тук на Земята, аз трябва да имам здраво тяло. Казват: „Болестите са за добро.“ За добро са болестите, но в болестите нищо не се добива. Какво ще добия, ако ме боли стомахът, ако имам болки на гръбначния стълб? Или ако ме боли зъбът, подул се е, нищо няма да донесе. Бих желал всички зъби да са здрави. Бих желал очите да са здрави, да мога да чета. Като дойде време да замина, ще кажа, ще повикам близките и ще кажа: „Аз доста живях на Земята, вече имам няколко писма от своите си, че трябва да се върна.“ Един ден давам угощение. Турям тъй както направи блудния син. Връщам се в невидимият свят такъв какъвто съм. Оня свят като ида, да се явя при баща си, тогава може да имам две положения. Двамата синове не бяха от сръчните, единият изпохарчи всичко, върна се при баща си и казва: „Да ти бъда слуга.“ Другият казва: „Толкоз време ти слугувах, нищо не си ми дал, “ и бащата излязъл да го утешава. И му казва: „Всичко е в твоите ръце. Ако е въпрос за тебе и едно и две ще ти дам.“ Възгледите, които ги имате, дръжте ги. Не искам да ги напущате. Но един възглед, който ви смущава, не го дръжте. Някой път известни наследствени черти имаш. Не е твоя, неблагородна е тази черта.
Фиг. 1
Каква е разликата между двамата? Какво означава втората уста? Тази част показва любопитство, а другият е „лапни муха“. Ти се молиш на Господа, чакаш да дойде ангел, да ти донесе, ти ще се опретнеш, като станеш сутрин, да работиш. Онова, което спечелиш през деня, по който и да е начин, благодари на Бога, че си могъл да постигнеш, да имаш малка придобивка, да имаш разбиране. Аз наричам „придобивка“ след като си работил, да си доволен от тази работа. Доволен си за целия ден.
Рекох, трябва да работим върху себе си. С нашите мисли ние оформяваме или деформираме. Запример някой от вас постоянно реагира. Мнозина от вас сте деформирали вашата уста. Вие сте се въздържали, въздържали и вашите уста са станали тънки. На някой от вас устата е станала дебела, повече отколкото трябва, по-голяма деформация има в малките уста, отколкото в дебелите. Много хора можете бъдете с тънки уста, но човек с тънки уста не може да бъде щастлив. Устата е израз на Любовта. Устата трябва да бъде свободна. Той стисне устата си, затворена е. Устата, която е готова, да мине нещо през нея. Устата не е нещо затворено. Някой, като затвори носа, отваря устата. Човек има две врати: носът е врата за дробовете, а другата е врата за стомаха. Там ще мине храната, водата. Рекох, ти ще бъдеш един човек, за да възприеме[ш] храната. Те са гости дошли, ти мислиш, че дъвчеш – посрещаш гости, снемаш горните палта, казваш: „Добре дошли.“ Разговаряш се, туряш вода, поливаш. Казваш им: „През главният вход ще влезете.“ То е хубавата страна.
Та рекох, този свят, който Бог създаде, ти пръв ще започнеш да го проучваш. Има учени хора, които са напреднали. Вие да прегледате анатомия, да прегледате физиология, да прегледате всички други науки и да знаете по малко. Някой дойде от вас, научили сте някое външно изкуство, от онова, повече от което имате. Някой на кафе разбирате повече, отколкото на ръце. Като вземе кафето, гледа, има някой мехур, казва: „Голяма наука.“ То е отвлечена наука. Някой и до кафето не сте дошли. Рекох, какво значи широк нос? Не го знаете. Но, ако му дадете кафе, разбира. Какво значи дебела уста – не знае, но дайте му боб, разбира. Математика какво е – не знае, но от боб разбира. Най-първо със себе си, после ще дойдем до боба. Не е лошо да врачува човек с боб, кафе, карти. Гледай да изучаваш същественото, като погледнеш същественото, да знаеш. Цветът като погледнеш, да знаеш ще вали или няма да вали. Студент съм, погледнеш ръката, да знаеш ще ме скъсат или не. Погледнеш ръката, да знаеш ще спечеля или не. Ако искаш да знаеш в къщи как ще върви работата, погледни от вътрешната страна.
Сега отиват да ти врачуват на боб. Казвате: „Много правилно гледа на боб.“ Казва някой: „Много добре ще ти върви.“ Добре върви само на разумния човек. На глупавия човек нищо не му върви. Казва: „Ти си късметлия.“ Късметлия си, ако си разумен. Тук на ръката има знаци турени. Ако си глупав, започват да се нареждат тия знаци на противоположна посока. Квадрат се образува. Има и други признаци, не искам да разправям. Първото нещо е: Като туриш ръцете, да ти е приятно, да може да четеш каква линия е в тебе и да знаеш правилно ли се развива или не. Като хванеш ръката, да знаеш дали ръката се развива или не. Бог изисква от нас онова, което дал, да го проучаваме. Ако сега ви повикат в Небето, да дадете изпит върху онова, което Бог ви дал, по физиогномия, по анатомия, някой ще дойдат, но вярвам, че повече от вас ще бъдат скъсани по анатомия. Ако питат за сърцето, за функциите на стомаха, на мозъка, после да разкажете всеки орган, всеки нерв за какво служи, функциите на жлезите, ще знаете ли?
Вие казвате: „Туй тяло ще го оставим червеите да го ядат.“ На глупавия тялото червеите ще го ядат. Туй тяло, като идеш в оня свят, ще го носиш със себе си. И ще оставиш на Земята само тялото. Тялото със себе си ще вземеш. Никого не искат в оня свят, ако не носиш тялото със себе си. Ти ще се явиш с първата дреха, която Бог ти е дал. Казвате: „На какво мяза душата?“ Душата има красиво тяло. Като излезеш из физическото тяло, ще имаш друго тяло. Ще се погледнеш – с друго тяло. Красиво лице, ръце, крака. Ще дойдат ангелите и ще те заведат. Какво ще кажете, като се върнете при Баща си? Кажете ми сега. Какво ще кажеш на Баща си? Аз ако съм, ще кажа: „Бих желал да сторя повече, но не съм сторил. Бих желал да сторя повече отколкото съм сторил. Можех да направя на Земята повече, отколкото съм направил. Нам да съжалявам, но в мене има съзнание, за бъдеще има желание да сторя два пъти повече, отколкото съм сторил досега.“ Това трябва да бъде импулсът всеки ден, всяка вечер. Ще кажете: „Утре като стана, искам да направя два пъти отколкото днес.“ Туй да бъде моралът. Да сторим два пъти повече отколкото предидущия ден.
Добрата молитва
Да остане един стих: „Господ ще избърше всяка сълза от лицето ми.“
41 лекция на Общия клас 28. VІ.1933 г., София, Изгрев.
