Ако наблюдателят иска да се научи да разбира печатите, то тогава ще му е от полза следното изложение от Рудолф Щайнер
„Да допуснем, че насочваме погледа си към някоя от тези фигури. Те ще започнат да въздействан не само на физическите ни очи, но и на физическото и преди всичко на етерното ни тяло, където по точно определен начин се задвижват различни течения, предизвикани от вида на линиите и формите на тези фигури, т.е. в етерното ни тяло ще започнат да се извършват различни движения в зависимост от това, дали човек наблюдава една или друга от фигурите. Това означава, че вътре в света на етерната субстанция, която ни обгръща заедно с всички същества, които най-напред са били въплатени в нея, наистина съществуват формите, които ние сме прерисували тук.
Има същества, които наистина имат тези форми в етерния свят, и като наблюдаваме една от тези фигури, нашето етерно тяло така се пренастройва, че при собствените си движения образува форми според вида на самите линии, т.е. създава мисъл-форма, която сега излиза от него; и според мисъл-формата нашето етерно тяло ще е в състояние да осъществи реална връзка с един или друг вид от тези същества. Тези фигури са посредниците, които ни подтикват да образуваме в самите себе си мисъл-формите, т.е. формите на движение в нашето етерно тяло. Тези фигури са така избрани, че следвайки ритмично една след друга да дадат нещо цялостно, а именно онова, което във външния етерен свят отговаря на един определен поток на развитие, и то такъв, който да е благоприятен за нашето етерно тяло поради един определен факт: в самото ни етерно тяло съществува тенденцията да се променя, когато стане по-съвършенно. Последователността на формированията, които отговарят на различните степени на усъвършенстване на етерното ни Тяло ще бъде същата като последователността, с която се появяват една след друга тези фигури.“ 15.10.1911
Ако тръгнем по линиите на звездата, на всеки връх ще видим един знак в последователността на дните на седмицата. Започвайки от левия долен връх на звездата със Сатурн, отивайки към горния връх, Слънцето = неделя, пътят продължава да ни води: от Луната = понеделник, към Марс = вторник, Меркурий = сряда, Юпитер = четвъртък, Венера = петък. Последната част от пътя ни води към началото: събота.
Тайната на седемте планетни състояния на нашата земя е закодирана в наименованията на дните от седмицата (21.5.1907). За всяко едно от тези състояния или дни намираме по един печат.
(Концентрацията върху символите да е строго подред Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера (1-2-3-4-5-6-7-) без пропуск, примерно на растояние 0.5-1 метра от очите)
СЕДЕМТЕ ПЛАНЕТНИ ПЕЧАТА
По винетките на Рудолф Щайнер
Изложение: Daniel Boillat
„Размишлявай върху това, как точката се превръща в сфера
и въпреки това остава самата себе си. Ако си разбрал, че
безкрайната сфера е само една точка, ела отново, защото
тогава ще виждаш безкрайното в граничното.”
Рудолф Щайнер, писмо от 24.12.1903 г.
Тези думи за медитация, дадени като първо указание на изучаващия мистерията на живота, могат да се окажат за този, на когото те са влезли в душата, ключ за разбирането на планетните печати. Ако човек иска интензивно да се занимава с печатите, те му помагат да се настрои на честотата на духовния свят, от който произлизат печатите. Това е светът, в който всички форми на живот са вечни в зараждането и умирането си.
Както колоните се проявяват чрез цялостния си вид и форма, между това, което е горе, и това, което е долу, между купола като сфера и основата като точка, по същия начин и планетните печати се оформят между това, което е вътре, и това, което е отвън. Езикът е един и същ, защото той е почерпан от едно и също място – от Първичния източник. Р. Щайнер пише за това в статията си за Мюнхенския конгрес през 1907 г., сп. „Луцифер-гносис” /в GA 284/85/:
„Капителите на тези колони представят планетарното развитие на нашата земна система. Нашата Земя е 4-то въплъщение в една планетарна система на развитие и тя ни посочва чрез намиращите се в нея зачатъци три бъдещи въплъщения. Седемте последователни въплъщения на Земята се обозначават като Сатурнов, Слънчев, Лунен, Земен, Юпитеров, Венерин и Вулканов период. Окултната наука обаче обикновено пропуска Вулкановия период, тъй като е твърде отдалечен в бъдещето и вместо това разделя Земния на Марсов и Меркуриев периоди. /…/ Тези седем въплъщения на Земята: Сатурн, Слънце, Луна, Марс, Меркурий, Юпитер, Венера се изобразяват в езотериката чрез 7 капитела на колони. Във формите на тези капители намира израз вътрешният живот на всеки един от тези периоди на развитие. И тук човек не бива да се концентрира с ума си върху формата на капителите, а да се довери изцяло на усещанията си и на въображението си, така както възприема едно произведение на изкуството.
… В програмната книга има пет рисунки. Това са преобразуваните във формата на винетки мотиви на първите пет от гореспоменатите седем колонни капители. Също и в тези пет рисунки е представено нещо от това, което се нарича „окултно писмо”. Който с цялата си душа успее да се вдълбочи във формите на линиите и фигурите, на него ще му дойде вътрешна светлина и едно по-добро разбиране на важните за изучаването на човешкото развитие периоди /Сатурнов, Слънчев, Лунен, Марсов и Меркуриев/.”
С изключение на Сатурновия, печатите често са били изработвани с камъни по средата: Слънцето с рубин, Луната с хризолит, Марс с хематит, Юпитер с цитрин и Венера с карнеол. Тъй като печатите – по-специално Слънчевият – се изработват и във вид на брошки, като украшение, естетическият ефект се увеличава чрез прибавянето на камък. Използването на тези камъни не е обаче по указание на Щайнер. Берта Майер-Якобс не е изработвала планетните печати по времето, когато е живял Щайнер, следователно не е получила и указания какви корекции би могла да направи. Преобразуването на малките формички в средата е много изразително и допринася за целостта на формите; всъщност те не могат да бъдат махнати чрез поставянето на камък.
Както един добър музикант отново и отново работи върху интерпретацията на едно музикално произведение по пътя към непостигнатото, така и бижутерът работи върху печатите. По-плоско /по-равно/ или по-пластично извайване на формата, изпипването на детайлите – изпъкнали или вдлъбнати, с ръбове или по-гладки, изработка върху метал … – всичко това е довело до най-различни резултати.
В книгата „Рудолф Щайнер, бижутерското изкуство като гьотеанистичен език на формите, издателство Р. Щайнер, Дорнах” като пример са отпечатани два твърде различни реда фигури, които обаче имат за основа едни и същи линеарни рисунки. Също така и в двете публикации – „Р. Щайнер, картини на окултни печати и колони, издателство Р. Щайнер, Дорнах” и „Карл Кемпер, Строежът, издателство Свободен духовен живот, Щутгарт” – може да се намерят много неща за историята на апокалиптичните картини на печатите, за строежа на първия Гьотеанум и за планетните печати.
Първите пет планетни печата са дадени за първи път на Мюнхенския конгрес през 1907 г. Те били подредени в програмата според съответния ден. През 1911 г., при подредбата на конферентната зала, Ландхаусщрасе 70 в Щутгарт били прибавени печатите на Юпитер и Венера. Те били поставени там линеарно върху дърво като златни орнаменти. През 30-те години Мари Щайнер поръчва изработката на печатите в по-голям формат, за да се използват по време на празници. За лично ползване те най-често се правят с диаметър 7,9 или 12 см. Когато планетните печати се поставят в светски зали и помещения, за тях би трябвало да важи същото, което казва Р. Щайнер в доклада си от 16.09.1907 г. /GA 284/85/ в Щутгарт във връзка с апокалиптичните картини: „И колкото и странно да изглежда, ако те са окачени в стая, където не се говори за никакви духовни неща, където се изричат тривиални думи, то и тогава те действат, но така, че разболяват физическия организъм.”
Отпечатаните по-долу винетки имат за основа оригиналните скици на Р. Щайнер, от които е запазена само тази на печата на Венера.
Настоящият текст от Юстина Шахенман е взет с любезното й позволение от увода й към изложението за планетните печати в гореспоменатия том за бижутерското изкуство, като по нейно указание са вмъкнати допълнително няколко изречения.
Издателство Валтер Келер, CH-4143 Дорнах
Преводач – Тонка Петрова
