СЕЯТЕЛЯТ

СЕЯТЕЛЯТ

„И говори им много с притчи и казваше: Ето излезе сеятелят да сее.“ (Матея, гл.13; ст.З)

В тази притча има два съществени елемента: сеятелят и семето. Христос обяснил отчасти тази притча, а дълбокия ѝ смисъл оставил неразкрит. Съвременните хора заменят думата „сеятел“ с думата „култура“. Сеенето е едно възвишено състояние на активност в човешкия дух. Преди да излезе сеятельт да сее, има известни процеси, които предшествуват сеенето. Земята трябва предварително да е добре изорана и след това да се посее семето в нея. Никога не може да се посее, да се култивира една култура или каква и да е идея, докато земята не се изоре.

Ако преведете думата „земя“, в правилната ѝ форма, ще имате едно правилно разбиране върху нещата. Земята, в дадения случай, означава човека. И тъй, преди да дойде сеятелят, ще се вземе плуга с черяслото и ще преобърнат земята, ще я разорат, с което ще развалят нейното първоначално положение, нейната красота. На съвременен език казано: ще се създаде временна анархия. И съвременното общество, в което има упадък, аз казвам, че в него има временно анархия. Ако слушате съвременните моралисти, те казват, че се забелязва един упадък в нравите, обичая и морала на обществото. Защо, нима обществото по-рано е било по-морално, отколкото сега? Ни най-малко. Не трябва да се лъжете от външността на нещата.

Ако една мома към 21-та си година е най-красива, а то като стане жена на възраст 40–50 години и погрознее, с това по-малко културна ли става? Аз намирам много пъти между по-грозните хора по-културни, отколкото между красивите. Тъй че да мислим, какво едно общество е културно само по това, че привидно живее в мир и съгласие, това е заблуждение. В това заблуждение само 50% е вярно. Красотата на момата е израз на една предшествуваща култура. Когато момата стане най-красива, това показва, че тя е узряла вече и предстои да я поженят, след което ще погрознее. Така е и с нивата. Следователно, красотата е признак на култура, която е узряла вече, дава плод и ние се радваме на тази култура. А старите хора наново трябва да се орат, през тях отново трябва да мине Божественият плуг, за да станат за в бъдеще красиви.

И тъй младостта представя култура, която е достигнала своята най-висока точка на зрелост, а старостта представя приготовления за бъдеща култура. Ако сте стари, трябва да се молите да мине дълбоко през вас, през вашите бразди Божественият плуг, та като дойде сеятелят, да намери подготвена, добра почва за сеене. Всеки очаква този сеятел, той е идеала на нашия живот. Той е Божествения елемент, който иде да подигне човешката душа от нейното заспало състояние. Ако сеятельт не дойде да хвърли семето си, душата остава безплодна. С други думи: ако сеятельт не дойде да хвърли своето семе, земята ще остане безплодна, а безплодната земя е пустиня.

Този сеятел е идвал много пъти в света. Някои казват, че Христос е идвал само един път на земята. Не, Христос е идвал много пъти на земята, обаче, едно от Неговите пребивания тук, е било много нещастно. Разпнали са го на кръст и затова са го оповестили за знание на цел свят. И съвременните богослови твърдят, че Христос е идвал само един път. Това значи да говорим, че слънцето е изгряло само един път и повече не се повторило изгряването му. Не, слънцето е изгрявало милиони, милиони пъти и за в бъдеще много пъти ще изгрева. Ние тълкуваме работите свободни и всеки може да постави тези тълкования на опит. Вие може да поставите тези тълкувания в следните две форми: поставете през цялата година в ума си мисълта, че Христос е идвал само един път на земята и наблюдавайте какво ще бъде вашето състояние. И втора форма: поставете в ума си мисълта, че Христос е идвал много пъти и наблюдавайте състоянието си. От двете тия мисли, която даде най-добри резултати, тя е правата мисъл.

Съвременните криви идеи, криви тълкувания са сковали обществото и днес хората не мислят. Както в миналото, така и днес, те се занимават с всичко, но не и с самата истина, с същественото в живота. Същественото в живота, това е свободата на човешкия дух. Човек трябва да изучи законите и да премахне всички ограничения, които съществуват в природата по отношение на неговия дух и от тях да образува една стройна хармония. Вие взимате тази идея близо до сърцето си, но я смесвате с мисълта, че Христос е дошъл на земята да изкупи, да спаси света, всички хора от греха. Аз не говоря за спасение, а за сеятеля. Аз вярвам, че вие сте между спасените и затова ви проповядвам, а на хора, които се давят не проповядвам. Някои ме питат, защо не проповядвам за спасение. Ще бъде смешно да проповядвам спасение на спасени хора; ще бъде смешно да проповядвам за сеятеля на хора, които се давят. Ако бихте схванали идеята на този сеятел, щяхте да знаете вашето произхождение. Най-важното в живота е произхождението на човека, отде иде човешкият дух, каква е неговата задача в природата и т.н. Това, което виждаме сега в света, то е едно преходно състояние.

Съвременният свят е едно велико училище за обучение на човешкия дух. Всички предмети, вещи, всички същества, които заобикалят човека, са пособия на това велико училище. Човек трябва да изучи същността на тези идеи, защото те съставляват известни Божествени идеи. Да кажем, че сте малко дете, вие в това положение сте безпомощен. Майка ви ви държи на ръцете си, кърми ви, но вие плачете, протестирате, че условията в живота са лоши, че не ви дават на време храна, вършите неморални работи, а майка ви постоянно ви чисти. Пораснете, пращат ви в училище да се учите. Добре облечен, хубаво нахранен, вие учите в училището и си мислите, че сте учен, културен, морален човек. Благодарете на вашата майка, която постоянно ви чисти. Ако беше ви оставила в първоначалното състояние и не ви чистеше, щеше да се дига смрад наоколо ви. Следователно, сеятелят е майката, която идва в света да сее най-възвишеното и благородното в човешката душа.

Аз не отричам живота с неговите подробности и те си имат смисъл. Този живот трябва да се изживее в каква и да е форма, но важното е какво ще се придобие в края на краищата. Съвременните хора разсъждават като турците: „Я джафт – я бафт“. Това на български преведено значи: „Да става каквото ще.“ Така мислят само глупавите хора. Ако си постъпил разумно, няма да казваш „я джафт – я бафтъ“, но ако постъпваш неразумно, ще казваш „я джафт – я бафтъ“,

И тъй, този сеятел е дошъл между хората, за да посее Разумното слово и с това да измени характера им. Интересни са противоречията, които ни навежда притчата, а именно: защо, като е сеял този разумен сеятел семената си, оставил едно от тях да падне на пътя, друго – на камениста почва, трето между трънете и четвърто на добра почва? Защо този разумен сеятел е бил толкова невнимателен? Това е една неизбежност вътре в човешкия живот. Пътят, това е физическия живот. Следователно, когато дойде сеятелят, някои от неговите зърна ще паднат на неблагоприятни условия за израстване и с това ще служат за подкрепа на физическото тяло, на физическия живот. Птиците небесни дошли и озобали това зърно, което паднало на пътя – значи те се възползували от него, а не самия човек. На съвременен език казано, тази енергия се иждивила в една трудова повинност, за направа на къщи, шосета, железници. Това семе дало подтик на птиците да работят, те направили този път. Другото семе паднало между трънете. Христос не дава обяснение на какво съответствува това семе. Аз уподобявам трънете на умствения свят у човека, който свят е зает с разрешаване само на материални въпроси. Това слово, като поникне, като израстне, пак не може да даде резултати, каквито очакваме. Например съвременните философи по какъв ли не начин определят що е Бог. Едни от тях казват, че Бог е абсолютен, а други Го определят по друг начин, докато човек се забърка и каже: „Този въпрос ще го оставя да се разрешава за в бъдеще. Философите не могат да го разрешат, та аз ли простият човек ще го разреша?“ Не очаквайте философите да решат такава важна задача, която вашият дух трябва да разреши.

Следователно, всяка идея, която попадне в един неподготвен ум, ще заглъхне, няма да се развие. Всички възвишени идеи трябва да паднат в един обработен ум, иначе ще дават обратни резултати. Какво ще се роди от тази идея в един неподготвен ум? Ще имаме култура като сегашната. Хората ще се обличат хубаво, ще знаят как да колят кокошки, агнета и прасенца, как да ги готвят, как да ги консервират, ще имат хубави училища, ще ходят в странство да се специализират, ще се учат как да режат греди. Това е дало словото, семето, което е паднало между трънете. Сега цел свят е пълен с греди, консерви, карначета, жамбони и т.н. Видиш някой от умните господа, влезе в някоя касапница или колбасница, види един закачен жамбон, въодушевлява се и казва: „Като влезе този бут в мене, аз ще разреша една велика задача“. Като влезе бутът в него, казва си: „Ех да има сега едно шише винце, че да си похапна още нещо след него!“. Похапне си, попийне си и ако е българин, казва: „Да живее България!“ Ако е англичанин казва: „Да живее Англия!“ С нашите разсъждения, ние мязаме на онзи негърски проповедник, който пред една учена публика, развивал дълбок въпрос за състоянието на човешката душа и сътворението на човека. Казвал им, че Господ направил човека от една красива пръст по образ и подобие свое, турил го на един плет да се суши в продължение на три дни и след това му вдъхнал през ноздрите живот и дихание. Запитали го: „Ами кой направи плета?“ – „Това не е ваша работа!“

Сега съвременните хора разрешават как човек се развил от един малък микроб, как е попаднал на земята, как го сушили на плета и оживял. Като ги запитат за законите, които регулират тези явления, казват: „Това не е ваша работа, това не може да го знаете“. Разсъжденията спират до тук. И тъй, семето паднало между трънете, съответствува на низшето ментално поле,

Третото семе паднало на камениста почва. Аз уподобявам тази почва на човешкото сърце, т.е. на астралното поле.

Семето изникнало, но като не било дълбоко заровено, скоро изсъхнало, нямало дълбока почва. Това състояние съществува и сега. Ще ви приведа пример. В съвременното общество се образува едно дружество. Вестниците започват да пишат: „Дружеството „Духовна пробуда“ с такава и такава програма на дейност приканва всички българи да се запишат за членове, защото само чрез принципите на това дружество ще се обнови България“. Започват да внасят членските си вноски, усилена работа се вижда. Не минават, обаче и 2–3 години, като се пробуди това дружество, скоро заспива. Друг пример: момък иска да се жени. Запознае се с семейството на някоя мома, канят го ден–два наред, носи той букети, подаръци, но по едно време започва да се отдръпва. Защо? – Развали се нещо работата. Казвам, семето е паднало на камениста почва. И момъкът и момата създали дружество за просвещаване на българския народ. Четвъртото семе паднало на добра почва и дало 100, 60 и 30. Тук процесът е обратен. Числото 100 показва най-добрите условия в сърцето на човека; числото 60 – висшето поле на менталния свят, а 30 – причинното или чисто духовното тяло на човека.

В стария завет се казва, че Господ ще направи сърце от плът у човека, върху него ще напише законите си и ще го познаят от мало до голямо. Това е състояние, което хората ще преживеят сега в света. Новото сърце няма да бъде от плът като сегашната да греши, а ще бъде материя, взета от ангелските светове. Това сърце ще бъде скъпоценно. Сегашното сърце го знаем, лекарите са го рязали много пъти, много са го проучвали, но неговите клапи се развалят често, в него се явява сърцебиене, порок на сърцето и т.н. Новото сърце ще бъде живо, то ще бъде олтар, върху който вечно ще гори Божествен огън и върху него ще се пренасят най-възвишените идеали на човечеството. Семето, като падне в такова сърце, ще се разрасте.

И тъй, едно дало 100, друго 60, а трето 30. Като съберете всички семена, ще получите числото 190. Като го съкратите, ще получите пак числото 10, т.е. семето, като мине през трите фази ще влезе в чисто Божествения свят.

И тъй в всяка идея трябва да има съзнателен стремеж, трябва да мине през четири фази. Идеята, след като почерпи всички сили за своето съществуване, трябва да мине в човешката душа, да се превърне в чувствуване. Тогава стремежът и чувствуването ще вървят заедно. Но тази идея не трябва да се превърне само в чувствувание – значи да се зароди в съзнанието, но да се превърне и в сила, да влезе в ума, да придобие определена форма, като форма на Божествена хармония. Най-после идеята трябва да мине в причинния свят, да се яви като принцип.

Ще направя едно сравнение. За развиването на всяка идея са необходими най-малко два елемента, така и за развиването на всяко семе, посято в земята, са необходими също два елемента: почва, която да му доставя храна и слънчеви лъчи. За да могат рибите да се развиват в своята форма, потребно им е вода. За да могат птиците да хвърчат, да развиват своята деятелност, потребно им е въздух. За да се прояви човешката мисъл, също са необходими условия. Ако уподобим рибите на човешкото сърце, то за да се проявят, потребно им е вода, а водата е носителка на живота. За да се прояви човекът, за него са потребни много повече условия, отколкото за рибите и птиците.

Следователно, вие трябва да съзнавате едновременно Бога в себе си, вашия дух и вашите ближни. Това е практическото приложение на въпроса. Бога вие няма да Го намерите, когато сте охолни. Ние не ви говорим за този Господ, Когото сегашните хора познават – Господа в църквата. Ние разбираме онзи Господ, Който ви се отзовава когато сте изоставени от всички хора, когато се намирате в противоречия в живота, когато се намирате на смъртно легло и се готвите за другия свят. Само умирающият човек се занимава с идеята за Бога. Не можете да познаете Бога, докато не минете от положението на смърт към живот.

Смъртта е процес на минаване от нечистото към чистото, тя е враг на собствеността и казва: „Долу всяка собственост!“ Тя ви лишава и от здраве и от имоти и от пари, от всичко, което имате. Тя казва: „ Ако разбирате моя закон, само тогава може да разберете какво е Бог!“ Сегашните хора, напълнили шкембетата си с прасета, кокошки, агнета и започнали да се занимават с идеята за Бога! Докато са тези кокошки и прасета у вас, вие ще бъдете каруци, натоварени с нечистотии. Това е кочина. Човек трябва да се освободи от всичко скверно. Лъжата трябва да изчезне съвършено от вас, да не остане нито помен от нея! Като намерите Бога, вие пак можете да се върнете в света, но тогава ще бъдете господари на себе си, ще можете да помагате на братята си.

Мнозина идват при мене и казват: „Аз се съмнявам в това, което говорите“. Как няма да се съмняваш, аз зная защо се съмняваш, но няма да ти говоря по това. Аз съм млад момък, ти имаш дъщеря, мома – влизам в къщата ти. Погледна дъщеря ти, жена ти казва: „Пази дъщерята, този момък я гледа“. Бащата започва да ми говори: „Господине, ние има да направим едно посещение, ще дойдете ли с нас? „ Защо ме канят да отида заедно с тех? – За да излеза от къщата им. Когато някой богаташ иска да си брои парите, остава винаги сам, не желае никого при себе си. И това днес наричат култура.

Този сеятел идва да премахне всичко това. Птиците ще иззобат семето, което е паднало на пътя. Семето, което е паднало между трънете, ще заглъхне, а това, което е паднало на камениста почва, ще изсъхне. Защо? Всичко това несигурно измамливо трябва да изчезне. Ще дойде смъртта и ще го отнесе.

Идва след това втората фаза, фазата на онова семе, което е паднало на добра почва. Това на съвременен език значи – в днешното общество при разбиранията, които има, при строя, с който разполага, не може да има никакво споразумение. В света трябва да настъпи коренна промяна, за да дойде в всичко нов ред и порядък. Днес, с тази своя култура, хората са достигали до своето крайно разбиране. Както и да завъртят това колело, те ще мязат на един фалирал търговец, който кърпи от едно място къщата си, тя от друго протича; закърпи я на това ново място , от другаде протича. Кърпи я ред години от тук от там, докато един ден цялото здание се сгромоляса.

Искам всички да сте свободни в своето развитие, в своите размишления. Всеки е свободен да мисли каквото иска. Не туряйте преграда на човешката мисъл. Нека всеки свободно мисли, чувствува и действува! Трябва да знаете, че всяко действие ражда и противодействие и че в съвременния свят са допуснати всички противоречия. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите и доброто и злото в света, щяхте да видите в едно отношение ада, а в друго – рая. Тогава и двата света ще бъдат за вас видими и ще разберете защо съществува злото и доброто.

Всички противоречия в живота ни се дължат все на неразбирания на законите. Вземете, например някоя жена, която казва, че люби Господа, но един ден Господ дойде при нея и ѝ казва: „Щом ме толкова обичаш, аз ще направя една услуга на мъжа ти, ще го взема при себе си, ще го поставя на по-високо място .“ Като замине мъжът ѝ, тя започва да плаче, сама не вярва, че той е отишъл при Господа, Когото люби. Вие обичате Господа, Той иска да му изпратите един от вашите синове или една от дъщерите си. Замине вашият син или дъщеря, вие постоянно ме питате: „Де е моят син? „ Нали вярваш в Господа, нали Го обичаш, как да не знаеш тази елементарна истина – де е син ти? Като умре някой близък на сегашните хора, те плачат, плачат, пращат заявленията си до Бога и Той казва на умрелия: „Върни се долу на земята, ти не си за този свят, твоите близки те искат“. Като се върне той от онзи свят, всички близки се събират наоколо му, радват се и казват: „Слава Богу, дойде си пак нашето детенце!“ Но нищо не се постига по този начин. Човекът на новата култура трябва да се радва еднакво и когато се раждат деца и когато му умират или когато заминават за онзи свят. Това е геройство!

Ще се повърна към сеятеля. Всеки от вас има известни задачи, които искате да постигнете. Задачи на вашия дух с: да постигнете свобода, знания, богатство. Знанието е сила, богатството – условия за развиване. Богатството уподобявам на почвата, а знанието на природни сили, които съдействуват за проявяването на растящето семе.

Сега ще се обърна към вас, майките. Когато ви се роди едно детенце, вземате го на ръце, дигате го нагоре, потупвате го и казвате: „Дан дури-дун-дири“ – припявате му. „Да станеш голямо на майка, богат търговец, учен човек“ и т.н. Благославяте детето ви да стане всичко, но най-същественото не му пожелавате. Като стане търговец, научава се да лъже; като стане учен – научава се да открива разни отрови и да трови хората; като стане силен – започва да изнасилва хората. Майката си знае това: „Дан-дири, дун-дири“, а после се чуди какво дете излязло, такова ли очаквала. Такава му песен пяла, такова дете станало! И все по задницата го потупва. Това не е правилно сеене. Майката не трябва да поставя ръката си върху задницата на детето, а върху главата му и да каже: „Майка, нека в тебе пораснат най-великите сили, че да станеш святило на човечеството и от тази светлина да пораснат и твоите братя!“ Майката трябва да туря ръката си и върху гърдите на детето. Наистина, майката понякога туря ръката си върху гърдите му, че го задушава дори, но с това тя го учи на егоизъм. Това стискане значи: „Майка, като хванеш некого, стисни го здраво, че го изцеди, а после го захвърли.“ Нима една змия, като хване жертвата си, не я стиска тъй, че строшава всичките ѝ ребра? Не ме разбирайте буквално, аз говоря за подтика, който ви кара да вършите това или онова. Майката се радва, че детето ѝ е здраво. Да, но майката трябва да вникне дълбоко в душата на детето си и там да посее истинските семена. Не ги ли посее на това място , те ще паднат на лоша почва и нито едно от тях на добра.

Този разумен сеятел е разбирал дълбоко законите и е предвиждал, че три от неговите семена няма да дадат добри резултати. Само някои от неговите семена са попаднали в човешката душа и ум и само те са израснали. Вие трябва да отворите път на този сеятел, за да посее в нас всички възвишени и благородни мисли и чувства. Той е Божественото в вас. Когато този сеятел посее семето си у вас, ще почувствувате една свръхчовешка сила в себе си и ще бъдете винаги силни в света.

Сега сте малко малодушни. Защо? – Защото вяра та ви още не е дала тези резултати, които се очакват. За да се създаде един човек, има определени закони, по които се създава. Христос не е говорил по този въпрос. Когато детето се учи да чете, има правила, по които то се учи; когато един музикант, бил той пианист или цигулар изучава този инструмент, трябва да изучи първо правилата, по които ще свири. Ученикът, докато учи, трябва да усвоява, да схваща и прилага правилно всички установени правила и закони. Но излезе ли да дава концерт, той може да измени законите, съобразно идеята, която съществува в неговия ум.

Ние сме подчинени на този закон, докато го изучим, а след като го изучим, може да го изменим. Този велик закон, който може да изменя всички други закони, той е закона на любовта. Като говоря, че трябва да любите, това се разбира за човек, който е завършил своето учение. Той трябва да прояви един свободен, широк замах, с което да измени всички други закони и да тури своята идея в нова форма. Сегашният ви живот е една пиеса и от вас зависи как да я изиграете, как да я изсвирите. Онези от вас, които са се малко подигнали, могат да преодоляват житейските мъчнотии. Децата, мъжете ви, приятелите ви, па и цялото общество, това са временни изпитания, закони, които ви ограничават, които ви пречат да се проявите, както искате. Цялото общество, мъжът ви, децата ви, си имат свои закони, а майката гледа да угоди на всички тези закони. Майката трябва да бъде изправна по отношение закона на любовта и да знае как да видоизменя другите закони.

Съвременното общество не може да се поправи, докато не разбере вътрешните закони и желания, защото това, което може да направят 100 души, един може да го развали щом не е в съгласие с тях. Дойде между тях амбицирал се за нещо, пусне една интрига и всичко разваля. Вие трябва да знаете как да постъпвате с неканените гости. Неканеният гост, това е дявола, той идва всякога неканен. Под думата „дявол“ аз разбирам нашите лъжливи схващания за нещата. За много работи вие се самоизлъгвате. Дойде някой човек при вас и ви услужи с пари, имотите си и с къщата си и вие го считате за ваш добродетел. Този човек още не ви е добродетел. Има два вида постъпки, по които съдите кой човек е истински добродетелен. Вървите си по пътя, носите в кесията си 10 000 лева. Срещне ви някой разбойник, спира ви: „Скоро давай парите!“ Обере ви и ви пуща празни. Продължаваш пътя си, срещне те друг разбойник, изважда револвера насреща ти и казва: „Дай скоро кесията си!“ – „Нямам пари!“ – „Давай кесията!“ Даваш я. Напълва ти я и казва: „Върви си скоро!“ И единият и другият ти казват: „Дай кесията!“ Само че единият я изпразва, а другият – напълва. Като си отидеш у дома, за кой от тези двама разбойника ще имаш по-добро мнение? За този, който дава. Добре, в пълненето има друга опасност. Представете си, че някой ти напълва кесията с бомбички, които лесно експлодирват. Срещне те някой добър човек като първия разбойник. Казва ти: „Дай си кесията!“ Изваждаш кесията си и му я даваш. Той я изпразва и ти казва: „Бягай скоро от тук!“ Сега разбираш ли причината на това обиране? Като изважда от кесията ти фишека с бомбичките не ти ли е направил добро? Има случаи, когато някой ти дава пари, богатство, но това е цело проклятие за тебе. Аз не бих желал да ме направят наследник на някое престъпно богатство.

Един богат англичанин в Африка, като умирал искал да направи зета си наследник на всичкото си богатство на около 360 000 000 лева. Зет му каза: „Не, не ставам наследник на такова богатство!“ Всички го взеха за глупак, като чуха, че се отказва от такова богатство. И всички българи биха го помислили за глупак. Да, но у този човек имаше идеи. Следователно, докато ние, хората, не решим да изкарваме препитанието си изключително с честен труд, дотогава няма да дойде и Божието благословение. Бих предпочел да отида в една къща, колкото и бедна да е тя, но да зная, че всичко там е спечелено с честен труд, отколкото да отида в някоя богата къща, дето всичко е спечелено на гърба и на сълзите на другите.

Ако всички се отказваме от нечестни наследства, в скоро време бихме поправили света. Ще кажете: „Тези крадени пари да ги употребим за Господа!“ Господ не се нуждае от крадени къщи, от крадени пари. Единственото нещо, от което се нуждае Господ, е хора с благородни мисли и благородни сърца, които са готови да се самопожертвуват. Като говоря за самопожертвуване, не говоря за него в обикновения смисъл на думата, а да се самопожертвуваш в онзи велик закон на любовта, да се откажеш от всичко нечисто, да се съединиш с Онзи, Който работи в името на възвишеното. Когато Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“, това значи, че трябва да влезете в съобщение с човешките духове. Ако се храните по начина, който препоръчва Христос, само тогава ще влезете в общение един с друг.

Някои често ме запитват: „Кажете ни начин за спасение“. Отговарям: Самопожертвувайте се! – „Ами как, да излезем от света ли?“ – Не, не излизайте от света, защото в него има и благородни и неблагородни работи, в него има и съществени и несъществени неща, тъй че има много нещо да се учи в света. Извадете благородното от света. Не казвам, че цялото общество е покварено, но в него има много привички, много нрави и етикеции, които са абсолютно неморални. Този сеятел иде сега на земята, за да посее новото семе на живота. В това ново семе всички хора трябва да бъдат радостни, весели. Голямо геройство е, след като те оберат, както правят с сегашните милионери и след като не ти останат пет пари в джеба, да започнеш да пееш и да благодариш на Бога. Трябва да имате геройството на Александрийския святия.

Един святия живял 20 години в една пустиня, дето работил усилено върху себе си, за да бъде в последствие силен и да работи за хората. Един ден, като вървял и си размишлявал, вижда едно гърне пълно с злато, заровено от некого, а сега открито от проливните дъждове. Като го зърнал, веднага отскочил и избягал далеч от него. Другарят му, който също се подвизавал с него, заинтересувал се да види от какво бега и го проследил. Вижда парите и си казва: „Чудно нещо, бега от пари!“ Взел парите, направил църкви, болници, училища. Възгордял се от това, което сторил и един ден запитва Господа: „Господи, кажи ми, доволен ли си от моята деятелност!“ Господ изпраща един ангел при него, който му казва: „Всичките твои добрини, сторени с намерените пари, турени на едното блюдо на везните, не тежат колкото подскачането на брата ти.“

Човешкото сърце не трябва да се привързва към богатството. Човек трябва да бъде богат, но по ум и по сърце. Богатството в света е израз на човешките добродетели. Всички народи, който в миналото са водили порядъчен живот, са богати. Положението на един народ всякога се определя от неговото морално или духовно състояние. Същото е и с вас. Ако бихте разсъждавали така, тази истина би оживяла в душата ви. Проповядвайте тази истина мълчаливо, а не открито, навънка. Кога проповядва житото? Като го смелят на брашно и като влезе у нас в вид на хляб, тогава работи, тогава проповядва то. Как проповядват плодовете? И те мълчаливо. Всички същества, който проповядват мълчаливо, произвеждат най-добри резултати. Всяко учение, което се проповядва мълчаливо или на наш език казано: Всяко учение, което се проповядва чрез живот, то е силно, то е чисто.

Ще кажете: „Възможно ли е това?“ Как мислите вие, това не е важно, но светът трябва да бъде абсолютно чист, да проявява чисти дела. А такъв живот е възможен. Единствените същества на земята, който опетняват живота, това сме ние, хората. Никаква външна сила, никакво същество, никой дух не е в състояние да опорочи ума и сърцето ви, освен онзи дух, който живее в него. Като ме слушате, ще си кажете: „Много строг моралист е този човек“. Това не е морал, това са неизбежни закони. Каквато е почвата, такова е и зреенето на семето. Каквито условия давате на плодовете, който зреят у вас, такива добродетели ще имате.

Христос казва на слушателите си: „Семето, което е паднало на добра почва, дало добри резултати.“ Ако вашият живот е егоистичен, плодовете му ще бъдат като семето, което е паднало на пътя. Ако животът ви е алчен, резултатите ще бъдат, като тези от двете семена, паднали на каменистата почва и между трънете. Такива случаи съм имал много. Дойде някой и ми каже: „Аз искам да направя много нещо за Бога, вярвам в Него“. Тогава правя следния опит – напиша на този човек едно обидно писмо. Той казва: „Хвърлям учението на този човек, не вярвам в Бога, няма Бог“. Не си герой, ти, приятелю! С своето писмо му казвам: „Дай кесията си, искам да я напълня“. Той я дава, не знае защо му я искам, не дочаква края и казва: „Не искам това учение“. Това не е алегория, а факти,

Най-благородните хора в света са тези, който са най-много страдали, който не са страдали много, не са благородни. Най-учени хора са тези, който са учили най-много. Хора, който не са учили много, те си остават прости. Чудно е, когато хората в света искат да бъдат умни, учени, силни, без да работят. Искат да дойде Духът в тях, но как? Да вземат една магическа тояжка и с нея – allez-passez (идва-преминава), хоп! И тогава ще започнат: „Сега ще преместя тази планина, България ще оправя в най-скоро време, стига да ми я дадат“ и т.н. Ами как ще оправят България? Ще турят навсякъде бесилки и виновен ли си за нещо, хайде на бесилката! Че това гениално нещо ли е?

Във Варна, преди Митхад паша, е имало един валия, който издал заповед да насадят с плодни дървета целите варненски и силистренски окръзи. Насадили всичко с плодни дървета, но ги оставили без пазач. Забелязват, че липсват плодове, значи крадат ги. Поставили един пазач, липсват повече. Поставили още един пазач, кражбата на плодове се усилила. И двамата крадели. Валията издал заповед: „Който се улови в кражба на плодове, да бъде обесен“. Един ден през тези места минавал турчин с своята каруца. Времето било тежко, задушно. Турчинът заспал на каруцата си и воловете, като минавали покрай дърветата, закачили една круша и тя паднала от дървото. Според заповедта на валията, турчина затворили, защото заспал, а воловете обесили, защото съборили една круша. С това турската държава оправи ли се? Не. Така и в нашето съзнание трябва да стане една коренна промяна, всички да бъдете силни, та като дойде у вас сеятелят, всички да познавате Неговото присъствие.

На учениците от Новото учение не се позволява да се съмняват, а всичко трябва да проверяват и да подлагат на опит. Нашето учение е учение на опити, то не говори празни приказки. То не се занимава с въпроси, дали има Господ или не, дали има душа или не, или дори не повдига и въпрос, ще се оправи ли света или не. Ние абсолютно и положително знаем, че има Господ, че има душа, че светът е оправен и че съвременните хора не се поправят по причина на своенравието си. Някои ще кажат: „Това е само едно твърдение.“ Не, това е само едно изражение, то не доказва нищо. Тези думи, че има Господ, че има душа, за вас са неразбрани, но има един свят, дето животът и условията в него са безгранични и там смърт не съществува. В този свят човешката душа може да се прояви, да станете безгранични, да придобиете безсмъртие. Ако отидете в този свят, ще видите, че в него всичко върви като в музиката. Всеки от вас може да отиде в този свят. Как? Ако в продължение на 20 години постите 9 пъти по 40 дни, ще влезете в този свят, ще го видите и като се върнете, ще разправяте за него. Който е герой, ще го види, а който не е, нека не пости, нека си живее на земята, както си разбира, нека се жени, нека се плоди и да се занимава с обикновени работи. Който иска да се занимава с възвишеното, нека пости, но да разбира добре закона на постенето. Да пости, не се разбира, че трябва да гладува. Да не си кажете: „Ама глад ще бъде!“ Който е гладен, нека си яде, а да пости само този, който е сит. Такъв човек трябва да се наяде добре веднъж и това ядене да му държи топло цели 40 дни, за да може да се занимава.

Който отива на небето, да не взима багаж с себе си, да е сит. Един ден всички ще влезете в този свят, само че ще олекнете. Вашата частна собственост, всичко, което имате, ще трябва да го оставите на онзи, който ще ви замести. Вие, който се готвите да дадете пример на човечеството, трябва да бъдете снабдени като сеятеля, само с Божествени семена и да сеете навсякъде. Семето, което ще израсне в света, ще бъде вашата сила.

За да разберете този сеятел, изисква се просвятен ум, просвятено сърце и просветена воля. Ето защо това учение мъчно се разбира и аз ви влизам в положението. Вашето положение е като това на някой болник, у когото кръвта е пълна с нечистотии и каквото да му говорите, той усеща болки, нищо не го утешава. Извадете всички нечистотии вън от организма му и тогава неговият ум ще бъде в състояние да ви разбере. Сега и на вас казвам, че кръвта ви трябва да се пречисти. Като ви казвам, че трябва да пречистите кръвта си, т.е. да измените начина на живота си, това не значи, че трябва да напуснете света и да отидете в горите. Ние нямаме нужда от калугери, от постници. Те бяха от значение за миналото. Аз правя една аналогия. Едно време постниците са живели в горите, там се подвизавали, ходили са около дърветата, плачели са, но дърветата всякога са мълчали. Всички животни, мечки, вълци по горите са започнали да живеят като светиите. Днес няма място за светиите в горите, те трябва да живеят между хората. Между хората са всички вълци, мечки, тигрове. Казвате: „Не искаме да се занимаваме с хората.“ – Защо? Ами като се занимавате с опитомяването на различни животни? Следователно, вие сте в втората фаза. Някой казва: „Иде ми да си взема главата, че да бягам в гората ли, дето ми видят очите“. Геройството е да живеете в най-големия град, при най-големите спънки и мъчнотии.

Дошъл вчера тук един проповедник, селянин и казва: „Искам да говоря на свещениците, не ме слушат, искам да говоря на вас, също не ме слушате“. А какво говори? Казва, че тяло има, глава няма. Предлагат му да остане на обед, той казва, че корем има, но глава няма. На другия ден пак дохожда и казва на хората, които заварва тук, да се покаят. Как ще се покаят, когато той няма глава? Такива хора не слушаме. Само той и друга една жена имало, които трябвало да се слушат. Това са тщеславни хора, на които тщеславието се вижда през гащите. Не се нуждаем от такива хора. Ние трябва да служим в разумния живот на разумния опит. В нас лъжи или какво и да е преувеличаване, не се позволяват. Аз зная много религиозни хора, които казват, че са избрани. Кой от вас е избран? Имате ли глава? Главата означава мъдрост. Когато този човек казва, че има тяло, а глава няма, то значи, че има физически живот, но мъдрост няма. Той ме пита защо страда. Казвам му: „Като грешиш, ще страдаш, разбира се“. Той ме гледа, обърна се към изток, направи един поклон, после се обърна към юг, към запад, направи по още един поклон, целуна земята и си отиде. Някои ще кажат, че в него живее Духът. Какъв дух? Един глупав дух, който няма глава, няма никакви убеждения. В него живее една душа, която не е живяла добре и сега, като влязла в това тяло, възгордяла се и днес казва: „Мене слушайте!“ Как ще го слушаме като няма глава?

В света има само един разумен сеятел, Той е Бог. В света има само един принцип, който прониква цялото пространство, всички човешки души и не се намира специално в една форма, в един човек, а е навсякъде и Той е Бог.

Христос казва: „Не дойдох в света да извърша своята воля, а волята на Този, Който ме изпратил“. А Той е Великото, Невидимото, Цялото небе. Под „небе“ Христос разбира безграничното, което обхваща в себе си всичко. Като дойде Духът в вас, няма да казвате, че глава нямате, че душа нямате и т.н. Видех друг един в Търново, той ми разказваше, че сърце нямал, искал птичка да стане. Де е сърцето му ? Какво ще си помислят светските хора за религиозните, като чуват, че един от тях нямал глава, друг – сърце, трети стомах и т.н. Ще кажат: „Луди хора са религиозните!“. Светските хора казват: „Ние пък имаме и глава и стомах и сърце, всичко си имаме“. Че имаме сърце, турете си ръката да видите как тупа. Че имам стомах, сложете ми трапеза, да видите как ям. Че имам мозък, отворете си касата, ще видите как ще постъпя. Ние казваме: „Приятелю, ние не знаем как се изпразват пълните каси, но знаем как се пълнят празните.“ Следователно, процесът у нас е обратен.

И тъй сегашните религиозни хора трябва да се пазят от заблуждения, в които попадат. И аз съм ясновидец, но по друг начин виждам нещата, пипам ги. Например, виждам тази библия, пипам я. У мене чувствата са тъй силно развити, че пипам неща, които другите не могат да пипат, правя опити с тях. Некога дойде някой при мене и аз го виждам, че не иде сам, а още десетина души идват заедно с него. Започват да се изреждат един след друг, разговарят се с мене. Първият започва: „Ти си учен, велик човек, можеш да направиш много нещо в света“. Мисля си: ето първата лъжа. Колко такива като мене има в света! Вторият: „Ти много познаваш, като че ли проникваш вътре в човека“. – Казвам, колко има като мене, които проникват. И тъй се изреждат да говорят един по един. Това не е важно за мене, но ги питам: „Мога ли да ви бъда полезен в нещо, кесията ви празна ли е? Ако е празна, извадете я да ви я напълня.“ Аз зная какво ще бъде мнението ви за мене, ако не напълня празната ви кесия. Според моето учение, аз не се лъжа. Защо? – Защото, ако днес ме дигнат горе, утре ще ме свалят; ако днес ме облекат, утре ще ме съблекат; ако днес ме целуват, утре ще ме плюят. Предпочитам да ходя гол и бос, нежели да се подам на променливите чувства на хората.

Дойде един ден една госпожица при мене, страда – страданията ѝ са от любовен характер. Пита ме: „Ти не си ли страдал? „ – „Да, страдам.“ – „А, значи и ти страдаш? „ – „Е, тогава се разбрахме!“ Да, но между моите и нейните страдания има разлика. Между начина, по който аз страдам и тя страда, има разлика. Като дойдат при мене страданията, аз ги посрещна учтиво, нахраня ги разговоря се с тях любезно и ги поканя и друг път да ме посетят. А ти бягаш от тях, гониш ги. „Е, ти си голям философ“, ми казва тя. Не, за това не се изисква голяма философия, това е обикновена мъдрост – посрещни страданието и го нагости. Дойде ти страданието, бъди благодарен, че е дошло, считай го нещо живо. И наистина, всяко страдание се дължи на нещо живо. Кой може да ви причини страдание? Нали вашата жена или вашият мъж или децата ви или приятелите ви. А те са живи същества. Зад всяко страдание се крие едно живо същество. Мъртвите същества не могат да причиняват страдания, болки. Дойде някой при мене, питам го: „Какво има приятелю, ела у дома, аз ти давам половината си богатство, доволен ли си ?“ – „Не.“ – „Добре, давам ти три четвърти от богатството, доволен ли си?“ – „Да.“ – „Сбогом тогава, аз те оставям за свой наследник.“ Ще кажете: „Ето един глупак!“ Че и вие сте глупци. Ще разясня мисълта си. В момента, когато вие, като баща, оставите наследството си на вашия син или дъщеря, не сте ли глупец? Казвате: „Не, това е благородна работа“. Да, това е права философия и когато всички започнете да постъпвате като майки и бащи, вие сте на правия път.

Новото учение изисква от вас да сте герои, да ходите боси, но да вървите честно и справедливо в живота. Аз предпочитам да ходя бос, отколкото да одера кожата на един вол; предпочитам да ходя гладен, отколкото да отнема живота на една кокошка, която не иска да се жертвува и с това да ѝ причиня страдания. Това значи да има у нас велики действия, това значи да дойде у нас сеятелят на Новото семе.

А какво става в света? Един създава нещо, а друг го разваля. Така се опитват и с мене, аз градя, а някои искат да развалят, но това не може. И цел свят да се опита да го развали, не ще може. По-скоро главата си ще счупи, отколкото да развали това велико Божествено учение. То се сее навсякъде, в всички обществени слоеве са заговорили за него. И какво още ще видите след 10 години! Няма да ви казвам, какво има да видите. Ще ви кажа, както казват турците: И който влезе вътре ще се разкайва и който не влезе, пак ще се разкайва. Така и вие – който е дошъл на света, ще се разкайва и който не е дошъл, пак ще се разкайва.

Освободете се от заблужденията, от всички връзки. Турете за основа възвишеното, Божественото. Приемете в себе си Христовото семе, което е живо и което Христос преди 2000 години пося. Някои от Неговите семена паднаха в църквата и не изникнаха. Аз се чудя на съвременните църкви, който мислят, че разбират Христовото учение. Хората, който прилагат „трудовата повинност“, разбират повече това учение.

В Англия хората разбраха, че не трябва да има частна собственост, а всичко да бъде общо.

И тъй, Христовите думи, който не се разбраха от свещениците, разбраха се от хора, който са далеч от Христа. Затова право казва Христос, че синовете Божии ще бъдат изпъдени отвън от Царството Божие, а тези, който са отвън, ще дойдат в Него. Необрязаните ще дойдат в света, за да проповядват.

Новото учение носи свобода за всички хора, за всички общества и домове. Доста това иго! Никакви владици и попове не ни трябват, ние се нуждаем от братя и сестри, от майки и бащи и от учители, да ни учат. Бих желал всички да бъдете и бащи и майки, братя и сестри, учители и да освободите духа си от робството. Така проповядва Великото учение. Питате ме: „Е, какви да бъдем тогава?“ Вие се поставяте по-горе, отколкото сте. В същност, вие трябва да сте готови за всичко. Това е учението, което сега Христос носи в света. Той казва, че ще унищожи всички затвори и бесилки, до дъно ще ги изкорени. Няма връщане назад. В новия живот ще царува Божията правда, радост и хармония. Тези който казват, че всичко ще върне назад, лъжат се.

Ако хората приемат Христовото учение, Той ще дойде миром, а ако не го приемат доброволно, цялата съвременна култура ще мине седем пъти през огън, докато се пречисти. Тази огнена вълна ще мине през умовете на хората и всички мисли ще се обновят. И тогава хората няма да се питат: „Ти какъв си“, а ще се запитват: „Може ли в твоето сърце да се прояви любовта като стремеж, като чувство, като сила и като принцип? „ Ако има в сърцето ти любов, ще ти подадат ръка. Само така хората могат да се разбират.

Младите да бъдат млади, старите – стари. Младият човек трябва да се проявява, а старият – да се жертвува, да прилага закона на самопожертвуването. Младите да носят бъдещето, а старите да приготовляват почва за новата култура. И затова, когато казвам, че бъдещето е на младите, то е, защото те носят зародишите на бъдещето, а старите са почвата за тези зародиши.

Следователно, в Новата култура и стари и млади, всички ще бъдат на 30 години. В новата култура няма да има хора с побелели глави, стари хора няма да има. Косата побелява от противоположностите на хора в живота. Ние преживяваме един неестествен живот, тревожим се, мислим, че сме направили много нещо, а в същност нищо не сме направили. Някой път мислим, че сме като Христа. Трябва да си зададем въпроса: можем ли да носим кръста си като Христа? Христос казва: „Вземи кръста си и върви заедно с мене“. Казвате: „Ама да се кача на каруца!“ Не, не всички млади и стари, като носят кръстовете си, да пеят и да се веселят. Днес какво правят хората? Турят кръста си на гърдите си, ръце на благоутробието и тръгват смело, гордо в живота. Човек трябва да има кръст на ума, на сърцето, на волята и на свободата. Защо умре Христос? – За да освободи хората от греха. Носете тази мисъл в ума си и не питайте дали ще дойде Христос. Христос е вече в света, вземете кръстовете си, и кажете: „Ние сме готови!“ Някои казват: „На всичко сме готови.“ Ако ви повикат днес на работа за Христа, въпрос е колко от вас, от тези, които заявяват, че са готови, ще издържат. И да се откажете всички, за мене е безразлично, аз ще свърша работата на всинца ви, аз съм силен, колкото всички вие заедно. Ще разкопая, ще изора, ще посея и после ще ви повикам при мене, ще ви кажа: „Елате да опитате плодовете, благородни Христови последователи!“ Ако решите да работим заедно, още по-добре, Бог е в сила да направи и от тези камъни чада Авраамови.

И тъй, всеки от вас е силен фактор, не си давайте низка цена. Когато Бог е у вас, всичко може да направите, но без Него, нищо не може да направите. Когато Бог е у вас, вие ще бъдете пропити с велики идеи и никога няма да се обезсърчавате. Човек, у когото живее Бог, като му дойде страдание, ще си поговори с него, ще го нагости и ще го покани и друг път да го посети. Като се работи и постъпва според Божествените правила, ще се образува едно разумно общество, което никога няма да се разваля. А тъй, както живеете сега, с вашия стар морал, скоро ще ликвидирате.

И тъй, да няма между вас абсолютно никаква измама, лъжа, никакво съмнение. Който не може да стори това, да остане вън в света.

Излезе Сеятелят да сее и едно от семената Му падна на добра почва и даде 100, 60 и 30 зърна. Тогава ще чуете гласа на ангелите, които пеят: „Днес се възцарява Господ в света, елате да наследите царството Божие, което е определено за вас още от начало!“

Беседа, държана на 27 март 1921 година