СИЛАТА НА УМА
„Добрата молитва“
Определете кои са качествата, които отличават слабия и силния. Слабият и силният завземат ли на физическото поле един и същ уровен?
Фиг. 1
Това е една площ. Така както е С поставена отвесно, тя е площ на стена на едно тяло. Тези страни равни ли са всички? Колко важни точки има квадратът? Четири важни точки: А, В, С, Д. Тази линия СВ разделя квадрата на равни части. Ако тази площ е А В отвесна стена на куба, то в куба има четири площи, които са перпендикулярни на основната площ на куба, върху която кубът лежи. Щом вие теглите диагонала СВ, коя точка е слаба и коя силна? В дадения случай какво ще бъде отношението на АВСД? Кои са силните точки в дадения случай – С и Д или А и В? Казвате, че тази греда е силна. Ако гредата е слаба, какво ще стане? Ще стане известно огъване. Допуснете, че едно тяло, по което вие ходите, се огъва. Значи тази площ, на която вървите, е слаба. Но представете си сега, че тази площ, на която вие вървите, не е слаба, но изпъкнала. Представете си, че вие сте едно дете, някой ви носи на гърба и той едва пъпли по земята. А пък друг някой може да ви носи и да ходи изправен.
Какво може да заключите за тези двама души, които ви носят? Какво заключение вие ще направите като философ? Или какво ще мислите, като отидете при един извор, при който за една минута се измивате? А като отидете при друг извор, взема ви най-малко 15 минути да се измиете. Защо при единия извор за една минута свършвате работа, а пък при другия извор за 15 минути? Защото при втория извор водата тече капка по капка и докато си напълниш шепата, минава много време, за пет минути се напълва шепата. Значи слаб е изворът.
Но идваме до друг един въпрос. Кои са причините, че единият извор тече силно, а другият едва капе? Допуснете следното. Причината може да е естествена, а може да е по-далечна, която не зависи от вас. Или представете си, че този извор е направен от един човек и си има кран. Като го завърти малко, тече слабо, а като завъртиш повече, тече силно. Ти отидеш там и слабо завъртиш крана, казваш: „Тече слабо.“ Но ти си отиваш, дойде друг, завърти крана повече и тече силно. И той се умие за една минута, а ти за 15 минути. И тогаз единият си дава мнение: „Онзи кран тече слабо.“ Другият казва: „Кранът тече много силно, за една минута се измих.“ Спорят трима души за извора, понеже и тримата се мили и първият се умил за 15 минути, вторият за 5 минути и третият за 1 минута. Силата на извора от кого зависи? При умния изворът тече силно, при слабия, т.е. при човека със средна интелигентност за 5 минути, а при онзи посредствения, невежия или при онзи, който сега започва своите науки, той 15 минути трябва да седи при извора, за да се измие.
Та при дадения случай коя страна е положителна? Страната, към която вие се движите, е винаги отрицателна. Някой се качи на планинско място, както малките деца, които се плъзгат с шейни. Малките деца не са изучили още законите на физиката, никакви математически закони не са изучавали, но като дойдат на стръмното място с шейната, тя върви надолу. Ти казваш: „Моята шейна се движи, без да ѝ дам хляб, пари, огън. Шейната идва до едно място и се спира. Ти казваш: „Моята шейна слиза надолу, без да яде, без да пие.“ Обаче дойде до едно място, и шейната спира. Детето се намира в чудо. И то почва да я кори, че не върви. Неговата философия спира. То пита шейната защо не върви. Огладняла е тя, иска да яде. Ти казваш: „Моята шейна не иска да върви, понеже е гладна.“ Детето се намери в друго противоречие. То казва: „Как да нахраня шейната?“ И ще почне да търси начин как да нахрани шейната. То ще потегли шейната си и ще каже: „Аз, като изляза горе, ще я нахраня.“ И като се качи горе, то казва: „Тя се нахрани вече.“
А пък във физиката какво значи това нахранване. Нахранването значи смяна на енергиите. И след като детето е возило шейната си, тя се е нахранила. Енергията от детето е минала в шейната. Нали вие сте изучавали във физиката, ако хвърлите едно тяло нагоре, като пада надолу, какво става с него според законите на физиката. За пример един шрапнел се издига нагоре, той е придобил своята енергия обратно, която е загубил. Вие имате закони във физическия свят, но те важат само за физическия свят и ни най-малко няма да ви ползват за органическия свят. Те могат да ви служат като едно условие, но няма да ви ползват.
Вие казвате: „Много отслабнах.“ Значи работили сте много. Бил си на работа дълго време и си се изтощил. Като отслабне човек, какво трябва да прави? Трябва да яде, трябва да диша и трябва да мисли. И по трите начина човек се храни. Като мисли човек, това е храна. Като диша, това е храна. И като работи, това е храна. Отслабването показва, че известни работи си вършил. Чувстваш се някой път, като че си изгубил. Някой път мислите, че много знаете. Че то е много обикновено нещо. Ако аз чувствам, че много съм се наял, какво лошо има в това? Много ядене за колко време може да ми държи? От 24 часа повече не може. След 24 часа ще почнете да чувствате, че не сте се много наяли. Най-първо след яденето ще кажете: „Нищо не ми трябва. И баница не бих искал.“ Но минава се известно време и този ученик идва до известно място и казва: „Изгладнях, много изгладнях.“
Между много нахранения човек и много учения човек има известна прилика. Много учения казва: „Много зная аз.“ Но дойде до едно място и казва: „Нищо не зная.“ Та казвам, най-първо, щом се намерите в много слабо състояние, това показва, че вие сте работили, движили сте се в известна област, имате даже известни вътрешни преживявания. Човек, като сънува нещо, събужда се и сърцето му бие уплашено. Вие казвате, че сънят не е нещо реално. Обаче като се събудите, чувствате се добре или зле. Сънувате нещо и като се събудите, мислите, че ще ви се случи нещо добро или лошо. Какви са научните данни? Има някои неща, които идват и без научни данни. Има неща, които човек трябва да ги знае и да произведат в него някой ефект, а пък някои неща има, които и без да ги знае, произвеждат ефект.
За пример вие не знаете какво нещо е топлина, но чувствате топлината на времето. Най-първо вие сте били облечени с дебел кожух и казвате: „Този кожух за нищо не бих го хвърлил от гърба си.“ Но минават час-два и по едно време казваш: „Този кожух не съм го снемал, но се изпотих, тежко ми е.“ Хвърляте кожуха. Кои са причините да хвърлите кожуха? Никой не ви заповядва. Причините са, че е станало топло и набрала се е повече топлина, отколкото трябва. Трябва да снемеш кожуха, за да се освободиш от тежестта на топлината. Топлината и тя тежи. Опарването, изгарянето какъв процес е? Как определяте изгарянето? Положителен процес ли е, или отрицателен? Топлината умните хора ги милва.
Има приказка от „Хиляда и една нощ“. Топлината талантливите хора ги забавлява, а пък глупавите ги гори. Гениалните хора имат за топлината мнение, че тя им разправя приказки от „Хиляда и една нощ“. А пък обикновените хора – всеки е превързан, ходил е на бойното поле, всеки плаче. Всеки от вас, който е пострадал от топлината, какво показва това? Щом страдате от топлината, какво положение завземате спрямо нея? Моята оценка е: като срещна някой път, че ще сте изгорели, аз зная какво е мнението на топлината. Казвам на топлината: „Защо направи така с този?“ Тя казва: „Този е талантлив и затова направих с него така. Онзи е гениален, затова направих с него така, а онзи е глупав и затова направих с него така.“
Във физическо отношение по закона на резултатите това не е вярно, но по отношение на съществата, които живеят в огъня, в топлината, това е вярно. Срещне ли топлината тези разумни същества, гениалните, тя им казва; „Така, така ще направите.“ А като срещне глупавия, му казва: „Ти да се махаш, да не седиш на моя път." Тя ще го изгори, ще го разложи, ще го направи на пепел.
Тогава казвам. В света има три мнения. Двете ви са известни. Може и да бъдеш добър или лош. Има и трето мнение – не са го кръстили още. Няма дума в човешкия език. Тепърва трябва да се яви някой кръстник. Едно дете не са го кръстили още. Но след като го кръстят, турят му едно име Иван, Драган – живее в еди-кой си етаж. А пък тези, които нямат име, носят номер. Казвам сега, законът, който се изважда, кой е? Каква беше идеята за третото мнение?
Фиг. 2
Доброто и злото са тук, в А и В. Третото мнение е С. С има едно мнение за В. С 3 има отношение към В, но има и отношение към А. Но тези отношения се различават. С към А е благородно, а към В не е благородно. Когато С е жадно, А му праща вода, а пък когато С е жадно, В му праща горчивини. Когато имаш работа с А, казва: „Животът е прекрасен, отличен.“ А пък когато имаш отношение с В, тогава ти е неприятно. На единия край на АВ седи водата, а на другия край – горчивината. С разбира това. Питам, какво е положението на С? Кой спаси С от това несносно положение?
Това С, което има съзнание, щом усети, щом забележи закона, че В ще му изпрати нещо, това С ще трябва да се измести към А и да се качи на върха 3. Понеже тази горчивина на В не може да се качи в областта 3, щом измине това време, ще има отношение с А, веднага С ще слезе долу на своето място, и пак ще се разговаря с А. Значи, когато ще говори с А, ще бъде долу. Това е едно обяснение. На вас се случват тези неща. Случват ви се горчивини, неприятни състояния някой път. Тогава ще се качиш горе. А пък щом искате да се смени състоянието на добро, непременно трябва да слезете долу. Смирението се обяснява така. Ти не по добра воля си се качил горе. Когато детето се качи на високото място, мечката е причината. Като си отиде мечката, пак ще слезе. Когато човек е силен, той се е качил на високото място. Всякога силният човек седи на високо. Казвате – високо място завзема.
Та казвам, едновременно и добрият, и лошият човек може да се качат. Но двамата ще имат различни резултати. Сега няма да се спирам върху резултатите. Сега само ви навеждам на мисълта, кога може да се освободите от В. Като се качите в 3, вие сте в безопасност. Горчивината ще изтече някъде. И като си отиде действието на В, пак ще слезете долу. Ще имате прясната вода, която иде от А.
Старите мъдреци са нарисували триъгълници. При нещастието материалният живот е горе, а духовният – долу. А пък при щастието материалният живот е долу, а пък духовният е горе. Тогава законът е: турете всяко нещо на мястото му. В природата е така. Ако ти измениш нещата в човека, ако ти туриш стомаха му на главата, а пък главата на стомаха му, тогава ще измениш целия процес на работата. Ако туриш стомаха си в мозъка, какво ще стане? Ако вие изучавате съвременните науки от окултно гледище, има три области. Мога да ги начертая така.
Каква е разликата между тези три линии? 1 е човешката глава, 2 са дробовете, а 3 е стомахът. Тук имаме две царства (Фиг. 3).
Фиг. 3
Фиг. 4
Във втория чертеж имаме растителното царство (Фиг. 4). В растенията главите са винаги турени надолу. Растенията минават през една опитност, за да намерят къде трябва да бъде поставена тяхната глава. Техните философи са дошли до положението, че главите им не трябва да вървят отвесно вече към земята и те казват: „Всичкото наше нещастие седи в това, че ние отиваме отвесно към центъра на земята. И следователно трябва да направим един прелом от 90 градуса.“ И 90 градуса не разрешават въпроса. Ние, за да се избавим от това нещастие, трябват ни 90 градуса. Движението на човека е нагоре, а в растенията движението е надолу. Във всички растения енергията се съсредоточава към центъра на земята. Не е слънчевата енергия, която преодолява там. А пък при човека слънчевата енергия взела надмощие над земната енергия. физическият свят е свят на резултати, на завършен резултат. Духовният свят е свят, през който се минава. Светът, който ни интересува, е Божественият свят.
Вие имате резултатите на вашето тяло. Външният резултат е физическото тяло. Това е физическият свят. Онези сили, които функционират във вас, това е духовният свят, а пък смисълът – това е Божественият свят. Но Божественият свят за нас е почти непонятен. Някой път Божественото го усещаме като някое хубаво предчувствие, някой екстаз, блаженство. Блаженството е един проблясък, предчувствие на Божествения свят.
Та казвам, цялото човечество има една задача всичката съвременна наука е впрегната в пълния смисъл В цялото човечество, в подсъзнанието му има един стремеж да се избави от всички тези нещастия. Само три разумни същества живеят сега на земята, при които всичките хора са контролирани. Едното същество живее на физическото поле, другото същество живее в астралния свят, или силовия свят, а пък другото същество живее в Божествения свят. Около едното са групирани милиарди същества – около физическото същество, и всички му се оплакват. Всички тези социални въпроси, това са оплаквания. Те казват: „Какво трябва да се прави, гладни сме, боледуваме, страдаме.“ Казвам – същият закон съществува и във вас. Един ден вие сте изгорили ръката си, и тогава обръщате внимание – вземеш масло, намазваш, превързваш. Ръката ти казва: „Боли.“ Ти казваш: „Ще мине, няма нищо, след два деня ще мине.“ И престава. Но един ден една игла те мушне в дланта. Кръвта тече, ти казваш: „Няма нищо.“ Пак превързваш и казваш: „Ще мине.“ Някой път си ял храна, заболи те коремът. Вземеш рициново масло, ще се очистиш. Малко водица пиеш. Не може да заспиш, страдаш, ту в ръката си, ту в дланта си, ту в стомаха си.
Ние се стремим към здраве, към едно състояние нормално. Тези членове на тялото съответстват на известни хора, които живеят на земята. Кой е пътят, по който може да излезете от мъчнотиите? Ние казваме: „Аз съм роден.“ Роден си, значи си поставен в такива условия, но тези условия не са произволни. Ти си един служещ в банката, директор си, но това не е произволно. Ако си умен, банката ще върви добре, ако не си умен, банката ще загази и вие ще бъдете отговорни. И му вземат гаранция. Кой от вас е бил банкер? 50 хиляди лева е дал гаранция, задържат ги. Щом си дал гаранция, ти не си от най-честните хора. Той казва: „Аз съм дал гаранция.“ Без гаранция никого не назначават сега. Казваш: „Без гаранция не може.“ Може без гаранция, но трябва да имаме съвършени хора. Най-голямата гаранция е човешкият ум.
Аз ви казвам. Да ви изнеса една тайна, която вие не знаете. Вие не знаете откъде ще дойде вашето спасение. Учените хора не знаят откъде ще дойде тяхното спасение. Вие ще кажете: „Господ ще ни спаси, Христос ще ни спаси.“ Но ако тези възгледи бяха прави, защо досега не сте спасени? Защо тогава Господ, Христос досега не ви е помогнал? Вие казвате: „От баща ми, от майка ми ще дойде спасението.“ Защо тогава не сте спасени? Единственото нещо, което ще спаси вас, то е вашият ум. Ум. Няма по-силна дума в българския език. Аз не съм намерил дума, по-силна. Не само в българския, но нито във френски, нито в английски, нито в санскритски език не съм намерил по-силна дума от думата ум. И българинът е дошъл до думата ум. Индусите го наричат свещена дума ом и аум. Произнася се аум и ом. А пък българинът го нарича ум. Англичанинът взел man. Умът е човекът, същината. Man е човекът, който е бил, а пък същината на човека е неговият ум. Умът е, който ще спаси човека. И ако вие не се държите за вашия ум, ще страдате. Хората страдат, понеже не мислят, не се държат за своя ум, а се водят по своето сърце. Ти ще имаш едното и другото състояние. А пък само умът е Божественото начало, което не се петни. Само за ума не се казва, че е покварен.
Във времето на Мойсей само посветените са знаели какво трябва да се прави. Ако мислиш, ако мисълта ти е силна, има закон, който ще приложиш, и нещата стават. Ако не мислиш, работите не стават. И право се казва, че цялата вселена не е нищо друго освен един умствен процес, най-силният процес, който съществува. Този, който е създал целия физически свят, тази хармония е създадена от Божествения ум, от Божествената мисъл, която работи. Но не смесвайте вашия ум с вашето сърце, с вашите чувствания. В ума има едно свойство – в ума няма недоволство. Ти щом казваш, че се усещаш недоволен, щом работиш върху някой предмет и си недоволен, то сърцето ти се е намесило. То ти заповядва, и ти става тежко. То е състояние на твоите чувства, на твоето сърце. Какво ще правиш тогава? Ще се качиш на върха 3 – В е сърцето, А е умът, а С е твоето съзнание, което съзнава нещата.
Има една философия. Някой може да предполага, но предположението не е наука. Някой може да допуща, но допущението не е наука. То са само методи. Науката е нещо положително. То е един процес съвършен. Ти идваш при мене и казваш: „Гладен съм.“ Веднага бръквам в торбата и изваждам от нея хляб и един лук. Сядате и се наяждате. Да кажем, че аз съм философ, но торбата ми е празна. И казвам: „На 15-20 километра разстояние има една гостилница, ще потърсиш малко.“ Този човек се насърчава. Вървим двамата, отиваме там. Но всичкото ядене е било вече изядено и гостилничарят казва: „Аз имам познат друг гостилничар, който е на 20 километра далече.“ Отиваме до него. В този ден този гостилничар спи. Едва му държат краката. Той казва: „Има трети познат гостилничар на 50 километра разстояние.“ Онзи клекне на пътя, не може да върви вече. Кабриолет му трябва. Сега ние сме дошли до областта на кабриолетите. Ти, като загазиш, казваш: „Да бях богат, 50 хиляди да имах.“ Седиш и казваш: „Да има сега една баница.“ Това не е никаква философия. Това е само забавление.
Та казвам, щом дойде умът, работите ще оправи. Ще ви дам едно от качествата на ума. Умът е силен. Ако имаш вяра, умът е дошъл. Ако си безверен, умът ти го няма. В старо време казано: „И рече безумният в сърцето си, че няма Бог.“ Вярата е един признак на човешкия ум. А пък присъствието на човешкия ум показва, че ти може да бъдеш спасен, че ти си спасен. Ще кажеш: „Как е спасен човек?“ Аз, който пътувам с ума, нося един ключ и като ударя с ключа, тогава видиш.
Отивам при едно здание, дето яденето е приготвено. Преди да отида, завъртам ключа, отварям и ям и си излизам. После завъртам друг един ключ и отивам в един парк, в една градина с увиснали клони с плодове и казвам му: „Заповядайте, от което дърво искате, може да ядете.“ Дядо ти те е оставил наследник на едно богатство и сиромашията като те срещне, снема ти шапката.
Ако страдате, вашият ум не е станал още господар. Ако се радвате, вие банкет правите на ума си. Ако почнете да мислите, умът ви е вече на служба. И като се радвате и като скърбите, когато започнете да мислите, умът ви е на служба. Та първото нещо е умът ви да бъде на служба, да почнете да мислите. Но да мисли някой, когато умре, това не е мисъл. Да мисли някой, когато е богат, и това не е мисъл. Ако един цар го турят на престола на царството му, трябва ли да мисли той кога да стане богат? Този цар трябва да мисли за своите поданици, да ги направи щастливи. Онзи цар, който мисли да стане богат, той носи своята сиромашия на гърба си. Онзи блудният син, който ядеше рошкови, казва: „Осиромашах.“ И отиде при баща си, за да му даде ум и той изпи всичко, понеже нямаше ум.
Това, което ще ви спаси, това е вашият ум. Съмняваш се – умът ти го няма. Гневиш се – умът ти го няма. Боледуваш – умът ти го няма. Стават всичките тези промени, и ти не може да намериш средства. Като дойде умът, то всичко ще дойде на място. Сега казвам и на вас. Измийте си къщата хубаво, да боядисате вратите, ще почистиш прозорците, и умът ти ще дойде. Каквото ви каже умът, да го слушате. И ако го слушате, главата ви няма да ви боли. Всичките тези гениални науки са само достояние само за ума. И като дойде умът, ще ги знаете.
Има методи да знаеш колко трябва да ядеш, каква храна да употребиш или да знаеш да си избереш приятели. Вие си избирате един приятел. Онзи човек, който ще ви бъде приятел, той има една специфична черта. Ако тази специфична черта има, той може да ви бъде приятел. Ако ли няма, не може да ви бъде приятел. Вие искате да имате един познат честен човек. Вие ще видите тази черта дали я има, или не. Това е много естествено. Вие отивате в един дом, в който плодовете са умрели. Щом тази черта я няма, този човек не е узрял още. Не ходете още при него. Умният човек и той си има една черта. Има една черта, която показва дали умът е дошъл на един човек. Има книги за диагноза в медицината. И студентът каквато болест види, ако иска да прави диагноза на болестта, той има всичките болести описани там. И ако изучи всичките диагнози, студентът се изпоплаши и мисли, че има тези болести. Но ние имаме такива книги не за болните хора, но за здравите хора. Ако четеш за болните хора, съвсем ще изгубиш смисъла на живота. Ще се обезсърчиш, ще кажеш: „Тази работа е свършена. Отиде тази работа.“
А пък, като четете другата книга, вие може би ще набъбнете, може би ще добиете това, което се нарича гордост. Гордостта не е нищо друго, освен че са въвели тези хора, които не са били готови, в тази стая, дето има тези признаци описани, и са станали горделиви.
Някой казва: „Аз зная тези работи.“ Какво знаеш? Аз съм ви дал примера. Човек може да се бие с мечката, но трябва да бъде пъргав и подвижен. Трябва да я бутнеш на пъпа, и тогава тя ще се търколи. Отишъл някой да се бие с мечката, но тя му счупила крака. Отишъл друг, силен като Голиат, мечката на него счупила ръката. Отишъл един слаб да се бие с мечката. Мечката го съборила, но той я бутнал за пъпа, и победил мечката. Някой ще каже: „Това е късмет.“ Не. Този човек има ум, той знае слабата страна на мечката. В живота ти трябва да знаеш следното. Всичките мъчнотии в живота се побеждават, като знаем, че силните неща се намират в слабата, но разумна страна. Мечката е една мъчнотия, една задача за разрешение. Като не може да я разрешиш, това е една задача недовършена. А пък, ако може да я разрешиш, ти си я победил.
Вие отивате при един майстор цигулар и той ви показва как да държите цигулката, показва ви как да си дигате пръстите. Но не ви върви. Веднъж, дваж се опитвате, обаче работа трябва. Метод може да ви се даде, но работа трябва. Ти ще кажеш: „Как ще става това?“ Работа трябва. Ако не работите, ще имате един живот, както всичките хора. Ще напишете една книга – поет сте. Ще пишат за вас вестниците и ще кажат: „Той е отличен философ, проповядва за Бога, отличен човек е, богат е.“ Отивам на гробищата и чета: поет починал, философ починал, тази щастлива мома починала, този щастлив момък починал, всички тези гениални хора са починали.
Не търсете спокойствие в гробищата. Не търсете вашето щастие във вашите къщи – тези затвори. Къщата е умът. Имаш ли ум, имаш къща, имаш богатство. Ти си тогава поет, философ. Всичко тогава е решено. Не да кажете: „Малко повече ум ми трябва.“ Умът не се дели. Ще кажете: „Да дойде умът ми.“ Да
Ви дам една формула, като станете, да кажете: „Само умът носи моето щастие, само умът носи моята сила, само умът носи всичките възможности, които аз може да се ползвам.“ Следователно ще кажеш: „Аз ще държа за ума си, ще бъда едно с ума си.“ Умният слуга счупва шишето, няма да лъже господаря си, но ще намери едно хубаво шише и ще го тури на място. Умният няма да пита какво да прави. Направил си погрешка, поправи погрешката, не ходи да се извиняваш. Поправи погрешката. Господ не прощава, той казва: „Шишето трябва да дойде тук.“ Онзи господар, който вие търсите, той е умен. Той като дойде, той ще ти каже как да се спасиш. Ще ти каже: „Така ще правиш, така ще се спасиш.“ Един ден ще имаш един паметник – и сиромах да си, и богат да си, но това ни най-малко не е утешение. Някому на бойното поле му откъснат крака и му турят кръст. Аз бих желал да нямам кръст, но да имам крака си. Аз без този кръст съм живял, защо ми е този кръст?
Сега умни трябва да бъдете. Сърцето прилича на една щерна. Като вали дъжд, бръкнеш, ще черпиш. Но ако се засуши 4-5 месеца, бръкнеш, и нищо не излиза. А пък има извори ден и нощ тече, постоянно тече. Който пие от щерната, водата е застояла. Когато дойде умът, тогава имаме обратни процеси на сърцето. Сега търсим щастието преди ума, а пък тогава ще търсим щастието след ума. Щастието неизбежно върви подир ума. Защото умът се движи по-бързо от щастието, затова щастието всякога следва ума. А сърцето върви като някоя биволска кола. Сърцето прилича на опърничава слугиня, когато, като се разсърди, блъска и удря шишето и после трябва да го плаща.
Досега вие първо сте чувствали и после сте мислили – и не се оправят работите. А пък сега първо ще мислите и после ще чувствате. Умът носи две качества. Умът носи светлина и живот. При ума спор няма, понеже има изобилие. А при сърцето има спор, понеже е малко и всеки иска да вземе. А при ума има много хляб. Може да вземеш колкото хляб искаш. При сърцето е оскъдност.
Един хляб да се раздели на хиляда души, ще има спор на кого са дали повече, на кого са дали по-малко. При ума ще вземеш по един-два хляба, колкото искаш.
„Отче наш“
Десета лекция на Младежкия окултен клас 25 ноември 1932 г., петък, 6 часа София – Изгрев
