СИЛНИ И СЛАБИ ВЪНШНИ УСЛОВИЯ
Кой е първият признак на надутия мехур? Изменя обема си. Ще се поразшири малко. Вие трябва да имате по-голяма философия във вашите разсъждения. Защото, гледам, вие искате много повърхностно да разрешите всички въпроси. Така въпросите не се разрешават. Първият процес на надутия мехур кой е? Че той се разширява. А ненадутият се смалява. Сега вие ще кажете, първият признак на добрия човек кой е? За пример сега нито един от вас не знае конкретно какво нещо е добро. Не само вие, но даже един добър професор, който много знае, но всъщност да познаваш доброто, тъй както златарят познава златото или един бижутер познава скъпоценните камъни, не е тъй лесно. По какво се познава добрият камък? По своята твърдост. По какво се познава златото или някой благороден метал? Че не се окислява. А ако се окислява, значи той минава за неблагороден.
Когато външните условия са по-силни, при които известен метал се проявява, какъв е този метал? Какво става с него? Ръждясва. Когато са по-силни окръжаващите условия, това е една психологическа почва, съществото да се промени. Следователно можете да приложите същия закон и да го проверите. Когато окръжающата среда е по-силна в обществото, вие ще ръждясате, ще се вкиснете. Вземете, когато се замеси тестото и се вкисне. Какво лошо има да се вкисне тестото? Хубав хляб става. Вкисването не е един от лошите признаци.
Фиг. 1
Та, казвам, когато окръжающата среда е по-силна, тя ви въздейства и вие, искате-не искате, ще ръждясате, ще се огънете. Следователно може да се каже, при по-силна окръжающа среда има огъване. Туй огъване е отвънка – 1. А когато вътрешните условия са по-силни, тогава имаме обратният процес – 2. Тогава се образува осморката. Единият процес е 
– това се дължи на външните условия, а другият процес 
, се дължи на вътрешните условия. Единият процес е изпъкнал, а другият е вдлъбнат.
Тогава, казвам, когато външните условия, при които се намираме, са по-силни, или елементите са по-силни отвън, тогава човек ще се вкисне, ще ръждяса, ще се огъне, не издържа, ще се разложи и всичко ще стане. Но когато външните условия са по-слаби, тогава елементът отвътре е по-силен. А този елемент минава за благороден. Тогава можем да извадим следния психологически закон. Когато висшето съзнание у човека е по-силно от окръжающата среда, този човек минава за добър. Когато висшето съзнание у човека е по-слабо от окръжающата среда, в която той живее, този човек е лош. Може да проверите това. В първия случай вие се огъвате, недоволен сте, пари нямате, песимист сте, гледате мрачно на нещата, значи парите ви влияят на вас. Тогава нямането на злато е изменило вашето състояние. Първо, че парите ги няма и второ, че тия пари са в ръцете на богатите хора. Тогава тия пари или тия предмети са изменили вашето състояние. Вие казвате сега тъй: „Как да се изменя?“ Онези социолози, които искат да изменят съвременното общество или условия, казват: „Тия пари трябва да се върнат.“ Да допуснем следующето изяснение. Когато няма известен психологически процес в света, ние трябва да прибегнем към природата.
Фиг. 2
Да допуснем, това представлява един извор А (Фиг. 2). Този извор е текъл свободно отпреди сто д години и цялата местност е била покрита с растителност. Обаче сега този извор го каптират и водата я пренасят в града. Тогава тази местност почва да страда, няма вода. Питам, този пътник, който минава сега през тази местност, какво ще каже? Може някой да е писал – преди сто години тази местност е имала дървета, раждала е плодове, имало е богата растителност и т.н., но този извор сега се е изгубил и никой не знае къде е. Този извор не се е изгубил, но той е каптиран и водата чрез известна канализация влиза в града, там, дето тия хора преди години са страдали. Но сега тяхното положение се е изменило. Какво е станало? Една промяна е станала. За добро или за зло? Кое е по-добро? Да беше изворът в тази долина или да тече в града? Ако питате растенията и дърветата, па даже и камъните, и те ще кажат – по-добре да бъде тук изворът, да тече за нас. Пък, ако питате хората, те ще кажат – много добро е станало, че се е канализирал този извор, да тече водата за нас. Обаче ние казваме тъй. Понеже външните условия на този извор – растенията, са станали по-силни, вследствие на това изворът се е изгубил за тях. Значи градът, тия хора са станали по-силни и условията се изменили при извора. Тези хора в града имат пари, плащат, хващат извора, иска-не иска, задигат го оттам, калясват го в бъклици. Направят му един много почтен път. Защото водата е много голяма аристократка. Тя казва тъй: „Аз съм от тия аристократи, не съм се научила нагоре да вървя, вървя по равно и при малък наклон надолу мога да вървя, но нагоре не мога да вървя и не пристъпвам нито педя. Нагоре не се качвам. Освен ако ме накарате на сила, но доброволно не отивам. – И после казва, – ако искате да ме прокарате ту нагоре, ту надолу, аз съм много страхлива. Затуй, като слизам от горе на долу, вдигам много шум. Затова ще ме турите в затворен съд, че отгдето да мина, нищо да не виждам, и тогава никакъв шум не вдигам.“ Сега ще преведете тия символи в една канализация. Водата е нещо много страхливо, по-страхливо нещо от водата няма. И човек, който много говори и постоянно шуми, той е много страхлив. Вие казвате в ума си – страхът, това е лошо нещо. Не е лошо. Ако страхът е лошо, защо Соломон е казал: „Начало на мъдростта е страхът Господен.“ Страхът е лош само при едно условие. Когато те е страх от въшка, от бълха, от сиромашия, когато те е страх от сухо време, от мъгла, от голяма горещина, от голям студ, когато те е страх да се не съдерат обущата ти. Това е страх, който причинява зло. Но когато те е страх от Господа, когато те е страх от учения професор, ще учиш. Нищо повече.
Та страхът в природата е една подбудителна причина. Едно време страхът е имал друго име. Когато външните условия са непреодолими, страхът се явява като един резултат вътре. Щом се боиш да отидеш в гората, трябва да знаеш – условията отвън са по-силни. И за да не те е страх, трябва да станеш по-силен от окръжающата среда. И тогава хората вземат това предвид. Като видя, че времето е студено отвънка, аз се въоръжавам. Как? Турям си два кобура, говоря преносно, от най-хубавите кобури си туря отстрани, после – патрондаш, 4-5 броя бомби, турям си и меча, въоръжа се хубаво, че като срещна този студ, аз ще го уплаша. Какво са двата кобура? Това са двете ми фланели, хубаво облечен ще бъда. Бомбите, това е кожухът ми, направен отвътре с вълна. Патрондашът ми, това са ръкавиците ми, после имам една гугла, така завит с маска, почвам да пристъпям полекичка навън. Сега умният човек ще вземе предпазителни мерки, понеже средата е лоша отвън. Но щом външната страна е миролюбива, той хвърля кобурите и всичко и остава само с една тънка риза и едно тънко палто. Вече кобурите ги няма, и патрондашът го няма. Вие ще преведете сега тия образи.
Значи, когато хората са добри, ние разбираме – външните условия са по-лоши. Тъй седи въпросът конкретно. И ако вие искате да изучите физическия свят, вие трябва да знаете смените, които стават във физическия свят. Ако няма смени или ако вие не знаете какво влияние оказват смените върху вас, вие ще бъдете играчка на обществения живот. Някой път вие се уплашите, изгубите вяра в себе си. Но щом губите вяра в себе си, вие ставате малодушен, външните условия са се изменили, станали са по-силни от вас. Запример вие седите и усещате известна болка в кръста, на плешката, българинът казва: „Не зная какво става, урочасаха ме.“ Това се дължи на външните промени в природата. Или е имало много влага в природата, тогава става едно разширение. Или има много електричество, или магнетизъм. Тогава човек не може да се справи с тия условия, ще се явят ред болки или в краката, или във венците му. Когато има много духане на вятър, тъй става. Тук има една сестра, която я болят зъбите. Това се дължи на голямото изменение, спадане на барометъра. И понеже тя е по натура електрическа, спретната, пъргава, става едно пресищане на електричеството и вследствие на това се явява зъбоболието. Можете да направите опит. Сменете електричеството в нейния организъм, веднага зъбоболието ще изчезне. Но това отвънка трябва да се смени. Значи външната природа оказва влияние. Това са външните условия, ги наричам аз. Всички елементи в света са свързани с живи същества.
Сега ще ви кажа аз какво е елемент в този психологически смисъл. Представете си, един банкер иде в една банка, вие лично не можете да се запознаете с него, пък и той не обича да се запознава с хората. Но той е човек на времето, той е реалност, вие внасяте сто хиляди лева злато в неговата банка, веднага той записва – господин Господинов има сто хиляди лева злато в банката. Господин Думников досега никак не се е интересувал от вас, но сега, щом дойде краят на годината, той ви пише едно писмо: „Господин Господинов, вашият падеж изтече, от парите имате такъв и такъв приход.“ И той ви изпраща лихвите. Но той нито пет пари не дава за вашето достойнство, но парите ви – стоте хиляди, му казват: „Вие ще пишете едно почтено писмо на нашия господар.“ Това са слуги, казват, вашите пари успяват. И понеже този банкерин се интересува от вашите пари, и вие се интересувате от банкерина, господин Думников, казвате, а той е способен човек, банката му върви. Защо върви банката? Защото вас са ви изпратили 10 хиляди за стотях. И вие чрез вашите пари се интересувате за господин Думников. Но посредник са парите. Щом извадите стоте хиляди от банката, господин Думников казва така: „Отиде си господин Господинов.“ И тури един кръст, счита се, не съществува вече. Като дойде краят на годината, за вас няма никакви пари от банката. Но представете си другото положение – че един друг господин Господинов е изтеглил парите ви. Вие знаете, че парите ви са там. Но дойде краят на годината, вие нямате никакво писмо. Пишете едно писмо, второ, интересувате се какво е станало, дали пощата е задържала писмото ви, как тъй. Господин Думников се чуди, казва: „Вашите пари са изтеглени отдавна.“
Та казвам, ще дойдете до положението, да разбирате външните и вътрешни отношения. За да разбирате по-дълбоко живота, вие трябва да разбирате отношенията на външния свят. Когато те са по-силни, например вие нямате вложени сто хиляди лева в банката, и господин Думников не се интересува от вас. Но щом имате там сто хиляди лева, господин Думников, казва: „Заповядайте, на ваше разположение съм.“ Вие казвате: „Дайте ни десет хиляди в аванс.“ Веднага директорът на банката подписва. Втори път пак искате десет хиляди, той пак дава. Колко пъти господин Думников може да ви кредитира по десет хиляди лева? Той е много благороден, все дава. Който разбира законите, може да предскаже до колко пъти господин Думников ще ви даде. Девет пъти са сигурни, десетият път е крайният предел на благородството на господин Думников. Като отидете на единадесетия път в банката, господин Думников ще ви каже: „Времето, условията, не съм разположен.“ И господин Думников не ви кредитира повече. Ако вие не разбирате закона, вие ще кажете: „Не се отнесе благородно с мене.“ Но вие изтеглихте всичките си пари. Този същият закон съществува и в природата. И тя кредитира. Аз пренасям един закон, който съществува в природата конкретно. Този закон е взет от природата и сегашните икономисти, общественици си служат с него. Природата вас ви кредитира, и вие сте дошли до числото 9. То е най-красивото число, но минеш ли границите на числото 9, като идеш на десетия път, на единадесетия път природата ще ти даде една лопата или една мотика на рамото и ще те прати да работиш. Ще знаете – онзи, който има внесени десет хиляди в банката, той върви с цилиндър. Това е един висок цилиндър. Не се смейте. В какво седи благородството под цилиндъра отдолу? В цилиндъра се намира достатъчно въздух. Значи хигиеничен е той, никога главата ти няма да се запари.
Сега да преведем. Онзи, който носи цилиндъра, е човекът на мисълта. В преносен смисъл онзи човек, който може да носи цилиндър, може да мисли, той има тънък ум. Значи, когато ти имаш пари, внесени в банката, можеш да носиш цилиндър. При това носиш много фини ръкавици и много модерна връзка. После този, който има пари в банката, той, като върви, носи си палтото на ръката, като че отива на разходка. И щом влезе този господин при господин Думников, той знае вече, че той има пари в банката. В природата е тъй. Обаче, щом се извадят всичките пари от банката, ти нямаш право да носиш цилиндъра, а имаш право да носиш един дебел български калпак, фрак също нямаш право да носиш, но ще носиш дебели български дрехи. Тогава как ще те кредитират, ако ти влезеш с калпака и дебелите дрехи?
Външните условия показват състоянието на човека. Щом външните условия са по-силни, тогава човек или нервен ще бъде, или смахнат ще бъде, или баба ще бъде, или дядо, или уволнен чиновник, или скъсан студент – всичко може да бъде. Но щом той е по-силен от условията, той ще бъде директор на някоя банка или на гимназия, или пръв министър, или някой началник, здрав ще бъдеш, или ако е студент, ще си е издържал изпитите си добре, професор ще бъде. Всичко това ще преведете.
Тогава казвате: „Какво трябва да се прави?“ Има закон, по който ти можеш да станеш по-силен от окръжающата среда, в която живееш. Не по-силен – да ги завладаш, но психологически по-силен ще бъдеш. Защото, щом тия хора забележат, че ти станеш по-силен, да ги завладаш, веднага окръжающите ще се съединят и ще отворят война против тебе. Войната произтича от факта, когато две външни среди станат еднакво силни и се конкурират и едната среда иска да завлада другата – всякога произтича едно положение на война. Не са естествени отношенията на окръжающите среди и следователно те ще воюват. Войната произтича от едно явление за надмощие. Обаче Писанието казва: „Който издържи докрай, той спасен ще бъде, той ще победи.“ Сега ние говорим за една естествена среда. Ти в себе си ще знаеш, че си по-силен от окръжающата среда. Представете си, един виден цигулар живее при дадени условия, при една разумна среда. Значи има музикални сили, които искат да слушат този велик цигулар. Под разумна среда се разбират естествените условия. Представете си и другото, че този цигулар няма нито пет пари в джоба си, но той има съзнанието, че е по-силен от окръжающата среда. Той си носи цигулката, дава обявление, че ще дава концерт. И той се явява в салона с това съзнание, че може да свири. И гениалността на който и да е музикант в света зависи от неговото съзнание. В дадения случай той съзнава, че е по-силен от окръжающата среда, но в смисъл, че ги влада. И почне той да свири, и всички остават доволни от него. Питам, парите няма ли веднага да дойдат? За една вечер сто хиляди ще се търкалят при него. Може и вие да идете, но сте по-слаб, дадете и вие обявление, донякъде и вие свирите, но има разлика в съзнанието на гениалния музикант и това на обикновения. Аз наричам – гениалният е по-силен, той влада тия елементи, но той не предизвиква война, защото някой път окръжающата среда е разумна. Можете да направите опит. Онези големите адепти се познават в света. Големите адепти, ангелите се познават по следующето. Аз ще ви приведа един пример из една среда, която на вас е недостъпна. Но това можете да проверите и тук.
Щом един адепт силен влезе в една среда, в ада например, веднага всички лоши духове се опълчат срещу него и му дават отпор, воюват с него. Туй показва, че той не е силен и той трябва да си оправи пътя. Обаче, когато се яви един ангел там, всички си слагат оръжието и му правят път. Никой не воюва с него и той си минава, заминава. Вие сега ще кажете – ама тя е отвлечена среда, нещо да го разберем. Аз ще преведа тази отвлечена среда. Минава едно голямо куче през едно село, всички кучета хукват отгоре му. И някой път могат малко да го задърпат, то може да лае, но и кучетата лаят. Но пращате вие един слон голям в селото, питам, кучетата ще лаят ли отгоре му? Всички седят на почтено разстояние от него и само ще го поздравят. Което куче мине пред слона, той като го хване с хобота си, и всички негови неприятели ще хвръкнат назад. Следователно един слон може да мине през селото и всички кучета там – колкото ги има, 200-300, ще вървят на разстояние от него даже като го видят, ще има едно малко квичене, отдалеч ще минават те.
Та което и да е същество има един закон за уякването. Човек, за да бъде по-як, по-силен от окръжающата среда, той трябва да има едно убеждение. В какво трябва да седи убеждението? Ако е в духовния свят, ти трябва да бъдеш свързан с едно същество, което е по-силно от тебе, че да произведе у тебе сила. То ще ти бъде тил и ще ти отваря пътя. И то ще те повдига. Да кажем, господин Господинов има вяра в господин Думников. Той знае, че господин Думников няма да му вземе парите. Той винаги има едно самообладание, че неговите пари са в безопасност. Господин Думников е тил на господин Господинов. И господин Господинов – където и да се намира, при каквито и трудни положения, той казва: „Тази работа господин Думников ще я свърши, но в кръга на стоте хиляди лева.“ Следователно, когато вие се занимавате с външната среда, трябва да знаете и нейната възможност. Тя не е безгранична, и тя си има кръг на възможност.
Но да се повърнем към предмета, когато окръжающата среда е по-силна, какво става с предметите? Те ръждясват. А когато самият предмет е по-силен, тогава не ръждясва. Е, добре, онези от света, хората на съвременната цивилизация, които знаят, че желязото ръждясва, какво правят? Полират го отгоре, търсят начин, за да не ръждясва. Да допуснем, че един човек и той ръждясва. Какво трябва да направим с него? Знаем, че окръжающата среда е по-силна от него. Какво трябва да направим? Да допуснем, вие искате да приложите закона. Като знаете, че известна среда е по-силна от вас, какво трябва да направите? Да ви представя по-ясно положението. Представете си, че вие сте един български пехливанин млад, за пръв път излизате на туй поприще като пехливанин, да си изкарате прехраната. Има пехливани, които се борят, да им платят. Питам, струва ли си да се бориш, като ще те метнат на арената и ти нищо няма да спечелиш? Ако ти усещаш, че противникът ти е по-силен от тебе, струва ли си да се бориш? Ще кажете: „Да си опитам късмета.“ Но това не е научно. Конкретно – ти, за да се бориш, трябва да си уверен сто на сто заслужава ли да се бориш на арената. Какво трябва да направиш? Само тогава можеш да се бориш, когато знаеш, че силата ти е по-голяма. А с онзи, който е по-силен от тебе, няма да се бориш, ще отстъпиш. Туй не е отстъпление, това е разумно. Защо ще се изложиш за присмех, да кажат за тебе: „Тази баба, как го блъснаха.“ А онзи, който те е победил, неговата слава ще се повдигне, а ти ще понесеш безчестие. Защо си излязъл тогава на двубой? Ти си се научил, че има голяма премия от 2 хиляди лева и си мислил, че може да спечелиш. Аз превеждам – заслужава ли да вземеш един билет, от който няма да спечелиш. Не. Тогава, аз гледам, някой взел билет, пак го метнали, трети път също. И казва: „Не ми върви.“ Защо не му върви? Че ти си математик, тогава изчисли кои числа са силни. Осемте за някои хора показва, че външните условия са по-силни и трябва да ти са отворени и двете очи, или трябва да вземеш предвид всичките условия, в които живееш. Ако той е математик, очите му трябва да са отворени и в смятането трябва да вземе под внимание всичките елементи. Е, хубаво, ако очите ти не са отворени и със замижани очи казваш: „Какво ще стане?“ Питам, със затворени очи ще можеш ли да изходиш този път, без да се спънеш. Най-малко на 20 места ще се препънеш. Затуй при осемте очите ти трябва да са отворени.
Осем, това е един бинокъл. Е хубаво, ако аз вървя из гората и бинокълът може да ми помогне, добре. Аз отдалеч виждам – една голяма мечка иде, аз ще се отделя от пътя, кача се на едно високо дърво, добре. Но аз съм наметнал бинокъла си на рамото и си пея „Заплакала е гората“ и си вървя, нищо не виждам. Срещне ме мечката на пътя, аз се разтрепервам, бинокълът седи отстрани.
Мечката, като ме види, наплюе ме хубаво и след това три години треска ме тресе: Да носиш бинокъл, това е боздуган, можеш да го наречеш Крали-Марков боздуган, че като дойде мечката насреща ти, ти вдигаш боздугана и хоп – върху главата ѝ. И казваш на мечката: „Ти трябва да знаеш, че това е боздуган.“ Значи ние казваме – при осемте очите ти трябва да бъдат отворени.
Числото 9 го вземат за щастливо число. Туй число като вземеш, веднага печелиш сто хиляди лева, двеста хиляди, триста хиляди. Значи числото 9 в дадения случай е по-силно в своето съчетание, или неговите вътрешни съчетания са по-силни отколкото окръжающата среда. Тогава в какво седи щастието на щастливите хора? Когато някой човек е щастлив, неговото съзнание е тъй силно, че то се проектира и навън. Ако си взел един билет, който има числото 9, туй 9 работи заради него – в подсъзнанието му. И неговото съзнание се проектира по който и да е начин към него. Ако ти можеш да проектираш съзнанието си в каквато и да е лотария, ти можеш да извадиш този билет с най-голямата печалба, но да знаеш как да се проектираш, че като бръкнеш, да извадиш този билет. И следователно онези, които изчисляват кои билети печелят, то е въпрос на съзнанието. Всякога в една лотария ще спечели онзи, на когото съзнанието е по-силно от окръжающата среда. А не може да спечели онзи, на когото съзнанието е по-слабо от окръжающата среда. Такива всякога губят. Този закон сте го проверили. Вие сте били ученици, отиваш на училище и казваш: „Учих, учих, но ще ме скъсат.“ Ти може да знаеш, но си страхлив като някой заек. Извади те учителят по математика, даде ти една задача. Ти като си страхлив, той каже – не е тъй, и ти се разтрепериш, забъркаш конците. А онзи студент, който добре разбира предмета си, и на него му кажат – не е тъй, но той погледне професора си и започва да доказва – така е, не може да бъде другояче. Или аз съм прав, или учителят иска да ме изпита. И започва той доказателствата. И професорът вижда, че не може да го скъса, знае този студент, почва да предлага ред доказателства, еди-кой си математик, привежда един автор, втори, трети, четвърти, всички тъй казват. Професорът може да каже – не е тъй. Студентът пак започва: „Моля, господин професоре, еди на коя страница – 150-а, тъй е казал еди-кой си велик математик.“ „Ама не е тъй.“ „Друг математик е казал тъй на страница 200 и друг виден математик е казал това.“ Пък този професор не е баба, той, като види този боздуган, каже: „Браво!“ А първият забрави всичко и каже: „Нещастие!“ А другият казва: „Щастие!“ Знае той, няма какво да се страхуваш, и студентът казва: „Ако туй не е вярно, което математиците са казали, тогава аз се отказвам от математиката.“ Студентът иска да покаже, че знае.
Та някои от вас спадате към фатализма. фатализмът е една наука аристократическа, аз я наричам краен аристократизъм, всеки очаква другите да работят заради него. А вярата е наука, при която човек, като работи, казва: „Като работя, непременно ще имам.“ Що е вяра? Наука, която казва: „Всякога, когато работиш, ще имаш резултат. И вярата казва: „Бъди всякога силен.“ Що е вяра? Да бъдеш по-силен от окръжающата среда. И тогава казват – който работи, е верующ, а който не работи, е безверник. Тъй конкретно да се сведат нещата.
Та казвам, ще изучавате сега средата. Имате едно състояние, неразположен сте духом, раздразнен сте, трябва да знаете – в даден случай окръжающата психологическа среда е по-силна, ще се постараете да подигнете тона вътре в себе си, да надвиете средата си. Щом вие станете по-силен, веднага средата ще измени своите условия. За пример онзи ученик става по-силен, казва на професора си – еди-кой си математик казва така, друг математик е казал така, привежда съмишленици на професора си. И професорът вижда, че студентът е чел и разбира от предмета си, не може да се играе с него и не може да се каже, че не е вярно. Той доказва, че е вярно. И професорът се поусмихне, казва: „Чел е този.“ Но слабият може да изпрати на мястото. И някой път учители казват: „Иди си, нищо не знаеш.“ Щом учителят ти каже „Иди си, нищо не знаеш“, ти трябва да знаеш, че окръжающата среда е по-силна от тебе, нищо повече. Туй трябва да залегне в ума ви. Учителят не е виноват. Той ти казва – човек като тебе, който не можеш да преодолееш окръжающата среда, нищо не си, много има да му пати главата. Какво трябва да направиш? Аз ще ви дам един пример, той е следующият.
Казва някой: „Моето ножче е ходило на училище и са го скъсали. Дали му някоя работа и то така се назъби-назъби, че не върши работа.“ Аз наричам – ученик, който е ходил на училище, професорът го скъсал и вече не го приемат. Аз взимам ножчето, турям го в огъня веднъж, два пъти, после го мушна във водата и то стане остро като бръснач. Пращам го пак на училището. И като го пипне професорът да го опита, казва: „Способен станал този студент.“ Та ще се калите. Щом дойде професорът и те скъса, казва: „Не можеш повече да следваш в училището, такива слаби ученици не трябват в училището“, тури те веднъж в огъня, два пъти във водата, излъска те, и пак наново ще идеш на училище. Тогава този ученик ще покаже, че станал способен, решава въпросите, дето го туриш, ножчето дяла и гладко върви работата.
Сега на въпроса, силни и слаби външни условия и силни и слаби вътрешни условия. Тогава ние ще напишем тия формули: силни външни условия – +С. В. – слаби външни условия – -С. В.; силни вътрешни условия – +С. В., слаби вътрешни условия – -С. В. Хубаво, едно съвпадение дойде – навсякъде С. В., но в това повторение има едно разнообразие, поставяме знаците плюс и минус.
Силните условия означаваме с този знак , слабите с този – . В природата няма еднообразие, то е само привидно тъй, но разни са положенията, силите, които действат в известни области. Или можем да кажем, все със същите сили работите, но резултатите са различни. Ако аз кажа силни външни условия, слаби външни условия, силни вътрешни условия, слаби вътрешни условия, какво разбрахте от това? Тук питането не е право. Когато външните условия станат по-силни, какви са замислите на природата?
Вие често казвате – външните условия са силни, но вие трябва да разбирате какво означават силните външни условия. Когато природата иска да застави едно разумно същество, човек или адепт да работи, тя ще създаде силни условия вътре в него да работи. Тя ще го стимулира, иска-не иска, да работи. Вземете онзи заек, който бяга. Как няма да бяга, че при онзи страх най-много се работи. При онези олимпийски игри как хората се надбягвали. И премии се давали. И всички кандидати с месеци се тренират. Те бягат с боси крака, с къси гащи и с голи ръце. И заекът, като бяга от хрътката, надбягва се и той в олимпийските игри. Лошите условия, това са хрътката отподире ѝ. Вие казвате – има едно съвпадение. Не, не е съвпадение. И този, който спечели при игрите, получава един венец от цветя направен или може да са сто хиляди лева. Ако няма този венец, той няма да бяга. Заекът и той бяга, но зад него е тази хрътка, сто хиляди лева – живота, и той бяга, но като излезе от гората, заекът казва – заек хрътка не плаши. Заекът като види хрътката, му тупа сърцето, но веднъж като тръгне, вече не трепва. И хитър е той, и заекът си играе, като бяга, и хрътката го гони. Той тича, тича и току се слогне в тревата и хрътката го прескочи, скочи над него, той стане и после пак тича, тича, пак се слогне, играе си с нея. Като дойде наблизо хрътката, той пак се слогне и хрътката го прескочи, после влезе в гората и си каже: „Имам едно изкуство, че хрътката не може да ме хване.“ Някои мислят, че заекът е много страхлив. ‘Не, самообладание има у него. Вие не сте наблюдавали зайците, да видите как бягат те. Геометрия има у заека и математика. Какви изчисления прави той, като го гони един копой, нему му остава време да направи и своите изчисления, как му идва наум да заобиколи, заобиколи, направи един кръг, после влезе в центъра, помисли и хоп – скочи на другата страна на десет крачки, дойде копоят, обикаля, обикаля, не може да му намери дирите из пътя. Заекът е вече надалеч, дава ухо, играе си. Аз намирам, че заекът е станал по-силен, защото, ако този заек беше страхлив, щеше да му се пукне сърцето от това гонене. Аз наричам заек когото всеки гони и не му се е пукнало сърцето, мъдрец е той. Че е мъдрец, показват неговите уши. Цели бурии има той. Наблюдава и слухти, после се изправи на краката си, погледне, върне се. Казват някои, че заекът е глупав. Не, има нещо в заека разумно. В дадени условия, при даден случай той е по-силен от окръжающата среда.
Та, когато заек ти мине път, българинът се връща назад. Щом ти мине заек път, той иска да ти каже: слушай, ти отиваш на една работа, но ти си по-слаб от окръжающата среда, върни се назад, да се калиш като мене. Да се дресираш малко, въоръжи се добре. Ако можеш да бягаш, хубаво. Туй иска да ти каже заекът. Или другояче, ония същества, които управляват света, те идат чрез окръжающата среда. Минава заекът, туй същество ти говори, казва ти: „Вземи под внимание, окръжающата среда е по-силна от тебе. Скоро ще дойде един голям хрът, ще те гони, лоши условия ще дойдат, безпаричие.“
Например отиваш да следваш, нямаш да си платиш таксата в университета, пари за книга нямаш. И най-после казваш: „Отлагам да следвам тази година.“ Или кажеш: „Мисля да поотложа малко.“ Не. Ще кажеш окръжающата среда е по-силна от мене, но идущата година ще вляза в университета. Сега не мислете, че можете да добиете знанието в университета. Аз искам да изведа една крива идея, която е залегнала в ума ви. Не мислете, че онова малко дете, като тури Крали-Марковия ятаган, може да стане като Крали Марко. Не мислете, като носите учената книга на еди-кой си професор, че може да станете като него. Това са само условия. Ако можете да извадите това познание, да го използвате, добре. Университетът не прави учения. Ако вие можете да използвате тези условия в университета, добре, вие ще се ползвате. Но много съвременни хора влизат в университета – преди да са влезли в университета, те са имали един плюс, а като излизат оттам, имат два минуса, две успоредни. Преди да са влезли в университета, те са били честни, почтени, но като са влезли, те се научили да лъжат. Питам тогава, какво са добили в университета? Че университетът не е място за лъжа. Той наместо да изучава правото, изучил кривото. Та университетът не е място на кривото. Или да кажем, той е учил по химия и ще измисли някой задушлив газ, с който да убива хората. Ще кажат – измислил нещо. Нищо не е измислил. Този е фалирал. Ще го хванат в природата за тези газове, които е измислил, и ще има една глоба в пета степен за това, и всичко това той трябва да плати. Питам тогава, какво е добил той през тази година?
Та сега не се въодушевлявайте с отрицателните страни на живота. Казваш: „Трябва да зная.“ Ако ще имаш едно знание, което ще измени твоя характер и ще ти тури минус, не ти трябва туй знание. Но ако това знание ще ти даде един плюс в живота, една стабилност, ще те направи по-силен от окръжающата среда, следвай това знание. Снощи идват двама души, искат да ме питат за един много важен въпрос. Какъв е този въпрос? За произхода на живота. Казвам им, много съм занят.
Ама искаме да знаем какъв е произходът на живота. Тогава им казвам, животът няма никакъв произход. Ако вие подразбирате органическия произход, формата, да, има начало, но животът сам по себе си като една същина той няма никакъв произход. Проявява се само формата, но животът е без начало и без край. Почва тогава този да философства. Казвам му, това са твои понятия, ти можеш да мислиш така върху твоята философия, че животът в една форма като се разруши, свърши се с него, но животът няма нито начало, нито край. Ама как тъй? Щом питаш какво нещо е произходът на живота, туй трябва да го знаеш. Никога не трябва да подигате този въпрос. Вие другите работи не сте разрешили, че това остана. Тя е една от най-сложните задачи. Ама откъде е произлязъл животът? От бъчвата. Нищо повече. В природата има една голяма бъчва, оттам е произлязъл животът.
Та казвам, сега ще се занимавате с външните условия и силата ви над тях и не разрешавайте другите въпроси. Вие искате да станете учени. Казвате: „Аз искам да бъда учен човек.“ Та какво значи учен човек? Учен човек е всеки умен човек, който не носи излишни неща на гърба си. И като го срещнеш, той не е натоварен като някоя камила. Той носи малко, само необходимото, на гърба си. Ученият човек, ако е геолог, той носи само едно малко чукче, камъни опитва, едно перце и едно малко тефтерче за записване, едно длето, едно ножче и една празна торба и ходи. А онзи неученият, той си взима цяла торба с книгите му, един автомобил и дето влезе, десет души слуги вървят подире му. Това не е никакъв учен. А онзи ходи сам с чукчето си, но изкарва нещо. Та, ако вие искате да бъдете от втория род учени, това е друго нещо. Ще знаете това, ученият човек не носи излишни работи. Той само събира. После аз наричам учен човек, който съзнава, че трябва да се учи. Това са учени хора, които постоянно ходят да се учат. А онези, които ходят в природата и се мислят, че са учени, че всичко знаят, тях природата постоянно ги скъсва. Защото всичкото им знание е само в книгата вътре, а той нищо не знае. Вие казвате: „Лоши са условията, да беше баща ми богат, да ми оставеше малко пари.“ Щом тъй казваш, ти не си учен човек.
Сега основната мисъл, която остана у вас, или какво разбрахте? („Човек трябва да бъде по-силен от външната среда и условия.“) Всичко, за което ви говорих, аз ви показах начините и методите как да бъдете вие силни вътрешно. И ако вие разбирате моята реч, аз минах по един ред на каляване. Показах ви как може ножчето да стане силно. Вземам най-първо ножчето, желязото, и го тургам на огъня. Казвате – дълго време го държах там. Два пъти го турнах в огъня, после във водата, след това го кова, кова. Казвам, да видите как става ножчето яко. Ако вие сте учени, ще схванете как се остри ножчето. Казвам, три пъти ще калиш ножчето в огъня, три пъти във водата, но това е само теоретически. Ако аз ти доказвам нещата, това ни най-малко не значи, че ти ги знаеш. Така не се доказват нещата. Аз ти доказвам, че еди-кой си господин е богат, с факти ти доказвам. Питам, какво добиваш от това? Доказвам ти, че господин Господинов има два милиона лева в банката. Какво се ползваш ти от това познание, какво добиваш? Обаче, ако господин Господинов, който е богат, представлява една сила, от която ти можеш да се ползваш, какво показва това? Че при господин Господинов ти можеш да занесеш ножчето си там, да го тури в пещта, нагрееш го и после при господин Думников можеш да потопиш ножчето във водата. Те имат вече отношение. Значи господин Господинов е огънят, господин Думников, това е водата. Конкретно искам да кажа, ще нагорещиш това ножче в огъня, ще го туриш във водата, и тогава според правилата можеш да се ползваш от ножчето си. Така ще направиш твоето ножче остро. Но ако ти не можеш да туриш ножчето в пещта на господин Господинов и после във водата на господин Думников, това показва, че господин Думников и господин Господинов нямат никакво отношение. Тогава това е само теоретически. Ти развиваш въпроса, има ли Господ, или не. Аз ти доказвам, че има Господ. Но питам, след като ти докажа, светът оправи ли се? Но има един начин, по който, след като ти докажа, че има Господ не теоретически, но фактически, веднага в тебе ще стане една промяна. Като ти докажа с един опит, че ти го почувстваш.
Сега да ви преведа конкретно какво е доказателството, какъв е опитът. Да кажем, вие сте в Париж. Аз ви доказвам, че там еди на коя си улица има една видна гостилница и най-видните яденета се намират там. Всичко туй ви доказвам и вие допущате, че там има такава една гостилница, но в тебе не става никаква промяна. Казваш, това е Париж. Там са все хора, които имат пари. Но пращам ви в тази гостилница, давам ви и пари, да се наобядвате и след като се наобядвате един път, два пъти, каква разлика ще има? Преди да бяхте ходили на гостилницата да ядете, вие бяхте жълтеникав, сгушен, гладен, но сега, като ви пратих там, като се понаядохте, пък и обуща ви дадоха, после там хората са почтени, посрещнаха ви добре, и вие ставате абонат на тази гостилница. Питам ви, стана ли преобразувание във вашата вяра?
Следователно, ако ние не станем клиенти на една идея, работите не могат да се оправят. Аз бих употребил една дума – да бъдеш идеалист, това значи да бъдеш клиент. Тогава ще знаеш какво значи да бъдеш клиент не на лекар, не клиент на търговец. Идеята за Бога, това е живата идея да има човек жива връзка, да опита тази жива връзка, това нещо. И да може да каже човек – това нещо не е само теоретически, но аз имам една ясна жива представа, че е така. Да няма никакво съмнение, но да има едно вътрешно отношение, да знае човек има ли Господ, или няма. Какво ще се съмняваш. Да знае човек, че той е там клиент, абонат в тази гостилница. Всеки ден ходя и се храня оттам. Какво ще те убеждавам, че има ли, или няма Господ. Човек трябва да има една основна идея, в която да вярва, и да бъде абонат или клиент на нея. И човек, който иска да бъде силен и да живее, той трябва да бъде по-силен от окръжающата среда. А за да бъде човек по-силен от окръжающата среда, той трябва да има една основна идея в себе си. В съвременната наука хората изучават тези условия, как да бъдат силни. Едни имат едни методи, други имат други методи.
Сега аз виждам, като съм ви говорил, говорил, вие знаете много теоретически, но щом ви турят на опит, вие веднага се разколебаете. Казвате – това са отвлечени работи, окултни работи. Не говорете така. Окултните работи са приложими. Що е окултно? Окултно е за глупавия, а разумно е за умния. Казват, тайна наука е. Кое е тайно? Което е затворено за глупавия, а отворено за умния. За кого е тайна? За този, който не знае, казва: „Тайна сия велика есть“. Че по-голяма тайна от живота има ли? Питам, животът, който аз нося, тайна ли е заради мене? Тайна е за човека, който не знае, но всеки човек знае за себе си, че живее. Що е животът? Туй, което ти преживяваш. Хубаво, каква ще бъде разликата между един градус топлина, два, три градуса? Това е въпрос само на съзнанието. Увеличение, разширение става на тази топлина, усилване. Това е същият закон, ти имаш един лев – един градус, два лева – два градуса, три лева – три градуса. Не е ли хубаво, ти казваш – при сто градуса температура хората умират, аз казвам, дайте ми 4 хиляди градуса температура, тя не уморява. Превърнете 4 хиляди градуса в пари, да видите какво ще стане. Я ни турете хиляда градуса в джоба, да видите умира ли се. Така не се разсъждава. Глупавият при 100 градуса умира, а умният при 10 хиляди градуса живее. Знание се иска. Ако умният при хиляда градуса топлина може да живее, какво показва това? Ако човек при сто градуса не умира, значи той е по-силен от окръжаващата среда. А ако човек при сто градуса умира, значи, че условията на външния свят са по-силни от него.
Ето, ако искате една конкретна наука, казвам ви това. Вие наближавате към една област и ще видите дали знаете, или не. Аз ви казвам, може. Може човек да бъде силен. Може човек да живее. Затуй всички вие трябва да изучавате окръжающите условия. И като дойде до вас, ще употребявате всички средства, за да станете по-силни в себе си. Някой път човек седи и се обезсърчи. Обезсърчението е нормата, ти не ми се сърди. На мен като ми каже някой, че се обезсърчи, ето аз какво си представлявам. Обезсърчил се някой, под нулата е, – 0 градуса. Насърчил се е, над нулата е, +0 градуса. Термометър е той. Като видиш, че барометърът е паднал, ти ще туриш една фланела, ще усилиш топлината, като идеш на училище. Като изляза вън и е студено, барометърът ме предупреждава, казва – външните условия са силни, тури си една фланела повече, увеличи отвътре топлината.
Следователно, при лошите условия на барометъра имаме долу минус. Аз тургам една фланела, това е плюс, какво е става? Минусът се унищожава. Какво е това? Значи туй, което е на пътя като препятствие, то ще се унищожи, взети са за това мерки. Значи на пътя няма да имаш съпротивление. Нали плюс на минус се унищожават. А какво става минус на минус? („Ако ги събираме, минус на минус дава плюс, а плюс на плюс дава плюс.“) Какво показва това? Че при минус ще има съпротивление. Че вие трябва да знаете как да превеждате знаците. Ако аз нося една торба със злато, това е плюс, но там на пътя има разбойници, те мен чакат, като мина, да ме оберат, и те са плюс. Добре. Аз, който нося златото, съм един плюс, и те, които ме чакат, и те са плюс. Като се съберат, какво става?
Вие казваше – плюс става. Добре, те ме обират. Значи разбойниците спечелват, получава се плюс, а за мен остава минус. Че вие в математиката трябва да се учите на психологическото разбиране. Да знаете при дадени условия плюс на плюс какво дава. Може две величини да са равни, но в резултатите си те са различни. Във висшата математика като дойдем, плюс на плюс дава плюс, но имаме два резултата. От едната страна имаме плюс придобивка, а от другата страна имаме плюс загуба – минус. Следователно знаците се разлагат, двата плюса се разлагат накрая при резултатите. Ето какво означават знаците: аз със златото, това е плюс, а разбойниците, които ме чакат да ми вземат златото, и те са плюс. Добре, обират ме, моето злато се обръща на минус, а у тях плюс се усилва, става по-силен. В началото аз съм положителен, и те са положителни, обаче накрая резултатите са различни. Единият резултат, моят, е отрицателен, а другият резултат, на разбойниците, е положителен. Може в дадения случай аз да стана положителен, плюс, а разбойниците да станат минус. Какво значи да са станали минус разбойниците? Хванали са ги и са ги турили в дрангулника. Това е вече минус. Когато аз съм се обърнал на минус, тогава разбойниците бяха в гората.
Да кажем, аз съм един слуга, пратил ме е господарят да взема парите. Но случва се, по пътя ме обират. Господарят казва: „Никакви разбойници не са били, но ти си взел парите.“
Та ще знаете, при външните условия ние имаме плюс на плюс, които дават два различни резултата. И ще знаете, когато се разлагат числата, вие имате положителни и отрицателни резултати. И вие трябва да ги сменяте дотогава, докато условията отвътре станат по-силни от външните или докато външните условия се хармонират с вътрешните. Вие в себе си ще направите една маневра. Има един закон на правилно сменяне на резултатите. Онзи, който иска да се занимава с висшата математика, трябва да знае това. И онези във висшата техника вземат тия неща предвид. Те знаят какви резултати ще имат и вследствие на това те избягват много катастрофи. Обаче в съвременния психологически живот, понеже и там съществува същият закон, трябва да се преведат нещата. Това е нужно и в обществото. Обаче онези възпитатели в моралното възпитание не вземат предвид резултатите на плюс и минус. Защото не всякога един добър учител може да даде добри резултати. И не всякога един способен ученик може добре да свърши. Но това вече спада към малко по-друга област.
Спрете се вие сега върху условията. Най-първо върху външните условия. Там съзнанието ви трябва да бъде по-силно.
Станете сега.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Десета лекция на Младежкия окултен клас 15 ноември 1929 г., петък, 6-7.25 часа, София – Изгрев.
