(Резюме на 10 лекция от І г. на ООК, изнесена на 22.05.1922)
- Първо правило.
Ще употребим една чужда дума. Значи едно съзвучие може да го превърнем на един дисонанс. Ето как. Вие сте човек интелигентен, с ум, сърце и воля. Явява се пред вас цигулар и започва да свири. На вас ви е приятно да слушате неговата музика. Казвате: „Отлично свири”. И тогава този цигулар има вяра във вас, вие сте публиката и той разчита вече на вашата дума. Казва: „Аз като свиря, той оценява моята музика, моята музика е нещо!“ Не се минава 1/2 час, идва друг цигулар, който свири по-хубаво от първия, и започва и той да свири. Вие почвате да давате похвали на втория, и тогава в първия цигулар се явява дисонанс. Защо? Вие ще погледнете на него с недоверие. Но нещастието не се спира там. Трети цигулар иде, който свири по-хубаво от първия и втория, ти похваляваш третия и тогава двамата се начумерят. Но не се спира злото там. Дойде четвърти, той свири още по-хубаво, тримата се начумерят, не ги оценяват. Дойде пети, шести, седми, осми, девети и десети. Ще се спра на десетия. Всичките девет сядат като попарени кокошки, а този единият казва: „Да знаете, аз съм, който свиря“.
Добре. Обратният процес: заминава десетият, остава деветият на мястото му. Той казва: „Вие осемтях да знаете, че аз ви надминавам“. Заминава деветият, остава осмият; заминава осмият, остава седмият; заминава седмият, остава шестият и т. н. Заминава вторият, остава първият. Той като остане, казва ви: „Разбираме се сега“. Тъй този закон постоянно действа и във вас тук в събранията. Туй можем да го проверяваме.
Следователно какво трябва да прави първият? Като дойде вторият, който свири по-хубаво, той трябва да проучи неговите методи, няма да изгуби, а ще има един плюс. Като дойде третият, първият и вторият ще се учат от третия, нищо няма да изгубят, докато дойде десетият, да усвоят техните методи. Няма какво да се сърдим.
Сега тия правила, този закон, може да приложите във всички религиозни общества. Навсякъде законът работи. И казват някои: „В нашата църква не проповядват ли“? То е същият закон. То значи: „Ние не свирим ли като първия?“ Като първия свирите, но като втория – не. Като втория свирите, но като трети – не. Като четвъртия? Ами като петия? Като петия свирите, но като шестия – не, и т. н., докато дойдем дотук, което е съвършено – до десетия. Спряхме се там, туй число го взимаме като закон на съвършенство. Върху този закон вие ще работите. Няма да обяснявам повече!
- Второ правило.
Вторият символ – вие сте млад момък на 21 г. – снажен, мускулест. Явява се първият господар, той е по-силен от вас, казва: „Ти ще ми слугуваш, ще ореш на нивата“. А ти кажеш: „Няма какво да се прави, ще се слугува на този господар“. Но дойде вторият господар, по-силен от първия, казва: „Ще напуснеш тази нива, на моята нива ще дойдеш“. – Няма какво да се прави, ще идеш при втория. Но там не се спира, дойде третият господар. И почнат тия господари да се нанизват до 10, и ти казваш: „Няма какво да се прави, ще се слугува“. Иде после обратният процес. Ще го повърнем. Този последният пример се отнася до чисто физическия свят, а първият – до астралния свят, понеже засяга нашите чувства. Той засяга и умствения свят, но засега това ще го оставим.
- Трето правило.
Третият символ засяга ангелския свят. Явява се човек красноречив, който говори, приказва – само по една дума, но думата му е толкова силна, че той може да възкръси един мъртъв. Но само една дума може да каже. Десет души са мъртви. Дойде първият цигулар, каже думата, и първият възкръсне, но другите не се помръдват. Дойде вторият, и той изкаже думата – вторият мъртъв възкръсне. Дойде третият, изкаже своята дума – третият възкръсне. И всичките 10 души, като изкажат своите думи, 10 души мъртви възкръсяват.
Питам: Кой кого превъзхожда? Тук имате закон само на хармония и съгласие. Казаната дума е добра само тогава, когато може да възкръси един умрял човек. Сега ето къде се прилага този закон. Ние взимаме думата „умрял човек“ в духовно отношение. Някой човек е тъй тъжен, тъй скръбен, не му се живее, той е намислил да престъпи Божествения закон и да хване крива посока, вие дойдете, кажете му само една дума и той оживее. Вие сте извършили вашата длъжност. Колкото мъртви и да има, не се стремете да ги възкръсите, то е вече тщеславие. Другите 9 души оставете. Защото ще учите: във всяка окултна школа работата за всекиго от нас е точно определена. В чужда работа няма какво да се месим. Ние ще гледаме своята работа. Ако си пръв, първия ще възкръсиш; ако си втори, втория ще възкръсиш; ако си трети – третия; ако си четвърт – четвъртия и т. н. И като свършиш работата си по този начин, ще обърнеш сърцето си към Бога и с Любов ще изкажеш своята благодарност към Него, че си можал да кажеш една дума на място. Като възкръсиш този брат, не ти трябва по-добра реклама от него, тя е достатъчна за теб. Той ако живее 40 г., като обиколи целия свят, ще ти бъде една реклама, ще каже: „Едно време бях мъртъв, но дойде един човек, една дума ми каза, и аз оживях“. Другите като дойдат ще те питат как стана. „Една дума ми каза, само една, особен човек е. И хората ще почнат да мислят, че той е могъл и други да възкръси. Той ще обиколи целия свят и ще разправя за тебе, а светът ще мисли, че ти си велик човек. Да, велик човек! Казва псалмопевецът: „Словото Божие няма да се върне при Бога от да не принесе своя плод“ [Ис, 55: 11]. Всяко слово трябва да принесе своя плод. Едно семе – един плод.
Следователно имате три примера сега, символически. Първият – момъкът, който слугува на господарите и обратният път. Вторият – цигуларят и третият – 10 души, които казват само по една дума. И аз желая, като ученици на тази школа, да казвате само по една дума. Ама като ви срещна, да ми кажете: “Аз бях мъртъв, знаеш ли и еди-кой си ми каза една дума, и аз възкръснах“. А сега желанието на всички ученици в окултната школа е да изядат всичкия каймак те, а за другите да остане само айрянът. Като идеш, ще вземеш само една лъжица каймак, та като дойдат другите и те да си вземат. Всеки има право да си хапне от този каймак. Всеки, който изяде каймака на това Божествено питие, неговата дума не е мощна. Следователно, едно дело е добре направено само тогава, когато може да внесе живот.
Тия трите правила можете да ги употребявате. С третия пример вие ще хармонизирате двата първи. Вторият ражда всички съревнования. Ще ви дам една тема, за да ги развиете. И тъй трите теми: за младия момък, за цигуларя и за човека, който говори само по една дума. Три теми за три седмици. От тях ще развиете в школата по една тема, кратко, да ги уподобите на нещо да видим какво уподобление ще дадете. Сега може да не пишете нищо, но като помислите върху тия три предмета, все-таки те ще оставят в ума ви, най-малко, една светлинка. А моята цел не е толкова да напишете нещо на книга, колкото да остане нещо в сърцето, в ума и във волята ви. Това е. А щом остане там, то на книга може всякога да се реализира. Веднъж ще кажеш, два пъти и най-после все ще напишеш нещо.
Ако бихте приложили някои от тия правила, щяхте да имате отлични резултати.
Ще се пазите в школата да не нарушавате хармонията. Ще се пазите, защото всеки един от вас може да излезе от течението временно. Всяка една мисъл, всяко едно желание, в даден случай, може да ви измести из релсите. И когато сте пред лицето на Господа – пред лицето Му всякога не сме – трябва да внимавате умът ви да е съсредоточен, сърцето ви и волята ви също – нищо друго да не виждате. Тези неща са важни заради вас. По този начин ще придобиете една вътрешна опитност, която може да ви бъде едно от най-силните доказателства. Аз искам, като дойде Божият Дух, Той да произведе ония резултати, които ви са необходими. Той знае кое ви е необходимо при сегашните условия, от какво се нуждаете. Всеки се нуждае само от едно нещо, от едно. Тия неща не са много. И когато Духът дойде, Той ще внесе туй едното във вас и вие ще оживеете.
