СИНОВНО ОТНОШЕНИЕ
"Добрата молитва"
91 псалом
"Молитва на Царството"
"В начало бе Словото"
Ще прочета 5. глава от Евангелието на Лука.
"Духът Божи"
Интересен е този пасаж в главата. Като не намериха място през вратата да влязат, отвориха покрива и оттам пуснаха болния. Ако днес това би се случило – да отпорят покрива и да внесат болния, ще ги дадат под съд. Ние похвалваме смелостта да разкрият покрива, да развалят къщата. Аз предполагам, че къщата не е била модерна, съвсем еретия е била. Ако беше такава здрава, с такъв таван, както сега ние имаме, нямаше да могат да отворят тавана. В дадения случай похвална е смелостта. Смел трябва да бъде човек, макар да направи погрешка. За предпочитане е да бъде смел, отколкото да бъде страхлив. Страхът и той е намясто. Запример заекът ако иска да се бори, намясто ли е? Ако той се бори с някоя мечка, какво ще стане? Той трябва да плюе на краката си, да бяга. Да го няма. Не се изисква голяма смелост. Но един човек да бяга от една пчела, която го гони. Случва с човек да бяга от мухите. Маха с ръце, гони го пчелата и той бяга. Смешно е. Той трябва да се изправи нагоре, да я духне. Пчеларите си турят було. Пчелите ги е страх от вятъра. Всичките бягат и влизат в кошера си. Смешно е, когато човек употребява задушливи газове срещу пчелите. "Ако не дадете мед, изтравяме ви всички."
Има нещо в живота, което е добро. Всеки ден трябва да прилагаме по нещо. Вземете един художник, който започва една картина и туря основните черти – най-първо челото, носа, брадата на човека, ще направи една скица. Оттам започва да рисува картината. Ден след ден прилага по нещо, ако рисува с креда или с черен молив или ако рисува с бои. Ако бърза, няма да направи картината. Има художници, които правят скици. Малко художници съм срещал, които турят на човека неговата доброта такава, каквато е. Някой път художникът направи човека по-добър, отколкото е. Някой път го направи по-лош, отколкото е. Някой път го направи пo-смел, отколкото е. Някой път го направи по-страхлив, отколкото е. Някой път го направи по- красив, отколкото е. И в единия, и в другия случай нарисуваното не зависи от него. Може би, като го нарисува по-страхлив, художникът е страхлив. Като го нарисува пo-смел, художникът е смел. Художникът рисува картината такава, какъвто е той.
Та сега и вашето разбиране е такова. Щом ви говоря, вие ще разберете, както вие разбирате. Вие си имате една мярка. Тази мярка не е лоша. Само по някой път вие по един милиметър изяждате от мярката. Бързате. Кое е по-добро – човек да увеличава нещата или да ги намалява? В единия случай е добро, когато гощаваш един гост, който дошъл, – дай му изобилно да яде. Да има добро мнение заради тебе. Когато ти сам ядеш някое ядене, ти не преяждай. Гостенинът ти нека преяде, дай му хубаво да се наяде, да го заболи коремът, пък да си върви. Дай му изобилно, какъвто човек и да е. Като му дадеш изобилно, той заслужава да го боли коремът. Ако не му дадеш изобилно, той ще намери погрешка, ще каже: "Какъв скържав човек." Дай му изобилно, практично е това. Един гостенин колко ще изяде? Той не може да изяде един самун. Има такива малки самунчета – може да изяде, но не може да изяде от големите. Едно кило, две кила да изяде, трябва да е герой.
Аз съм чувал за един българин – разправяха един анекдот във Варненско – хванал се на бас да изяде едно агне. Този, който разправяше, казваше, че агнето било дванадесет килограма. Казвам – малко е преувеличено. Може би живо да е тежало дванадесет килограма. Като се одере кожата, като се изчисти, предполагам, осем кила да е било. Като ял агнето, изяли един голям хляб от два килограма, а отгоре изял една ока халва. Виждам, че е преувеличено. Българинът представя нещата преувеличени. Той много увеличава и много намалява. Казвам, българска черта. Но четох един американски писател, който изучавал хората, които обичат да ядат. Един такъв човек влязъл в едно заведение в едно сиропиталище, гдето била приготвена закуска за седемдесет деца. Изял закуската на всичките деца. Един друг влязъл на едно място, гдето било приготвено обяд за двадесет души и него изял. Този надминава българина. Като прочетох това, оттам насетне започнах да вярвам, че това, което казват за българина, е вярно.
Казвам, потребно ли е многото ядене? Не е потребно. Не е в реда на нещата. Нас природата ни опитва. На някои хора дава много, за да ги опита какви са. Един слон с едно кило ориз не се задоволява. И с десет кила не се задоволява, и с двадесет кила не се задоволява, и с тридесет кила не се задоволява. За една закуска му трябват още повече. Ако имаш един син, който изяжда по двадесет-тридесет кила ориз на ден, ако имаш две дъщери, които изяждат по тридесет кила ориз, двама сина и две дъщери по шестдесет – сто и двадесет кила ориз, не зная колко струва.
Ние за бъдеще не се нуждаем от многото ядене Трябва да скъсяваме яденето. Сега много работим и яденето. Вследствие на това повече от хората умират от ядене. Може би деветдесет и пет процента от хората умират от преяждане, а само четиридесет и пет процента от други работи. Много бързат хората, в яденето не подбират храните. Като седнат, лакомия има. Яденето е един велик процес на любовта. Човек, който не се храни с любов, всякога страда. Помнете едно нещо. Деветдесет и пет процента от хората страдат от преяждане. Като ядат, не благодарят, все са недоволни от нещо. Ще намерят, че яденето не е на- място, че хлябът е сух, много работи има, които препятстват.
Едно хигиенично правило е – човек трябва да благодари за хляба, който му е даден. Ако са ти дали лошо ядене и лош хляб, това показва, че ядеш без любов. Аз не съм видял човек, който благодари на Бога, да има лошо ядене. Всякога, който благодари на Бога, ще му донесат хубаво ядене. Няма изключение – подобното подобното привлича. Любовта всякога привлича хубавата храна, а безлюбието привлича лошата храна. Когато хората започнат да грешат, лошо ядене има.
Запример сегашните хора се бият, вършат нещо, което не е по волята Божия. Ние мислим, че е естествено милиони хора да се избиват. Това не е волята Божия. Това не е предсказано. Понеже хората се отклониха от Божия път на любовта, мъдростта и истината, войната е като резултат. Вследствие на това дойде дажба по сто и петдесет грама масълце, по петдесет грама месце. Захарта се съкрати, хлябът се съкрати, месцето се съкрати. Най-здравите хора отиват на бойното поле да копаят окопи, подземия, бункери, укрепления. Според мене, когато един човек е лош, той е военен, въоръжил се той вече на бойното поле. Въоръжен е от главата до петите. Не му върви. Защо? Светлината е сила. Умът, който трябваше да възприеме само хубавите работи, се ангажира в една много долна работа. Човек трябва да воюва в света. Но за да воюва, той трябва да бъде най-умен, най-добър и най- силен. Не си ли най-умен, най-добър и най-силен, не воювай с никого. Като станеш, тогава воювай. Ще знаеш как да воюваш. Когато ти искаш да воюваш, с какво трябва да се въоръжиш?
В Писанието се казва да воюваш. Запример след тази война трябва най-малко тридесет години да работят милиони жени и мъже, за да поправят една погрешка. За всичките хора, които се избиват, за да се преродят, трябват майки. Трябва майката деветнадесет години да работи и милиони майки трябва да работят, за да се поправи погрешката. Най-малкото двадесет и пет-петдесет милиона майки трябва да работят, за да поправят тази погрешка.
Сега аз правя едно сравнение. По някой път казваме – хората са неразумни, бият се. Всяка лоша мисъл във вас, тя е впрегната с кръвопролитие. Има една голяма сръдня във вас. Или скарат се двама души, като се скарате и се разгневите, пет милиона клетки умират във вас. Двама души се карат – десет милиона клетки измират. Знаете ли какъв разход е това? След туй вие се усещате убити духом, нямате разположение. Казвате: "Така съм наследил чертите от баща си и майка си." Не е вярно това. Някой казва, че е роден от Бога – и се сърди. Питам, той тази сръдня откъде я взел? Някои казват, че по пътя на Христа вървят. Виждаме, че Христос веднъж взе бича, но втори път никога не употреби този бич. Видя, че много скъпо струва. Влезе вътре и казва: "Ревността на този дом ме изяде." Ние употребяваме в този смисъл. Христос искаше да покаже в духовно отношение – всичките лоши мисли и желания и постъпки, които са в човешката душа и човешкия дух, човек трябва да ги изхвърли навън. Ако така не разбираме ние тази постъпка и мислим да изгоним от църквата хората, светът никога няма да се поправи. Църквата сме ние. Ако ние не изпъждаме тия, които търгуват в нас, не разбираме. Може да изпъдите поповете и владиците, но светът няма да се поправи. Онези, които искат да слугуват на Бога, неговият храм трябва да бъде чист. Като дойде Христос в неговия храм, да няма нужда той да образува бич и да ги изпъжда навън.
Щом постъпваме грубо, не разбираме Божията любов. Докато любовта ни царува, има неща, които са допуснати. В тъмнината се допущат много работи. Светлината не допуща погрешките. Ние искаме човечеството да се поправи, не знаем, че тъй както светът е създаден, е много добър. Криво схващате. Хората са развалили света. Бъдещите поколения, които ще дойдат, не са развалени, но много поколения, които са заминали, са развалени. Съществата, които живеят на земята, не всички са лоши. В невидимия свят има същества, които са добри, има, които са лоши. Наполовина са добри и наполовина са лоши. И в рая този закон може да ви го приведа. Писанието казва, че Бог създаде човека първоначално по образ и подобие свое. Създаде един Адам, който сгреши. А онзи Адам, който беше направен по образ и подобие, той не сгреши. Вторият Адам, който беше направен от пръст и имаше дихание Божие, той сгреши. И Ева, която беше направена от него, и тя сгреши. Казано е първо – Бог направи човека по образ и подобие свое. После се каза, че направи Бог човека от пръст. Всеки човек, който е направен от пръст, и всяка жена, която е направена от пръст, те имат слабост, ядат повече. Някои казват, че човек е направен от кал. Не е направен човек от кал, но от най- хубавата пръст, която съществуваше на земята, от нея Бог направи човека. От най-хубавите здравословни клетки той създаде тялото на човека. Ако дойде сега един съвременен лекар – заболял някой от менингит или образувал е някой тумор в главата, отварят черепа и изваждат тумора от главата. Или се образувал някой тумор в стомаха. Сега всички страдат от тумор, от живеница.
Казвате, защо са тия болести? Болестите са резултат. Всякога, когато имате намаляване на любовта, намаляване на мъдростта, намаляване на истината или намаляването на живота, отслабването на живота, намаляването на знанието, намаляването на свободата, болестите идат. Когато човек се ограничи в свободата си, когато човек се ограничи в знанието си, когато човек се ограничи, болестите вече естествено идат. Тогава всеки човек, който иска да бъде здрав, той трябва да увеличи количеството на любовта, на енергията, която иде. Ако вие увеличите, отвсякъде ще вземете тази енергия. Ако увеличите тази енергия, която иде от слънцето, слънцето изгрява, вие не се радвате. Вие сте така заняти с вашите работи, че десет пъти да изгрее слънцето, не го виждате. Ако ти се радваш, че слънцето изгряло, ти си внесъл в тебе един нов живот. Ти, като го гледаш, казваш – направил си Господ една играчка.
Сега обвиняват слънцето, че ни пече, че образува какви ли не болести. Ако го нямаше слънцето, щеше да има толкоз зверове, толкоз змии по земята, че хората нямаше да могат да живеят. Не че слънцето ги създава, хората ги създават. Слънцето ли създава едно оръжие, един параход? Човек го създава. И той злоупотребява със слънчевата енергия. Често злоупотребява с благата. Имаш изобилие, няколко хиляди килограма ябълки. Не ти дава сърцето да дадеш някъде повече. Те дълго време не може да траят и като започнат да гният, пуснеш ги евтино, развалят се ябълките. По някой път хората продават много евтино развалено сирене, развалено масло. Прясно масло ще го купиш като на черна борса – четиристотин-петстотин лева килото. Ако ти се развали, за петдесет лева може да ти го дадат. По някой път някои наши долнокачествени мисли много евтино ги продаваме. А за някои скъпо вземаме.
Имайте една права мисъл. Една добра мисъл по никой начин не може да я продадеш. Едно добро желание пo никой начин не може да го продадеш и една добра постъпка не може да я продадеш. Ако ти се опиташ да я продадеш, ти ще загубиш всичкото. Добрите мисли, добрите желания, добрите постъпки често те се отделят, те са живи. Щом намерят, че ние не сме готови, те се отделят, напущат ни.
Следователно за добрите мисли, за добрите желания и добрите постъпки Писанието казва, че Бог ще изпрати духа си. Защото Божественият дух е, който носи хубавите мисли, желания и постъпки. Защото, ако ние мислим, че сами ние по себе си, каквито сме, че можем без Божия дух, то е едно криво разбиране. Когато идат хубавите мисли, то е Божественият дух, това е Божествената енергия, която слиза, живата енергия, която слиза от Бога в нашите души. Дойде някой човек, който има свежа мисъл, някой казва: "Ти си загазил, от тебе човек няма да стане." Дойде друг и ти казва: "Ти ще оздравееш. В два деня ще оздравееш." Мислиш, че животът ти няма смисъл. Друг ти казва: "След няколко деня ще се подобри положението."
Мощна сила е мисълта. Само по някой път вие се обезсърчавате, по причина на окръжаващата среда, окръжаващите мисли на хората имат такова влияние. Ако двама силни хора те хванат за ръцете, ще те държат, не може да се отскубнеш от тях. Ако се намериш между двама души, които са силни, те те връзват, те ще наложат своята мисъл, те те водят, където искат. Не където ти искаш. Не мислете, че в умствения свят може да бъдем свободни. В умствения свят може да бъдем свободни, когато сме под покровителството на мъдростта, под покровителството на истината и на любовта. Вън от любовта никаква свобода няма.
Някои хора говорят за свобода. Бог, който ни дава живот, е ограничил изобщо живота, защото единствените свободни неща в живота, това са любовта, мъдростта и истината. Животът е свободен, знанието е свободно. И свободата как може да я наречем? Hue често казваме: свободен човек. В свободата има живот, в свободата има знание. Свобода, в която няма живот, не е свободна. Свобода, в която няма знание, не е свободно. Що е свобода? Аз – казва – съм свободен. Защо си свободен? Да правиш глупости? Това не е свобода. Ако можеш да подобриш живота си, това е свобода. Ако можеш да подобриш състоянието на ума си, ти си свободен. Щом не може да подобриш ума, не си свободен. Ако не може да се освободиш от всичките препятствия, които са в тебе, не си свободен. Животът е, който освобождава човека, а зад живота седи любовта. Зад любовта седи Божественият дух.
Всички искаме да бъдем свободни. Понеже, като станем напълно свободни, ще бъдем безсмъртни. В сегашния живот на земята свобода няма Свободата в нас иде чрез светлината. Както светлината е свободна, така и ние трябва да бъдем свободни. И мисълта ни трябва да бъде свободна. Свободата иде чрез въздуха. Както въздухът иде, така и ние трябва да бъдем свободни. Ние трябва да бъдем свободни както водата, която тече вътре. Тази вода си върви свободно. И ние трябва да бъдем свободни, тъй както е хлябът. Този хляб, който иде от слънцето, той влиза в разните растения, влиза и в нас.
Христос казва: "Аз съм живият хляб, който слиза. Който ме яде, ще има живот в себе си." Значи всяка храна е жива. Някои искат да им говори Христос. Едно житно зърно е Христос. Една круша е Христос, който казва: "Ако ме ядеш, ще имаш живот." Една диня или гроздето, което ядеш, то е Христос, който казва: "Ако ме ядеш, ще имаш живот." Ние чакаме Христа отвън. Христос е в храната, той казва: "Аз съм живият хляб." Той е във всичките плодни растения и трябва човек да е проблеснал да види. Като погледнем, ще видим до каква степен на развитие сме достигнали. Аз, ако имам една градина, като мине някой, дам му един плод. Така му проповядвам? Аз ако искам да стана проповедник, за бъдеще щях да стана един градинар, ще насадя 20-30 плодни дървета и кой как мине, ще давам от плодовете и ще проповядвам без пари. Вие искате по един начин да проповядвате на хората. Тогава ви препоръчвам, ако нямате градина, идете лятно време и насадете един бостан с дини и кой как мине, давайте му по една диня. Казвате: "Кой ще си губи времето?" Сега не си ли губи времето? Всички ние сме, които си губим времето. Седемдесет-осемдесет години като живеем, станем смешни. Считам човек, като остарее, стане хилав, е гнил плод. Семето, което е в него, трябва да го садите. За идущата година тази диня ще се развали, нищо няма да струва.
Ние в новото учение трябва да запазим своята свежест. Човек не трябва да живее вечно на земята. Защото земята не може да му даде условия. След като живееш сто и двадесет години, вече се наситиш, тогава свободно напуснеш тялото си. Тялото за тебе да бъде една дреха, която може да събличаш и обличаш. Ще благодариш на тялото, че толкова милиони клетки работили за тебе. Като се върнеш, ще ги оставиш свободни да живеят. Те са милиарди души, които са дошли да работят за човека.
В сегашната война чудно е как човек се е организирал. Това са милиони хора, четири-пет милиона хора. Храна трябва навреме, оръжие трябва. Какви превозни средства трябва да имат, всичко да се предвиди. Позицията е някъде, имат болни, всичко е така чудно наредено. Казвам, тия хора четири години се бият, каква организация имат. Добра страна е това. Зад войната виждам друдо. Тази война не е човешка. Ако конете отиват да се бият, не са конете, които доброволно отиват. Конете, като се бият, има хора наоколо. Онзи взел шашка, конят тича, гони противника. Този кон, който се е научил да гони, от само себе си ли гони? На всеки кон има войник. В тази война, гледам, в тази война на хората се качили духове, не са един, не са двама, качили се u препускат. Казват: "Кога ще се свърши войната?" Когато всъдниците слязат от хората. Докато са на гърба, войната ще продължи. Войната всякога става в нощ, не става в ден. Нощно време се бият хората. Сега на земята имаме тъмна нощ. Вие мислите, че е ден. Нощ е. В съзнанието на хората има тъмнина. В обикновения живот, ако убиеш един човек, съдят те, ще те турят десет-двадесет години в затвора. Някой път може да ти турят смъртно наказание. Във време на война, ако убиеш десет-двадесет души, ще ти дадат кръст, не те турят в затвора, минаваш за герой. Личният морал е по-напред от обществения морал.
Та казвам, колективно народите са останали много назад и цялото човечество е много назад. Човечеството трябва да прогресира. Сега някои говорят за пророчества. Така не се пророчества кой ще победи. Иде едно ново слънце към земята, приближава се. Щом изгрее първият лъч, и войната ще престане. Хората ще разберат, че те като се бият, не е право. Двама братя се бият – и двамата са пияни. Изтрезнеят, ще си подадат ръка. Днес християнските народи какво печелят, кажете ми. Както евреите не разбраха Христа, така и християнските народи не приемат Христовото учение. Тия хора, които се бият, това е несъобразно с християнството. Войната е езическо учение. Да убиваш, това е езическо. Писанието казва: "Той отначало беше отцеубийца." Кой е той? Това са черните братя. Нищо повече.
Казвам, любовта изключва убийството. Човек няма право да убива. За Бога друг е въпросът. Един грънчар може да прави, каквото иска. Право е на Бога да убие, но ние, хората, нямаме това право. Ако войната е от Бога, намясто е. Ако войната е от нас, не е на- място. Един кон вкъщи, като ми счупи крака или като ме умъртви, мислите ли, че ще му простят? Веднага куршум го чака. Ако искате да имате един възглед.
В съзнанието на съвременното човечество има една тъмна нощ – Кали-юга. Човечеството отвън има най-хубавите условия. Съвременното човечество се намира пoд Кали-юга. От съгрешаването на човечеството досега се намира там. Християнството дойде да каже, че това време се свършва. Кога? В сегашния век изтича Кали-юга. Като мине Кали-юга, черният век, ще настане светъл век. Светлите братя идат на земята. То е новото, което иде в света.
Казвам, когато те дойдат, хората ще ги видят. Някои от тях ще се въплътят, някои ще се вселят, но ще бъдат видими навсякъде. Те ще пишат така: не е позволено да се бият хората, не са свободни да се бият. По правилни начини ще разрешат въпросите, всичките спорни въпроси. В една война какво печелят хората? Хиляди и милиони хора измират. Какво са спечелили хората? Тия хора трябва да са работили върху това. Всинца, гледам, вие сте заинтересовани кой ще спечели войната – германци ли, руси ли, англичани, американци. Пророкуват, гледам, пророци има.
Казвам, горко на ония хора, на ония народи, които не вървят в Божия път. То е пророчество. Бог е против синовете на непослушанието, които не вършат волята му. Всичките хора са под един знаменател. Пред Бога и германци, и руси, и англичани са на една степен. Нито германците са такива, каквито Господ мисли, нито русите са такива, каквито Господ мисли, нито англичаните. Всичките не са такива. Пред Бога са съвсем другояче. Пред Бога всичките народи са непослушни. Всеки народ преследва своите интереси, не следва интересите на Божието Царство. Сега те имат свои лични интереси. За бъдеще ще дойде другото. Най-първо един народ, един човек да има интересите на Бога. Всичко, с което разполага, не е негово. Слънцето, с което разполагаме, не е наше. Звездите, растенията, земята не е наша. Ние сме дошли като наематели, Господ ни опитва. Според какъвто живот живеем, туй ще ни въздаде. По някой път добре желаете, туй, което помислите, е хубаво. Защо искат германците, русите или англичаните да победят? Аз бих желал мъдростта да победи. Аз бих желал любовта да победи. Аз бих желал истината да победи. Аз бих желал животът, знанието, свободата да победи. Аз бих желал движението, учението, работата да победи. Ето нещо, което да желаем: любовта да победи, то е победа. След като победи любовта, ще дойде животът. След като победи мъдростта, ще дойде знанието. След като победи истината, ще дойде свободата. Ние като победим, какво ще придобием? Едни ще бъдат потиснати, други – свободни.
Казвам, имайте една ясна представа. Светските хора може да мислят, каквото искат, но вие така да мислите, погрешно е. Не само погрешно, но и е грешно. Ние трябва да се молим да дойде светлината, да дойде този ден на светлината. Светлината да озари всичките народи, да видят, че този път, по който вървят, не е прав. Начините, които употребяват при воюването, не са прави, не са човечни. Разбирам, един човек да го набиете, ако се биете. Ако се бият в бъдеще, с ябълки ще се бият. Ще напълнят джобовете с ябълки. Този го блъсне – с една ябълка, онзи го блъсне – с друга. Казвате – смешна и глупава работа. Считате, че сегашната работа е много умна. Воюването с ябълки е по намясто, отколкото сегашното.
Някой път ние се възмущаваме. Някой не се е отнесъл с мене, както трябва. Казвате: "Кой съм аз, знаете ли? Откъде ида посланик, знаете ли? Как да ми не дадете почит!" Щом си посланик на някоя държава, трябва да зачиташ законите на държавата. Ако не зачиташ законите на държавата, ще те изпъдят. Като си посланик, не значи ти да разполагаш. Ще зачиташ законите на държавата и те трябва да зачитат твоите права.
Като идем на земята, трябва да зачитаме правата на земята и тя да зачита нашите права. Тогава се ражда един контакт. Срещате се двама, но един друг не се познавате и се критикувате. Не е лошо човек да бъде kpumuk. Вижте тази дума какво означава. Критика какво значи? Критика, аз я тълкувам така. Който крие и тика нещата. Що е критика? Моето тълкувание – който крие и тика нещата напред. Критика значи крие истината и ще извади логическото заключение, че еди-кой си е на правата страна, понеже бил обиден. Може една муха, която бръмчи, може да я убия. Като разумен, ще си туря едно було, тя ще обикаля около булото, ще побръмчи, ще я оставя да си бръмчи. Тя като дойде, ще я духна и тя ще си замине. Десет-двадесет пъти може да направя това. По някой път хората не знаят да духат. Да духаш, значи да мислиш. Ако ти в духането не туриш мисъл, чувство и постъпка, духането няма смисъл. Тогава ще мязате на онзи Симеон от Беброво. Той излязъл един ден и, гледа, на пътя една буга излязла с говедата и реве. "Какво ревеш – казва. – Аз ти заповядвам в името на Исуса Христа да мълчиш." Хваща бугата за рогата, но тя го поваля на земята. Ако го оставили на бугата, щяла да го убие, но благодарение на говедаря, който едва го спасява. Казва: "Бугата излезе по-силна." Казвам: "Що ходи да се бориш с бугата?" Симеонова работа.
Аз изваждам заключението: не разрешавайте въпроса на бугите, ако реват. Бугата при говедата оставете настрана. Не се занимавайте със злото, което е във вас. Някои се борите със злото, искате да го изпъдите. Не се борете със злото. Оставете любовта да се бори със злото. Вън от любовта никой не може да се бори със злото. Ако любовта вас не може да ви спаси от злото, ако мъдростта вас не може да ви спаси от злото и ако истината вас не може да ви спаси от злото, нищо в света, никаква сила, никаква мисъл, никакво чувство не може да ви спаси. То е заблуждение. Казвам, считайте – това са сили, които излизат от Бога, които работят за нашата свобода. Да турим любовта като сила да освободи живота. Щом влезе любовта в живота, животът е свободен. Свободно да възприемем знанието и свободно да възприемем свободата. Щом любовта не влиза в живота, тогава знанието е несъвместимо и свободата е несъвместима.
Казвам, трябва да се направи една школа. Като се срещате, по някой път скарвате се по простата причина, понеже не знаеш отляво ли да му бъдеш, или отдясно. Аз съм забелязал – приятели, с мене като ходят, някои имат навик от лявата ми страна да ходят. Аз го турям от дясната, той стои от лявата. Някого туря отляво, той стои отдясно. Някой човек, като го туриш отляво, ще се скараш. Тури го отдясно. Повикаш някого на гости, тури го отляво. Като го туриш отдясно, не му е приятно. Обръща внимание къде ще го туриш. Ако го туриш на опашката, ще се разсърди. Двама от учениците на Христа искаха единия да тури отляво, другия отдясно.
Казвам, знание трябва. Ако един човек е на сърцето, сърцето заповядва – тури го отляво. Ако в един човек умът работи, тури го отдясно. Те са правила. Ако не спазвате тия правила, често ще падате във вътрешни противоречия. Човек е свързан със светлината, дясната страна е свързана със светлината, лявата страна на човека е свързана с топлината. Някои хора не обичат топло, обичат хладно. Някои обичат топло. Този, който обича топлината, отдясно го тури, не го туряй отляво. Не му мисли какво трябва. Който има отлична мисъл, тури го отляво. Той ще оправи работата. Сърцето се нуждае от помощта на ума. Умът се нуждае от помощта на сърцето. Тия са правила, които трябва постоянно да ги държите. Божественият дух постоянно ви наблюдава. Като направиш погрешка, никой не знае, нещо ти казва: "Не направи хубаво." Ти чувстваш, оправдаваш се, че той те предизвика. Той ти казва: "Постъпката ти е погрешна, никакво извинение няма." Писано е на един предмет – струва един лев, ти го продадеш два. Погрешно е. Писано е един лев, продай го един лев. Една круша, претеглена, тежи сто или сто и петдесет грама, ши ще кажеш, че тежи двеста грама. Не пиши така. Един орех колко е голям? Не като главата ти. Един орех не може да бъде толкоз голям, колкото една круша или една голяма ябълка.
Казвам, никога в себе си нито намалявайте, нито увеличавайте нещата. По естество някой път се намалява, някой път се увеличава. Природата, и тя действа възпитателно. Ние обаче трябва да държим ясна представа за нещата в ума си, такива, каквито ги виждаме. Ти казваш: "Вземи десет лева назаем." Ти пък разсъждаваш, ако имаш сто, двеста или триста лева. Някой казва: "Вземи три круши." Или: "Половин килце прясно масло." Съобрази се с онова, което е вътре в тебе. Бог ни дал едно чувство, с което може да определим какво да ядем всеки ден. Ако се вслушваме, ще бъдем здрави. Има чувство, което определя как да мислиш. Сърцето си не слушаме, ума си не слушаме, душата си не слушаме и после очакваме от света да стане нещо. Този свят, за да стане такъв, какъвто е, с него Бог е работил милиарди векове. Има да работи още милиарди години, за да имаме друго състояние. Сега милиарди не са необходими, но търпение трябва да имаме и едно съотношение. Една работа, за да я свършим, потребен ти е един час. Не скъсявай часа за половин час да я свършиш, ще изгубиш. Нито увеличавай часа, пак ще изгубиш.
После, гледам, всички в света искате да се покажете. Аз разбирам, но да ви кажа нещо. Трябва да имаме любов. Тази мисъл, която ще ви кажа, трябва да изтича от самата любов. Аз ако помисля от себе си, то е човешко. Тази мисъл трябва да произтича от самата мъдрост и тази мисъл трябва да произтича от самата истина. Трябва най-първо да я приложиш. Туй, което може да приложим и имаме полза от него, него да го дам и хората ще се ползват. Туй, което мене ползва, ще ползва и другите. Ако пия хубава вода, тази вода както мене ползва, така ще ползва и другите. Ако употребявам въздуха, както мене ползва, така ще ползва и другите.
Посрещайте светлината с любов, за да се ползвате от нея. Казвате – много грее. Ако много грее, не гледай слънцето. Сутрин може да го гледаш. На обед малко може да го гледаш. В мозъка има един начин за приемане на светлината, не само чрез очите се приема светлината. Трябва да се учите по някой път да дишате с вашето астрално тяло или с вашия етерен двойник. Нищо не знаете. Как се диша? Онези, които не знаят как да дишат с астралното тяло или с етерния двойник, имат много големи противоречия. Там се изисква школа. Както ви говоря, работите са неразбрани. Аз съм забелязал, казвам някому да прави вдишки – шест вдишки, шест задръжки и шест издишки. Казва: "Не може ли по-малко?" Може. Някой казва: "Не може ли повече?" В дадения случай единият мисли, че няма време, иска да съкрати, пък другият иска да спечели повече, лакомия има. Туй не е прав начин за разсъждения. Турям шест, понеже то е число на Венера, да работи. То е един мек път, по който човек трябва да мине, с най-малките разноски.
Аз препоръчвам любовта, понеже всичките работи в любовта стават с най-малките разноски. Има и други начини, но милиони ще похарчиш. В любовта не може да очаквате тия резултати. Туй, което любовта прави, е като малко семенце, работи по закона на любовта – и цяло дърво ще стане, и плодове ще имате. Съградите една къща – то не е по закона на любовта. Друга сила вече работи.
Казвам, поставете да вярвате, че може да добиете безсмъртие. Човек трябва да бъде силен. Без любов човек нито живот, нито знание, нито свобода, нито движение, нито учение, нито работа, нищо не може да добие. Или казано другояче, любовта е единствената достъпна разумност.
Що е любовта? Единственото разумно отношение на Бога към нас. Що е любовта? Единственото в дадения случай разумно отношение на Бога спрямо нас, да Възприемем неговата мисъл, неговата любов, неговата сила, която ни дава В тази форма, която той е определил – то е любов. Що е любовта? То е едно право, което не се отказва. Аз наричам любовта истинската свобода. Щом вървиш по пътя на любовта, ти имаш всички права. Щом се откажеш от любовта, ти изгубваш всичките права. Щом имаш любовта, имаш синовно отношение. Щом се откажеш от синовното отношение, имаш отношение на един слуга. Тогава трябва да ти се плаща. На сина бащата не плаща, оставя го за наследник. Слугата е намясто и синът е намясто. Слугата ще работи и ще му платят, синът ще работи и ще остане наследник. Ако искате да останете наследници на любовта, работете, както искате. Ако искате да бъдете слуги, да ви плащат, така ще работите.
Та казвам, вашата къща, която е затворена вътре, отворете. Да се отвори покривът. Често има къщи, които не се осветяват, отварят се прозорците. Казвам, бих желал да си направите модерни къщи на вашата глава и да приемате светлината отгоре, не само чрез вашите очи. Човек като започне да приема светлината отгоре на главата, само той вече е на правия път. Направете опит, от вас само тия, които искате да работите. Мнозина са ме питали, искат да работят. Вземете за един месец, за два месеца, започнете да забелязвате колко мисли възприемате с любов, колко чувства възприемате с любов и колко постъпки приемате с любов. Колко пъти вие мислите по любов, колко пъти вие чувствате по любов и колко пъти вие постъпвате по любов. Да имате статистика. Не всичко, което вие мислите, е по любов. Казваш: "Колко лош човек е той." От това гледище, от което ви говоря, няма лошо в света Несъвместимо е. Ако съм сготвил една храна много гореща и вие се опарите, погрешката е ваша. Ако не ви предупредя, погрешката е моя. Трябва да почакате да стане храната удобна за ядене. Ако вие бързате, ще изгорите устата си. Не е лоша храната, но е гореща. Трябва да поизстине малко. Туй, което ние считаме зло в света, то е горещата храна, горещото ядене. Почакай малко. Като се срещате, някой е по- студен, отколкото трябва. Някой път не се ръкувайте, ръката е студена. Кажете: "Чакай да се постопля." Като се постоплите, тогава се ръкувайте. Някой път ръката е много топла, пак не се ръкувайте. Някой път ръката е много влажна, пак не се ръкувайте. Това е, ако искате правила. Ако ръката ви е много суха, измийте ръката, да бъде топла, да не бъде ръката ви, както когато сте болни. На болните хора ръцете са много горещи или много студени. И едното, и другото не е здравословно състояние.
Казвам, когато умът е светъл, то е естествено положение. Когато сърцето е топло, това е естествено положение на сърцето. Когато сърцето изстине, това е неестествено положение. Когато умът потъмнее, това е неестествено положение.
Следователно, избягвайте тъмнината на ума. Избягвайте студа на сърцето. Не яжте много гореща храна и не яжте много студена храна. Правило е това.
"Отне наш"
2 Утринно слово 17 октомври 1943 г., неделя, 5 часа София – Изгрев
