СКРИТИ СИЛИ
VI година (1926–1927), Двадесет и седма лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя в София на 3.IV. 1927 г.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
Кои са основните положения на миналата лекция?
Може да направите следния опит. Ако някои от вас имат обикновена треска, обикновено за треска колко хинин вземате? – 30 сантиграма. Вие вземете 25 сантиграма мислено. Идете в аптеката, вземете хинин и вижте какъв резултат ще даде. Да видите това може ли да произведе същия резултат, както действителният елемент.
Реплика: Мисълта трябва да бъде много силна.
Не много силна – само трябва да бъде концентрирана. Този опит ще направите, за да покажете доколко вашата воля може да се владее. Вие ще придобиете една самоувереност. Много положения може да се твърдят за елементите, без човек да е направил опит. Например сега, ако аз взема един лимон и почна да го режа пред вас, нали ще ви потекат лигите? Защо от лимона? Ако взема ябълка, ако я режа пред вас, няма нищо, но лимон щом почна да режа, най-малко слюнки ще се наберат в устата ви. В живота, в празното си време, човек трябва да се учи да контролира елементите. Има една задача при възпитанието на човека – да организира елементите. Има известни елементи в неговото естество, които са неорганизирани. Човек трябва да ги организира. В нашия организъм има достатъчно хинин, за да излекува той треската. Организмът има своята аптека. Ако вие концентрирате вашата мисъл, онези, лечебните клетки, вътрешните лекари специалисти, щом вземете хинина, ако мисълта ви е силна, тези клетки, които се занимават с лечението, те ще извършат този процес. Разумни същества са туй, малки душички, много разумни са те. А често с отрицателната мисъл се прекъсва мисълта ни – ти вярваш, а после казваш: „Може да не е така.“ – С това се прекъсва мисълта и вследствие на това вашата мисъл в света не се реализира. Много мисли и желания са останали нереализирани. И когато мисълта е слаба, желанията не се реализират – и обратно.
Аз забелязвам: има животни, които разбират този закон. Имам две котки, които със своята мисъл ме извикват вън. Седи едната котка, концентрира мисълта си, казва, че е гладна, и казва какво ѝ се яде. Ще дойде – има особен начин за това: тъй, като мине, ще се поглади – разполага те. Минава някой беден човек – ти не си разположен да отчупиш и да дадеш на този бедняк, а минава котката, поглади се – отваря се сърцето ти, готов си да дадеш половината от хапката си. Как ще си обясните този акт? –В котката има непреривност. Хубаво е човек, на когото концентрацията на ума е слаба, да я гледа – тя ще му предаде сила за концентриране. Тя е отличен адепт за концентриране. Седи някой път два часа пред дупката на някоя мишка и гледаш: мишката излиза из своята дупка – измича я. Три-четири дена може да седи пред дупката всеки ден, докато хване тази мишка. Това е концентриране.
Великите задачи в света изискват голяма концентрация. Вземете известни математически проблеми – каква голяма концентрация изискват! Седиш съвсем оплетен: тъй, като погледнеш тази формула, тези елементи представляват цял един хаос – и мислиш. И като от изневиделица тази задача почне да се разяснява, разнищва се естествено, и най-после дойдеш до известно положение – проблесне ти основната мисъл, която разрешава тази задача. Гледаш: задачата е трудна – може да мине ден, два, три, може цял месец – колко време седи математикът и не може да я разреши: трудна е, много елементи има, такива, неизвестни елементи. А вие искате веднага да постигнете едно ваше желание – то е така преплетено. Това е възможно, но трябва да знаете начина, пътя, по който трябва да минете.
Например имате едно обикновено състояние, неразположение – тъй, човек усеща нещо в слънчевия възел свито, или тупане в слепите очи: неразположено, нервно ви е, вие ви се свят – туй е едно анормално състояние. Питам: как ще измените състоянието си? Как го изменяте вие? Има един начин в Природата: ще страдаш, ще минат един, два, три дни – ще мине колелото. Някой път може да мине цяла седмица, цял месец в едно болезнено състояние. Но като се наберат ред такива състояния, те разслабват нервната система, разслабват деятелността на мозъчните центрове. Тогава човек не е концентриран и слабо учи. Болките изобщо имат за цел да се концентрира човек. Няма по-силен стимул за концентриране от болката. Болестите са един начин за концентриране. Боли те кракът – забравиш всичко, все в крака си мислиш. Опасността тук е друга: концентрираш се върху този крак, но той тъй може да влезе в ума ти, че тази болест, наместо да я излекуваш, ще я засилиш. Като мислиш дълго върху болестта си, ще дойдеш до убеждението, че този крак е неизлечим. Сега откъде идва туй второ положение? – Това е една несамоувереност в законите на Природата. Кракът на човека – той не може да остане хром по никой начин – това е изключение. Само когато човек ще извърши едно голямо престъпление, за да се избави душата му, тогава казва Христос: „Отрежете уда“, отколкото цялото ти тяло да остане здраво, а да изгубиш Божественото и възвишеното в себе си.
Сега често казват, че когато двама души станат положителни, отблъскват се – но кога става това?
Фиг. 1
(Фиг. 1) Тези са две лица: А2, В2. Представете си, че от горната част идва известна енергия. Ако долу отворът е свободен, имате свободно движение. Този свят не се проявява, той е целокупен в себе си, но ако вие затворите изхода на тази енергия, а отгоре този напор продължава, какво ще стане? – Тези двете личности, А2 и В2, ще почнат да се отдалечават. Когато хората се отдалечават, енергиите отвътре действат. Тези, двамата господа, които се отдалечават, имат един общ знаменател – напора. Енергията е отвътре. И двамата имат едно и също желание. Изменете сега това, турете две желания в двамата – веднага ще измените тяхното състояние. А да турите две желания, значи да ги отдалечите. Ти може да подпушиш себе си и да се яви същото. Не само отвън с приятелите си можеш да се отдалечиш, но съмняваш се някой път в идеите, които имаш. Раздвоява се мозъкът: лявото полушарие мисли по един начин, дясното – по друг начин. Решаваш в един момент да извършиш нещо, а в друг момент решаваш обратното – решаваш, решаваш и идеята остава нереализирана. Всяка идея трябва не само да постъпи в човека, но трябва да има място, където да може да се реализира. Нашите идеи трябва да се реализират във външния свят.
При сегашното състояние душата на човека не живее в тялото. Тя чрез личността има съприкосновение с него. Личността е, която живее, а идеите на личността са ограничени. Идеите на човешката душа са онова, за което той копнее – усеща, че нещо му липсва. Неговата душа не е дошла да се всели напълно и той усеща, че му липсва нещо. В личността се явява някой път амбиция, но тя не знае как да я постигне. Туй раздвоение, което често чувствате, се дължи на това, че вашата личност не е скачена с вашата душа. Или личността ви трябва да почне да се интересува от душата ви. Тогава тя ще даде друга насока на живота ви. Когато душата дойде да живее с личността, тогава се ражда гениалността. Човек не се ражда гений. Душата отпосле идва. Как мислите, ражда ли се човек гений? В какво седи гениалността? Геният не се създава, а се ражда. Създаването е механически процес, а раждането – органически. Кой го ражда?
Отговор: Идва със своите способности от друг някой мир.
Между личността и душата има второ състояние, което се нарича индивидуалност. Геният крайно се индивидуализира. Човек, на когото личността е силно развита, на физическия свят взема повече ширина. Индивидуалността скачва личността, временния живот, с Вечността. Чрез личността човек иска да реализира известни свои идеи – може да е музика или поезия, но за себе си. Ако би можал само, би писал поезия. Гений – това е едно състояние на неговия ум, когато всичките му сили са в положително развитие и той може да се прояви във всяко едно направление. Като при обикновени условия той не усеща никакви лични мъчнотии – може да бъде изразител на една велика идея вътре и да я изнесе. В българския език на думата гений са дали специфичен характер. На гръцки какво значи генезис?
Отговор: Произход.
Туй, откъдето може да започват нещата. Гениалният прави нещата достъпни на окръжаващите. Всеки от вас в известен случай може да бъде гениален. Вие сте гениални, без да можете да проявите вашия гений. Допуснете сега, че има един човек, който е завършил своето образование, докторат има, а друг е завършил, но няма тази титла. И двамата пишат еднакво хубаво, но на кого ще се уважи съчинението повече при сегашните условия на живота.
Отговор: На този, който има диплома.
Защо така? И Природата дава дипломи. Нейните дипломи са красиви. На гениалния човек организмът му е изтъкан от една фина материя. Нервната му система е един добър проводник, в нея няма натрупани никакви излишни вещества. Мозъкът му ако се разгледа под микроскоп, клетките му имат особена форма. Крачката на пирамидалните клетки се различават. Много голямо различие има. Някой ще каже, че гениалните хора са били грозни. Но тази грозота – това са сенки. Една планина в известен случай е грозна, когато хвърля сенки. Щом я огрява Слънцето, красива е планината. Някой път някой гледа гениалните хора, когато Слънцето залязва, и ги намира грозни. Не са грозни. Гениалният човек не може да бъде грозен. Някой смесва някои особени специфични таланти, но талантът не е гениалност. Гениалността – това е целокупността на всичките му таланти. В сто години се раждат няколко гениални хора, в хиляда години се явяват няколко светии, а в две хиляди години се ражда един Учител. Геният е тяло на светията, а светията е облекло на Учителя. А Учителя е проявление на Бога.
Геният – той е още на физическото поле. И затуй всякога казват, че гениите имали много такива особености у тях, някои специфични слабости. Преди 20-30 години младежите, когато изучаваха гениалните хора в гимназиите, за Шекспир казваха, че имал такъв недостатък – и намираха тази слабост в себе си. После казват за някого: „Мяза на Шекспир, мяза на Байрон.“ Почват да изучават такива гении – после те станат такива едни, отрицателни гении. И действително всички гении си имат по една слаба черта. Вземете Толстой – макар и гениален, той имаше една слабост: ходил няколко пъти в гората да се самоубие и … мисли, мисли – и най-после, като не може да намери дърво… Мисли да се самоубие, защото няма смисъл в живота. И най-после от сенките на гората, от тези сенки между дърветата – от тях разбрал смисъла на живота. Казва: „Моето положение прилича на злия разбойник, за когото нямало дърво, на което да се обеси.“ Тогава Толстой казва: „Само един разбойник може да бъде разпънат. Първият разбойник беше разпънат и нямаше какво да прави, казваше на Христа: „Помни ме в царството Си!“ И аз съм един жив разбойник, но не мога да се убия. Трябва само да работя и да направя всичко, каквото може, докато и аз чуя гласа на Бога. Че и аз мога да влезна в Царството Божие.“ Сега и вие, ако някога търсите някое дърво… Геният всякога ще търси едно дърво. В гениалния човек личните чувства са много силно развити: той е като кон – прах не дава да падне върху него. Ако се осмелиш да му кажеш за някоя погрешка, втори път няма да те срещне. Той не че не знае погрешките си. Той само като те погледне, само от лицето ти ще познае всичко – не му казвай, че не струва; той, като го прочете, ще забележи какво не му достига и ще изправи погрешката си. Толстой, който е бил умен, много свои произведения е чел на децата. Той казва: „Ако тези могат да ме разберат, тогава другите нямат извинение.“
Сега първото състояние – трябва ви самообладание. Поставете в ума си идеята така. Щом си разтревожен, ще си кажеш, че ти живееш в един свят, където има пълна хармония, и около теб има разумни същества, които са разрешили този въпрос, който ти не можеш да разрешиш, и тези разумни същества, ако ти си разумен, те са готови да ти помогнат, да ти услужат. „Ама как?“ Например баща ти е богат, обича те, но ти си го обидил и той седи отдалече. Години не ти върви работата: сиромашия е, ти чакаш да ти пратят нещо баща ти и майка ти, но те са умни. Какво се иска от теб? – Просто да идеш да си признаеш погрешката. Само една дума ще кажеш на него – и сиромашията, и недоволството – всичко тъй ще се махне. А вие ще кажете: „Аз съм глупав човек, Господ ме е създал тъй.“ – Това е една обида. Самото положение не е вярно. Или ще кажете: „Аз съм лош човек.“ – Това не е вярно. Че постъпваш лошо – вярно е; че известни задачи в живота не можеш да разрешиш – и то е вярно. Но тази задача е възможно да я разрешиш – и това е вярно.
Стремете се всички, докато сте млади, да не губите своята мекота. Гледайте да не се ожесточавате, да усещате в слънчевия възел една мекота, пластичност. Мекота както онази, хубавата изворна вода. Мекота да има, пластичност, че откъдето минават, да изчистват, да освежават. Мекотата у човека има свойства на течност – мекота трябва. Често умът страда от сухота, влага няма той. Някои умове са много сухи. И действително, ако влагата изчезне, ще почне да се топи тялото ви – и всички мазнини. С много мазнини работата не върви, но когато изчезнат съвсем мазнините, пак е лошо. Малко мазнини ще имаш, колкото колелата да намазваш. Маслото и водата в организма трябва да бъдат в такова количество, че да се задържа топлината на тялото. Ще пазите едно правило: никога предната част на тялото да се не сгорещява – всякога да бъде студена. Туй е едно от правилата. Да е гладко челото. Тук, долу, като се пипнеш към слънчевия възел, там да усещаш топлинка. После, ръцете ви всякога трябва да имат една топлина. Студените ръце са един лош признак. Студените пръсти на краката са лош признак. Възстановявайте топлината на краката: прекарайте оттам ума си, прекарайте кръвта, докато се стоплят пръстите ви. Съответните центрове във вашия мозък ще почнат да работят. Прекарайте кръвта през пръстите. Това са малки опити, когато няма с какво да се занимавате.
Сега много работи може да знаете за планетите, за Слънцето, а при това не знаете как да прекарате кръвта в пръстите си. Ако не можеш кръвта да я прекараш в първия си пръст, ти приятелство с Юпитер не можеш да имаш; ако през средния не можеш – със Сатурн приятелство не можеш да имаш; ако през безименния не можеш да я прекараш – със Слънцето не можеш да имаш; ако през малкия не можеш да я прекараш, с Меркурий приятелство не можеш да имаш; ако през палеца не можеш да я прекараш, с Божествения свят не можеш да имаш. Може да имаш мисъл, но връзка, действителна връзка няма да имаш. Има една известна приятна топлина – ще направите някой път опит. Има една топлина в тялото: като бутате пръста, той не е студен отвън, а като се държи, усещаш, че от този пръст излиза топлина. И като го пипаш, не е сух, но има една малка приятна влага. Някои ръце са влажни. Голямата влага не е нормална. Голямата влага – това е хубаво, но то е един лечебен процес. Ръцете отдолу не трябва да бъдат влажни.
Това са хигиенични условия, които трябва да спазвате. Не зная от вас колцина са боледували от главоболие. Главоболието всякога гледайте да го избягвате. Щом дойде главоболие, на слепите очи – квас. Често в окултната наука има и други методи за лекуване на главоболието. Щом имаш главоболие, представи си пред себе си един съвършено здрав човек, който няма никакъв недъг: на 33 години, без дефект, със свеж ум, свежо сърце – мисли за него, докато тази енергия от него мине в тебе, въображаемо. Ще намерите тези, здравите хора в света. От тях ще вземате. Всеки един здрав човек ще ти даде един метод. Аз ви привеждам пример – с каквито човек дружи, такъв става. Мнозина са ми разправяли: с човек, за когото мислиш… ако се свържеш с някои хора, ти ще придобиеш техните навици. И доброто, и злото минават. Ако мислиш за здрав човек, тези енергии на здравето ще протекат и у тебе. Затуй колкото се може мислете за хармонични хора. Не си туряйте в ума някого, с когото сте се скарали. Мислете за някого, когото обичате: не с тази обикновена любов, която имате – има една естествена любов. Обичайте хубавите неща, които Природата е създала. Добрите хора в света ние ги обичаме. Те са образец и по телосложение, и по сърце, и по ум – носители са на Божествения живот, на Божествените енергии, през тях Живата Природа се проявява. Може това да е някой лекар, професор – навсякъде, където мине, благословение носи. Навсякъде ги има такива. Има ги и в София. Иначе София не би могла да съществува – най-малко десет души има от тях.
В окултната наука има една опасност, тя седи в следното: окултният ученик се заема да разрешава велики задачи и като не може, обезсърчава се. Започнете с малките тежести и в мислите. Ако искате да развивате вашата физическа сила, има ред гимнастически упражнения. Може с ума си, без да вдигате някоя тежест, може да развиете вашата сила да вдигате големи тежести – направо почнете с 2, 3, 5, 10, 20, 30 кг – тъй, мислено ще ги турите на ръката си, ще направите един опит доколко вашите мускули са силни. Мислено може да направите едно упражнение, тъй че да се изпотите. Като вдигнеш тъй мислено сто килограма с едната си ръка, да почне да излиза топло от челото ти, от тялото ти. Какво концентриране трябва! Някой път, когато развивате някоя мисъл, трябва да усетите една малка приятна топлинка да ви обвие – и умът ви почне да мисли. Защото в дадения случай, когато човек се хармонизира, почне да мисли интензивно, всички, които вървят по тази линия на неговата мисъл, концентрират мисълта си и той стане фокус. Защото всяка една гениална мисъл не е единична. За това е нужен закон на смирението.
Фиг. 2
Да кажем, това са тези върхове: А, В, С, Д (Фиг. 2). Дотогава, докато сте един самостоятелен връх, вие не можете да бъдете гениален човек. Вие трябва да образувате една долина около себе си. Тогава всички енергии ще се стекат там, вие ще бъдете фокус – от всички посоки ще се стича към вас. Затуй, когато се говори за смирение – само гениалният човек, само светията, само Учителя може да бъде смирен. Той трябва да стане една долина, в която Божествената енергия може да се прояви. Всички тези хора са гениални, но в дадения случай те са върхове, където са съсредоточени. И когато могат да се проявят, те се радват. Друг ден, ако друг стане долина, ще изпращат енергията си в друга посока.
Гениалните хора си помагат – по този закон се събират в колегиите, в гимназиите. Някой път учениците се обичат, хармонизират се, стават един другиму стимул. Човек, ако е сам, по-мъчно учи. Когато живее с другите хармонично, явява се у него голям импулс. Съберат се другарите му: разправят, разправят – предметът му стане ясен. Силата на сдружението е там. Трябва да се разбират тези закони на мисълта. Тогава всички вие нормално ще се развиете. Това не е един закон, който насила може да се наложи. Това е един чисто вътрешен, душевен закон. Щом го изпълниш, тази енергия ще дойде от центъра.
Часът е 9.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината!
В Истината е скрит животът!
