(Из спомените на Сава Калименов)
След нахлуването на германците в Съветския съюз през м. юни 1941 г., сведенията, получавани тогава чрез вестниците и радиото, отбелязваха светкавичното напредване на хитлеристките войски в сърцето на Русия и даваха съобщения в смисъл, че съветската армия е напълно разгромена и унищожена и че нищо вече не може да спре победния ход на германските войски. Това положение смути, озадачи и се отрази много тежко върху душевното състояние на всички, които съчувстваха на Съветския съюз, на руския народ и на комунизма изобщо, един от които бе и Руси Караиванов. Знаем, че по онова време мнозина не са могли да спят по цели нощи, тормозени от мисълта за това, което става.
Намирайки се в такова душевно състояние, един ден Руси Караиванов напуска родното си село Ветрен, Казанлъшко, и отива при Учителя, в София. Когато бил приет от Него, той му казва: „Учителю, вий винаги сте казвали, че бъдещето принадлежи на славянството, че в него ще се роди новата култура. А сега какво става? Ето, германците са разгромили съветската армия и наближават Москва. Те вече завладяват съветската страна и ще наложат там своя режим. Как тогава славянството ще изпълни своята мисия?“
Учителя спокойно изчакал брат Руси да се изкаже напълно, и тогава му казал:
– Сега, като се завърнеш у дома си, ще получиш вестник „Братство“, и в него ще намериш отговора на въпроса си. Връщайки се в село, Караиванов, който беше абонат на вестника, получава в. „Братство“ брой 281 от 1 август 1941 г. т. е. около едни месец след нахлуването на германците в Съветския съюз. Уводната статия на този брой беше със заглавие: „Славянството“. В нея, макар и по заобиколен начин, се прокарваше мисълта, че славянството е непобедимо:
“СЛАВЯНСТВОТО
Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, непостижима и дълбока е тя.
Гледаш отгоре, на повърхността на живота на славянството, и ти се струва, че това е един сравнително изостанал. несъвършен живот. Струва ти се, че славянските народи има с десетилетия и дори със столетия да догонват огромните културни постижения, на които се радват някои други европейски народи. Струва ти се, че между славянството и културните народи на Запада не може и сравнение да става, и ако такова се прави, то несъмнено ще ни посочи огромното превъзходство на вторите.
Да, това е така. Но то е така само до тогава, докато ние наблюдаваме предимно външната, видимата страна на живота на народите. То е така само дотогава, докато ние боравим само с добре известните и познати на всички величини и реалности на-живота.
Но животът, истинският живот, не е само това, което се вижда на неговата повърхност. В живота на народите, както и в математиката, има и неизвестни величини, има и скрити реалности. Животът, взет в своята цялост, е нещо много повече от това, което наблюдават, което познават и преценяват тези, които изтъкват превъзходството на западните народи над славянството.
Велика е душата на славянството. Като небето безгранична, тайнствена, богата и изненадваща е тя.
В какво се състоят ценностите на живота? Истинските, абсолютните, вечните, нетленните ценности на живота?
Има само една истинска, нетленна и вечна реалност и тя е духовната реалност на живота. Всичко останало, в известен смисъл, е недействително, защото е бързопреходно; то може да има само една относителна, временна, а не вечна реалност, защото е осъдено на загиване — днес го име, а утре го няма.
И когато ние измерваме живота на народите с абсолютната, безпогрешна, божествена мярка, когато ние преценяваме техните най-висши, абсолютно реални и неунищожими духовни качества, тогава ние виждаме везните на Божественото правосъдие да ни сочат ясно превъзходството на славянството.
Невидими и неизвестни за обикновения поглед сили, невидими и неизвестни качества, способности и възможности се крият в душата на славянството. Тук ние имаме толкова много и такива огромни хиксове, пред лицето на които обикновената човешка логика е безпомощна и може само да се обърка.
Колкото неизвестни и тайнствени да са, тия непознати сили са там, в душата на славянството, непроявени още, затова и незабелязвани от повърхностния поглед. Те дремят там, като някакъв Божествен зародиш, закрилян и нежно пазен от ръката на Провидението, който утре ще разцъфне с най-хубавите краски в светлината на слънчевия ден. Те дремят там, като оня мощен великан, който, според народното поверие, спал сто години, а след това станал и тръгнал напред с такава сила, щото към него неволно обърнал очи цял свят. На тия божествени сили, скрити, невиждани от обикновеното око, но действителни, истински реални, — на тях принадлежи бъдещето, те ще очертаят истинският Нов път на изтерзаното човечество, те ще го поведат към истински нов живот, към щастие и напредък.
Да обичаш себе си и своето, да се грижиш за себе си, да се усъвършенстваш и да напредваш всестранно, е едно нещо. А да забравиш себе си, да мислиш само за делото и да жертваш живота си за Цялото, — това е съвсем друго нещо. И двете неща са нужни, възможни и полезни. Но двете имат различна стойност пред окото на Божественото съзнание.
Една велика Реалност трябва да бъде внесена днес в света — в живота на хората, в живота на народите, в живота на цялото човечество. И тази необходима и насъщна като хляба реалност може да бъде внесена в света само чрез славянството.
Егоизмът — безразлично, какъв е той — личен, семеен, класов или национален — е принципът на старото, на миналото. Той е безвъзвратно осъден. Той е всецяло отречен от волята на Провидението. Нищо не може да го спаси — той е обречен на загиване.
Животът за Цялото, любовта, истинската любов, която не прави разлика между свои и чужди, и жертвата за общото благо — това е принципът на новото, комуто принадлежи бъдещето.
Пред тия абсолютни, вечни, нетленни реалности, всякакви външни, временни, човешки реалности губят своето значение. Животът е в духа, а не в материята. Никакви технически усъвършенствания, никаква външна материална култура не могат да издържат и най-малкото сравнение с живота на Духа, с неговите вечни, безсмъртни реалности.
Славянството трябва да съзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а божествена. Тя не е външни, а вътрешна. Следователно, тя не може да се унищожи.
Ние не говорим за политически режими, за стопански строеве, за междудържавни отношения. Ние говорим за безсмъртни идеи, ние говорим за вечни принципи, които надживяват всички временни политико-стопански режими и международни отношения.
Ние говорим от гледището на Вечността, а не от гледището на деня:
Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество.
Това иска Бог, а не хората.
Нека знаем това. Нека го вярваме, без да се съмняваме. Нека го помним и никога да го не забравяме.
П л а м е н“
Тогава Караиванов поиска с телеграма от редакцията на в „Братство“ 200 екземпляра от същия брой, които той получи и разпространи в своя край.
Как Учителя в знаел предварително какво ще съдържа следващия брой на в. „Братство“, когото той не е бил още излязъл?
Съобщава: Сава Калименов
