Словото

СЛУЖБА НА УРАВНЕНИЯТА

СЛУЖБА НА УРАВНЕНИЯТА

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Размишление.

Чете се темата: „За какво служат уравненията“.

За втория път пишете: „Отношението между корените на растенията и краката на животните“.

Който бие млякото, все ще извади малко масло. Всичките въпроси в света няма да се разрешат, но всеки разрешен въпрос все дава по малко масълце.

Вие вземете науката като едно приятно занимание. Науката е едно детинско развлечение за човека на земята. Скучен щеше да бъде животът на човека на земята, ако нямаше наука. Тъй щото науката е първото развлечение за деца, не в нейния сериозен вид, но тъй да се забавлява. С какво ще се забавлява човек, ако не с наука. Учиш се да ходиш, учиш се да гледаш, учиш се да слушаш, учиш се да ядеш, учиш се как да се обхождаш с хората, учиш се да пишеш, учиш граматика, геометрия, смятане: едно, две три. После учиш уравненията.

Хората все уравняват живота. Учените хора го уравняват по един начин, то е в умствения сват.

Има една голяма разлика между духовното уравнение и физическото уравнение. Запример как ще уравниш две мисли? Да кажем, едната мисъл е неизвестна, другата е известна. Как ще ги уравниш, как ще намериш неизвестната мисъл? Представете си, че в геометрията имате една права линия. Да кажем, а. Тя е дълга десет сантиметра. Понеже се предполага, че живите линии имат някакъв стремеж, как ще определите накъде се движи, посоката на линията. Ще вземете пергел, ще опишете два кръга и там, дето се пресичат кръговете, е другата точка на силите.

Всяко движение е разумно. Щом имате две мисли, те образуват друга. Как ще намерите третата?

Сега аз бих развил този въпрос, но ако река да го развия, половината от вас ще се намерят в едно чудо. Ако се въведе психологическа математика, ще ви се види, че тя е цяла една каша, ще бъде в противоречие. Всяка нова теория в науката учените хора оставят да чака на вратата, понеже трябва да ѝ намерят място. Не че не обичат новите идеи, но трябва да направят цяло [пренареждане], нова система, а туй изисква работа. Ще турим хората в смущение. Затуй казваме на новите идеи: „Чакайте!“ А пък те тропат, хлопат, оставят своите прошения, казват на академиците: „Молим, разгледайте нашите прошения.“ Те отлагат ден, два, три, четири.

Сега новите идеи хлопат не само на вратите на академиците. Новите идеи хлопат на нашите глави. Ние казваме: „Чакайте, имаме други работи да се уредят.“ Тези идеи остават на заден план.

Сега, хубаво е, човек да мисли, да уравнява. Допуснете сега, че човек има в касата си десет хиляди лева и има да дава десет хиляди лева. Как ще ги уравни? Ще кажете: „Таман ще си плати дълговете.“ Добре. Какви елементи влизат? Ако си неженен, този въпрос по-лесно се решава. Ти ще гледаш положението си. Теб ще ти трябва един цилиндър. Теб ще ти трябват лачени обуща, хубави дрехи, най-модните, от пет-шест хиляди лева. Те са елементи, които влияят на ума. Как направи уравнението?

Сега този човек ще може ли да направи уравнението? Сега тези елементи видоизменят първата идея на уравнението по известни правила. Сега този човек не плаща, не прави цялото уравнение. Той плаща половината от дълга си и уравнението остава неразрешено. Дава наполовина, пет хиляди лева, и пет хиляди остават. Питам тогава, разрешено ли е уравнението? Хе намерен, но y остава неизвестен. Там, в ума на този господин, х е разрешен, понеже дал пет хиляди лева. Казвам: „Щом х е разрешен, идната година ще разреша у.“ Но идната година той се ожени, булски дрехи му трябват, къща му трябва, това-онова му трябва.

Това е само за изяснение. То са влияния, елементи, които влизат да видоизменят нашите идеи. Какво става с уравнението? Веднага трябва да плати дълга си, нищо повече. След като уреди дълга си, може тогава [да се жени].

Съществува един закон в природата. Тя казва: „Щом имаш да плащаш, цилиндър не купувай. Щом имаш да плащаш, дрехи не си прави. Щом имаш да плащаш, лачени обуща не ти трябват, часовник, ново не ти трябва. След като си платиш дълга, като нямаш какво да плащаш, тогава купи си най-хубавия цилиндър, всичко най-хубаво.“ Такова правило има природата. Който я слуша, глава не го боли, кракът не го боли. Който не я слуша, всичко ще го боли.

Сега разбира се, това е обикновеният език в света. Често езикът нас ни спъва. Казваме, трябва да се живее. Не, няма какво да твърдим, че трябва да се живее. Не е от нас да живеем. Казват, че като твърдим, че ще живеем, ще живеем повече.

Сега на това ще направя едно възражение на съвременните окултисти, които казват, че като се твърди, продължава се животът. Има шарани, които живеят четиристотин години. Какво твърдение прави шаранът във водата? Има окултисти, които по десет пъти правят твърдения, че ще живеят дълъг живот, а умират на петдесет-шейсет години, а шаранът, без да прави твърдения, живее четиристотин години. Ако е за дълъг живот, не е чрез внушението, което си туряме в живота, но има един закон, който регулира отношенията. За да живееш дълъг живот, трябва да бъдеш свързан с хората, да дойдеш по тази права линия, дето хората живеят дълъг живот, да бъдеш

Фиг. 1

Когато се изучава законът на наследствеността в съвременния живот, ще видите, че има фамилии, които вървят по късите линии, АВ, а други – по дългите линии, CD. Ако майката и бащата вървят по късите линии, детето ще върви, и то по късите. Неговият живот не може да бъде дълговременен. В природата стават прекръстосвания. Ако майката е от тия кратките линии, а бащата от дългите, трябва да има едно съединение. В такива случаи, ако синът мяза на бащата, ще живее по дългите линии, ако мяза на майката, ще живее по късите линии, ще умре на тази година, на която майката умряла. Някой път може да продължи животът с четири-пет години. Или, ако не е живял добър живот, може да иде по-рано.

Но има черти не само на дълъг живот. Има унаследяване и на чувствата. Има чувства у някои хора, които спадат към късите линии, чувства, които мимолетно се появяват, един два месеца, кратък е животът. Някои чувства траят година, две, пет, десет, петнайсет години. То е дълъг живот на чувствата. Същият закон съществува в природата и за мислите. Има мисли, които имат мимолетен живот, минават кратък живот.

Ние не сме отговорни за чувствата, които умират преждевременно, и мислите, които умират преждевременно. Този техен живот е извън нашето желание.

Затуй, за да добие човек истинска мисъл, най-първо, трябва да се създаде онази фаза, тоест човек да придобие един живот, който върви по дългите линии. Имаш един баща, който живее деветстотин години. И ти ще живееш толкоз, този закон не може да се измени. Ако баща ти е бил гениален, и ги ще бъдеш. В сегашния живот, ако бащата е гениален, синът не може да бъде гениален, защото бащата не може да предаде своята гениалност. Бащите са слаби да предадат своята гениалност на сина. Майката предава повече.

Следователно гениалността иде по закона на чувствата, по закона на душата. Духът носи гениалността, душата я отхранва. Думата „гений“ е гръцка дума, което значи начало. Малко друго значение са дали: разумните хора, хората, които творят, които създават епохи, ги наричат гении. Но гениите изобщо работят в твърдата материя, техният живот е изложен на големи пертурбации и вследствие на това гениите умират преждевременно.

Затуй геният, за да живее дълъг живот, трябва да стане светия. Светиите живеят дълъг живот, гениите все вървят по кратките линии. Светията върви по дългите линии. Той от естествена смърт много рядко умира. Него трябва да го убият. Светията не умира. Смъртта дойде десет пъти да го вземе, той я посрещне и изпрати като светия. Тя, като дойде, колкото и да е лоша, отказва се да го вземе. Харесва ѝ се на нея. Смъртта има една слаба страна. Влюбва се в светията и казва: „Да го оставим да живее.“ Обаче геният се бори със смъртта, подкопава корените, казва: „Ти си в моето царство. Искам да учиш.“ Затуй смъртта задига тия гении, да не ѝ препятстват.

Сега да допуснем, че бащата е живял четиридесет и пет години, майката е живяла четиридесет и пет години, слаби организми. Детето не може да живее по-дълго от тия години. Изобщо така са фактите. Онаследява се слабият организъм, който не може да издържи.

Ние говорим за онази смърт, която иде по естествен път. Много млади умират от неестествена смърт. От хиромантическо гледище линиите на ръцете на тия хора да къси. Те нямат голям запас от енергия, малък капитал имат.

Всяко правило има изключения. То не е закон. Късите и дългите линии отпосле са влезли. По-напред хората са живели дълъг живот. Сега тия линии са скрити, ние сме дошли до късите линии. Хората са живели деветстотин години, после дошли до петстотин, после до двеста, а сега до сто и петдесет години. Общият живот сега обаче е до четиридесет и пет – петдесет години.

Учените хора, които изследват този въпрос на живота, казват, че животът зависи от щастливото съчетание на дългите линии. Мислите трябва да имат дълъг живот, чувствата трябва да имат дълъг живот, и тогава волята може да съгради едно тяло разумно, в което душата може да живее толкоз, колкото иска. Туй е задача.

Аз друга идея имам. Туй, което ние чувстваме, то не е дълъг живот. Има едно специфично чувстване. Туй, което ние чувстваме всеки ден, то не определя. Трябва да се освободим от ред чувствания, които са наложени, не са наши, и да дойдем до онова, което произтича от нашия живот. Има неща присадени, които не представляват човека. Чувствата идат тъй, както в растителното царство. Те вървят по съвсем друг закон.

Когато искаме да проучваме себе си, ние ще дойдем до първичната причина, да определим себе си като разумна душа, кое е собствено това, което ние имаме. Върху това ще се съгради животът. Най-първо, учениците започват с това, едно пречистване, отделяне, докато дойдат да намерят себе си. Ние говорим за намирането на човека. Човек трябва да намери своето сърце, понеже имаме много възгледи, имаме ред опитности, които ни препятстват, и един от най-трудните въпроси е човек да намери себе си. Да намери човек себе си, понеже има една граница в намирането на себе си. Той става индиферентен към всичко, става индиферентен към хората.

Той трябва да бъде индиферентен.

Има желания у хората, които са фиктивни. Не всички плачове у хората произтичат от страдания. Някой плаче, че баща му умрял, вестниците са писали. Баща му е жив. То е фиктивна скръб. Някой плаче, че е изгубил пари, без да ги е изгубил. Някой плаче за някакво нещастие, без да го има.

Има страдания, които са съществени. Тия, съществените, страдания дълбоко засягат душата. Те не спадат към обикновения живот. Сега тия, необикновените, страдания повлияват някой път върху нашето тяло, изменят краските. Необикновените, съществените страдания на съзнанието създават нещо хубаво, красиво. Когато човек има дълбоките страдания, страда, върви напред, у него се облагородява сърцето.

Има едни страдания, които облагородяват сърцето. Има други страдания, които огрубяват сърцето. Щом каже, че страданията му дойдоха до гушата като Йова, човек върви по един неестествен път. Страданията дойдат до крайния предел и казва: „Да намеря Господа. Искам да се съдя с Него. Взе ми всичкото имане, мълчах. Взе ми синовете и дъщерите, пак мълчах. Отдалечи ме от приятелите, мълчах. Казвах: „Тъй е волята Божия.“ Най-после, засегна тялото ми и вътрешно се смутих, и взех да мисля, че няма правда, и питах къде е порядъкът на света.“ Господ казва: „Я се опретни. Аз пак ще ти дам. Аз ще те опитам. Ти нали си от тези, големите, философи.“ И Йов мина в нова фаза. Като мина в новата фаза на страданията, този въпрос се разреши. Но докато минем този човешки предел на страданията, ще бъдем изпитани като Йова.

Ти се съмняваш. Знаеш ли дали този човек е минал страданията? Кой може да го залъгва? Той казва: „Ти изпитвал ли си страданията?“

И действително страданията са най-голяма спънка в живота, но те са и най-голям подтик. Никой досега не е решил въпроса, защо са допуснати страданията. Без страдания и без скърби може ли? Тогава ние казваме така: „Скърби тялото, страда душата, учи се духът.“

Всичките тези, и скърбите, и страданието, и мъчението, трябва да ги съединим. Духът е най-силен, мъки има, мъчение. В ада не се мъчат. Нито телата, нито душите се мъчат, духът се мъчи. Духът е в голямо мъчение във вечния огън. Духът няма такива страдания, каквито ние мислим.

Запример такъв един дух като Луцифер, такъв един княз на светлината, кои са причините той да е в ада, ние не знаем. Сега се мъчи. Лишава се от своята светлина, влиза в противоречие. Той болка не чувства, но чувства една такава омраза, с която иска всичко, каквото е създадено, да го разруши, да унищожи целия свят. Туй е мъчение. Понеже не може да го направи, той се мъчи. Защо се мъчи? Защото не може да разруши света.

Когато някой казва: „Аз много се мъча“, казвам: „Ти си хванал най-трудната задача.“ Понеже не можеш да разрушиш света, мъчиш се. Тогава идваме до второто положение. Казва: „Аз много страдам.“

Хубаво, кажете ми сега, кое съответства на страданието? От какво произтича страданието? В страданието туй, което искаш, не ти го дават, лишават те. Скръбта ще ти вземе това, което си имал. Значи вземат ли ти туй, което имаш, скърбиш. Страдаш, понеже не ти дават нещо. Скърбиш за нещо, което ти е дадено, а в страданието имаш желание, на което ти препятстват, не ти го дават да го реализираш, а в мъчението те спират, не ти дават да разрушиш целия свят.

Казва някой: „Господи, аз да съм на Твоето място, ще избеся всичките хора.“ Мъчи се той. Че като избесиш всичките хора, ще останеш сам. Казва: „Няма да има с кого да се мъча.“ Обаче тия идеи трябва да ги преведем в едно съгласие с този живот, с който живеем. По някой път мъчението ни спъва, по някой път страданието ни спъва, по някой път скръбта ни спъва.

Сега може да е наше мъчението, може да е наша скръбта, може да е наше страданието. Но мъчението може да е като един фактор, като елемент, външно. Може би чувствате тази разлика. Ако е моя мисъл, ще ме спъне по един начин. Ако е чужда мисъл, ще ме спъне по друг начин.

Сега, това са елементи, с които природата работи. Допуща ги Господ в света да съществуват. Може да ги разреши частично за нас. Тогава мъчението в какво може да се превърне?

Сега именно ние не знаем защо се е зародило туй желание у него, да разруши света. Когато всичките силни духове във войната победят, всичко опожаряват, разрушават. Превземат един град, запалят го, опожарят го. После направят други грабежи. Всичко вземат, оберат парахода. Чудят се хората по някой път как не им е жалко за културата, изкуството. Този дух на разрушение, за нищо не му е жалко. Той, като разруши всичко, усеща приятност, че е направил нещо. Казва: „Аз съм господар на туй положение. Значи, ако аз позволя, нещата ще съществуват. Ако аз не позволя, няма да съществуват. Да ме познаят, че аз съм господар, а не те.“ Туй е желанието. Такъв един извод общ правя. Но важното е вие да мислите. Тази е философската мисъл, която няма практическо приложение.

Туй, за което говорих досега, то е за онези от вас, които нямат никаква работа. То е за тях, тези, които казват, че нямат работа, за безработниците, за да имат какво да работят. Като няма какво да работят, ще гледат да разрушават. А онези, които имате работа, които казвате, че нямате време, за вас друга задача ще ви дам. Тя е следната.

Досега ние знаем, че има четири елемента, в които животът се проявява. Животът може да се прояви само в твърдите частици. Там, дето няма твърда материя, никакъв живот не може да се прояви. Сега, какво говорят учените хора, може да прочетете, но то е едно твърдение, тъй както в математиката. Може да не е доказано, но фактически така седи. Обаче този живот не може да се гради без друго едно състояние. Тази материя трябва да бъде пластична, жидка трябва да бъде. Друго едно условие е то. Тази жидката материя служи, за да се даде храна и животът да се подхрани.

Твърдата материя и жидката материя са в съседство. Между жидката материя и твърдата има едно съчетание. След туй, не само жидка материя трябва да има, но трябва да има и въздухообразна материя, и светлообразна материя или етер, в който сега животът е увит. Това са четири елемента, които ги разбираме. Който ги влада, той разбира какво нещо е твърдата материя.

По-голямата част от веществото у нас е в жидко състояние и вследствие на това, при боледуването, изпарява се тачи жидкост и ние олекваме. Най-първо, ние трябва да научим закона, да не става голямо изпарение у нас. После, въздухообразната материя служи за друго, тя има друго едно качество, тя съставя взривната материя. Ако събирате въздух, пресирате го, той ще те разруши. Ти ще го оставиш в естественото му състояние. Сегашните техници по някой път използват тази сила на въздуха.

Значи, ако вие не знаете как да използвате вашата мисъл, тя ще ви докара една пертурбация. Във вашия въздух ще има постоянно експлозии, и в мозъка ви също. Пък ако не знаете как да владате вашите чувства, всякога ще има наводнение във вас. Ако не знаете как да владате твърдата материя, ще има вцепеняване, замръзване и животът няма да се прояви. И най-после, ако не знаете как да владате тази светлообразна материя, почти вашата мисъл ще замре, и тогава ще имате един обикновен живот. Човек трябва да стане господар на твърдата материя, жидката, въздухообразната и светлообразната. Това са области за изучаване.

От себе си ще започнете. В окултната наука има ред методи и начини.

Сага, аз като говоря върху този въпрос, резултати не може да се постигнат в една година. За да имате един микроскопически резултат, трябва да работите усилено по десет часа на ден в три години, за да имате един малък резултат. Като дойдете до този резултат, ще бъде като в радиото ефикасен, с него може да слушате навсякъде.

Като ви говоря тъй насърчително, мнозина от вас очакват големи резултати. Вие очаквате да дойде някой маг с някоя пръчка и да се изменят всичките условия в живота. Възможно е някой път да се изменят, но магическата пръчка зависи от състоянието на хората или от тяхната карма. Ако някои хора са близо да изплатят своята карма, за тях тази магическа пръчка ще дойде. На някои хора кармата е тежка, следователно този закон не може да проработи. Той все работи, но той улеснява техния път. Тъй щото всякога трябва да знаете, че когато вие се учите, все-таки спомагате за вашето развитие. Но ще се трудите, да дойде самообладанието.

Когато ние говорим за самообладанието, подразбираме винаги твърдата материя. Тя е най-устойчива. Не може ли да владаш твърдата материя, не може да владаш и другите, защото всичките други материи са извън твърдото състояние. Твърдата материя е основният камък, от който ще започнете. То е да имаш конкретна мисъл. Конкретната мисъл ще бъде в твърдо състояние, ама туй състояние ти не можеш да го измериш с никаква мярка. Може да кажем, че твърдата материя е тази първична форма, от която материята е създадена, от която животът започва да функционира. В гръцки го наричат Божествена идея.

Казвам, ще имате една основна мисъл, една твърда част. Може ли да я контролирате, от нея ще може да контролирате вече и другите състояния на материята. Но не може ли да контролирате твърдата материя, животът ви ще бъде преплетен, ще има катаклизми, наводнения, вътрешни бури, взривове, и тогава светлината и топлината в живота ви няма да бъдат нормални.

Ако сега ви се даде едно познание, да се измерва топлината, по някой път ще се изплашите. Някой път става изстиване, някой път става стопляне. Има хора, на които ръцете са така студени, усещат, че излиза топлина. Има хора, на които ръцете са топли, а те усещат, че са студени, усещат [ръцете си] студени. То е вътрешно състояние. Има една топлина, която е външна на организма, има една топлина, която е вътрешна. Аз наричам, тя е свойствена, произтича от самия живот. Тя е именно, която носи хубавото, приятното. Онази физическата топлина по някой път изсушава човека. Хората, които имат тази топлина, обичат мира, много жидко вещество имат, за да регулира туй горение, което става в организма.

Та най-първо, всеки, който иска да бъде здрав, не че сега не сте здрави, но вие сте здрави, както всичките хора, но ако искате да имате туй здраве, към което един ученик може да се стреми за бъдеще, непременно трябва да дойдете до туй новото състояние. Туй новото състояние седи в това, че вие имате един идеал, един здрав смисъл или един красив живот, който седи пред вас. Как трябва да живеете? Какво трябва да бъде вашето съществуване? Какви чувства имате? Речете да приложите, таман направите този опит, ще се развали. Таман завържете някои приятелски отношения с някой човек, казвате: „Поуреди се работата“, но не се минат четири деня, някоя котка мине път, свадите се и се развали красивото.

Сега, ако ви попитам, всеки един от вас, колко души приятели имате, които може да пожертват живота си заради вас? Да имаш един приятел, който е готов да се пожертва, то е красиво. Не казвам, че нямате. Някой може да има един, някой двама, пък някой може да няма нито един. Пък най-после, колцина от вас сте готови да се жертвате сами за себе си? Има една жертва, която ние правим сами за себе си чрез примамка, има нещо, което ни мами. Ние се жертваме не доброволно. Има една жертва, която човек прави не доброволно. Доброволно трябва да направим.

Някой спомена, че който жертва, пет дава, три взема. То с вярно в ограничен смисъл. Един морален човек ще дава десет, а може нищо да не вземе. Най-малко може да умре беден.

Той е умен човек. Обаче, когато кажем, три дал, две спечелил, подразбираме морална загуба, умствена загуба, че той не е спечелил на физическото поле.

Този закон е верен, но в духовния свят няма валидност. Тогава какво значение имат думите Христови? Богатите навсякъде път имат, отворено е за тях. Богатия човек, като се яви, го канят на гости, угощават го. Обаче този богатият, в небето като иде, затварят му вратата, обръщат гръб. И Христос казва: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият в Царството Божие.“ Где е почитта тогава на богатите хора?

Вие всинца искате да бъдете богати. Тогава, като сте богати, кой от вас ще влезе в Царството Божие? Ще извадите друг краен извод. Някой от вас може да каже: „Не трябва да бъдем богати.“ Не, не. Не е материалното богатство. Тук се говори за богатство, когато за материалното богатство сме пожертвали възвишеното и благородното у човека. Човек трябва да бъде богат, но богатството не може да бъде материално. Онзи човек, който имал възвишени мисли, той може да влада тия четири елемента. Той не може да бъде сиромах. Той може да направи злато колкото иска. Той ще го превърне. Колкото пари му трябват, той ще намери. Този умният човек, ако иска, отвсякъде може да извади, от всяка банка може да извади.

Вие мислите за кражбата. Крадат само хората, които не са умни. Крадат само невежите. Умният човек няма какво да краде. Колко е смешно един цар да краде. Ще бъде смешно майката да краде или жената да краде от мъжа си. Понеже мъжът не дава, тя става, пребърква джобовете, краде. Или мъжът краде жена си. Питам сега, какво се постига с това? Там, дето мъжът краде жената или жената краде мъжа, аз зная, две каси има в този дом, две банки има. Тогава, ако едната банка опропастява другата, краде, не може да има никаква прокопсия.

Тия мисли ги превеждаме в живота. Когато говорим принципално как трябва да се живее, ние се спъваме с обикновения живот. Ние мислим, ако уредим ежедневния живот, всичко ще тръгне по мед и масло. Едно от най-големите заблуждения в света. Светът може да мисли така. Най-първо, човек трябва да има свои отношения към първичната, разумната причина, която работи у него. Той трябва да бъде в съгласие. Тази първа причина казва: „Ще завлазаш тия четири елемента.“

Затуй в миналата беседа говорих, че твърдата материя, то е мозъкът на човека. Оттам ще започнете. То е туй, което не се мени. Твърдата материя е тази, която не се изменя в своето тегло. После, тази твърда материя не може да откраднат, никой не може да я вземе. Тя не е нещо, което може да се вземе някак.

Тази вечер, като вървя по пътя, говорих. Божественото у себе си ти може да го изнудиш, да му препятстваш, но никога не може да го завладаш. Божественото може да го спънеш, малтретираш, всичко може да направиш, по никой начин, не само хората, но няма същество в света, което може да завлада Божественото. Този е принципът. Който се е опитвал да го изнуди, това е довеждало неговата катастрофа. Не може да се завлада Божественото. Божественото трябва да го оставим свободно. Ние искаме да завладаме Божествения принцип, да го подчиним и заповядваме. Щом речеш да завладаш Божественото, ти ще пострадаш. Ще дадеш свобода на себе си, то само да се жертва. Понеже то е разумно, абсолютно разумно, то ще направи повече, отколкото ти мислиш. Сега, то е една от задачите.

Някой казва: „Помоли се заради мене.“ Хубаво, може да се помоля, но знаете ли как може да се помоля? При един американски проповедник, наричат ги в Америка [реверънт], идва един богат човек, който се разболял, и му казва: „Искам да се помолиш на Бога, да ми продължи живота.“ Казва: „Какво ще се моля заради тебе? Какво добро си направил? Ти досега нищо не си направил. Какво ще кажа на Господа? Ако река да се моля, няма какво да туря под колената си. Ако кажеш, че ще направиш нещо… Посвети живота си, ще дадеш половината или целия си имот за Бога, тогава има какво да направиш.“

Когато вие кажете, че някой брат трябва да се моли заради вас, в ума ви трябва да направите някаква жертва, от вас трябва да има една готовност. За себе си, когато аз моля и когато вие се молите, за да бъде послушана молитвата, трябва да направите жертва. Не само да признаете каква грешка си направил пред Бога. Господ това признание не иска. Кажи: „Аз ще направя това и това.“ Какво мислиш да направиш ти. Че баща ти бил грешен, че майка ти била грешна, че в грях те зачна майка ти… какво мислиш да направиш ти? Като оздравееш, ще започнеш туй, което си казал. Молитвата ще бъде послушана. Няма човек, който да е направил така, че молитвата да не е послушана.

Аз гледам, и млади, и стари казват: „Той, Учителят, говори тъй, но той не е живял като нас. Ние сме млади.“ Че какво подразбира младият? „Ама ние сме стари, женени.“ Оставете. Нито сте млади, нито стари, нито сте женени. Как ще докажете, че сте женени? Вие ще мязате в онова положение, дето

Толстой разправя, че сънувал една вечер, че е женен и зачнал, и носи дете. Цяла нощ се мъчи да роди дете, че едва го роди. Събудил се и видял, че не е жена, а мъж. Казва: „Ако раждането е така, не си струва, опасна работа е.“ Някои дават тълкувание, че това може да е неговото учение, много мъчно родил. То е второстепенна работа. Усеща той, че е бременен.

Вие сега мислите, че сте женени. Вие сте като Толстоя, сън сънувате. Я сте женени, я не сте. Не че ние отричаме, че сте женени, но всяко нещо е относително. Имаш известна скръб, зачнал си нещо като Толстоя, искаш да родиш. Ще кажеш: „Това нещо мяза на Толстоевата работа.“

Положението, в което се намираме сега, в което сме, е да се освободи нашата душа. Ние имаме известна задача, да освободим душата си от известни страдания, от известни скърби и мъчения, които ни спъват в онова развитие. Нашият поглед е насочен повече навън и се спъваме е този, с онзи, искаме целият свят да се поправи. Поправката на целия свят, то е вече задача на Бога.

Когато говорим за поправката на света, то е задача на Бога. Когато говорим за поправка на дома, то е задача на ангелите, не е наша задача. Когато говорим за поправка на себе си, то е наша задача. Светът, човечеството, то е задача на Бога. Бог създал света, Той се грижи за него. За обществото ангелите се грижат. Ангелите женят хората. Ако някой иска да се ожени, ангелите ще го оженят. Ти не може да се ожениш, ако ангелите не уредят. Щом искаш да се оправиш, казвам, че тази работа е твоя. Сам може да се оправиш. Иска някой да се жени, да иде при ангелите, те ще го оженят. Иска някой да подобри цялото човечество, иди при Бога, тя е Негова работа.

Защо се пънкаш за работа, която не ти влиза ни в клин, ни в ръкав? Какво ще стане със [света], то е Божия работа. Какво ще стане с тия двамата, които искат да се женят, това е работа на ангелите. Дали ще се оженят, не е моя работа, тяхна работа е. Дали аз ще оправя живота си, това е вече моя работа, тази работа аз я зная вече.

Ние по-голямата част очакваме да се поправи светът. После очакваме да се оженят някои, че да се оправи нашата работа. Ти не очаквай да се оправи светът и да се ожени някой, но започни работа. Ангелите отдавна са започнали работа, сега остава ние да работим.

Сега този закон като го положите, тогава има едно положение в живота, което съответства на цялото човечество. Вашата карма в миналото се връща в човечеството, те са свързани. Казва някой: „Какво ще стане с душата? Как ще се спаси?“ Ще кажете: „Моето спасение [не] е моя работа. Бог тази работа ще уреди, тя не е заради мене.“ Кой ще ме спаси? То е Божия работа. Кой ще уреди отношението отвън, условията? Тази работа е е ангелите. Кой ще яде? Аз, ето моята работа. Кой ще се облече? Аз. Кой ще живее вкъщи? Аз. Кой ще учи? Аз. Моята работа е да взема книжката. Ами условията отвън? Тази работа не е моя.

Сега ние ще седнем да чакаме, да видим как ще се създадат условия. Как се създават? Не може да се създават. Го е разграничение, което трябва да имате в ума си. Ако започнете по този начин, ние ще създадем новия живот, който с красив.

Сега може да се създадат много противоречия. Казват: „Човек не трябва да бъде глупав. Той трябва да бъде умен, да осигури живота.“ Разбирам, аз всичко туй го разбирам. По-добро осигуряване от първото, когато Бог те осигурил, не може да намериш. По-добра, по-разумна осигуровка [от тази], която ангелите направили, не може да намериш. По-добра осигуровка [от тази], която разумните ангели може да направят, светиите може да направят, и онова, което ти може да направиш, няма да намериш. Бог, ангелите и ти, тримата като се съедините в едно, всичко може да направите.

Ти вземеш, и вършиш Божията работа. И работата на ангелите вършиш. И твоята работа вършиш. Това е непоносима работа в живота. Ще кажеш на светиите, на разумните хора в света: „Бог, Който създаде [света], и вие, елате в мене да свършим тази работа. Аз ще уча, вие ще създадете условия, Господ ще поправи и миналото, и бъдещето, то е отворено. Аз ще вървя напред.“

Мнозина от вас, които имате деца, казвате: „Какво ще стане с нашите деца?“ Това не е ваша работа. Дали детето ще се изучи, това не е ваша работа. Дали детето ще се учи, това е негова работа. Дали ще се ожени син ви, това е работа на ангелите, не е ваша работа. Дали ще се спаси, това е работа на Бога. Вашата работа каква е? Вие да обичате детето си, нищо повече.

Щом един човек работи за себе си, той може да бъде здрав човек. За да обичаш, трябва да бъдеш здрав. Най-първото нещо е да обичаш. То е именно онази твърда материя, която не се разлага. Аз разбирам твърда материя, първична материя, в която не може да туриш клин, не може да разложиш. С нея може да манипулираш, както искаш. Ако нямаш тази материя в себе си, тогава ще бъдеш един човек, дето Христос казва, че животът е съграден на пясък. Той разбира вътрешния окултен закон, който работи.

Сега вие се намирате в едно голямо противоречие. Имате да разрешите задачи, които не се отнасят до вас. В живота ще намерите само тия задачи, които засягат вашата душа, и тях като разрешите, другите задачи сами по себе си ще се разрешат, тоест други разумни същества ще се намесят и ще разрешат за вас този въпрос.

Кое е най-важното, което остана в ума ви? Едно младо момиче на петнайсет години разправя, как една мома се оженила за един царски син. Разправя целия разказ. Казвам: „Кое е най-важното в целия разказ?“ „А-а, казва. Да се оженя, като тази мома, за царския син.“ И тя разправя: там ходил, учил се, ходил на разходка. Но кое е принципалното в разказа? Да се ожени за царския син е най-важно. Аз бих желал същото. То е най-важното.

Сега вас ви питам конкретно, кое е най важното. Действително то е най-важното. Мисълта, която засяга разумното сърце на човека, неговата душа в дадения случай, тя е най-важна, която има приложение. И около тази мисъл след време всичките други идеи ще се координират.

Координация има в света. Всякога има закон, който координира хората. Когато говорим за добро, подразбираме разумен човек. Щом е разумен, координира. Има закон, който групира хората. Ако в душата ви се роди велика идея, почувствате със сърцето си, с душата си, с духа си, около вас ще се координират, и тогава тази мисъл Бог благославя, ангелите поливат, и вие хапвате плода. Ангелите възрастват, а вас ще пратят да съберете плода.

Време е сега за силните ученици. Аз не разбирам „силни“, които много знаят. Турците имат една поговорка, казват: „Онзи, който много знае, много тегли.“ Според мене човек, който много тегли, не е много учен човек. То е човек, който прави опит, то е недоучен човек. Понеже започва една работа, която не е по силите, много се е мъчил, много е теглил. Казва: „Много научих, много теглих.“ Ученият човек в истинския смисъл, той минава по един път по възможност с най-малки страдания.

Сега нали задачата е в школата е да намалим по възможност скърбите, до минимум да намалим страданията, до минимум да намалим мъченията. То е една от задачите. Спъваме се. По някой път дойдем до едно мъчение, напуснеш тази работа, животът се обезсмисля. Откажат ти нещо, обърнеш се против себе си, пак се обезсмисли животът. Като намалим всичките скърби, страдания, мъчения до минимум, ще започнем тогава напред да вървим. За тия скърби говоря.

Когато говоря за скърбите, не говоря за максимум скърби, но говоря за минимална скръб в света, която е благородна. Малката скръб може да произведе голямата, но голямата скръб не може да произведе малката.

Сега дайте един проект за един малък опит, който може да направим. Да кажем, една такава задача: в петнайсет минути сестрите да оплетат един кюлаф. Сестрите да ги турим на състезание. Един кюлаф не много сбит, но рядък, с дупки. Аз като говоря да направите опит, аз ще ви дам, сестрите да направят опита, тези, които могат. Дупките може да са по един квадратен сантиметър. Сестрите ще направите тази задача. Ще ви дам повече време, но голяма сръчност се изисква, за петнайсет минути да се оплете. От памук е най-евтино, не от коприна. Да не е скъпо. Може и от вълна да го оплете, по-лесно е. Може да изберете евтина материя, понеже е за опит. Направете един опит, за колко време може да се оплете една шапка.

Нам често известните задачи ни се виждат не намясто. Но аз давам задачата така: не може ли сегашният живот, тъй както е създаден, да имаме едно общество, което в седмицата да има само един обед, не три пъти на ден. На седмицата да се яде веднъж, и то да бъде естествено, тъй както сега е естествено да се яде три пъти на ден.

Сега знанието не седи в многото ядене, нито в неяденето. Де седи знанието?

Забележете едно, че колкото материята е по-рядка, толкоз обедите са по-чести. Три пъти ядем твърда и жидка материя. Въздухообразната е повече, взема почти двайсет обяда на минута. А пък светлообразната материя е непреривна. То е закон на самата природа.

Един ден, когато разберем смисъла на яденето, когато разберем точния смисъл на живота, мисленето, чувстването, то са задачи на далечното бъдеще. Когато човешката душа израсне, тя ще знае как вече да работи. А сега, като дете, тя трябва да цени онова, което ѝ направите.

Сега трябва да се учите да не разваляте. Аз съм намерил едно нещо. Някой път казваме, да не се гневим. Аз разбирам закона, да не разваляме. Защото всякога човек разваля добрите неща в главата си. Той не оценява онова, което има. Но фактът, че се е разгневил, не всякога с гнева иде едно вътрешно разрушение на онова, което ти е дадено. Тогава ще се намерите в едно противоречие с живота.

Но гневът сам по себе си, като проявление, във всеки момент разваля нещо, което му е дадено. Някой път ние го съзнаваме, някой път не го съзнаваме. Не да се яви страхът да се не гневиш, но да задържиш туй чувство, да го туриш в ново направление. Че във всеки гняв ще изгубиш нещо, което Бог ти дал. Ще кажеш, за това, което ти е дадено, този гняв ще го посрещнеш с благост, ще го погледаш, ще го укротиш, и той няма да се разгневи. Защото гневът трябва да не се гневи. Казва: „Аз се разгневих.“

В човека има два центъра при ушите. Те са едно общество от клетки, те образуват гнева. Те се гневят, не се гневим ние. Обаче те, като се гневят, налагат своето мнение върху мозъка. Ти следователно ще възпитаваш тия клетки, да бъдат нормални. Тяхната енергия е потребна. Ще ги възпитаваш тъй, да се не гневят, ще ги впрегнеш на работа. Като дойде да се гневиш, ще вземеш триона, ще режеш дърва или ще вземеш перото да пишеш. Ще ги ангажираш в каквато и да е работа или в научна мисъл, или молитва.

Следователно ще използваш енергията в правата посока. Тъй е от окултно гледище. Казваме, набожните хора, религиозните хора, и те се сърдят. Не е лошо, че се сърдят, без сръдня не може. Те са общества, работят. Казват: „Работа ни дайте.“ Работа искат.

Ще им дадеш работа, най-трудната работа.

Тайна молитва.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди и Господ на мира ще изпълни сърцето ти с всички добрини.

Двадесет и четвърта лекция, 28 март 1928 г., София

Категории