На стената в дома за деца в Калкута стои надпис: „Време за размисъл, време за молитва, време за смях – то е източник на силата, то е най-великата сила на земята, то е музиката на душата. Време за игра, време за любов, време за даване – то е тайната на вечната младост, то е Божията благодат, то е твърде кратко, за да го пазиш за себе си. Време за четене, време за приятелство, време за работа – то е извор на мъдростта, то е път към щастието, то е цената на успеха. Време за милосърдие – то е ключът към Небето.”
Действената молитва е любов, а действената любов е служене. Опитвай се безусловно да даваш на ближния онова, от което той се нуждае в момента. Важното е да направиш нещо (колкото и малко да е то) и с делата си да покажеш, че те е грижа за него, отделяйки от времето си. Понякога това означава да извършиш нещо физическо (както правим ние в домовете за болни и умиращи), а друг път – да предложиш духовна подкрепа на самотните (изолираните или загубилите семействата си). Ако някой болен се нуждае от лекарство, дай му лекарство; ако се нуждае от успокоение, помогни му да се отпусне. Ние всички сме Божии деца и затова трябва да споделяме Неговите дарове. Не се измъчвай с въпроса защо светът е пълен с проблеми – просто откликвай на нуждите на другите.
