Словото

СЛУШАЙТЕ РАЗУМНОТО

СЛУШАЙТЕ РАЗУМНОТО

5 часа сутринта

Добрата молитва

Ще прочета от 1-во Послание Петрово, 12 стих от 4-тата глава.

Не смесвайте страданието със скърбите и мъчението. Страданието е един Божествен подтик, туй, което въздига човека, туй, което го изкарва от неговото инертно състояние. Скръбта е украшение, създадено от човека. Мъчението е друго украшение. Аз ги наричам човешки панделки, които хората окачват навсякъде. Разликата е тази, че в страданието човек се въздига, добива сила. Щом дойде страданието, човек има благородство, а в скръбта и мъчението той се смалява, става дребнав, като някой щурец. Туй, което е човешко, смалява; туй, което е Божествено, въздига. В какъв и да е смисъл, дали е отрицателно или положително, всякога въздига Божественото. Някой от вас му е дотегнало да страда. Не, че му е дотегнало да носи скръбта. Скръбта е един товар. Никой не ти дал да носиш раница. Може да туриш на гърба и да я носиш колкото искаш, необходимо е – когато дишаш. П[ъ]к туриш известен товар, но този товар е непотребен. Между дишането и товара на гърба ти има голяма разлика. Една раница на гърба ти не може да придаде сила. Тя ще ти отнеме. Кога ще придаде?

Говори се върху ухото, върху носа, устата и очите. В ухото трябват три неща да научите. Ухото слуша три неща. Ухото слуша необходимостта, изискванията и желаемостта, туй което човек желае. Кое е необходимо? Необходими са завършените процеси, механическите, завършени процеси. Ти слушаш командата на един военачалник – кръгом и ти тръгнеш. Ухото схваща. Какъв процес е това? Не е органически процес. Команда навсякъде има, ги служиш некъде. И детето от леглото изпращаш, да ти донесе вода; и стопанинът на къщата заповядва на стопанката да иде да цепи дърва, команда е това.

А де е изискването на ухото? Когато ухото се е свикнало на командата, то има особена форма. Заекът запример слуша, като кажеш: бягай, и бяга. Само като трепнеш, той подскочи. Какво е ухото на заека? На магарето и на заека ушите са се проточили от голяма команда. Това са същества на ред и порядък. Ти искаш ред и порядък, механически мислиш за заека и за магарето. От голямо слушане, от големи заповеди, които постоянно им се дават, техните уши са се проточили. Това е физиологически процес. Съвременните наблюдатели са забелязали, че на всичките престъпници, на всичките крадци са по-дълги техните ръце. Туй се обяснява с простия физиологически факт, крадецът мисли да бръкне в някой джоб. И като мисли така, кръвта отива в ръката. И като са мислили така ред поколения, ръцете са станали дълги. В маймуната запример, в орангутана ръцете са дълги, понеже като иде – плодните дървета, тук вземе, там вземе или иска да хване – проточили се. Всички убийци и престъпници, ръцете им са къси и дебели, защото в убийците няма желание да си проточи ръката.

Ако вие постоянно слушате еднообразни движения, механически, вашето ухо ще вземе известна форма. 10 – 15 години слушате заповеди, то ще вземе формата на командата и ако наблюдавате, като видите ухото, ще знаете, че то е един послушник, накоманди. Аз, ако разбирам, един слуга дали е слушал командите или не, като погледна ухото, ще разбера. На някой, като погледна, рекох: „Ти още команди не си се научил да слушаш, не си свършил.“ Има ухо взискателно. Аз го наричам ухо на дълга. Казва: „Това е мой дълг, моя длъжност.“ Такива уши има, които са на дълга, те имат особена форма.

Третата форма на ухото е ухото на желанието и аз го наричам „ухо на удоволствието“. Човек иска да бъде аристократ, да си почине малко, да е добре облечен, да се покаже пред хората, да го славят, да се въздигне, голям човек да бъде. Едно ухо има на необходимостта, друго на изискванията и третото ухо на какво беше? – На желанията. То е ухо на удоволствията.

Сега вие вземете честното ухо. То е обща форма, то е принципно. Под думата честно ухо, разбирам онзи преходен пункт, онази преходна граница, от дето човек е минал от животинското състояние. Под животинско състояние разбирам едно животинско разбиране, дето чувствата са играли най-важната роля, не мисълта. Едно животно никога не мисли за последствията. Един вълк, като дойде в кошарата, не мисли за последствията. Той мисли как да вземе една овца. То е желание у него. Лисицата, като се приближи при един курник или мишката, като се приближи при някой капан или при някой сандък, то е едно желание, но какви ще бъдат последствията, никак не мисли. Като се затвори капана, тогава мисли. Някой път можете да вземете някой капан, Да видите как мисли мишката в капана. Мърда муцуната, а това е вече мислене. Казва: Как стана туй? Какво аз желаех и какво ми дойде до главата.“ Не може да си даде никакъв отчет. Желанието беше отлично, такова хубаво желание да не се постигне!

Някой път се смеем на мишките, на лисиците, на вълците, но във всички вас има такива желания. Сега не искам да ги сравнявам, понеже не искам да се връщам назад. Но всякога, когато човек има едно желание, иска да го прокара, без да е мислил, той мяза на един вълк или на лисица или на мишка. Ще мисли после, щом се намери вътре. Човек трябва да се спре именно преди постъпката, преди желанието и да каже: „Искам ли аз да взема ролята на един вълк? – Не искам. Искам ли да взема ролята на една лисица? – Не. Искам ли да взема ролята на една мишка? – Не искам. Въпросът е свършен. Ще взема ролята на един човек, който мисли.“ Сега Господ защо създаде мишките? – Да покаже, че като нея не трябва да постъпваш. Защо създаде вълка? Да ти покаже, че не трябва да постъпваш като вълка. Защо Господ създаде лисицата? – За да ти покаже, че не трябва да постъпваш като нея. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на вълка. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на лисицата. Желанията ти не трябва да бъдат като желанията на мишката, но да бъдат като желанията на човека. Защото, ако имаш желанията на вълка, на лисицата и на мишката, ти не би се ориентирал.

В сегашните измервания трябва да имате няколко пункта, за да направиш едно измерване. Само с една точка ти не може да направиш нищо. Следователно геометрически вълкът, лисицата и мишката, това са пунктове. За да дойдеш до известно заключение по въпроса, който разискваш, те са едно предметно учение. Запример от де е излязла десетичната система? От къде е взел човек? Той се е научил да брои от ръцете. Като дошли учените хора, те, като търсили как да изразят и те, като мислили, мислили, намерили носа и от там започнали. След туй, какво да му турят на този нос? Учените хора разбрали [избрали] едно число, което да е отрицателно число и след като мислили и намерили в природата човешкото ухо. Вие казвате: „Това е едно съвпадение.“ Или може да кажете, че те взели от яйцето единицата, но яйцата отпосле дойдоха.

Човек е взел предметно учение от своята ръка. След туй, дълго време три неща са му турили. Условията на единицата се дава чрез ръката. След туй има онова число на равновесието. Числото 3 е на равновесие.

Фиг. 1

Човешките вежди това. В веждите има триъгълник. Човек е едно елипсовидно същество. Ако се прекара един конец, какво ще се направи? Ще се образува елипса. Триъгълникът е мярка, с която можем да мерим двата полюса на човешкото същество. Какво е ръстът ти? Когато полюсите са надалеч или наблизо, имате две различни положения. Затуй когато носът е по-дълъг, човек е по-умен, колкото носът е по-къс, веднага в него чувствата му вземат надмощие. Дължината на носа показва преимуществото на умствените сили. Когато носът е къс, чувствата преодоляват. Следователно от дължината на носа ние съдим за преобладаващото влияние или на ума или на чувствата.

Ще вземете общата линия. Тъй, както гледам вашите носове, перспективно някой носове се гледат, че са къси, но то е самоизмама. Носът може да е дълъг и широк и вследствие на това изглежда, че е къс. Някой носове са къси, но са сплеснати, изглежда, че са дълги. Носът трябва да се гледа по отношение спрямо цялото лице.

Сега тия разсъждения не са за практическия живот. Ако вземем един човек, който не може да разсъждава от последствия към причина и обратно – от причината към последствията, той ще каже: „Какво отношение има тук?“ Даже на един съвременен геометрик или математик да му разправяте за това, той. ще каже: „Не ми говори такива работи, съвсем друго положение е.“ Хората са образували тази система, но туй броене, което ние имаме, то е дошло от Невидимия свят. Човек е построен математически, геометрически, според една форма, която ние не знаем. Каква е формата? – На един по-висш свят, от който човек е излязъл. Тук той само си носи бюджета, разноските му са останали горе, той носи само бюджета си тук. Този бюджет е временен. Един ден той ще се облече в тялото си, в което ще живее, в което е бил направен.

Сега, ако речем да се спрем, да разискваме какво е тялото на безсмъртието, ще се оплетем. Вие мислите, че той е тук. Виждате един ден баща ви, майка ви, туй тяло, което вие считате реално, то престава да функционира и виждате баща ви, майка ви са си заминали. Тялото престава да функционира, няма кой да тури въглища, няма кой да тури вода. Машина има. Като дойде онзи машинист, тръгне машината. Значи тази машина, с която си служи този механик, тя е временна, тя не е негова собственост. Той, като се научи, свърши си работата, слезе от машината. Тялото, в което живее, то е временна машина. Един ден той трябва да напусне и като дойде до последната станция този механик трябва да си почине. Онзи, които не разбират законите, ще кажат: „Еди кой си умрял.“ Има умиране, ако гази машина се разруши. Ако тази машина се сблъска, този механик, кой е или как се казват тия, които карат локомотивите? – Машинист. Думата машинист за вас е разбрана. На български какво значи машинист? На вас „машинист“ ви е толкоз известна, колкото „крава“ като кажеш. Ти казваш „крава“, но какво нещо е кравата. Мислиш – същество, от което доиш мляко. То е само външната, механическата страна. Но ония черти, по които се познава кравата, ние още не ги знаете. Всякога мислиш за кравата: туй, което може да ни даде мляко.

Този въпрос за образуването, тази е една подвижна единица, тя носи сама по себе си. Най-хубавата част от света се възприема чрез нея. Най-хубавите възприятия човек ги възприема чрез храната. Тази част на впечатлителността (носът), когато ние много възприемаме, когато някой път нервната система е силно възбудена, не може да спите. Когато не може да спите, аз ви давам един метод как да спите. Трябва да вземеш някой път някое наркотическо средство. Концентрирайте ума си на върха на носа.

И като концентрирате ума си на върха на носа, за половин час ще заспите. Не, да се приспиш, че да не може да се с будиш, като мислиш за носа си, тури числото 5-6, че като заспиш да се събудиш, за да знаят слугите ти, които ще те събуждат. Онзи, които са зад носа, ще те събудят навреме.

Тъй като говоря, лесна работа е, но като направите един опит, опитът не може да излзе сполучлив. Изобщо, щом се безпокоиш, много не вървят работите. Но няма какво да плачеш. Започни да мислиш за носа си и веднага ще изчезне скръбта. По някой път се запитайте защо човек трябва да плаче. Аз съм гледал мъже и жени плачат. Случило се е нещо и плаче човекът. Казва: „Защо се е случило?“ – Случило се е. Рекох, и да ти обясня защо се е случило, нищо няма да те ползува. Таман ти обясня защо се е случило и той казва:, Другояче не можеше ли да бъде?“ То е цяла философия. Хубаво нещо е за разсъждение. По някой път и аз питам защо туй се случило. Той започне да обяснява. Често ми се е случвало някой да дойде при мене и ми разправя, че някой го е ударил в главата. Питам го: „Как си го обясняваш?“ Той седи, седи, казва: „Иде ми на ум. Преди десетина години казах една дума на този човек. Види се някой ким240 е имал. Обидих го и заради това ме е ударил в главата.“ Да кажем, възможно е, вероятно е, но той не може да намери никаква причина за това, което му се е случило, тогава как ще си обясните? Но все си има една малка причина. Малката причина седи някъде или близо или далеч. Един човек може да те удари по единствената причина: ти си минал и го погледнал така несъзнателно и той се докачил. Дигне ръката, като че с погледа ти си го ударил. Може причината да е много близка. Ако на този човек, който минавал там, покрай него, който му се усмихне, поздрави го, ни най-малко няма да го хлопне. Минават двама покрай един военен пост. Минава единият и войникът с пушката го повалява на земята. Иде другият и казва: „Извинете, аз виждам, че е забранено.“ Първия го удря, а вторият се възползува. Той казва: „Ще извините, аз съм попаднал тука“, войникът вземе друга поза. Войникът е под команда и той казва: „Тук не може да минават.“ Та рекох, в живота, помнете, има много военни постове. Цялата природа е пълна с военни постове. Дали си мъж или жена или дете, все таки може да приемеш един удар на пушката. Та когато ние говорим за законите на природата, подразбираме един войник, който седи с пушката. Ако не си внимателен, той може да постъпи така, както не би желал. Туй знание ви се дава, за да може да се ползувате, да не попадаме в ненужни мъчнотии и скърби и света. Страданията са общ ход на работата.

Та рекох, сега ще помните ухото [на] необходимостта, какво е. Аз ще ви дам, отношението е това: то си има команда. Такова ухо ти трябва да го командуваш. Трябва да заповядваш. Онези, които имате дом, къща, вас ви възпитават с команда, понеже идете от положението на необходимостта. Защо се е образувал дома? Домът е едно възпитателно средство за човешкия дух, да се научи човек да слуша. Като започнеш, в едно положение, [ще] ти заповядват – в едно прераждане, второ, трето, четвърто, десето, стотно прераждане. Ще заповядва жена ти, господарят ти, докато се измени ухото ти отгоре. Защо е създаден дома? За да се измени ухото на човека, за да знае разумно как да слуша. Защото най-първо необходимостта трябва да се яви и после ще дойде свободата. Свободата се явява като разумен процес на разумността, после се явява разумността. Казвате: „Защо са страданията в света?“ За да стане човек умен, нищо повече. Умният човек таван си прави вътре. Щом влезеш в една къща, виждаш, че таван има този човек. Показва, че има желание да се поправи. Сега ще кажете: „Ами че нашият салон и той си има таван.“ Кой няма таван? Имаме таван ние – 5 греди, които са хоризонтални. Всяка греда показва една степен. Таванът е от различни степени. Нашият таван върви във вид на стълба. Ние сме спазили същия закон.

Та рекох, ухото играе една от важните роли в механическите процеси или в разумния Божествен свят, човек да се научи да слуша. Най първо, най-хубавото, което човек може да слуша в света със своето ухо, то е човешката реч и музиката. Вие не можете да имате едно хубаво ухо, красиво ухо, което не може да схваща правилно човешката реч, което не може да схваща правилно музикалните тонове. Туй ухо не е построено правилно. Аз наричам „разумно ухо“, което правилно схваща звуковете на речта и правилно схваща музикалните трептения. То е вече разумното ухо, с което може вече да се работи. Затова на човека трябва да му говорите. Командата е необходимост, тя предшествува. За да дойдем до разумното ухо, обикновено за разумния живот, непременно трябва словесно говорене или музика, нали?

Всички трябва да се учите да пеете? Вие сега пеете, аз ви слушах горе, като пеехте „Грее слънцето“. Тъй не се пее. Най-първо, като пееш, трябва да се слушаш. Като изговаряш думата, трябва да имаш желание да чуеш думите. Думите сам да ги слушаш и да ти е приятно, че си чул. Най-първо произнесеш една дума, кажеш: „любов“. (Учителят я изговаря натъртено.) Това не е музикално. Те ще те бият, ако любиш и кажеш по този начин. Ако ти така произнесеш думата „любов“ на твоята годеница, тя ще ти каже: „Ха, да си вървиш.“ Аз, ако бях мома и онзи, който би ми казал така, аз ще си обърна гърба. Това не е любов. Това е необходимост в света. Като кажеш „любов“, така тихо ще изговориш, че да чуеш. То е най-деликатният звук, който може да чуеш. Няма по-деликатен език от любовта. Тя е толкоз близо, като чуеш, ти мъртъв да си, пак ще оживееш. Затуй щом дойдете до любовта, тихо говорете и като кажеш веднаж, не повтаряй. Любовта не обича да се повтаря. Като говориш на себе си, любовта продължава този звук.

(Учителят пее тихо.) Този начин на пеене показва един извор, който тече някъде. Вие някой път мислите, че сте много добри, че сте поумнели. Представете си, че ви внесат в един свят, дето хората са крайно интелигентни и крайно добри. Какво ще представяте вие? Пренесете се от школата като делегати в един по-горен свят. Вашето положение ще бъде такова, както да пратите едно дете между математици. Туй дете да е делегат, да вземе участие в ония разисквания, които математиците ще имат. Такова ще бъде вашето положение.

Казвате: „Аз зная нещо за ухото.“ Какви работи има да се учат за ухото, тия гънки вътре, после от колко милиона нишки е създадено. Има вътре нишки, които издават тук, предават човешката реч, предават музикални тонове, трептенията. Има специфични места. Музиката зависи от ухото. Какви са тия ъгли. Ухото много добре трябва да бъде обработено. Колкото по-добре е обработено ухото, толкова по-добре ще възприемете речта. Ухото трябва да е съвършено. Ние не може да предположим един ангел с едно дефектно ухо, той не може да бъде ангел, ако има най-малкия дефект на ухото. Той трябва да дойде на Земята и да си изправи ухото. Земята е една работилница. Когато някой ангел съгреши, изпращат го на Земята за ремонт.

Нали знаете онзи пример, един ангел съгрешил и от Небето го изпратили тук на Земята, да се въплоти, да научи три неща. Мисля, че знаете тази приказка. Ако не я знаете, ще я намерите и ще ми я кажете, да я прочета и аз. Защото и аз се интересувам от нея. Всякога, когато човек дава внимание, как се говори някъде, ако ви дават, вижте какво е ухото на говорителя. Аз бих ви дал едно правило: никога не слушайте един сказчик, който няма едно правилно ухо. Всеки един говорител, когото слушате, да има хубаво ухо. Ако слушаш един човек, на когото ухото не е добре завършено, една дума като каже, върви си, не отваряй никакъв разговор, понеже този безполезен разговор ще се отрази върху тебе, той няма да ти каже нещо умно. Тогава вие един с друг няма да се срещате, но трябва да разбирате какво да е ухото. Едно ухо, гледано перспективно, горната част трябва да има форма.

Фиг. 2

Туй ухо е надеждно във всяко отношение. На това ухо може да разчиташ. Ако тази форма се измени, тя ще се измени по някакви вътрешни причини. Следователно ако ухото се деформира, то се деформира по причина на човешките мисли, чувства и желания. Следователно ухото ще вземе такава форма, каквито са мислите и желанията. Ухото е наследствено, повечето е наследствено. Тепърва трябва да работим, да пресъздадем малки прибавки на ушите. Сегашните уши, аз ги наблюдавам, все са наследствени, дядо ви, прадядо ви са работили и ви са оставили сега да ги моделирате малко. Заслужава 5-6 години да работи човек да ги посвети, да моделира своето ухо. Като идете в оня свят, туй ще ви бъде една придобивка, пак ще имате това ухо. Между най-висшата среда на ангелите, пак ще носите това ухо с вас. Тъй както е ухото, каквото е тук на Земята, такова ще бъде и горе. Каквото е горе, такова ще бъде тука. Онова, което ние придобием на Земята, ние го носим със себе си. Като се качим в духовния свят, пак ще имаме приблизително такова тяло. Туй тяло ще мяза на духовното тяло.

Всяка една придобивка, в каквото и отношение да е, и най-малката придобивка, в някоя част на тялото или пък някъде малък дефект, един завършен резултат е. И вие ще го носите със себе си. Те наблюдават и вътрешно те знаят причините, но същевременно един ангел, като дойде на Земята, ще гледа човешкото ухо. Те са физиономисти първокласни. Като погледне ухото, веднага вижда какви последствия ще дойдат, мисли и за причината. Някой път ухото отвън е правилно, няма никаква погрешка. Този ангел знае причините. Те не седят в един индивид, а са посторонни, а онзи, който не разбира, той ще има криви заключения.

Та това е един резултат, външен резултат, който трябва да изучавате. Ухото е в процес на развитие. Ухото у нас още не е завършено, лицето на човека и то не е завършено. Казвате: „Бог направи човека по образ и подобие“, но съвременните хора още не са направени по образ и подобие Божие. Те имат възможности, но нашите уши не са завършили своето развитие. Има много да се развиват. Носът ни и той е недоразвит. Устата са в процес на развитие, ушите и те са в процес на развитие. В туй развитие, в което сега се намираме, то показва степента, до която сме дошли, доста голям път сме изходили и сега в света има доста красиви уши, които можем да вземем като образец. То е успех.

Някои, които не разбират законите, може да се обезсърчат и да кажат:, Аз нямам хубаво ухо.“ Ухото всякога може да го поправиш, стига да обичаш туй ухо, т.е. В ума ти трябва да се роди една мисъл. Един органически процес може да се усили, може и да се спре. Аз не искам да се спре. Има един процес в слънчевия възел. Не искам да ви кажа мястото, близо е над пъпа и под лъжичката, има една междина и там някой път нещо ви говори. Вие в ума си много правилно разсаждавате, а тук долу, едно същество ти казва точно обратното на това, което ти мислиш, горе ти си едно разумно същество, а долу опак човек. Светиите, това са го претърпели, отдолу онзи псува, а онзи отгоре благославя. Та най-голямото мъчение на светиите е, когато са дошли до това положение. И те се чудят как е възможно. Горе да благославя, а долу да псува. Чуди се, моли се веднаж, дваж, триж, но от молитва не взема. Някой път утихне, нищо не казва. Някой път може да се обяснят причините какви са. Мнозина от вас, като дойдат до тази област, стават много мълчаливи. Там човек трябва да бъде гениален, за да може да излезе от този изпит.

Когато се изучава физиогномически ухото, носа, човек трябва да ги изучава принципално. Аз гледам носът е къс, но възможно е този нос в 5 – 6 години да се измени. Той няма да стане ангел, но все таки ще има едно подобрение, може да бъде 10 пъти по-добре, отколкото първоначалното. Сега на мнозина хора трябва да се поправят ушите, устата. Най-големи дефекти съществуват в ушите и в устата. После съществуват големи дефекти в носа, в очите. Но поправянето трябва да започне с ухото, с устата, да се поправят възприятията в бялата раса. В черната раса имало чрезмерни дефекти, дефекти в устата, а в бялата раса, както са вървели има един дефект – изтъняването на устните, на двете бърни. Не е здравословно да има човек тънки устни. Човек не може да бъде здрав, ако устата образуват една линия. Всякога трябва да се остави устата свободна и затуй човек по някой път заспива, да си отвори устата. Другояче волята поддържа стиснати устни. Някой, когато иска да покаже, че има воля, той стисне джуките си. Срещам някой стиснал си джуките. Някоя мома срещам, стиснала си джуките. Рекох и: „Няма какво да си стискаш устата.“ Някоя майка и тя си стиснала джуките. Някой свещеник си стиснал джуките, няма какво да си стискате устата. Той си стиска устата, хвана го за ръката, раздрусам го: „Отвори си устата“, и той веднага я отваря. Той, за да си стисне устата, той е по-силен от мене. Имате право да си стискате устата пред един човек, който е по-слаб от вас. Пред него може да си стиснеш устата. По-силният като срещнеш, ако искаш да минеш благополучно, устата трябва да бъде отворена. Стиснеш малко, ти ще възбудиш в този човек всичките действия в природата. Природата всякога мачка същества слаби, които се мислят за силни. Тя особено удоволствие изпитва да ги мачка.

Това са сега общи твърдения, които според съвременната наука се нуждаят от доказателства. Може лесно да се докажат. Тази теория може да ви докажа. Да ви изпратя 10 души в София със стиснати уста, навсякъде по един начин. Като се върнат, изказват своята опитност. 3-4-10 души да изпратя с отворени уста, те според другото правило, те като се върнат, другите отиват. И едните и другите да идат по работа. Да кажем, отивате в някое министерство, отива, иска служба. Пък със стиснати устни е, погледне го инспекторът и казва: „Нямам време.“ С всяко стискане за природата няма лъжа. Щом стиснеш, в природата става едно изменение, щом отпуснеш устата, в природата пак става изменение, ако аз стисна очите, става изменение. И в религиозния живот, в който и да е живот и в светския става изменение. В каквото и положение да си поставите очите, веднага съответно влияние има. Всяко едно наше движение произвежда един малък ефект и се регистрира някъде. Природата отбелязва всяка постъпка, мисъл, движение и няма което да не е регистрирано, забелязано някъде. Защото един ден в бъдещето, вие ще четете, като на кино, всичко каквото е било скрито – покрито, тайно и всичко ще гледате така и ще ви бъде много приятно.

Но при сегашните условия, при които ние минаваме, понеже човек има туй чувство, за понятията за хубавото и красивото, ако му кажете, че ухото не е хубаво, веднага ще му стане мъчно. Той си тури най-първо ръката. Ръката може ли да познае дали ухото е правилно или не? Ако искаш да знаеш дали има правилно ухо или не, аз да ви дам един метод. Ти си тъжен, скърбен, прекарай дясната или лявата си ръка покрай ухото, след като прекараш, ако ухото е хармонично направено, веднага ще намериш едно видоизменение в твоето състояние. Ако прекараш лявата си ръка или ако прекараш и двете си ръце и никаква промяна не става, знай, че ухото не е такова каквото трябва.

Фиг. 3

Защото, ако средната част на ухото е издадена или ако е вдлъбната, туй вече показва дали човек е активен. Тук е активната страна, това са динамическите сили. Когато средната част на ухото е изпъкнала, той никога няма да бъде спокоен, той ще бъде постоянно като някоя машина напрегната да работи. Има и обратния процес. Тогава безпокойството е вътрешно, когато ухото е вдлъбнато в средата. Едното ухо е обективно активно, а другото е субективно активно, а когато ухото е право, това е спокойната линия.

Има части на ухото, които показват бъдещето развитие, бъдещите възможности, показва заложбите вече. Всякога ти ще разчитат на една заложба, която Бог вложил вътре, аз говоря за ухото като един разумен резултат на съществата. Ти, като бутнеш ухото и в Невидимият свят има същества, които веднага казват: „Какво обичаш?“ И тогава, според твоето ухо ще те кредитират. Ти засягаш цяла разумна област в Невидимият свят и ако ти не засягаш ухото, не може да имаш отношение с тия същества. Ти в слушането ще се съединиш с разумното, което направлява ушите ви. Ако се затворят ушите и оглушее човек, то е нещастие за човека. Ако хората биха оглушали за разумното, да не може да слушат за хиляди години, туй ухо ще изчезне и няма да остане почти нищо. Ще останат малки чуканчета. Но благодарение на постоянното слушане, на сегашната реч и музиката, която сега хората имат, човешкото ухо се е развило.

Слушайте разумното и пейте правилно. Писанието казва: „Пейте и възпявайте Господа в себе си.“ Не може да приемеш хубавото, ако не слушаш разумно. Като станеш сутрин, дай ухото, да слушаш разумното. Седнеш и мислиш какво Господ мисли за тебе, какво ангелите мислят за тебе. Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да пее? Какво ще мислят ангелите за един човек, който не знае да говори? Или вие не сте обръщали внимание на тембъра на вашата реч.

Вие посрещнете един човек и му кажете така. Ще ви приведа една малка опитност. При мене идва една много благородна българка. По тип има нещо много хубаво в нея, в характера ѝ. Правя един опит. Казах и само една дума, за да изнесе нещо. Тя казва: „Ти знаеш ли колко ме разгневи тази дума, знаеш ли колко ми стана тежко?“ Рекох, може да ти става тежко, но аз обяснявам един закон, туй е неразбиране вътре, туй показва чувствителност в тебе. Тя го изтълкувала лично. Привеждам един пример, аз употребявам интонация. Рекох: „Аз съжалявам много, ако ти така мислиш за мене. Ти да мислиш заради мене така.“ Сега аз какво мисля, какво съм мислил, ако бяхте станали светии, бих ви го казал. Аз седя и размишлявам, рекох какво влияние упражняват човешките чувства. От една малка интонация и след туй веднага измених тона си и започнах да говоря. Като измених тона си, тя казва: „Така вече разбирам.“ Ритъмът, интонацията, начинът, по който говоря, моето обръщение, обърнах се към нея сериозно, посвих си очите, погледнах я. Рекох на тази младата жена: „Аз съм срещал много красиви жени, но досега не съм срещал нито една българка, която да оправдае моите очаквания.“ Тя казва: „Аз ще докажа, че има една българка. Ще направя нещо и след 4 години ще отвориш плика. Туй, което ще кажа, ще го направя. Тогава ще ти кажа туй изпълних ли го или не.“ Рекох, трябва разбиране, туй е една отлична черта. Аз виждам хубавото в нея. Не само трябва да се препоръчвам, че аз зная това, но каквото върша в дадения случай и на мене, ако ми говорят по същия начин и мене ще ми стане мъчно. Тя дошла до едно положение. И единствената българка е, която ми харесва малко.

Сега вие ще кажете: „Ами ние тук?“ За вас дума да не става. Сега на вас може да ви кажа нещо и да ви стане мъчно. Сега за изяснение казвам това, да ви покажа закона, колко човек трябва да бъде внимателен, крайно внимателен. Малки работи може да огорчат човека. Като срещнеш човека съзнанието трябва да бъде будно. Понеже живеем в един Божествен свят, хармоничен свят, Божественото не се шегува. Има неща, които са позволени в физическия свят, има неща, които не са позволени в Божествения свят. Няма защо така да се прави.

Сега какво стана, кажете ми? Какво запомнихте от тази лекция. Вие ще кажете: „Ушите не са такива каквито трябва.“ Ушите ви трябва да станат такива, каквито трябва да са, за каквито са направени, да работите върху тях. Може да кажете: „Кога ли ние ще се развием?“ Щом дойде пролетта на човешкия живот, вие ще се развиете. Пролет, онези цветя излизат всички из земята. Та когато дойде Божествената Любов, човек трябва да има отзвук на това. Не трябва да туряме отрицателни мисли, да казваме: „Остаряхме, от нас нищо няма да стане.“ – Не, от мене ще стане това, което Господ ме е направил, аз да стана. Вие ще кажете, искате да приведете примера на българката. Тя казва: „Аз ще дам написаните неща точ в точ. Ще видиш, че има българка, в която няма да останеш разочарован.“ И вие като нея кажете, турете си няколко точки и след 4-5 години да докажете, че ще го изпълните. Онова, което Бог е вложил в нас, да го развием. Да направим едно ухо, че като го види Господ, по човешки говоря, да каже: „Тия деца са работили.“ Като погледне ухото Бог, да каже: „Това дете отлично е работило!“ Тъй както един баща ти е дал условия и ти си учил много добре, придобил си всичко.

Отче наш

31 лекция на Общия клас 19.V.1933 г., сряда, Изгрев, София.

Категории