СЛЪНЦЕТО
VI година (1926-1927), Осемнадесета лекция на Младежкия окултен клас, държана от Учителя на 30.01.1927 г., неделя
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
Размишление
Постъпила е една теза за критика: „Евангелията на Матей, Марко, Лука и Йоан; характерното за четиримата евангелисти и четирите Евангелия, отношението им към народите тогава и сега.“
Вие, за да разбирате Евангелията, трябва да работите с неизвестните числа. Онези важни слова, които Христос е говорил, са пропуснати; от това, което е написано, по този математически закон трябва да намерите неизвестното – какво е говорил Христос. Как наричате онези естественици, които по една костица може да построят, да опишат цялото животно?
Отговор: Палеонтолози.
Следователно, като вземете начина, по който Матей е писал, от него може да построите пропуснатото – от дадените думи. Той е писал на гръцки. Винаги, когато се изучава мистичната страна на Духовния свят, човек трябва да работи все с неизвестни числа. Сега кой е главният обект в Евангелията? Христос представлява една душа, връзка. Животът на Христос – това е целокупността на ред съществувания почти на всички онези напреднали души. Може да вземете Христос като историческа личност, но Христос със сегашните хора има ли връзка? Някои от сегашните хора, които живеят, били ли са преродени във времето на Христос? На един италианец му казал един ясновидец, че той е бил онзи офицер, който бил при кръста на Христос, и той ме пита вярно ли е това. Казвам му: „Забравил ли си?“ За един мистик е важен животът, който човек е преминал. Защото дълбоката наука седи в това – да изучим формите, през които сме минали. Ако един естественик изучава малките клетки или протоплазмата, той изучава себе си. Когато изучава насекомите, растенията, кристалите, всички тези форми, през които човек е минал, човек се връща и по един научен начин изучава своето минало, формите, които той е създал. И според навиците, които той е оставил… Във всяко едно животно той е оставил известни свои навици. Затова за в бъдеще тази целокупност на науката от цялото царство на Живата Природа ще извади живота на човешката душа. Всеки идва да види пътя, по който е минал.
Какво нещо е науката? В съвременната наука аз бих ви препоръчал да изучавате наследствеността. Тя е една отлична наука, която може да ви ползва. Онези клетки, които не са изгубили първичния живот, могат всеки един орган да го възстановят; и колкото се отдалечават от този, първичния живот, те забравят този закон. В утробата на майката тези клетки създават тази ръка. Защо, като се роди човекът, не могат да я създадат? Някои учени хора ще кажат, че тези клетки са се диференцирали, но не е, не е така – те са изгубили този навик, изгубили са своето знание. Клетките на сегашния човек не са така учени, казано на един простичък език, както едно време. Човек е станал по-умен, а клетките са станали по-глупави. И нашето тяло е по-глупаво, отколкото преди години. Вследствие на тази глупост явява се противоречие между душата и тялото – и това наричат плът. Това съответства на отклонението на Земята от правия път. Днес Земята не върви по правия път, в който е вървяла преди милиони години. Сега учените изброяват около деветнадесет колебания на Земята. Какво означават тези колебания? – Това прилича на един пиян човек, който се люлее по улиците, не върви по една линия, но обикаля – показва, че пътят, по който върви, е опасен. Например Земята като се върти, оста прави люлеения. – Защо? Че тя пътува в една идеална среда, кое я кара да се клати?
Отговор: Обясняват това с въздействието на Луната.
Луната ни най-малко не влияе. Луната как ще въздейства на Земята – тя е 90 пъти по-малка. Тогава защо Слънцето, което е 1 500 000 пъти по-голямо, и Месечината, която е 90 пъти по-малка, защо тази Месечина вдига водата близо на 60 крака, докато Слънцето със своята големина не може да предизвика такъв прилив. Как ще обяснят учените това?
Отговор: Разстоянието до Слънцето е много голямо.
Не е. Съществува следното окултно твърдение: между Земята и Слънцето има една тъмна планета, която е невидима. Тя е тъмна, понеже не дава никакво отражение. Тя не може да се види. В противовес на тази планета се е създала Луната, за да спаси човечеството на Земята. Вследствие на грехопадението човечеството със своята мисъл е дошло в района на тази планета. Следователно тези приливи, които постоянно стават, се дължат на нея. Но тя разбърква и мозъците на хората – това става по причина на Луната. И учените хора не могат да мислят правилно, и религиозните хора не могат да мислят. „Той – казват – е маниак.“ Но всичкото маниачество го образува Луната. Представете си, в известно положение Луната прави един прилив на кръвта вътре в мозъка. Щом дойде този прилив на кръвта, трябва да знаете как да употребите тази енергия: тя нахлува и много хора се повреждат.
Най-първото нещо при възпитанието е, че човек трябва да се справи с Луната. А Луната съответства със своето религиозно духовно вярване. Всички онези хора, които приличат на Луната, са големи догматици, крайни материалисти, те обичат външното, те са скържави. А онези на Слънцето са крайно щедри, жизнерадостни. Човекът на Луната – той ще ти проповядва за спасението, но ще те остави гладен да умреш. Хората на Луната са без живот или техният живот е елементарен. Аз не зная как астролозите са турили Луната. Тя не трябваше да бъде в зодиака вътре, погрешно са я турили. Като не знаеха кого да турят, туриха Луната. Това не е астрология. Луната трябва да се извади – не е планета, тя е един сателит. Тогава защо да не турим и сателитите на Юпитер? Онези, които изучават дълбоко Природата, когато говорят за планетите, разбират това: в пространството, през което сега пътуваме, има известни течения, които се отличават по своята гъстота и своята енергия. Например, когато говорим за Марс, подразбираме тези течения, които обикалят и проникват цялата Земя, правят едно обръщане и винаги предразполагат хората, действат на ушните области, в страничните части на главата, събуждат чувствата на самосъхранение. Марс е юнак, за самосъхранение е готов да извърши всички престъпления. А Луната за едно свое удоволствие може да продаде баща си и майка си. За една дреха ги продава – това е едно лунно състояние. Вземете например едно дете, което цял ден плаче за една шапка.
Някой път у нас се ражда желание – ние искаме да бъдем учени хора. Учението не се придобива механически. Способността да знаете вие я имате в себе си, а за съчетанието на тези условия отвън ти си като един художник: четката и боите имате, но съчетанието художникът трябва да даде. Знанието механически не може да дойде. Във всички отрасли схващат живота механически. Когато човек схваща духовно нещата, ще има растене у него, той ще стане благороден. Най-първо всеки от вас трябва да започне със стремежите на Слънцето – не с другите планети. Всеки един от вас, който иска да има една здрава основа, трябва да започне с вибрациите на Слънцето. Основният тон е Слънцето. Щом започне Слънцето да действа, има разширение в ума и сърцето, ражда се истинският живот, идейният живот. И истинските хора на науката, на изкуството, на музиката, на всичко, са хората на Слънцето. Ще ми говорят за Юпитер – това са онези хора, които обичат да се показват: той няма никаква идея, а се хвали с чуждия капитал. Той е юпитерианец, хубаво. През всички тези планети, човек трябва да мине през тях. В Юпитер ще обработи външната страна на нещата. В Юпитер се развиват личните качества на човека, достойнството. Това, което отделя човешкото Аз – това е Юпитер. Аз ви препоръчвам: ще се държите за Слънцето, но не така, както вие виждате Слънцето, не за това Слънце, което изгрява и залязва.
Въпрос: Какво ще ни кажете за Синята планета?
Когато дойде и се намести на мястото на Луната, тогава ще говорим за нея. Някои окултисти казват, че тя е влязла в Слънчевата система, невидима е, и тези пертурбации, които сега стават, на нея се дължат. Нейните енергии ще погълнат Луната, ще я преустроят. Това са теории, каквито говорят окултистите. Един ден, когато тя дойде, ще се измени Луната: ще има синкав, много приятен цвят, и ще бъде малко по-голяма. На нея ще има живот и тя няма да обикаля, както сега, но ще се върти наоколо – и на Земята ще се създадат условия за една по-възвишена култура. Казват, че това в скоро време ще се случи.
Периодът за развиването на сегашната, Шестата подраса, е голям – 210 хиляди години трябват. Шестата раса за да се яви, за да се усъвършенства – докато дойде тя, 210 000 години трябват. И в този период ще се яви тази планета. В Шестата подраса ще се яви тази планета. Някой път аз ще ви кажа името ѝ, как я кръщават. Може да се яви след 10, след 100, след 1000 или след 10 000, може след 210 000 години. За окултистите тези работи са близки – те с милиони работят. В Природата има два метода, с които тя си служи. Има 18 милиона години, откакто човек се е явил в сегашната си форма. Този период е минал, за да се образува сегашната форма, а след като се зачене човек, ембрионално той минава този период за 9 месеца. Така че 210 000 години могат да се съкратят в един къс период. Значи трябва да назрее тази, Шестата раса. Трябва да се създаде един нов континент. Природата не бърза. Преустройство ще има на цялата Земя: оста ще се изправи, климатически ще имаме най-хубавите условия, ще се измени конструкцията на човешкия мозък, общо ще се измени устройството на ръцете, на краката – те ще вземат най-хубавата форма. И между хората ще се появи идеята за братство, всички хора ще живеят в мир и съгласие. Това са идеали, за които трябва да се чака – докато дойдат, много кръв ще изтече.
Интересно е да разглеждате пертурбациите: в живота на всеки един човек има пертурбации. Често вие минавате през това – както край Земята има една черна планета, така и във вашия живот има един черен гений, когото ти не виждаш; и когато със своите мисли минаваш край него, той ще произведе в тебе пертурбации. Най-ужасните мисли и чувства ще те връхлетят, може да те отклонят от пътя. И после човек мре! Големи страдания ще имаш, но може да дойдеш под влияние на един друг брат – той пак ще те въведе в правия път. В този век всички ще бъдете преведени през тези пертурбации. Те са механически – вие не трябва да се плашите, когато дойдат. Така, както корабът се навежда наляво и надясно, но не може да се обърне – той така е направен. Онзи, който го е направил, знае това. Корабът така е направен, че вълните не могат да го обърнат. И човек така е създаден в света. Вие трябва да вярвате в едно – човешката душа е всесилна и нищо отвън не може да я отклони от нейния прав път. Да я отклони може, но тя пак ще се върне, тъй както една каучукова топка – вие може да я ударите, но тя от силата пак ще отскочи.
При сегашното развитие у всички ви се заражда един вътрешен страх, една вътрешна несигурност. Седите и всички се намирате в една мъгла – като патки в мъгла. „Ние завършихме училище, какво ще правим? След това какво ще дойде?“ – Това е механическо разсъждение. Откакто е започнала бялата раса, вие не сте имали още условия да живеете, както трябва. Всеки един от вас е минал през страдания, страдания, страдания. Във вас има ламтежи, копнежи, но ви трябват условия. Искате да бъдете художник, но нямате условия, среда; искате да бъдете музикант – инструмент нямате; или да сте поет – няма такава мека среда сега, кой ще ви разбере? Или искате да бъдете учен. Ако изнесете една нова теория какво нещо е материята, силата, как се е създал светът, всички ще въстанат против вас. И всички Велики учители на човечеството, които знаят това, мълчат. Казват: „Нека тези деца се занимават със своите теории, те са хубави.“ В XVIII век Френската академия на науките е разгледала около 80-90 теории – те са все достоверни. Това са гимнастики на ума. Това са степени, фази, през които трябва да мине умът, за да се упражнява. Аз не наричам една теория лъжлива. Онова, малкото дете, което пише буквата криво, то не лъже: то се стреми да я напише, но не може. Така че, каквато и да е теорията, тя съдържа известна истина; не лъже, но това не е същинската Истината. Пък и не е необходимо при сегашните условия да знаем цялата Истина. Как е създаден светът – не е необходимо да знаем. Как мислите вие сега: от клетката ли излезе човекът? Произвела се е в клетката една видима форма – в тази плазма. Какво е заключението на сегашните естественици, как се е образувала плазмата, после – тези ядра? – Ядрата – това са онзи, мъжкият принцип; плазмата – това е женският принцип. А туй, което се дели – това е мъжкият принцип, който се оплодява вътре.
И ако вземете: според закона на наследствеността например най-първо се роди едно дете мъжко, второто е от женски род, третото – от мъжки, четвъртото – от женски – редуват се. Но има и друг закон: има две женски, след това един брат, след това две сестри, един брат. Има и друг закон: раждат се три сестри, ражда се един брат, пак три сестри, пак един брат. Някъде законът е така: на седем братя ражда се една сестра. А при Яков – дванадесет сина и една дъщеря. Това какво показва – че у еврейския народ този, грубият елемент, преобладава. Такъв един народ не може да бъде носител на Христовото учение. Тези дванадесет мъже – те не могат да приемат Христовото учение, да се пожертват. Много слаб беше законът на Любовта – няма никаква Любов у тях. Те са тип на крайния егоизъм, хора егоисти. И всеки един от вас, който има дванадесет сина – той е евреин. Обратното може да бъде пак нещастие – да имаш дванадесет сестри и един брат. Правилният закон е: един брат, една сестра. Трябваше Яков да има дванадесет сина и дванадесет дъщери. И преданието казва, че Адам имал четиридесет сина и четиридесет дъщери. Там законът е правилен.
Реплика: Лошото е, че законът не се направлява по желание.
Това са предания. Четиридесет – това е строгият закон. Адам започна с едно число, с един закон, с един от най-строгите закони в Природата. Той започна със Сатурн, четиридесет – това е Сатурн. Влезеш ли в ръцете на този бог, колкото кожи имаш, всичко ще обере. Безпощаден е той. Сега този закон може да го приложите. Този закон, който е верен в органическия свят, ще го пренесете по отношение на вашата мисъл. Например трябва да различавате: една ваша мисъл може да бъде от мъжки характер – положителна е тя, носи нещо благородно, възвишено, носи светлина. А, разбира се, една мисъл, която върви по женска линия, девица е тя – тя носи Любов в себе си. По тези мисли ще съдите на каква степен на развитие сте. Две от положителен характер – две от отрицателен, или какви са? Пак е този закон. Например вие казвате така: „Аз ще завърша естествени науки“ – и започвате: учите една-две години, казвате: „Тези естествени науки – това не е наука.“ Отивате философия да следвате. Следвате една-две години, казвате: „Философията – това са брътвежи, губене на време.“ Отивате по математика – учите две години, казвате: „Хайде по музика!“ – Това е губене на време. Не мислете, че изкуството може да го придобиете в университета. Университетът е едно условие. Вие, като дойдете в съприкосновение с онези, видните професори, те ви предадат този импулс, тази сила: те носят това знание със себе си – не официалното знание, не – там има сила. Официалните професори ще ви цитират този, онзи. „Е – казваш, – господин професоре, кое е вярно?“ – „Е – казва, – Вие си направете заключението.“ Той не може да се произнесе. Но онзи, гениалният професор – той носи своето знание от миналото, той не става сега професор. Зад него стоят хиляди поколения, затова той знае.
Много учени хора има на Запад, които имат свои специални теории, но те не ги изнасят. Тя за него е толкова свещена, че той не иска да я изнесе. За да я изнесе, той ще влезе в стълкновение, ще изхаби силите си. Той се радва, че има една теория, която прилага и има резултати. Ако аз имам една теория да преустройвам своя мозък, ако имам едно знание да подмладявам своя организъм, и го държа така, за себе си, и мога да живея, колкото искам, и да си замина, когато искам – не е ли това наука? Ако аз имам едно знание, с което преодолявам всички противодействащи сили, които могат да се явят… Защото онова, което противодейства – това са разумни сили. Няма механични сили. Студът – това са противодействия на разумни същества. Топлината – това са пак разумни същества. Земята, твърдите вещества, се дължат на съвсем други интелигентни същества, които специално се занимават с твърдите вещества. Водата не е образувана тук, на Земята. Тя е образувана някъде: „Каза Господ да се образува водата.“ Тази вода си има специалност. Кои духове са вътре във водата?
Отговор: Ундините.
Казвам: от тези четири елемента вие трябва да изучите най-първо твърдата материя. Да изучите и водата, за да излезете от тази вода: да не ви управлява водата, но вие да я управлявате. После, да излезете от въздуха: да не ви управлява той, а вие – него. Докато ние дишаме въздуха, ние сме риби в него. Каква наука можем да имаме? – Ще имаме знанието на рибите, които имат малки фенерчета и са безгласни. И в нас постоянно стават такива пертурбации и ние във въздуха не можем правилно да мислим. Това, което мислим на младини, отричаме в старостта. Кое е вярно? – И едното е невярно, и другото не е вярно. Това, което мислех на младини, вярно е и на старини. Това е истинско знание. Има поети, писали са нещо на 20-25 години, а някои са писали на 60 години – като сравня, и двете са еднакво красиви. Мислите ли, че знанието идва на младини или на старини? – Не. Душата го носи. Само че при известна възраст създават се по-добри условия. При сегашното съчетание на живота 33 години дават най-добрите съчетания да се прояви човек или като учен човек, или като поет, или като музикант. Това е общо правило, но има и изключения. Има и друг закон. Когато Мойсей прояви своята гениалност, беше на 80 години – на 80 години беше, когато отиде и изведе еврейския народ. Четиридесет години той пасува – той се учи. Така че не трябва да се обезсърчавате. Чакайте – вие не сте дошли до възрастта на Мойсей. На 33 години ако не сте – на 60, на 80, до 120 има възможност.
Това не е само за една утеха – трябва да имате вяра в Живата Природа. В пътя, по който вървите в този си живот, имате специална една мисия определена – и ако вие не се заблуждавате от света, ще създадете нещо. Учете се от учените хора, от всяка наука вземете всичко, каквото може да вземете, но не преяждайте – вземайте това, което можете да асимилирате. Ако четете, четете, и главата ви се напълни… Много учени хора пропадат, като се набере толкова материал в главата им – престават да мислят. По малко трябва. Един учен човек малкото ще разработва. Осемдесет години като живее, ако всеки ден употребява по три часа за една здрава мисъл, той ще събере много знания. Пък ако чете, всяка една мисъл трябва да извиква нова мисъл. Всяка една мисъл трябва да внесе във вас и едно припомняне. Ами че вие ще си спомните едно прераждане в Египет, пирамидите. Някъде там, в Индия, в някой храм сте минали второ посвещение – ще си спомните някои биологически закони. Този закон на спомнянето – той е красивият. Христос казва: „Този, Духът на Истината – Духът, Който ръководи цялото човечество, Той ще ви припомни от памтивека всичко, т.e., откогато човечеството е влязло в този закон.“
Вие още не сте млади. В моите очи за млад човек считам онзи човек, в когото Божественото се е събудило: във всичко вярва, макар че не е дете той – вярва и разбира. Нима мен трябва да ме учат да разбирам онзи музикант? Аз като чуя, разбирам вече този тон – и веднага мога да изпея тона, мога да го издам. Това е вродено вътре в мен. Следователно младият човек винаги трябва да бъде млад. Човек никога не трябва да остарява. Не си туряйте в ума, че ще остареете… Казват: „Ние като остареем“ – това е най-глупавото нещо. Не е мъчно, който иска – да остарее, да съгреши. Който иска да бъде млад, т.e. да добие наука, знание – той трябва да върви по правия път.
Ще турите за основа Слънцето – дълго време ще мислите какво са топлината и светлината на Слънцето. Когато човек дойде под влиянието на Слънцето, има такава широка душа, че той се радва на всичко. Всичко използва и неговият ум работи. И после, Слънцето е един от великите фактори, за да се възстанови онова, нормалното здраве, което хората трябва да имат. Днес аз ви говорих, че младите трябва да се пазите – не каквито сте сега. Аз като ви говоря, може да кажете така: „Ама аз не съм на правия път.“ Някой от черните гении на тази, черната планета, те е отклонил. Нищо, ще се върнете, ще призовете Божественото и ще се върнете пак по правия път. Сега ни трябват хора, младежи, с тези идеи: да се не отклоняват. Хора ни трябват по целия свят, младежи, които да имат идеал, да са като диамант, да бъдат готови на всички жертви. Не да страдат, не е въпросът за страдание, но да бъдат готови, да бъдат носители на Божественото, носители на тази наука. Тогава не трябва да се боите, че може да дойдат страданията. Те отминаха – толкова милиони християни измряха на арената, и с каква самоотверженост! Пък като вземете епохата на Лемур, на Атлантис – те страдаха много, но придобиха знание в тези страдания. Не е въпросът само да придобиете знание, за да поправите живота си временно на Земята. Ако вървите по този, истинския път, вие ще придобиете много повече, отколкото сте очаквали. Защото вашето желание да се повдигнете – това е желание на вековете. Като дойдат условията – да проявите хубавото, гениалното във вас. Всеки от вас ще бъде един извор, от който трябва да излезе едно благословение – така трябва да гледате.
С отклонението на Земята има една голяма пертурбация вътре в нервната система на сегашната култура. Няма какво да ви привеждам данни. Трябва да се върнем към онова, нормалното състояние. Божествените сили, мисли и желания в нас, така да трептят, че да усещаме вътре един мир в душата си. Поставени при най-лошите условия, душевно да бъдем весели – няма по-хубаво нещо от това. Мисля, един от английските романисти, Чарлз Дикенс, е имал един такъв характер: толкова заборчлял, че като се събрали неговите кредитори, всички искат, а той им казал весел и засмян: „Почакайте малко, сега нямам, ще ви се издължа, когато имам“ – и бил така весел. Всеки от вас трябва да бъде като Чарлз Дикенс. Като го турят натясно, да каже: „Дайте ми време, тази работа ще я уредя, ще се свърши.“ Все ще дойдете до положението на някой от тези, великите хора. Изучавайте и благоприятните, и лошите условия. Геройството на човека седи в това – да бъде силен в мъчнотиите на живота.
Забелязвам, че първия път, когато започнахте да пишете темите си, много хубаво пишехте. Оттам, с времето, вие започнахте да пишете така, както дойде – не мислите вече. Това стана нещо обикновено. Дойдохте, и като че колкото беше набрано у вас, изказахте го, и сега казвате: „Повече от това какво ще кажем?“ Първите ви теми са отлични, трябва да ги пазите. Тия отсега, отскоро – трябва да се турят в едно гърне, за да се стоплят – дълго време трябва да се варят. Например аз помня: един от учениците чете преди години нещо много хубаво. Това показва свобода на Духа. Трябва свобода на Духа. Трябва да пазите в Школата това – да бъдете всички свободни. Да си въздействате, но да не си противодействате. Защото противодействието ражда неприятна реакция, противодействието не води към добро. От класа в София по този начин ще се създаде едно ядро. Не трябва да се обезсърчавате. Вие трябва да имате смелостта на онзи китайски мъдрец – при него ходил един просяк четиридесет години наред да проси и той все щедро му давал. Но явил се и друг един конкурент, казал: „Само той ли може да бъде щедър“ – и той отворил едно заведение за благодеяние. Но като ходил една година наред просякът при него, той викнал: „Все ти ли ще идваш при мен? Друг да дойде!“ Просякът му казал: „Другият четиридесет години ме посреща, ти не можеш да се мериш с онзи – малка ти е силата.“
И вие сега, още първата година, казвате: „Е, стига, Господи, тези страдания!“ Чакайте де, кажете така, след като ги носите четиридесет години, като Мойсей. Страданията точно са определени – колкото са потребни за развитието на нашата душа. Не мислете, че те са случайни. За разумния човек всичко е разумно определено. Та вие се радвайте на това. Аз не говоря сега за страданията, които вие може да си произведете изкуствено – ако вземете нож и си прободете ръката. Не. Вие турите най-добрите си усилия, но случи се нещо непредвидено. Не се плашете от противодействията в живота, които ви идват. Като ви казвам да не се плашите – значи вие ще се плашите, без да се уплашвате; ще се обезсърчавате, без да се обезсърчавате. Много писатели има: той след като е писал, дойде друг, критик, по-добър – след като го нареже, той хвърли перото, казва: „Няма да пиша вече“ – и плаче, плаче. След една година пак вземе перото, но не ходи вече при онзи критик. Що му трябва: защо ще ходите при този критик, та да ви нареже като един хирург, да ви прави операция? Вие издайте с псевдоним една малка книга, та между простите хора, без да ви знаят името, ще имате най-добрата критика. Не си туряйте името: „Новият поет сега Ив. Михайлов…“ След това този критик ще се яви, ще ви надяла. Турете си някой псевдоним, не си казвайте името: да не знаят името ви, инкогнито да сте, щом искате да знаете какво ще говорят хората. Този брат, който си тури портрета върху новите научни теории, идва онзи ден: цял куп писма получил, заканвания, с всички епитети – и той си ги носи като светиня, изважда ги, чете ги, смее се, казва: „Има за какво да пиша аз.“ Ако бях аз, щях да ги изгоря в печката. Хубаво е човек, докато не е готов за война, да не обявява война, та да го бият и да плаща контрибуции.
Всички сте пълни с енергии, имате желания. Ще постъпвате разумно. Изучавайте себе си. Не изгубвайте вашите стремежи – каквито идеали имате, не ги отхвърляйте, работете за тях. Може да работите каквото и да е, но всичко да подкрепя този, твоя идеал. Ще работиш за идеята си. Може да станеш обущар временно заради идеята си, слуга някъде заради идеята си. За идеята всички тези жертви ще се правят. Главната ви цел, всичките ви усилия ще бъдат да се реализират идеите ви. Щом ги реализирате, вашата душа ще се повдигне.
Ще имаме хора на новата култура – те ще се отличават с постоянство. Не към тези, сегашните идеи, но към онези, свещените идеи. Откакто сте родени, вие носите тези идеи в душата си; и трябва да бъде човек честен, никога да не изневери на тези идеи, с които е роден. Имате ли тези идеи, сформира ли се вашият характер, сформира ли се вашето сърце, след като то се сформира, ще дойде вашата душа, вашият дух. Трябва да се родите като дете. Аз-ът се ражда, като дойдат духът и душата. Душата ще бъде майка, Духът ще бъде ваш баща. А вие съзнавате, че живеете на Земята – и ще бъдете дете. Имате един баща и една майка, които носят всички тези благородни качества – ще приличате на тях. Тази е идеята. Сега, като казваш: „Душата ми“ – душата, това е майката вътре в теб.
Малко размишление
Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!
