На BenStar
Слънчогледи усмихнати, слънцето сбрали
се прераждат под ласкави златни лъчи.
От росата, бисерни капки оставени
се превръщат в невидими вече следи.
Устремени към слънцето, предани, живи,
слънчогледите греят и искат за миг
да достигнат до Него – да бъдат щастливи,
да горят и да светят с любимия лик.
Но събрани и тръпнещи долу в полето,
пият от Слънцето те топлина,
а то се оглежда във тях от небето
и превръща се в хиляди златни слънца.
Огнен е залезът – парещо злато
се превръща в омайваща нощна мъгла.
слънчогледите тъжни, покрити от мрака,
се чувстват самотни и грозни в нощта.
Скрили спомени в свойте листенца,
скрили от слънцето нежни лъчи,
те заспиват – стаили надежда,
че ще бъдат родени отново в зори.
И когато нощта уморена се скрие
и отстъпи живота тя на деня,
слънчогледи пробудени слънцето дирят,
окъпани в сладка студена роса.
И усетили първите златни целувки,
те разтварят листенца сами
и поглъщат тъй-чакани, нежни милувки,
от изгрелите слънчеви топли лъчи.
Слънчогледи усмихнати, слъцето сбрали
се прераждат под ласкави златни лъчи.
От росата, бисерни капки оставени
се превръщат в невидими вече следи.
Пепа Николова