СМЕНЯНЕ НА СЪСТОЯНИЯТА
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
Размишление
(Прочетоха се темите „Отношение между положителните и отрицателните страни в природата“.)
Дайте сега една положителна дума. (Чистота, вдъхновение, свобода, – хляб, живот.) Дайте сега една отрицателна дума. (Смърт, мързел, гняв, завист, катастрофа.) Имайте предвид, че положителните думи могат да бъдат и във възходяща и в низходяща степен. И отрицателните думи могат да бъдат и в положителен и отрицателен смисъл. Да вземем първата дума „чистота“. Дайте сега друга дума, която да бъде антипод на първата дума. (Нечистота.) Коя е по-силна? Сега думата „вдъхновение“, противната на „вдъхновение“ коя е? (Унилост, упадък.) Тези думи са толкова облечени от формите на външния свят. Вие мислите – тези работи са толкова лесни. Да превърнете една величина от един свят в друг, от едно състояние в друго, не е тъй лесна работа. За пример преведете думата „грозде“ в по-висока степен. (Вино.) Преведете виното в по-висока степен. (Веселие.) Виното произвежда веселие, но само виното ли произвежда веселие? Вземете златото. Някога и златото произвежда веселие. Нали, щом туриш златото в джоба си, веднага ставаш весел. Питам тогава, виното ли произвежда веселостта. Ето как е – гроздето произвежда виното, виното произвежда пиянството. Но виното може ли да произведе трезвост? Превърнете тогава виното, реформирайте го. В какво? Вино = вода. Ако вие можете да превърнете водата във вино и виното във вода – туй, което отличава виното от водата – във виното има един елемент специфичен, който го отличава от водата.
Да кажем, че вие искате да реформирате един пияница, без да му давате цяр. Ето как бихте го реформирали. Да допуснем, че вие имате един навик да пиете. Ти искаш да не пиеш вече вино. Ще вземеш една чашка с вода и ще я туриш пред себе си. Щом ти се допие вино, ще вземеш чашата с вода и ще кажеш: „Много хубаво е туй вино, чисто, натурално.“ И ще изпиеш водата. Ти остави виното. Ти си придобил един навик на миналото, сега ще превърнеш виното на вода. Ти пак си пий, но вода. И всеки път, като искаш да пиеш, вземи чашата с вода и си кажи: „Ето ти чисто вино.“ Прави така цял един месец, и у тебе се ще яви един нов навик, ще пиеш чиста вода, а пиянството ще окачиш на гвоздея. А също можеш един навик от пиене на вода да превърнеш в пиене на вино.
Имате думата „мързел“. В какво ще превърнете мързела? (В труд.) На какво е символ мързелът? Каква е разликата между мързеливия и ленивия? Това са две думи синонимни, но те се различават. То е богатство на речта, но има едно различие. Ако вземете „до диез“ и „до бемол“, по какво се отличават те? Има една разлика. Тъй също има мързел в диез и мързел в бемол, после леност диез и леност бемол. М, м, л, л. Мързеливият в диез казва: „Ще дойдат парите, някой ще ми донесе парите.“ И той се радва. А мързеливият в бемол, той е паднал духом, обезсърчил се е. Мързеливият има едно състояние на обезсърчение.
Каква е коренната разлика между мързеливия и ленивия? Ленивият го мързи и да приказва. Кое от кое е произлязло? Кое е по-старо – мързелът или леността? Защото и думите се раждат. Думите в човешкия език са се родили, тъй както децата. Има думи по-стари и думи по-млади. И те си имат своя възраст. После известни думи умират и на тяхно място се населяват други. Има думи, които остаряват с хиляди години. Ако седи известна дума, тя остарява и после излиза от употребление. (Леността е повече психическо състояние, а мързелът – физическо.) Аз пък мисля, леността е една пасивност, а мързелът е едно органическо състояние. Кои са причините да бъде човек ленив или мързелив?
Нека вземем думите „зло“ и „добро“. Кога се е явило злото? („При неизпълнение на доброто.“) Представете си, че имате едно дете, на което всичките желания се задоволяват. Кога у туй дете може да се яви злото? Щом не се задоволи едно негово желание, веднага у него ще се зароди едно неразположение, това е вече зародиш на злото. Може ли злото да се роди преди доброто? Може ли човек да осиромашее, преди да е станал богат? И може ли човек да умре, преди да се е родил? Следователно какво подразбира смъртта? Смъртта всякога подразбира раждане. Този, който никога не се е родил, никога не може да умре. А този, който всякога се ражда, всякога ще умира. Това е закон. Например имате едно неразположение, което наричате киселост. Как бихте лекували киселостта? Нали казвате: „Не ме бутайте, кисел съм.“ Ако е в химията, тя ще се неутрализира в основа. Имате един другар, той е кисел. Вие искате да го лекувате. Той е замислен малко, неразположен, вие искате да смените неговото състояние. Почвате да му говорите, той каже: „Не искам да ми говориш.“ Какво трябва да направите сега? Умният човек всякога сам сменя състоянията си. Щом се яви известно състояние, той произведе в ума си противоположното. А онзи глупавият, като му дойде
едно такова състояние, то седи у него.
Сега вие трябва да се учите да разсъждавате и да съедините тия три свята в едно направление. Представете си, че вие се намирате в една тъмна стая и не знаете обстановката на стаята, не знаете вратата къде е, искате да излезете навънка, но тъмно като в рог. Казвате: „Какво трябва да се прави?“ Представете си, че сте влезли в една пещера, забутали сте се в пещерата и не можете да излезете. Какво трябва да направите? Да допуснем, че сте отишли за научни изследвания, вън е денем, а вътре е тъмно като в рог. Допуснете, че имате свещ в джоба си и кибрит, но сте ги забравили. Вие вдигате рамената си и се молите. Какво трябва да направите? Трябва да си спомните, че имате свещ и кибрит. Но най-първо човек, като влезе в една пещера, какво трябва да прави? Той трябва да си носи един тебешир, че откъдето мине и където отива, да бележи. Тук ще тури един белег, там един белег, и тогава по обратния път лесно може да се върне.
Например на вас ви се случи някоя неприятност, но вие не сте турили някой белег, мислите, че няма да се повърне това състояние, но то може да се повтори пак. Едно състояние ще се върне най-малко 10 пъти у вас, а може и повече, сто, двеста, триста, хиляда пъти може да дойде. То е както онзи, който се е влюбил и когото искаш-не искаш, той ще дойде. Вие нали знаете какво прави влюбеният. Иска ли той позволение да ви пише? Пише ли той в писмата си: „Моля ви, високопоставена госпожице, позволявате ли ми да ви пиша?“ Той не пита, а при това пише. Страданието, злото или доброто и добродетелта никога не питат човек. Доброто никога не пита човека дали ще благоволят да го приемат. То ще дойде. Изпъдите ли го, то ще иде на друго място. В света само доброто никога не хлопа на вратата. То всякога ще намери някоя малка дупка, през която да влезе мълком. И ти ще видиш, че то е влязло. Вие ще питате защо да не хлопа. Защото всичко в света е на доброто, и то си отива както у дома си. Ти си слуга. Когато господарят влиза в своя дом, той никога не хлопа. Този, който хлопа, той е слуга. Можеш да хлопаш само на един човек, който не е слуга. Ти, като влезеш в своята стая, хлопаш ли?
Да извадим сега една философия. Какъв е изводът? Ти ще питаш трябва ли да направя добро, или не трябва. Какъв си тогава – господар или слуга? („Слуга.“) Онзи, който пита дали трябва да прави добро, какъв е? Вземете сега другото. Кой седи по-високо – онзи, който прави добро, без да пита, или онзи, който пита? Разбира се, който прави добро, без да пита, седи по-високо, той е господар.
Сега за злото. Онзи, който пита да прави ли зло и който не пита да прави зло? По-високо седи този, който пита дали да направи зло, или не. Законът е все същият. При злото пак същото правило действа. Ние ще ги турим тъй, зло диез – който не пита да прави ли зло, той е господар, а зло бемол – който пита да прави зло, той е слуга. Това е само за едно изяснение. Също и добро диез и добро бемол. Обаче вие можете ли да сменяте бемол с бемол? Вие може да сменяте диезите от злото с бемола на доброто и бемолът на злото може да смените с диеза на доброто. Ако дойде да сменяте, може да ги сменим. Но въобще онзи, който е бил отрицателен в злото, ще бъде отрицателен и в доброто. Законът е все същият.
Сега, ако съберете деятелността на двама мързеливи хора, какво ще добиете? Единият е мързелив в първа степен, -01, а другият е във втора степен -02. Първият мързеливец, за да го накараш да се помръдне от мястото си, взема му една минута. Следователно това е един жест за него, а на втория трябва да му говориш две минути, за да се мръдне от мястото си. Тогава на какво е равна тяхната деятелност? По отношение на тебе ти си иждивил три минути, за да измениш тяхното състояние. Добре. Сега да вземем противоположното. Да вземем двама, които са трудолюбиви. Какво число иде турите? Да кажем, това са двама учени по медицина. Единият работи пет часа, а другият работи шест часа на ден. Добре. Сега този, който работи пет часа, колко време ще ти вземе, да го спреш от работата му?
За пример вие казвате, че може да накарате мързеливия да работи. Мързеливият има специфично изкуство. Ти тури мързеливия човек да яде, ако искаш да те научи как да ядеш. Ако искаш да ти даде правила за дъвкането, тури мързеливия и го наблюдавай, да видиш каква пластика има в него. Та има нещо, в което трябва да се подражава мързеливия. В яденето. Пък ако искаш да знаеш или да видиш някой, който най-малко знае как да яде, тури трудолюбивия, да видиш каква неестественост има у него. Той току бърза-бърза. Следователно, ако искаш да развалиш твоето ядене, тури трудолюбивия, бързия на трапезата си. Той веднага почва бързо-бързо, храната му остава несдъвкана. Тъй щото трудолюбивият може да ти покаже как да работиш, но той за яденето не е сръчен, не е майстор. Когато мързеливият е майстор в яденето. Следователно и мързеливият, и той е трудолюбив, но в яденето.
А какво е ленивият човек? Той е много набожен човек. Той постоянно се моли и всеки ден се моли. И от молба е станал такъв ленив. Той казва: „Защо трябва да се работи? Да измъча тялото си? Малко трябва да работя.“ Та онзи, който е казал, че ленивите хора са били все религиозни, право е казал. Набожни хора са били те, постоянно са се молили. Обаче тези от физическото поле, които са работили, те са направили религиозните хора лениви. Първоначално е било така, а мързеливците са били хора на самопожертването. Мързеливият седи и си казва в ума: „Ако имам сто хиляди лева, ще направя болници, училища.“ В ума си той все жертва, всичко дава. Мързеливият се занимава все с някое изобретение. Той иска да направи или да измисли перпетуум-мобиле и с години работи върху това. Тъй щото единият е набожен, другият е учен човек. Та виждате какво хубаво произхождение имат и двамата. Ленивият е набожен, мързеливият е учен. И щом кажеш ти – той е набожен човек, простолюдието казва – той е ленив. Само набожният знае да вдига ръката си и да се моли постоянно. Като дойде до мързеливия човек, той е професор, казва: „Доста е да туриш само ръката си и да се образува нещо.“ Мързеливият живее само с фантазията си, но да направи нещо на свят, той не може. И аз казвам, накарай мързеливия на работа, той ще ти каже: „Защо ще се мъчиш, ти само се качи на трактора. Защо ще си хабиш тялото?“ Тъй разправя мързеливият. И винаги ще ти покаже най-лесния път. Затуй въобще употребявате тази поговорка: „Накарай мързеливия на работа, да те научи на ум.“ А ленивите хора, те умеят да се молят. Ние не говорим за недъгавите хора, нито за болезнените типове, това е само едно състояние. Леността е състояние на сърцето, а мързелът е състояние на ума. Специфично, във висока степен единият функционира в Божествения свят, а другият – в духовния свят, без да имате антиподи.
Сега кои са антиподите на физическото поле? Нали всяка една деятелност си има своите антиподи. Казвам, когато и вие се намерите в едно такова състояние, да можете да се справите. Нали някой път човек става ленив. Тогава той трябва да знае произхода на нещата. За пример за злото вие не трябва да имате такова лошо понятие. Злото на физическото поле се изразява по един начин, в духовния свят – по друг и в Божествения свят – по трети начин. Ако вие пренесете деятелността или соковете на злото в Божествения свят, там то ще даде сладки сокове. Пренесете най-голямото зло в Божествения свят, веднага имате най-сладките плодове. Щом дойдете до Божествения свят, веднага тази енергия се сменя. Защото тази енергия е разрушителна само във физическия свят, в духовния свят – отчасти, а в Божествения свят всички енергии се сменят. По това се отличават те, че известни Божествени енергии, като влязат във физическия свят, запазват своето първично състояние, а други не запазват. Има един вътрешен закон. Вие трябва да познавате известни състояния, които се сменят. Туй е вярно за човешкия ум. И този закон вие, младите, трябва да го знаете. Най-възвишените ваши мисли или най-възвишените ваши идеали, ако вие ги снемете на физическото поле, те ще родят сокове на злото. И ако най-лошите ваши състояния, които имате, ги прекарате горе в Божествения свят, веднага ще се родят най-хубавите неща. Това са психологически възможности. Аз ги наричам необходими за самовъзпитанието.
Да допуснем, вие питате как могат да се сменят състоянията. Представете си, че вие сте чрезмерно докачлив и честолюбив човек. Минава един и ви ушива една плесница и после ваш приятел иде и ви казва: „Този господин направи една погрешка, но за тази негова погрешка аз ви давам 10 хиляди английски лири, простете му за щетата на плесницата. Ето, аз изплащам тази плесница с 10 хиляди английски лири.“ Веднага соковете на злото се сменят. Най-първо вие казвате – това не е достойно, не е правилно, но щом вземете парите, веднага ще намерите, че тия сокове са добре дошли. И затова природата постоянно ни възпитава като децата. Ушие ти една плесница, после ти даде 10 хиляди английски лири, ти забравиш удара и се радваш. Та трябва да прилагате закона. Дойде ви известно зло, за да работите в света, вие трябва да знаете да сменяте вашите състояния. Защото всяко състояние у човека може да се смени. Магията е там. Да кажем, не си разположен да учиш. Че всеки един човек могат да го накарат да се учи. Има един начин, по който могат веднага да отворят ума на човека и да го накарат да учи или да не учи. Стига да знаеш в дадения случай как.
Та казвам, при самовъзпитанието може да прилагате тия правила. Имате известно неразположение в себе си, ще внесете една дума или една идея, която може да смени веднага вашето настроение. Вземете тия религиозни хора, които са се молили на Бога и там имате все съшия закон. Това е една вътрешна психологическа работа за сменяне на състоянията. И по този начин могат да се усилят дарбите на човека. Да кажем, че вие искате да станете музикант. Свирите, скърцате, не върви. А има един начин, по който вие можете да станете лесно музиканти. В 10 години отгоре вие можете да станете отлични музиканти. Най-първо ще си представиш, че си запознат с един отличен първокласен музикант. Ти като гледаш, че той свири и го наблюдаваш, и винаги ще го държиш в ума си той как свири. Тази идея за този музикант или ти като го наблюдаваш той как свири, той ще събуди и у тебе тази музикална способност и тя ще започне постепенно да расте. Понеже, за да се развие една способност у човека, тя изисква специфична храна, той ще расте и ще се развива. Ако не му дадеш, той остава в потенциалност или в зародиш, тъй както едно семе ти можеш да го развиеш при специални условия. Нали известни семена растат при известна светлина. Така и известни способности или дарби у човека изискват специфична храна. И винаги музикалният човек се стреми да си даде тази светлина.
За пример вие още вярвате в произволността на природата. В щастието вярвате. Но щастието е един закон на определените величини и деятелност, която работи за човека. Защото вие трябва да преведете щастието. Щастието не принадлежи към ония величини на земята. Щастливият човек може да бъде нещастен. Щастлив човек е онзи, който е напълно задоволен. Щастлив човек – в идеалната смисъл, той е напълно задоволен. Питат кой може да го направи нещастен. Като му се отнеме нещо, той е нещастен. Това не може по никой начин, щастието не може някой да ти го отнеме. Туй, което може да се отнеме, то не е от щастието. Като говорим принципално, щастието никой не може да ти го отнеме. Щом вярвате, че вашето щастие може да ви се отнеме, то не е никакво щастие. Че вие тогава имате една лъжлива идея. Вие мислите, че може да ви се отнеме, и отнема ви се. То не може да се отнеме. Щастието е нещо, което никой не може да ви отнеме. Туй трябва да го знаете. Ако то дойде веднъж, то си живее при особени закони и нищо в света не е в състояние да ви го отнеме.
Как живеят онези мъченици? Мъчат го, горят го на огън, а той си пее. Защо? Той е щастлив. Кой може да му отнеме щастието. А вие казвате: „Отнеха ми щастието.“ Защо някой не може да отнеме щастието на светията? Ако вашето щастие може да се отнема, вие ни най-малко не сте щастлив. Това е само една фикция у вас. Да вземем, вие сега минавате за окултни ученици. Коя е основната черта на окултния ученик? Знанието, което ученикът има, никой не може да му го отнеме. По това се отличава той. Ако тебе могат да те разколебаят някои философски доводи, ти не си никакъв окултен ученик. Окултната наука предшества всички други науки в света. И всички сегашни науки, това са деца на окултната наука. Тя е един древен мъдрец, който е запознат с всичко. А сегашните науки са деца, които сега започват да се занимават с азбуката и които разправят – а, математиката е отлично нещо. Този мъдрец го потупа по рамото и му казва: „А, ти си много учен. Вие открихте нещата.“ Но ако това дете мисли, че е предало нещо от себе си на този стар древен мъдрец, който носи всичко със себе си, това е едно вътрешно заблуждение.
Сега казвате – окултната наука е нещо скрито. Но окултната наука не е само скрито нещо, но това е един древен мъдрец, който носи всичкото знание със себе си. Сега, ако вие сте от тия окултни ученици и се стремите да имате туй знание, ако вие добиете една малка доза от това знание, вие ще имате онзи алхимически жизнен еликсир в себе си. Представете си, че вие си носите един малък мускал от 10 грама от този жизнен еликсир, та вие ще бъдете най-богатият и най-силният, няма да има втори като вас. Питам, кой можа да ви отнеме мускала? Вие сега ще си представите мускал отвън. Не. Този мускал не може да се отнеме, той е отвътре. Има неща в света, които не могат да се отнемат. Та казвам, всички трябва да имате една положителна философия, която може да се приложи. Защото окултната наука може да се приложи на физическото поле. Тя си има свои методи, които могат да се прилагат на физическото поле. За пример как трябва да говорите? Ако вие имахте познания за всеки ден, щяхте да знаете какво да говорите и какво е вашето предназначение. А сега бавите се, ходите даже, които изучават астрономията, как казват астролозите, кога има един лош съвпад. Например Венера и Марс какво образуват, какво е тяхното влияние? Как се казват лошите съвпади? Кои са същинските причини, че Венера има лош съвпад с Марс? Причината е Юпитер. Тогава, ако Венера е ангажирана с Юпитер, тя има лош съвпад с Марс.
Да ви наведа сега един пример. Аз си представлявам Венера една красива мома, тя си има един красив мускулест юнак. Тя се влюбила на хорото в него. Това е един добър съвпад. Но идва един богат, а понеже Венера обича удоволствията, тя се спира на него. Това е Юпитер. Той е като цар. Обича я. Тогава какви ще бъдат отношенията на Венера към Марс – този, който обича военщината? Тя най-първо него е обичала, но като идва този царски син, какви стават нейните отношения към Марса? Вече се явява един лош съвпад. Следователно законът е такъв: когато вие отивате да се влюбвате, гледайте да не дойде царският син или царската дъщеря. Защото царският син или царската дъщеря всякога развалят любовта на Марс. При такъв случай астролозите казват, че има един лош съвпад. Аз вземам езика в обикновения смисъл, за да се изяснят нещата. Та вашите далечни идеали, които имате, – вие може в дадения случай да дадете преимущество на една идея пред друга. Това върви по същия астрологически закон. Този закон определя отношението на хората. Туй отношение не е произволно. Може след време туй положение като една отрицателна величина у човека, едно дисхармонично състояние да се смени. Или явява се една дисхармония между твоите любовни чувства и реализирането им. Да кажем, ти искаш да реализираш някоя любов, но не можеш да я реализираш. Значи на Марс не му върви. В ума си искаш да постигнеш нещо, но не върви по този начин.
Или представи си следующето. Тази Венера седи. Ти си един млад момък и се зароди известно чувство в тебе, влюбиш се в нея, искаш да ѝ обърнеш вниманието, носиш мотика, копаеш, но за нея работиш и гледаш дали тя обръща внимание на тебе. Обаче тя не обръща никакво внимание и ти кажеш: „Тъй не става.“ След туй ти тръгнеш на училище, почнеш да четеш и пишеш, и пак гледаш дали ще ѝ е приятно. Тази Венера пак не обръща внимание. Като станеш учен човек, тя някой път обича учените хора, а друг път обича тия поети или набожните, някои деликатни хора. Този младият момък ще наблюдава състоянията ѝ. Каквото тя обича, такъв и той ще стане. Неговото обличане на дрехите, шапката му, връзката му, всичко ще бъде все по нейния маниер. Каквото тя прави, и той ще го прави. Каквото тя обича, това прави от единия край до другия. Следователно модата се дирижира от Венера. И засега Венера живее в Париж.
Та ще се учите да сменяте вашите състояния. Това е една велика вътрешна наука. То е трудно и да знаете как да работите. Другояче ще се зародят такива отрицателни идеи, че обществото нас не ни разбира, че трябва да бъдем умни – това са празни работи. Умният човек всякога може да си пробие път. Не казвайте: „С нашите идеи хората няма да ни обичат.“ Чудна работа. Нима учените хора не ги обичат? Не си пробиват те път? Ако аз съм един учен човек, навсякъде ще си пробия място. Пък ако съм от тези завеяните, няма да си пробия път.
Затова казвам, трябва да има нещо стабилно, положително в човека. Защото, ако ти само като етикет носиш окултната наука, а не живееш по нея, никъде пътят ти няма да е отворен. Трябва да знаеш какво е окултната наука. В нея има разрешение на всички задачи на сегашния живот. Това е окултна наука. Нищо повече. Затова трябва да се приготовлявате още отсега. И няма задача в сегашния живот, която да не може да се разреши. А това е важно.
Станете сега.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“
(Учителят поздрави с дясната ръка, ние отговорихме с лявата.)
Втора лекция на Младежкия окултен клас, 6 септември 1929 г., петък, 6-7.15 часа, София – Изгрев.
