Словото

СМЪРТНИ И БЕЗСМЪРТНИ

СМЪРТНИ И БЕЗСМЪРТНИ

Добрата молитва“

Бог е любов“

На вас ако ви дадат една възможност да оправите света, как бихте го оправили, как щяхте да го оправите? Казвате, че този свят е неоправен. Как бихте го оправили?

Когато на един трескав човек му дават храна, той усеща храната горчива, на езика му е горчиво. Мислите ли, че на целия свят е горчиво? Всичките хора ядат сладко, той каквото яде – всичко му е горчиво. Когато вие сте неразположен, мислите, че целият свят е неразположен. Ние се заблуждаваме, казваме: „Развален е светът.“ Не е правилна мисълта.

Сега, аз съм започнал един метод, който е Божествен. Той е микроскопичен. Пътя, по който вървя, вие не ме следвате.

Ние има да оправим ред погрешки на миналите поколения. Бащата оставил дълг – ти си го унаследил. Вървим по известни линии, по които сме задължени. Някой път казваме: „Нямам нищо общо.“ Може да кажем, но отношенията са много малки, свързани сме. Едно дете, по невнимание като драска с една кибритена клечка, може да запали плевнята, да изгори. Не че детето има намерение да изгори плевнята, но плевнята отива. Често в нашия живот сме палили клечки – много плевни има изгорени.

Някой път между вас има дисхармония, не може да се търпите. Мислите, като не може да търпите един човек, че той е лош? Не ви разбира. Ако дойдете до една мечка – от нея излиза едно ухание. Не че мечката е лоша. Има нещо в мечката, животът в мечката е вкиснат. Във всичките животни без изключение има вкисване. Туй, което е неприятно в тях, е вкисване. Ние, хората, не сме освободени. Ако вашето обоняние е развито – един човек като се разсърди, се е вкиснал. Като мълчиш, пак си се вкиснал – особено ухание излиза, човек не може да мисли. Един човек от десет, сто километра може да ти влияе със своята мисъл, вкиснал се е.

За пример целият град е неспокоен. Защо? Най-първо, политически те не послушаха. Ние им казвахме неутралитет да пазят. Онези, които даваха съвет, казваха България да пази неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, на другите обявиха война. Защо? Какво ще спечелят? Тук користолюбие има. Германците ще дойдат, ще дадат Македония на България. Не са германците, които ще дадат Македония. Не са и русите. Казват: „Русите ни освободиха.“ Никой в света не освобождава. Като четете Стария Завет, евреите казват: „Бог освобождава.“

В живота имаме същите заблуждения. Бащата казва: „Детето, като стане голямо, ще ме замести.“ Не уповавай на сина ти, да те замести. Ти си един син на Бога. Ти си син, станал си баща, заблуждаваш се, че синът ти ще те замести. Ти, като син, нямаш отношение към Бога, пък си станал баща. Ти като син не си станал, пък като баща… Голяма манджа ядеш. Казвате: „Да се оженя, да стана баща.“ Вие, невежите, още синове и дъщери не сте станали, искате да бъдете майки и бащи. Когато станете най-добрите синове, най-добрите дъщери, тогава може бащи да станете и майки да станете. То е последното. Има съчетание.

Аз ви говоря за любовта. Любовта търпи, но не извинява. Тя търпи нещата, не ги извинява. Любовта е най-взискателната сила в света. Най-меката и най-взискателната. Казвате: „Той мене не ме обича.“ Ти злоупотребяваш е неговата любов. Чистият живот излиза от любовта. Като направиш една погрешка, опетняваш се, макар по краищата. Плюеш в един кладенец, казваш: „Какво има една плюнка! Ще се очисти.“ Ще се очисти, но не е хубаво.

Сега някой път – по този път, по който вие вървите, човек не може да се подмлади. И сто години да живеете, не може да дойде подмладяването. То по съвсем друг закон става. Човек може да се подмлади на земята.

Вие сега не разбирате какво нещо е любовта, нямате ясна представа. Ако обичаш смъртните хора, смъртта остава. Всеки, който обича хората на земята, смъртен става. Бащата, който обича синовете си, като тях ще стане. Като казваме, че трябва да се обича Бог, ето какво подразбираме. Ако искаш да станеш безсмъртен, трябва да обичаш Бога. Като обичаш Бога, безсмъртен ще станеш. Като обичаш хората, смъртен ставаш. И Христос, като обикна света, като Го прати Бог, смъртен стана, пострада за грешните хора.

Вие мислите, като обикнете света, да се подигнете. Не е имало някой да е обикнал света, че да не си е дал живота. Тия са наредби. Не казвам, че са закони. Ако искаш да станеш безсмъртен, мисли за Бога. Не само мисли, обичай светиите, обичай безсмъртните хора. Затуй Писанието казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога.“ Като станеш безсмъртен, тогава ще знаеш как да се справиш със смъртните хора.

Всичките хора трябва да се убедят да обичат хората, тогава смъртта вече няма да царува. Отчуждението е, че ние първо не се разбираме. Ако хората, които виждаш, не любиш, как ще любиш Бога? Туй не е за светските хора. Духовният човек, ако не обича Бога, Който му е дал всичко, как ще обича онези, които нищо не са му дали? Какво ти е дал Драган, Петко, Стоян? Ти си излязъл от Него. Животът от Бога е излязъл, въздухът от Бога е излязъл, хлябът, водата от Бога е излязла, син ти, дъщеря ти – всичко, което иде, все от Бога иде.

Та казвам, туй е за напредналите от вас. Не е за всички. Човек, за да разбира нещо, трябва да го изпълни. Върху музиката вие може да четете, може да се занимавате с философията на музиката, ако не знаеш да пееш, то не е музика. Изисква се не философия, философии колкото искаш. Казва: „Изпей.“ – „Не мога.“ Ти не разбираш пеенето. Казва: „Да живеем свят живот.“ Как се живее светият живот? За живота аз ви давам примери, как трябва да се живее. Всеки ден – по трийсет-четирийсет души по някой път на вратата: трака-трука, трака-трука. Какво искат? На някого се разболяло детето. Казвам: „Дайте му топла вода.“ – „Дали ще оздравее?“ – „Сега, друг въпрос е. Вземи водата. Виж, ако не помогне, пак ела.“

Като дойдете, едно правило има – един удар. Духовете употребяват четири удара. Единият удар е отрицателен, двата удара са колебание, трите удара са „да“, четирите – „без всяко съмнение“. Дойде, тропа един път – ще оздравее ли? Един удар като удряш, трябва да имаш любов към Бога. Ако нямаш любов към Бога, нищо не може да постигнеш, като удариш веднъж. Два удара – трябва да имаш любов към Божия Дух. Ако нямаш любов към Бога и към Духа Му, нищо не те ползва. Три удара децата имат право да удрят. Бащата има право веднъж да удари. Бащата, като дойде, веднъж тропне. Божественото е веднъж тропането.

Не само вие тропате. И овцата, като дойде един вълк, тропне веднъж, когато е силна. Когато тропне, вълкът разбира. Тропането не е само от хората. И животните тропат.

Вие сега може да мислите само за себе си. Дотогава, докато ти мислиш само за себе си, работите не вървят. Не създадохме ние света. Някога, помисли и за себе си. След като мислим, че Бог създаде света, като изпълним длъжността си към Бога, накрая имаме право да мислим и за себе си. Ние хората трябва да бъдем на последно място. Ние сме в десетия разред на всички същества, най-долния разред на възвишените същества. Хората сега са на десета степен. Има десет степени. Над нас има девет степени такива същества. Има да се качвате по тия степени. Ти си на десетата степен, едно дете си по разбиране. Каква сила имаш?

Вие някой път се опълчите, казваш: „Свобода имам.“ Дойде болестта, не я хванеш да ѝ кажеш: „Да си вървиш! Знаеш кой съм, аз заповядвам да си вървиш.“

Направете опит. Вие по някой път може да направите, както направи нашият брат Симеон от Беброво. Той беше на събранията в Търново. Пита ме дали да излезе през Търново с кандилницата и да кади от единия до другия край на Търново. Казвам: „Защо да кадиш?“ Иска да покаже, че не го е страх. Казвам: „Каква ти е идеята? Може да кадиш, но хората нямат нужда от твоето кадене. Какво искаш? Ако тия хора са болни и отиваш да ги кадиш, разбирам – ще причиниш полза. Разбирам. Ще излязат, ще те питат защо кадиш.“

Кой свещеник не е кадил? Ако светът можеше да се оправи с кандилница, хиляди са кадили – и българи, и евреи. Ако искаш, може да кадиш търновци, но може да те поздравят. Той иска аз да му кажа.

Аз не поддържам каденето с тамян. Излез с умствената си кандилница. Кади с ума си, със сърцето си, с душата си. Тази кандилница отпосле да остане.

Та казвам, първото нещо – мислете за Бога. Безсмъртието седи в това. Любовта към хората ражда смъртта. Вие може да се обичате, но от любовта към хората се раждат всичките болести. Аз да ви докажа. Майката обича детето си. То като се разболее, и тя се разболее. Освен че не може да му помогне, тя се безпокои. Обичаш някого, не можеш да бъдеш спокоен. Първо, трябва да имаме любов към Бога. В Бога всичко е спокойно. Да предадем Божията любов към хората, ще ги турим в правия път.

Нито един от вас в света не може да бъде образ. Как трябва да се живее в природата в правия смисъл?

Ние, хората на земята, сме много взискателни. Като обичаш някого, той иска само него да обичаш. После, пита защо го обичаш, какви са твоите намерения.

Знайте, любовта е единственото безкористно чувство, което се ражда. Любовта нищо не иска. Онзи, който люби, се радва в любовта, която той проявява. Аз, като пея, най-първо пея за хората. Но най-първо аз слушам. Един певец, който не се вслушва, не може да бъде добър певец. Аз, като пея, трябва да слушам пеенето. Тогава и аз да се радвам. Да чувствам в дадения момент и да се радвам на пеенето, и да се радвам. Когато очакваме другите да се радват, пък и ние да се радваме, тази песен е средна. Когато правим едно добро, да имаме предвид, че Бог е доволен от нашата постъпка.

Трябва да изменим. Досега светът е вървял с любов към хората, Бог е бил на последно място. Ще объркаме нещата. Сега казвате: „Къде е Господ?“ Яж хляба с любов и мисли, че Бог е в хляба. „Аз съм живият хляб.“ Пий водата с любов и вярвай, че Бог е във водата, в живата вода. Дишай въздуха с любов и мисли, че Бог е във въздуха. Приемай светлината и мисли, че Бог е във въздуха, в светлината, защото светлината е резултат на Бога. Тази мисъл трябва да влезе във вас. Може да кажете: „Дали е реално?“ Вън от светлината кое е реално? Вън от въздуха кое е реално? Вън от водата кое е реално? Вън от любовта кое е първо? „Трябва да се живее.“ Ще се живее, като ядеш хляба. Ще се живее, като пиеш водата. Ще се живее, като дишаш. Ще се живее, като иде светлината. Тези четири елементи, те са проводници на живота.

Вие толкоз години на доста голямо изпитание сте. Дойдете тук, седне някой до тебе. Представи си, че му миришат краката или потта му мирише. Не е виноват, туй е унаследено от деди и прадеди. Не може да търпиш. В дадения случай, може да го почистиш. Носете по едно мускалче. Този брат, когото не обичаш, напръскай го малко. Седиш, срам те е да извадиш мускалчето.

Кажи: „Брат, имам едно хубаво масло, искам да те напръскам. Нали няма да се сърдиш.“ Туй неприятно чувство ще изчезне.

Аз ви казвам, аз много неща може да поправя, но вие нищо няма да научите. Аз ще се ползвам, вие няма нищо да се ползвате. Аз някой път допущам някоя грешка, гледам дали ще я забележите, буден ли е вашият ум.

Дур на турски значи „стой“. Дур значи е глагол. Ако се вземат тия качества, D-то в дадения случай показва нещо, което има много добра основа. U-то е като чаша, означава да възприемеш нещо много хубаво. R-то показва пътя, по който трябва да вървиш.

В дадения случай М-то е право. Туй, което ти си възприел, се обръща надолу. Дурът приема нещата, молът предава меките работи.

Ако изучавате сега музиката, има една музика, която изтича от ума. Има една музика на сърцето. В слънчевия възел чувстваш нещо много приятно. Някой път като пееш музикално, усещаш светлина в ума си, светли мисли. Някой път музиката, когато музикално не е права, се усеща тъмнина.

Казвам, в музиката – когато светлината се възприема правилно, когато се приема въздухът правилно, когато се приема водата правилно, хлябът когато се приема правилно, хората са музикални. Без изключение.

Като дъвче един музикален човек, дъвче музикално. Слушали ли сте как ядат музикалните хора, как се допират зъбите, каква музикална арфа? Онези, които не са музикални – едно мляскане има. Българите, когато мнозина ядат заедно, много музикално ядат. Дванайсет души българи яли с една лъжица и така бързо минавала лъжицата, че когато минал един заек, не останало време да викат, да изхукат на заека. Толкоз бързо ядат, толкоз е сладка храната. Тази лъжица трябва да служи на всички еднакво. Българинът, когато му дадат една

паница, има навик да я удря с лъжицата, да не е пукната. Не обича да яде в пукната чиния, защото не е късметлия. Ако е пукната, работата няма да стане. Казва: „Я ми дай друга чиния.“ Пукнатата издава един тъп звук. Онази, която е здрава, издава приятен глас.

Всяка песен не трябва да е пукната. Никога не пейте една песен, както не трябва. Казваш: „Гладен съм.“ Как трябва да кажеш, че си гладен? Музикално как трябва да го кажеш? Да допуснем, сега минавате покрай някое плодно дърво. Най-първо, вдигате ръката, хващате плода. Вторият момент – снемате този плод и го туряте в устата си. Едно протягане, то е дур. Като вземеш плода надолу, то е мол.

Сега казвате: „Други работи ни говори, по-високи работи.“ Казвате: „Какво правят ангелите?“ Оставете какво правят ангелите. Какво правят ангелите, то е тяхна работа. Което тук, най-големите математици разрешават, математици като Айнщайн и други – и най-малките ангелчета си играят с тия задачи, които нашите математици разрешават. В небето един ангел хиляди години изчислява, взема предвид да не направи опущение, какво ще стане, определя. Когато ангелите са правили слънчевата система, са изчислявали всичките възможности. Като се движи слънцето, вземали са разни състояния на етера, после разните свойства, които телата имат. Вземали са предвид и изключенията, капризите, които слънцето има.

Един пример съм дал в двайсет и шестата година – за Саваот Амон-Ра. Кръстил съм го аз. Като направил Господ телата, всичките били много красиви. И земята била много красива, тя била много красива мома. Направила една погрешка, за което загубила красотата, станала грозна. Казва: „В начало Бог създаде земята и небето, а земята беше неустроена.“ Как създаде земята, пък тя беше неустроена? Изпуща се каква е била погрешката. Ще оставим настрана. Този е един от боговете. Като видял красивата мома, влюбил се, слязъл на земята да се любува на красотата на тази, която живее. Като слязъл, направил си прочут палат и в слънцето се прочул Саваот Амон-Ра. Този знаменит ангел направил палат от най-хубав материал. Тогава светлината и водата чули за този палат и като млади моми слезли да видят този палат какъв е. Светлината минала през прозореца, влязла в палата да го разглежда. Водата се помъчила да влезе, но не могла и останала отвън. Не ѝ иде наум, че има врата, през която може да влезе. Искала да мине по пътя, по който светлината минала. Станало ѝ жалко, започнала да плаче и от нейните сълзи цял извор потекъл. Всичките хора дошли да се любуват на тоя извор. Саваот Амон-Ра ѝ казал, защо плаче. „Не може да вляза, дето сестра ми влезе.“ – „Мини през една врата, за тебе има врата.“ Показал ѝ той вратата и тя влязла.

Сега, дето плачете, то сте останали отвън. Вие искате да минете оттам, отдето светлината е минала. Някой път искате да минете оттам, отдето са минали светиите. Светиите са като светлината, вие сте вода още.

Сега, ако всичко в света стане светлина, де ще бъде водата? Ако всичко стане вода, де ще бъде въздухът и тъй нататък.

Казвам, онова място, дето Бог ни е поставил, да бъдем верни в дадения случай на това място. Ти си едно дете в забавачницата, ще изучаваш. Вие станете сутрин, погледнете – има нещо в лицето ви, не го харесвате. Гледате го, отначало лицето било гладичко, хубаво. След туй започват бръчки, нещо цветът се е изменил, явяват се бели косми. По-напред сте били бодри, сега оттук-оттам ви боли. Започваш да си внушаваш, казваш: „Остарях, остарях.“ Туй остаряване значи – не сме изпълнили волята Божия. Защо остарявате? Чакате да изпълнят волята Божия.

Аз досега както съм употребил любовта, това още не е любов. Защото, забележете, в любовта няма никаква лъжа, ни бяла, ни черна. В любовта има най-голямата искреност. Човек трябва да бъде искрен. Неговата любов трябва да бъде абсолютно безкористна.

Първото нещо, първоначално нека бъде безкористно, после нека стане користно. Какво значи корист? Полза. Тази буква „К“, тя не е земна буква. Користта е нещо в астралния свят. Користта е жидко състояние, то не е организирано, не е към твърдата почва. Следователно в користолюбието няма закон, който да регулира нещата. В користолюбието човек винаги държи един наклон все надолу. Водата, като я туриш, надолу тече, нагоре не се качва. Користолюбивият човек винаги слиза надолу. Следователно, като слезе на дъното, той ще се намери в едно неприятно състояние. Туй движение в света – като слизаш, трябва да те повдига. Щом слизаш и не можеш да се подемеш нагоре, защо ти е това слизане.

Наскоро ми разправяше един авиатор в Америка, който над Андите носил пощата и с аероплан минавал доста високо над Андите. Дошъл до един циркус в редкия въздух, паднал и не може да се повдигне аеропланът. Въртял се, въртял се, не може да излезе от циркуса. Най-после каца долу. Три дни какви големи изпитания имал, докато слезе долу. Хората го занесли – подули му се ръцете, краката. Има всичкото добро желание да мине, но не е предвидил, че има празни пространства. В етерното пространство има празни места.

Божественият път, по който вървим, не е навсякъде безопасен. Ако някъде кръшнеш, ще влезеш в някой циркус. По пътя трябва да вървиш, да се не отбиваш ни вляво, ни вдясно. Не е безопасно да минеш наляво.

На земята като вървим, не вървим по права линия. Човек върви по крива вълнообразна линия. По такава линия има по-малко съпротивление и по-малко енергия харчим. Икономии.

Първото нещо, сега се спрете върху любовта. Отправете ума си към Бога и не търсете какво е Бог по естество. Мислете, че Бог е любов, да възприемете Неговата любов. Христос казва: „Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“

Отправете ума си към Бога, за да възприемете Неговата любов. Ще туриш гърба си на слънцето, ще възприемеш неговата енергия. Мнозина се греят на слънцето, но не се ползват. Ако седнеш и се грееш на слънцето с любов, непременно ще почувстваш неговата целебна сила. Ако виждаш Бога в слънцето, ще ти помогне. Ако мислиш за слънцето това, което то не е, ще бъде, като на огън да си се нагрял. Или кой може да ни обсеби тази светлина, която имаме?

Сега всичките хора казват: „Ние не сме такива, каквито трябва да бъдем.“ Ние сме точно такива, каквито трябва да бъдем. Като се посее едно семе, има всичките възможности.

Ние имаме всичките възможности. Трябва да използваме Божието благословение. Ако не го използваме, тогава туй, което Бог е вложил в нас, няма да може да го проявим. Ние не трябва да мислим, че сега прилагаме нещата. Човек, който излязъл от Бога, Бог е вложил в началото. Павел, като разглежда в началото, казва: „Аз посадих, Бог е, Който възраства.“ Онова хубавото в нас – Бог е, Който го възраства, чрез Него работи. Като дойдеш там, не мисли как става това нещо. Ти остави на Бога работите. Като станат, тогава мисли заради Него. За Божествените работи, преди да са станали, не мисли. Като станат вече, тогава ги изучи. Човешките работи изучавай последни.

Сега, Божественият план не може да се нарисува, не може да го представим какъв ще бъде Божественият план. Когато очакваш нещо Божествено, ти само спъваш работите. Ако за пример чакаш по кой начин ще оздравееш, болестта ще седи, по-дълго време ще продължи. Ако забравиш, ще те приспят. Тъй като спи някой болен, след като се събуди, ще оздравее. Ти преставаш да наблюдаваш откъде ще излезе, тревожиш се.

Вие се тревожите, казвате: „Той седи по-горе от мене.“ Мене ме радва, когато един цигулар свири по-добре от мене. Учил човекът, аз се насърчавам. Той свирил повече. И аз като свиря, ще свиря като него. Той изходил повече километри. Аз сега тръгвам, и аз може да изходя. Радвай се, че този човек е преди тебе, отворил този път. Видиш някой красив човек, казваш: „Защо да не съм такъв красив?“ И ти ще бъдеш.

Красивите хора са за насърчение. Умните хора са за насърчение. Силните хора са за насърчение. Като го видиш, тебе ти светне на душата.

Сега вие казвате: „Аз зная какво е любовта.“ Хубаво, как се пее любовта? Какъв е тонът на любовта? Любовта има едно свойство, дето прониква. Бог като проникне в тъмнината, тя се изменя. Бог е тъй съвършено Същество – като влезе в ада, всичките демони се укротяват. Като се оттегли, пак са същите. Като е там, всички са готови да направят всичко. Той пак се скрие, оттегли се, те казват: „Дали беше Той, дали не беше заблуждение, халюцинация.“

Когато Бог дойде, лесна е работата. Когато слънцето изгрее, всичко е лесно; като залезе, мъчнотиите се явяват.

Ние казваме, че вярваме в Бога. Много слаба е вярата ни. Един прост ревматизъм имаш, викаш лекар. Дойде лекарят, тури инжекция. Минава месец, два, три, четири – не си заминава. Мислиш, че туй е вяра. Тия болести опитват нашата вяра.

Някой път, като дойде някоя болест, турете да я лекувате с вяра, да видите колко е силна вярата ви. Виждате – минава ден, два, три, четири, пет, десет. Това са степени на вярата. Показват степента, доколко е силна вярата.

Да кажем, боли те главата. Защо ви заболява главата? Понеже в умствено отношение не сте направили това, което трябва, заболи ви главата. Понеже в сърдечно отношение не сте направили това, което трябва, заболи ви сърцето. Коремът те заболи – не си направил това, което сърцето иска. Заболи те главата – не си направил това, което умът иска. Погрешката е много малка. Поправи тази погрешка, веднага главоболието изчезва.

Мене ми разправяше една ученичка във Варна: „Нямаше изключение в живота ми – докато бях малка, като кажа на майка си най-малката лъжа, него ден ще падна, ще се утрепя, ще си пукна главата. Като кажа лъжа, не е било време да не падна. Колкото лъжата беше по-голяма, толкоз и падането беше по-голямо. Наложих си да внимавам, да не говоря лъжи, понеже знаех, че ще дойде падането.“

Ти си търговец. Дойде някой беден човек да проси и нещо ти казва: „Дай му.“ Ти не искаш да станеш. Дойде един просяк, жал ти е да дадеш пет-десет лева. Няма да мине два, три дни, ще изгубиш двайсет-трийсет лева.

Аз не съм за бедните. Бедните са изпитание. Някой човек не е беден, той те изпитва колко си щедър. Като погледна, виждам, мислиш да му дадеш. Нямаш противоречие в себе си, нещо ти казва: „Дай.“

Един българин ми разправяше своята опитност: „Останал един лев в джоба ми, мислех откъде да взема хляб. Бях закъсал. Седя на едно място, не смея ни да си купя нещо. Мисля само за едното левче, което е в джоба ми, мисля откъде да взема хляб. Ето иде просяк. Наоколо насъбрани богати хора, иде просякът право към мене. Нещо ми казва: „Дай му лева.“ Аз извадих, дадох му лева. Като излезе този лев от джоба, вече няма какво да мисля. Не се мина един-два часа, дойде при мен един приятел, години не бяхме се виждали. Казва: „Драгане, колко ми е приятно да те видя.“ И на мен този приятел ми услужи десет пъти повече. Дадох единия лев, дойде приятелят.“

Бог изпитва човека, праща един да ти вземе лева. То е идолопоклонство, мислиш, че този лев ще те спаси. Дай го.

Сега туй няма да се случи с нас. То е за един пример. Никога не мисли, че това ще се случи с вас. С вас ще се случи по друг начин.

Та казвам, турете сега в новото любовта да бъде подтик да прославите Името Божие. Мъдростта да бъде подтик да търсите Царството [Божие] и Неговата правда. Да станете проводници, да дойде Царството Божие. Истината да бъде подтик да изпълните волята Божия, както Бог иска. Чрез мъдростта да приложим Царството Божие и Неговата правда. Да прославим Името Божие с любовта. В този случай трябва да носите мир за всичките хора, ред и разбирателство.

Казва: „Надпреварвайте се да си давате почитание един на друг.“ Никога не може да почиташ един човек, когото не обичаш. Почитта е външен признак на любовта. Туй, което любовта ти каже да почиташ, да почиташ.

Сега за пример, вземете в гамата на живота. Ти се намираш в една голяма мъчнотия, едно тревожно състояние. Основният тон, с който можеш тази скръб да опресниш, то е „до“. Първото „до“ е един тон, който слиза. То е, както бомба, която слиза. Забие се в земята, явява се, разширява се, излиза навън. Едно семе явява се в земята, пуска корени надолу, поляризира се, разширява се, разпръсне се. След туй другият полюс – израсне нагоре. Като израсне нагоре, започне да се развива.

Ти, за да излезеш от една мъчнотия, трябва да имаш любов към Бога. Щом се намериш в мъчнотии, ще обърнеш ума си към Бога. В същото време идат други сили, които ще те разколебаят. „Господ е толкоз занят. Ти си бръмбар, една мушица. Остави тия работи.“ Не се разколебавай. Виж Христос, като се моли три пъти, най-после нямаше отговор и каза: „Ако може да се отложи тази чаша.“ Като Го туриха на кръста, пак повика Бога: „Боже Мой, защо си Ме оставил?“ Най-после казва: „Не разбирам защо става. В Твоите ръце предавам духа Си и душата Си.“ В туй предаване е възкресението – пълна вяра в Бога, че няма да Го остави.

Бог онези, които Го любят, няма да ги остави, ще ги опита, но ще ги извади из най-големите мъчнотии.

Някой брат или сестра заболеят. Съберете се, помолете се за него. Казвате, ще се молим. Лекарят, като дойде, какво ще направи? Лекарят ви дал нещо от миналото, викайте го, ще ви помогне. Аз не съм против лекарите. Ще викате лекар, който може да ви лекува – той е от Бога.

Всеки човек, който в дадения случай може да ми помогне, той е от Бога.

Мене ми разправяше друг един българин във Варна. Един ден се усещал толкоз обезсърчен, не му се иска да живее. Отива към пристанището, към Евксиноград. Намерил една малка пещера и седнал вътре. Това било през месец февруари – студеничко. По едно време една малка мушица започнала да се върти около главата. Той си мислил, че никой няма да го обича. Тя каца на носа. Като каца на носа, стане му приятно. Казва: „Има една мушица, която ме обича.“ Веднага се връща в него радостта. След малко изчезва тази мушица. Той станал весел, че има едно малко същество да каца на носа, казва: „Обичам те. Не се обезсърчавай.“

Сега философията. Ще кажете, муха. Проводник е тази муха, каца и образува връзката. Дойде един Божествен лъч от слънцето – станеш радостен. Пиеш вода – станеш радостен. Бог е толкова внимателен.

Аз не искам да употребявам Божието Име, защото някой път толкоз блага ни дава, ние ги забравяме. Някой път натрупваме и ставаме тягостни.

Казвате: „Остаряхме, ще идем в оня свят.“ Като умирате, ще бъдете при светиите. Какво има да се плашите! Плашенето е през митницата като минем. Митничарите всичко ще конфискуват – което носим, ще секвестират. Тъй както сме дошли на земята, така ни изпращат. Само каквото си изпратил, преди да си умрял, това остава. Със себе си нищо не можеш да вземеш. Всичко ще ти вземат. Ще ти вземат непотребното. На земята си го взел назаем, ще го оставиш.

В Невидимия свят много малко ти трябва. Като идеш в оня свят, ще те посрещнат братя и сестри, този ти подари, онзи ти подари нещо – ще видиш къщата направена.

Искал един да умре. Сънува един сън, че го занасят в оня свят, показват му хубави палати, но те са на други. Вижда една колиба недовършена, казват му, че тя е на него. Казват: „Тази колиба е твоя, не е довършена, не може да дойдеш.“ Като се събудил, разбрал, че трябва повече материал. Започнал да живее добре, да си съгради къща – несъградена е в онзи свят.

И в онзи свят трябва апартамент. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място.“ Като ти приготви място, да има къде да се установиш. Ще идеш някъде – нямаш жилище.

Сега, аз не искам да се раздвоява умът ви. Онова, което имате, е много хубаво. Новата идея, която ви давам, турете я като нов начин. Стария дръжте настрана. Всичкият материал да мине през огъня на новото. Миналите опитности и новите идеи ще ги прецените. Всичко хубаво ще стане. Едно растение, като влезе в земята, изважда ония сокове. Човек като остане, той не знае тия закони.

Та казвам, мислите, чувствата и добрите постъпки в нас, те са, които творят.

Сега, изпейте една песен. Нали ви казах да си изберете една песен да изпеете. Коя песен сте избрали? Кой може да изпее една песен сега? Понеже без пари искам да пеете, не пеете. Ако ви дам десет хиляди, ще пеете. Понеже не плащам, никой не иска. Ако дам десет хиляди лева, веднага ще излезете да пеете. В тия трудни времена все е нещо десет хиляди. Като излезете да пеете, ще ви платим, само искам да видим пеенето. По-напред по човешки постъпваме, плащаме, преди да сте пели. По-напред се плаща и после се пее – то е по човешки. Първо да пеете, и после ще ви платим. Като плащаме, преди да сте пели, ние имаме доверие в певеца. Сега, първо да пеете, певецът да има доверие на публиката. Когато плащаме преди да сте пели, имаме доверие как ще пеете. Сега, певците трябва да имат доверие в нас. Ние сме от тази публика, след като слушаме, плащаме. Казвате: „Дали ще платите?“ Ще платим.

Искам да ви кажа, както публиката има вяра, така и певците да имат вяра. Не е лесна работа – засъхнало гърлото, вода няма. Какво ще кажат тона да не взема? Един кандидат няма ли на сцената да излезе?

(Един брат изпя „Аз мога да любя“.)

Трябва да слушате, без да критикувате.

(Една сестра изпя една нейна песен.)

Вярвайте в разумния живот, който Бог ви е дал. Всякога песента трябва да има отношение към вярата, мислите, чувствата и постъпките.

Тези, които са певци, са много смели. Когато човек е даровит, не се колебае. Колебанието показва несигурност. Когато обикновеният се колебае, аз влизам във вашето положение. Вие по пеенето сте бедни, не искате да харчите капитала си. Малко пари имаш, какво ще харчиш.

Сега, ти може да пееш „Изгрява слънцето“. Но може да пееш „Изгрява слънцето“, и с този изгрев да. става една голяма промяна, съвсем друго бива пеенето. Ако само констатираш един факт – изгрява слънцето, обикновено е пеенето. Констатираш един факт с една промяна в тебе, пеенето се изменя. За пример един е болен и аз му казвам (Учителят пее)

Ти, братко мой,

който си сега болен,

ти скоро ще оздравееш.

Аз ти казвам:

след три деня

ти здрав ще бъдеш.

Този човек е публика. Той е богат. „Не съм богат.“ – „Ще бъдеш.“ Дай на човека туй, което няма.

Пеенето винаги трябва да констатира един факт. Една мома иска да се жени. Пей, че скоро ще се ожени, ще намери един добър другар. Пей на един ученик, че скоро ще свърши [училището].

Сега ние сме от тези философи, които казваме: „Ще стане ли туй?“

Едно помнете, че всичко, което помислите, ще стане. Всичко, което почувствате, ще стане. Само ще стане, случва се то. Някой, който пуши тютюн, беден е, няма пари да си купи. Оттук-оттам проси. Друг има, дава няколко цигари. Иска от този, казва: „Нямам.“ Този човек десет-петнайсет години все иска цигари. Един ден се откаже от тютюна, стане въздържател. Всичко това, което пожелал, става. Оттук-оттам му предлагат, казват: „Заповядайте.“ Десет-петнайсет години ще ти подават хубаво цигари. Казваш: „Аз се отказах. Защо не дойдохте навремето, когато желаех?“

Казвам, много работи желаете – ще дойдат един ден, когато се откажете. Има три категории. Отрицателните работи ще дойдат, когато се откажете. Положителните работи точно навреме ще дойдат.

Имаше един брат. Бил в Пловдив, гладувал два-три дни. Минава в Пловдив покрай една гостилница, мирише на хубаво ядене. Казва: „На мене ли Господ даде да въздишам?“ Минава трийсет-четирийсет крачки, казва му нещо: „Гледай!“ Вижда половин лев, тогава беше много. Казва му: „Иди яж и не пъшкай. Толкоз трябва за един хубав обяд.“

– Каквото искаме, ще бъдем задоволени. Ние страдаме от излишък на нещата. Ние искаме да се осигурим за двайсет-трийсет години. Всичките хора са бедняци, но възможностите, които Бог създаде, са всичките хора едни на други да си помагат. Възвишените духове идат и ти помагат. Казва: „Сега тук ще мине един човек. Той като те погледне, разположи сърцето, обикне го.“

(Един брат изпя „Вършитба“ [може би песента „Бершит ба“].)

Започнаха да вярват певците. Някой ревматично [пее], наплашил се – като започне да пее, не е свободен. Като стане свободен, пее хубаво. Някои се запъват ревматично. Пътят не е направен. Трябва да има канали свободни. Микозните материали дразнят гърлото, ципицата не може да пее.

(Една сестра изпя нейна песен.)

Я изпейте „Сладки думи две“.

(Изпяхме „Сила жива“.)

Законът е – един певец пее, когато публиката има желание да го слуша; едно семенце израства, слънцето иска да израсне.

Казвам: когато Бог ни поощрява да се проявим, да се проявим. Ако при най-добрите условия човек не се проявява, погрешката е негова. Когато няма условия, то е друг въпрос. Не си внушавайте, че не може да пеете. Не казвайте: „Аз не мога да пея.“ Кажете: „Не сме се научили още.“ Не туряйте, че не може да пеете. Започнете да пеете, тананикайте си. Ако не може да пееш, посвири си с уста. Хубаво ще бъде да имате тъпанче или дайре.

Трябва да се образува реакция против един дисонанс, който съществува. Нисшите духове са образували страшен дисонанс. Цял свят е пълен с отрицателни мисли: туй не може, онова не може. Оставете се от туй, което разрушава.

Пеенето в източните народи е доста мъчно, има увъртане на гласа. Сега е опростено, в хармонията е доста опростено, отворено. В мелодията има увъртане, не е лесна работа.

Като видите някого, че пее, казвате: „Защо се е разпял?“ Не казвайте: „Младите да пеят.“ Чувате, стара баба пее, казвате: „Тази стара защо се е разпяла?“ Младата жена пее, и старата пее. Все едно е пеенето, пеенето си има обект. Разбира се, пее за някого. В песните имаме обект. Веднъж пея за някого, какво лошо има? Може да пея за един народ, може да пея за небето, може да пея за Бога, може да пея за себе си, може да пея за хората.

Поддържайте духа в пеенето като един здравословен импулс. В света ставаме много взискателни. Да излезеш да пееш, ще те критикуват, че не си изпълнил, както трябва, ще те дигнат на вили и мотовили. Като даваш концерт, са много строги. Затуй хората се упражняват.

Вие тук казвате: „Каквото Господ даде.“ Господ дава, но все-таки и ние ще дадем един импулс в света.

За бъдеще музиката ще бъде много по-добра от сегашната. Има много работи, които да се трансформират. От Невидимия свят музиката трябва да се преведе само на земята за най-добрите хора. Свят без музика не може да се подобри.

Цялата вселена пее – слънцето има особен тон, земята има особен тон. После, не знаете какво е отношението на земята и слънцето. Отношението е кварта с два потенциала. Благодарение, че е месечината – месечината много помага за музиката. По-музикални са жителите на месечината. Те не може да се сравнят с жителите на слънцето. Много широка е музиката на месечината. Музиката на Венера топлина има, прочувствена е. Музиката на Меркурий има парични работи. Ако му платиш, пее. Марсианците са войнствени. Земята, като пее хубаво, събира парсата. Юпитер е достоен, има нещо величествено. Сатурн е голям критик, в музиката реже вече. Най-страшните критици като те нарежат, на сцената няма да се качиш вече. Забравяш да пееш. Най-достоен е Юпитер, много тържествен бас пее.

Та казвам, има седем побуждания в музиката. Пейте, както слънцето ви подбужда. Пейте, както Венера ви подбужда. Или както любовта ви подбужда, или мъдростта, или истината, или пейте както животът ви подбужда, или както свободата ви подбужда. Свободата подбужда едни песни, знанието подбужда други песни, животът подбужда трети песни. Тия три импулса не ги спирайте. Това е живот вечен.

Казвате: „С пеене няма да стане.“ С пеене няма да стане, но пеенето е един резултат. Тя не създава нещата. Музиката трансформира енергиите на ума, на сърцето. Музиката е трансформатор, умствените енергии трансформира на сърдечни, и сърдечните енергии музикално ги трансформира. Без нея не може да стане трансформация. Контакт е музиката. Този контакт не трябва да го спираш. Спира се умът в своето развитие, спира се сърцето в своето развитие. Сърцето трябва да се облагородява, сърцето да се разширява. Музиката трябва да стане като един трансформатор, за да може нашата мисъл да се предаде добре. И нашите чувства чрез музика се предават.

Не е само, когато пеем. Има една вътрешна музика. Аз говоря за вътрешната хармония, която се проявява в човека.

В Притчите виж какво се казва – в шестнайсета глава, двайсет и четвърти стих: „Благоугодните думи са от мед, сладост на душата и изцеление на костите.“ То е музика това.

Света ние няма да го поправим. Ако не се проявим тъй, както трябваше, има един дисонанс. Нашият лъч като не излиза, криво ще бъде. В една картина виждаме един дефект. Този дефект може да е в нас. Когато целият свят върви в хармония, и ние да вървим. Понеже Бог преобразява света, не трябва да имаме никаква отрицателна мисъл. Отрицателното, то е минало, то изтича. Новото, което иде – да бъдем в съгласие с него. Старото вече е минало.

Този живот Бог го употребява за нещо.

Новото, което иде, трябва да го посрещнете.

Всички трябва да бъдем готови да се проявим, тъй както Господ иска.

Отче наш“

7 лекция, държана от Учителя на 17 ноември, 1943 г., София – Изгрев.

Категории