Джон Уесли се среща за първи път с моравските братя по време на едно бурно океанско пътуване. Под тяхното влияние неговият живот напълно се трансформира и в крайна сметка това помага за „великото съживление“ (пробуждане), което залива Англия и Америка.
През януари 1736 г. Уесли е на кораб, който пътува към Америка и на който има също няколко моравски мисионери. Той е силно впечатлен от тяхната невероятна сериозност и от смирението им в слугуването на другите пасажери, тъй като те извършвали най-робските задачи, които никой от английските пасажери не би направил. Когато хората предлагали да им заплатят за услугите, те отказвали под претекст, че „това било добре за техните горди сърца и че техният любящ Спасител вече е направил много повече за тях“. Някои от пасажерите ужасно злоупотребявали с мисионерите, дори ги удряли и събаряли на земята, но те никога не отвръщали на удара, нито се съблазнявали. Много хора мислели, че те са просто страхливци, докато на кораба не се разразила ужасна буря. Когато главното платно се разцепило на две и водата започнала да навлиза в кораба, англичаните се паникьосали и започнали да пищят и крещят, като виковете им надминавали дори рева на бурята. Въпреки това моравските братя си стояли кротичко и си пеели техните химни. Когато след това един от моравските братя бил запитан дали се е страхувал по време на бурята, той отговорил: „Благодаря на Бога, не“. След това го попитали дали жена му и децата му са се страхували и той пак отговорил: „Не, нашите жени и деца не се страхуват да умрат“. Уесли записва това в своя бележник и добавя: „От тях (моравците) аз се придвижих към техните плачещи, треперещи съседи и отбелязах пред тях разликата в този час на изпитание между този, който се бои от Бога, и този, който не се бои. Около 12 часа вятърът утихна. Това беше най-славният ден, който аз съм виждал досега!“.
Уесли разбира, че не притежава това, което е видял в тези хора, наречени „моравски братя“. Той е ръкоположен служител, но все още не бил приел дори Христос като свой Спасител. Поразен е от увереността на тези хора пред лицето на грозящата ги смърт. Уесли знае, че няма това, което те имат, и решава, че го иска, каквото и да е то. Огънят на моравските вярващи като че ли запалвал глад за Бог навсякъде, където те ходели. Този глад можел да бъде задоволен единствено чрез среща с Живия Бог, на Когото те служели.
През 1738 г. Уесли дори посещава центъра им в Хернхут. Този контакт създава връзка между новата методистка църква и движението на Ян Хус, което заедно с английските лоларди и холандските „братя и сестри на общия живот“ пренася в бъдещето елемент от същността на богомилско-катарското движение. Това е опит да се вградят качествата на истинския християнски живот в човешкото общество. Тази сакрализация на всекидневието е характерна за цялата тази духовна вълна. Според Рудолф Щайнер задачата на тези движения е да приготви форми на социалния живот на бъдещето, в които Христос да живее между хората.
