Словото

Среща на Ученици от Школата с Кортеза

1.     Обръщане на Пеньо Ганев към Бога.

Пеньо Ганев: Моят живот е особен. Аз като бях малък, изобщо на всяка дума псувах, много псувах – толкова много, че напсувах и учителя си в училището, защото ме биеше. Веднъж, като ме наби, аз ударих една псувня страшна. И рекох да избягам, но той затвори вратата и не ми даде да избягам, а взема една цепеница, дето е под печката, и ме хвана за ръката и започна да ме бие по задника с цепено дърво. Моят учител и баща ми се обичаха много. И вечерта на кръчмата учителят рекъл на баща ми: „Ваш Пеню днеска ме напсува.“ Както бях заспал у дома, баща ми ме събуди и ме би през нощта втори път.

Веднъж напсувах и слугинята на училището. Бях много палав. Качих се и през прозореца на училището пръчките, които падаха на прозореца, ги разширих и като се обърнаха така, наляво, успях да вляза през прозореца вътре в стаята. И баба Пенковица – тя беше слугинята, която чисти, – ме наковладила, че съм влязъл без позволение в стаята, която е в училището. Наказаха ме и ме биха. Аз правех много бели, когато бях малък.

Вергилий Кръстев: И после какво стана?

Пеньо Ганев: Виж сега, цялата работа стана така: има една Кортеза, която е от Сливен и ѝ думаха „момичето, което говори с Бога.“ Около 1911 г. веднъж тя минавала през Попово и оттам трябвало да отиде за Ковачевец[1], обаче хората, които от селата чули за нея, че говорела с мъртвите, я доведоха в нашето село Водица[2]. Ние имаме голям площад в селото, пред училището. Надойдоха много хора и си разпрягаха каруците и дадоха на конете си да ядат, а пък те отидоха и се събраха в църковния двор, той е широк. И тогава за Кортеза донесоха една здрава маса, туриха един стол, тя стъпи на стола, качи се на масата и започна да говори.

Обаче тогава хората се натрупаха много. Най-напред тя каза: „Аз ще ви прочета „Отче наш“, с молитвата ще почна.“ Имаше един учител, Захариев, който беше завършил за градски свещеник, обаче не станал свещеник, ами учител. Той и кръчмарят апострофираха срещу Кортеза, обаче хората, които искаха да я чуят, бяха толкова много, че казаха: „Ние сме дошли да слушаме туй момиче… „Момиче“ ѝ думаха на Кортеза, защото я придружаваше едно момиче, на Жечо Панайотов леля, на майка му сестра. И казаха: „Ний сме дошли да слушаме туй момиче, ти млъквай и да се махаш оттука!“ И го изпъдиха вънка.

И тя започна да говори върху Евангелието, какво казал Христос, изобщо. Устата на човека са дадени, казва, да говори благи думи. Пък аз си спомних, че псувам на всяка дума, и заплаках. Говори толкова хубаво какво е казал Христос, да слушаме, да ходим на църква, защото тя беше църковничка.

И започна вече Слънцето да се преваля и тя каза: „Вече стига, сега ще отидем на гробищата.“ И баща ми ме намери и каза: „Пеньо, иди да посрещнеш добитъка (щото ние имахме 17 говеда, имахме биволица и т. н., да не би да отидат в чуждите бахчи и да направят пакост), а ние с майка ти ще отидем на гробищата.“ И после мама и татко ми казаха така: че тя не чете кой е погребан тука, но тя ги вижда, умрелите, и казва: Драганка Стоянова е с такава шамия погребана. Описва каква е била. А пък еди-кой си – по име ги казва, – „вашият умрял казва“ на някой беден човек да дадат, да направят добро. Същото и за мъжете, казва, ама по име ги вика. „Вашият заминал казва да направиш добро на еди-кой си.“ И всичките хора се увериха, че тя е един преводчик между живите и между мъртвите.

И аз, понеже си спомних, че накарвах баща ми да ме бие много пъти… И брат ми също ме биеше, защото не слушах вечерно време, нали трябва да насека дърва за джамала. (Джамал казвахме на печката, която е направена с керемиди.) И изобщо, имаме и 17 говеда, имахме два коня, имахме биволица, дамът ни е голям и много пъти, като не сме почистили хубаво на добитъка, то после ни биеха.

Вергилий Кръстев: Много бой си ял.

Пеньо Ганев: Изобщо у дома и мама ме бие, и бати ме бие, баща ми пък ме бие най-много, дето не сме почистили дама, защото много добитък имахме и беше замърсено. Понякога пък види, че не е вчесан добитъкът, има по него си мръсотии. И всичкото това на мене много ми тежеше. И затуй на мене думите на тази сестра от Сливен, Кортеза се казва, която говори за Бога, да бъдем изпълнителни, много силно ми подействаха.

Баща ми отиде с мама на гробищата, а пък аз отидох у дома и намерих добитъка, вече се връща вечерно време. И седнах ей-така и плаках много, защото си спомних, че съм предизвиквал баща си и не съм слушал мама, не насичах дърва – трябва много дърва да насечем, за да може да загрее през нощта джамалът, тъй наречената печка.

Вергилий Кръстев: И после вече ти се промени, почна да слушаш.

Пеньо Ганев: И след известно време аз започнах вечерно време насичам много дърва, изчиствам много добре дама, дето добитъкът е вършил. Започнах да слушам. Мина около една седмица ли, десет дена ли минаха, и слушам баща ми и майка ми сутринта рано се събудили и си приказват под юрганя. Ама ние бяхме осем души, та юрганят беше от единия край на стаята до другия. И си казват: „Абе, известно време Пеню не го караме, сам се сеща, насича много дърва, донася слама да постели на добитъка, нощно време да не лягат на земята, от плевнята от пода, изобщо синът Пеню се промени вече, да.“

От тоя ден аз станах нов човек. Домашните ми, баща ми, майка ми, брат ми и сестра ми забелязаха, че аз работя усърдно, без подтикване и наставление. Не се и чуха и от устата ми разните псувни. Това забелязаха и родителите ми, и другарите ми от махалата. Забелязаха и в училището. Започнах да се уча. Тази година аз повтарях първи прогимназиален клас и от тая година 1., 2., 3. прогимназиален клас, не повторих класа и не получих слаба бележка. Като се пробуди у мене идеята за Бога като че се вля в мене нова струя, нов живот. С лекота вършех всяка работа. Освен с добитъка и другата къщна работа, аз не сядах свободен. Баща ми бе дърводелец. Поправяше счупените кола на селяните и работеше по строящите се сгради, плевни, сайванти. Имаше всички дърводелски инструменти. Аз правех шейните на махленските деца, така че от малък усвоих дърводелството.

Докато учех в прогимназията, започнах да ходя редовно в църква – влизах в олтаря при дядо поп и му помагах. Турях въглища в кадилницата, турях тамян в кадилницата и я подавах на дядо поп, за да прекади. При пренасяне на свещените дарове през църквата аз кадях пред дядо попа. Сутрин пишех поменика – имената на тези, които щяха да се причестят, за да се поменат пред царската врата. Нарязвах нафора и го раздавах на хората, когато се причестяваха. Бях станал добър помощник на свещеника. Понеже свещеникът бе стар, хората ме гласяха аз да бъда свещеник на селото. Баща ми писа писмо до Бачковския манастир, до училището за селски свещеници. Запита дали ще ме приемат да следвам. Отговориха ни, че нямам 17 години възраст, от която приемат да учат за свещеници. Понеже имах склонности към дърводелството, подадох заявление да се запиша да уча в гр. Русе, в столарското училище. И оттам ми писаха, че не ме приемат, защото съм по-възрастен от 14 години. Останах работник у дома.

Пеньо Ганев: Дойде празникът на просветата[3]. Аз реших да отида в село Арнауткьой[4], Разградско, за да проверя дали е вярно, че момичето Кортеза от гр. Сливен е открила аязмо в това село.

Вергилий Кръстев: Какво е това аязмо?

Пеньо Ганев: Вода, която извира от земята и има лечебни свойства. Хората я гребат и си мият очите, раните, къпят болни и те оздравяват. То е особени радиации. Водата има лечебни свойства.

В навечерието на празника „Св, Кирил и Методий“ аз се запътих към Разград пеша. Като млад и енергичен, някъде тичах по шосето към Разград. То е на 29 км от Разград. В Разград попитах къде е село Арнауткьой. Показаха ми, че е по шосето Разград-Търговище. Завтекох се по уреченото шосе, настигнах един селянин и исках да го надмина. Той полюбопитства да му кажа: „Къде така тичешката?“ Казах му, че отивам в село Арнауткьой. Той ми каза, че е от Арнауткьой. Аз се успокоих, щом намерих човек от това село. Човекът ме попита имам ли роднини в Арнауткьой, че им отивам на гости, защото денят „Св. Кирил и Методий“ бил съборен ден за това село. Отговорих му, че нямам роднини, нито пък имам познати, а отивам да проверя дали е вярно, че в това село Кортеза е открила аязмо. Събеседникът ми разказа следното: „Има едно момиче набожно от град Сливен. То ходи по села и градове и учи хората на добро. Учи ги да обичат Бога, да се почитат едни други, да се обичат, из устите им да излизат само хубави думи, да живеят примерен християнски живот. Тя вижда душите на умрелите, тя е цял пророк. Дойде един ден в нашето село, събрахме се сред село на площада мъже и жени. Присъстваха и всички общински съветници заедно с кмета. Момичето започна да говори тъй увлекателно, че ние със затаен дъх я слушахме. Заговори за Христа, за апостолите, за силата на молитвата. Тя виждаше сърцата и душите на слушателите си. Така обрисува вътрешния живот на хората, че те от умиление се разплакаха.

Като завърши беседата си, каза, че ще открие в селото ни аязмо. Поръча хората да вземат кирки, търнокопи, лопати, за да копаят. Селото е с изложение на изток. Разположено в една широка, суха долина, с посока изток-запад и наклон към изток. Поведе ни тя по долината от селото нагоре в западна посока. На около половин километър от селото тя се спря и показа къде да копаят. Започна бърза копан, защото като се заморяваха едни, даваха инструментите на други. Като изкопаха около два метра, откри се дупка в скалата, откри се пещера, а вътре – обширно езеро, което се изтичаше с подземна река. Тази вода е лековита. Хората си пълнят съдове, за да се мият. Кой каквато болка има. От Разград дойдоха цели роти с фенери и влязоха в пещерата и се разхождаха около езерото.“

Така от моя събеседник аз научих, за каквото отивах. Събеседникът ми каза, че ще му бъда тая нощ гост. Вечеряхме. Имаше и гости от съседни села, дошли на събор за празника им. Сутринта аз станах и след закуската исках да посетя аязмото. Исках да вляза в пещерата. Като стигнах до пещерата, тя се охраняваше от двама стражари, изпратени от околийското управление в Разград. Понеже бе съборният ден на с. Арнауткьой, щяха да дойдат много хора от града и селата, за да си вземат вода от езерото и можеше да стане нещастие. Бяха влизали войници да разглеждат пещерата и навлезли в разни вътрешни галерии, фенерът им изгаснал и три денонощия се лутали из пещерата, докато други ги извели из пещерата навън. Така че стражарите не ми позволиха да вляза в пещерата. Вечерта се завърнах в Попово.

Пеньо Ганев: По-късно в казармата един старши подофицер, който е от Пловдив и учел, бил набожен, воден от църквата и даваше без пари Евангелия. И ме видя, че аз на другия ден, като дадоха почивка, пак отидох да слушам. Той пак говори за Бога, да се обичат един други, да не си правят пакости един на други, да не се псуват войниците – много псуват. И като ме видя, ме запита: „Ти вярваш ли в Бога?“ Рекох: „Вярвам.“ Ама аз, преди да отида войник, влизах и служех на дядо поп в олтаря и пренасяхме Светото Писание, дето причастяват през църквата и аз давах кадилницата на дядо поп. Изобщо, като дръннеше камбаната, аз отивах, бях на разположение на дядо поп. Ама това стана, след като Кортеза ни посети.

2.     Среща на Георги Куртев с ясновидката Кортеза в Айтос.

Все по това време (1910-1912 г.) Кортеза, ясновидката от Сливен, обикаляше страната, градове и села, да сподели своите видения на отвъдния свят и да се укрепи вярата в Бога. Преди да се срещнат с „момичето“, както народът я наричал, те били пълни безверници, но след срещата те вече вярвали в задгробния живот и в единния и вечен Бог. Защо ставало това? Защото тя им казвала неща, които само те знаят. Пред нейните духовни очи всичко било открито. Казвала им имената на техните покойници, както и с какви дрехи са погребани. Кортеза описвала външния им вид, както и възрастта им, а още и това какво техните покойници искат от тях. Хората се слисвали от онова, което тя им казвала с абсолютна сигурност.

Веднъж Кортеза била в една къща. Стаята и дворът били пълни с посетители. Тогава тя, без да го е видяла с физическите си очи, извикала с висок глас: „Бай Георги фелдшерът идва. Дайте му път!“ Сторили му път и той се приближил до нея. Тогава тя казала също с висок глас: „Този човек ще ви стане духовен началник“, след което заговорила с него. На него му станало неудобно, дето тя така говори за него публично. Тогава тя казала: „Ти, бай Георге, идваш да ме питаш за момчето си, дето често го боли коремчето. Коремчето го боли, дето вие с жена си блажите в сряда и петък, като ядете сиренена попара. Ти искаш да постиш, а жена ти казва, че ще ядете попарата. Няма да я ядете в срядата. Така ли беше, бай Георге?“ –„Точно така ми казваше жена ми.“ – „Ако не блажите, ще му мине. Вече няма да го боли коремчето“. И така станало.

Все по това време лоши хора от града я наклеветили, че всявала смут в гражданството. Дори подали заявление срещу нея и се образувало дело. Когато тя се явила в съда, преди още съдията да я е запитал нещо, тя му казала тъй: „Господин съдия, преди да ме съдите, ще ви кажа нещо за вашия дом, ако не е вярно, съдете ме.“ Тогава тя му казала нещо, което само той знаел. Съдията, като видял с какъв човек има работа, веднага прекратил делото и ѝ казал, че е свободна.

„Аз съм свободна, г-н съдия, но тези хора, които ме наклеветиха, ще отговарят, защото те наскърбиха Божия Дух, Духът на Христа и Той ще ги накаже. „И още на следния ден се извила такава буря с дъжд и град, която избила стадата им в полето, че хората с янгъши /снопени ритли/ ходели да събират по полето мъртвите овце, а те били със стотици. Така айтозлии добре запомнили кога са водили дело срещу един чист и свят човек, който никому зло не бе сторил.

Посещение на Кортеза има и в Бургас. В дневниците на П. Киро е написано: „Посещения на членове от други кръжоци: Учителя П. К. Дънов, Т. Ив. Бъчваров, Димитър Голов, Димитър Добрев, Кортеза Стефанова, Величко Гръблашев.“

3.     Среща на Тодор Абаджиев с ясновидката Кортеза в Ямбол.

Миналата година (1908) по случай посещението града ни от Кортеза Стефанова, се събрахме повече от 50 души в къщата на Р. Д-в. Между събранието личаха: един Д-р по правото и един ветеринарен лекар. Съобщенията, които Кортеза даде, най-много озадачиха прависта. Тя му съобщи колко души са в къщи. имената на всички и най-важното, че детето му се казва Иванчо – по името на двамата си деди – и че то страда от водянка, което за родителите съставлява най-голямата грижа, защото лекарите са искали да правят операция, а това задава не малък страх за хора, които нямат надежда у Бога. Каза им още, че няма нужда от операция, но да го дадат ней и тя след една седмица ще им го повърне здраво! На ветеринарния лекар каза, че има момче във втори клас, че по френски е скъсан и най-важното, че е непослушно. Бащата потвърдява вярността на думите ѝ.

По-предната вечер в къщата на баба Катеринка каза на Ради Дюмеров, че баща му, Иван, с покойното му Иванчо са при него. Че баща му има белег на лицето си, причинен от болестта, която го е погребала. А това синът даже бе забравил!

Няма нужда да казвам, че всички тези хора Кортеза за пръв път вижда и че всички дадени съобщения бяха факти, които самите лица не отричат!

Това за нас, простосмъртните, които не познаваме тази дарба, може да е непонятна или лудост-според вас, но аз бих казал, че много учени и умом здрави хора биха завидели на такава лудост, която разкрива миналото, настоящето и бъдещето на хората! Явява се тогава въпросът: луда ли е Кортеза? За да се отговори на тоя въпрос, налага ни се втори: Как е възможно луд човек да отгадава с положителност и най-скритите тайни на човека? А човек, който иска да минава за интелигентен, не може и не бива да оставя горните въпроси без отговор.

Може ли луд човек със спокойствие в душата, с ясност и положителност да дава отговори, които смайват и най-положителния ум!

Как могат луди хора да ни разкриват неща за невидимия мир с пълнота и знание, на които и най-мъдрите философи-богословци биха се позамислили.

Това не показва ли, че Кортеза притежава и проявява сила, която трябва да озадачи здравните умове? Геният на човечеството – Исус – фарисеите наричаха луд. Галилий бе за йезуитите луд; но днес признателното човечество ги прославя.

Във вестник „Дневник“ миналата година (не помня датата) един пише за своя баща, който е повърнат от Ал. Болница като безнадеждно умопобъркан, че бил доведен при Кортеза, която за три дни го е излекувала съвършено, без да употреби някакви лекарства, а онова, което Христос препоръча: „Ако имате вяра колко синапово зърно, бихте горите преместили.“ И това го прави не медик със своите познания, а една мома, която само второ отделение е свършила! […]

Гр. Ямбол, 29.01.1909 година.

С почитание: Тодор В. Абаджиев. Сп. „Виделина“, г. VIII (1910), кн. 4-5, с. 126-132.

4.     Среща на Софрони Ников с ясновидката Кортеза в Разград.

Гара Разград, 23.07.1909 г.

Драгий Тошев,

Кортеза: Тя е това, което нашата църква подразбира под думата „светица“. Свят човек е този, който води свят живот. Последният се състои в: чиста храна за тялото; владание на чувствата за астралното тяло; и благочестива мисъл за менталното тяло. Който води такъв живот, като награда или като неизбежен плод ще проявява: ясновидство, издържливост; проповедничество и всецяло упование в Бога.

Кортеза има тези неща. Който е изучавал Житията на Светиите, знае, че половината от светиите, които нашата църква тачи, не са стояли по-горе от Кортеза.

5.     Среща на Юрданка Жекова с ясновидката Кортеза в Горна Оряховица.

Юрданка е родена през 1864 г. в с. Килифарево. Учила е, но доколко е учила, не се знае. Но в Горна Оряховица идва ясновидката Кортеза от гр. Сливен. Тя е запалена по духовните въпроси. Един мъж бил яко жена си, че се занимава с такива глупости. Кортеза започнала да говори, а същият мъж извикал:

– Ти лъжеш, нищо не виждаш!

– Не виждам ли? Виждам много добре как днес ти преби жена си, да не дойде тук, а ти сега ще видиш какво ще стане. На твоя таван са дрехите на баща ти, а в един джоб има една десетолевка сребърна. Ще отидеш и ще я вземеш.

Свършва беседата, а онзи се качва на тавана, следван от Кортеза, и намира голямата пара. Кортеза го предупредила, че ако още веднъж удари жена си, след три дни ще умре. Онзи се уплашил. А всичко това го е наблюдавала Юрданка и много я е впечатлило чутото и видяното.

6.     Среща на Иван Явашев с ясновидката Кортеза в Русе.

Веднъж в Русе била дошла ясновидката Кортеза, която била известна по онова време в България. Може би както е известна сега ясновидката Ванга. Кортеза говорела на народа по градове и села. Така и тук в Русе тя говорела на един площад, мисля, че пред църквата „Свях Светих“, която по-късно бе съборена, за да построят на нейно място „Пантеона“ в Русе. Иван Явашев бил между народа. Както говорела тя се обърнала към него и казала, че той не е верующ, но че ще стане един поврат в неговия живот и той ще стане верующ. И наистина, след известно време Иван Явашев се запознал с Учителя Дънов и от тогава става наистина един поврат в неговия живот. Първо той затворил кръчмата и започнал да обработва сам нивите си.


[1] Намира се на 11 км западно от Попово.

[2] Това е родното село на Пеньо Ганев. Намира се на 18 км западно от гр. Попово.

[3] По онова време 11 май – денят на светите братя.

[4] Днешно с. Пороище, отстоящо на 7 км югоизточно от Разград.

 

Категории