Още като ученик в гимназията в Райково (по-късно квартал на Смолян[1]) Петър Пампоров[2] – виден последовател на Бялото братство, няколко пъти ни говори пред група ученици за беседите на Дънов. Много по-късно – през 1940 г. ходих в квартал „Изток“ – беше горещ юлски ден – „Света Неделя“[3]. Седнах заедно с други посетители на стола, начело седна и Петър Дънов. Засърбахме вегетарианска супа заедно с къшейчета хляб – поднесен ни с две-три филийки. Още несвършил скромният обяд [един] хранещ се [се] изправи и попита, защо някои хора са много лакоми.
Веднага мъдрият [ни] сътрапезник отговори:
– Защото преди това са били слонове!
Екна смях…Цитатът буквално е точен. Предполагам, че Мъдрецът-сътрапезник е имал наум теорията за прераждането, но никой не му постави въпрос.
Късно следобед бях допуснат да остана насаме с проповедника, на приема не присъстваше никой. Седях точно срещу му – мълчеше през всичкото време, говорех само моя милост, че горя на тема писателство и животописание…
Учителя не снемаше от мене кроткия си поглед, ставаше ми леко и блажено на сърцето…
Някаква силна топлина трептеше в мене…
Няма съмнение, той ме е облъчвал с биотокова енергия…
Станах, целунах десницата му …
Колко вода изтече оттогава, Боже мой, а споменът за тая среща седи непокътнат в моята памет.
(в-к „Феномен“ – 1994 г.)
Методий Н. Маринов[4] – член на съюза на независимите български писатели, награден със златен медал І-ва степен.
[1] На 18 юни 1960 г. селата Смолян, Райково и Устово се обединяват в град Смолян.
[2] Петър Пампоров е роден на 6 февруари 1984 г. в Смолян. Завършва семинария в Цариград и философския факултет при Държавния Университет в София. Работил е като гимназиален учител в различни градове. Владее добре немски език и е есперантист. Ръководи курсове по есперанто и създава много връзки в чужбина. Превежда беседите на Учителя на есперанто, както и някои песни от Учителя.
[3] Църковният празник „света Неделя“ се чества на 7 юли. През 1940 г. 7 юли се пада точно в неделя.
[4] Методий Николов Маринов е роден на 7 април 1909 г. в град Дебър . В началото на века, семейството е принудено да бяга в България от сръбските издевателства и се установява с. Левочево, днес квартал на Смолян. По-късно се премества в София. Учител, публицист, автор на няколко романа, самодеен художник, член на Съюза на независимите писатели. Вегетарианец, имал е подчертан интерес към окултните знания и философията. По спомени на дъщеря му, като учител в София хипнотизира учениците на цял клас и е уволнен. Напуска този свят на 89,5 години. Баща и учител на големия български поет Иван Методиев.
