СТЕПЕНИТЕ НА ЛЮБОВТА
5 ч. с. Небето облачно. Времето слабо прохладно. Изгрев.
Всички в тайно си изпълнихме наряда.
Ще прочета 15 гл. от Евангелието на Йоана, до 15 ст.
В Начало бе Словото.
Има неща, които трябва добре да запомните. По някой път вие забравяте нещата. От невидимия свят, Божественият Дух знае, защо забравяте. Някой път човек е разсеян. Разсеяните хора нямат определена цел, един определен път. Разсеяният човек се лута Навсякъде. И той е човек, който загубил нещо и го търси. Лута се насам – натам и само гледа. Всякога може да си създаде една мъчнотия на себе си. Аз съм ви дал онзи пример за онзи български абаджия, който не се отнасял добре със слугата си и каквото имал хубаво за ядене не давал на слугата си, а на него давал най-простото, каквото останало, боб му давал. Един ден слугата искал да даде един урок на своя майстор. Понеже той работил при един български чорбаджия и му казва: Моля ти се, моя господар по някой път го хваща една лудост, та ако видите, че той почне да се оглежда насам нататък, дръжте го тогава да не направи някоя пакост. Дошъл господарят му и почнал да крои, но не могъл да намери напръстника си, почнал да се оглежда насам-натам, а слугата му скрил напръстника. Чорбаджията хванал господаря му и казва слугата: Ти ще ядеш ли печена кокошка сам, а на мен ще даваш да ям боб и ще казваш: Моя слуга не яде печена кокошка, само аз ям печени кокошки. Та искам сега вие да ядете печените кокошки. Аз не съм против печените кокошки. Ако печената кокошка представлява един велик закон, може да ядете от него, но ако печеното месо представя една развалена храна, не ви препоръчвам да го ядете.
Онова, което ще ви говоря, то е написано на листата на растенията, в клонищата, в цветовете, в кристалите е написано, в звездите, Навсякъде, в слънчевата светлина, Навсякъде са написани Божиите закони.
Та казвам сега. Писанието казва, че Бог написал закона си в сърцето на човека. Но то не е в сегашното негово сърце. И там са написани законите на движението. Сега аз искам да ви предоврата от една погрешка. По някой път вие си купувате прозорци от втора ръка, от развалени къщи. Някой път са развалени прозорците, купувате ги и ще ги турите, по-евтино ги взимате тогава. Та казвам: Купете си нови прозорци и ги турете там. Някой път прозорецът може да е малко изкривен, но казвате, че евтино ги взимате. Казвате: На място един може да турите два. А за новите прозорци много големи разноски ще бъдат. Аз не ви препоръчвам да купувате прозорци от втора ръка, вие си купувате един, два три, четири, чужди прозорци са те. Не взимайте такива по никой начин. Защото тогава може да има спор и по малко светлина ще дава, ако са малки. Аз бих желал светлината във вашата къща да влиза отвсякъде и да е тъй отворено, както небето е отворено. По някой път вие се обръщате и казвате: Да ни даде Господ светлина. Какво се подразбира? Подразбира се, че вие живеете в една къща с един прозорец. И хубаво е, Господ дава светлина. При това вашите прозорци са затворени с кепенци, пък казвате: Господ да ни даде светлина. Малко светлина има, малко светлина влиза вътре. В Божествения свят външната и вътрешната светлина едновременно идат. То не е както в този свет. В този свят, когато отвън има светлина, отвътре няма и когато отвън няма, отвътре има. Тогава къщата се осветлява отвън.
Та казвам: В дадения случай аз искам да играя ролята, да ви представя, как седи работата. Аз не искам да играя ролята в един прозорец, във вас нито два прозореца, нито да съм покрив на къщата. Аз искам да играя ролята на светлината, на въздух, на водата и на земята. Върху земята вие ходите с краката си, водата ще вкусвате с устата си, въздухът ще влиза през носа ви, а светлината ще влиза през очите ви. И когато вие завършите вашето развитие, желая и вие да играете тази роля. Не да имате прозорци и да чакате и да ви осветляват, но да бъдете сами носители на Божията светлина. Защото, ако вие не разбирате дълбоките закони на светлината, ако не разбирате законите на въздуха, ако не разбирате законите на водата и на твърдата почва, върху която сега живеете, тогава Словото Божие ще бъде непонятно за вас. Сега имате доста знание, но това е на теория. В същност какво практическо знание имате, което може да ви бъде полезно. Ако един човек, който яде и се задави, какво знание има той? Трябва да знаеш веднага да бръкнеш в гърлото с пръст и да извадиш тази запушалка от гърлото. Ако ти не знаеш да направиш това, веднага ще изгубиш силата си. И ако влезе една мисъл, която задръства вашето мислене, и ако вие не може да бръкнете с вашата воля да извадите тази мисъл и да я турите на място, вие нямате знание; ако едно чувство задръсти вашето сърце, защото има чувства, които не ви подхождат. Не мислете, че всички чувства са полезни. Има чувства, които са отровни. ТЕ може да са добри за другите, но не и за вас. За човека има спецефични мисли, спецефични чувства, специфични храни и той трябва да се храни с тази храна. Та казвам: В дадения случай ако не може да премахнете едно ваше чувство, едно лошо чувство в органа да ви осветлява отвън, с който вие чувствувате, тогаз вие нямате знание. Но едно чувство, което е попаднало по някакъв начин във вас, за него вие не сте отговорни. И ще претърпите известно страдание, ако туй чувство не може да го отстраните. И тогава ние казваме: Да бъде Волята Божия. Е представете си сега, че една въшка се качи на главата ми, която знае Евангелието, знае какво има вътре и всички примери в Евангелието знае, цитира ги. Казва: Какво казал Христос, че трябва да се обичаме. Нали, казва, че като дойде един гостенин, нали трябва да го нахраниш. Тъй е. И аз съм една гостенка, не може ли да ме нахраниш. Тя много материалистически мисли. Казвам: Ти сама си се качила на главата ми, без да ме питаш. После гостенина ще влезе през вратата, тогава аз ще го поканя, ще му дам стол и ще му дам една паница с храна. А тя се качила сама и се скрила в главата ми и там обикаля и оттам чувам гласа й. Казвам: Аз искам да те видя, каква си. Много обичам такива гостенки като вас. И тогава пратя моите слуги десетина /пръстите на ръцете/. Туря я, наместя и си туря увеличителното стъкло и почна да я наблюдавам. Казвам: Какъв е вашият свят, в който живеете, баща ви, майка ви, двуизмерен ли е света. Ние много мъчно се движим, тук – там ходим на гости на хората. Някъде ни приемат добре, някъде не ни приемат. Чухме, че ти си бил добър човек, светия, дойдохме да те опитаме. Големи нещастия Навсякъде. Казвам: кой как дойде при мене, казва: Аз искам да се уча; при мене мързеливци не искам и тунеядци не искам. Ето цяла една паница ти турям най-хубавите яденета, заповядайте. Но тя казва: Не съм се научила това да ям. Ще се научиш.
Сега вие може да ми дадете едно възражение, ние не сме научени. Ще се научите. Ама ние малко другояче мислим. Ще измените мисълта си. Еднообразието в живота е убийствено. Вие, запример, имате всички желанието да бъдете уважавани, да бъдете почитани, да ви обичат. Хубаво е това, отлично и бих желал всички да бъдете обичани и уважавани. Но нека да се спра като американския проповедник, който веднъж проповядвал за важността на думата „бът". Един много знаменит проповедник в Америка проповядвал в една видна аристократическа църква. ТЕ си избирали проповедниците. И той им държал една реч за "бът".
Казва: Всичко това няма да стане, но – бът. Децата трябва да се възпитат, бът. Братята и сестрите, бът. Все ще има някакво спиране, бът. Майката ще направи една погрешка, братът, сестрата, бът. И най-после свършил своята проповед. Дошъл един от епитропите, или един от високостоещите лица, които са в църквата, наричат ги „trustees", служители, които направляват работата на църквата. И той казал: Много сме доволни от вашата проповед, но бът, ще видим. И той си турил шапката и си заминал.
Та и вие проповядвате една проповед на бът. Казвате разбираме, но при такива условия, как може да се живее така. Проповядваме търпението, как може да бъдеш търпелив при такива хора, които не разбират. Как може да говориш на такива невежи хора, които не разбират. Той ни буквално разбира, ни иначе разбира, как ще му говориш? На ангелски как ще му говориш Словото Божие, как ще му покажеш Любовта си. Там е въпросът. Ще я покажеш тъй, както Господ я показва. Целият свят от туй гледище е пълен само с невежи хора. И Господ намира време за всички същества да се приспособи с тях. Според техния уровен и Той Всемъдрият остава му време и за най-глупавите работи, като говори великите работи в света, се ще намери време и за най-глупавите да каже нещо. Намира нещо и да каже и за тях. Сега Господ с един невежа няма да се отнася, както с един светия, както с един трудолюбив човек Господ не се отнася еднакво. На всеки едного дава съответен урок. На един ученик, който добре се учи и онзи, който не се учи и Господ не постъпва еднакво. Различно постъпва с тях. В света не мислете, че има свобода. Няма абсолютна свобода отвън. Не искам да ви говоря, ако мислите, че няма свобода, вие се лъжете. Свобода има в друг смисъл.
Аз веднъж седя в една добре уредена градина тук в България на една пейка и ми обърна внимание, че четири, пет вида мрави се движат: червени, големи, черни и други по- малки и други много дребни. По едно време гледам, две мрави се скараха, някакъв спор почна за нещо и ги наблюдавам. Когато двете се караха, гледам една малка черна се прекомандирова и хвана малката червената мравя за крака. Тази малката мравя като хвана червената за крака, тя напусна да се бори с черната, иска да се освободи. Като искаше да се освободи, онази се обърна на една малка топчица, въртят се насам – нататък и най-после малката мравя откъсна крачето на червената мравя, която беше по-голяма от нея, взе го и го занесе. Казвам: Когато вие двама се спорите помежду си, то една от тия малките мрави, ще се хване и ще ви откъсне крака. Тази голямата не може да се оттели от нея.
Та казвам сега, седя и разглеждам. Казвам: Няма свобода в света. Двете мрави бяха големи юнаци. Тази, на която й хванаха крака беше по-силна, но малката хвана крака й. Тогава черната се освободи от нея. Но тази малката мравя й даде един урок, че не е хубаво да се бори с друга мравя. Че е така, тя я хвана за крака и и го откъсна.
Та казвам: Всичките нещастия, които идат в света е, че вие някой път се борите с някого. Но ще дойде малката мравя, ще дойде едно малко страдание или някоя треска, някой плеврит, хрема, ще настане някакъв си мрак вътре, после някакво нервно неразположение, или изтощение, какво ли не. Хиляди работи могат да дойдат. Сега аз ви споменавам тия работи, те са наше изобретение, те не съществуват в Царството Божие. В Царството Божие ни помен няма от болести. Първото нещо, когато човек дойде да изпълнява волята Божия, той ще се освободи от всичките лоши условия на живота. И той трябва да ги победи. Тези лошите условия са една задача. Ние сме дошли на Земята, за да изучим лошите условия. Който има знание, ще се справи с тях; който няма знание, ще страда. И всякога страданията продължават дотолкова, според знанието на човека и страданието му. Щом той съзнае от какво идат страданията на Земята или несгодите, ще намери начин да се справи със страданията. Да кажем, вие имате сиромашия. От какво иде сиромашията? Най-първо вие нямате економия. В Природата има голяма економия. Ако ти не економисваш, Природата, ще ти даде един урок. Ако не економисваш благата, ако не економисваш Любовта – трябва да економисваш Любовта – ако не економисваш знанието, което имаш, ако ти излезеш и държиш една беседа, да покажеш, какво знаеш, и ако каквото знание имаш ти го раздадеш, ти си един разточителен човек. Какво ще се ползувате вие да ви разправям, как живеят ангелите. Това няма да ви ползува. Че са много добре облечени, че кухните им са хубави, че органи имат хубави. Какво ви ползува вас, да ви разправям живота на един цар? Туй не може да ви интерисува, но всяко нещо, което може да бъде полезно за вас, то ви интерисува и то е за вас. Онова, с което аз имам съприкосновение в даден случай и от което вие може да се ползувате, то е най- важното сега. В нашата слънчева система за нас слънцето е най-важно, понеже от него ние възприемаме всичките блага. А другите звезди, които са в далечното пространство, те са само едно украшение, и те са важни. Но най-важно в даден случай е, да изучаваме слънчевата светлина и топлина, които ни заобикалят. И после ще изучаваме светлината и топлината на звездите. Тогава може да изучаваме пътищата, по които те се движат. Защото един ден като достигнем до висшето знание на душите, защото в човешката раса има души, които са достигнали до света на вечния живот, те са достигнали до света на вечното знание, те са достигнали в света на вечната свобода. А още над Тях има друг един свят още по- висок. И по някой път те се обръщат от тия светове и изпращат писма, ръководство за хората да покажат пътя, към който да се стремят. Сега великият живот, както вечният живот съществуват както и временният живот. Временният живот е за всички, които не разбират Божиите закони, те живеят във временното. Всички, които не разбират Божиите закони, те се намират в обикновеното знание и няма тогава приложение в живота. В истинския живот няма приложение. И после онези, които нямат туй знание и свобода, която търсим, ние не може да намерим онази истинската свобода, при която можем да бъдем свободни.
Та казвам: При мене мнозина са идвали, когато се разболеят, казват: Учителю, еди-кой си се разболял, ти не знаеш ли това? Зная. Че от какво дойде тази болест? От неговото невежество. Той казва: Стомахът му не функционира. Казвам: Не знае, как да яде. Червата му нещо запичане има. Той не постъпва добре. Червата си той ги претоварил. На някой си дробовете е станало нещо. Не знае, как да диша. Ама главата му се надула. Не знае, как да мисли. Какво трябва да направи? За главата, да ти оздравее, ще се научиш да мислиш; за дробовете, ще се научиш да дишаш; Ама казва, той диша, как не диша? Казвам: Той не диша както трябва. Той не диша правилно. А за стомаха казвам: Ще се научи да яде. Той никак не яде. Как не яде, той яде повече от колкото трябва. Едно от важните правила на яденето, което трябва да знаете е: Никога в живота си не се пресищайте, не си дояждайте. Всякога да станеш гладен от трапезата. И това да стане идеал за вас. А щом станеш и ти не си гладен, ти си престъпил Божия закон. Гледайте всякога да остане място за една трета. Две трети да си ял е една трета не си дояждайте. И хубаво е това да не си дояждате. Едно от хигиеничните правила. И всички онези, които са спазвали тия правила, винаги са здрави. Някой казва: Жена ми много добре е сготвила, но усещам, че малко ми е тежко. Той ял, ял, че се преситил. Та ви казвам: Останете гладни, нищо повече. Запомнете първото правило: Не си дояждайте! И Никога не казвайте, че няма какво да ядете. Запример, вие често казвате: Няма какво да ям. Един сух хляб. Радвай се на сухия хляб. В сухия хляб има толкова хранителност, стига да е хубав хлябът. Ти като си свариш малко житце, има такава хранителност в него или ако хлябът е опечен добре, казвате: Да има печени кокошки, масло, яйца! Хлябът съдържа повече хранителни вещества, отколкото другите храни. Защото забележете, закона на храненето, то е Любовта. Ако ти употребяваш една храна, която не обичаш, ти не можеш да се ползуваш от нея. Защото в храната има известен живот, който трябва да влезе в тебе. Тебе ти трябва животът. Ти като ядеш, не мислиш че тебе ти трябва храната. Храната е нещо посредствено, тя е само проводник на живота. То е пак потребно, но този живот, който е скрит в храната, ако ти го обичаш, той ще влезе в тебе, и тогава всички клетки ще се отворят и ще приемат този живот. Ако ти не обичаш тази храна, тази храна ще излезе, този живот ще мине през тебе, без ти да го приемеш. Тогава ти няма да се ползуваш от храната.
Същият закон е за въздуха. Тебе те е страх от студения въздух, но ти трябва да дишаш въздух. Природата е направила да не те е страх от студения въздух. Ако ти приемеш въздуха през устата си, то не е правилно. Господ е направил човек да диша не през устата, а през носа. Следователно, ти като приемеш Божествения въздух през носа си, а там Бог турил някаква течност, че като минава студения въздух, той се регулира. Тази студенина, която има въздухът, като минава през носа, добива известна топлина. И тогава не да бъдете тъй лакоми изведнъж, като излезете на студено да приемете въздух. Това е лакомия. Малко ще вземеш въздух, /Учителят диша бавно/, пак малко. Ти ще поемеш изведнъж много въздух, че ще се надуеш. Няма какво да се надувате. Някой, запример, иска да покаже, че знае да диша и изведнъж взима много въздух. Тогава той ще мяза на някаква гайда. Това не е дишане. Всички са загазили от такова дишане. Дишайте полекичка та, да има един ритъм, полека, полека да влиза този въздух, да се стопля. И после благодарете на Бога, че във въздуха има нещо, което ти трябва да приемеш. В този наситения въздух от светлината има един живот, който трябва да се приеме от дробовете. Четеш една книга, пак същият закон е. Някои бързат да видят каква е крайната идея на този писател. Някои четат и Библията бързо. Отива един ученик, който учил Библията при един знаменит тълкувател на Библията и казва, като прелиства Библията: Дошъл съм до края на Откровението. Тълкувателят казва: Аз не съм дошъл до края още. Този ученик поглежда в началото, казва: Тук, как Господ създал света. И после изведнъж обръща книгата при Откровението. Тълкувателят обръща Библията в началото и казва: Тук в началото. Ние като дойдем, изведнъж искаме да знаем смисъла на живота. Това е Откровението вече. Дотам не сме дошли още. Но какъв е смисълът на живота? Как трябва да се живее? Тъй както сега живеем от Божие гледище, ние живеем един неестествен живот. Често аз слушам, някой казва: То е предопределено. Че ти отде знаеш, че е предопределено. Ако кажа, че нещата са предопределени, то е моя идея. И де е писано в Природата, че е предопределено. Предопределено ли е една ябълка да я ядеш или не? Предопределено ли е един вол да го ядеш, или някоя свиня, или някой червей. Това всеки сам си е предопределил. Някоя пеперуда ще снесе своите яйца в цвята и червеят ще влезе в ябълката отрано още. И ти като идеш при ябълката, той преди тебе е там. Влязъл е той вътре в тази ябълка и тогава тя не е твоя собственост. Щом видиш, че ябълката е наядена, тури я настрана, тя е на червея, тя не е твоя. Тогава онези ябълки, които не са наядени от червеи, те са твои. Щом видиш някой червей в ябълката тя е чужда собственост, остави я. Идеш в някоя къща и видиш, че питата е начупена, тогава тази пита не е за тебе. Идеш в някоя гостилница, дето е сипано от тенджерата, ти не яж от тази тенджера. Казваш, от една тенджера много хора ядат. Затова и страдат.
Та казвам: Аз вървя от физическото към духовното. Някой път ние вземаме една мисъл, искаме да я приложим в една тенджера. На всичките хора от една тенджера дават. И Любовта към всички хора от една тенджера вземат. Гледам и тук, всички ще дойдат с паницата си и хайде, хайде ще им се сипе, както тук правят с картошената супа. Нали някой път сипват особено. А някой път на мене се изхитряват, турят ми в една отделна тенджера но то е извадено от общия казан. И аз се правя, че не зная. А то за мене, не че е сготвено отделно, но аз другояче влагам: Аз разбирам единство на яденето. Но всеки иска пръв да му сипят. Щом има първенство в сипването, това ядене не е както трябва. Щом едно ядене е сготвено за всички, всички трябва да имат една мисъл. Тогава дали съм пръв или последен, благото да ми бъде все едно. За мене, моето благо е вътре в казана. Ако аз бях един готвач, най-първо ще прочета, колко души има, които ще се хранят от това ядене и ще разпределя казана на толкова, и на Всякога ще сготвя особено. То ще бъде в един казан, но за всеки ще отделя особена част. Да кажем ще разделя тенджерата на особени части на 40, 50, 60 малки пространства, че яденето като дойде на Всякога да бъде в неговото място. Аз ако съм от това място няма да сипвам на втори човек, на всички от отделно място. И ако аз така ви готвя, всички ще бъдете здрави. А сега на общо основание вие сипвате от едно място. Това е много тънка работа. Тънка философия има.
Та казвам: Всяка една мисъл, която вие възприемате от някъде, тя трябва да бъде чиста и не трябва да е минала през много умове. И една мисъл, която иде отнякъде, тя трябва да иде чиста от Божествения свят във вашия ум. Една мисъл, ако мине през много умове, тази мисъл е опасна. Ама да кажем някоя мисъл минала през главата на някой скъперник – мисъл за Любовта. Питам: Какво ще ти донесе тази мисъл на Любовта, която иде от главата на един скъперник? Тя ще ти донесе неговото скъперничество. Да кажем една мисъл, която минала през ума на един крадец, какво ще ти донесе? Пак е мисъл за Любовта. Та казвам: Ако ние така възприемаме по този начин туй чуждото сготвено, ние всякога ще се намерим в едно противоречие. И ще кажем: Защо Господ създал света така? Но то е наше разбиране. Господ не го създаде света така. И казвам: Ние сега страдаме от този атавизъм, че не се храним с онази Божествената, чистата храна. В Божествения свят има сготвено специфично за хората. Ако ти обичаш Господа, ти ще имаш ядене приготвено в физическия свят и въздуха, и в светлината, и всичко ще бъде заобиколено в хармония и чисто ще бъде. Щом не живееш в света на Любовта, веднага ще дойдат другите противоречия.
Сега мъчнотията е там: Казвате: Отде да го знаем. Има в човека едно чувство, което опитва нещата. Опитвай ги и ти. Дадат ти едно ядене, опитай го, вкуси го. Някой път си се заблудил, вкусът за яденето те заблуди. Ако държите вашия нормален вкус, вкусът всякога ще ви покаже, дали известна храна е здравословна или не. По някой път мене ме очудва, когато ми дадат хляб, нямам време да опитам аз храната, давам да я опита на една малка котка, която иде при мене. Ако тя го яде и аз го ям, ако тя не го яде, аз го оставям настрана. Понеже нямам време да смущавам вкуса си. Някой път са ми давали нещо хубаво. Някой път съм давал хубав хляб, който е здравословен на котката и тя го яде. Тя казва: Хлябът е хубав и друг може да го яде. Някой път съм й давал хляб, тя не го яде. Разбиране има. Ще кажете, че е невежа котката, не, никак не е невежа. Аз се уча от нея. Че как? Аз й казвам: Господин професоре, анализирайте тази храна. За мене котката е една лаборатория и тя в един момент ще ми покаже, каква е храната. Като й дам хубава храна, тя ще хапне, ще се обърне, ще ме погледне и ще каже: Много е хубава тази храна. Пък като й дам хляб, тя пак се обърне, погледне ме и ми каже: Не е за ядене той. Казвам: Че как? Тя казва: Ако искаш ти го яж, аз се отказвам да го ям. Сега аз казвам: Ето моето разбиране. В съзнанието си котката се подчинява на едно вътрешно чувство. Има едно вътрешно чувство във всичките животни, един непокварен вкус е това. И те разбират, коя храна е здравословна и коя не.
Та казвам: В целия живот една верига са това свързани: яденето дишането, пиенето на вода, мисленето, чувствуването. Всичките тия процеси, които стават в организма са свързани. И ако те стават правилно, тогаз нашият живот се развива по един Божествен начин. И тогава мъчнотиите, които стават в света, се изправят лесно. Често при мене са идвали Някои, казват не зная защо, не ми върви. Има нещо, което ме преследва, една съдба. Не ми върви. Казвам: На какво го отдаваш това? Не зная, така ме родила майка ми. Казвам му: Всичката погрешка е твоя език. Ти не знаеш, как да говориш. Защото в говора на човека, онова благо, което Бог е дал на човека, то зависи от неговия говор. Онези, които търсят своето щастие трябва да знаят, че силата на човека седи в неговия правилен говор. Човек като говори, той или гради своето щастие, или гради своето нещастие. Тогава какъв смисъл имат думите в Писанието, които казват: За всяка празна дума, която казват хората, в ден съдни ще дадат ответ. Аз съм правил някой път опит. Дойде някой при мене, беден е той, но виждам беднотията, на какво се дължи. Той още като иде при мене, той ме лъже, той ми говори за своето нещастие. Този, който иска да ми говори за своето нещастие, той така преувеличава нещата, че ме лъже. Всичките му думи са на лъжа. Казва: Колко съм нещастен, колко много съм пострадал, всичко наопаки, все лошо. Така съм нещастен! Това са се лъжи. Аз виждам на него къде е погрешката.
Той казва: Не се разбирам с жена ми. Защо не се разбирате. Неразбрана е жена ми. Говори ми, говори ми. Че какво ти говори? Казва: Нямала никакво уважение към /него/, нито пет пари не давала за мене. Казвам му, хубаво, нито пет пари не давала. Че защо се ожени за нея. Тя колко пари е дала да се ожени за тебе? Пък и тя защо се оженила за тебе, като не дава нито пет пари. Колко пари тя даде, за да се ожени за тебе. Вие по някой път говорите за мене думи, турите в моята уста Някои лъжи. Казвате: Учителят каза, да не се женим. Че защо ви трябват бели – деца, за да ги раждате. Не, не, въпросът другояче седи. Никога не се жени без Любов. И никога не раждай деца без Любов. Ако нямаш Любовта, не ти трябва да се жениш, защото женитбата е един Божествен институт, ти приемаш една Божествена служба. Ще дойде една Божествена комисия и ще те опита, и ще те разведе. Ще каже: Ти не си женен, разведи се, нищо повече. Ама да се не женя ли? Щом обичаш ожени се. Но колко пъти да се женя? Само веднъж. А тук дето Някои се женят два три, четири, пет пъти, това не се позволява. Само веднъж ще се ожениш. Любовта търпи само една женитба, помнете това. А другото е човешко вече. Че как гледате вие. Каква трябва да бъде вашата идея? Тия души са излезли от Бога, те са дъщери на Бога, излезли души са от Бога. И във всяко едно тяло се крие една Божествена душа. Че ти може да се отнасяш зле с тялото, то е друг въпрос. Но с онази душа, има една душа, ти с нея трябва да се отнесеш добре. Ти ще минаваш някой път за учител. Казваш: Че аз не мога да обичам тази душа. Тогава ако ти не обичаш и тебе няма да обичат. Законът е такъв. Щом ти не обичаш някого, то Бог ще постъпи спрямо тебе точно тъй, както ти постъпваш. И не мислете, че вие може да измените закона. Винаги Бог постъпва съобразно, според както ние постъпваме. Ще обичаш другите, тъй както обичаш себе си. И после, ще дойдеш по-нататък. Бог най-първо изисква най-малкото, той изисква най-малката Любов, която имаш. Любете враговете с обикновената Любов. След туй втората степен: Да обичаш другите, както обичаш Бога и ще ги обичаш другите, както Господ обича. Че от Бога са излезли. Божественото е там. И това е идеалната Любов – ще обичаш Бога в хората! Значи ще започнеш с обикновената Любов, с Любовта към себе си и най-после ще дойдеш до онази Божествената Любов. Онези напредналите същества, които са синове Божии, вече имат тази Любов. Щом станем ние синове Божии, ще имаме Божествената Любов. Тогава ще обичаш човек и със сърцето си, и с душата си, и със силата си, и с духа си. А сега ще обичаш този човек като себе си. Та не се изисква много от нас.
И казва сега Христос: „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. И ви казвам: Не вярвате в неща, които трябва да ги проверите. Защото има два вида вяра. Аз мога да вярвам, че един човек е лош, и може да вярвам, че един човек е добър. То е различно вече. Ако вярвам, че той е лош човек, ще взема в съображение със своята вяра. Тази вяра е Потребна. Ще взема в съображение с този лошия човек как трябва да постъпя спрямо него. И ако той е човек на
Любовта, ще взема пак мярка, да постъпя съобразно с неговата Любов. Ако вярвам, че той е невежа, ще взема в съображение спрямо него, спрямо един невежа така да постъпя. Ако вярвам, че той е един човек с отлично знание, ще взема в съображение и аз така да постъпя. Та като се приближим при Бога, трябва да вземем под съображение да бъдем крайно искрени. Някой път ние се приближаваме към Бога и така сме изправни. Но представете си, Бог е близо и далеч. Ако твоята молитва не е чистосърдечна, и нейните трептения са слаби, че тя не може да излезе вън от атмосферата на Земята. Следователно, не може да иде при Бога. Но силната молитва трябва да излезе вън от Земята. Бог е някъде далеч, много далече. Близо е за онези, които го обичат. Тези, които го обичат Бог е много близо при тях. Тези, които не го обичат, той е много далеч. Щом не го обичаш, ти си далеч от Бога. И тук Някои казват: Много е далеч жена ми. Казвам: Че как далеч, в една къща сте. Не, не казва тя, не го обичам, далече сме ние. Душите са толкова далече, че въздишките и страданията на мъжа, никога не може да стигат до сърцето на жена му. Тя никога не може да си представи, че той страда. Нито пък нейните страдания може да достигнат до него. ТЕ са чужди един за друг. И ако нашите страдания и нашите молитви не можат да докоснат Божието сърце, тогава нашите страдания не са съществени страдания. Ние само предполагаме, че страдаме, всъщност не страдаме.
Та онова, върху което трябва да се спрете, е следното. Сега не искам да натоварвам вашето съзнание. Онова, което сте добили, то е потребно, то не е най-важното. Там додето сте достигнали, то не е най-важното още. Аз чета една книга. Един евангелски проповедник, доста усърден човек, който настоява, че Христос е личен негов спасител. Хубаво, аз отивам малко по далеч; Та нима на Бога трябва да благодарим, че Христос е моя личен спасител. Преди Христос да дойде на Земята, животът, който имаме, мисълта и всичко, което имаме от Бога ни е дадено. И душата, която имаме, всичко е от Бога. вярно е, че Христос е дошъл то е едно проявление на Бога. Аз съм благодарен за Христа, но трябва да идем по-далеч, трябва да благодарим на Бога, за онова, което ни е дал Той преди Христа, преди историческия Христос, Той пак е поддържал хората и след историческия Христос пак ги поддържа. Ние идваме до едно специфично схващане. Всяка една жена може да мисли, че тя се влюбила в мъжа си. Казва: Като моя мъж няма друг. И някой път ние може така да се влюбим в Христа и да кажем, че като Христа няма друг. Хубаво, аз приемам, че като Христа няма друг, но аз приличам ли на Христа. Ти казваш, че като твоя мъж няма. Сега сравнение правя. Не мислете, че искам да хвърля някой упрек за нещо. Но ти вървиш по стъпките на мъжа си и го следиш, как той постъпва и нямаш доверие в него. Той погледне някоя жена, ти погледнеш неговия поглед, как я гледа. Ако той гледа тази жена, ти казваш, как я гледа. Той тебе гледа умилно. И нея гледа умилно, но не туря нещо лошо. Да допуснем, той ти е мъж. Но на тебе туря 99 трептения в погледа, а на тази жена е турил 98 трептения. Има ли някакво престъпление в това? Няма, в реда на нещата е. С едно трептение по-малко. Значи, ти си обичана. А ти подозираш, че той обича другите повече. Ти сега може ли да кажеш, с колко трептения мъжът е гледал към тази жена. Но питам, друг един въпрос сега; ако ти си един обикновен свирец и дойде един друг талантлив, който свири по-хубаво от вас. Ти да кажем свириш пред един брат, който ви обича, но дойде една пианистка, която свири и красива е. И брат ви казва: Много хубаво свири и красива е тя. Не мяза на твоето свирене. Как мислите тогава, прав ли е брат ви? Прав е, разбира се. И аз да съм, ще кажа: Хубаво свири човекът.
Та казвам: Животът, който ние живеем той определя качествата на нашата душа, помнете това. Нашата мисъл, нашето чувствуване и нашите постъпки са три мерки, с които ни мерят от невидимия свят. От невидимия свят ти си един виртуоз, който свири. И всякога, ако ти свириш и болните оздравяват, ти минаваш за виден виртуоз. Ако ти свириш и хората се разболяват, ти минаваш за човек, който не се научил да свири добре. Ако ти готвиш и хората оздравят, ти си един добър готвач. Ако ти готвиш и хората се разболяват, ти не си добър готвач. Та от онова, което ние правим в света, нас ни оценяват. Има Някои неща, които ние не ги виждаме. Ние искаме да знаем, какво хората мислят за нас. Но в невидимия свят има една много правилна мярка. Всичките наши мисли, които минават през нашия ум, отиват на Небето. ТЕ ги прецеждат там и един ден ние ще видим всичките наши мисли като отиваме в невидимия свят, ще ги срещнем тъй, натъркаляни, изоставени. Като идем в невидимия свят, ще видим нашите молитви, нашите желания и нашите постъпки и ще намерим, че много малко имаме. Може би само една- две мисли, които са стигнали в невидимия свят. И ще кажат: Туй цвете е твое и онова цвете е твое. А всичките останали ще ги намерите в по-долните светове посадени. Сега аз не искам вие да вярвате в това. Искам, като тръгнете за другия свят, понеже ще изучавате духовния свят та като тръгнете да обърнете внимание върху себе си. Ти като се обърнеш към Бога, най-първо ще видиш постъпките си, те ще изпъкнат пред тебе. Ще видиш, колко пъти си казал някоя дума не на място. Колко пъти си имал някое чувство не на място и някоя постъпка си имал не на място. И какво ли не. И тогава човек седи и съжалява вътре. Малки такива неща, които в обикновения живот са били незабелязани, но един светия може да страда за една малка погрешка, за която другия човек, да не е сънувал. Та казвам: Един ден ще се развие тази чувствителност във вас. Ще ви дойдат такива страдания, та затова стремете се сега, да изправяте нещата. Аз не искам нещо пресилено. Аз не искам да се пресилвате. Но приложете правилото. Както искате да ви обичат, така и вие да обичате. Както искате другите да имат добро мнение за вас, така и вие да имате добро мнение за другите. Така и вие добре да мислите за другите. И както искате другите да постъпват, така и вие постъпвайте. И както вие постъпвате така и другите трябва да постъпват спрямо вас. Сега не искам да се спирате върху това: Кой е грешен и кой не е. Вие оставете греховността настрана. Аз другояче разсъждавам. Ние чадата на Бога не трябва да мислим за греха. Ние трябва да мислим, че имаме отношение към Бога. Казваме, че сме синове на Бога, Тогава трябва да живеем според Любовта на нашия Баща. Щом аз съм човек, аз съм чадо на Бога. Че тогава, какво изисква моя баща от мене. Ако сме синове на Бога, какво ще мисли Христос за вас? Христос ще мисли за вас, точно това, което вие не мислите. Аз ще ви приведа един пример, как може да го разрешите.
Двама американски студенти, които следвали в един университет били много добри приятели, но единият се подигнал и станал виден съдия в Америка, а другият по стечение на обстоятелствата, попаднал в един лош живот. Един ден хващат го в едно престъпление на взятничество. Взел от някъде пари и го докарали да го сади неговият приятел. Всичките адвокати, понеже знаели за тяхното старо приятелство, гледали, как ще го осъди съдията. Съдията му наложил най-голямото наказание, което по закон му се пада. Най-голямата глоба му наложил. И след като му наложил глобата, той сам я платил. Казвам: Наложете най-голямото наказание на вашия приятел, но му платете. То е учението на Христа. Няма да казвам тъй: Приятел ми е. Много малко наказание ще му наложа. Не, най- строгото наказание, което се изисква, му наложи! Но като му наложите най-голямото наказание, не да го турите в затвора, защото въпросът е да се платят парите. Онзи човек, който има да взема, той иска да вземе парите, той не иска никак другият да лежи 10, 15 години в затвора и нищо да не вземе. По-добре да платиш дълга.
Та казвам сега на вас: Садете строго, но изплащайте дълговете! Садете себе си, но изплащайте дълговете си! Садете сърцето си и изплащайте дълговете. Садете постъпките си, и изплащайте. Или казвам: Ако Господ ви сади, Той ще ви осъди, но Той ще ви плати. Че как? Ама Той ви прощава. Ако вие сте чистосърдечни, Бог като ви осъди, Той ще плати за вас. Но щом веднъж Господ плати за вас, втори път няма да се роди желание, Господ да плаща заради вас. Господ само веднъж, ще плати и щом плати веднъж и във вас няма да се роди желание втори път да правите тази погрешка.
Та казвам: Сега ви окуражавам. Но щом правиш много погрешки, Господ не те садил още и не ти наложил най- голямото наказание. Щом Господ те сади и ти наложи най- голямото наказание, Той ще плати заради тебе. Но втори път няма да правиш погрешки. Но щом правиш много погрешки Господ не те садил за бъдеще ще те сади. Той е най-добрият съдия. И като те осъди оттам насетне вече няма да правиш погрешки.
Та казвам сега: Ще дойде време, когато Господ ще ви сади и вие вече погрешки няма да правите. А сега тия погрешки, които правите, показват, че Господ още не ви садил, но ще бъдете садени. И желая, като ви дойде времето, Господ да ви сади и да не правите погрешки, които сега правите. Защото, докато не ви сади Господ, няма да се оправите. И Писанието казва: Бог беше в Христа и садеше света и примиряваше света със себе си. С Любовта. Като съдеше света, примиряваше света със себе си, с Любовта. Този е великият закон.
Отче наш.
В Божията Любов е благото на човека. /3 пъти/
Гимнастическите упражнения на поляната.
18-то Неделно Утринно Слово, държано на 4. 04. 1937 г.
