СТЕПЕНИ НА ЧИСЛАТА

СТЕПЕНИ НА ЧИСЛАТА

„Отче наш“

Ще прочета втория стих от втората глава на Второто послание към Коринтяните: „Защото, ако оскърбявам аз вас, то мене кой ще развесели, ако не този, който е оскърбен от мене.“ Върху този стих ще мислите през цялата седмица. Да мисли човек, значи да разгледа и приложи.

Кога туряте едно допълнение? На какво туряте допълнение? – На сказуемото, на глагола. На този стих ще турим едно допълнение: Първото послание към Коринтяните, втората глава, втори стих. Вие ще съпоставите тези два стиха. Да ви прочета и допълнението: „Защото решил бях да не зная между вас нищо друго, освен Исуса Христа и Него разпет.“

II. Какво е това? – Римско второ. Направете го арабско – 2. По какво се различават 1 и 2? Има едно различие в писането, но вътрешното различие в какво седи? – 2 е два пъти по-голямо от единицата. Добре. Ама 3? 3 от 2 с колко е по-голямо? – С единица. 3-те от 2-те е с 1 по-голямо, а 3-те от 1-то е с 2 по-голямо. Имате сега 4. Аз наричам това степени на числата. Следователно 1 е първа степен. 2 е втора степен. 3 е трета степен. Преведете сега тия първостепенни, второстепенни, третостепенни числа. Къде ще приложите първостепенните числа, числата от първа степен? От втора степен и от трета степен къде ще ги приложите? Представете си, че едно число е във възходяща степен и в низходяща степен. Тогава каква ще бъде разликата? (В знаците.) Сега направете един малък превод. Представете си, че единицата е обратното най-голямо число. Сега увеличете числата, процесът е обратен. Но ако предположим, че всичките числа произлизат от единицата, тогава двете два пъти ли е по-голямо от едното. Дъщерята, която произлиза от майката, два пъти ли е по-голяма от майката? Майката е единица, дъщерята – две. Дъщерята два пъти ли е по-голяма от майката? Сега това е само едно отношение. Много отношения има. Тъй както е турено в съвременното разбиране, то е право. Какво отношение има между числата и сегашното разбиране? Когато кажем, че две е два пъти по-голямо от единицата, какво е отношението? – Количествено. Имате една крина, две крини, три крини, четири крини, пет крини, всяка последующа крина е с единица по-голяма от предната. Това е количествено отношение. Но цяла наука седи, според мене, в тия числа.

За пример вие астрологически имате едно число, да кажем 1935. От какво е съставено то? От числа първостепенни, деветостепенни, третостепенни и петостепенни – по ред, както са. Ако започнем обратно, пет е първостепенно, три е второстепенно, девет е трета степен и едно е четвърта степен. Туй число само по себе си е съставено от четири степени. Може да се степенува по два различни начина. Един човек е роден в 1935 година. Ще разглеждате елементите, които влизат в устройството на човека. От какво е съставен човек? От числа първостепенни, деветостепенни, третостепенни и петостепенни. Тогава още от какво е съставен? В кой месец е роден? – Осмия месец. Двадесет и четвъртия ден. В кой час от двадесет и четвъртия ден? – В двадесет и третия час – през нощта. В коя минута? – В петдесетата минута. В коя секунда? – В първата секунда. Това са елементи, които вие трябва да разгледате. Това са вече ред елементи, разгледайте ги. Имате един човек, който е създаден от първостепенни, деветостепенни, третостепенни и петостепенни елементи. Туй показва общите условия, при които е дошъл. Осмият месец на годината е осмата стенен. Кой е осмият месец? – Август. Какво се прави през август? – Нито се сее, нито се оре. През август се прибират плодовете. Дошъл е в епоха, когато ще прибира, ще жъне това, което дядо му и баща му са сели. Двадесет и четвъртият ден кой ден е на месеца? – Към последната част, когато месецът се разсипва. Това е вече низходяща степен. Всичко в него се разтопява, губи се светлината на месечината. Следователно в нея нещо друго се събира вътре, после става сгъстяване. При намаляването на светлината нещата се намаляват. Когато светлината не намалява, предметите се разширяват; в тъмнината всичките предмети се свиват. Или при светлината всички предмети, които са направени от каквато и да е светлина, се видоизменят в една малка нищожна степен. Туй трябва да го вземете предвид. Да кажем, вие имате някакво малко неразположение. То е вложено там, във вашето раждане, в степените. Какъв ще бъде този човек, когато е роден в петте степени на тридесет и пета година на края? Какво ще му допринесе? С тази астрология вие съвсем я загазихте, не мяза на другите. Това са ред научни разсъждения. Аз разсъждавам, не ви казвам, че онова, което вие знаете, не е вярно. Вярно е чрез степента. Казвате, че 2 е два пъти по-голямо от 1. Три колко пъти е по-голямо от две? – Не е два пъти по-голямо, но е с 1 по-голямо от 2. Сега да оставим тия работи. Представям една права линия. От коя степен е тя? – От втора степен. Но линията не е от степен, степенувани са точките. Колко точки има в една права линия? (Безброй много.) Не е вярно. Правата линия има две точки. Следователно правата линия е от втора степен. Имате две. Това е плоскостта, но степенувана плоскост. В една плоскост влизат две линии, а четири точки. Значи второстепенната какво показва? – Първа степен, това са точките, втора степен, това са посоките на точките, движението на точките. Точката може да се движи само по права линия. Първа степен това са точките, втора степен, че се движат. Но тия точки във втора степен се движат в две посоки. Втората степен показва разширението на линията. В първа степен се разширява точката, във втора степен се разширява линията, в трета степен се разширява плоскостта. Точката сама по себе си нали не заема никакво пространство? Тогава как туй, което не заема никакво пространство, като се движи, образува права линия, която може да се измерва? Линията сама по себе си, като се движи, тя няма дебелина, има само дължина. Туй, което няма дебелина, туй, което няма никакъв обем, като натрупаш тия плоскости, образува се третото измерение. Как става тази работа? Как туй, което няма дебелина, прави дебелина? – Туй, което няма никакво пространство, определя пространството. Такъв ред разсъждения наричат метафизически. Повидимому те нямат никакво практическо приложение. Но те имат голямо практическо приложение. Кои неща ние наричаме безпространствени? Кажете ми кое нещо е безпространствено? Аз разбирам друго нещо във философията. Безпространствени неща няма. Аз наричам безпространствено, което не може да го намериш никъде. То е в пространството, но така бързо се движи, че не можеш да го намериш никъде. Безпространствени неща са тия, които не стоят на едно място. Значи една жена, която не стои вкъщи, е безпространствена, не заема никакво пространство. Една мисъл, която не седи в главата ти, не може да я намериш, тя ходи навсякъде. Това е движение. Аз наричам безпространствени неща онези, които не можеш да намериш на едно място. Пространствено наричам едно тяло, което завзема определено пространство. Слънцето завзема едно пространство, но ако се движи, че не можеш да го видиш, как ще определиш пространството? Туй, което виждаш, ще определиш. Не мислете, че отричам, че има тела. Има неща, които са в пространството. То е права идея. Трябва да разберем какво нещо е пространството и какво нещо е безпространственото, което не завзема пространство. В даден случай една точка е безпространствена. Точката на физическото поле не завзема никакво пространство, а образува правата линия, която е пространствена. Нали има едно малко противоречие. Тя е безпространствена, като се движи, образува пространство. Като не се движи, не е пространствена. Като се движи, образува правата линия, по която ние се ориентираме. Числата в туй отношение играят важна роля.

Кога изгрява сега слънцето? – В 6 часа и 6 минути. Не е в 6 часа и 6 минути, точно в един часа изгрява. Това е по-друго определение. Че изгрява в 6 часа, и то е вярно, но то е друго определение. Да кажем в 12 часа е ден, но в 1 часа слънцето не изгрява. Ние считаме, че в 1 часа е изгряло. Преди 1 часа имаме 24 часа предидущи ден и нощ. Казваме: В 12 часа е ден, в следния час слънцето изгряло. Посред нощ слънцето къде се намира? Значи слънцето постоянно изгрява. Слънцето изгряло и изгрява във втория час. Кога изгрява слънцето? – Постоянно изгрява по отношение на нас. Ами какво ние подразбираме, че в 6 часа изгрява слънцето. Лятно време изгрява в 4 часа и половина, а зимно време изгрява в 7. В колко часа изгрява слънцето зиме? – (В 7 часа и 52 – 53 минути.) Слънцето изгрява лятно време в 4 часа, а зимно време в 8; да допуснем една малка погрешка. Коя е причината, че лятно време изгрява в 4 часа, а зимно време изгрява в 8? Кой е виновен? – Земята. Тогава какво е отношението на земята към слънцето при 4 и 8? Четиристепенни и осемстепенни числа имаме. Какво е положението на слънцето, когато изгрява при четвърта степен и при осма степен? Земята се е разсърдила малко на слънцето, че гледа малко надолу, разположение няма към слънцето – зима е – не е както лятно време. Лятно време има добро разположение, зимно време няма добро разположение към слънцето. Някакъв конфликт произлязъл между земята и слънцето, някаква малка сръдня има. Тогава като има сръдня, като се разсърди земята на слънцето, то изпраща по-малко светлина и по-малко топлина за наказание. Като се разкае земята, като се сърди, сърди, после вземе, че се примири, погледне го. Като се примири, слънцето изпраща повече светлина и повече топлина. Кой опъва каиша, като се сърди земята на слънцето? – Ние. Ние, живите същества, изпитваме това. Станало зима. Защо? – Разсърдила се земята на слънцето. Станало лято. Защо? – Защото слънцето и земята са се сдобрили. Като се сдобрят, на нас ни е приятно. Сега алегорично ви говоря. Настава една вътрешна промяна.

Този закон ще обясня малко по-другояче. Сложно отношение е това в природата. Понеже всички вие сте свикнали да мислите много обикновено, много обикновени мисли имате. Казвате: „Дай ми да ям!“ Ти искаш да се наядеш. Идеш в гостилницата, не обръщаш много внимание как е сготвено яденето. Казваш на гостилничаря: „Хубаво ли е сготвено яденето?“ Гостилничарят казва: „Много хубаво.“ Ти ядеш, действително е много хубаво сготвено, приятно ти е, но след един-два часа усещаш, че в туй хубаво сготвено ядене има нещо, което не му достига. Ти усещаш неразположение на стомаха, на чувствата си. Мислите се изменят, после и постъпките. Идеш в гостилницата весел, връщай] се след един час, не си разположен духом. Казваш: „Не съм разположен.“ Защо? – Защото не си ял добре.

Но да определя. Когато се качвате на високите планини, какво става? Като слизах горе от Мусала, върви с мене един приятел. Обръщам му вниманието да ми обясни, защо снегът не е навсякъде еднакъв. Снегът навалял някъде пътеката и тя побеляла. Вървим около половин километър, пътеката е покрита със сняг. Като вървим на едно пространство от сто метра, снегът е стопен. Минаваме сто метра, снегът пак покрил пътя. Питам: Как ще обясниш? Защо снегът остава на туй място, а защо на сто метра по-нататък е стопен? Казва: „Защото е по-топло.“ Пък оттам снегът пак започва.

Колкото се качваме нагоре към планината, топлината се намалява. Колкото височината става по-голяма, топлината се намалява; колкото височината става по-малка, топлината се увеличава. Значи в долината имаме повече топлина, а в планината – по-малко.

Сега ние искаме да знаем нещо от метеорология. За да определим времето, трябват ви три степени. Трябва да знаете стойността на въздуха, какво е налягането на въздуха в даден момент в природата. Налягането е винаги надолу. Туй показва сгъстяване на материята. След туй трябва да знаете в това налягане има ли разширение. Ако има разширение, това показва количеството на влагата, която е вътре в атмосферата. Три елемента трябва да знаете: какво е налягането, каква е влагата и каква е температурата. Следователно трябва да знаете какво е външното налягане на етера, външното разширение на етера и вътрешното разширение на етера – топлината. Количеството на топлината, която излиза отвътре навън, прави разширение. Следователно като знаем налягането, като знаем разширението, количеството на влагата и като знаем количеството на топлината, които в даден случай можете да измерите, вие може да определите ще стане ли промяна. Правили ли сте барометрични измервания и наблюдения? Занимавали ли сте се някой път с хигрометъра. Той е разделен на 100 деления. Имате 100, 90,… 50, 40, 30, 20, 10. Когато показва 10, малко е количеството на влагата. Но да кажем имате 50, 60, 70. Когато имате 70 градуса в хигрометъра, непременно ще вали дъжд. Имате барометрическо налягане. „Баро“, понеже произлиза от гръцки език, не трябва да се казва баро, а „варо“. В София ние имаме налягане над 700 мм. Да вземем и налягане 720. Термометърът показва 21° – 23°, или 35° лятно време, имате 70 % количество на влагата, ще настане промяна. Налягането за София е така. Ако се качим на по-високите места, налягането става по-малко. Ако сте на Мусала, ще имате 500 мм налягане. Щом налягането е по-малко, имате по-голяма височина; щом налягането се увеличава, по-близо е до морското равнище. Колкото налягането е по-голямо, мястото е по-ниско; колкото налягането е по-малко, мястото е по-високо. В низините места има по-голямо налягане, във високите места – по-малко налягане. Този закон е верен.

Представете си, че в света един човек заема високо положение. Къде ще го турите? Заема мястото на министър-председател. В долина ли е или на висок връх? На високо място е. Казват: „Високо място заема, висок връх заема.“ Ще намерите какво му е налягането, какво му е разширението, каква му е топлината. Този министър-председател не може да иде на Мусала с тънки дрехи, с копринени чорапи. Нали ще се облече спретнато като за министър-председател, с дебели дрехи, шапката ще бъде самурена. Това е сега още външната страна. Това е за децата, да ги занимават.

Един предмет, за да стане ясен, трябва да турите образи. Детето не може да мисли отвлечено. Вие сега не може да знаете какво означава девета стенен. При двеста градуса означава едно число от девета степен. От едно до десет колко степени има? – Девет степени, повече не може да има. Защо не може да има повече? Ако на едно турите една нула, колко пъти ще го увеличите? (Десет пъти.) Значи десет степени. Ако на две турите пак нула, колко пъти ще го увеличите? (Пак десет.) Колко степени числа правят? Ако на три турите нула? Сега вече туй е раздробление на числата. Тия частици са по-големи, другите са по-малки. Раздробление става в природата. Това също е само за обяснение. Какво означава степен на едно число? (Умножено само на себе си.) Количествено е така, но органически? Вземете да повдигнете един организъм. В сегашното количествено понятие какво се разбира под степен? Сто лева се степенуват. Имате сто лева, турени в банката, степенувате ги във втора степен, стават десет хиляди. Значи хубаво е да се степенува. Едно число, като го преведете във втора степен, се увеличава. Тогава тая степен много сте я степенували. Две във втора степен какво прави? – 4. 10 във втора степен – 10 000. Имате две системи: от 1 до 10 имате една система, от 10 до 100 имате втора система. Числото е степенувано във втора степен. Като степенувате числата от 1 до 10, имате един резултат; щом ги степенувате от 10 до 100, имате втори резултат, имате 10 000. Две като умножите на себе си, имате 4, значи станало два пъти по-голямо.

По някой път вие се учудвате, как тъй някой човек е по-щастлив. Вие сте по-щастливи, как сте намерили щастието. Защото туй, което не виждате, не завзема никакво пространство. Казвате: „Този човек е по-щастлив.“ Че вие виждали ли сте щастието? Казвате: „Този човек е по-щастлив, онзи по-нещастен.“ С колко единици е по-щастлив? Той вложил 100 лева в банката, степенувал ги във втора степен, станали 10 000 лева. Ти си вложил 2 лева в банката, степенувал си ги, станали 4 лева. Онзи, който има 4 лева, и онзи, който има 10 000 лева, нямат еднакви възможности да работят. Казвате някому, че му върви на пари. Парите са степенувани. Той казва: „Парите са щастие.“ Едно дърво расте. Казвате: „Щастливо е дървото.“ – „Какво дърво имал, казва, че е щастлив?“ Тогава между дървото и мене трябва да има отношение. За да бъде човек щастлив, между щастието и него трябва да има отношение. Тогава как си представяте във вашия ум щастието? Определете ми какво нещо е щастие – и аз искам да го науча. Вие искате да бъдете щастливи, но не сте го опитали. Имате ли ясна представа за щастието? Казвате: „Искам да бъда щастлив човек, додея ми да страдам вече.“ В обикновения смисъл под думата „щастие“ хората разбират да нямаш никакви спънки в ума, да нямаш никакви спънки в сърцето, да нямаш никакви спънки в постъпките. Ти, като тръгнеш, нищо да не те спъва. Като обуеш обущата, да не те спъват, да ти прилягат, да са меки; пътят, по който вървиш, да е гладък, да нямаш никакви препятствия никъде, навсякъде да се въртиш. Това наричат щастие. Щом се спънеш някъде, щом се образува някой мазол, ти си вече нещастен. Щастие – без спънки, нещастие – със спънки. Аз превеждам щастието на научен език. Значи щастлив човек е човекът с най-малките спънки. Нещастен човек е, който има степенуване на страданията, който има много спънки. Всяка една мисъл произвежда една спънка в ума. Ти не може да мислиш. Спреш някъде, направиш една погрешка. Една погрешка в смятането знаеш какво дава – може да ти костува скъпо. Или пък не си разположен духом, трепери ти ръката, чувствата не са установени в тебе. Молиш се. Може да удариш нож някъде, възбуден си, гневен си. Туриш ножа, ще направиш операция, която не е сполучлива, имаш отговорност. Или най-после може да направиш една погрешка в своите постъпки. Казваш една дума не на място, която за цял живот може да ти развали живота. Че каква дума може да кажеш? Кажеш някому: „Царят ще го убия като куче.“ Сложат те в затвора за една дума. Ти не си го убил, но те хванат, турят те в затвора. Съдят те, осъдят те на 20 или на 30 години. Отиде всичката ти младост. За какво? – Че си казал една дума. Питам сега: Знаете ли защо страдате? – Колко пъти вие казвате такива празни думи: „Аз ще го убия, аз ще му смажа главата.“ Нали сте казвали, че ще смажете главата като на змия? Ти говориш против царя. Ти нямаш право да кажеш, че ще смажеш някого, защото духът на Бога живее в този човек. Когато кажеш, че ще убиеш, ти си произнесъл нещо, което не трябва да казваш, ти ще намериш затвора за 10 – 15 години. За всяка дума, която казват хората, ще отговарят. Вие нямате представа какъв резултат произвежда всяка една дума. „Ще го убия, ще му смажа главата“ и т.н. Вие не знаете какво говорите. Утре някой ще говори за вас. Някой казва: Аз не мога да търпя еди-кого си. Ти още не си се научил на търпение. Какво значи търпение? Да имаш търпение, това значи да имаш барометрическо налягане. Само ако имаш търпение, може да знаеш какво ще бъде времето. Защото, ако твоят барометър не е чувствителен да определя какво е налягането, тогава ти не може да определиш дали слизаш или се качваш. Ако твоето барометрическо налягане се увеличава, какво става? – Ти слизаш надолу. Ето какво означава туй слизане. Ти слизаш, но вече имаш условия. В долината растат много хубави плодове. По високите върхове растат ли ябълки, круши. На Мусала може ли да растат ябълки? – Ако имате цветарник с отопление.

Значи лансирам една идея. При сегашните условия жизнената енергия, праната, която е необходима, може да се обясни, но аз няма да обяснявам. Праната минава в по-нисшите пластове. В по-високите пластове праната не действува органически. Затуй растения не могат да растат. Предназначението на планините не е да произвеждат растения. Планините представляват складове на енергия. Долините са места, дето тия енергии се употребяват. Долините са житници, разплодници на земята. Планините горе, това са складове, там са хамбарите, семето. Планините не са направени там да растат растения. Те са хранилища. А долините са места, дето могат да се снемат от планините семената, да се сеят. Затуй в главата нищо не расте. Вие искате във вашата глава да израснат много работи. Главата е хранилище, стомахът е консуматор. Турено научно, стомахът е раят, дето се проявяват всичките Божии блага. Стомахът е раят, в който ние живеем. Какво считате вие стомахът? Стомахът е раят, най-красивата долина. Който не живее в този рай, той е нещастен. Било е време, когато човек е живял в тази долина. После като съгрешил, изпъдили го. И тази долина се качила на високо. Нали хората, като се разболеят, се качват нависоко да дишат по-чист въздух. Дишат чист въздух, но не живеят в рая. Сега мисълта е тъмна по единствената причина, че вие не можете да видите връзката, която съществува в природата. За пример, ако идете в едно планинско място и забележите, че всички камъни са разхвърляни, повидимому всичко туй е разхвърляно отвън, но между тия камъни съществува връзка. Но тази връзка е от друг порядък. Когато нашата мисъл е празна, нещата са разхвърляни, ние не можем да намерим опорна точка. Не може да намерим, дали налягането на нещата се увеличава, дали се разширяват, дали се е увеличила топлината. Като се качваме по високите места, налягането се намалява, влагата почне да расте от нула до сто, топлината се намалява. Значи имате две намалявания и едно увеличение. Та казвам: Вие в живота нали се развивате в умствено отношение? Какъв е изводът? Щом един човек става по-учен, аз ще му предскажа, че този учен човек ще страда повече. Защо за мене е ясно, а за простия човек не е ясно? Той си мисли, че като стане учен, ще стане щастлив. Аз казвам: Като станеш учен, ще бъдеш нещастен. Невежият, простият не страда. Аз считам, че като си прост, няма да страдаш. Много неща няма да знаеш, няма да страдаш. Ученият човек се качва нагоре по високите места, там има по-малко топлина. Щом има по-малко топлина, условията са по-неблагоприятни.

Онзи ден се качихме на Мусала. Водата там в бурето замръзна, имаше два пръста дебел лед. Замръзването не беше гладко. Повърхността бе вълнообразна, някъде издигната, някъде снишена. Аз не измервах дебелината на леда, но предполагам да имаше два пръста дебелина. Хората, които работеха там, градяха нещо, трябваше да разбиват с чукове този лед.

Та казвам: В умствено отношение вие трябва да разбирате законите на мисълта. Щом влезете в умствения свят, разширява се вашият кръг от знание. Щом се увеличава вашият кръг от знание, непременно ще се увеличават и вашите страдания. Представете си, че имате един телефон, който ви съобщава какво става по света. На еди-каква си ширина, на 45 градуса, еди-кой си параход се намира в ужасно положение, да му се даде помощ. Чувате, че в Ню Йорк еди-коя си къща гори, 10 – 20 – 100 души изгорели. Чувате друго на телефона, че на бойното поле има сражения, толкова хора убити. Всичко това слушате. При това положение може ли да бъдете щастливи? Там къща изгорява, там параход потъва, там хора избити и т. и. После чуете, че от градината си еди-кой си земеделец в Америка набрал хиляда крини ябълки. Като чуете за ябълките, стане ви малко по-приятно, започнете да смятате кога може да дойдат при вас. Тия разсъждения всеки ден ги имате. Вие мислите през коя година ще бъдете щастливи. Казвате, че към 33-та година ще ви тръгне. Сега вие сте едва на 20 години. След 13 години – колко дълго пространство! След 13 години вашата градина ще ви роди хиляди килограма ябълки, ще ви тръгне. Казваш: „13 години има да се опъва!“ Едно пространство от 13 години, докато дойде щастието – може да пресмятате, колко път има да извървите. 13 години, това е движение. Ако върви по 20 километра на ден, за 13 години колко път ще измине? Аз турям, че се върви с биволска кола. По този път на щастието с биволска кола може да се върви. Сметнете 13 години по 20 километра на ден, колко път има да извървите до щастието. Значи след като извървите един път от 94 хиляди километра, вие ще дойдете до вашия рай, ще дойдете до обетованата земя. Някой път хората вървят по-малко. Мойсей като изведе израилския народ от Египет, колко години обикаляха? – 40 години се лутаха, въртяха се на едно място, което може да се измине за три месеца.

Та при сегашните условия на вас ви трябва една философия. Знанието, което сега имате, е разхвърляно.

Вие изучавате химия, физика. Но между химия и физика във вашия ум няма никаква връзка. Изучавате физика, много явления между физика, зоология, ботаника, антропология, после биология. Важното във всички тия науки вие го знаете, но всичко онова, което знаете, няма връзка с това, от което може да се ползувате.

Психологически вие казвате, че сте изучавали темпераментите: сангвиничен темперамент, холеричен, флегматичен темперамент или нервен темперамент, но в ума вие нямате връзка. Кои са хубавите страни на един нервен темперамент, връзката на един нервен темперамент? – Този човек мисли, той е нервен, но мисли. Какъв е сангвиническият темперамент? – Той е въздухообразен, в него има повече налягане. Какъв е флегматическият? – Разширение има в него. Ами холерическият? – Показва огъня, който е във вас. Сангвиническият показва барометрическото налягане. То какво показва? Нервният темперамент какво показва? – След като имате разширение, след като имате топлина, след като имате налягане, ще дойде дъждът. Колко дъжд е изваляло – това показва. Нали имате наука за измерване на дъжда? Как се нарича тази наука, която измерва падащия дъжд? Казвате, че на квадратен метър паднало 10, 20, 30, 40 литра вода. Колко е паднало от разширението, от налягането, от топлината? Ще преведете какви промени стават. По този начин като разсъждавате, всяка лоша промяна във вас не е по-лоша – ни най-малко. Вие криво тълкувате. Най-лошата промяна, която става във вас, това са добрите неща, които стават във вас.

Ще ви приведа един пример. Веднъж правех френологически изследвания. Имаше един знаменит българин, който се наричаше Шангов. След като му направих измерванията, говорихме за някои научни работи. Казва: „В нашия род има наследствена черта – на всеки две години трябва да се пуща кръв, иначе ни хваща лудория. Непременно, за да не направя лудория, трябва да си пусна кръв. Една година забравих да си направя тази операция, да си пусна кръв. Написах една статия, та ме налагаха хората, като ме срещнеха, с бастуни ме налагаха, та ми пуснаха толкова кръв, колкото аз сам си пущах. Идват телеграми, писма от провинцията, изказват своите съболезнования. Аз се радвам, че ми направиха операцията, моята лудория изчезна. Като ме биха, пуснаха ми толкова кръв, колкото сам си пусках. В света има закони, провидение. Аз, който бях забравил да си пусна кръв, провидението накара тези хора да ми пуснат кръв в едно нормално състояние.“ И вие по някой път като Шангов, случи ви се някое нещастие, пуснат ви малко кръв, какво лошо има? Ако не дойдат да пуснат кръв, някаква лудория ще направите. Следователно нещастията в света са предпазителна мярка. Те са предвестници на голямо щастие, което провидението ви е приготвило. Така ако разбирате, аз искам да ви наведа на една тема да мислите. Една тема, която има практическо приложение на числата. Ако имате условия, може да ви покажа начин, по който да се ползувате от неблагоприятните условия, за да се смени едно ваше състояние и да използувате, каквото провидението ви носи.

Ако вие не разбирате степените на числата във всевъзможни комбинации, вие не може да имате знание. Вие имате два крака. Може ли да имате и да не бъдете щастливи? С тия крака може да идете на Мусала. Вие няма да ги пресилвате, ще ги пазите. Двата крака са слуги, вие ще бъдете отлични господари на краката си.

Божият Дух носи всичките блага на живота.

38 лекция от Учителя, държана на 13 септември 1935 г., София, Изгрев.