СТРАДАНИЕТО – ПЪТ КЪМ ЛЮБОВТА
Ще прочета втора глава от Еклисиаста.
„Бог е Любов“
Във втората глава Соломон описва две състояния, които се развиват. Едното е огледало, през което хората минават, всеки един човек минава, а другото е расово огледало, през което минава цялото човечество. Туй, което Соломон е описал преди две хиляди години, сега всички хора, цялото човечество го опитват навсякъде целокупно. Днес Соломон е навсякъде. Навсякъде е философията му. Един цар, който е имал като човек да мине през такава опитност, трябва да бъде цар.
Сега всички хора, които минават през тези страдания, са все царе на страдания. И казва, като разгледал живота си, това направил, онова направил. Всичко, каквото направил, така е. Той иска всички да присъстват, горделив е бил, приятели, певици е имал. Като прегледате цялата втора глава тъй наизуст и научите, ще видите, че някои още не са влезли. А някои – още има кандидати, които тепърва са дали кандидатурата си, те седят само отвънка с прошение в сегашния живот. И казват – трябва да се живее. Трябва да влезем ние да поработим в живота, да намерим смисъла. И встъплението е първи стих: „И наслаждавай се с благо, и ето, и то е суета.“
Така мисли младият човек, който още не е влязъл в живота. Онзи, който още не е влязъл в бойното поле, той най-първо е с пушка, накичен с венци, добре стегнат, казва: „Да отидем да се бием!“ Но като влезе два–три пъти в боя, като го засегнат куршумите, като легне веднъж на земята, мъчно можеш да го вдигнеш. Който не е страдал, лесно прави атаки, но който е страдал, мъчно прави атаки. Сега някои от вас сте вече от изпитаните войници, а други едва сега влизат. Онзи, който е изпитал, ял попарата на куршумите, той залегне, не се дига. Казват му: „Защо си толкова страхлив?“ „Е, ще видиш.“ А това, дето Соломон казва „всичко е суета“, аз разбирам вече старостта. Щом станеш кисел, ти си остарял вече. Туй е чувството на старите хора. Най-първо опитваш, вдъхновен си, искаш да направиш нещо, ти още не си раняван, но щом те ранят на едно място, казваш: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Ти залегнеш и казваш: „Достатъчно толкова рани.“ Сега в началото си млад, а накрая остаряваш и казваш: „Суета на суетите.“
„Рекох за смеха: лудост е. И за веселбата, що ползва тя?“ (2. стих) „Помислих в сърцето си, да веселя плътта си с вино, когато още сърцето ми се упражняваше в мъдростта, и да удържа безумието, доде видя кое е доброто за человеческите синове да го правят под небето през всичките дни на живота си“ (3. стих). Всичко онова, което претърпя Соломон, което пише, му беше наложено от провидението. Той е влязъл в една окултна школа, дето му дали известни задачи да разреши. В края на краищата той не можа да разреши задачата си правилно, но той даде нещо ценно в своята опитност, която почти съвпада с опитността на всички хора. Често има такива състояния у хората. Дойде някой да ти разправи една своя скръб. Всеки ти разправя тъй, като че светът се е свършил. Не че скръбта му е толкова голяма. Това е преувеличение. Той така разправя скръбта си, като че няма друга скръб, като че той е най-големият страдалец. Той казва: „Бял ден не съм видял.“ А като го погледнеш, лицето му е пълничко, червендалесто, лицето му е месечинка, благоутробието – добре развито, а казва, че много страдал. И страданията на Соломона са от тези на мазничките хора. Очите му ни най-малко не са тъй потънали, вглъбнати, но са изпъкнали. Той, като поглежда на света, иска певици, иска жени, а при това е пак недоволен. Защо? Защото нямал толкова жени, колкото му трябват. Под думата „жена“ аз разбирам всякога желанията, които господстват. В този смисъл, когато ми казват, че някоя жена търси мъж, аз разбирам, че тя търси някоя мисъл, форма. Мисъл търси. А не че търси мъже. И когато ми кажат, че някой мъж търси много жени, подразбирам, че той търси желания, а не жени. Външният мъж и външната жена, това са отражения на човешките мисли и желания.
Сега въпросът е не какво разбира светът, не какво разбират онези, които не са влезли в живота, но какво всъщност представя животът. Казваме в живота, в живота на страданията – това разбирате вие под живот. Защото ти можеш да си в един живот, дето няма страдания. А ти влизаш в живота на страданията само когато почнеш да мислиш и да чувстваш. Щом речеш да мислиш, непременно ще се явят и желанията едновременно. Следователно, щом искаш да мислиш и чувстваш, непременно ще влезеш в света на страданията, в областта на страданията. Някой казва: „Не може ли без страдания?“ Може. „Как?“ Не мисли. Щом не мислиш, няма да имаш никакви желания. Но щом мислиш, щом желаеш, непременно желанията ще дойдат като едно естествено последствие. И радостите ще дойдат като една смяна.
Представете си, че един млад човек иска да си нареди живота. Дойде му на ума по едно време да стане овчар. Купи си сто–двеста овци и си мисли, че те ще се размножават, ще се ягнат. Но след няколко години вижда, че всичките му овци измират. Така се случило с един българин в Добруджа отпреди повече от 30 години. Той имал две хиляди овци и все си казвал: „Къде е Господ, няма го Господ.“ Изважда кобура си, стреля три пъти във въздуха и казва: „Няма Господ!“ От другия ден започват да измират овците му една по една, докато измрели всичките две хиляди. Той ги нахвърлил в един кладенец и забегнал. След 15 години се връща, среща го един познат, който го видял как стреля във въздуха и го попитал: „Умери ли го?“
Питам сега, какво иска да покаже този смел българин? Та и вие по някой път казвате: „Глупава работа.“ Всякога в нашата мисъл има едно безумно мислене и безумно чувстване. Ти ще извадиш кобура си, ще гръмнеш три пъти и след това всичките овци до една ще заминат. Та, след като направим една погрешка, ние не се връщаме да я оправим. Соломон не иска да поправи грешката си. И като направи една погрешка, не изважда опитност. Той пил и ял, и казва: „Ще пия повече!“ Това значи – взел си една жена, но казва – с една жена човек не може да бъде щастлив, чакай да ги направя две. Взел втора, и тя не била достатъчна, а после взел и трета. След това взел четвърта, пета, шеста. Увеличавал ги, увеличавал ги, докато се намерил в едно голямо противоречие. Не може да гледа вече тези жени. Ще кажете – как не може да ги гледа, те сами ще се гледат.
Другояче ще обясня въпроса. Носиш един чувал на гърба си и постоянно притуряш по едно кило в чувала. Туряш едно, две, три, четири и повече, докато стане този чувал до сто килограма тежест. И не можеш повече да го носиш. Каруца няма, слуги няма и ти вече се изпотиш, запъхтиш, казваш: „Не се носи този чувал, тежък е.“ Питам, кой те кара да носиш този тежък чувал от сто килограма на гърба си? Каква е идеята? Казваш: „Трябва да се живее.“ Чудна работа, трябва да се живее. Че природата е дала един опит. Показала е на човека как трябва да се живее. На човека не му трябва много. Най-много половин кило трябва да тури на гърба си. Три пъти по половин кило, това са кило и половина тежест на гърба, или най-много три кила на ден. Като тръгнеш сутрин, докато се върнеш вечерта, три кила най-много трябва да носиш на гърба си. Три кила ядене ще туриш в стомаха си, и въпросът ще се свърши. Ти сега си намислиш, че хамбарът ти трябва да бъде пълен с жито. И като влезе тази мисъл в ума ти, не можеш да се освободиш от нея.
Сега мнозина от вас сте още от младите. Вие не сте проучвали силата на човешката мисъл, на човешките желания, да видите какво мощно влияние упражняват върху човека. Някой път една човешка мисъл е по-отровна, по-силна от един куршум. Един куршум ще те засегне и след четири–пет часа ще ти премине. А някой път една човешка мисъл, която е прошепната, може няколко дена да те измъчва. От един куршум ще се развие у тебе чувствителност, ще станеш мек. А тъй, от една дума казана, може да се измени цялото ти естество. Като не разбираме свойствата на тези мисли, ние се спираме върху въпроса, защо Господ е направил така света.
Аз съм наблюдавал българите каква особена черта имат. Например, когато в някое село направят някоя много хубава чешма с хубаво корито, но погледнеш след седем, осем, десетина години, тази чешма е развалена. Защо? Кой как дойде, възхищава се от чешмата, от нейните корита, намира, че е направена от хубав, мек камък, пие от нея вода, но рече, после казва: „Чакай да опитам брадвата си.“ И като погледнеш, този си наточил брадвата, онзи си наточил брадвата и след две-три години погледнеш, чешмата се развалила. Всеки казва: „Брей, развали се хубавата чешма.“ Сама за себе си чешмата не може да се развали. Но ти наточиш брадвата си, онзи наточи брадвата си и после казвате, че чешмата се развалила. По същия начин ние всеки ден точим брадвата си върху своя мозък и казваме – развали се. Че защо трябва да точиш брадвата на своя мозък? Ти казваш тъй: „От мене човек няма да стане.“ Ти днес десет пъти ще кажеш, че от мене човек няма да стане, а в ума си имаш намерение човек да станеш. А ти точиш брадвата на твоето корито и така разваляш нервната система, разстройва се кръвообращението ти, почва да става нередовно и казваш: „Как така на другите хора нервната система върви добре.“ Ти пиеш вода и точиш брадвата си. Ще кажеш, че не можеш да се въздържаш. Че не можеш да се въздържаш, прав си, това е едно състояние. Оставете един човек на една равна площ, и ще видите как той ще може да издържи. Но оставете един човек на една наклонена хлъзгава площ, дайте му едни хлъзгави обуща и ще видите – и най-голям юнак да е, той ще се хлъзга, не може да се задържи. Животът ви зависи от това, каква площ имате в себе си. Ако ти наклониш малко площта, върху която седиш, достатъчно е най-малкото отклонение, за да изгубиш своето равновесие. Допусни, че ти нямаш пет пари в джоба си, до това време ти си спокоен, няма с кого да се караш. Но допусни, че имаш сто–двеста хиляди лева, имаш отношение с хората, ти вече ще се застъпваш за правата си. Докато нямаш пет пари в банките, ти не се интересуваш от банките. Но след като вложиш сто–двеста хиляди лева, ти започваш вече да се интересуваш от устройството на банките. Защо? Вложил си парите си в банките. Ще кажеш, че парите ти са потребни. Остави това. Дадените условия, при които сега ние живеем, тези неща наистина са потребни.
Сега другият въпрос, не може ли да има човек пари, без да се тревожи. Не може, това е невъзможно. То е все таки баща да има една красива дъщеря и да не се смущава за нея. Този момък я погледнал, онзи момък я погледнал. Ако момъкът е тъй донякъде угледен, както и да е. Но ако е глупав. Или някой мъж се ожени за една красива жена, която той обича, и чул, че някой мъж закачил жена му, минал покрай нея и засегнал малко дрехата й. Той веднага вади кобура: „Как тъй да бута дрехата на жена ми? Аз ще му докажа на него!“ Как смее той да бута дрехата на жена му. Аз гледам всеки ден хората с кобурите си. Всеки търси някого. Защо? Бутнал дрехата на жена му. Или че взел сто лева от него и не му ги върнал, излъгал го. Казвам, при такова разбиране, при такава философия какъв живот може да има.
В това отношение Соломон беше малко по-умен, по-мъдър. Той не излизаше с кобурите, но той си постави задача, да наблюдава хората как живеят, пък и той живя като тях. Той каза: „Е, закачил някой първата ми жена, ще взема втора.“ После и нея закачат. „Нищо, ще взема трета.“ И той седи преспокойно. Такава била неговата философия на многото жени. Коя е причината, че той взел толкова много жени? Триста жени и шестстотин наложници. Той взел много жени, за да избегне закона на ревността. Той искал да се освободи от този закон и вследствие на това имал толкова много жени. Щом ревнува една жена, взимал втора, после трета, четвърта, пета, за да се освободи от закона на ревността, но в края на краищата дошъл до едно противоречие. Срещнал един ден една млада мома, към която показал любовта си, но тя го пренебрегнала. Вкисването, което той нарекъл „суета на суетите“ се дължи именно на тази млада мома, която го пренебрегнала. Докато я срещне, той ял и пил, имал певици, но след като я срещнал, той намерил едно разрешение. Но с това заедно се намерил в едно противоречие. Защо? Тя му казала: „Какво от това, че си цар? Аз не искам да направя нищо заради тебе.“ И тогава казал: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Оттам насетне всичкият му труд се обезсмислил. Той не може да разреши въпроса, на какво основание тя му отказала. И цялата глава е посветена на това. Като му отказала, той си казал: „Чакай, аз искам да я забравя.“ И започнал да яде и пие, да пиянства. Докато пиянствал, той не мислил за нея, но щом изтрезнеел, казвал си: „Защо ми отказва тя? Чакай да си направя една къща.“ Направил една къща, втора къща, но тя все го мъчи вътре.
Всички вие все имате един, който ви отказал нещо. Всичките ви страдания се дължат на това, че някой ви е отказал, безразлично мъж или жена. Дойде някой при мене, вкиснал се е. Казвам, отказали са му нещо. Помнете едно нещо, любовта рандеву не дава, с празни работи тя не се занимава, любовни писма не пише, скръбни не утешава. Тя не си губи времето. Тя казва: „Какво ти е?“ „Болен съм.“ Духне ти, и си заминава. Ти си гладен, тя ти остави самуна и си върви нататък. Ти казваш:
„Добре че хляб ми остави. Но защо не се спре да ми поговори?“ Ето сега това е разбиране на едно състояние. Но то е губене на време. Трябва ли да се спреш сега, да разправяш с какво намерение си оставил хляба, че вярваш в Бога, че Господ те е накарал да направиш това нещо, туй-онуй. За един хляб от пет лева ще му разправяш с какви побуждения си го направил, че да не бъде гладен, че го много обичаш и т.н. „Аз, казва, те много обичам.“ Това е арменски долап. Аз не вярвам в това, че много ме обича. За мене многото любов това са долапи. Някой ме пита: „Не ме ли обичаш?“ Казвам: „Слушай, не ме карай да ти казвам арменски долапи. Ако ти кажа, че те обичам, това е арменски долап. Какво ще ти предам, ако ти кажа, че много те обичам?“ „Ама много те обичам.“ Когато някой ми каже, че много обича, ето какво разбирам аз: той, като види хубавия кон, поглади го по гърба и казва: „Много хубав е този кон.“ Но какво има в ума си този човек, който тупа този кон? Казва: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал такъв.“ Но какво ще бъде второто положение? Седлото, юздите и всадникът на гърба му отгоре. И казва на коня: „Само за това, защото си много хубав, ще ме носиш на гърба си.“ След като слезе всадникът, пак го потупа по гърба и казва: „Харесвам те, много хубаво ме носиш.“ Пак ще го потупа, после пак ще се качи на гърба му и ще го мушне с махмузите си. После пак ще му каже: „Много хубав кон си. Като тебе не съм виждал.“
Питам, де е злото? Де е лошото разбиране? Две неща има тук. Ние казваме, че онзи, който е възседнал коня, е направил зло, понеже е измъчил коня. Но има едно разрешение на въпроса. Какво разрешение? Този кон да бъде халанча, като някой постник, който седи и ребрата му се четат. При това положение конят няма да се мъчи. Но конят иска да бъде мазен, мускулест. Щом е мазен, този юнак ще дойде, ще го потупа по гърба и ще му каже: „Ти няма да седиш тук като постник, но ще тръгнеш по широкия път. Аз ще опитвам благата и ти ще ги опитваш – на тебе зоб, а на мене ядене.“ Сега вие се смеете на този всадник, на този кон. Но вашето тяло, това е угоеният кон, а вие сте всадникът, който сте възседнали коня си и целия ден препускате. И след това, като слезнете от коня си, и казвате: „Хубаво е моето конче!“ После пак се качите на коня си. Някой плаче и казва: „Скоро ще ме напусне кончето ми.“
Сега ви представям картини, но това са състояния в живота, които трябва да се разбират правилно. Вие трябва да имате едно правилно разбиране както Соломон по отношение на физическия свят. Това е една опитност. Тъй както светът върви, ние не можем да избегнем опитността на Соломон. Ние не можем да избегнем този път на страдания. Страданията ще дойдат, и радостите ще дойдат, но нито радостите, нито страданията можем да избегнем. Но второто положение: човек трябва да се научи да разбира смяната на страданията и радостите, които естествено идат в живота. Скръбта сама по себе си продължава живота, физическият живот без скърби не може. Без скърби животът на земята щеше да бъде 10 пъти по-тежък, отколкото сега. Това не искам да го доказвам, но всеки ще го опита. Скърбите са една провизия в живота, понеже Бог, като е създал света, е видял в какво състояние ще бъдат хората без скръб. Затова той дал страданията, за да ни избави от нещастията.
Страданията са един спасителен път на ония нещастия и мъчнотии, които биха дошли на хората, каквито даже не са сънували. Страданията не са приятни, но са едно благо в сравнение с онези мъчнотии, които ще дойдат отпосле. Виждаме, че Христос, който знаеше, че страданията са едно благо, ще бъдат едно благо и заради него, макар и след хиляди години. Христос пострада. Защо? За да избегне закона на мъчнотиите. Този закон е опасен. Който попадне в закона на мъчнотиите, той мъчно може да се избави от него. Страданията са път на човешкото избавление. Докато страдате, вие сте в пътя на спасението, на избавлението. Но щом попаднете в закона на мъчнотиите, там условията вече са други. Това е един контраст. Страданието е признак, че сте в пътя на спасението, в пътя на прогреса, както се нарича. За да не попаднете в закона на мъчнотиите, вие трябва да страдате. Когато страдате, всякога имате едно неразположение, но не казвайте, че се мъчите.
Вие не знаете какво нещо е мъчението. Мъчението е безизходно положение, а когато сте в закона на страданието, това е едно благо. Някой път страданията са по-малки, някой път са по-големи, има степени на страданията. Колкото страданието се увеличава и може да го издържите, това показва, че умът ви се е развил повече. Страданието показва степента на интелигентността. Колкото повече страдате, толкова сте повече интелигентен. Колкото по-малко страдате, толкова по-малко сте интелигентен. Хора, които са повече развити умствено, повече страдат. Това е един признак. Между човешката интелигентност и страданието на земята има едно съотношение. Страданията се увеличават пропорционално с развитието на човешкия ум. И днес виждаме, че хората имат повече страдания, защото са повече развити. Едно време страданията бяха по-малки, а сега, от няколко хиляди години насам, страданията се увеличават в квадрат, а за бъдеще ще се увеличат още повече.
Сега, като четете Откровението, там в една от главите се говори за небесните жители. И се запитват откъде са дошли тези, облечените с бели дрехи. Това са души, които дойдоха от голямата скръб, избелиха дрехите си. Белите дрехи показват, че в духовния живот те придобиха всичко това, понеже минаха през голямата скръб. Техният ум се разви и те разбраха смисъла на живота. Те дойдоха от голямата скръб. Та сега помнете, че всички минават през голямата скръб и няма какво да се обезсърчавате. Може да се обезсърчавате, но ще минете през тази скръб. Ще минете през тъжни мисли, през меланхолични мисли, но помнете, че това е един път, който трябва да се изходи. Нито такси ще имате, нито автомобили, нито някой на гърба си ще ви носи. Този път всеки сам ще го мине. Няма да има някой, който да ви го улесни. Впрочем все ще има някой да ви помогне, но трябва да знаете, че в този път сами ще минете. Някъде ще ви помогнат хората, но никой не може да влезне в дълбочината на вашите страдания. Казвате: „Той не влиза в положението ми.“ Че как ще влезе в положението ви? Че всеки човек, който е заспал и спи цели осем часа, как ще мисли за вас? Най-после защо хората трябва да мислят за вашите страдания? Някой път вие мислите, че като мислят хората за вашите страдания, ще ви улеснят. Та всеки човек си има малки страдания, но мислете, че страданията са за ваше благо. Всичките страдания, през които човечеството минава, са за неговото благо.
Понякога аз казвам, че се радвам, когато вие страдате. Как така? Някой ми казва, че страда. Аз пък се радвам, че той страда. Казвам, тогава да разделим нашия товар. Те не знаят какво нещо са страданията. По някой път аз съм носил страдания, които тежат сто хиляди килограма. Това показва силата ми. И той страда, и аз страдам, това е само до интензивността на страданията. Но казвам, ти сто хиляди килограма не носиш. Христос дойде до едно място, дето страданията, които му туриха, станаха толкова тежки, че коленичи на земята, не можа да ги издържи. Този кръст, който носеше на гърба си, хвърли го най- после на земята и каза: „Не нося повече.“ Че не трябва ли да хвърлиш кръста си. Ти си дигнал жена си, дъщеря си, носиш ги на гърба си, а те ядат и пият. Хвърли ги от гърба си. Няма да носиш цялото човечество на гърба си. Страдания трябва. Всички трябва да страдаме, нищо повече. Аз съжалявам всички хора, които не страдат. Според мене, който страда, той е герой, който не страда, той е страхливец. Следователно аз не искам да имам работа с хора, които не страдат. Аз не обичам, като страда някой, да ми се оплаква. Това е отвратително. Дошъл той с четири реда сълзи, оплаква се, че страдал. Че какво искаш да бъдеш ти? Човек или говедо? Че ти ще страдаш, защото искат да направят от тебе човек. Страданието е път само за човека, животните не страдат. Но по причина на човешките страдания и животните страдат. Животните живеят много по-добре, отколкото хората.
Сега тук ние се отдалечаваме малко. Казвам, не притуряйте излишни коментарии върху вашите страдания, да мислите, че вашата съдба е много тежка, че провидението е много по- немилостиво към вас и т.н. Това са частични заключения. После, не поддържайте философията, че бял ден не сте видели. Това не е право. Най-първо, отучете се от белите лъжи. Не лъжете себе си, че бял ден не сте видели. Това е голяма лъжа. Който живее, той всякога вижда, че състоянията се сменят. Следователно колкото по-големи страдания има човек, толкова и по-големи радости. И колкото по-малки страдания, толкова и по-малки радости. Правилно се сменят. Малките радости – малки страдания, големите радости – големи страдания. Но у нас е лошото, че забравяме благата, които ни се дават. Например имаме един приятел, който е направил сто добрини, а някой път е направил само една погрешка, една малка пакост, и ти забравяш добрините, а помниш погрешката. Че ни направил една пакост, това е една случайност. Случват се такива работи. Един млад господар разгневява се, взима един камък, иска да удари слугата си. Слугата е далеч и господарят хвърля камъка да го удари. Но като хвърля камъка, наместо да удари слугата, удря жена си по главата, понеже тя била по права линия, но той не я видял. Като бил възбуден, искал да даде един урок на слугата си, без ни най- малко да имал предвид жена си. Слугата станал причина да удари жена си. Все едно е дали ще удариш жена си или твоя слуга. Често нашите камъни попадат върху главите на наши приятели, а някой път падат и върху самите нас. Ако вървите по пътя на Соломон, и вие ще имате същата опитност. И ще кажете: „Суета на суетите, всичко е суета.“ Той дохожда до една опитност и казва: „Понеже Бог дава на угодния пред него человек мъдрост и знание, и радост, а на грешния дава да се труди, за да притуря и да трупа, за да ги даде на угодния пред Бога. „И то е суета и угнетение на Духа“ (26. стих). Значи Соломон подразбира мъдрият да знае как да яде и пие. Това е мъдростта в човека. А на грешните дава да се трудят, да копаят, за да притурят и да трупат, за да ги даде на угодния. И това е суета и угнетение на духа. Соломон казва, че видял – каквото се случва на мъдрия, това се случва и на безумния. Не е вярно това. Не се случва това. Привидно само е така. Соломон е разсъждавал повърхностно.
Аз ще ви приведа един български пример. Това е една приказка, един мит, нещо, което е станало някога, но е предадено в приказна форма. Слязъл Господ някога на земята, да види как живеят хората. Понеже често му донасяли как живеят хората, той искал сам да провери. Той слязъл на земята и взел със себе си един от най-способните хора, за да го придружи. Тръгват двамата. Дохождат до едно място, виждат един говедар, легнал на гърба си и свири с кавала. Понеже Господ ожаднял, то казал на момъка, който го придружавал: „Моля, нека ми покаже къде има вода да пия.“ Говедарят, както свирил, не се помръднал от мястото си и показал с крака си ей там. Този, който придружавал Господа казал: „Брей, не ни показа къде е водата, но само с крака си посочи.“ По-нататък видели една хубава мома, която носила вода с кобилица. Господ казал: „Тази хубава мома ще дам на този говедар.“ Той се почудил как е възможно това. Спират се вечерта пред един дом, искат да пренощуват там. Но от този дом излиза един и казва: „Такива пътници като вас не приемаме.“ Отиват след това в дома на една бедна вдовица, която ги приела и нагостила добре. Тази вдовица имала една крава. На сутринта срещат из пътя един вълк и Господ казва: „Ето, ще изпратя този вълк да изяде кравата на вдовицата.“ Как така? По-нататък намират една бъклица, пълна със злато и Господ казва: „Тази бъклица ще дам на богатия.“
Чудна работа. Неразбрани неща. Но Господ му дал да разбере. В това време вода нямало за пиене и Господ казва: „Ще отидеш в тази долина, там ще пиеш вода.“ Той отишъл и не пил, казва: „Как, там е ужасно нещо. Там е място на мъчение. Тази вода не може да се пие, тя е много горчива.“ „Е, ще почакаш малко.“ „Не, жаден съм.“ Тогава отиват на другото място. Господ го изпраща там и го почаква да се върне. Това хубавото място било раят. Като отишъл там, Господ го чакал цели три години, докато се върне. Най-после му дошло на ума да се върне, но си казал: „Хубаво място е, тъкмо да се наслаждава човек. Може ли да се напусне?“ Тогава Господ казал: „Това хубавото място ще го дам на онази бедната вдовица, която ни прие добре. А лошото място ще дам на богатия, на когото дадох парите.“
Та в края на краищата има едно разрешение на въпросите. Онези, които минават през пътя на страданието и разберат този закон, ще влязат в пътя на благото. А онези, които не разберат закона, ще влезнат в противоположното. Та има неща, които са мъчни за разбиране. Някой път не е необходимо да разберем всичко. Оставете нещата някой път неразбрани. Не правете грешката на нашия приятел Величко. След като държи някоя сказка, той обичаше да знае как е излязла. Той ще чака да дойде някой да му каже, че е доволен от сказката, че е говорил с въодушевление. Той държа в Плевен една сказка. След сказката дохожда един при него, засмял се малко и казва: „Искам да ти кажа нещо. Но тъй, на ухото, да ти кажа. Много съм доволен, но голям шмекер и вагабонт си.“ После той ми казваше: „Но тъй ме преряза, като цирей с нож.“ Та, след като държите вашата сказка, не чакайте да дойде някой, да ви каже нещо по нея. Тези шепнения, които наричаме, са много в пътя, в който минавате.
Има два вида същества, които са заинтересовани от вас. Областта, през която минава цялото човечество, е населена с два вида същества – едните са добри, другите лоши. Ще видите, че тези два вида същества постоянно се сменят във вашия ум. Дойде една лоша мисъл като по радио, вие мислите, че е ваша. После дойде друга добра мисъл, пак мислите, че вие я казвате. Вие се намирате в чудо, много лоши мисли и желания ще ви дойдат. Някой път ви дойде мисълта, че от тебе всичко може да стане. Не, всичко не може да стане. Това са празни работи. Друг път ти казва, че от тебе нищо не може да стане. Това са посторонни работи, които идат отвън. Това са тия два вида същества, които се борят в тебе. Някой път си отчаян, неразположен, чувствата ти са объркани – и всичко това се дължи на областта, през която минаваш. Но изобщо има едно разрешение: човек трябва да мине през областта на страданията, за да влезе в областта, в пътя на любовта. Тъй наричам аз. Половината път на просветения е път на страдания, а половината път е път на любовта. Вие още не сте влезли в пътя на любовта. Засега любовта у вас е един малък проблясък, който се явява от време на време. Например една светлина се яви на земята и постоянно ту се явява, ту изчезва. После години, времена се минават, и пак се яви. Един ден, когато влезете в пътя на любовта, тогава ще видите какво нещо е животът на любовта. Само в пътя на любовта ще престанат сегашните противоречия. Сега, докато сте в пътя на страданията, вие ще питате защо еди–кого си обичат повече, а другиго по- малко. Че и между хората има противоречие. Те казват – защо на еди–кого си дават повече вода, а на мене по-малко?
Питам, ако ти си една риба, турена във водата, това противоречие ще съществува ли? Една малка риба, турена във водата, и една голяма риба, турена във водата, може ли голямата риба да каже, че на мене дадоха повече вода, а на другата по- малко? Или може ли по-малката риба да каже, че на нея дадоха по-малко вода, а на другата повече. Във водата такова противоречие е изключено.
Та, когато влезем в любовта, сегашните противоречия ще изчезнат. И двете риби – и малката, и голямата, имат еднакви условия. И двете риби могат да пият вода колкото искат. Не зная рибите пият ли вода. Когато хората говорят за любовта, туй показва, че те още не са в любовта. Тази любов ще се дава в малки чаши, в по-голяма или в по-малка чаша, навсякъде ще имаш нужда от тази вода. Засега това е само едно предчувствие или едно приготовление, докато влезете в закона на любовта. И в Писанието е казано, че любовта е изпълнение на закона. Всичкият закон може да се изпълни само тогава, когато ти изпълниш закона на любовта. Някой път вие мислите, че сте в закона на любовта. Питам, страдате ли? „Да.“ Щом страдате, не сте в любовта. Може в себе си да я чувствате някъде, но вие още не сте в любовта или вашето съзнание не е още така свързано с любовта. И това е едно противоречие, но вие не сте в любовта. Човек може да слиза и да се качва. Но съзнанието му още не е свободно. Вие не може постоянно да се ползвате от закона на любовта. Например засега има хиляди неща, които ви безпокоят. Седите вие някой път и се оплаквате, безпокоите се как ще прекарате живота си. Че това е безпокойствие. В любовта няма такова безпокойствие. Ти мислиш, че ще умреш. Това е извън любовта. Ти мислиш, че страдаш, че хората не те обичат. Това е извън любовта. Законът на любовта е вън от вас. Тя не съществува. Когато мислите, че сте сами на земята, трябва да знаете, че сте в пътя на страданието. А пътят на страданието непременно води към любовта. Страданието не е любовта, но сигурно води към любовта. В пътя на страданието все таки имате малки проблясъци на любовта. Пътят на любовта прекръстосва пътя на страданията. Влиза и излиза и ги прекръстосва.Има места, дето тя минава, после закривява, върви по една крива линия.
Само чрез любовта ще можете да си обясните противоречията, които са у вас. Казвате: „Едно време имах любов в младините си, но сега я изгубих.“ Вие мислите, че на млади години сте имали любов. И на младини вашата любов, вашата работа е като на онзи стар дядо, който искал да прескочи един трап. Като искал да прескочи един голям трап, той паднал вътре и си казал: „На млади години тъй ли беше? Ех, като остарее човек, така става.“ Той си мислил, че го вижда някой, но като се погледнал и видял, че никой няма около него, си казал: „Какъвто бях на младини, такъв съм и сега.“ Умният, какъвто е на младини, такъв ще бъде и на старини. Какъвто е човек в младините си, такъв ще остане и в старините си. Вие ще кажете: „Аз намирам едно различие.“ Щом намирате едно различие, дядо ти – това е различието. Вие мислите, че сте по-умни по отношение на хората. Вие имате един куп дърва. Какво трябва да направите? Първо туряте една клечка, и огънят се запаля. В първо време е слаб, а после се разгаря. Питам, туй разгоряване у вас ли е било? Не е било у вас. Рязгоряването е в самите дърва. Значи вашите възможности и на младини, и на старини са били едни и същи. Само че в старини всичките възможности се проявяват. Значи вашите възможности са чакали само времето си. Трябва да знаете, че каквито сте били на младини, такива ще бъдете и на старини. Само че на старини всичките ви дървета ще се разгорят. Вие не мислете, че в старини ще добиете някакви особени опитности. Това, което Бог е вложил в човешката душа, трябва да се разкрие. Във всеки живот е вложено всичко. И сто и двадесет години да живеете, нищо ново няма да се вложи във вас. Вие сами ще проверите това. Съзнанието ви ще се пробуди, за да видите благото, което Бог е вложил във вас. Затова обработвайте туй, което е вложено във вас, и не очаквайте да дойде нещо ново във вас.
Сега вие може да изпаднете в друга една погрешка. Вие трябва да знаете, че човешките добродетели не могат да се развият без онова състояние, което ние наричаме благодат, и без действието на Божествената светлина и топлина. Някой път ние употребяваме любовта като условие за развиване на човешките дарби. В Писанието е казано: „Ще изпратя духа си.“ Значи любовта е условие, за да се проявят благата, които Бог е вложил във вас. Не мислете, че вие нямате нужда от хората. Всички хора са условие за развиване на вашите добродетели. Ако кажете, че нямате нужда от хората, вие се лъжете. Всички хора, които Господ създал, всички хора все имат нужда едни от други. Защо? Понеже всеки човек е проводник на Божествената светлина и на Божествената топлина. Следователно никога не пренебрегвайте и най-малките същества. Не мислете, че нямате нужда от тях. Онова, на което Бог обръща внимание, не го презирайте. Виждате едно дърво и казвате: „Това е едно дърво.“ Ако това дърво, за което Бог се е погрижил, вие минавате покрай него и мислите, че седите по-високо от него, вие сте на един погрешен път, в едно погрешно схващане. Всяко Божествено нещо, което съществува у вас като идея, радвайте му се. Апостол Павел казва: „Аз се прекланям на своите страдания.“ Това е едно ново разбиране. Апостол Павел казва: „Ще се похваля със страданията си.“
Сега очаквам и от вас за в бъдеще да се похвалите със страданията си като апостол Павла. Ето трийсет години съм вече в България и съм получил хиляди прошения от хората да се махнат страданията им. Казвате: „Кажете на Господа да се махнат страданията ни.“ На мнозина съм казвал: „Та вие още не сте страдали. Вие едва сте започнали да страдате.“ „Как така?“ Та едва сте хванали едното краче на страданието. Много крачета има страданието. Та ще знаете, освен че няма да се моля на Господа да ви отнеме страданието, но ще се моля да се увеличат страданията ви. Аз никога не се моля на Господа да ви отнеме страданието. Само това не искайте от мене. Аз нямам право да ви лиша от правото, което Бог ви дава. Ако човек не разбира страданието, то е друг въпрос.
Та казвам, страданието е едно благо, което трябва да реализирате. Благодарете на страданията. Но сами изкуствено не си създавайте нови и излишни страдания. Вие изобилно си създавате нови страдания. Разберете ли тези страдания, които са дадени от провидението, чрез тях ще се опита вашата мощ. Вашата сила. Човек ще се опита в страданията си. Ако можете да издържите страданията, вие сте силни. Ако не можете да ги издържите, вие сте слаби. Христос казва: „Който не дигне кръста си и не ме последва, той е недостоен за мене.“ Кръстът – това са страданията. Ако не дигне кръста си и не ме последва, той не може да наследи вечния живот.
Та казвам, сега ще дигнете вашия кръст и ще благодарите на Бога, че ви е удостоил да страдате. От хиляди години всички велики хора в света, всички онези, които искат да се нарекат чада Божии, трябва да минат през пътя на страданието, за да влязат в любовта Божия. Ние трябва да изкараме пътя на страданието докрай, за да влезем в пътя на любовта. Защото няма друг път.
Станете сега.
„Проявеният дух в любовта, проявеният дух в мъдростта, проявеният дух в истината носи всичките блага на живота, на единния, вечния Бог, извор на всички блага, в когото всичко се обединява.“ (Три пъти)
17 утринно слово 17 февруари 1935 г., неделя, 5 – 7.15 часа София – Изгрев