СЪБУДИ СЕ
„Отче наш“
Ще прочета Втора глава от Първо послание към Тимотея. Може да се пренесете във времето на апостол Павла и да сравните неговото време и сегашното и да намерите каква е разликата. Той се обръща към верующите и казва: „И тъй, моля ви преди всичко да правите моления, молитви, прошения“… (1. стих) „Така и жените с прилична премяна, със срамежливост и целомъдрие да украсяват себе си, не с плетения на космите“… (9. стих) И тогава е имало плетения на космите, старо изкуство е това. „Жената да се учи мълчаливо с всяко покорство.“ (11. стих) Сега онези, които правят тълкувание – с мълчание значи да мислят. Това значи – в мълчание човек може да мисли. Защото човек никога не може да бъде покорен, ако той няма воля. Българите казват: „Покорна глава сабя не я сече.“ Нали? Или другояче – покорна глава, умната глава сабята не я сече. Защото и сухото дърво е покорно, и онзи клон, който е на дървото, и той е покорен, но дойдат с триона и режат го. Покорния пак го режат, но умния – никога.
Апостол Павел казва сега: „А жена да поучава не позволявам, нито да владее на мъжа си, но да е в мълчание.“ (12. стих) Сега онези, които не разбират Писанието, търсят причината у жената. Но тази външната жена не съгреши, но съгреши жената, която е у човека. Те търсят сегашната жена. Сегашната жена е едно последствие от онази жена, която е съгрешила.
Вътрешната жена, това е човешкото сърце. Нищо повече! И за него винаги в Писанието се казва: „Разтля се сърцето на този народ.“ Или казано на обикновен език, развратиха се жените на народа.
Казвам, сега ние можем да кажем, че външните условия нас ни принудиха да направим това или онова. Но външните условия, които нас ни принуждават, те са един израз на онова, което е вътре в нас, понеже всеки един човек съвпада да живее в такава среда според вътрешното свое разположение. Червеят пъпли по земята, понеже той си е избрал тези условия. Той не може другояче. Но този същият червей, като се превърне на пеперуда, не ходи вече в условията, дето трябваше да пъпли по земята. Защо? Дошла е една по-голя ма интелигентност, да е господар на своето положение. Значи червеят, след като е ходил дълго време по земята, той е мислил, мислил и казал: „Трябва вече да изменя положението си, да не пъпля вече. Аз съм изложен на хиляди страдания. Който мине, ще ме стъпче. Кола може да ме стъпче, някоя птица, някой човек може да мине, някой камък ще се търкули отгоре ми. Колкото ида съм изкусен в лазенето, всеки ще ме стъпче. И като ходя по дърветата, правя голяма пакост с поведението си.“ Той мисли, мисли, и създава крилата си, казва: „Трябва да започна да хвъркам из въздуха, другояче не може да бъде.“ И сяда да работи, започва да прави своя пашкул. Седне вътре, и мисли. И невидимият свят, разумният свят, като види неговото добро желание, неговата добра мисъл, това, което червеят си е помислил, му дава условия да го реализира.
Сега същият закон е, може да приведете или да пренесете този закон, понеже трябва да се направи едно обобщение, да се изясни в известна смисъл, да се разграничи в Божествена смисъл. Това, което сега ви казвам, то трябва да остане за вас. Аз не искам да го изнасяше навън. И който го изнесе навънка, той нищо няма да се ползва, и другите хора нищо няма да разберат. Това е само заради вас. Вие виждате в целия свят всичките тези форми, които съществуват в най-простия език. От какво произтичат всичките тези живи форми, които съществуват като скъпоценни камъни? Или да вземем формата на едно растение, буболечица, птичка? Каквито и да са форми, това са жилища, опити, в които човешкият дух е живял.
Той най-първо е направил една проста колиба. Като е забогатял, той е направил втора колиба – по-хубава, а онази простата колиба, неговата първа колиба той е дал на следующето създание в наследство. И като си е послужил, той го оставил за бедните. Тъй щото тези форми, които виждаме, това са култури, това са колиби, в които човек по-рано е прекарал, и сега минава през формата на всичките млекопитающи, на растенията, на всички риби, и даже има човешки форми, дето по-нисши същества са влезли и живеят, дето човешкият дух е създал, без кирия си живеят там. Някой път и той взима кирия. От млекопитающите взима кирия, от рибите взима кирия, казва: „Вие бяхте киряши, трябва да си платите данъка. – Хваща птиците, казва: – Вие живеете в моите къщи, които аз направих, и трябва да си платите данъка. – Отреже ѝ главата, изяде я, каже: – Хиляди години живееш, нищо не си платила, трябва да се накаже.“ Хванеш ти една овца, кажеш: „Толкова време си живяла в къщата, не си плащала кирия.“ И по насилствен начин той я принуждава за данъка.
И сега Господ го съди само за това, че той е взел повече кирия, отколкото заслужава. И цялата природа, това са все киряши, които живеят в неговата къща, наематели са. Че той някой път ги глобява по два-три пъти за кирията. Не че взема, но несправедливо взема. Взема вълната, млякото на овцата, после взема телата им за кирия. Представете си колко е благороден. Но такава голяма несправедливост не може да има в света. Много ни взема човек. Хиляди лева на месеца. Всичкото мляко, което овцата има през годината, той го взема, всичката вълна събира, после и кожата ѝ взема, и децата ѝ взема. Нищо, толкова хиляди години ги оставил да живеят свободно без кирия.
Обаче човек тези форми сам не ги построява, но има други възвишени същества, които помагаха. Те ги построиха и ги туриха, но понеже той всякога беше недоволен от построението, той, като погледна една къща, понеже иде от по-високо място, казва: „В тази къща не се живее, нещо по-добро.“ Най-първо той направи една малка колибка, едва той да се помести вътре. Най-първата колибка каква беше? Нямаше никакъв прозорец. Имаше само две отверстия – едно отверстие, откъдето да влиза, а от другото димът му да излиза. „Не се живее – казва – тук без прозорци.“ Дойдоха тогава рибите с прозорци, с по два прозореца във водата направени. Дълго време живяха там, и пак казва: „Не се живее така. Тук условията не са хигиенични.“ След това му направиха една къща във въздуха – да се носи във въздуха. Обаче той остана недоволен и от тази къща и слезе между млекопитающите. Там му направиха по-добра къща, но и там не беше доволен. Най-после дойде във формата на човек. Но и тази форма той не одобрява, напусна я. Създаде му Господ жена, но той и тази жена я напусна. И той сега философства – с жена ли да живее, или без жена. Казва: „Жена не може да се носи.“ Тази идея мените. Аз превеждам „жената“.
Може ли човек при сегашните условия да живее без кръвообращение? Без сърце не може. Сърцето е, което пулсира. Та единственото нещо, в което може да се преведат вашите мисли. Съществува едно противоречие, и дълго време ще съществува. И тези форми, в които сега живеете, ще ги напуснете. Но и те ще останат вътре, не може да ги напуснете. Ние виждаме разните раси – черната, после червената раса, жълтата, бялата раса има по-висока форма. Човек, който е живял в една раса и напуща тази форма, има по-висша форма. И там ще бъдат тези напредналите души. Но и в шестата раса човек няма да остане. Неговата цел е да дойде до положението на ангелите, които са вече една от възвишените форми, понеже те са господари, турени да управляват цялата природа, цялата вселена. Всичките слънчеви системи са дадени под тяхното разпореждане – и това на човека в неговата душа е цел. Мълком той се стреми към власт, иска да стане като Бога, да бъде господар на някоя система. И един ден човек ще бъде на това положение. Колективно човек ще дойде до това положение.
Та от това гледище положението, в което ние се намираме, ние сме в едно преходно състояние и трябва да се освободим. Човек трябва да стане напълно господар на себе си. И по някой път той сам действа и решава. Някой път помрачи се съзнанието ви, станете недоволни и не можете да намерите вината къде е, нито у себе си я виждате. Търсите някой виноват. Може да намерите виноват баща си, майка си, братята или сестрите си може да бъдат. Може най-после да се спрете, да кажете, че Господ е причината, Господ не ви е дал нещо по-добро. Вие казвате: „Господ не ми даде едно тяло, каквото трябва да ми даде. Не ми даде ум, какъвто трябва да ми даде. Не ми даде едно сърце, каквото трябва да ми даде. И Мойсей, и той се оплаква, и до този ден казва: „Господ не ми даде едно разумно сърце, за да разберете това, което искам. – И съжалява, той казва: – Всичкото време си загубих напразно и нищо не излезе от мене.“ Така си каза Мойсей и напусна земята. След него дойдоха други, които продължиха.
Сега ние се спираме. Мойсей обяснява само едно положение на човешкия живот. Сегашният живот – народен, семеен, политически, морален живот, религията обяснява онова, което става у човека. Това е религия, търсене на един начин. Ние търсим един метод, човек да се свърже с живата природа и да намери ония условия, при които той може да живее благочестив живот и щастлив живот. Да има по-малко препятствия по възможност и най-малко страдания. Разумен да е. Защото ние живеем като червея. На всяка стъпка ако не внимаваш, може да се случи нещо с тебе, да те стъпче някой.
Та, ако тази вяра, в която човек живее, не може да я конкретизира за себе си – не че не сте могли да намерите нещо, но ако при това съзнание в това тяло, ако вие имате това познание и ако го нямате, как може да живеете? Червеят и да стане пеперуда, и да не стане, той ще си живее дълго време, защото много червеи не могат изведнъж да излязат. Той може да се превърне на пеперуда, и пак да стане на червей. Какавидата става пеперуда, но като снесе яйцата, всичките деца са пак червеи. Червейчетата стават пеперуди и после – пак червеи. С това нищо не се постига. Децата трябва да се родят не червеи. Пеперуди трябва да се родят.
Ако вие сте дошли до едно положение и след като родите една мисъл – и вашата мисъл е в положението на един червей, вие нямате още ония познания за ония закони, които управляват природата. Представете си, че имате една радост – това е една пеперуда. Имате една скръб – това е един червей, защото пеперудите не отиват да прояждат растенията, а червеите. И само един червей, само една мисъл, която е подобна на червей, тя ще ви гложди съзнанието. Кое е онова, което ви обезпокоява? Самата мисъл ви обезпокоява. Вие някой път може да мислите, че никой не ви обича. Или може да мислите, че някой ви мрази, някой иска да ви напакости. Или може да мисли, че Бог го е оставил. Или може да мислите, че вие богат човек няма да бъдете, че вашите деца може да измрат или че мъжът ви ще се разболее, или че сте ученик в училището и ще ви скъсат. Всичко може да мислите. Това са Все червеи.
Но питам, след като се народят тия червеи, след време те ще станат пеперуди, те ще бъдат полезни за себе си, но няма да бъдат полезни за вас. Питам, като имате тези червеи, какво трябва да правите с тях? Може да ги продадете на пазара. Ама че червеите, това са краставици в живата градина на вашия живот. Накъсайте ги, продайте ги на пазара, и ще спечелите милиони. Хората се нуждаят от краставици. Те са живите краставици. А пък вие ги носите. Те узреят във вашата градина и после искате да ги продадете узрели на хората. И те ви казват: „Узрели краставици не ядем.“ Преведете сега тази форма. Продайте вашите краставици на пазара. Ако вие ме попитате „Какво да правим с нашите лоши мисли“, аз ви казвам – продайте ги на пазара. Те са вашите краставици. Предварително ви давам едно разрешение, не напълно разрешение, но това е едно частично разрешение. След това може една ваша мисъл да се превърне в един червей. Червей, но който не умира. Значи има червеи, които не умират. Има някои хора, които не само в този свят имат червеи, но и като идат и в другия свят, червеят върви подир тях. Това е твоята мисъл. Ти след като минеш в задгробния живот, тази мисъл ще върви с тебе.
Та някой път душата дълго време се бори със своите мисли. И тя преживява един живот както тук, па земята. Тя си представя, че има тяло, че яде и ходи, по тялото изчезнало. И щом дойде да провери, вижда, че не е така. Човек в онзи свят се намира в такова положение. Отношението е вярно, както когато сънувате, че вие сте някъде на гости, срещнете някой ваш приятел, разговаряте се, поканят ви на стол, подаръци ви дават, някой пръстен, някой скиптър, имате украшения, всичко. Но таман се зарадвате, събудите се. И като сте минавали от сън в будно състояние, в будния живот всичко това се изпарява.
Та онази душа, след като е заминала, като се събуди, нейното положение В другия свят е точно такова, когато тя се е събудила, вижда, че още не се е събудила, защото неприятните работи, които има в онзи свят, тя вижда. Събудили се, и тях значи човек ги носи и на другия свят. Като се събудите, казвате: „Това е една лъжа.“ Та в другия свят, докато се събуди душата, значи през всякъде тя минава през куп страдания.
Природата или Бог не ви е оставил в невежество. Значи каквото е сънното състояние на будния живот тук, на земята, такова е състоянието за невидимия свят за физическия живот. Значи физическият живот е един сън, в който душата дълго време е спала и трябва да се пробуди. И когато Писанието казва „Дойде време всички да се пробудим“, и според мен сега мнозина от вас искате да се събудите, но вие сте спящи души. Гонят ви насън, криете се в тази къща, искате да не ви гонят, срещате ме в сън и казвате: „Какво да правя? Навсякъде ме гонят. Вълк ме гони, мечка ме гони, черни хора ме гонят, съдят ме.“ Питаш ме в сън „Какво да правя?“ Казвам, събуди се. Щом се събудиш, ще видиш, че това нещо е привидно така. Това е вярно само за състоянието на твоя сън. И само в сън стават тези неща. Щам се събудиш в реалността и този живот – понеже и той е един сън, той е реален само в даден момент, в който сега живеем.
И ако вие сега ме попитате „Какво да правим, за да излезем от това лошо положение?“, ще ви кажа: събудете се. Събудете се. Нищо повече. Щом се събудите, въпросът е решен. Щом се събудите, във вас ще проникне съзнанието, ще въздъхнете и ще кажете: „Слава Богу!“ Защото и в другия свят трябва да влезете събудени. Ако влезеш в другия свят спящ, ще имаш повторение на същото положение, същите измъчвания ще имате, същите картини – и нищо няма да се ползвате. Но ако влезеш пробуден, ще кажеш: „Слава Богу!
Освободихме се от всички страдания и мъчения.“ Това е познаване на истината.
Истината седи в това, да познаваш нещата, тъй както са, както Бог ги е създал, или да се запознаете с истинския живот, в който Бог пребъдва. Защото Бог пребъдва само в реалността. Туй, което вънка в природата е изявено, то е изявеният Бог, а това, което ние мислим, – разумното непроявено, то е пък непроявеният Бог. Има един Бог, който е проявен. Това е материалният Бог. А има и един Бог непроявен. Това е идеалният свят. Един ден нашите идеи ще се превърнат, ще станат материални. Това, което е било за нас идеално, за други ще бъде реално. И нашите идеи днес за други хора за бъдеще ще бъдат материални.
Сега може да попитате какво ще стане с материалното. Материалното след време ще се превърне на идеално. Но кога? Когато дойдат най-разумните същества да знаят. Когато една пеперуда види узрелия плод, какво си мисли тя? Кацне отгоре, походи малко и каже: „Хубаво нещо, но няма нищо вътре.“ Пеперудата не може да се ползва от хубавите плодове. Единственото нещо – тя може да се ползва само от цветовете. Следователно реалното за пеперудата е само цветът, а плодът – затворен тъй със соковете вътре си остава тъй. По някой път, ако ти отвориш сока на една ябълка или на един грозд, тя ще се ползва от него. Ако ти отвориш едно малко отверстие, тя вече може да се ползва до известна степен, но когато това отверстие на плода не е отворено, тя намира, че този плод е безполезен.
Някой път и вашето съзнание е като съзнанието на една пеперуда. Защото „психея“, това значи пеперуда на гръцки, съзнанието на пеперуда, душата е в различни състояния, тя е минала от едно състояние в друго. И пеперудата е много хубаво облечена. Но за да бъде човек пеперуда, защото тия пеперуди са облечени с такива хубави дрехи, и тя трябва да има знанието на пеперудите. Това е един идеал за човека. И човек един ден ще бъде тъй облечен както една пеперуда, но той трябва да има онова истинско познание, да запази тия дарби. Защото украшението – крилцата на пеперудата, показва дарбата на една душа, способностите, с които човек трябва да бъде облечен. И ако един човек един ден няма да бъде в състояние да показва тая дарба, да употреби своите дарби и своите блага, които Бог му е дал, каква полза от тази хубава картина. Някой път пеперудата и тя съзнава своята красота. И тя има едно състояние, дето вижда и се радва на хубостта, но кратковременна е тази радост. А у човека е постоянна. Тези дарби трябва да бъдат у самия себе си. Човек вижда своите дарби и съзнава, че тия дарби и способности са негови.
Та казвам, сега всички трябва да развивате дарбите и способностите вътре у вас. Не какво е направено за вас, не какво Бог е вложил във вас, но какво може да развиете в даден случай. Да допуснем, че вие искате някой да ви обича. Едно красиво, отлично състояние, но представлявали ли сте си вие какво нещо е човек да ви обича. Идеята, която седи в ума на всеки едного, тя е приблизително тази. Вие искате да имате едно същество, което да ви обича, което да вижда само добрите работи у вас и да ви държи в ума си, в съзнанието си като един ангел. Това се нарича любов. Защото любовта не се отнася до частта. Любовта да не я разберете криво. Любовта винаги има пред себе си цялото. Тя обича изведнъж всичко. Тя го представя като една цел. Ти като обикнеш, веднага този външният свят е само условие за това, което ти обичаш. И ти мислиш, че този целият свят е създаден само за това, което ти обичаш. И ти мислиш, че целият този свят е създаден само за това същество, което ти обичаш, това същество, което ти искаш да обичаш. Това е идеята. Това е чисто Божествена идея. А вие не можете да обичате Бога, ако Бог отвътре иска да го обичаше. И с хората е същото. Вие не можете да обичате Бога, ако не мислите, че всичко, което съществува, съществува само заради него. Щом мислиш, че не съществува заради него, ти вече нямаш никаква любов към него. Но ти трябва да внесеш в душата си, че всичко е заради него. Кой от вас може да направи това? Вие ще влезете в едно противоречие. Вие най-първо ще мислите, че всичко е направено за това същество. Има един момент, в който вие ще мислите това. Но във втория момент вие ще кажете: „Защо и аз да не вляза там? Аз, който така мисля, защо това същество да не направи и двама да влезем? Че този свят е създаден и за двамата.“ Ето противоречието, което ще се яви. Тогава това противоречие като се яви, ти ще искаш, ще мислиш, че това същество, на което ти му предаваш Божествените качества, най-после у тебе се явява едно отражение. Започваш да мислиш, че светът е и за тебе създаден. Това е отзив, отзвук на любовта.
И вие ме питате какъв е смисълът на живота. Казвам, да намерите едно същество, което да мисли за вас, че всичкият свят е създаден само за вас. После ще ме попитате: „Моето задължение? Аз какво ще правя?“ Вие след това трябва да отговорите на това същество и вие ще почнете да мислите, че всичкият свят е създаден за това същество, което тъй мисли за вас. Сега схванахте ли мисълта? Или мислите да продавате вашите краставици? Аз ви превеждам това. Казвам, не ми продавайте краставици. И българинът, като е създал философията, казва: „Не ми продавай краставици!“ При кардиналния въпрос краставиците нищо не разрешават. Краставицата разрешава един временен въпрос. Или преведена тази поговорка – състоянието на червея не разрешава смисъла на живота.
Сега това е превод. Постиженията на пеперудите, и те още не разрешават въпроса. Те са дали едно разрешение, но в пеперудата няма онова схващане – да задържа онова, което има да задържи. В следующото поколение пак ще се върне оттам, откъдето е била – същата философия, пак ще започне от „А, Б“ – ще има едно връщане. Тия две състояние съществуват у вас. Състоянието на пеперудата, това е вашата радост. Аз правя една аналогия, едно съпоставяне – да ги имате в ума си. А състоянието на вашата скръб, това е състоянието на червея. Докато вашата радост слиза до радостта на червея, вие още не сте разбрали великия Божи закон. Вие имате радост, но вие още не можете да я задържите. Вашите деца, или вашите мисли, които вие създавате, веднага те се връщат в старото положение.
Затова ви казвам, в този живот ние не можем да изменим външния физически живот. Апостол Павел казва на едно място: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим.“ И трябва да се изменим, да напуснем това състояние. Трябва да се събудим. Може да не се измени животът. Могат нашите мисли да не се превръщат в състоянието на червей, защото, каквато мисъл и да е, щом ти си недоволен, каквото недоволство и да се роди, каквато скръб и да се яви в тебе, каквато тъга и да се роди, ти казваш – тъгуваш за Бога. В какво седи тъгуването за Бога? Тъгуването за Бога седи в това, в смисъл да живеем за слава Божия. Да можеш за Бога да се радваш. А ти тъгуваш за Бога, че не ти е дал здраве, че не ти е дал всички материални блага. Ти имаш тъгата на онзи червей, който пъпли по земята.
Сега ще преведете червея. Това е един символ, това е една азбука. И ако знаеш къде да туриш този червей, ако знаеш как да го туриш, няма да ти причини вреда.
Фиг. 1
Сега какво означава този кръг? Това е първата форма, в която е дошъл човек да живее. Тя е най-естествената и най-лесната форма, в която може да живее. Кръгът, това е извор. Понеже е най-лесната форма, най-лесно може да се създаде тя. И това е в хармонията в „О“-то. Философите го наричат яйце, зачатие. В тази форма то е като „О“.
Това вътре в природата е закон на деление. Така се създали първите къщи на човечеството. Но първата фаза, ако знаеш това, това е „О“-то. Добре.
Това на български какво означава?
Този символически знак, камшичето отгоре? Значи това същество, което е живяло само в този кръг, не е можело да прозре извън себе си. Най-първо човек е живял в себе си, в неговия дух. Той е дошъл до положението да дели кръговете. Седи, седи, и скъса този кръг. Дели света на две. Но той не може да познае, че с деление не може да се разреши въпросът. Умножение има, все се образуват тия търкала. Най-първо едното търкало се дели – станат две търкала. После станат четири, шест. Шестте станат осем, шестнайсет, трийсет и две. Трийсет и двете станат шейсет и четири и т.н. Това е деление. Все търкала. Умножава се, дели се, все търкала, търкала. И това същество почне да мисли, казва: „Трябва да има някое друго разрешение. Този кръг не може да се пробие навънка.“ Следователно това същество, което е живо, в това свое сечение направя си едно отверстие нагоре и почне да излиза нагоре. Българите казват – тук дим се дига нагоре. И най-после казва: „Искам малко другояче да позная живота.“ Това същество, като е мислило, мислило, вижда, че не става така. Напука се и казва: „Другояче ще започна живота – т.“ Казват, че нещо пуснало коренчета.
Фиг. 2
Та това са първите две открития. Съществото, което живее в първата клетка, е направило две отверстия да излиза навънка и след това започва се формата на растение. Туй е било хиляди години, докато дойде на първата клетка – как ѝ дошло на ума да направи растението, да строи новото жилище на растението. Долу праща своите корени да изтегля своите сокове, които са потребни. Следователно ние имаме тази клетка. Сега това е вярно, до окултната наука щом дойдете да изучавате битието, вашия живот. Именно във вашето съзнание съществуват такива форми. Ако вие не можете да дойдете до такава форма, не можете да пренесете тези форми, вие никога не можете да разберете външния свят. Външния свят можете да разберете дотолкова, доколкото ние можем да разберем нашия свят и да направим тълкувание вътре в себе си. Ако външните същества не съществуват, вие не можете да ги пренесете в себе си. Те ще станат недостъпни заради вас.
Какво понятие ще имате за една ябълка, ако аз я давам във вашите ръце. Вие ще имате само една представа, но за да разберете нейната същина, вие трябва да имате едно ново чувство, да опитате нейния вкус и след това да имате едно ново чувство, да опитате силата на този плод. Най-първо трябва да развалите формата на една ябълка. За да я развалите, трябва да направите едно отверстие. Няма престъпление да развалиш формата, за да опиташ соковете. Тези форми, които са създадени от Бога, човек ги е създал. Човешкият дух ги е създал. Те са форми, с които човек е работил с хиляди години. Сега тия форми съществуват в неговото съзнание и той трябва да внесе в съзнанието си един ред и порядък на разбиране.
Запример досега законът за еволюцията не обяснява как човек еволюира. Онези, които обясняват теорията на еволюцията, задоволява ли това обяснение, тази теория, как човек от една клетка е станал човек? Това е начин. Вие всички не сте проучвали закона на еволюцията. Онези от вас, които сте чели по това, задоволява ли ви еволюцията? Тъй както е, има големи празнини в еволюцията. Еволюцията например няма една тясна връзка на формите. Запример как е възможно едно нисше същество да живее във вас? Защото законът е мислов.
Фиг. 3
Представете си, че това е границата на една планина. Тук имате три хиляди метра височина и водата може да прокарате от този връх на съответствующия връх. Поне канал може да се изкара. Но водата от подножието на тази планина никога не може да изкарате на тази височина. Защо? Няма налягане. Под думата „три хиляди метра височина“ аз разбирам една идея Божествена. Тя има известно налягане. Тази идея може да се прекара на каквато и да е височина. Тази идея седи така. Но ако тази идея седи на единицата долу при едно материално положение, тези неразумните идеи вие не можете да прекарате в разумния свят горе. Разумните идеи в разумния свят може да ги прокарате, но неразумните идеи вие никога не може да ги прокарате в един разумен идеен свят.
Фиг. 4
Хубаво. Сега тази картина мога ли аз да я туря на изложение? Да се покаже гениалността на това изкуство. Аз съм толкова гениален, че в пет минути отгоре мога да направя една такава гениална картина и в една минута отгоре мога да направя това. Сега вие виждате тази картина. В кой музей могат да я вземат? Че много от вашите идеи са такива, които вие искаше да внесете в Царството Божие и които искате да реализирате. И много от вашите постъпки са все като тия гарги. Това е една предипотопна картина, това е бамбашка. Сега това е само за пояснение. Има неща, които ние можем цял един живот да мислим, мислим. И какво е измислил? Една идея, която мяза на една гарга, и тази гарга я носим като едно дете със себе си. И като идем в небето, ще кажем: „Виж какво съм изработил аз.“ Като идете в небето, дето са такива благородни ангелите и светиите, те ще кажат: „Дай да видим твоята гарга.“ И ти ще си извадиш твоя албум с достойнство и ще мигаш, че като тази гарга няма друга. Там те ще се поусмихнат малко и ще кажат: „Много хубава е тази гарга, но ще се върнеш малко на земята, да я поправиш.“ И тогава на един автомобил отгоре ще те качат – и един венец на главата ти и ще ти кажат: „Втори път пак ще си донесете вашето изкуство. Радваме се, че правите един прогрес.“ Ще вземат един автомобил, ще дойдат на земята, ще обиколят земята три пъти и ще ви оставят в една дупка. И като се върнете, ще кажете тъй: „Бях на едно място, но къде – не зная.“ И ще почнете пак ново превъплътяване. Ще нарисувате една нова гарга. Пак ще ви посрещнат, ще кажат: „Това е номер едно.“
Сега аз ви превеждам в един фигуративен език, една фигуративна форма. Принципът е верен. Дотогава, докато ние разберем онзи истинския живот, значи – внесем една картина, ще занесем себе си като една жива картина. Най-после човек занесе себе си и не носи нищо друго. Сам се представя. Дали това, което той носи, мяза на онова, което искат от него. Ако не, казва: „Аз съм готов пак да се върна назад да работя. Дойдох само на една разходка. Ако не съм гражданин на това царство, дойдох само да направя една малка екскурзия и да си отида.“ Дотогава, докато той мяза на един ангел и носи техния ум, и има тяхното разбиране, има разбирането на светиите, и може да стане гражданин на онзи свят. И ще му дадат диплом, че той може да стане гражданин там. Тогава ще му дадат една длъжност да слиза на земята и да опитва другите хора в правия път.
Сега аз се спрях върху преходния период от първоначалната клетка, когато тя е направила две отверстия. Едното положение, отдето те възприемат своята храна, а другото – те изхвърлят всичките излишъци от тялото навънка. Ние едновременно имаме толкова отверстия, с хиляди на брой. С всяка клетка ние дишаме и нечистотиите се изхвърлят из порите.
Та казвам, първата клетка се е превърнала на едно растение. И в растението сега седи онзи вътрешен живот, дълговековен живот. Първата клетка е влязла в областта, отдето растенията имат по-голяма възможност да придобият живота, който Бог им дава. Растителният живот е по-изобилен живот. Следователно има една фаза в човешкото съзнание, отдето, като минем от едно положение на клетката в положението на растителността, се открива едно ново положение, като че ние сме открили нещо.
Та казвам, това е само начатък, за да могат фактите, които сега имаме в съвременната наука, всичките постижения, които съвременната наука има, това са материали, с които трябва да се обработва. И тия материали са дадени като на децата. Ако детето знае къде да тури едно кубче, то ще знае да направи една фигура. Някои деца работят, работят – никаква фигура не могат да направят. А някои знаят. Та и ние в съвременната наука – всички тия фигури и упражнения, които са дадени, те са разумни – ако знаем как да поставим всяко нещо, ще имаме известни постижения. Ние можем да създадем едно ново положение.
Сега, намираш се в трудно положение и не знаеш защо си тъжен. Радостен си, пак не знаещ причината на твоята радост. Ти като намериш извора на твоята радост, това трябва да бъде, като ожаднееш, да знаеш как да отидеш. Щом не знаеш – например паднал си 6 някоя дупка или някой трап или блъснал си се на някой камък, ти, като дойдеш до камъка, трябва да го заобиколиш. И като влезеш в трапа, втори път да не влизаш там.
Разумният човек трябва да знае къде се намират добрите работи. А като дойдеш до лошите, да ги заобиколиш. Това е, което в съзнанието си трябва да знаем. Запример в тебе се роди едно недоволство. Един прост пример ще ви дам. Сготвят ви хубаво ядене. Аз съм виждал хора, даже религиозни хора има, те си имат вкус от миналото. Той намери – в яденето маслото е много малко. Или българинът обича яденето да е червено. Като погледне, погледне, той казва – не струвало яденето, защото маслото било малко и пипер нямало. Той се разгневи веднага и каже: „Такъв буламач не искам, не го ям.“ Това е едно състояние на вкуса, който е придобит. Откога? Готварството е придобито. Човекът, както е дошъл от първата клетка досега, той е изучавал само изкуството на готварството на яденето. Любимото изкуство, в което той е съвършен. Той е опитал всичко от готварството, навсякъде е бил. И в това отношение той мисли за в бъдеще какво ще яде. И даже сега мисли, като ви се проповядва. Той казва: „В онзи свят какво ли ще ядем?“ Той от земята минава и знае, че яденето тук толкова скъпо му струва, и пак мисли за него – в онзи свят ще има ли ядене. Ще има. И много фино ядене има. Той даже си има представление за това.
Но въпросът, който трябва да остане. Сега вие искате да угодите на Бог, нали. Първото нещо – животът без любовта не може да се изяви. Да. Не частично. Ако ти разбираш живота, ако частично разбираш любовта, и тя нищо няма да ви ползва. Любовта трябва да я разбереш в нейната целокупност. А целокупността седи в тия двата закона: да обичаш Бога и да обичаш ближния си. И тези двата закона толкова хиляди години те са ги представлявали и тях аз ги съпоставям в друга форма: да обичаш Бога и Бог да те обича. И той да те обича. Или другояче казано: Бог да те обича и ти да го обичаш. Това е идейното. Ако можеш да постигнеш това, оттам насетне ти вече ще влезеш в правилния живот. И всеки един ученик ние поставяме с Бога. Или ще оставите, казал е Христос: „Един е вашият Учител.“ Ако ти можеш да поставиш една връзка между тоя Учител и тебе, и твоя Учител поставя една връзка с тебе, ти оттам насетне вече можеш да се учиш. Защото, ако ти нямаш любов към твоя учител, ти не можеш да се учиш. И ако твоят учител няма любов към тебе, той не може да ти преподава. По никой начин един учител не може да ти преподава, ако той не те обича. Закон е това. И ако ти не обичаш Бога, ти не можеш да дойдеш да се въплътиш на земята. И когато Бог те обикне, той ще те прати да се въплътиш на земята. И тогава, след като те прати на земята, ти си роден, ти си въплътен. И ти трябва да обичаш Бога. Той те е обикнал вече. Ти си един израз на неговата любов.
Сега втората фаза – ние трябва да обичаме Бога. Щом ние обичаме Бога, в този случай да мислим, че всичко принадлежи на него. Тогава нашата душа ще се зарадва и ние ще се усетим радостни. Има смисъл вече. Скърбите и страданията ще изчезнат. И Писанието казва – скърбите, сълзите ще се изчистят от нашите очи. Но казва Писанието – само тогава ще се очистят, когато ние обикнем Бога.
Та първата фаза, която имате – Бог ни обича. И сега остава ние да обикнем Бога. Да обичаме кого? Да обичаме ближния си. Ближния си трябва да обикнем. Сега мнозина казват, че те обичат Христа, нали. Ама това е само мислене за Христа. Вие мислите за Христа как е страдал, на кръста как е бил, как е проповядвал. Това още не е любов. Ама ако Христос, който ходи на земята и обича всички хора, неговата душа трепери и иска тия души да ги просвети, да ги въведе към Бога, вие нямате тази любов към окръжающите. Каква ще бъде вашата любов? И ако вие влезете в едно училище и вие сте там последен.
Да допуснем, трийсет души има ученици в един клас. Двайсет и девет души има, които са преди вас и учителят ги обича. И вие влезете в класа и искате да ги изпреварите, да станете вие пръв и внесете в класа един смут, колко време ще ви държат в класа? Колко ученици ще бъдат с вас? Най-първо всичките ученици ще се опълчат против вас и ще започнат оплаквания от вас. Един ще се оплаче на учителя от вас. Втори, трети, всичките двайсет и девет души ще се оплачат от вас. Питам тогава, след двайсет и девет души като се оплачат от вас на учителя, кой е прав – вие или учениците? Вие можете да кажете: „Тези ученици не са ме обичали.“ Но и те могат да кажат: „Този ученик не е търпим.“ И учителят може да каже: „Този ученик е нетърпим.“ Тогава как ще разрешите този въпрос?
Ще обикнете тия ученици и ще вземете последното място в класа, и ще ги слушате всички. Всеки един от тях ще ви бъде като учител. Ще се учите от тях, понеже те са били преди вас. И всеки за вас ще ви бъде като учител. И един ден, като придобиете знанието, да почнат да ви познават. Най-първо естествено ще бъде. Като влезете, всички те ще ви считат, че ти нищо не знаеш. При сегашните условия ти ще се намериш в положението – всеки ще те погледне отвисоко, иска да каже: „Онова, което учителят ни преподава, ти не си го чувал още.“ Естествено ще бъде това. Ти сега ще бъдеш смирен, ще слушаш. Тъй трябва да стане във вашето съзнание. Как?
Идвам аз при един слон. Нали тъй. Ти казваш: „Изпречи ми се на пътя един слон.“ Ти му казваш: „Не знаеш ли, че аз съм един човек?“ Слонът ме хване с хобота си, поразмаха ме и ме хвърли настрани. Питам, с един слон аз мога ли да се сражавам? Представете си сега другото. Съм едно малко дете на десет години. Щом слонът ме хвърли, втория път аз ще взема малко ориз, ще му се ухиля малко, ще доближа до него да му дам. Той вземе и почне да яде от ръцете ми. Втория ден пак ида. Слонът пак яде. Третия ден, четвъртия също му дам. Ще го погладя малко по носа, по челото. И един ден слонът ме взел и ме тури на главата си отгоре. Носи ме. И аз седя горе. Ама моят ум ме накара да ме носи на главата си. След това той пак ме тури долу. Аз пак го погладя по хобота, пак извадя от джоба си ориз, погладя го и кажа: „Довиждане.“
Една мъчнотия в света, това е един слон, с когото трябва да се справите.
Та казвам, в живота сега трябва разбиране, за да може да се справиш с ония големи мъчнотии, които сега съществуват в съзнанието. Човек има всичко. Професор е той, но някой път има такива големи противоречия, че не му се живее. Той днес се намира в една голяма мъчнотия. И той трябва да знае да се справи с нея и как да се справи. Ако днес той се справи, слонът ще го тури на главата си отгоре и ще те носи. Но ако човек не е учен, знаете този слон какво ще направи.
Минава един слон покрай един бакалин. Нека да си вземе малко от смокините. Обаче бакалинът го боднал с една голяма игла по хобота и му причинил голяма болка. Втория път слонът си напълнил хобота с кална вода от едно място, идва при бакалина. Той пак го боде, но слонът го напръсква от горе до долу и си заминава. Казва му: „Да знаеш как се боде слон.“ Той слонът казва: „Искам да ти взема малко от смокините. Какво има?“
Та казвам, всяка една мъчнотия си има един хобот. Ти ще я бодеш. Но втория път тя с кал ще те нацапа. Въпросът е сега – само един крайно разумен живот може да ни доведе до онова положение. Аз съм за онзи вътрешен душевен живот да стане хармоничен. Ако вие нямате това, тази вътрешна обхода, всичкият живот ще се развали. И всичкото учение е безполезно и нищо не може да се разреши. Не че нямате обхода, но тази обхода не е тъй идеална. Аз искам обходата, от която вие да сте доволни. Не за мен. Аз от себе си съм доволен. Но аз искам вие сами да сте доволни от вашата обхода. Или на друг език казано, вие да сте щастливи.
Това е приблизително закона за щастието как може да го постигнете. Не съм ви казал още всичките правила. Кое е това правило? Постъпвайте добре. Слона нахранете. И защо трябва да го нахраните? Не че може да го нахраните. Ти малко ще му дадеш веднъж, два пъти, и ти вече в себе си култивираш една вътрешна сила, едно самообладание.
Защо Бог изисква всичките негови деца на земята да постъпват разумно и хиляди, милиони години той чака? Милиони години, това е един дълъг период, но хиляди години той чака за една наша добра постъпка. Бог не гледа, тъй както ти чакаш дванайсет, четиринайсет години, за да дойде първият плод на дървото. И как се радваме тогава. Така и Бог чака дълги години да види един плод у тебе. Ти като го направиш, той казва – колко добър е той. Може една ябълка да е, но хубава ябълка. За бъдеще това растение ще ражда все такива хубави плодове. Той така ще го окопае, оглежда го, за да даде на втората година това дърво повече плод. И този плод остава все на ваша сметка.
Всяко добро, което направите вие, все остава на прихода в книгата на наша сметка.
Втория път ми напомнете аз да не забравя да ви изясня какво значи обич. Един превод за обич. В най-простата, естествена форма какво означава думата „обич“.
„Добрата молитва“
Първа лекция на Общия окултен клас 30 септември 1931 г., сряда, 6 часа София – Изгрев
